Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 44/ Юни 2020 г.
08 Август 2020 г., Събота

Медии

Принтирай E-mail

Информация и медиен профил

Брой 3 / Септември 2009 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Мария Попова

Резюме:

 The article discusses the relationship between information and media format. Information is presented in its main function – the ability of the media systems to form the audience. Information is not limited in the frames of the media field only. It is not “call” information and the media does not influence individuals when TV set or radio set are switched on. The media space is dispersed in our social everyday interaction – watching TV in the bus on electronic screen or on the cell phone, internet connection in the café, everyday chat messages on the office PC. The information is the basic function of the different media (traditional and on-line) format and it is well known model of the media development. It is seen clearly in the use of the different informational radio formats like all news and talk radio stations in USA and in Europe.

Key words: media theory, information, radio, media format, communication

Summary:

Информацията като основна медийна функция

Комуникационната и медийна всеобхватност, пред които е изправено съвременното общество, налагат ново разбиране за социално – комуникационната рефлексивност, като изправят индивидите пред необходимостта от бърза, безпрекословна и абсолютна пропускливост по отношение на постъпващата информация. Според медийния теоретик Скот Лаш „информацията е компресирана във времето и пространството. Тя не претендира за универсалност, а се съдържа в моментността на частното. (…) Самата скорост и ефимерност на информацията почти не оставят време за рефлексия” [1]. В значителната степен ползването и натрупването на информация, взаимодействието с информационните послания, не са резултат единствено от непосредствения, частен опит, а са медийно опосредствани, подчинени на нуждата от актуалност, непрекъснатост и универсалност на едни глобални медии. Информацията като че ли престава да бъде част от общия функционален комплекс на медиите, а се измества нагоре, в посока заемането на водеща и едва ли не основна функция спрямо способността на медийните системи да формират аудитория. И това е отнася както за традиционните медии (печат, радио и телевизия), така и за интернет, в който успешно се съвместяват дигитални версии на традиционни медии и адаптирани или специфични за виртуалната реалност форми като новинарски сайтове, чатове, блогове.

 

Особености на информацията

Информацията, също така, не се ограничава единствено в рамките на медийното поле. Тя не е информация до поискване, както и медийността не започва да оказва влияние върху индивидите с пускането на телевизора или радиото, с отварянето на вестника или включването на интернет. Медийното пространство се оказва разнесено или удобно вместнено в чисто всекидневното социално взаимодействие. Като например гледането на телевизия в автобуса – на електронно табло или на екрана на GSM-а, Интернет връзките в кафенето, всекидневните чат съобщения на служебния компютър. Подобна роля на информацията може да бъде видяна и в начина, по който най-често се представят нейните характеристики. Тя е описвана като поток, изтръгнатост от средата, пространствена и времева компресия, отношения в реално време [2], през които информацията спокойно може да бъде архивирана, отхвърляна, премоделирана, изваждана извън контекст, без това да накърни нейната непрекъснатост. А също – информациите се подчиняват на това да бъдат „пълни”, „точни”, „обективни” и „разбираеми” [3], като в случая е трудно да бъде направено разграничение между медийна информация и всяка друга, която е възприемана от индивидите. Поради това, като елемент на информацията, често се посочва и нейната неотграничимост от взаимодействието между непосредствеността на събитието (или узнаването за неговото случване) и персоналното му възприятие от страна на комуникатора и на рецепиента. Според Лаш „информацията се случва единствено на интерфейса между смислотвореца и заобикалящата го/я среда.”[4] Медийните теоретици Кунчик и Ципфел допълват, че „значенията на новините в основни линии не са нищо друго освен повече или по-малко интуитивните предложения на журналистите, от какво се интересува съответната обществена публика, т.е. кое се радва на вниманието на обществеността.”[5]  Подобно е виждането и на медийния теоретик Роланд Буркард, според когото „дали съобщението е информационни или не, в никакъв случай следователно не зависи само от самото него, а преди всичко също от съответното ниво на информираност на получателя. Информационното съдържание на едно послание е „функция на състоянието на получателя” (…); това означава, че информационното съдържание е променлива (величина): защото е напълно възможно една и съща новина „за различни получатели да съдържа много, по-малко или никаква информация.” [6] От тук се налага и виждането, че значителният като количество информационен поток не оставя време са възприемане на получените съобщения – за „смислена медиация”[7] или за пренасянето на „взаимно несъвместими или взаимно отричащи се съобщения (…) които имат тенденцията да се повтарят и усилват едно друго и да подпомагат процеса на (селективно) запомняне” [8].

Същевременно създаването и разпространението на информация са подчинени на възможностите на медиите да достигнат до своята аудитория в рамките на един значително пренаселен от информационна гледна точка медиен пазар. Поради което, като особеност на информационните медии, може да се посочи и честата принуда активно да се включат в „надпреварата за висок рейтинг сред аудиторията в конкуренция със забавните програми”, както твърди Мануел Кастелс, но и да съумяват да запазят „необходимото дистанциране, за да се внушава достоверност” [9].

 

Видове информационно подчинени медийни формати

Ползването на информацията като основна функция от медийния профил на различните медии (традиционни и онлайн) е добре познат модел от развитието на медиите, доколкото „медиите задават модела, установяват парадигмата за информацията в днешния свят” [10].

Това може ясно да бъда видяно в налагането на различни информационно подчинени формати. Например информацията е основна част от медийния профил на all news и talk радиостанциите. Характеристиките на all news формата предполагат новинарски емисии през различен времеви отрязък (най-често на всеки 15, 20 или 30 минути), непрекъснатото информационно обновяване на програмната схема, включително по отношение на публицистичните блокове, както и широк тематичен диапазон – национални, местни, международни новини, политически, икономически, културни, спортни, шоубизнес новини и т.н. А също комбинирането на новинарски бюлетини с информационни репортажи и интервюта.

От своя страна talk форматът представя дискусии по значими теми, като водещ на програмната схема е интервюто (в студио, по телефон, на запис) и редуването на рекламни сегменти и/или музикални паузи.

 

Развитие на news/talk форматите в САЩ

Развитието на news/talk форматите започва с въвеждането им от различни радиостанции в САЩ. Приема се, че основател на all news радиото е  Артър У. Аръндел, който през януари 1961 г. създава първата 24-часова all news радиостанция – WAVA във Вашингтон. Успехът е породен от нуждата на аудиторията да получава новини за различни значими теми като войната във Виетнам и политическите убийства на президента Джон Кенеди, Мартин Лутер Кинг и Робърт Кенеди. Аръндел подпомага и други радиостанции в Ню Йорк и Чикаго да преминат към този форма, а през 1964 г. влиза в пряка конкуренция с друго подобно радио от Вашингтон – WTOP. Сред основателите на формата се приема, че е и Гордън МакЛендън, който е един от първите радиоводещи, включващи музикални класации и телефонни разговори в ефир, чрез радиостанциите WNUS от Чикаго и XETRA от Тихуана, Мексико, чийто сигнал достига и до Лос Анжелис.

Подобни all news радиостанции са WABC-FM от Ню Йорк, което използва този формат по време на вестникарската стачка, продължила 114 дни от 8 декември 1962 г. до 31 март 1963 г., въпреки, че след края й, програмата се връща към първоначалната си схема. А също WCBS от Ню Йорк, което преминава към този формат през 1967 г. и NBC Radio Network, която от 1975 г. става първата изцяло all-news радио мрежа.

Появата на talk формата е още по-ранна. Неин създател е Бари Грей, водещ в радио WMCA от Ню Йорк, който през 1945 г. в паузите между музиката представя телефонни интервюта с различни музиканти, а след това отваря микрофоните за разговор със слушателите. Вариантите на формата включват hot talk, progressive talk, sports talk. А също speed talk, които е ориентирано към младежка аудитория, ползваща радиото чрез MP3 плеъри, iPod, сателит и интернет – един успешен маркетингов ход на радиостанциите, които решават да излязат от традиционните за аудиторията си изцяло музикални формати и да заложат на бързо поднесената информация.

 

Поява на news/talk форматите в Европа

От европейските медии също могат да бъдат посочени няколко примера. Подобен формат използват радиостанциите на няколко обществени оператора. Такова е France Info (www.france-info.com/), което е част от програмата на обществения оператор Radio France. Радиото е  създадено през 1987 г. от Ролан Фуре и Жером Бели и е първото европейско изцяло all news радио.

B5 aktuell (www.br-online.de/b5aktuell/)  е петият радиоканал на германския обществен оператор Bayerischer Rundfunk („Радио и телевизия на Бавария”), който представя новини на всеки 15 минути.

SWR cont.ra (www.swr.de/contra/-/id=7612/2s5n3v/index.html) е осмият радиоканал на германския обществен оператор Südwestrundfunk („Югозападно радио и телевизия”), който обхваща регионите около градовете Щутгарт, Баден-Баден и Майнц.

NDR Info е седмият радиоканал на германския обществен оператор Norddeutscher Rundfunk („Северно германско радио и телевизия”), който обхваща региона около Хамбург.

Catalunya Informació (http://www.catradio.cat/pcatradio/ crSeccio.jsp?seccio=ci) е третият радиоканал на испанския обществен оператор Catalunya Ràdio („Радиомрежа на Каталуня”). Основано е през 1992 г. и е първото 24-часово изцяло информационно радио в Испания.

От комерсиалните радиостанции с такъв формат са 24-часова новинарска и информационна радиостанция LBC News 1152 (www.lbc.co.uk), която  представя транспортни, бизнес, спортни и шоубизнес новини за района на Лондон, Великобритания. Радиото е създадено през 1993 г. под името London News Radio и принадлежи на компанията London Radio Services, която притежава още една радиостанция London News Talk. В последствие радиото сменя собствениците си и името е съкратено на  News, а от 2000 г. до  2002 г. се нарича ITN News Direct. Новинарската линия се поддържа от 6 до 18 часа, включително и през уикендите, като програмата е разделена между цялостни  информационни блокове и новинарски емисии на всеки 30 минути.

Подобни са унгарското Инфорадио (http://www.inforadio.hu/inforadio/), което е регионално за Будапеща и холандското Инфорадио (www.inforadio.nl/), което излъчва на къси вълни и през интернет и е предназначено за аудитория извън страната. А също ирландското независимото радио Newstalk (newstalk.ie/newstalk/index.html), което е създадено през 2006 г. и е регионално за Дъблин. Новинарските бюлетини са на всеки 30 минути, програмната схема е подчинена на интервютата и поднасянето на актуална информация и музикални паузи се излъчват само в отделни предавания през уикендите.

 

Радиостанции с информационна насоченост в България

От българските радиостанции с информационна насоченост са програма „Хоризонт” на БНР, Дарик радио и Инфорадио. Според програмния директор на "Дарик радио" Константин Вълков информационното радио е най-скъпият формат радио, но пък то осигурява предимството пръв да съобщаваш новините. [11] Подобно е и мнението на директора на „Хоризонт” Петър Галев, според когото слушаемостта на радиото намалява и това го показва световната практика. Аудиторията вече очаква темите бързо да се сменят, а новините да се повтарят в по-кратки интервали, в рамките не само на новинарските блокове, но и на самите предавания.

Въпреки това единственото изцяло подчинено на news/talk формата на българския пазар е "Инфорадио", чиято програма залага на новини и анализи на всеки 15 минути, между които се представят реклами и музикални паузи. Като че ли тази специфика е успешно наложена на радиопазара, където повечето радиостанции се поделят като собственост между няколко чуждестранни медийни компании – американската Emmis Communications, скандинавската SBS Brodcasting Group, ирландската Communicorp Group и свързваната с Balkan News Corporation "Радиокомпания CJ".

 

Заключение

В крайна сметка обаче остава въпросът доколко информационните медии (радио, телевизия, сайтове) могат да формират пълноценно дневния ред на обществото. А също доколко тези медии наистина създават своя трайна аудитория и съумяват да въздействат на нейните нагласи. Защото информацията наистина е глобална и тотална. Тя не оставя възможност и време сепариране на тематични или пространствени области. Но от друга страна в своята цялост тази информация е едностранчиво поднесена, подчинена на ясно декларираните интереси на аудиторията и на нормите на пазарно ориентираната журналистика.

 

*Текстът е представен на научната конференция „Журналисти по теория, журналисти на практика” в рамките на Втория медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика”, проведен във ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски” на 10-14 декември 2007 г. и е публикуван в сборника „Медийното производство. Бутик и конфекция в медиите. Дневник на Втория медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика” 10-14 декември 2007 Състав. Мария Нейкова, Петранка Филева, Мария Попова; Ред. Мария Нейкова, Петранка Филева, Мария Попова. – София: Авангард прима, 2008.

 

Бележки:
[1] Лаш, С. Критика на информацията. С., 2004, ИК Кота, с.29
[2] Пак там, с.30
[3] Буркарт, Р. Наука за комуникацията. В.Т., 2000, ПИК с.295
[4]Лаш, Цит. съч., с.45
[5]Кунчик, М., А. Ципфел, Въведение в науката за публицистика и комуникация. С., 1998, Фондация „Фридрих Еберт”, с.118
[6] Буркарт, Цит. съч., с.292
[7] Лаш, Цит. съч., с.104
[8] Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. С.,1999, ЛИК, с. 37
[9] Кастелс, М. Информационната епоха: икономика, общество, култура, том ІІ, Силата на идентичността. С., 2006, ЛИК, с.283
[10] Лаш, Цит. съч., с.94
[11] За повече виж Антонова, В. Окрупнявай и владей // Капитал, бр.41, 12.10.07, Антонова, В. Emmis ще се разраства в България // Капитал, бр.41, 12.10.07, Антонова, В. Разликата е в радиото // Капитал, бр.03, 19.01.07, Бодаков, М. Снежана Попова: Надеждата е в информационните шерпи // Култура, бр.37, 31.10.07
 
Библиография:
 
1.      Антонова, В. Emmis ще се разраства в България // Капитал, № 41, 12.10.2007.
2.      Антонова, В. Окрупнявай и владей // Капитал, № 41, 12.10.2007.
3.      Антонова, В. Разликата е в радиото // Капитал, № 03, 19.01.2007.
4.      Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. – София: ЛИК,1999.
5.      Бодаков, М. Снежана Попова: Надеждата е в информационните шерпи // Култура, № 37, 31.10.2007.
6.      Буркарт, Р. Наука за комуникацията. – В.Търново: ПИК, 2000.
7.      Кастелс, М. Информационната епоха: икономика, общество, култура. Том 2: Силата на идентичността. – София: ЛИК, 2006.
8.      Кунчик, М. и А. Ципфел, Въведение в науката за публицистика и комуникация. – София: Фондация „Фридрих Еберт”, 1998.
9.      Лаш, С. Критика на информацията. – София: ИК Кота, 2004.
 
 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

Попова, Мария. Информация и медиен профил // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2008, № 3. Available from: [www.media-journal.info]

 

Контакт (Contact):

  mariapopoff@gmail.com

  СУ „Св. Кл. Охридски”, ФЖМК, гр. София, ул. “Московска” № 49, ет. 4, каб. 70, тел.       02/93 08 242 

 

 

 

 


 

 

 

дата на публикуване: 29.09.2009, Вторник, 09:18
прочетена: 19433 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: