Сред многообразието от статии и книги по темата за фалшивата информация, книгата на Стефан Марков„Алгоритми на заблудата. Фалшива информация и социални мрежи в епохата на постистината“, се отличава с яснота и силна аргументация. Без претенции и без да го заявява открито, авторът постига именно това – задълбочено и систематизирано вглеждане в този голям съвременен проблем. Факт е, че потреблението на информация се превръща в новото гориво или по-точно, както авторът се изразява, в „катализатор“ на много от тенденциите в съвременното общество. Текстът е прицелен към едно по-широкото разбиране на понятието социална информация. Към това Марков наслагва спецификата на времето с навлизане на изкуствения интелект. На пръв поглед почти всеки човек разбира общото значение на думата информация. Малцина обаче знаят, че думата е от латински произход и означава „предавам форма на нещо“.
Според съвременни изследователи понятието няма точна дефиниция и в различните области се определя по различен начин. Така напълно логично Стефан Марков се фокусира върху практически организираната и прилаганата в действие концепция за икономика на вниманието. Както пише той, съвременният човек е постоянно прикован към няколко информационни канала и увеличава консумацията на медийно съдържание. Това, върху което акцентира авторът е, че сме преминали от традиционните икономически модели към такива, при които самото внимание е вече продукт. Проблемът е, че на фона на изобилието и разнообразието на информация вниманието е ограничено, което усилва конкуренция това внимание да бъде спечелено и осребрено от всеки за своите си цели. Много съществено е, че разминаването е съпътствано с претоварване и пренапрежение, отключващи поредица от негативни ефекти – стрес, трудност за ориентиране в събитийността и сложност при вземане на решения. Затруднената преценка на фактите влошава и критическото мислене. Именно това води до автоматизирано консумиране на информация, което е повърхностно. Защото както подчертава авторът, критичното мислене изсква волево и осъзнато усилие без упражняване на стандартни евристични модели, с които хората оперират в по-голяма част от времето.
Въвеждайки ни във фалшивата/невярната информация, Стефан Марков навигира умело читателя в света на социалната информация като представя конкретни примери що е то абсолютно вярна и надеждна информация и абсолютно неверни твърдения, лъжи и заблуди.Такакнигата се превръща в своебразен пътеводител за разбиране на (дез)информационните потоци, механизмите на икономиката на вниманието и работата на алгоритмите. В този смисъл, тази книга не e просто една от многото, които прибавят инстриментариум за по-лесното ориентиране в дигиталния свят, но може да се каже, че е и наръчник за дигитална грамотност. Безспорно за дигиталната грамотност днес не се изискват само технически умеиня, а много когнитивни такива. Според мен, тази книга поставя ясно въпросът за правилния начин на потребление на дигитално съдържание. Всеки, който ще я прочете, ще научи, че дигитално грамотните хора са съзнателни, внимателни, аналитични при създаване на дигитално съдържание, защото дигиталната комуникация има дълбоко въздействие върху личния живот на хората, както и върху обществения също. Напълно подкрепям автора, че няма един правилен начин за идентифициране на фалшива от вярна информация, защото умението за критично аналитично мислене се гради с времето и за да се формира се изисква постоянство. Има много ръководства и препоръки, но най-важното е да се създаде рефлекс за проверка на информацията и да се формира усет. В този континиум се движи от абсолютно вярно до абсолютно невярно по-голяма част от социално обменяната информация. Затова Стефан Марков смята, че е ценно този факт да се разбира, отчита и има предвид, когато се работи с информация. И разширявайки възгледите на Уордъл и Деракшан, на чиито систематизации се опира, Стефан Марков добавя финансовия, политическия,психологическия и идеологическия интерес като вероятни причини за създаване на невярно съдържание с определена цел.
Следвайки линията на англосанксонския публичен дискурс авторът акцентира върху три ключови проявления на фалшивата информация – псевдонауката, теориите на „конспирацията“ и „глупостите“ с уточнението, че последното е концептуализирано от философа ХариФранкфурт. Псевдонауката създава и разпространява „необосновани“ теории, маскирани като легитимни научни истини с цел да бъде подкопан рационалния дискурс. Психологията на конспиративните технологии подклаждат култура на недоверие и параноя, а глупостите са изфабрикувани с цел да впечатлят и действат като примамка за кликване. Специално внимание изследователят отделя на фалшивите новини като четвърти стълб в архитектониката на невярната информация и задълбочено изследва приноса на всеки един от тях за писхологията на измамата в епохата на постистината.
Изключително полезна е онази част от книгата, в която Стефан Марков разглежда обстойно някои от причините за фалшивата информациия онлайн и анализира ролята на социалните мрежи в целия този процес на създаване на прословутите „филтърни балони”. Именно социалните мрежи са почвата за създаване на общности от хора със сходни възгледи, които не общуват с онези, които са различни от тях. Авторът обаче ясно подчертава, че интернет е ускоряващ фактор в този случай, благодатна среда за такива явления. Разбира се, няма как да не бъде разгледан този проблем и през призмата на социология на медиите. Както отбелязва Стефан Марков, журналистите играят важна роля в социума, медиите са тези, които конструират определена реалност, налагат възгледите за определен обществен ред, задават темите на деня и донякъде формират посоката на мислене. Авторът обаче допълва, че тази важна обществена роля на журналистите често влиза в разрез с техните реални познания и убеждения, особено когато става дума за комплексни или специализирани теми. Именно такъв е случаят, когато на аудиторията се поднасят научни факти, когато журналистите трябва да преведат на езика на обикновените хора научните факти и постижения. Намирам за удачни примерите, които дава, защото днес особено много се спекулира именно с научна информация и това често става поради липса на достатъчна компетентност от страна на журналистите. Както изследователят пише броят на журналистите, които имат някакви научни познания не е никак голям и дори тези, с които медиите работят най-често не са достатъчно надеждни преводачи на научна информация. Неточното представяне на научните факти лесно заблуждава широката общественост и се случва да бъдат повлияни представители на аудитория по отношение на не особено здравословни поведенчески реакции. Марков илюстрира това с разпространението на коронавирусната инфекция и медийното отразяване по време на пандемията. Не са малко търсещи скандалното и сензационното медии с ниски професионални стандарти, разпространяващи откровено опасни за здравето идеи и внушения. Така е засилена тенденцията, отбелязва авторът, да се препоръчват дори химични и фармакологични препарати против коронавируса, включващи опасни субстанции. Пандемията се превръща бързо в инфодемия, допълва Марков, а това допринася на своя ред за увеличаване на психологическите проблеми на част от населението.
Анализирайки комуникационните проблеми между журналисти и научни работници авторът детайлно изяснява различните пробойни вследствие на превратно предадените съобщения за научни изследвания и открития. Така се изграждат грешните впечатления, че „учените нищо не правят, а само обещават“ или „ на науката не може да се има доверие“. Стефан Марков заключва, че така се отваря път за конспиративните теории, за чието разпространение той вижда не малката роля на журналистите и медиите като цяло. Именно в стремежа си да се борят за вниманието на аудиторията, медиите дават трибуна на скандални гледни точки. Според него, що се отнася до периода и в рамките на пандемията, журналистите и медиите са един от най-мощните фактори за разпространението на дезинформацията в публичното пространство.
Доста деликатно Стефан Марков навлиза аналитично в полето на науката - дейност, която продуцира и много често утвърждава неточни и потенциално опасни за обществото нагласи и вярвания. Според изследователя, науката няма твърди граници и често границата между наука и псевдонаука е размита, особено в перцепцията на неспециалистите. По този начин авторът отново поставя въпроса за нивото на компетентност. Именно липсата на компетентност, на знания, на разбиране водят до разгръщане, от една страна, на негативното влияние на медиите, разпространяващи погрешни и неточни научни факти. От друга страна, проблемът се корени в самата научна общност, която допуска дори на страниците на най-реномираните и утвърдени издания, грешни и подвеждащи научни факти. Марков се позовава в анализа си на данните на специализирания научен сайт RetractionWatch, издание на Центъра за научна почтеност, чиято цел е да събира данни за научни статии, оттеглени или премахнати от научните списания, в които са публикувани първоначално. Базата, както отбелязва авторът, е впечатляваща - 32 000 оттеглени публикации като техният брой непрекъснато нараства. Обяснението на Стефан Марков е, че тъй като учените са под постоянен и засилващ се натиск за революционни открития, научните издания не успяват или може би проявяват нежелание да проверяват в детайли постъпилата информация. Позволявам си да направя една препратка към изисквания за засилена публикационна дейност сред представители на академичната общност, където все по-често бройката е от по-съществено значение, отколкото качеството. Напълно съм съгласна с автора, че броят на проблематичните научни материали едва ли скоро ще намалее.
Към горния феномен Стефан Марков добавя и още една слаба черта на научната дейност, а именно разпространението на псевдонаучни и антинаучни теории. Проблемът, който разкрива тук Марков, се крие в атаките на много постмодернисти, подлагащи на съмнение всички утвърдени вече научни дискурсивни практики. Неблагоприятни са оказват и вътрешните борби между различните научни дисциплини, допълва той, като по този начин се подронва имиджа на науката в очите на обществото. Науката изглежда, че не е единна и съответно не особено благонадеждна.
Не на последно място Стефан Марков поставя акцент върху социалните промени и явления, породени от навлизането на интернет и отражението на това върху елитите, експертите, институциите, изразяващо се в глобално недоверие. Тенденцията, както отбелязва Марков, е измерим обществен феномен чрез множество социологически измервания, но и доловим на ниво ежедневен опит. И тук, стъпвайки на данните на Индекса на доверието [1] авторът подчертава, че недоверието е основното емоционално състояние на обществото днес. Бизнесът генерира повече доверие от институциите и медиите, а дезинформацията е във възход. Според Марков покрай недоверието към политическите елити се увеличава недоверието към експертите и учените, които в някаква степен се упражняват в елитизъм. Забележителната промяна в нашия публичен дискурс е подмяната на експертното с убеждаването, че всяко мнение по всеки въпрос е толкова добро, колкото всяко друго такова. В заключение Стефан Марков подчертава, че при срив в доверието към социалните фигури, всяка една социална катастрофа е възможна. Недоверието е свързано и с различните нива на медийна грамотност в различните общества, подчертава той. В крайна сметка политическият популизъм и лошите управленски практики отблъскват голяма част от обществото и радикализират менталните нагласи. Това се усилва от нарастващото социално разслоение, аз бих уточнила, че сериозното информационно разслоение също е налице.Това неизбежно води до деизннтеграция на обществото като цяло и една подсилвана тенденция от процъфтяващо нарцистично поведение на отделния индивид. В разширяващата се нарцистична културна среда, ако даден факт поражда дискомфорт, то той директно се отхвърля или просто бива заменен с „фактоид/мнение/конспиративна теория, допадащи на даден човек или дори по-голяма социална група“ [2].
Правейки своите изводи Стефан Марков уточнява, че фалшивите новини, псевдонауката, конспиративните теории и глупостите са невинно проявление, ако не са насочени към постигане на идеологизирани цели и не засягат здравословния баланс на социума. Всички те са недостатъци в медийната система и човешката психология. И да не забравяме, че медиите са огледало на обществото, което има по-влиятелна роля върху случващото се, още по-голяма във въздействието, което се упражнява върху социокултурните механизми на съвременното глобално общество.
_______
* Марков, Стефан. Алгоритми на заблудата. Фалшива информация и социални мрежи в епохата на постистина. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024. 144 с. ISBN 9789540759272.
Бележки:
[1] Edelman Trust Barometer. The Cycle of Distrust, 2022. Availbale from: https://www.edelman.com/trust/2022-trust-barometer.
[2] McIntyre, L. (2018). Post-Truth. Cambridge, MA: MIT Press.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Манлихерова, Мануела. Въпросът за начините на потребление на дигитална информация. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2024, № 58. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=473 .
|
E-mail: manuele.manliher@gmail.com
дата на публикуване: 25.10.2024, Петък, 18:15
прочетена: 360 пъти
нагоре