Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
20 Февруари 2025 г., Четвъртък

Принтирай E-mail

Интернет и общество: повишаване на устойчивостта срещу дигиталните заплахи

Брой 59 / Януари 2025 г.
Медии и обществени комуникации

Милена Винарова

Резюме:

Днес, в условия на скоростно развиващи се нови технологии и изкуствен интелект обществото ни е изложено на множество рискове и опасности от дезинформация. Статията цели да представи възможностите и обобщи заплахите, с което да подпомогне младите да направят своето бъдеще по-сигурно в условия на климатични и технологични предизвикателства. Като опорна точка в предприетите мерки е използвана стратегията на УНИЦЕФ за защита на децата в интернет, както и разписаните мерки за безопасност в киберсреда на Агенцията за защита на личните данни.

Ключови думи: киберпространство, комуникация, младежи, рискове.

 

Summary:

 Internet and Society: Building Resilience to Digital Threats

Milena Vinarova

 
Today, in conditions of rapidly developing new technologies and artificial intelligence, our society is exposed to numerous risks and dangers of disinformation. The article aims to present the opportunities and expose the threats, which will help young people to make their future more secure in conditions of climate and technological challenges. The UNICEF strategy for protecting children on the Internet, as well as the outlined measures for safety in the cyber environment of the Personal Data Protection Agency, were used as a fulcrum in the measures taken.
 
 
Keywords: cyberspace, communication, young generations, risks. 
 
Увод
През последните години наблюдаваме все по-бързото развитие на процеса на дигитализация в световен мащаб. Икономика, образование, медицина, производства, общуване – всички сфери на битието ни се изместват в дигиталното пространство. Нищо не е случайно, особено когато човечеството преминава през опустошителни кризи, свързани с пандемията COVID -19. В онзи период стоки, услуги, всекидневен живот, принудително преминават изцяло в киберпространството и на обществата им се налага да комуникират дистанционно и под изолация. Дори и днес, години след пандемията, на световно равнище компании, администрации, учебни и здравни заведения продължават да спазват противоепидемичните мерки, да се провеждат онлайн конферентни срещи и интервюта, обучения, събеседвания и пр. Дигитализацията обаче води със себе си експоненциален растеж на киберпрестъпления и измами [1]. Нарастват все повече престъпленията и нападенията в дигиталното пространство поради липсата на ограниченията във физическото пространство. Атаките минават през всички видове дигитални устройства без ограничения в разстоянието. Кражба на данни, изнудване, дискриминационни атаки, финансови и корпоративни измами и много други рискове притежават разрушителен акт. Светът става все по-уязвим, което поражда повишено недоверие и страх от това, което се разпространява и използва днес [2].
Умни телефони, часовници, къщи и градове са малка част от всичко дигитализирано с  внедрен компонент на изкуствен интелект. Истинността на информацията и новините се изкривява, пост-истина, фалшиви новини и т.нар. deepfake (дълбинни измами)стават възможни посредством компютърна манипулация и изкуствен интелект. Вследствие на това се пораждат напрежение и конфликти между хора, общности, държави и политически партии, информационни войни и т.н.Недостигът на професионалисти в областта на киберсигурността се увеличава и през 2024 г., което от своя страна поражда необходимост от увеличаване на средствата за подпомагане на обучение и развитие на кадри в тази област на дигитална сигурност [3]. Немалка е зависимостта на обществото ни от петте технологични гиганта управляващи на практика технологиите в целия свят: Amazon, Microsoft, Google, Apple иMeta. Платформите събират данни всекидневно на милиарди хора, използват ги за свои цели, но и ги предават или продават на други заинтересовани компании. Тези обстоятелства пораждат необходимостта от правна регулация, която да защитава интересите на хората както на национално, така и на международно равнище.
 
1. Кибербезопасно общество
На фона на все по-чувствителната тема за киберсигурността, европейските общества (в т.ч. българското) изпитват все по-голяма необходимост от адекватни мерки, които да спомогнат за ефективна защита на децата от сексуална злоупотреба и посегателства онлайн. В цифровия свят младите с лекота използват интернет, социални медии, усъвършенстват умения. Често общуват с връстници и организират ежедневието си така, че то е силно обвързано с разполагаемата технологична база в домакинството – телефон, настолен компютър, лаптоп, таблет и др.Държавата се стреми да подсигурява възможности на децата да се ориентират безопасно в цифрова среда, като се възползват от нейните възможности и инструменти, но тя невинаги е безопасна. Свидетели сме на голям процент киберпосегателства върху младото поколение – явление, което и до момента не може да бъде овладяно. Всяка година правителствата подобряват своите програми за закрила на децата в интернет и увеличават инициативите за информираност и обучение.
Интерес представлява становището на Мануел Кастелс, според когото „новите информационни технологии не са просто инструменти, които трябва да бъдат прилагани, а процеси, които трябва да бъдат развивани“ [4]. Отговорността за управлението на технологиите авторът приписва на потребителите, които са манипулатори на социални връзки и създатели на т.нар. обществена култура. Те не са само консуматори на произведеното, а се явяват пряка производителна сила. Заключението направено от Кастелс е, че с помощта на компютрите, системите за комуникация и генетичното декодиране човешкия мозък става катализатор на множество културни и интелектуални продукти, произвеждайки точно това, в което мислите и нуждите намират израз. Увеличаващата се интеграция между човешкия мозък и машините Мазлиш нарича „четвъртото несъответствие“ – термин, който премахва границата между хора и машини. Започваме живот на пълни обороти посредством портфейл от технологични инструменти – живеем, консумираме, мечтаем, борим се или умираме, но на много по-висока скорост, с много по-ниски разходи, в потенциална повсеместна мрежа за моментално извличане на информация.
 
2. Интернет мрежата и информационното общество
Интернет мрежата е модел на глобално явление, което оказва положително и отрицателно влияние върху днешното младо поколение. Днес в мрежовото пространство се предлагат нови форми за общуване, някои от които са подводни камъни за сигурността на подрастващите. Всеки ден и във всеки един момент киберпространството подлага на риск младите хора, като ги излага на манипулация, безсърдечност и коварство. Децата в интернет често се сблъскват с кибертормоз, слово на омраза, вредно съдържание или невярна информация. В своята монография „Медиаморфоза“ Фидлър описва младежката аудитория като бързо превръщаща се в икономическа и социална сила, с която всички трябва да се съобразяват [5]. Ето защо, изискванията на младия човек към новото, популярното и все още неоткритото са приоритет за реализиране. Авторът описва в перспектива възприемането и внедряването на новите медийни технологии, като подобно на човешкото поколение по-старите форми се адаптират и продължават да еволюират, за да не бъдат заличени [6]. Това, което ни предлага мрежата е широкоспектърно: на първо място е достъпен източник на информация на глобално ниво; притежава огромна по обем аудитория, където субектите разменят данни и комуникират; интернет траекторията дава възможност за асинхронна комуникация и специфична адресираност; макар и рисково, липсата на контрол и цензура позволява директно изпращане на съобщение до аудиториите. Боян Хаджиев уточнява, че „киберпространството, не е еднопосочна традиционна медиа с няколко режисьора и много потребители, а е децентрализирана система за комуникация, където хората са както потребители, така и продуценти“ [7].И така, необходимостта от информация и страхът от дезинформация предизвикват търсене на активен положителен избор,който ние и нашите деца изграждаме в информационно общество.
Във „Виртуалният човек“ Мария Попова пише, че информационното общество е продължение на аграрното и индустриално общество. Неговата проява е тясно свързана с интернет и намира реализация във всички социални взаимоотношения – семейство, работа, култура, икономика, наука и др. Авторката посочва дефиницията, „че информационното общество е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без национални, географски и други ограничения за обмен на информация, научни, духовни и други постижения“ [8].
Характерни черти на информационното общество са: обменът на голямо количество данни и знания; конвергенцията между различните комуникационни области; и увеличаване на правото на информираност и информация [9]. България е сред страните членки на ЕС, които активно участват в процеса на изграждане на информационното общество. Страната ни приема национална стратегия за развитието му, където се изброяват механизмите за осъществяване на комуникационните права на гражданите: „право на свободно изразяване на мнение; право на информация; право на лична неприкосновеност, включително в информационната среда“ [10].
 
3. Фрагментирана идентичност при младите
Кибермедиите променят начина на мислене у хората – в интернет всеки може да бъде какъвто иска, без да променя дрехите и личността си. Фидлър напомня за известната карикатура на Питър Стейнър с две кучета и компютър, при която едното обяснява на другото: „В интернет никой не знае, че си куче“ [11]. Или „Ако Ана Каренина имаше интернет, тя не би се самоубила“ – провокативна част от трейлъра на известен български филм. Ролята на Каренина в цитата не е свързана с нейната личност и битие, а се цели да се визуализира как днес младото поколение прочита разбирането за култура през дигитални лещи [12]. Не бихме могли да обвиним в конформизъм младите, поради изискването им за бързо и лесно израстване в съвременното свръхтехнологично общество. То налага активното присъствие на новите публики онлайн, традиционните подходи вече не са достатъчни, за да се проследят обществените нагласи към – водене на персонализирана политика, лайфстайл поведение, визуална политика, диалогизиране на съдържанието.
Пространството, което обитаваме, е твърде опасно що се отнася до информационната недостатъчност. Идентичността на аз-а се фрагментира: ако преди е било необходимо да бъдеш, е трябвало на първо място да си; а сега – за да бъдеш, трябва само да помислиш, че си. Новото дигитално пространство предлага нарастващ брой възможности не само в технологично отношение, но и във формиране на обществено културния модел у младите. Желанието за другост се масовизира, но поражда рискове за завземане на умове, които след това обрича на еднаквост. Често пъти липсата на противопоставяне е слабост, когато модерния и непокорен дух претендира да бъде различен [13]. Силните идентичности на съпротивата, които разглежда Кастелс, не са ограничени от традиционните ценности. Те са всички онези движения, които ние познаваме под лозунгите на екоактивистите, свободата за ЛГБТ обществата, протестните действия срещу потисническите институции и несправедливостите по целия житейски хоризонт – все черти присъдени на нетърпимостта на младите към статуквото. Тези идентичности изградени в мрежовото общество са „действителни производители и разпространители на културни общоприети принципи“, отражение на нетуъркинг културата, а в най-впечатляващите си проявления предизвикват неочаквана „турбулентност“ в интерактивната мрежа от многопластова комуникация [14].
 
4. Кибербезопасен интернет за младите
В пътната карта на Националната програма „Цифрова България 2025“ са заложени 15 цели в рамките на шест основни приоритета, които се реализират съобразно приетите разходни бюджети към съответните отговорни институции [15]: Приоритет 1: Създаване на подходящи условия за развитието на цифровите мрежи и услуги и по-добър достъп до тях; Приоритет 2: Развитие на динамична и иновативна цифрова икономика и увеличаване на потенциала ѝ за растеж; Приоритет 3: Повишаване на цифровите компетентности и умения; Приоритет 4: Осигуряване на ефективни и висококачествени публични електронни услуги за бизнеса, гражданите и държавното управление; Приоритет 5: Насърчаване на сигурна кибер екосистема: Справяне с предизвикателствата пред киберсигурността; Приоритет 6: Интернет управление, към който е Цел 15. Безопасен интернет за деца. По нея са предприети мерки за: защита на децата от вредно съдържание и нелоялни търговски практики; насърчава се обмена на добри практики със страните членки на ЕС по отношение на детската безопасност; изисква се изпълнение на политиките и стратегиите на национално равнище, както и координирано прилагане на съществуващите инструменти и регулация във връзка с новите технологии.
Комисията за защита на личните данни прилага обобщени принципи и стандарти, които касаят децата, родителите и доставчиците на онлайн услуги [16]
 
 
Таблица 1. Основни принципи за защита на личните данни на децата в интернет.   Източник: адаптирано от автора по: Правата на децата и младите хора при работа в дигитални платформи. С.: КЗЛД, 2022.
 
По отношение на дигиталните опасности УНИЦЕФ разглежда рисковете и ги класифицира в три основни категории, като предлага мерки в законодателството и регулирането [17]:
 
 
Таблица 2. Класификация на рискове за децата в интернет. Източник: адаптирано от автора по: Правата на децата и младите хора при работа в дигитални платформи. С.: КЗЛД, 2022.
По отношение на мерките за защита от вредно медийно влияние се установяват етични правила необходими в маркетинговите комуникации, насочени към деца и млади хора. 
Таблица 3. Мерки за защита за децата в интернет.
Източник: адаптирано от автора по: Правата на децата и младите хора при работа в дигитални платформи. С.: КЗЛД, 2022.
 
Световната здравна организация разгласява тревожни резултати свързани с кибертормоза сред младите. България е сред държавите с най-много кибертормоз атаки сред децата за 2023 г. През 2022 г. данните сочат, че 16% от всички европейски деца между 11 и 15-годишна възраст са били тормозени онлайн. За сравнение с 2018 г. са 13%, като най-високи нива на тормоз се отбелязват при момчетата от България, Литва, Молдова и Полша, а най-ниски – в Испания. В проучването влизат 44 държави от Европа, Централна Азия и Канада. 11% от момичетата и момчетата съобщават, че са тормозени два или три пъти седмично в училище, а едно от всяко осмо дете признава, че е тормозил свой връстник онлайн. Според данните от проучването семейната среда не оказва влияние за увеличаването на кибертормоза сред децата, с изключение на Канада, където младежите склонни на тормоз са живущи в по-неблагоприятна семейна среда [18]. От друга страна данните за България сочат, че 59% от децата в нашата страна са жертва на кибертормоз. Според данните подрастващите, които се срамуват и крият онлайн тормоза върху себе си, са около 12,5%. Ръководителят на отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП отбелязва, че българските деца са подложени на кибертормоз от страна на педофили, следствие на което има и изнудване. Владимиров е категоричен, че зад тези данни стои проблемът в семейната среда и подчертава, че е изключително важна близостта на родител и дете [19].
В България всяко трето дете живее в риск от бедност и социално неравенство. По данни на УНИЦЕФ към 2050 г. детското население в Европа ще намалява, а най-многобройно ще бъде в Африка на юг от Сахара и в Южна Азия. В сравнение с 2000 г. делът на децата в Европа ще спадне от 20% до 17%, а в Африка ще е 40%. Това ще наложи търсене на практики за разширяване на ресурси за младите в едни райони и нов тип политики за други, като целта е да се намери баланс между нуждите на децата и застаряващото население [20]. Основни изводи и препоръки към доставчиците на онлайн услуги са: още в етап на проектирането на даден продукт да бъдат спазвани принципите за защита и неприкосновеност на децата и младите хора; да се дадат гаранции за спазването им от търговските дружества; отчетността на предприети действия да има тежест и ако се нарушава, да се поеме административна отговорност. Към родителите: най-важни са личните и семейните отношения – поддържане на близки и приятелски контакти с детето, което спокойно да може да споделя и да търси помощ (ако има нужда); да бъде дадена повече свобода на изразяване и да се насърчават интересите на детето; да бъде упражняван родителски контрол, но без той да подкопава достойнството или да нарушава принципите на неприкосновеност на детето. В края на месец ноември 2024 г. след дълги и разширени дебати Австралия окончателно приема забрана за достъп до социални мрежи за деца под 16 годишна възраст. Според австралийския парламент приемането на законопроекта е правилен подход, а премиерът изтъква, че социалните платформи са „платформа за натиск от страна на връстници, двигател на тревожност, средство за измамници и, най-лошото от всичко, инструмент за онлайн хищници [21]. С това действие държавата изразява категорично послание за намеренията си за опазване на децата, които са основен приоритет за всяко едно общество.
 
Заключение
Съществените изменения в онлайн средата пораждат нови изисквания към участниците в киберпространството, за да се гарантира по-добра и безопасна цифрова среда за децата и обществото като цяло. Все повече се засилва стремежът на отделни държави към дигитален суверенитет като инструмент за киберзащита. Големите онлайн платформи диктуват едни от най-значимите промени в съвременния дигитален живот, които оказват въздействие върху емоционалното, психично и ментално здраве на младото поколение. УНИЦЕФ ни предупреждава, че през 2050 г. децата ще бъдат подложени на предизвикателства като климатични кризи, демографски промени и технологични неравенства. Това неминуемо поражда страх от неизвестното и необходимост от скоростни действия и новаторски подходи, за да се осигури по-добро и безопасно бъдеще за нашите деца.
 
 
Бележки:
[1] Проданов, Х. Експоненциолност, конвергентност и подривност на дигиталните технологии, икономики, общества. С., 2021, с. 226.
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. С., 2004, с. 43.
[5] Фидлър, Р. Медиаморфоза. С., 2005, с. 33.
[6] Пак там, с. 43.
[7] Хаджиев, Б. Гражданското общество и Интернет – процес на адаптация. – В: Икономически и социални алтернативи, бр. 2/15. София: 2015, с. 134.
[8] Попова, М. Виртуалният човек. С., 2005, с. 57.
[9] Пак там.
[10] Стратегия за развитие на информационното общество в Р България. С., 1999, с. 7.
[11] Фидлър, Р. Цит. съч., с. 145.
[12] Кръстева, А. От (пост)комунистическия към дигиталния гражданин. – В: Кръстава, А. (съст. и ред.).Дигиталният гражданин. С., 2013, с. 19.
[13]Стоянов, Р. Комуникационна демокрация. С., 2016, с. 161.
[14]Кастелс, М. Силата на идентичността. С., 2004, с. 316.
[15] Национална програма Цифрова България 2025. С., 2019, с. 28 – 39.
[16] Правата на децата и младите хора при работа в дигитални платформи. С., 2022, с. 2 – 8.
[17] Пак там.
[18] Nova. СЗО: България е сред държавите с най-много кибертормоз сред младите, 2.12.2024 [online].Available from: https://nova.bg/news/view/2024/03/27/449782/сзо-българия-е-сред-държавите-с-най-много-кибертормоз-сред-младите/.
[19]Vesti. Кибертормозът: Стряскащата статистика за децата на България, 2.12.2024 [online].Available from: https://www.vesti.bg/bulgaria/kibertormozyt-striaskashtata-statistika-za-decata-na-bylgariia-6162243.
[20] Unicef. Децата на 2025 г. ще бъдат изправени пред предизвикателно бъдеще в условията на климатични кризи, демографски промени и технологични неравенства, 2.12.2024 [online].Available from:https://www.unicef.org/bulgaria/прес-съобщения/децата-на-2050-г-ще-бъдат-изправени-пред-предизвикателно-бъдеще-в-условията-на.
[21]БНТ. Австралия първа в света забранява социалните мрежи на деца под 16 години, 2.12.2024 [online].Available from: https://bntnews.bg/news/avstraliya-parva-v-sveta-zabranyava-socialnite-mrezhi-na-deca-pod-16-godini-1302629news.html.
 
 
Библиография:
Българска национална телевизия. Австралия първа в света забранява социалните мрежи на деца под 16 години, 2 декември 2024 г. [online].Available from: https://bntnews.bg/news/avstraliya-parva-v-sveta-zabranyava-socialnite-mrezhi-na-deca-pod-16-godini-1302629news.html.
Кастелс, Мануел. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том I – Възходът на мрежовото общество. София, 2004.
Кастелс, Мануел. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том II – Силата на идентичността. София, 2006.
Кръстева, Анна (съставител и редактор). Дигиталният гражданин. София, 2013.
Национална програма Цифрова България 2025. София, 2019.
Попова, Мария. Виртуалният човек. Социално-комуникационни особености на Интернет потребителя. София, 2005.
Правата на децата и младите хора при работа в дигитални платформи. София, 2022.
Проданов, Христо. Експоненциолност, конвергентност и подривност на дигиталните технологии, икономики, общества. София, 2021.
Стратегия за развитие на информационното общество в Република България. София, 1999.
Стоянов, Росен. Комуникационна демокрация. София, 2016.
Фидлър, Роджър. Медиаморфоза. Да разберем новите медии. София, 2005.
Хаджиев, Боян. Гражданското общество и Интернет – процес на адаптация. – В: Икономически и социални алтернативи, брой 2/15. София, 2015, с. 133 – 140.
Nova. СЗО: България е сред държавите с най-много кибертормоз сред младите, 2 декември 2024 г. [online].Available from: https://nova.bg/news/view/2024/03/27/449782/сзо-българия-е-сред-държавите-с-най-много-кибертормоз-сред-младите/.
Unicef България. Децата на 2025 г. ще бъдат изправени пред предизвикателно бъдеще в условията на климатични кризи, демографски промени и технологични неравенства, 2декември 2024 г. [online].Available from:https://www.unicef.org/bulgaria/прес-съобщения/децата-на-2050-г-ще-бъдат-изправени-пред-предизвикателно-бъдеще-в-условията-на.
Vesti. Кибертормозът: Стряскащата статистика за децата на България, 2декември 2024 г. [online].Available from: https://www.vesti.bg/bulgaria/kibertormozyt-striaskashtata-statistika-za-decata-na-bylgariia-6162243.
 
 Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Винарова, Милена. Интернет и общество: повишаване на устойчивостта срещу дигиталните заплахи В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2025, № 59. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=478

                                                                                                                                         

Email: milena.vinarova@unwe.bg

 

 

 

дата на публикуване: 19.01.2025, Неделя, 15:00
прочетена: 263 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: