Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 45/ Октомври 2020 г.
01 Декември 2020 г., Вторник

PR

Принтирай E-mail

Прессекретарите на американските президенти от Рейгън до Обама

Брой 3 / Септември 2009 г.
Медии и обществени комуникации

Диана Йосифова

Резюме:

The following article attempts to analyze the connection between the politics, media and administration in the USA. The starting point is the theory and practice of the public relations in the political environment. Steno grams of press conferences and a major part of public statements made by American presidents` speakers were analyzed to support the main point. Namely a detailed overview on the pres secretaries` James Brady, Larry, Marlin Fitzwater, Dee Dee Myers, George Stephanopoulos, Mike McCurry, Joe Lockhart, Jake Siewert, Ari Fleischer, Scott McClellan, Tony Snow, Dana Perino, Robert Gibbs activities. Finishing off, a conclusion focusing on the speaker institution`s importance, the professional dynamics of the press secretaries, the improvement of their roles and the expansion of their freedom of action was made.

Key words: public relation, public communication, press secretary, speaker, press conference, president, administration, media, journalism,  speech, public speaking

Summary:

 Целта на настоящия труд [1] е да разгледа в динамика връзката между политиката, медиите и администрацията и да хвърли допълнителна светлина върху теми и проблеми, които често се заобикалят, недооценяват и маскират в родното медийно пространство. Централната задача в този текст е да открои и изследва основни аспекти на статута и функциите на прессекретаря в неговото всекидневие и в контекста на публичния образ, който се крие в самата професия. Но освен задълбоченото  изследване на политиката на американските президенти от Рейган до Обама и съответните реакции на тяхната администрация, изкристализирането на функциите и ролята на прессекретаря наложи и анализ на речите, медийните прояви, проследяване на кариерата и след поста говорител на Белия дом. За целта ми помогна архивът на големите американски медии New York times и Washington Post. Специалистите в Капитолия са предимно журналисти и хора, които са наясно с технологията на правене на медии, както и с тънкостите на връзките с обществеността и симетричната двупосочна комуникация. Прессекретарят е наясно както с особеностите на журналистиката, така и с управлението и организирането на предизборни кампании. Освен пресконференциите, които организира той трябва да използва и познава всички ефективни техники на връзките с обществеността.

 

Списък на прессекретарите на президентите на САЩ по хронологичен ред

 

Година

Прессекретар

Президент

 

1929–1930

Джордж Акерсон

Хърбърт Хувър

 

1930–1933

Тед Джозлин

 

1933–1945

Стивън Ърли

Франклин Рузвелт

 

1945

Джей Леонард Реинх

 

1945

Джонатан Даниелс

 

Хари Труман

 

1945–1950

Чарли Рос

 

1950

Стивън Ърли

 

1950–1952

Джоузеф Шорт

 

1952–1953

Роджър Туби

 

1953–1961

Джеймс Хагърти

Дуайт Айзенхауер

 

1961–1964

Пиер Селинджър

Джон Кенеди

 

Линдън Джонсън

 

1964–1965

Джордж Рийди

 

1965–1966

Бил Мойерс

 

1966–1969

Джордж Крисчън

 

1969–1974

Рон Зиглер

Ричард Никсън

 

1974

Джералд Хорст

Джералд Форд

 

1974–1977

Рон Нисън

 

1977–1981

Джоуди Поуел

Джими Картър

 

1981–1989

Джеймс Брейди

Роналд Рейгън

 

1981–1987

Лари Спийкс

 

1987–1989

Марлин Фитцуотър

 

1989–1993

Марлин Фитцуотър

Джордж Буш – старши

 

1993–1994

ДиД и Майерс

Бил Клинтън

 

1993

Джордж Стефанопулус

 

1994–1998

Майк Маккъри

 

1998–2000

Джо Локхарт

 

2000–2001

Джейк Сюърт

 

2001–2003

Ари Флешър

Джордж Буш

 

2003–2006

Скот МакКелан

 

2006–2007

Тони Сноу

 

2007–2009

Дейна Перино

 

2009-Present

Робърт Гибс

Барак Обама

 

 

 Авторова амбиция е да се направи преглед и на основните заблуди, свързани с статута на говорителя на държавния глава на САЩ. Една от тях е, че той пише речите на президента или, че се занимава единствено с рутинни брифинги. От друга страна се оказа, че мнението му играе важна роля в администрацията.  За целта бяха анализирани стенограмите от редовните пресконференции, както и голяма част от изказванията на говорителите на американските президенти. От тях ясно си пролича ракурсът, който трябва да следва правилната комуникация.

1.      “Великият комуникатор” Роналд Рейгън

Роналд Уилсън Рейгън (на английски Ronald Wilson Reagan) (6 февруари 1911 – 5 юни 2004) е американски политик от Републиканската партия. Той е 33-ти губернатор на Калифорния (1967-1975) и 40-ти президент на САЩ (1981-1989). Администрацията му предприема много инициативи както в националната политика, включително намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво , тежка икономическа рецесия за периода 1981 – 1982 г., последвана от икономически бум 1983 – 1984 г. и превръщане на федералното правителство в част от проблемите, а не в решаването им. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството на началото на 1980 г.

Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала Иран–Контри и нагнетяването на напрежението със Съветския съюз по време на Студената война.

Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по–голяма популярност. Благодарение на своите прессекретари той е обявен от медиите за „Великия комуникатор”. Популярността на Рейган е толкова голяма, че декадата на 80– те години, често се нарича „Рейгъновите осемдесет”.

Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложната ситуация, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и безработица, липсата на икономически просперитет, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област.

Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най–големите гафове на президента, който казва „Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон, с който Русия се поставя извън закона за винаги. Почваме бомбардировките след пет минути. ” по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото [2].  Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, той се представя значително по–успешно по време на втория и се радва на убедителна преднина пред Мондейл.

Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е реагирала достатъчно бързо срещу разпространението на СПИН.

Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на 15 октомври 1982 г., когато прессекретарят на Рейгън Лари Спийкс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете”, казва „Аз я нямам, а вие? ” , което води до смях. (Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете”, защото ХИВ не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е популяризиран към момента). Самият Рейгън дискутира проблемите на болестта и участието на правителството за третирането ѝ по време на пресконференция през 1985 г.

Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилват, след като американският изследовател Роберт Гало и френският учен Люк Монтание твърдят, че всеки от тях е откривателят. Двамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най–накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент Франсоа Митеран, според който се дава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие, което пренебрегва научните реалности и за първи път води до разрешаване на спор в биологията на най-високо политическо ниво.

            Рейгън е наречен „Великият комуникатор” за способността си да изразява идеи и емоции в почти интимен план, дори когато прави официални обръщения. Той развива тези си способности като актьор, водещ на телевизионни и радио предавания на живо, като политик, а когато става президент назначава умел екип от съставители на речи, които му помага при по – ясното изразяване на неговата непосредственост.

Тонът на речите му варира. Той използва силен, дори идеологически натоварен език, когато говори за Съветския съюз и неговата идеология, особено по време на първия му мандат. Но също така може да говори за общозначими идеи и за мисията на САЩ като защитник на свободата. Речта му от 27 октомври 1964 г., озаглавена „ Време да се избира” отново вкарва в употреба израза „рандеву със съдбата”, използван за първи път от Франклин Д. Рузвелт. В останалите си речи, нарича Америка „сияйният град на хълма”, „с голямо сърце, идеалистична, смела, скромна и честна” страна, чиито хора „имат право на смели мечти” .

На 28 януари 1986 г., след експлозията на совалката „Чалънджър” Рейгън отлага годишното си обръщение „За състоянието на съюза” и говори пред нацията за трагичния инцидент. Хуморът на президента и особено неговите хапливи реплики, е това, което често обезоръжава неговите политически опоненти. Споровете около неговата напредналата му възраст по време на втората му кампания за президент срещу Уолтър Мондейл, го кара да каже „Няма да правя възрастта проблем в тази кампания. Няма да използвам за политически цели, младостта и неопитността на моя опонент.” . По време на своята кариера той се шегува: „Политиката не е лоша професия. Ако успееш ще получиш голяма отплата, а ако се опозориш винаги можеш да напишеш книга. ”

1.1    Джеймс Брейди (1981-1989)

На 30 март 1981 г. Рейгън, прессекретаря му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от Джон Хинкли мл.. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „Надявам се, че сте републиканци. ” казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва „Днес всички сме републиканци, г-н президент.” [3]

Често се казва, че чарът му дава възможност да каже каквото и да е и то да се приеме от гражданите, независимо дали е истина или не, наричан е “тефлоновият президент”, защото нищо не може да му остави петно на репутацията.

На 11 януари 1989 г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на Джордж Буш. След встъпването в длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето ранчо, близо до Санта Барбара, Калифорния, за да напише автобиографията си, да язди коне и сече дърва. Впоследствие той се нанася в луксозна къща в Бел Еър, Лос Анжелис. Често се появява на обществени събития по поръка на Републиканската партия, включително и добре посрещната му реч на Националния конвент от 1992 г., често се изказва срещу 22-та поправка, която забранява на президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.

През 1994 г. на Рейгън официално е поставена диагнозата – Алцхаймер. Той информира нацията за състоянието си на 5 ноември същата година чрез собственоръчно написано писмо, в което пак демонстрира така познатия оптимизъм „Сега започва пътешествие, което ще ме заведе до залеза на моя живот. Знам ,че пред Америка винаги ще има ярък изгрев. Благодаря ви приятели и нека Бог да ви благослови. Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър, Калифорния и е погребан в президентската си библиотека. Той държи дълго време рекорда за най – дълго живял президент – 93 години и 120 дни, изместен впоследствие от Джералд Форд. Рейгън също така има два други рекорда – за най – възрастен човек избран за президент - на 69 години и за най – възрастен действащ президент – 77 години.

След покушението над Рейгън през 1981 г. Джеймс Брейди, който също е бил ранен се отказва от поста си, и подема инициатива срещу носенето на оръжие и насилието. [4]

1.2. Лари Спийкс (1981-1987)

            Лари Спийкс наследва поста на Брейди и е говорител на Белия дом от 1981 г. до 1987. той е роден в Кливланд, има бакалаварска степен по журналистика и е редактор на вестник Oxford (Mississippi) Eagle през 1961 г. Спийкс стига до Вашингтон като прес-секретар на сенатор Джеймс Ийстланд. 12 години по-късно Спийкс е назначен за помощник  прес-секретар на президента.

По-късно Спийкс заема поста вицепрезидент в  международната компания за връзки с обществеността Hill and Knowlton [5]. През 1980 г. работи за екипа на Рейган-Буш.  Днес PR компанията на Спийкс е сред петте водеща консултантски корпорации, предоставящи услуги на местни, многонационални и глобални клиенти. Фирмата е със седалище в Ню Йорк, с 74 офиса в 42 страни. У нас е представена от M3. На 17 юни 1981 г. Спийкс е назначен за “изпълняващ длъжността говорител на Белия дом”.

Сред най-популярните му изказвания като прессекретар на американския президент са: "Онези, които говорят, не знаят какво се случва и тези, които знаят какво се случва, няма да говорим." , "Вие не ни казвайте как да си представим новина и ние да няма да ви се месим как я отразявате”, “Тази работа (говорител на Белия дом) е вероятно с най-големия потенциал за издигане в света." Но професионалния му опит като гласа на Белия дом го преследва през целия му живот. През 1994 г., когато му се предлага да поеме връзките с обществеността в Националните американски пощи той разказва: “След като проведохме интервюто главният мениджър реши да ми покаже главния офис. Тогава забелязах колко много хора продължават да работят и след 6 ч вечерта. Значи тази работа беше за мен.” [6]

На 5 август 1983 официално поема поста. На негово място през 1987 г. идва Марлин Фитцуотър. Именно периодът на управление на Рейгън доказва колко рискована може да бъде професията на говорител на Белия дом, като понякога дори физическото оцеляване е застрашено. И колкото повече внимание е съсредоточено в действията на президента, правопропорционално нараства и отговорността на неговия прессекретар. Освен това Рейгън сам по себе си е бил изключително харизматична личност, който е умеел до съвършенство тайните на правилната комуникация, което още повече затруднява неговия говорител, който във всеки един момент, трябва да е на неговата вълна и да знае как и какво ще каже. Своеобразната подготовка, през която преминава гласът на Белия дом осигурява и добри контакти за започване на частен бизнес, като чудесен пример в това отношение е компанията Hill and Knowlton.

 

 

2.      Джордж Буш

Джордж Хърбърт Уокър Буш (на английски: George Herbert Walker Bush) е 41-ят президент на САЩ (1989-1993). Преди това е бил конгресмен от Тексас (1967-1971), посланик в ООН 1971-1973), директор на ЦРУ (1976-77) и 43-и вицепрезидент на САЩ по време на мандата на Роналд Рейгън като президент на САЩ (1981-1989). Успешно се кандидатира два пъти за Сената, веднъж за президент на страната и веднъж за преизбиране. Многократно награждаван летец от флота, той е последният ветеран от Втората световна война, който служи като президент. Баща му Прескот Буш е бил сенатор, а синът му, Джордж Уокър Буш, е 43-я президент на САЩ.

Буш - старши е роден на 12 юни 1924 година, в семейството на Прескот Буш и Дороти Уокър. След капитулацията на Япония Буш е освободен с почести от активна военна служба през септември 1945 и постъпва в университета „Йейл“. Там Буш става член на братството Делта-капа-ипсилон и е избран за негов председател. Буш се жени за Барбара Пиърс на 6 януари 1945 г. От своя брак те имат шест деца: Джордж Уокър, Полин Робинсън (1949-53, умира от левкемия), Джон, Нийл, Марвин и Дороти Уокър. Семейството му дава началото на нова политическа династия в САЩ — синът му Джордж Буш-младши е губернатор на Тексас и по-късно президент на САЩ, другият му син Джеб Буш е губернатор на Флорида, а самият Буш-старши е също избран за президент на САЩ [7].

През 1964 година влиза в политиката като се кандидатира срещу сенатора демократ от Тексас Ралф Йърборо, като прави акцент в кампанията си неговата подкрепа за Закона за гражданските права от същата година. По това време множество политици от Юга се противопоставят на приемането на този законодателен акт. Буш нарича Йърборо „екстремист“ и „левичарски демагог“, докато Йърборо казва, че Буш е богаташ от Севера, който се опитва да си купи място в Сената „така както си купуват място на Фондовата борса в Ню Йорк.“ Буш губи тези избори.

Буш не се отказва от политиката и е избран на два пъти — през 1966 г. и 1968 г. за Камарата на представителите от Тексас. Той губи и във втория си опит за влизане в Сената през 1970 г. от демократа Лойд Бенстън. След загубата на изборите за Сената през 1970 г., Буш е назначен от президента Никсън за посланик на САЩ в ООН, длъжност която той заема от 1971 г. до 1973 г.

След като Никсън е преизбран през 1972 г., той иска от Буш да стане председател на Републиканския Национален Комитет. Той е на тази длъжност по време на аферата Уотъргейт, когато популярността на Никсън и на партията му рязко спада. Буш упорито защитава Никсън, но когато по — късно става ясно, че президентът е нарушил законите, той се средоточава върху защита на Републиканската партия, но все пак запазва лоялността си към Никсън. След оставката на Никсън от 1974 г., Буш е бил една от кандидатурите за назначаване на поста вицепрезидент, но новият президент Джералд Форд избира Нелсън Рокфелер. Форд назначава Буш начело на Офиса за връзки с Китай, тъй като по това време между двете страни няма официални връзки, а следователно и посолство.

През 1975 г. Форд връща Буш във Вашингтон, за да стане директор на Централното Разузнавателно Управление. През 1980 г. Буш се кандидатира за президент като изтъква големия си опит в администрацията. В надпреварата за номинацията на Републиканската партия и въпреки правителствената подкрепа за Буш, той е победен от губернатора на Калифорния и търсещ за трети път номинация Роналд Рейгън. Буш не се стеснява да критикува Рейгън и неговите позиции, като нарича предложенията му за значителни намаления на данъците „вуду икономика“. Буш печели първичните избори в Айова, което го кара да каже на пресата, че е „набрал скорост“. Въпреки всичко Рейгън се завръща в играта като печели първичните избори в Ню Хемпшир и скоростта на Буш изчезва. В крайна сметка Рейгън печели по — голямата част от останалите първични избори.

След някои дискусии дали да не избере президента Джералд Форд за поста на вицепрезидент, Рейгън се спира на Буш, който по време на кампанията е декларирал, че „никога“ няма да се съгласи на този пост. Буш е това, което Рейгън не е — републиканец през целия си живот, ветеран от войната, интернационалист с опит във връзките с ООН, ЦРУ и Китай, а освен това той е значително по — умерен в своите икономически и политически възгледи в сравнение с Рейгън.

Като вицепрезидент Буш е лоялен на Рейгън и пази всички вътрешни противоречия далеч от обществото. Буш няма особено голямо внимание върху политиката, но въпреки това има подкрепата на някои от служителите на администрацията и му е предоставен определен набор от правомощия. По време на втория мандат на Рейгън, Буш е първият вицепрезидент, който става „заемащ длъжността президент“, когато на 13 юли 1985 г. Рейгън е подложен на операция. Той е „заемащ длъжността президент“ около 8 часа, повечето от които прекарва като играе тенис.

През 1988 г. след като е вицепрезидент на САЩ за осем години , Буш се кандидатира за президент. Когато се стига до деня, в който се провеждат няколко първични избори едновременно, известен като Супер вторник, организационните и финансови способности на Буш си казват думата и никой от останалите кандидати не успява да му се противопостави и той печели номинацията на партията си.

Макар и често да е критикуван, че му липсват ораторските качества на Рейгън, на конвента Буш дава една от най-добрите си речи в своята политическа кариера, известна като „Хиляди точки от светлина“, фраза която той използва, за да опише своето виждане за американското общество. Конвента ще се запомни и с обещанието на кандидата „ Четете по устните ми: няма да има нови данъци! “ („Read my lips: no new taxes!“) [8].

Кампанията за поста се отличава със своята острота и става известна с множеството отрицателни рекламни клипове на двамата кандидати. Една от тях, изготвена от екипа на Буш, показва как Дукакис неумело кара танк. Друга поръчана от негови поддръжници показва Уили Хотрон, който извършва изнасилване и нападение, докато излежава присъда до живот в Масачузетс, а по време на нападението е бил в отпуска от затвора. Случаят Хотрон, а и твърдото убеждение на Дукакис, че смъртното наказание трябва да бъде отменено в САЩ, създават у публиката усещането, че Дукакис е „мек спрямо престъпниците“.

Буш побеждава, като получава 53,4%, а Дукакис 45,6% от подадените гласове, а в Избирателната колегия 426 срещу 111 гласа за Дукакис. Буш никога не съставя писмени мемоари за времето, прекарано във властта, а и е заявил, че няма и намерение да го направи. Все пак е публикувал книга с подбрани писма, съавтор е заедно с Брент Скаукрофт и на книга, посветена на външната политика.

2.1. Марлин Фитцуотър ( 1987 – 1993)

Но въпреки противоречивите оценки на анализаторите за политиката на Буш-старши, едно нещо не може да му се отрече. Той е сред малкото американски президенти, чийто прессекретарят през целия мандат се управлява от един човек. Това е Марлин Фитцуотър. [9]

Той е роден на 24 ноември 1942 г. и заема поста говорител на Белия дом цели 6 години – по времето на втория мандат на Рейган и този на Буш – старши. Фитцуотър е прессекретарят, задържал се най-дълго в Капитолия. И той е по образование журналист. Завършва университета в Канзас през 1965 г. Още докато е в училище той работи за някои регионални медии, а по-късно обслужва United States Air Force. Освен това гласът на Белия дом е бил член и на движението Делта Тау Делта Фретернити. От 1965 г. до 1982 Фитцуотър работи за различни звена в държавната администрация. През 1983 г. получава поста специален асистент на прессекретаря на американския президент, отговарящ за вътрешните работи. В период 1985-1987 г. той обслужва прессекретарята на Буш, докато е вицепрезидент. След това Рейган му се доверява и го назначава на позицията: “Асистент на президента по връзките с обществеността”. Той изпълнява съвестно това си задължение докато Рейган не напуска Капитолия през 1989 г. Сред най-значимите събития в кариерата на Фитцуотър е брифингът по случай срещата между Горбачов и Рейган. На нея са присъствали повече от 7 000 журналисти, не само от американска, но и от руска страна [10].

След като Буш-старши става американски президент поста на Фитцуотър е сменен от асистент на прессекретар. Сред известните му изказвания е товз от 1991 г. “Освобождението на Кувейт започна”. Той изпълнява и функциите на официален глас на НАТО, както и говорител на Белия дом в период на войната в Персийския залив. В работата му често се налага да се справя и с нелеки задачи. Например при едно посещение на Буш в Япония получава съобщението: “Президентът редовно обикаля кръчмите”.

Въпреки трудностите Фитцуотър успява да реагира адекватно във всяка ситуация. Например  през май 1991 г. президентът Джордж Буш-старши постъпва в болница след нарушен сърдечен ритъм по време на сутрешен крос в Кемп Дейвид. Диагнозата му е била заболяване на щитовидната жлеза. На 9 януари Буш-старши припада на официална вечеря в Токио. Белият дом хвърля вината върху стомашно неразположение. "Той лежеше на пода бял като платно, с фокусирани върху лицето му телевизионни камери", по-късно ще си спомни Марлин Фитцуотър. "Когато лекарите ми казаха, че е стомашно неразположение, им отвърнах, че не им вярвам. Той изглеждаше ужасно", добавя Фицуотър.

През 1992 г. получава медал, а по-късно работи като консултант по сериала “Западното крило”. От 2002 г. отваря врати центъра му за комуникация в университета Франклин Рузвелт в Ню Хемпшир [11]. Същата година екс прессекретарят участва и в развлекателното шоу на комедиантът и рапърът Ali G on Da Ali G. По време на интервюто му се задават доста провокативни въпроси най-вече за сексуалната ориентираност на Хилари Клинтън. На тези нападки Фитцуотър губи самообладание и нарича водещия “идиот”. След това Фитцуотър често е търсен за коментари по телевизията. 

Управлението на Джордж Буш – старши ще остави още много въпросителни, върху които да разсъждават анализаторите. Но в комуникацията си с медиите Буш е бил безгрешен. Работата на Фитцуотър показва, че за професионализма и постоянството нямат значение политическите окраски на шефа ти, в лицето на най-влятелния човек в света – американския президент. Фитцуотър успява да се се справи със задълженията си блестящо, както по времето на Рейган, така и по-късно, увлечен в международните дела на Буш. 

3.      Бил Клинтън 

                        Уилям Джеферсън "Бил" Клинтън (роден на 19 август 1946 г. като Уилям Джеферсън Блайт III) е американски политик и 42-ри президент на САЩ (1993-2001). Преди да стане президент, изкарва пет мандата като губернатор на Арканзас. В момента жена му Хилъри Клинтън е държавен секретар на САЩ. Клинтън е третият най–млад президент след Теодор Рузвелт и Джон Кенеди (най–младият избран за президент). Той е първият президент от поколението на бейби бума. Двойката Клинтън/Гор през 1992 г. е най–младата в история. Клинтън е един от двамата президенти в американската история, който е подложен на импийчмънт и е порицан с гласуване в Сената на 12 февруари 1999 г.

Клинтън получава диплома по международни отношения от Школата по международни отношения „Едмънд Уолъш” към Университета Джорджтаун във Вашингтон. По същото време работи за сенатор Джордж Фулбрайт и печели стипендията на името на Сесил Роудс на Университета в Оксфорд (Англия). След като изкарва една година във Великобритания, става доктор по право в Правната школа на университета в Йейл през 1973 г. Докато учи там, се среща със своята бъдеща жена Хилъри Родам Клинтън. Те се женят през 1975 година. 1974 г. е първата му година като преподавател по право в Университета на Арканзас. Тогава се кандидатира за Камарата на представителите, но губи изборите от действащия конгресмен Джон Пол Хамершмид с 52% от гласовете. През 1976 г. Клинтън е избран за главен прокурор на щата, без да има конкуренция. През 1978 г. Бил Клинтън е избран за губернатор на щата Арканзас и така става най – младата личност на този пост от 1938 г. Първата поява на Клинтън в политиката от национален мащаб става, когато е поканен да произнесе реч на Конвента на Демократическата партия от 1988 г., за да представи кандидата за президентския пост Майкъл Дукакис. Речта, която е трябвало да продължи 15 минути, се разтегля над половин час и често се сочи за най–неуспешната публична изява на Клинтън. [12]

Четири години по–късно той се подготвя да се кандидатира срещу действащия президент Джордж Буш. Клинтън печели президентските избори от 1992 г. с 43,01% от подадените гласове срещу републиканеца и действащ президент Джордж Буш с 37,4 % от подадените гласове и милиардера популист Рос Перо, който като независим печели 18,9 % от гласовете. Клинтън се превръща в първия демократ, който служи два пълни мандата, след времето на Франклин Делано Рузвелт. Неговият избор прекъсва ерата на контрол на Републиканската партия над Белия дом, продължила 12 поредни години, а от предишните 24 – 20 години. Тези избори дават пълен контрол на демократите върху властта, което включва двете камари на Конгреса и президентския пост.

През 1998 година в резултат на обвиненията, че е лъжел по време на свидетелските си показания пред голямото жури относно личните си отношения с младата помощничка в Белия дом Моника Люински, Клинтън става вторият президент, който е подложен на импийчмънт от Камарата на представителите. Той е разследван от независимия прокурор към Сената - Кенет Стар, но обвиненията срещу него са отхвърлени. Клинтън първоначално отрича, че е имал неподходящи отношения с Люински. След като разследващите се сдобиват с нейна дреха, на която има остатъци от семенна течност, и с показанията на самата Люински, Клинтън все пак признава, че са съществували сексуални отношения между двамата. Той се извинява за действията си на нацията [13] и се съгласява да плати съдебна глоба от 25 000 долара, също така урежда делото си за сексуален тормоз с Пола Джоунс за 850 000 долара и му е отнето адвокатската правоспособност в Арканзас и за явяване пред Върховния съд на САЩ.

Въпреки политическите трудности, Клинтън остава популярен сред американците. Рейтингът за одобрение на работата на Клинтън варира по време на мандатите му, от най - ниската си точка от 36 % през 1993 г. до най – високата си такава от 64% през 1994 г. Одобрението за работата му се намира в горната граница на 50 % или 60 % по време на втория му мандат. , като през 1998 г. и 1999 г. стигат до 73% . По време когато напуска длъжността рейтингът му е 68% и е най – високият от както се правят проучванията, но само 45 % от запитаните казват, че ще им липсва, 55% от хората смятат,че има какво още да допринесе за страната си и трябва да остане в обществения живот , 47% смятат че е изключителен или над средното президент.

            За разлика от Буш, който е имал само един официален говорител в своя мандат, Клинтън сменя петима.

3.1. Ди Ди Майърс (1993 – 1994 )

            Първият от тях е Ди Ди Майърс, която изпълнява длъжността едва за една година – 1993-1994 г. Освен първата жена говорител на американския президент, Майърс държи и титлата за втори най-млад прессекретар. В професионалната й биография освен прессекретар влизат длъжностите: политически коментатор, журналист с колонка в модното списание Vanity Fair и автор на книгата Why Women Should Rule the World (“Защо жените трябва да управляват света”). “Въоръжена с остро политическо перо и нестандартно чувство за хумор Майерс очарова публиката със своя поглед в задкулисните игри на Вашингтон”. Така е описана първата жена прессекретар в сайта на агенция Harry Walker. [14] Там е събрана информация за почти всички говорители на държавни органи в САЩ, нобелови лауреати, журналисти и популярни лица в американската история за последните 60 години. Мотото на Майерс е “Никога не го приемай лично, никога не губи чувството си за хумор”. Като прессекретар на Клинтън тя научава предизвикателствата, пред които стои подобна позиция. Тя има възможността да наблюдава преговорите за мир в Средния изток, изпълнението на икономическия план на президента, международни конференции на най-високо ниво, както и всички спорове около реформите в здравната система и приемането на гейове в армията. Освен това Майерс става свидетел на отношенията Бил и Хилари Клинтън. "Всеки си прави някакви планове за бъдещето, а техните бъдещи пътища се разделят", казва бившият говорител на Белия дом. "Президентът си имаше своя програма, която винаги е била с предимство в Белия дом - бъдещето бе в неговата програма. Сега Хилари си има своя кампания и Ал - своя и президентът открива, че техните интереси не трябва обезателно да съвпадат", казва Майърс.

В книгата си тя описва как би изглеждал света, ако жена го управляваше. Според Майерс политиците биха били много по-колегиални, а бизнесът – по-продуктивен. Тя е убедена, че и самото общество ще бъде по-здраво, а жената с повече власт би направила света по-добро място за живеене. “Жените са по-добри комуникатори, по-добри слушатели, по-добре умеят тайните на консенсуса.”, убеден е бившият глас на американския президент. След като напуска Капитолия тя често се появява по телевизията, където коментира вътрешно и външнополитическия живот на САЩ и участва в сериала на NBC „Западното крило”. 

3.2. Майк МакКъри (1994 – 1998 )

            След Майърс на поста говорител на Белия дом е назначен Майк МакКъри. Той е бил добре познат в Капитолия като консултант по масови комуникации и от работата си в компанията Public Strategies Washington, Inc. МакКъри е един от най-добре образованите гласове на Белия дом. Завършил е Принстън и Джорджтаун.  Той започва работа в администрацията първо в Бюрото по труда и човешките права. В периода 1981-1983 г. е прессекретар на сенатор Даниел Майнихам. От 1988 е директор по комуникациите на Демократическата партия, като работи по кампаниите на редица политици. Освен като прессекретар МакКъри подкрепя редица благотворителни и младежки организации, с което увеличава популярността на президента. Медиите, от своя страна го обожавали заради откровеността му и открития тон. Той дори си позволявал да влиза в пряк конфликт с Клинтън. От 2005 г. екс говорителят е редовен блогър в The Huffington Post. Днес благодарение на компанията за лобиране Public Strategies Washington МакКъри продължава да се придържа към своите принципи за честност и справедливост. Последната му инициатива е за свобода на интернет пространството, в което да се ограничи държавната регулация.

3.3 Джо Локхарт (1998 – 2000)

            След четири години като говорител на Белия дом МакКъри предава поста на Джо Локхарт. На него се пада тежката задача да води комуникацията на Клинтън по времето на процеса по импийчмънт. Локхарт също има солиден опит в медиите и в политическия PR. Той е бил доброволец в кампанията на Джими Картър, освен това дълго време е работил в NBC и е организирал специални събития. След като се оттегля от поста прессекретар през 2004 г. организира президентската кампания на Джон Кери. В момента е президент на консултантската компания Glover Park Group.

3.4. Ричард “Джейк” Сюарт (2000 – 2001)

Последен с Клинтън работи Ричард “Джейк” Сюарт. Той заема престижния пост едва за пет месеца – от септември 2000 г. до януари 2001. Подобно на предишните си колеги Сюарт е имал опит с  работа в държавната администрация – бил е директор по комуникациите на бившия губернатор на Ню Йорк Елиат Спитцър. След като напуска Белия дом Сюарт поема поста вицепрезидент по околната среда, здравето безопасността на Alcoa. 

Не е била никак лесна задачата на прессекретарите в периода на управление на Бил Клинтън. И макар че той остава в историята като един от президентите с най-много сменени официални говорители, фактът, че напуска Капитолия с-висок процент популярност сред американците, говори за качествата на неговите говорители. Защото освен пряката си работа с медиите, те оказват влияние и върху имиджа на стопанина на Белия дом.

4. Джордж У. Буш

            Джордж Уокър Буш (роден на 6 юли 1946) е 43-ият президент на САЩ. Неговият първи мандат започва на 20 януари 2001 г. Преди това е бил губернатор на Тексас от 1995 до 2000 г.На 10 и 11 юни 2007 г. Джордж Буш прави официално посещение в България. Така той става вторият американски президент след Бил Клинтън, посетил държавата. След завършването на колеж Буш работи в нефтения бизнес на семейството си преди да се кандидатира неуспешно за Камарата на представители през 1978 г. Той побеждава Ан Ричардс и е избран за губернатор през 1994 г.Буш е избран за президент през 2000 г. като кандидат на Републиканската партия в близка и спорна надпревара, в която той губи националният вот, но печели електоралния.

През октомври 2001 г. след атаките от 11 септември Буш обявява световна Война срещу тероризма и нарежда инвазия в Афганистан за свалянето от власт на талибаните, унищожаването на Ал Кайда и залавянето на Осама бин Ладен. През март 2003 г. Буш нарежда инвазия в Ирак, твърдейки, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение и че войната е задължителна за защитаването на САЩ.

По средата на войната в Ирак Буш е преизбран през ноември 2004 г. Президентската му кампания срещу сенатора Джон Кери е успешна въпреки споровете около продължаването на войната в Ирак и вътрешните проблеми. След преизбирането си Буш получава все повече разгорещени критики по свой адрес. Той има отличителната черта да има най-високите и най-ниските рейтинги на доверие сред всички президенти в историята по време на мандата им. Одобрението варира от 90 процента веднага след атаките от 11 септември до 24 процента с неодобрение от 65% ,най-високият процент на неодобрение след президентите Ричард Никсън и Хари Труман. В световен мащаб, Буш е един от най-непопулярните политици с рейтинг на неодобрение от 87% във Франция и Германия и 88% в Испания.

4.1. Ари Флешър ( 2001 – 2003)

24-ят прессекретар в Белия дом и първи за Буш-младши се е казвал Ари Флешър. Той заема поста в периода 2001-2003 г. още докато е в колежа Флешър помага в кампаниите на републиканците. В периода 1985-1988 г. отговаря за комуникациите на националния републикански комитет. През 1992 г. започва да се занимава активно с връзките с медиите на Буш-старши, а през 2000 година организира кампанията на Елизабет Дол. Флешър става известен с нестандартните езикови средства, които употребява при описване на терористичните атаки и нападения. “Президентът... провеждайки среща със Съвета по национална сигурност, беше информиран за самоубийствения атентат в Йерусалим...” разказва говорителят пред стеклите се журналисти [15].

На 19 май той обявява, че освобождава поста, тъй като би искал да прекарва повече време със съпругата си.  Все пак той става главен свидетел в разследването за мотивите за войната в Ирак. По-късно проучване на две журналистически организации от САЩ показа, че най-малко 935 лъжи са изрекли американският президент Джордж Буш и администрацията му, за да започнат войната в Ирак. Неверните твърдения за Ирак са направени за период от две години след 11 септември 2001 г. Това са установили от Центъра за почтеност в обществото и Фонда за независимост в журналистиката. Сред лъжите, изречени от американските власти, са наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, намеренията на Саддам Хюсейн да разработи или да придобие такъв вид оръжия, както и връзките на терористичната организация "Ал Кайда" с Ирак. Според журналистите несъстоятелността на тази информация вече е 100% доказана. "Ирак не е притежавал никакви оръжия за масово поразяване и не е поддържал връзки с "Ал Кайда", обясняват Чарлз Луис и Марк Рийдинг - Смит от Фонда за независима журналистика. "Накратко, администрацията на Джордж Буш започна война на базата на грешна информация, която разпространяваше и завърши с военни действия срещу Ирак през 2003 г.", допълват те. Журналистите са преброили 935 лъжи, изречени за две години. Те били разпространявани чрез речи, брифинги, интервюта и на други срещи.

Освен Джордж Буш като разпространители на лъжи в проучването са споменати вицепрезидентът Дик Чейни, бившият съветник по националната сигурност и настоящ държавен секретар Кондолиза Райс, тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, бившият държавен секретар Колин Пауъл, бившите зам. военен министър Пол Улфовиц и говорителите на Белия дом Ари Флейшър и Скот Макклелън.

“Сърцето ми каза, че е дошло време да си тръгна”, е заявил пред репортери 42-годишният Флейшър. Следващите 18 месеца той се включи  в предизборната кампания на Джордж Буш за втори президентски мандат.

4.2. Скот Макклелън ( 2003 – 2006 )

            Един от най-запомнящите се прессекретари от времето на управлението на Буш е Скот Макклелън. Той е назначен за говорител на Белия дом през юни 2003 г., скоро след нахлуването на американските войски в Ирак. Кариерата му включваше общо 10 години работа в екипа на Джордж Буш-Младши.

 За негово съжаление явно не е могъл да се справи с изискванията на президента, тъй като бързо подаде оставка, която е била приета (а според наблюдателите е била и провокирана) от президента Джордж Буш. Самият обитател на Белия дом посочи, че не му е леко да се раздели с 38-годишния Макклелън, който “е изпълнявал сложната си работа с голям професионализъм”. През май 2008 г. излязоха мемоарите на Макклелън, озаглавени: What happened. В тях американският президент е остро критикуван, защото "си самовнушава да вярва в това, което отговаря на моментните му нужди", стигнал е до "самозалъгване", за да оправдае политическите си цели.

Решението да се окупира Ирак бе "сериозна и груба стратегическа грешка", но най-голямата грешка на Буш е "решението да обърне гръб на искреността и честността, когато тези качества бяха най-необходими", отбелязва авторът. Книгата на Маклелън "Какво се случи: В Белия дом на Буш и в културата на измамата на Вашингтон" е първият отрицателен разказ от представител на тесния кръг тексасци около Буш [16].

            Днес екс говорителят продължава да обикаля из САЩ и да обяснява защо е написал толкова критична книга към Джордж Буш. Както New York Times писа „всичко знаех, но се обадих чак когато подписах контракт за книга”

4.3. Тони Сноу ( 2006 – 2007)

            След освобождаването му от пoста през 2006 г. Буш избра за негов наследник известния водещ на телевизионната компания Fox Тони Сноу. В миналото, Сноу е работил като автор на речите на експрезидента Джордж Буш-Старши. През 1991 г. водещият редакционната рубрика на The Washington Times Тони Сноу се прехвърля в президентския екип на Джордж Буш-Старши, първо като автор на речите на държавния глава, а след това и като зам.-помощник на президента в отдела за работа със средствата за масова информация на Белия дом. През 1996 г. Сноу започва работа в телекомпанията Fox, където води популярната съботна анализаторска програма Weekend Live with Tony Snow. Сноу се е изявявал ежедневно и в радиоефира, като водещ на предаването Tony Snow Show.

Сноу често е коментирал политиката на сегашния президент в не особено ласкави тонове. “Нерешителността на Буш буди безпокойство сред републиканците, които искат той най-накрая да спре да се крие под кревата и да започне да се бори. Пасивността на Джордж Буш обаче, отново им попречи да спечелят надпреварата”, е коментирал Сноу през ноември 2005 г., след като Републиканската партия загуби губернаторските избори в щата Вирджиния. Месец преди да заеме поста на говорител на Белия дом Сноу е обявил, че Джордж Буш и доминирания от републиканците Конгрес “са изгубили контрола над федералния бюджет и не са успели да спрат набезите към хазната”.

            Сноу забавил решението си за работата в Белия дом, заради здравословни проблеми. През 2005 г. той е претърпял отстраняване на част от дебелото черво, след като лекарите са му поставили диагноза рак, и прекара 6-месечна химиотерапия. “Работата ми е да взимам решения, а неговата е да ги обяснява на журналистите и на американския народ“, е заявил Джордж Буш на пресконференцията по представянето на Тони Сноу. През 2008 г. Сноу умира от рак на 53-годишна възраст [17].

4.4. Дейна Перино ( 2007 – 2009)

Сноу бе заменен през 2007 г. от Дейна Перино. "Дейна е умна, способна и може да прави изявленията разбираеми за обикновените хора в Америка", коментирал държавният глава по повод назначението й. Дейна Перино наистина говори ясно и разбираемо. Но трудно може да се причисли красивата говорителка на Белия дом към категорията на обикновените жени. Не само защото привлича мъжките погледи където и да се появи. За своите 35 години тя е постигнала много. Тайната на успеха й се крие преди всичко в нейната амбиция, работоспособност и силно влечение към медиите. Още от малка тя чете вестници и всяка вечер обсъжда с баща си новините от деня. До ден днешен утрото й започва с преглед на печата. За да успее да се справи с многото вестници, Дейна става по първи петли, още в 4,30 часа. Работното й време често продължава чак до 8 вечерта, а получава средно по 600 имейла. Но Перино не се оплаква - тя изживява детската си мечта. На 6 годинки Дейна се качва на една щайга в двора на къщата им в Денвър и развявайки флага на САЩ, заявява, че един ден ще работи в Белия дом. Пътят от Колорадо до Вашингтон е труден, но тя го изминава с упоритост и усърдие. 

            Макар и родом от Еванстън, щата Уайоминг, Дейна е израснала в Денвър. В Колорадо тя завършва гимназията "Пондероса", където активно участва в клуба по дебати. През 1994 г. се дипломира в Университета на Южно Колорадо като бакалавър по масови комуникации и втора специалност по политически науки и испански. Покрай академичните занимания Дейна си намира и временна работа като диджей в местна кънтри радиостанция. Тя получава магистърска степен по журналистика в Университета Илиноис, като едновременно с това е репортер за новините на WCIA-TV, клон на канала CBS. По-късно започва работа във Вашингтон за колорадския конгресмен Скот Макинис. Потенциалът й е забелязан и тя е избрана за прессекрeтар на Дан Шефър, председателя на комисията по енергетика към Търговската камара. След като Шефър се пенсионира, Перино заминава за Англия и се омъжва за бизнесмена Питър Макмеън. След година двамата се връщат в Америка и заживяват в Сан Диего.

Чаровната блондинка започва да се занимава с пиар в областта на високите технологии. Но съдбата й я тегли към Вашингтон и през 2001 г. тя става говорител на Министерството на правосъдието. Само няколко месеца по-късно Дейна прекрачва прага на Белия дом - нейната отколешна мечта. Първоначално е директор по комуникациите на Съвета за качество на околната среда, а през март 2006 г. достига до поста заместник-прессекретар на Белия дом. Функциите й тогава засягат най-вече публичните въпроси в областта на околната среда, тя е и официален говорител на президента по тези проблеми. Генерална репетиция за настоящата си отговорна позиция Перино прави от март до април тази година, когато временно замества Томи Сноу.

Тя е втората дама след Ди Ди Майерс, застанала на този пост за цялото съществуване на институцията. Дръзките и провокативни въпроси на пресата говорителката посреща с усмивка и свежо излъчване [18]. 

 Хората, на които се доверява Буш-младши за ръководители на комуникациите му доказват още една важна част от задълженията и отговорностите на прессекретаря, а именно критиката. Най-осезателно в неговото управление се усещат конфликтите и значението на междуличностната комуникация между президент и говорител.

5. Барак Обама

            Често управлението на Барак Обама е анализирано като непряк наследник на принципите, които е изповядвал и Рейган. Идеята може да звучи кощунствено за много консерватори, но започва да става все по-важна част от стратегията на Белия дом за подкрепа на американската икономика. Така, както малцина са очаквали чудо от актьора-президент в началото на 80-те години на миналия век, възможно е сега и чикагският професор по право да направи невероятното.

И защо не наистина? Паралели не липсват: и двамата поемат президентството в момент на криза, с разклатено доверие не само в икономиката, но и в капацитета на САЩ да се справят с проблемите. И двамата имат изключителни комуникативни дарби и се радват на доверие в способностите им от страна на американците. И Рейгън, и Обама искат да променят траекторията, по която се движи страната. И двамата са добри актьори, особено ако се съди по оптимизма, който лъхаше от Барак Обама при първата му поява пред Конгреса като президент.

Пак подобно на Рейган, всички са единодушни, че голяма част от успеха на Барак Обама по пътя му към Белия дом, се дължи на неговия необикновен ораторски талант и безпогрешен екип от pr специалисти. Президентът на САЩ умее да убеждава. Може да говори изразително и дори поетично (наричан е "ураган от метафори"), но и делово, трезво, а ако трябва - и сухо. Може да говори дълго и все умно, да импровизира, да се шегува.

Една от основните грешки, която се прави при анализа на функциите на говорителя на Белия дом е прехвърлянето на отговорности към него на  отговорник по речите на президент. Откакто съществува тази длъжност, двете неща са разделени. Защото в голямата политика, и в Белия дом в частност, "писач на речи" е рискована длъжност. Има президенти, които са сменяли по няколко екипа, докато намерят точните хора, които да обличат в думи това, което президентът иска да каже, с точност до нюанси. Обикновено президентът вика своя писач на речи, обяснява му възгледите си за темата на речта, казва какво трябва да се подчертае, какво да се замаже и какво - да се прескочи, след което писачът и неговият екип се залавят за работа. Политикът може да поправя написаното хиляда пъти, но накрая трябва да го научи така, сякаш той го е писал, заедно с паузите и усмивките.

И признат оратор като Обама не може да мине без писач на речи. Оказва се, че имал екип, който е подготвял словесните му изяви през целите две години на кандидат-президентската кампания. Негов ръководител е един 27-годишен младеж на име Джонатан Фаврьо, който вече е световно известен като Джон Фавс или само Фавс. За първи път американски президент дава властта над думите си на толкова млад човек. Младежът бил на 23 години, когато влязъл в предизборния щаб на Джон Кери - неуспелият кандидат на Демократическата партия през 2004 г. Фавс е писал Кери над две години, затова загубата на изборите понесъл тежко. Преди да се представи на току-що избрания сенатор Барак Обама, вече бил научил наизуст встъпителната му реч в Сената "Дързостта на надеждата".

Обама казва, че го е избрал, защото "Фавс чете мислите ми". Най-големият успех на този политически "екстрасенс" е програмната реч, която американският президент изнесе при встъпването си в длъжност на 20 януари т.г. на Капитолийския хълм. Поради икономическата криза и двете войни, които Америка води, тя трябвало да вдъхновява, трогва, но и едновременно с това да мотивира народа. Трябвало да внушава, че отговорността и отчетността се връщат в Белия дом.

Фавс започнал да пише тази 18 минутна реч още миналия декември след едночасова среща с шефа. Разучил е всички речи, произнасяни в кризисни и следкризисни периоди, интервюирал е историци. Президентът имал доста забележки. Повече от седмица черновата на речта сновала между компютъра на Фавс и компютъра на Обама, докато накрая стане това, което чухме на 20 януари. Решено било в нея да има едно съвсем кратко позоваване на Новия завет (13:11 от Първото послание към коринтяните на Апостол Павел, което на английски звучи така:

"Когато бях дете, като дете говорех, като дете  мислех и като дете разсъждавах; а като станах мъж, оставих детинското". За да обяви началото на нова ера - ерата "Обама" - президентът каза: "Ние си оставаме млада нация, но по думите на Писанието, дойде време да оставим детинското". Решено било също Обама да се обърне пряко към "към мюсюлманския свят", отделно от останалия  - нещо, което американски президент не е правил във иногурационната си реч.

Интернет трафикът в САЩ по време на речта на Обама достига рекордни стойности, когато хората гледаха на живо, четяха или коментираха церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама. NYTimes пише, че цифрите са надвишили дори тези от деня, в който Обама беше избран за президент. Данните на CNN, които излъчваха всички събития от Вашингтон наживо в интернет, също са впечатляващи. В рамките на 9 часа тяхното излъчване в мрежата е гледано от 21.3 млн. поребителя. В пиковия час онлайн по CNN.com са били 1.3 млн. потребители едновременно.

Инагурацията на новия президент не само беше гледана от рекорден брой хора в интернет. Тя предизвика истинско оживление и в блоговете и социалните мрежи, къдетo хората непрекъснато коментираха своите впечатления от случващото се във Вашингтон. CNN.com например бяха осигурили специална Facebook платформа вдясно от прозореца, в който се излъчваше видеото от церемониите, в която можеш да следиш кои от приятелите ти също гледат церемонията онлайн и обновяват профила си и да дискутираш с тях събитията от Capitol Hill. Друга популярна социална мрежа Twitter пък гъмжеше от съобщения (tweets), които хората изпращaха от мобилните си телефони, споделяйки мнението си за речта на Обама или пък за роклята, която неговата съпруга е избрала за деня на инагурацията. Повече от 40, 000 снимки на събитията от Вашингтон, с ключова дума "инагурация", бяха качени вчера в  популярния сайт за споделяне на снимки Flickr.

Интернет активността беше един от ключовите аспекти в цялата предизборна кампания на Обама. Тогава той успя да мотивира огромна част от младите хора да гласуват по интернет.  Инагурацията откри нова дигитална ера за президентската институция в САЩ, убедени са от CNN

Основна грешка, която се прави при тълкуването на ролята, статута и функциите на говорителя на президента е, че му се преписват функциите на “писач на речи”. Прессекретарят е наясно с програмата и с начина на изразяване на своя шеф, може дори да му подскаже какво и как да каже, но не му пише речите. Както в администрацията на Обама, така и при останалите американски президенти функциите са напълно разделени и се извършват независимо една от друга.

             Кампанията на Обама е толкова успешна, че дори Скот Маклелън, бившият говорител на президента Джордж Буш, заяви, че го подкрепя. Маклелън е вторият бивш висш служител на администрацията на Буш, който тази седмица обявява, че поддържа демократа Обама. Преди него това направи бившият държавен секретар Колин Пауъл. Скот Маклелън обяви предпочитанията си за бъдещия домакин на Белия дом в токшоуто на популярния чернокож комик Ди Ел Хъгли. "Ние сме ново шоу и Вашата подкрепа ще е много важна за нас", каза Хъгли, обръщайки се към бившия говорител на Буш.

"Само че, не обръщайте внимание на това дали съм чернокож или не, да не ви влияя. Но подкрепете някого, по дяволите!", каза шоуменът. Отговорът на Маклелън бе, че ще гласува за Барак Обама, защото винаги е смятал да подкрепи кандидата, който има най-добри шансове да промени начина, по който функционира Вашингтон.

5.1. Робърт Гибс (2009 - ...)

И докато поста “писател на речи” е дадена на 23-годишния Фавс, новоизбраният президент избра един от най-близките си сътрудници - Робърт Гибс, да поеме функциите на говорител на Белия дом в новата администрация [19].

Гибс е бил прессекретар на Обама по време на мандата му като сенатор от щата Илинойс. Той е изпълнявал сходни функции и през първата част от кампанията, която му донесе номинацията на Демократическата партия и е един от ключовите стратези, които изстреляха президента на националната политическа сцена. За разлика от други свои колеги Гибс не отговаряше за кандидат-президентската кампания на Обама. Негов говорител по това време беше Томи Виътър. Той изигра съществена роля въе финалния период на кампанията, когато най-много зачестиха слуховете. “Нашата стратегия беше да се изправим очи в очи със слуховете на специално предназначен за целта интернет сайт - stopthesmears.com /в превод от английски: “спри клеветите”- бел. прев./”, разказва екс говорителят. Щабът на Обама също така се стремеше да гарантира, че ръководителите на избирателните райони разполагат с необходимите факти, за да се противопоставят на “абсурдните неверни слухове, които се разпространяват в тази кампания”. “Нашият опит показа, че избирателите са разумни и съобразителни”, констатира Виътър.

В работата си настоящият прессекретар Гибс възприема политиката на бърз отговор. Едно от най-големите предизвикателства пред него е сянката, хвърлена върху имиджа на Обама затова, че той е мюсюлманин. А на нападките срещу външната политика от страна на Буш прессекретарят ги определя като: “безочливи нападения”, “каубойска дипломация” и т.н.

Естествено подобно на своя шеф и Гибс отнася доста критики. В предаването си “Дейли шоу” Джон Стюарт представи карикатурно говорителя на Обама като телефонен секретар, който не отговаря - подобно на говорителите на Джордж У. Буш.

Заключение

Американското президентство е несравнима с нищо друго платформа, която предлага на заемащия я определена доза инстиктивно уважение и доброжелателност и своеобразен мегафон, с който гласът му се чува в 50 щата и в останалата част на света. Но това е и едно самотно място за боязливите. По-важните изводи са:

1. Говорителят на Белия дом трябва да умее да полемизира, затова най-често тази длъжност се изпълнява от бивши журналисти или юристи. Освен че трябва да изповядва политическите възгледи на президента, прессекретарят трябва да познава толкова добре начина на мислене и психиката на своя шеф, че да стане негов виртуален близнак. Той е от онези задкулисни играчи в политиката, чиито крилати фрази, лозунги, формули и ключови думи влизат в историята, но като заслуга на шефа му.

2. Често функциите на прессекретаря припокриват тези на PR-a в организацията, което се доказва и от факта, че повечето говорители наследяват този пост, след като са водели предизборните комуникационни политически кампании на последвалите президенти. От друга страна проблемите в политическата сфера са много по-трудни [от корпоративната], защото това, което за едни е пропаганда, за други е истина. Освен това прессекретарят трябва да съблюдава и обществения интерес.

3. На пръв поглед задачите му изглеждат рутинни – ежедневни брифинги и пресконференции, разчет на програми и връзки с медиите, но зад тези неща се крият и по-сериозни отговорности. Най-важната от тях е фактът, че говорителят е единственият човек в света, който има право да говори от името на най-влиятелния политик в света, а именно Президентът на САЩ.  Това и оформя огромния социален и административен статус на позицията на прессекретаря.

4. Професията му изисква и огромна доза конфеденциалност тъй като той първи разбира предстоящия график на  президента и точно къде и в коя минутата ще се намира той. Да не говорим, че дори често физическото оцеляване на говорителя е заплашено. 

5. Сред основните недостатъци, които отчита анализа на прессекретарите в периода Рейган-Обама са техните възможности за изкривяване на информацията и скриване на истината. Това особено ясно си проличава в управлението на Джордж Буш – младши. Специалистите му по комуникация, както и официалният му глас, така и не успява да опровергае достоверно информациите в медиите, които разбиват на пух и прах мотивите за военните операции в Ирак и Афганистан.

6. Често масовата аудитория прави грешката да преписва на прессекретаря функции като писане на речи. За тази цел президентът има напълно отделен екип, който се занимава. Говорителят му е напълно наясно с програмата, с политическите му възгледи и мнения по вътрешни и международни въпроси, но няма право да му налага мнението си. Друга особеност на професионалния статут на официалния глас на Вашингтон е, че той често изпълнява функциите на PR, като комуникира с вътрешните и външни публики за администрацията и се опитват да създават съвместимост между целите й и социалните очаквания. Обикновенно говорителят е в сърцевината на дейността на организацията, което значи, че най-малко винаги може да отговори изчерпателно на въпроси по даден проблем, ситуация.

7. Гласът на американския президент трябва да е напълно наясно с тънкостите на добре балансираната двупосочна комуникация “администрация – медии”, да владее убеждението, да прави разлика между публика и  аудитория. За да име най-добър ефект на говорителя трябва да се предоставя точна и коректна информация, като той трябва да изпълнява задълженията си и с оглед на обществения интерес.

8. В голяма степен прессекретарите от 80-те години до днес в Белия дом са успели да си отвоюват някои свободи и най-вече правото на собствено мнение и дори правото да критикуват президента. За разлика от европейските си колеги, именно фактът, че получава различно от своето мнение се цени най-високо от стопанина на Белия дом.

           

 

Бележки:

 [1] Статията на Диана Йосифова е значителна част от нейната магистърска теза „Статут, роля и функции на официалния говорител на Белия дом в периода 1981 – 2009 година (от Рейгън до Обама)” с научен ръководител  проф. д-р Любомир Стойков и рецензент доц. д-р Цветан Кулевски. Дипломната работа е защитена на 15 юли 2009 година с отличен успех в УНСС, катедра „Медии и обществени комуникации” – специалност „Медии и журналистика”, специализация „Връзки с обществеността”.

[2] Speeches and other Media Uses by Ronald Reagan, достъпно на http://cstl-cla.semo.edu/Renka/Modern_Presidents/reagan_speeches.htm

[3] BBC, достъпно на                                                                                                                                                http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/march/30/newsid_2530000/2530913.stm

[4] Brady Center, достъпно на http://www.bradycenter.org/about/jimandsarahbio.php.

[5] Корпоративен сайт на Hill&Knowten, достъпно на http://www.hillandknowlton.com/

[6] Donaldson, Sam. Hold on, Mr. President. New York: Random House, 1987.

[7]  Свободната електронна енциклопедия wikipedia, достъпно на http://en.wikipedia.org/wiki/George_H._W._Bush

[8] BBC, достъпно на                                                                                                                                                        http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/november/9/newsid_3655000/3655368.stm

[9] Basic info for famous people, достъпно на  www.basicfamouspeople.com/index.p.hp?aid=3436 , видяно на 10.05.2009

[10] Вж. Fitzwater, Marlin. Call The Briefing. Crown Publishing Group, 1995. pp. 9-22.

[11] Fitzwater, Marlin. Esther`s Pillow. PublicAffairs, 2001.

[12] MSNBC, достъпно на http://www.msnbc.msn.com/id/5470323/

[13] The free library, достъпно на  http://www.thefreelibrary.com/CLINTON+SAYS+IT:+%60I`M+VERY+SORRY`-a083835947

[14] Медийна агенциа Harry Walker, достъпно на  http://www.harrywalker.com/speaker/Dee-Dee-Myers.cfm?Spea_ID=168, видяно на 17.05

[15] Ari Fleischer, White House Regular Briefing, Federal News Service, April 12, 2002 , достъпно на http://www.whitehouse.gov/briefing_room/

[16] Washington Post, достъпно на http://www.huffingtonpost.com/2008/05/27/scott-mclellan-former-pre_n_103790.html

[17] Washington post, достъпно на http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/07/12/AR2008071201621.html

[18] Newsmax.com, достъпно на http://archive.newsmax.com/archives/articles/2007/4/29/210953.shtml

[19] Cillizza, Chris (16 January 2007). "Barack Obama`s Impressive Team" (Blog). The Fix. The Washington Post, достъпно на http://blog.washingtonpost.com/thefix/2007/01/the_obama_inner_circle.html.

 

Библиография:

1.      Ari Fleischer, White House Regular Briefing, Federal News Service, April 12, 2002. Available from:  http://www.whitehouse.gov/briefing_room/

2.      Basic info for famous people. Available from:   www.basicfamouspeople.com/index.p.hp?aid=3436 (видяно на 10.05.2009)

3.      BBC. Available from:   http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/march/30/newsid_2530000/2530913.stm

4.      BBC. Available from:   http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/november/9/newsid_3655000/3655368.stm

5.      Brady Center. Available from: http://www.bradycenter.org/about/jimandsarahbio.php.

6.      Cillizza, Chris (16 January 2007). Barack Obama`s Impressive Team (Blog). The Fix. The Washington Post. Available from:  http://blog.washingtonpost.com/thefix/2007/01/the_obama_inner_circle.html.

7.      Donaldson, Sam. Hold on, Mr. President. New York: Random House, 1987.

8.      Fitzwater, Marlin. Call The Briefing. Crown Publishing Group, 1995, pp. 9-22.

9.      Fitzwater, Marlin. Esther`s Pillow. PublicAffairs, 2001.

    10.  George_H._W._Bush // Wikipedia. Available from:   

11.  Harry Walker. Available from: http://www.harrywalker.com/speaker/Dee-Dee-Myers.cfm?Spea_ID=168, (видяно на 17.05.2009)

12.  Hill&Knowten. Available from: http://www.hillandknowlton.com/

13.  MSNBC. Available from: http://www.msnbc.msn.com/id/5470323/

14.  Newsmax.com. Available from: http://archive.newsmax.com/archives/articles/2007/4/29/210953.shtml

15.  Speeches and other Media Uses by Ronald Reagan. Available from: http://cstl-cla.semo.edu/Renka/Modern_Presidents/reagan_speeches.htm

16.  The free library. Available from: http://www.thefreelibrary.com/CLINTON+SAYS+IT:+%60I`M+VERY+SORRY`-a083835947

17.  Washington Post. Available from: http://www.huffingtonpost.com/2008/05/27/scott-mclellan-former-pre_n_103790.html

18.  Washington post. Available from: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/07/12/AR2008071201621.html

             

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

Йосифова, Диана. Прессекретарите на американските президенти от Рейгън до Обама // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2009, № 3. Available from: [www.media-journal.info]
 


 

 

 

 

 

 

 

 


  

 

дата на публикуване: 29.09.2009, Вторник, 10:10
прочетена: 6181 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: