Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
25 Април 2017 г., Вторник

Общество

Принтирай E-mail

Всяка комуникация е и манипулация

Брой 3 / Септември 2009 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Милена Цветкова

Резюме:

The paper proposes a new definition of the term „communication” through a new approach to the concept of „manipulation”. The thesis is that all communication is manipulation or manipulation by reversible messages. Manipulation can carry positive or negative, so communication can be examined as a positive or negative subjective measure of impact. Genesis of manipulativnostta been sought in the psychology of the crowd, and individual manipulant is called „crowdid”. Perform dissection of information manipulation through two principal programs – forming and handling. Deploy a manipulative mechanism of information exchange referred to are the two most important prerequisites – censorship and transparency, and summarizes the specific characteristics of manipulative agenda. The study ends with an overview of the latest techniques of information handling - the speculative persuasion, suggesting manipulation of attention, „brainwashing”, disinformation and deceit in the computerized world of the Matrix.

Key words: Communication, Information, Manipulation, Manipulator, Manipulant, Crowd, „Crowdid”. 

Summary:

 

Манипулацията е основен феномен на човешкото битие.

Адолф Портман (швейцарски учен)

 

Къде е генезисът на манипулативността? Отговорът: в психиката на тълпата. Защото не можем да отречем, че е по-лесно да се появи някой, който да ни вну­ши какво да мислим, какво да четем, в какво да вярваме и как да действаме, да се доверим на някого, който ще ни спести време и енергия за вземане на определено решение, т. к. или не можем, или не искаме да се доверим на себе си, или пък се страхуваме от отговорност. Подобно не-индивидуално поведение, в условията на свръхстимулирано информационно потребителство, може да се нарече “информационно робство”, характеризиращо се с комуникационна пасивност и податливост на манипулации.  

1.Обективен подход към понятието „манипулация”  

 

 Хората често използват различни думи, за да означат едно и също нещо, което поражда противоречия. А те възникват в следствие на неразграничаване на „термин” и „понятие”. Терминът е еднозначен а понятието – многозначно. Всички ние мислим чрез понятия и, в този смисъл, както казват древните, „начинът на мислене е ненаказуем”.

Употребата на езика в даден социо-исторически контекст е въпрос на договореност, на конвенция. От дълго време във всекидневното ни съзнание „манипулация” битува като компрометиран термин, както например терминът „идеология” или „агент”. Но научният подход трябва да може да избегне подобна предубеденост, да разисква и по понятията обективно, да се абстрахира от всекидневната им обремененост.

По мое мнение „манипулация” може да се отъждестви с „въздействие” не само в областта на информацията, а и в сферата на комуникациите. Манипулацията, като процес, има своите цели, задачи, методи и средства и, подобно на въздействието, може да носи положителен или отрицателен знак. За да се избегне двусмислието, обаче, предварително трябва да се заяви целенасочената диференцирана употреба.

Подобно отъждествяване на „въздействие” и „манипулация” трудно би се поддало на емпирична апробация, за разлика от явленията „лъжа”, „измама”. Манипулацията действа скрито, неявно и като такава е неосъзната от обекта. Както е установил Жан Бодрияр, манипулацията е неуловима в своите кръгови метаморфози, тя е „променливо основание”, „универсален симулакрум”[1].

Затова ще се опитам по логически път да обясня защо „въздействие” и „манипулация” по значение се покриват. Като общонаучно понятие „въздействието” е по-широко от „манипулация”, действието „манипулация” е производно на „въздействие”. „Въздействие”, най-общо, означава „всяко действие над определен обект”, включително и в неживата природа. Моето становище е, че в хуманитарната сфера двете понятия са синоними. Социалните феномени се отличават от природните по своята смислова натовареност, имат смислово измерение, или, по определението на М. Вебер – „човешкото действие” е винаги носещото субективна смисловост, т.е. целенасоченото, осъзнатото, е умисъл. Тъй като само в живата природа има позитивно и негативно, полезно и вредно (в зависимост от целта, умисъла на действащия!), въздействието, респективно манипулацията, могат да бъдат позитивно или негативно „смислово ориентирани” (М. Вебер).

И двете понятия се вместват в термините за „социално действие” (смислово ориентираното към Другия – М.Вебер). Така е например, при немския социолог Ю. Хабермас: „манипулацията е стратегическо социално действие” („Теория на комуникативното действие”, 1971) или при руския социолог В. Коетенко, според която „манипулацията е способ за функциониране на въздействащите системи” („Ценности и символи в массовой коммуникации”, 1993).

Да разгледаме н значението на двете думи в „Съвременен тълковен речник на българския език” (1999):

  • „въздействие” означава действие, с цел упражняване на влияние или постигане на резултат, промяна;
  • „манипулация” означава определени действия или движения със специално предназначение, извършвани с ръце; обработване, и преносно – съзнателно внушаване или влияние с користни цели; машинация, измама, заблуда.

Виждане, че във всекидневието се е наложил преносният смисъл на „манипулация”. И точно тази употреба, смятам, е нужно да избягваме при научния подход.

От етимологична гледна точка терминът “манипулация” и неговите производни ид­ват от латинската дума “manus” (ръка), което означава и „власт”, „почерк”, дори и „тълпа”. Всяка намеса или творческо усилие, с посредничеството на ръката, е акт на манипулация[2]. Тъй като „ръката” придружава всяко осъзнато действие, в общото понятие за „манипулация” ще вложим всеки субективен акт на въздействие. Манипулацията, в информационен аспект, предполага умение, бързина, сръчност и опитност, както при обработката на съобщенията, така и при тяхното разпространение в акта на комуникацията. Всичко, до което се докосне човешката ръка в процеса на отразяване, е манипулативно като “вто­рично обо­значено” (Чарлз Пиърс). Но услугата на ръката, “удължена” в съвършено “оръ­жие” (според теорията за човешките екстензии на Маршъл Маклуън) за целите на уми­шлени и агресивни въздействия, придава преднамерен и негативен нюанс на явлението “ма­нипулация”, в смисъл на ловкост, измама, мошеничество. Така актът на манипула­ция­та – манипулирането би трябвало да разбираме като контролиращо, деструктивно, подтис­ка­що съзнанието въздействие или влияние по нечестен начин.

Манипулацията, от информационна гледна точка, предполага умение, опитност, бързина, сръчност при обработката и разпространението на съобщенията. Комуникацията, като информационен процес, е акт на взаимодействие, но и на въздействие. Тъй като комуникацията е и социален процес, в който явленията „въздействие” и „манипулация” се покриват, можем да се опитаме да докажем тезата, че всяка комуникация е и манипулация. Комуникацията е преди всичко информационен обмен, а от информационна гледна точка „съобщаването” по форма е акт на манипулация.

Нека се спрем на няколко известни постановки:

Съобщението, във философски смисъл, е „субективно отражение” (Е. Николов, Л. Атанасов), а всичко, до което се докосне „ръката” в процеса на отразяване, е манипулативно като „вторично обозначено” (Чарлз Пиърс);

Словото, кодирано като съобщение, е също манипулативно, тъй като е продукт на субективна мисловна обработка; към това обобщение са насочени мненията на: Р. Блакър – „няма неутрално езиково поведение, всяко използване на езика предполага въздействащ ефект”[3], Хегел – „всяко слово е преднамерено”, Цв. Тодоров – „словото е действие, приканва към действие и е нормално да му се противодейства”[4], Гадамер – „словото е споделяне, очакващо външен отклик”.

Оттук – комуникацията като „разговор” е „двустранно подтикване” (Х. Гадамер), „влияние на една система върху друга, чрез подбор на сигнали” (Чарлз Осгууд), като „общуване” е „влияние върху другия” (Мишел Фуко), като „диалог” е спор, словесен двубой (Сократ, Платон).

Следователно, комуникацията по форма е и манипулация. Във вид на информационен обмен е обмен на въздействия, обратимо манипулиране чрез съобщения.

По съдържание манипулацията може да бъде позитивна или негативна, в зависимост от целта, умисъла на комуникатора. Отново напомням, че подобна постановка налага диференциран подход при изследване на социалните феномени. Да се ограничим е няколко примера за дейности, които имат и позитивен, и негативен манипулативен заряд:

Спорът може да се изследва като позитивна манипулация (диалектичен) или като негативна манипулация (софистичен);

 Възпитанието – като „формиране” или като „принуда”;

Социализацията – като полезно или като вредно „обществено въздействие”;

Културата – като „целенасочено позитивно въздействие върху средата” или като негативна манипулация, под формата на „масова култура”, „черна култура”;

Управлението – като позитивен процес на водене, ръководене и навигиране, т.е. именно като „мениджмънт”, като процес на взаимни усилия за приобщаване към общозначима цел, или в ретроградното негативно понятие за управление, което третира личността като обект на въздействие, като суровина или ресурс, подлежащ на обработка и манипулиране; управлението, разбирано само като въздействие, попада в категорията и на стратегическите социални действия, които Ю. Хабермас определи като "манипулация" – това е действието, което изключва взаимодействие и постигане на консенсус, а е насочено към успех на действащия субект и дори към противопоставяне на конкурентни интереси;

Контролът – ако се разбира и прилага като регулиране на действията на чрез еднопосочно въздействие или надзираване, с липса на интеракция и обмен на информация е процес на негативно манипулиране; а котаго е процес на регулиране, т.е. на откриване и коригиране на отклоненията от набелязаните цели чрез обратна връзка, е процес на позитивно взаимноизгодно манипулиране;

Социалните комуникации – като живо взаимодействие очи в очи или като технически подвластно на не-жив посредник, който неусетно се инкорпорира между нас и стана “господар” във всички сфери на социалното познание. В резултат на информатизацията на процеса на познание понятието “социални комуникации” се архаизира, актуални станаха телекомуникациите. Вместо живи хора, в социалните комуникации участват “социални агенти”, трайната култура се подменя със социални технологии, човешките отношения – с психотехнически манипулации. Натрупват се т.н. модулни отношения, в които действат не индивидуалности, а функции;

  Писаното слово и книгите – словото винаги е действие и приканва към действие. Затова е винаги инструмент за манипулация. Когато писаното слово умишлено служи на най-лошата кауза, то изменя на човешкото си предназначение. Когато писмените източници спекулирт с човешкото съзнание, става дума за негативно въздействие върху практическото поведение, за текстове – подстрекатели към престъпно поведение, за текстове - съучастници в престъпността  и оттук - за престъпления, повлияни от четенето. В смисъла на книгата като продукт и вещ опасни книги няма (опасна би могла да е единствено ако е портативно устройство за четене на файлове и се включва в електрическата мрежа). Но в смисъла на книгата като медия е нужно да знаем, че всяка книга манипулира. В негативното разбиране на манипулацията говорим за текстове – посредници във внедряването на опасни доктрини и за книги вредители върху познанието. "Опасните книги" са негативно манипулиращите текстове, разпространяващи вражда и омраза; текстовете-съучастници в актове на етническо прочистване, в престъпления срещу човечеството, личността и нейните права.

Библиографията – като ефективно позитивно въздействие върху употребата на информационни източници от обществото или като негативна манипулация, под формата на пропаганда, селекция, „препоръчителна библиография”.

Мисля, че в хуманитарната област е нормално да се използва понятието „манипулация” и в позитивния му аспект, така както е в техническата сфера или в медицината. Впрочем, все по-често в модерни научни области и дисциплини забелязваме освобождаване от бремето на шаблоните и предразсъдъците. Да погледнем: в мениджмънта манипулацията е „подход за свеждане до минимум съпротивата срещу промените в организацията”; в пъблик рилейшънс – манипулативният подход се прилага в смисъла на „естетско въздействие”; в икономиката – според Робърт Райх „новата пазарна икономика ще се управлява от манипулация на символите”; в теория на комуникацията – според Абрахам Мол[5] „на бъдещото поколение ще са необходими манипулационно познание за знаците и умения за манипулиране на информацията”; в социологията – Питър Бъргър[6] представя манипулацията като „начин за съпротива срещу формите на социален контрол”, „облекчаване от социалния детерминизъм”, „способност да изиграем системата”.

Обобщено, ако манипулацията е целенасочено въздействие върху съзнанието и поведението на другите, то комуникацията винаги е обратимо манипулиране.  

2. Дисекция на информационната манипулация

2.1.Две принципни програми за информационно въздействие  

 

Манипулирането е факт във всяко съвременно общество, разчитащо на информационния обмен. Вечни проблеми на информацията, като явление, са формирането и мани­пулирането на нейния потребител[7] . За целта съществуват две принципни програми – формираща и манипулираща. Първата програма гарантира истинско двупосочно инфор­мационно взаимодействие. Манипулиращата програма раз­чита на ниска информационна култура на субекта, като не цели да издига нейното ниво. Манипулирането представлява псевдообмен, еднопосочна комуникация, транслация на информация, разчита единствено на въздействие върху реципиента.

Тук трябва да се направи едно уточнение, което играе важна роля при отхвърля­нето на някои неточности в разбирането за информационния обмен. Става дума за така наречената обективност на информацията в различните източници – писмени, устни, визуални. На първо място, трябва да признаем, че всеки информационен обмен е манипулация, т. е. въздействие. Американският изследовател–психолог проф. Уолтър Дж. Пайнкоук твърди, че всеки, който отваря уста, за да говори с някого, има по същество само едно намерение: да го манипулира[8]. Разби­ра се, манипулацията, в този смисъл, може да носи положителен или отрицателен знак[9], но при всички случаи тя е субективен акт на въздействие: просто информация, ка­то безпристрастно отражение, не съществува. В чист вид информацията не циркули­ра в пространството, а винаги се съдържа в съобщение за някого или нещо. Тя се освобождава от съобщението в процеса на неговата аналитико–синтетическа преработка. Отразяването на предметите и явленията от околния свят не е огледален образ или снимка, защото е преминало през съзнанието на отразяващия, т. е. протича психологи­за­ция на информацията.[10] Действителността се пречупва и трансформира през субективното съзнание, погледа и позицията на информиращия. Понеже съзнанието е важен компонент на източника на информация, недопустимо е да се говори за обективност в информационния обмен. Няма информация въобще, няма неангажирана, “чиста” информация. Нейното съдържание винаги носи в себе си белезите и идеологията на своите създатели.

Текстът, като носител на информация, както на книгите, така и на медиите, никога не може да се покрие напълно с реалността, той е нейното субективно отражение. Информацията като стока се формира в значителна степен от интересите и представите на своя производител, и в този смисъл не съществува свободна от мнение и несвързана с определени интереси информация. Тя е едностранчива и субективна. В действителност се стига до парадокса, че обективността на всеки текст или дискурс се гарантира единствено субективно. Те не възникват “естествено”, подобно на сталактитите и сталагмитите, в процеса на познанието, а се “правят”, т. е. имат конкретен автор, през чийто вътрешен свят преминава посланието за външния свят. Индивидуалното “преживяване” на ставащото, преминаването на съобщенията през личностната стойностна система в процеса на селекция, персонифицират всеки текст, имащ ин­формационна стойност, т. е. нормират неговата индивидуална различност[11]. Допълнителната и “задължителна” (?!) намеса на редактори, режисьори и т.н. в оформянето на писмени, устни и визуални послания, предназначени за масов информационен обмен, предполага многостепенна, наслагваща се субективност. Накратко казано, представената като “обективна” информация (създадена, например от най–обективно настроен автор), по силата на условията, в които е поставен информиращият, става твърде необективна.

С тези необходими пояснения, тук ще разгледам информационния обмен само като отрицателно въздействие, т. е. само негативния аспект на манипулацията, противополжният на обмена на информация като формиращо въздействие и взаимодействие.

 

2.2. Манипулатор и манипулантът-тълпоид  

 Манипулацията предполага противопоставяне на субектите и, в този смисъл, тръгва от съзнателното разбиране за източника на информация като манипулатор, и за “дру­гия”, манипулирания от него – като манипулант. Манипулатор може да бъде както човекът, като субект на междуличностната комуникация, така и неговото “оръ­дие”, т. е. средството, с което той осъществява целите си. Следователно манипулаторът (от фр. “mani­pulateur”), особено в телевизионната комуникация, е събирателен образ, той съвместява в едно целта и средството, т. е. човекът и машината[12]. За разлика от аудио–визуалното общуване, където информационният продукт е рожба на много “ръце”, мно­гократно обработван, при писменото общуване с книгата авторът в най–добрия случай е само един, което не изключва функционирането му като манипулатор.

“Манипулатор” и “манипулант” са взаимосвързани понятия. Манипулантът е този “друг”, чиято леност, незнание, пасивност и неувереност служат като благодатна почва за манипулацията. Той е човекът, който е облекчил своите мозъчни и телесни функции, чрез изграждането на техни “удължения” и така е станал подвластен на цивилизацията на “екстензиите” и посредниците. Манипулантът днес е предпочитана от мнозина роля. Манипулацията паразитира върху атрофирали, ентропирали психични състояния и нагласи: безкритично отношение към обменяната информация, доверчиво приемане на самата манипулация като нещо естествено, разбиращо се от само себе си, податливост на внушения, стремеж към икономия на време и енергия, към неизискващи големи усилия и съпротивление актове на информационен обмен или общуване. Манипулативността се очертава като основен функционален белег на и на свръх­ин­формирания индивид в една информационна среда, характеризираща се с хиперизоби­лие и “многоръко” посредничество. Той става жертва на особен вид информационна “радиация”, разпръскваща мани­пулативни послания.

Често са изказвани различни твърдения относно предпоставките за съществуването на манипулативността. Някои теоретици смятат, че манипулацията е неминуема, по силата на самата биологична същност на индивида, че манипулативността е характеристика, заложена в някои особености на човешката природа. Например, в постоянния стремеж към преповтаряне, вторичен прочит или претълкуване на текстове или художествени творби, към връщане към една и съща книга, към общуване с едни и същи герои и писатели. Според М. Пешева, например, стремежът към частично повторно възпроизвеждане, стигащо до маниакална селективност и системност, е причинен от дремещата някъде дълбоко в човешката природа манипулативност[13]. Освен това, манипулантът, според З. Фройд и К. Г. Юнг, израства върху почвата на тази част от човешката психика, наречена подсъзнание или несъзнаваното, на чиято основа са извършвани манипулации още в най–древни времена. Съществуват и такива автори, които твърдят, че манипулацията е едва ли не "жизнено необходима" в условията на съвременните общества. Контролът и направляването на мислите и поведението, на чувствата и потребностите на "безличното множество", неспособно на самостоятелни съждения и решения (както е при направляваното четене), според тези автори трябва да се извършва от някакъв управляващ елит, способен да изпълнява ръководна и манипулаторска роля.

Манипулацията е реално осъществима, само при условие, че има обективни предпоставки за нейното разпространение, т. е. наличието на мишената, множеството, тълпа­та. Тоест, ако се интересуваме от предпоставките за манипулиране чрез информация косвено предполагат и разглеждането на проблема за манипулативната тълпа като потребител на тази информация или отделния й представител – тълпоидът. Необходимо е в случая да му се отдели по–обстойно внимание, т. к. опростеното разглеждане на проблемите, стоящи по принцип пред човечеството, е една от най–специфичните страни на манипулацията, с която се атакува от векове съзнанието на хората.

Магията на тълпите от манипулируеми индивиди е използвана далеч преди епоха­та на Древна Елада и Рим. Но традиционната за тогава устна комуникация е позволявала на блестящите и неповторими в своето време философи, четци и ора­тори, включително и на ненадминатия Марк Тулий Цицерон, да се изявят като манипула­тори на огромната си публика, с неприкрита цел – да владеят и водят умовете на масата. Невероятната сила на такъв вид манипулации е представена твърде образно в следната оценка на Гюстав Льобон: “Би могло да се издигне пирамида, много по–висока от Хеопсовата, само от костите на тези хора, които са паднали жертва под могъществото на думите и формулите”[14]. Но тези жертви на манипулацията на са били интелигентите, ин­телектуално извисените, чието високо образование и култура са им служели като защит­ни механизми срещу разнообразни внушения и въздействия. Манипулациите са насочени предимно към масовото съзнание, към посредствената и плебейска душа.

От принципните постановки на Гюстав Льобон, че на масата, в която е изчезнал съзнателният индивид, трябва да се гледа като на тълпа, се ръководи информационната индустрия, която манипулира масовия читател, слушател и зрител. Всички изследователи на тълпите посочват, че като социална единица тълпата е най–податлива на манипулации и внушение, и е емоционално най–лабилна. Успешното въздействие върху нея се гради предимно чрез постоянно апелиране към чувствата й и почти никога – посредством теоретически дискусии. Освен това, манипулативността на тълпата се усилва пропорционално на нейната физическа приобщеност. Този феномен, според психолозите, се наблюдава и сред животните, когато най–лекото трепване на едно от тях поражда паника в цялото стадо.

Особено важно “предимство” на тълпата, като предпочитан от манипулаторите обект, е неспособността й да събира и запазва информация, както й лекотата, с която те могат да й внушават лъжлива информация[15].

И днес манипулацията в информационния обмен е възможна, когато за потребител се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът”, когато се подтискат тези сфери от неговата психика, кои­то биха го издигнали над множеството и биха го предпазили от манипулации и духовна деформация.  

3. Механизъм на манипулативния информационен обмен

3.1. Цензура и прозрачност – парадоксът на предпоставките 

 

Едни от най–реалните условия за манипулиран информационен обмен на национално ниво създава самата официална намеса на държавата – цензурата. Потокът от ин­формация, ограничаван и препятстван от цензуриращи филтри и табута, не може да гарантира нито свобода на словото, нито свободен достъп до информацията, както на ниво книгоиздаване, така и на ниво масов обмен на информация чрез медиите. Цензурата е смъртен враг на свободното боравене с информация. Демокрацията и информа­цията са взаимосвързани понятия. Но дори в най–демократичните информационни общества не е премахната “информационната завеса”. Цензурата и забраните, като идеологически диктат, са заместени от различията във финансовите възможности на индивидите в днешно време.  

Тук е интересен един частен случай на цензурирано поле. Цензурата в писменото общуване между автор н читател (като информационен обмен) е особено болезнена, но не е непреодолима. Писателят, понякога, по цензурни съображения, не може да каже директно това, което иска. Тогава умишлено облича мисълта си в двусмислени форми, но в степен, които читателят-единомишленик разбира, а цензурата не забелязва. Така възниква своеобразен „тунелен ефект” в информационния обмен, прокарващ необходимите съобщения през цензурната преграда като с ”шапка невидимка”. Подобен ефект има и акростихът.

И до днес не е известен авторът на скандалния за социалистическата конюнктура акростих "Долу Тодор Живков" в стихотворението "Есен", публикувано на 5 март 1985 г. във в. "Пулс", макар че  над него е изписано името на поетесата Маргарита Петкова (тогава 29-годишна)[16]. Всъщност стихотворението е трети елемент от тетра импресия със заглавие „Вечен кръговрат”, обхващаща поетични картини върху четирите сезона „Пролет”, „Лято”, „Есен”, „Зима”. Ето и самото трето стихотворение, предназначено за зорко четящи:

 

 

Безспорно акростихът също е манипулативна техника, която макар и инициирана от страна на потърпевшите (манипулираните), е доказателство за писмените комуникации като терен за манипулаторски игри и войни. Заслугата в такава комуникативна „диверсия” носи такова неотменно свойство на езика, като многозначността на думата и израза, и никаква цензура не е способна да разруши този канал за връзка.

Второто задължително условие за формирането на манипуланта е неговата прозрачност. А с всяко техническо нововъведение неприкосновената интимност на личния живот се стопява къс по къс. Технологичната революция и превръщането на информацията в най–търсената стока благоприятстват усъвършенстването на манипулациите. Най–модерният вид полулегална информационна търговия днес е шпионирането на данни или злоупотребите с личната информация. Това може да има твърде опасни последици. От световните компютърни мрежи експертите – търсачи на данни– могат да извлекат разнообразна информация за произволно избран индивид – от здравословното му състояние до сексуалните му предпочитания – чрез която сглобяват като пъзел неговия портрет. Фирмите–информатори прибягват чрез различни методи до най–невероятни източници за събиране на информация за личността – телефонния указател, обяви в ежедневниците, абонамент за вестници и списания, регистрацията в библиотеки и данните за читателските предпочитания, участията в различни томболи, игри и състезания, кредитните карти с електронен чип, които оставят след клиента ясни електронни следи, компютърни извлечения от телефонните компании, съдържащи подробен списък на проведените разговори, здравните картони с електронен чип – последна мода в частните клиники на Запад, зрителските предпочитания на абоната на платената телевизия и т. н. Потребителят на Интернет, на­пример, също не може практически да опази сведенията в компютъра си – от съдържанието на неговия харддиск, до участието си в актуални дискусии естествено собствения си пълен адрес. Обменът на информация по електронната поща "E–mail" технически е най–уязвим за шпиониране.Търговията с данни, с адреси и с пълна лична информация е особено полезна за производители­те на манипулации, но тя е коварна и страшна за потребителя, прави “обекта под прицел” най–уязвим. 

3.2. Характеристики на манипулативната програма  

 Според руския изследовател Вл. Борев, манипулативната информационна индустрия е усвоила една прагматична, антихуманна програма за въздействие, изпълняваща няколко основни функции. Първата от тях е внушаващата, която залага на производството на насочена, клиширана информация и формиране на неадекватни, “случайни знания” (А. Мол) в индивидуалното съзнание. Втората е регулативната, целящата създаване на конкретни ценностни принципи. В резултат на определени клишета, оценки, изключване от непосредственото общуване, потребителят се насочва към дейност, чиито цели и задачи не се осъзнават от него и са му чужди, т. е. мобилизира се за изпълняване на действия, необходими единствено на комуникатора. Това е същността на управленската функция. Следващата е дезинтегриращата, която по принципа на пасивното въздействие, опосредственото общуване, некомуникативността и конформизма, създава егоцентрично затворения индивид, чийто главен канал за информация стават масмедиите. С помощта на външната занимателност, обменяната информация спомага за разрушаване на “цен­ност­­на­та бариера” на субекта и приучва към некритично възприемане на всяка информация. Подобен подход разчита на дълбините на колективно несъзнаваното (К. Г. Юнг) и създава един вътрешно отчужден от себе си реципиент, който, под въздействието на комуникатора, престава да цензурира получаваната отвън информация, съобразно своя опит, интереси и същност, и става послушна марионетка в ръцете на своя манупулатор. Това е характрното за декструктивно–компесаторната функция, чрез която неповторимото, уникалното у човека бива за­менено с масовото, шлифованото (особено чрез подаване към него на информация, взета от арсенала на масовата култура), а интравертната дейност на субекта – заглушена[17].

Умела и невъзможна да се изолира, стратегията на манипулацията разчита на кръ­гови метаморфози и симулация, което дооформя скритата същност на дискурса й[18].

Именно скритото въздействие е основен признак на манипулацията, чрез информация, което цели: 1) да се създаде у потребителя видимо впечатление и убеждение, че се задоволяват именно неговите индивидуални информационни потребности; 2) да се възприеме от реципиента не като внушение отвън, а като израз на личните му убеждения, т. е. промените в мислите и поведението му, предизвикани от външни влияния, да изглеждат като резултат на собствен, доброволен акт; 3) да ограничи интелектуално развитието на човешката индивидуалност.

Манипулиращото въздействие при информационния обмен е пряко свързано с “ефекта на повторението”. Това е най–често използваният от манипулаторите механи­зъм, чрез който, с увеличаване броя на повторенията на един и същ информационен сигнал, нараства готовността на възприемащия да се вслуша в неговото послание, още повече, ако се следи за неговата последователност. Стремежът на манипулатора е постепенно разколебаване на противника, целящо предлагане на насоченото послание като “необходима” сигурност. И това продължава дотогава, докато субектът открие в него предимство, от което иска да се възползва. С повторението на едно съобщение, мнимата му достоверност нараства, задълбочава се въздействието на твърденията и се усилва манипулативното им влияние. Подобно външно, умишлено стимулиране на потребителя на информация е коренно различно от субективно изведената по­требност от повторно четене на текст, необходимо за затвърждаване на определена сис­тема от знания.

Манипулативното повторение се прилага най–често в три варианта. Онова, винаги едно и също послание, предложено в различни варианти, което се подава към потребителя, настроен поначало безразлично и недоверчиво към неговата информационна стойност, се нарича стереотипно повторение. При него е много важен изборът на адекватен момент, покриващ се с този на информационното търсене от страна на реципиента, защото знаем, че никой не би обърнал внимание на нечие предложение за помощ, ако в този момент той не се нуждае от нея.

Най–пряко свързано с масовата психика е количественото мултиплициране. Ма­со­вият индивид вярва на дадено съобщение, ако то се повтаря едновременно от мно­го хо­ра. Фактът, че той разчита на съгласието на “множеството”, обезсмисля предварително критичните му размишления. Най–голямото въздействие за количественото усилване на посланието оказват фрази, като “Всички твърдят, че е правилно”, “Мно­зинството печели” или “Почти никой не оспорва”. Ако тази информация бъде подкре­пена с подходящи данни в проценти или цифри, всякакви съмнения относно нейната достоверност отпадат, манипулацията е пълна.

Освен до количествено, манипулативното повторение задължително трябва да прибягва и до качествено усилване. Самият източник на информация тук играе определя­ща роля. Неговото значение при междуиндивидуалната комуникация, дори при индивидуалното общуване между автор и читател, бледнее пред авторитета на масовите информационни източници, каквито са медиите. Усилващата функция на източника става най–ефектна, когато излаганата от него информация се подплати с доказателствените твърдения на особено влиятелни експерти. Така предложените послания остават често нераз­бираеми за лаика. Но, именно поради характерната за масовото съзнание нагласа към страхопочитание пред неразбираемите неща и пред всеки авторитет, то приема подобна информация като безусловно вярна.

Все пак, рискове за неуспеха на манипулативното въздействие на съзнателно равнище съществуват. Затова манипулативната програма се обръща предимно към подсъзнанието, като предвижда обединяване, въз основа на колективно несъзнаваното, на принципно разединени, некомуникиращи индивиди. Към всеки един от тях се прилага метода на по–прякото и ефективно въздействие от съзнанието (коварното, манипулаторското) на информатора към подсъзнанието на нищо неподозиращия реципиент.

Този механизъм за манипулиране с психиката на отделния индивид като със струна, част от инструмента (тълпата), послушен и податлив в ръцете на виртуозния музикант, отдавна е усвоен като любим метод от управляващите. Тяхната цел е духовна сегрегация, формиране на управлявана маса от некомуникиращи помежду си реципиенти, отворени единствено към комуникацията „манипулатор-масмедии-получател”. Манипулациите от такъв характер ограничават не само свободата на информационните интереси, но и свободното вземане на решение и всяка лична инициатива. Тази манипулативна игра се води без равенство в шансовете, бавно и последователно, чрез разкъсване на социалните комуникативни връзки и налагане на контрол върху информационните потоци. Нейните правила изхождат от вечния страх на всеки управляващ елит от опонентите и от масовите недоволства.

Характерното за манипулирането омасовяване и разграждане на човешката индивидуалност умело е пресъздадено в художествени произведения като "Вели­кият човек" на Ел. Морган, "Записките на майор Томпсън" и "Някой си господин Бло" на Пиер Данинос, където авторът предава в афористична форма този фе­номен, а именно, че Франция се дели на 43 милиона души, при което всеки се стреми да бъде като всички. Това явление не убягва от погледа и на английския историк и културолог Арнолд Тойнби. Предричайки зловещите последици, до които могат да доведат системните опити за манипулиране на потребителското подсъзнание, той прави сравнение между бика и вола. Бикът, според него, е общо взето безполезно същество, но много опасно. А волът – кастрираният бик – е нераздразнително, спокойно и работливо животно, можеш да му се караш, да го биеш, да му надяваш ярем, но то ще следи с виновен поглед своя стопанин, ще му служи покорно и вярно. Тази метафора е любимата и на Артър Кестлър, който смята, че за политическото благополучие на управляващите е нужен точно такъв "волски" електорат, с кастрирана интелектуална (и информационно търсеща) активност.

Несъзнателният, „ангелизираният” човек е прекрасен модел (от гледна точка, разбира се, на манипулаторите) за създаване на човека на бъдещото хиперинформационно общество, посвоему щастлив и безопасен за околните в своята компютърна обетована земя. Благодарение на „дявола” (манипулатора) индивидът-консуматор на информация и потребител на свръхновите информационни технологии, ще отстъпи пред затъпяващата безметежност на криворазбрания прогрес. На прага ни е вече един екзотичен, неумолимо влиятелен информационен „звяр”, който скоро ще измести не само радиото, телевизията, но и книгата, за която и днес упорито твърдим, че няма конкурент. За да изпита потребност от четене, обаче, на индивида му е необходимо съзнание за това. А най-новото изобретение сред информационните средства – виртуалното, благодарение на което операторът (а утре и ние) се озовава в един триизмерен, напълно въображаем, манипулативен свят, е способно да заличи всяко ниво на съзнанието. То е „като че ли си там”, с този нюанс, че всичко е измама. Утре, застанали пред мониторите си, хората ще се разхождат, ще правят екскурзии до непознати места, без да пътуват, ще се срещат с „живи” герои и автори, без да четат за тях. Кой би могъл да устои? Всички ще се затворят в домовете си и ще си доставят евтин туризъм и силни усещания, ще поглъщат едно след друго упойващи информационни „хапчета”. В тези триизмерни игри човек ще разиграва живота си, вместо да го живее, да го планира и твори, и ще престане да бъде индивидуалност. Този виртуален мутант без съзнание задължително ще страда от допира с действителността.  

4. Техники на информационната манипулация

 

Най–общо информационните манипулации се провеждат от психологични, идео­логични, политически, религиозни, културни и научни позиции, пряко свързани с цялостния социален контекст. Следователно, могат да се анализират в съответния аспект, съобразно методите и идеите, чрез които те се осъществяват. Но моята цел тук не е техният анализ, а сбит обзор, чрез който да се обхванат най–често прилага­ните тактики или техники за манипулиране, с чиято помощ по–лесно да се разпознават от всеки по­требител на писмена, устна или визуална информация.  

4.1.Спекулативното убеждаване  

 Твърди се, че живеем във век, който се характеризира с опити за масово убеждаване, а има и други, които приемат, че цялата история на човечеството, е история на убеждаването. Съвременните обществени отношения, твърди Жан Бодрияр, дори не са от­ношения на убеждаване (на пропаганда и реклама), а отношения на разубеждаване и задържане[19]. Но убеждаването не е нито само история, нито опити, а реално психично и информационно оръжие за въздействие в ръцете на манипулаторите. Убеждаването би могло да се разглежда като поток на информация, снижаващ степента на психично съпротивление на аудиторията, подлагана на информационно въздействие, но това е такова въздействие, което засяга рационалното и емоционалното (според някои – само рационалното), в тяхното единство променя нагласите, възгледите, отношенията или действията на субекта, при активното взаимодействие между убеждаващия и убеждавания[20]. Съществува и своеобразна манипулаторска гледна точка, според която убеждаването се свежда единствено до технологията на представяне на аргументите и, в този смисъл, то е всемогъщо средство за въздействие върху когото трябва, в каквото трябва. Такова въздействие е приложимо само към масовата и манипулируема психика[21].

Кои фактори повишават убеждаващото въздействие на иформацията? Най–важните, известни в науката, са: първо, източникът (кой я съобщава), т.е. чрез масова или индивидуална (диалогична) форма на комуникация е получена; второ, характерът на информационния обмен (как се съобщава), съобразно подхода – рационален или емоционален, съобразно едностранността или двустранносттта на аргументите, редът на представянето й и т.н.; трето, характеристиката на самата аудитория, т.е. на кого се съобщава[22].

Процесът на убеждаване не се ограничава само с логическите доводи, както по традиция е било във времената на Аристотел и Декарт. Тълпата се убеждава не с доводи, а с емоции. Освен тях, манипулаторите използват в информационния обмен и убеждения с лъжлива, явно недоброкачествена аргументация, под формата на доводи “ad ignoran­tium” (за сметка на неосведомеността на реципиента), “ad impossibili” (изхождайки от не­възможното), “ex consensu gentum” (приемайки популярното за исти­на), “ex silentio” (пре­мълчаване) и т.н.  

4.2.Внушаването – универсалният метод

 

Древен и универсално приложим метод за информационно въздействие върху масовия човек е вну­ша­ването. В тесен информационен аспект то представлява “вид психическо въздей­ствие, словесно или образно, което предизвиква некритично отношение, възприемане и усвояване на някаква информация”[23]. Манипулиращото информационно въздействие се извършва така, че мислите, идеите, образите да бъдат внедрени и закрепостени в съзнанието на субекта, като несъмнени и вече доказани. Механизмът му се състои в преднамерено създаване на пасивност към информационния обект, чрез разконцентриране на вниманието с изобилие на информация, чрез афективното й под­насяне, чрез изкутвено хипертрофиране престижа на източника и чрез игнориране на други възможни източници.

В зависимост от типологията на реципиента се забелязва общата закономерност, че докато убеждаването, все пак, може да въздейства върху индивиди с по–високо образователно ниво, с по–големи познавателни способности, с достатъчна информация и при нормална ситуация на възприемане, то ефектът на внушаването се увеличава при хора с ниска интелигентност, със слаби познавателни възможности, разполагащи с непълна информация и особено при кризисни ситуации, неподаващи се на контрол.

За целите на манипулацията се използва внушаването в чист вид (за разлика от метода на убеждаващото внушаване, при който се забелязват елементи на доказателственост), което се прилага с оглед тотално подтискане на информационните потребности и психиката на индивида. Най–често манипулаторът прибягва до т. н. “безпри­страстни” и “проверени” факти, или прилага “свободен” коментар на “свещения” факт, чиито широки рамки за интерпретации позволяват внушаване на абсурдни идеи чрез подмяна на обекта на съждение. Този ефект се благоприятства от нагласата на по–голямата част от потребителите за получаване на информация предимно по устен, а не по писмен начин, и от предразположението на читателя или слушателя към съдържанието на съобщението.

Писмената комуникация предполага по–големи усилия за възприемане, повече вре­ме за размисъл и критичност към предаваната словесна информация. А внушението разчита на устна комуникация, чрез словесно въздействие, при което мислите и волята на манипулатора се изразяват чрез думи, разчитащи на некритично възприемане и усвояване. При общуването с устна информация се използва не влиянието на непосредствения пример, а особеностите на словото, което притежава силата на “ефекта на утвърждаването”.

В сравнение със словесното, телевизионното общуване няма нужда от обширни пояснения относно даденото събитие. Самата телевизионна камера има огромен потенциал за израз и внушения. Въздействието на внушението от екрана се подсилва от взаимодействието и едновременното влияние на движещия се образ и словото. “Магическа­та” сила на внушението в художествените програми, например, се дължи на двукомпо­нентната сплав от реално и въображаемо, от документално и художествено–образно. Възможността да събуди интереса на зрителя чрез картината и чрез повишената по асоциация внушителност на придружаващия я коментар, да се проследи развитието на съби­тието и да се повлияе предимно върху емоционалността на реципиента, усилват още по­вече ефекта от телевизионното внушение. По този начин потребяването на визуалната информация намалява и притъпява интелектуалния и естетическия критерий, не обогатя­ва човешкото въображение, както е при писмената комуникация, а води до капитулация на фантазията[24].  

4.3.Манипулиране на вниманието  

 Съществува различие във възприемането на писмените и устните съобщения: писменият текст в същността си представлява нещо постоянно и позволява връщане назад към по–рано възприетото, докато при устната реч това е невъзможно, не можем да спрем нейния поток, който налага своя ритъм на слушателя. Четейки някакъв текст, ние сами можем да регулираме насочеността на вниманието си, докато съобщенията, получени по устен път, лесно могат да спекулират с колебанията на нашето внимание, да го отклоняват и манипулират.

С акта на внимание е свързано началото на комуникационното въздействие върху звеното от веригата, наречено “получател”. Следователно, вниманието като пър­вична реакция на реципиента в комуникативния акт е първата завоювана позиция от манипулатора. Факторите на вниманието и невниманието играят много важна роля в информационния обмен като цяло и особено за целите на манипулациите с информа­ция. При писмената комуникация, информационният обмен се извършва на основата на внимание, което е резултат от усилие на волята и е предизвикано от значителност­та на съдържанието. Волевото внимание от необходимо условие се трансформира в след­ствие: четенето на книги отначало е станало възможно, благодарение на съсредо­точаване на вниманието, което след това става резултат от процеса на четене. Устната комуникация, обратно – разчита на неволевото внимание. То бива външно ангажирано от формата на подадения информационен сигнал, от неговата занимателност и, следователно, е емоционално ориентирано и лесно манипулируемо.

По принцип, привличането и задържането на вниманието в процеса на информираща комуникация е “морално допустима” техника (Ролф Уайт). Но привличането с цел отвличане на вниманието е вече техника за неговото манипулиране. То използва такива свойства – дразнители на човешката психика, които стават главни инструменти в ръцете на манипулатора за изобретяване на необходимите му методи и похвати за контрол над вниманието на реципиента[25].

Превключването или отклоняването на вниманието към по–маловажна за субекта информация, но съобразена с интерсите на манипулатора, става чрез внушаването на стереотипи, чрез предлагане на манипулиращи сензации или особено драстични теми, подплатени с мнима документалност[26].

С особено оживление научната общност посреща анализите на канадския професор Ноам Чомски във връзка с отклоняване на вниманието в масовите информационни процеси. В контекста на проблема “информационно манипулиране” интерес представляват изложените от него методи за подобно въздействие, в едно “псевдо–демократично” общество, където “хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол”[27]. “Обърканото стадо” (Липман) трябва да бъде заблудено и отдалечено, както от важните проблеми на обществото, така и от намеренията на манипулаторите. Най–често това се постига с раз­пространяването на някакъв безсъдър­жателен и празен, но масово подкрепян лозунг, който отклонява вниманието от друг въ­прос, който наистина означава нещо. Идеалът на манипулаторите е за–нищо–немисле­щия, изолирания, залепения за екрана на теле­визора си, с отвлечено от действителността внимание индивид. В особено кризисни ситуации – например инфлация, трябва да се отвлече и тушира вниманието на тълпите, защото ако те забележат наближаването на някаква катастрофа, могат да станат опасни за управляващите. Понякога занимателната информация и телевизионните сериали не помагат. Един от методите за “бараж”, чрез който се държи под контрол “стадото” и не му се позволява да се огледа и да осъзнае реалността, е разпространението на информация за нови и нови “врагове”, за измислени чудовища, епидемии, катаклизми срещу които всички трябва да се борят.  

4.4.“Промиване на мозъци”

 

В атмосфера на заплахи и страх, когато способността на индивида за лични раз­съждения и критическо разграничаване се принуляват, когато бива заставен да излага доводи против своите убеждения, които, според теорията на когнитивния дисонанс, да бъдат превърнати в самоубеждения, манипулаторите с информация се възползват от тази благодатна почва и прилагат в най–големи мащаби операцията “промиване на мозъци”.

Според немския автор Винфрид Прозд този тоталитарен метод предизвиква на­ру­шаване на вътрешното равновесие на индивида[28]. Приложена “меко, но неотклонно” (девизът на радио Гласът на Америка), подобна интервенция нарушава и неговото инфор­мационно равновесие, вследствие на постоянна монотонност (като в изолация), т. е. при липса на информационни сигнали, или чрез постоянно повтаряне на един и същ сигнал, което практически води до информационен и психически срив.

Особено хитър метод за мозъчна обработка на ниво интелектуална дейност, в някои силно развити страни, е наличието на училища с много високо ниво на образователни методи и технически средства, но и на голяма част училища, с крайно незадоволителни условия. По този начин се ограничават строго възможностите както за четене, така и за мислене. От друга страна, умишлено се поддържат високи цени за хубавата книга, което я държи далеч от читателите, и обилно се предлагат нискокачествени, булевардни и порнографски издания. Същото долнопробие владее и пресата, съдържаща гъста смесица от насилие, криминалност и ероти­ка, поднасяни в драстично сензационна форма. Това са реални условия за психо– и ин­фоманипулации, защото за поддържане на информационно равновесие на индивида е важно не само да може да чете, но и какво да чете, каква информация “поглъща” и от какви източници.  

4.5.Дезинформацията  

               Типична инфо–манипулация е дезинформацията. На първо място задължително трябва да имаме предвид, че според теорията на информацията, дезинформацията е по–опасна от липсата на информация, защото е по–малка от нула, т. е. носител е на отрицателен знак. Тя е фалшификация и версия на информацията, преднамерено изопачена, невярна, неточна, пристрастна и заблуждаваща. Подобна псевдо–информация е опасен манипулативен похват, чрез който, посредством фрагментарно и “подробно” изложение на фактите, се постига заблуждаваща и измамна представа за реалността. Масовият дезинформационен обмен е особено опасен, т. к. се представя като информационен, като естествен и нормален, чрез който се обменя едва ли не само информация. Тук пряката лъжа, т. е. измислената информация е особено неизгодна, защото, предвид наситеността и многопосочността на информационните потоци, съществува “риск” за нейното разобличаване.

Деформация на истината в информационния обмен може да се получи чрез извест­ните методи: подбор на информацията; мнима, “илюзорна” обективност; групира­не на информацията; преувеличаване, омаловажаване и премълчаване; спекулативен коментар и произволно обобщаване на “чистата” и “неутрална” информация; тактическо прибягване до малката истина, покрай която да се утвърди голямата лъжа[29]. Съществува, все пак, антиманипулативният метод на реинформацията, за разшифроване и възстановяване на изкривеното и премълчаното, чрез същите нови технологии, които правят възможна дезинформацията. Отделен въпрос е колко време ще отнеме това и кой междувременно ще разиграе картите в своя полза. Като единствено противодействие, за сега, може да се предложи самоинформирането, съмнението и развитието на мисълта.

Историческите източници съобщават, че Чингиз хан е печелел своите битки с помощта на слухове и дезинформации. Анализът на 80–те и 90–те години от нашия информационен век (темата за Берлинската стена, електронните и TV-игрите манипулации "Войната в Персийския залив" и "Румънска революция") показа, че разпространяването на фалшива информация с цел манипулиране на съзнанието, е напълно възможно, дори най-сполучливо в „Матрицата” или във високотехнологизираното общество. В условията на бушуващ информационен океан всеки доказателствен или документален материал може изцяло и частично да бъде фал­шифициран. Светът, оплетен в електромагнитни взаимодействия, в електронни мрежи, антени, сателити и компю­три, осъзна колко лесно може да бъде излъган. В миналото, когато нещо се случело на единия край на земята, на другия едва ли биха научили за него. А днес започваме деня си с различни индекси, прогнози и показатели, гледаме "на живо" атентати, терористични акции и военни действия, участваме "директ­но" в международни форуми и конференции. И се чувствуваме "информирани". Мултимедията представя небесни възможности за получаване на изображение, съпътстващо се от печатен текст и коментар в съзвучие. В същото време, най–новите технологични средства позволяват безразборна намеса и промяна на фото– и видеоизображенията, чрез което се глобализираха възможностите за визуална дезинформация. От друга страна, разпространението на информация­та се извършва с огромна бързина. В надпревара с времето, в гонене ефекта от първенството, в търсене на сензация може да се изпусне истината – случайно или умишлено, поради наивност или небрежност или по нечия поръчка.

Откак­то във филма "Форест Гъмп" актьорът се ръкува с отдавна починалия прези­дент Кенеди, никой вече не се съмнява във възможностите на компютъра. Мо­же да се покажат на екрана хора, които никога не са съществували, да се по­стави някой в място, където никога не е бил или да каже думи, които не е изри­чал. И милиони реципиенти ще повярват на тази "информация", защото всичко "по телевизията" все още ни звучи дяволски достоверно.  

Заключение

 

Всеки, който отваря уста, за да говори с някого, по същество има намерение да го манипулира. Така всяка комуникация може да бъде разпозната и като манипулация или като обратимо манипулиране чрез съобщения. Доколкото манипулацията може да носи положителен или отрицателен знак, и комуникацията би трябвало да се изследва като позитивен или негативен субективен акт на въздействие.

Психопрограмирането на потребителя на информация като „тълпоид” може да бъде извър­швано по многобройни и най–разнообразни начини. Но важното в случая е, че колкото по–съвършенни стават информационните технологии и средствата за предаване на информация, толкова по–съвършенни оръдия стават те и в ръцете на манипулаторите, обявили психо–инфо–война на милиони хора, осъществяваща се на полигона на техните съзнания. Така почти никой не би могъл да се наложи срещу перфектно провежданото промиване на мозъци, когато дори Пентагонът (родителят на Интернет) признава: “Информацията – това е нашето оръжие”.

Манипулацията чрез информация е една антагонистична всекидневна игра, която се играе по определени правила и не може да мине без жертви. “Ръката”, все пак, е осъз­нато действие, което става опасно, когато се прилага към ниските граници на интелигент­ността. С еднаква сила тя може да служи и на “стругаря”, и на изтънчения художник. Ние, естествено, бихме могли да викнем: “Долу манипулаторите!” Можем да прокълнем манипулацията и да съжаляваме манипулираните. Но и самосъжалението също е масово чувство, като извинение за несъпротивата ни срещу манипулаторите.


 Бележки:

 [1] Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума // Философия, 1991, №4, с. 23.

[2] Етимологичният анализ би помогнал при дискусиите относно двата аспекта на "манипулацията": В "Речник на чуждите думи" (1997) понятието има две значения – 1) действие или движение на ръцете, свързано с изпълнение на определена задача; умело обработване; 2) преносно – машинация, измама, заблуда; т.е. умишлено позитивно и умишлено негативно значение. До този извод се достига чрез превод на етимологичния корен "manus" от латински език, което допълнително обогатява понятието: 1) ръка, очевидно; 2) сила, храброст; 3) схватка, борба; 4) насилие; 5) власт; 6) работа, дейност; 7) почерк; 8) художествено произведение; 9) слонски хобот; 10) тълпа, отряд и т. н.

[3] Блакър, Р. Язык как инструмент социальной власти // Язык и моделирование социального взаимодействия. Москва, 1987, с. 125.

[4] Тодоров, Цв. На чужда земя. София: Отв. общество, 1998, с. 139.

[5] Мол, А. Социални аспекти на компютърното изкуство // Мол, А. Нови студии. София, 1992, с. 31.

[6] Бъргьр, П. Покана за социология. София: ЛИК, 1999, с. 139.

[7] Разбира се понятието “информация” не бива да се, нито асоциира с “манипулация”. Според Жан Бодрияр, симулация настъпва, когато образът не е отразяване, а уподобяване, т.е. когато образът не се отнася към никаква реалност, а е собственият си симулакрум в чист вид (Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума // Философия: сп. За уче­ни­ци, 1991, № 4, 14-25; 1992, № 5/1, 5–17, с. 17). От този момент логически следва заключението: щом като “информация” е възприетото от който и да е отражение, то “манипулация” е възприетото уподобяване или възприетата симулация. Информацията е само резултат от ко­муникацията, а манипулацията може да бъде и акта на комуникация, акта на въздействие. Науката отдавна е отчела зависимостта на характера и насоките на информационния обмен от избора на път за въздействие.

[8] Киршнер, Йозеф. Манипулирайте, но правилно: Осемте закона на въздействието върху хората. - София: Кибеа, 1995. - 235 с., с. 21

[9] Аналогично е и твърдението на Жан Бодрияр, с което той обеснява трудно доловимостта на явле­нието: “Всички хипотези за манипулация са обратими в безкрайна въртележка, тъй като манипулация­та е променливо основание, при което позитивното и негативното взаимно се пораждат и припокри­ват, и няма нито активна, нито пасивна страна” (Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума // Философия: сп. за уче­ни­ци, 1991, № 4, 14-25; 1992, № 5/1, 5–17, с. 23)

[10] Подробно за субективната същност и дефинирането на явлението „информация” виж в: Цветкова, Милена. Човекоцентричен подход към понятието “информация” // Год. на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски". Т. 11 [за 2004]. София, 2005, с. 39-70.

[11] Лозанов, Георги. Медии, власт и чувства // Българско медиазнание. Т. 1. София, 1996, 41-54, с. 49

[12] Пешева, Маргарита. Телевизионното махало. - София: (Враца-Полипринт), [1993]. 307 с., с. 128

[13] Пешева, Маргарита. Телевизионното махало. - София: (Враца.полипринт), [1993]. с. 132–133.

[14] Лебон, Густав. Психология народов и масс. Санкт Петербург: [без изд.], 1896, с. 234

[15] Подобни информационни "възможности" намират обяснение в теорията на Льобон, като следствие от специфичните характеристики на "психологичес­ката тълпа", която: 1) няма своя вътрешна стратегия на поведение, поради епизодичния си характер; тя се нуждае от непрекъснати външни "животворни" стимули, както и от водач, по силата на което се превръща в безпомощна жертва на обстоятелствата, в роб на средата; 2) неспособна е за адекватни разсъждения и критичност; сред индивидите в тълпата преобладава образното и логически непоследователно мислене, липсата на способност за разграничаване на субективното от обективното. Разсъдъкът на тълпата е на ниво примитивни, елементарни формалнологически операции, подобно на начина на разсъждение на Ескумах, чрез който той стига до заключението, че след като прозрачният лед се топи в устата, тогава и стъклото – също прозрачно – може да се топи по същия начин. В този смисъл, тълпата предпочита опростени, ясни, безусловни и непротиворечиви въздействия, които, проведени съобразно "ефекта на повторението", се превръщат в постоянни убеждения; 3/склонна е да преувели­чава чувствата си и едновременно с това да ги опростява, което увеличава не­имоверно разсъдъчността интелектуалната й нищета (Градев, Дончо. Социална психология на масовото поведение. - София: Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", 1995. - 296 с., с. 19–22)

[16] С казуса можем да се запознаем от разказа на Бончо Асенов в книгата му “От Шесто за Шесто” (София, 1999):  “На 5 март 1985 г. във в. “Пулс” излиза стихотворението “Есен” под името на поетесата Маргарита Петкова.  Ако се чете по вертикала, първите букви съставят изречението “Долу Тодор Живков”. Скандалът е голям, ДС и лично VI управление се заемат с издирването на истинския автор. Заподозрени са всички работещи или сътрудничели на вестника – около 20-23 души, сред които, освен Георги Тахов, са и Божидар Божилов, Иван Гранитски, Борислав Геронтиев, Венко Евтимов и др. Разпити, вземане на сравнителен материал за експертизи, подслушвания на заподозрените...”

[17] Борев, Владимир. Телевизията и проблемът за формиране на личността // Култура. Съвременност. Личност. Сер. 1, 1980, N 2, 49-72., с. 57

[18] На базата на софистичната примка около всяка дума, на предшествието отговора пред въпроса, на наличието на автоцензура, на "кръговия" дискурс, в който позициите на предаващия и получателя са въртящи се и неопределими – на това според Ж. Бодрияр, дължи неуловимостта си "универсалният симулакрум на манипулацията"( Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума // Философия, 1991, № 4, 14-25; 1992, № 5/1, 5–17, Бел. 7).

[19] Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума // Философия: сп. За уче­ни­ци, 1991, № 4, 14-25; 1992, № 5/1, 5–17. с. 10

[20] Ковалев, А. Г. Психология личности. - Москва: Просвещение, 1970. - 392 с., с. 296

[21] Христоматийният пример за "убеждаващата" сила на радиопредаването на Орсън Уелс "Война на световете", излъчено на 30 октомври 1938 г. (или родният пример с инсинуацията на ядрена опасност в телевизията – предаването на "Ку–ку" от 22 декември 1991 г.) илюстрира драматично, че предварителните ус­ловия за успеха на въздействието са: 1) да не те възприемат като манипулатор; 2) да се постигне ефект на явна заплаха, чиято неяснота обърква реципиента; 3) използване на най–достоверния информационен източник "пожеал да остане анонимен".

[22] Психологът на тълпите Г. Льобон е предложил още в края на миналия век най–ефикасните средства за инфо–манипулиране чрез убеждаване. На първо място това е твърдението, откъснато от всякакви съждения и доказателства, повтарящо се непрекъснато и до втръсване, чрез едни и същи думи, но при условие, че не прочетем или не чуем противоположното от друг източник. Друго въздействащо средство е заразителността, създаването на всеобщо мнение, което е причина, например, да бъдат отричани едни художествени произведения или автори в едно или друго време и отново, след известен период, да бъдат обожавани и четени от същите, довчерашни противници. Като основен елемент за убеждаването на тълпите, Льобон приема обаянието, като вид омагьосване на разума, от страна на творец, идея или произведение. На подсъзнателно ниво то притъпява критичността и превръща обекта на удивление в модел за подражание на цели поколения, в щампован образец за мислене (Льобон, Густав. Психология на тълпите. - София: Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", 1995. - 148 с., с. 88–89).

[23] Шерковин, Ю. А. Психологические проблемы массовых информационных процессов. - Москва: Мысль, 1973. - 215 с., с. 184

[24] Или, обобщено, максималната внушаваща сила на телевизионния информационен обмен се дължи на: 1) уникалната възможност да използва различните способи за изразяване на емоции – реч, интонация, мимика и жест, 2) комбинацията от слово и изображение, способни да предадат за единица време най–голям брой лесно разшифроващи се знаци и 3) изпитваното от реципиента (зрителя) подсъзнателно чувство за истинността на "видяното със собствени очи" (Шерковин, Ю. А. Психологические проблемы массовых информационных процессов. - Москва: Мысль, 1973. - 215 с., с. 211).

[25] Тук влизат: интензивност в темпа на подаване на посланията, в интонацията, в шрифта, в лексиката, в изображението и т. н.; уникалност или новост, но тясно свързана с предшестващото, с миналия опит; движение на обекта (особено при телевизионното въздействие), пораждащо напрежение; повторение, благодарение на което част от потенциалната аудитория става реална; контрастност и сравнение с други обекти, и от обкръжаващия фон, чрез излагане на противоположни мнения, чрез контрастни заглавки, заставки, звуково оформление, цветни изображения и т. н.; продължителност и размер, т. е. чрез големи времеви рамки на информационното предаване, чрез огромни плакати или обемни заглавия с едър шрифт (Шерковин, Ю. А. Психологические проблемы массовых информационных процессов. - Москва: Мысль, 1973. - 215 с., с. 57).

[26] Опити да се манипулира с променливостта на вниманието са коментирани от Франсис Бейкън през 17 век (Бейкън, Френсис. Опити. - София: Наука и изкуство, 1982, 112-113.). Много по–отдавна Хипократ е казал, че от мозъка и само от него възникват нашите позитивни и негативни чувства.А манипулиращите сензации, например, действат именно върху мозъчната дейност на адресата, като пораждат един сложен процес в човешкото съзнание – непрекъснато и вредно пренасочване на вниманието, разрушаване на субективно ценни и насаждане на обективно ценни нагласи, възбуждане на мозъка, чрез силни дразнения, с цел отклоняване, нивелиране на дразненията с жизнено важно значение за човека. Всяка "направена", манипулирана информация предизвиква неправилен синтез, разрушава процеса на формиране на смислени, рационални изводи и, следователно, притежава антихуманна стойност.

[27] Чомски, Ноам. Медиите под контрол: Забележителни постижения на пропагандата. Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния. - София: АГАТА-А СД, 1994. - 32 с., с. 7, 11, 14–15, 21

[28] Прозт, Винфрид. Пътеводител сред манипулациите // Култура, ХХХIV, N 32, 10 авг. 1990, с. 7.

[29] Гъркова, Надка. "Свободната" информация или дезинформация. - София: Наука и изкуство, 1977. - 99 с., с. 77–78

 Библиография (References): 

1. Атанасов, Любен и Г.Цанкова. Някои съображения относно понятието „информация” // Сборник от материали, научни разработки и публикации в областта на НИД. София, ЦИНТИ, 1987, с. 19-29.

2. Бейкън, Френсис. Опити. – София: Наука и изкуство, 1982. 

3. Блакър, Р. Язык как инструмент социальной власти // Язык и моделирование социального взаимодействия. Москва, 1987, с. 125.

4. Блакър, Р. Язык как инструмент социальной власти // Язык и моделирование социального взаимодействия. Москва, 1987, с. 125.

5. Бодрияр, Жан. Предшествието на симулакрума // Философия: сп. за уче­ни­ци, 1991, № 4, 14-25; 1992, № 5/1, 5–23. 

6. Борев, Владимир. Телевизията и проблемът за формиране на личността // Култура. Съвременност. Личност. Сер. 1, 1980, № 2, с. 49-72.

7. Бъргьр, Питър. Покана за социология. – София: ЛИК, 1999.

8. Градев, Дончо. Социална психология на масовото поведение. - София: Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", 1995. - 296 с.

9. Гъркова, Надка. "Свободната" информация или дезинформация. – София: Наука и изкуство, 1977. - 99 с.

10. Димитров, Георги Г. Психологическата война, С., Партиздат, 1988, 116-117

11. Киршнер, Йозеф. Манипулирайте, но правилно: Осемте закона на въздействието върху хората. – София: Кибеа, 1995. – 235 с.

12. Ковалев, А. Г. Психология личности. – Москва: Просвещение, 1970. – 392 с.

13. Лебон, Густав. Психология народов и масс. – Санкт Петербург: [без изд.], 1896. – 234 с.

14. Лозанов, Георги. Медии, власт и чувства // Българско медиазнание. Т. 1. София, 1996, с. 41-54.

15. Льобон, Густав. Психология на тълпите. – София: Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", 1995. – 148 с.

16. Маркузе, Херберт. Едноизмерният човек. – София: Хр. Ботев, 1997.

17. Мол, Абрахам. Социални аспекти на компютърното изкуство // Мол, А. Нови студии. София, 1992.

18. Николов, Елит. Телевизионното битие на културата. С., Наука и изкуство, 1986, с.162

19. Ноель, Элизабет. Массовые опросы: Введение в методику демоскопии. М., Прогресс, 1978, 39-45

20. Палюшев, Божидар. Информационното общество. С., Полипринт ЕАД – Враца, 1995, 74-76

21. Пешева, Маргарита. Телевизионното махало. – София: (Враца-Полипринт), [1993]. – 307 с.

22. Писарев, Павел. Еврокултурата. С., Нар.младеж, 1990, с.81

23. Прозт, Винфрид. Пътеводител сред манипулациите // Култура, ХХХIV, N 32, 10 авг. 1990, с. 7.

24. Стоянов-Бигор, Георги. Аудиовизуалният човек // Българско медиазнание, София, 1996, с.21

25. Тодоров, Цветан. На чужда земя. – София: Отв. общество, 1998.

26. Цвайг, Стефан. Монотонизирането на света. - В: Цвайг Стефан. Избрани творби, т.4, с.10

27. Цветкова, Милена. Човекоцентричен подход към понятието “информация” // Год. на Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски". Т. 11 [за 2004]. София, 2005, с. 39-70.

28. Чомски, Ноам. Медиите под контрол: Забележителни постижения на пропагандата. Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния. – София: АГАТА-А СД, 1994. – 32 с.

29. Шаша, Леонардо. Виннего цвета море. М., 1982, с.353

30. Шерковин, Ю. А. Психологические проблемы массовых информационных процессов. – Москва: Мысль, 1973. – 215 с. 

31. Ellul, Jaqoues. Propaganda: The Formation of Men’s Attitudes. – New York: Alfred A.Knopf, 1965. 

 

Допълнителни източници по темата:

1. Алфандари, Елиезер. Медиите и властта: Журналистиката между свободата на словото и социалната отговорност. София, 2000.

2. Алфандари, Елиезер. Свобода на словото и цензура в съвременна България // Политическата цензура в България. Варна, 2003.

3. Ангелов, Злати. Една голяма манипулация // Черноморски фар (Бургас), N 113, 11 юли 1991, с.3

4. Бакалов, Георги. Българите не се поддават на етнически манипулации : С Георги Бакалов разговаря Валя Георгиева. // Пари, IX, N 84, 13 апр. 1999, с. 6.

5. Бакалов, Георги. Балканите може да станат жертва на политически манипулации : [Интервю с] Георги Бакалов, историк, [за етн. конфликти на Балканите] / Вяра Смилкова. // Пари, ХIII, N 61, 30 март 2004, с. 21. 

6. Балтаджиев, Крум. Фалшификации и манипулации на българската история / Крум Балтаджиев. // Ави-тохол, 2002, N 20, с. 6-16; N 21, с. 26-37.

7. Барух, Еми. Журналистическата манипулация поради липса на достъп до информация // Демократически преглед. Т.2. 1999, № 39-40, с. 539-541.

8. Бенбасат, Алберт. С измами и манипулации не се запълва вакуум (По повод изд. на ИК "Жар птица" на кн. "Моята борба" от А. Хитлер) // Демокрация, XIII, N 38, 14 февр. 2002, с. 10. 

9. Бикова, Вероника. Манипулации и спекулации с етикета "България" / Вероника Бикова. // Детонация, II, N 3, март 2003, с. 10. 

10. Блакър, Р. Язык как инструмент социальной власти   // Язык и моделирование социального взаимодействия, Москва, 1987.

11. Богоев, Борислав. Манипулации на капиталовите пазари при търговия с ценни книжа / Борислав Богоев. // Банки. Инвестиции. Пари, 2003, N 2, с. 31-41. 

12. Бозвелиева, Нина. Манипулативни езикови стратегии в [българската] преса / Нина Александрова Бозвелиева. // Годишник - Бургаски свободен университет, 16, 2007, с. 404-411. 

13. Бондиков, Венцислав.Манипулации в комуникацията. - София: Ciela, 2007. - 184 с.

14. Бояджиев, Милко. Изборните манипулации подриват демокрацията [в България] / Милко Бояджиев. // Нова Зора, VI, N 46, 15 ноем. 2005, с. 9, 10.

15. Бояджиев, Тодор. Аутопсия на една манипулация // Труд, LVI , N 108, 19 апр. 2002, с. 10

16. Брезински Стефан. Журналистическа стилистика. - София, 1987.

17. Брезински, Стефан. Културата, без която (не) можем. - София, 2004.

18. Василев, Бойко. Медиите и краят на света // Пъблик рилейшънс и реклама.- София: Атлантис-ГК, 2000, с. 28-35.

19. Виденов, Михаил. Динамични процеси в езика на съвременните български масмедии // Българското медиазнание, т.1, 1996, с. 301-317. 

20. Виденов, Михаил. Езикът и общественото мнение. - София: Акад. изд., 1997. – 202 с.

21. Власов, Альберт. Политические манипуляции: История и практика СМИ США. – Москва: Междунар. отношения, 1982. – 304 с.

22. Влахов-Мицов, Стефан. Митове, култове, манипулация [в българската история] / Стефан Влахов-Мицов. // Новият Пулс, VI, N 2, 23 ян. - 5 февр. 2006, с. 4. 

23. Влахова, Радка.  Агресивността в езика на медиите // Медиите и езикът им/ни. София: Ето, 1999, с. 138-141.

24. Генов, Юлиян. Мотивация и манипулация [от гледна точка на мениджмънта] / Юлиян Генов. // Кеш, VIII, N 8, 23 февр. - 1 март 2001, с. 41. 

25. Гергова, Диана. [Археологическият резерват] Сборяново - между сензацията и манипулацията / Диана Гергова. // Култура, XLVII, N 31-32, 1 авг. 2003, с. 4.

26. Гецов, Антон. Езикови манипулации в спортната преса. – В. Търново: Фабер, 2000. – 176 с.

27. Готев, Горан. Непростима манипулация : Премиерът подвежда обществото за макед. език // Дума, X, N 35, 12 февр. 1999, с. 5

28. Грийн, Джордж, Каролин Котър. Не позволявайте да ви манипулират. – София: Хомо Футурус, 1999. – 160 с.

29. Гърдев, Борислав. Сатира или манипулация по американски. // LiterNet: Електронно списание. Варна,  06.11.2004. Available from: <http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/kino/satira.htm>

30. Гъркова, Надка. "Свободната" информация или дезинформация. - София: Наука и изкуство, 1977. – 99 с.

31. Деянов, Петър. Масмедии и масова култура - една културна манипулация // Науч. алманах ВСУ "Черноризец Храбър". Сер. История, култура, медиа, 1, Варна,  2001, с. 103-107.

32. Димитров, Георги Г. Психологическата война. - София: Партиздат, 1988. –191 с.

33. Димитрова, Геновева. Банална манипулация // Култура , XLIV, N 14, 14 апр. 2000, с. 4

34. Дойчинова, Мария. Медии и тероризъм - аспекти на манипулация и убеждаваща комуникация / Мария Дойчинова. // Военен журнал, CXIII, 2006, N 6, с. 82-95. 

35. Доценко, Е.Л. Психология манипуляции: Феномены, механизмы и защита. – Москва: ЧеРо-Изд. МГУ, 1996. – 344 с.

36. Драганов, Минчо. Нова историческа разновидност на общественото мнение: Социален и информационен контекст // Пъблик рилейшънс и реклама. - София: Атлантис-ГК, 2000, с. 9-18.

37. Драганова, Искра. Езиковата манипулация [по време на социализма]: Оруел, Пол Пот и къде сме ние в тази работа / Искра Драганова. // Литературен вестник, XVII, N 19, 16 - 22 май 2007, с. 9, 11. 

38. Дуранкев, Боян. Продажбеното манипулативно търгашество и политическият маркетинг: практика 2003 / Боян Дуранкев. // Алтернативи, 2004, N 2(64), с. 29-32. 

39. Дърева, Велислава. Да не отглеждаме поръчкова журналистика : [Интервю с] анализатора на електронното изд. "Всеки ден" Велислава Дърева и дир. на в. "Новинар" Мирослав Боршош за медийната манипулация и свободата на словото / Петър Волгин. // Новинар, XIII, N 102, 4 май 2005, с. 14. 

40. Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. - София: Прохазка и Качармазов, 1996. – 180 с.

41. Еко, Умберто. Дали публиката вреди на телевизията? // Съвр. журналистика, 1988, №1, с. 164-183.

42. Етнопсихология, култура, медия. - София, 1998.

43. Жданов, О. Психологические особености понимания лжи и обмана // В-к Росс. гуманитар. научного фонда, 1998, N4, с. 183-189.

44. За свободата на словото в българските медии. Available from:  www.Vsekiden.com.

45. Замбова, Антония. Манипулативни езикови стратегии в печата. – София: Сема РШ, 2000. – 160 с.

46. Зимбардо, Ф.и М. Ляйппе. Социальное влияние. – Санкт Петербург: Питер, 2000. – 444 с.

47. Знаков, В. Классификация психологических признаков истинных и неистинных ситуациях // Психол. журнал, 1999, Т.20, N2, с. 54-65.

48. Знеполски, Ивайло. Езикът на имагинерния преход. - София, 1997.

49. Извън хватката на Хитлер" [документален филм за спасяването на българските евреи], извън хватката на манипулацията / Страниците подготви Петя Гергова. // Демокрация, ХII, N 19, 24 ян. 2001, с. 16-17.

50. Илиев, Илия. Манипулации по време на преходи. - София: Знание, 2005. - 305 с. 

51. Илиев, Илия. Технология на манипулациите в пресата // Монитор, № 543, 12 юли 2000, с. 15.

52. Йорданов, Н. Слухове и социално действие. - София: Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", 1996. – 158 с.

53. Йорданова, Любима. Манипулативни стратегии, езиков избор`96 : Емпир. социолингвист. изследване [президент. избори в България, 1996 г.] / Любима Йорданова. // Социолингвистика, 4, 1999, с. 260-363. 

54. Йорданова, Любима. Президентски избори - 96: Манипулативни стратегии и езиков избор // Връзки с обществеността, 1997, N1, с. 50-79; N2, с. 88-103.

55. Йосифова, Бисера. Великата манипулация // Култура, XXXVIII, N 35, 25 ноем. 1994, с. 5 

56. Калинов, Красимир. Рейтингите на политици често са манипулативни : Грешките в данните [на социол. проучвания] могат да се дължат и на лоша технология, казва Красимир Калинов / Разговаря Рени Нешкова. // Демокрация, XII, N 93, 21 апр. 2001, с. 6. 

57. Каменова, Димитрина. За манипулацията като проблем в езиково-литературното образование [в основното училище] // Научни съобщения на СУБ - клон Добрич, 6, 2004, N 1, с. 207-210.

58. Каменова, Димитрина. Манипулативни техники, използвани във взаимоотношенията преподавател-студенти в обучението по бизнескомуникации // Годишник на Международен колеж - Албена, 1, 2005, с. 56-61. 

59. Каприева, Марина. Манипулацията в медиите // Bg reporter. София, 22.01.2008. Available from: http://www.bgreporter.com/index.php?n=read&id=3052 

60. Карнеги, Дейл. Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания. – Без м. изд. , 1993. – 191 с.

61. Кийн, Джон. Медиите и демокрацията. - София: ЛИК, 1999.

62. Кошлуков, Емил. Фалшификации и манипулации [на изборните резултати] / Емил Кошлуков. // Медиа и реклама, 2001, N март/апр., с. 77-80. 

63. Кравиц, Коул. САЩ са далеч от истинската демокрация : Лоши закони и манипулации не допускат много американци до изборните урни / Коул Кравиц, Джей Туул ; [Прев. от англ.]. // Атака, I, N 272, 9 септ. 2006, с. 14. 

64. Кършакова, Рада. Социално въздействие чрез езика: "скрита семантика" и структуриране на комуникативното послание // Връзки с обществеността, 1997, N3, с. 96-107.

65. Левчев, Любомир. "Понятието дисидент е част от манипулацията на властта над интелектуалците" : [Интервю] / Пепа Витанова. // Сега, 1996, N 35, с. 18-19.

66. Манипулация // Асоциация Аргументи: Публикации, 20.08.2006. Available from: <http://www.argumenti.org/stories.php?story=0608206493411

67. Мандажиева, Жулиета. Вътрешна информация и манипулация / Жулиета Мандажиева. // Икономически живот, XLI, N 9, 28 февр. 2007, с. 14.

68. Маринов, Руси. Неосъзнатата сила: Ефективни техники в пъблик рилейшънс. - София: Изд. "В. Недков", 1997. – 120 с.

69. Марковска, Ангелина. Психологическата война - средство за манипулация в разпадаща се Югославия // Междунар. отношения, XXXV, 2006 , N 2, с. 117-127 

70. Медиите и езикът им/ни: Сборник. – София, ЕТО, 1999.

71. Медиите и езикът: Общуването на българина с текстове // Медиите и езикът им/ни: Сборник. – София: Ето, 1999, с. 234. 

72. Методиева, Юлиана. ...И върлуват манипулативни мравки / Юлиана Методиева. // Култура, XXXVIII, N 15, 15 апр. 1994, с. 1, 6. 

73. Милев, Неделчо. Кино и слово. - София: Нар. просвета, 1990. – 127 с. 

74. Мирчев, Михаил. Манипулацията като последен ресурс на управлението [у нас] : [Социол. проучване] / Михаил Мирчев. // 168 часа, ХI, N 32, 11 - 17 авг. 2000, с. 6. 

75. Михайлов, Владимир. Медийна рецепция. - София: Нов Бълг. унив., 1998. - 152 с. 

76. Михайлов, Владимир. Предизвикателството на аудио-визуалните комуникации. – София: Нов Бълг. унив., 1996. – 214 с. 

77. Монова Тотка. Думите, които разделят. – София: ПАРАДОКС, 2000. 

78. Монова, Тотка. Медиатекстът. – София: ПАРАДОКС, 1999.

79. Назайкин, Александр Николаевич. Как манипулировать журналистами: Практическое пособие. – Москва: Дело, 2004. – 240 с. 

80. Нормы человеческого общения: Тез. докл. междунар. науч. конф. - Н. Новгород, 1997. - 260с. 

81. Оруел, Джордж. 1984: Роман. – София: Жар Птица, 2002. – 304 с.

82. Плеси, А. Фотографското око и неговите възможности // Бълг. фото, 1988, N10, с. 33-35. 

83. Психотехника на убеждаващото въздействие. – София: Хъски, 1992. - 171 с. 

84. Райков, Здравко. "Черният" пъблик рилейшънс - елегантен начин за манипулиране на медиите и публиката // Обществ. комуникация, 1998, N8, с. 15-17. 

85. Райков, Здравко. Евфемизмите: необходима техника в пъблик рилейшънс // Пъблик рилейшънс и реклама, 1997, N 6, с. 8-9. 

86. Райков, Петър. Свободата на словото - деликатният баланс между информирането и манипулацията / Петър Райков. // Общество и право, 2007, N 1, с. 53-59. 

87. Ранкова, Димана. Необходим е закон срещу пазарната манипулация / Димана Ранкова . // Пари, ХV, N 31, 14 февр. 2006, с. 18. 

88. Речевое воздействие: проблемы прикладной психолингвистики. - Москва: Наука, 1972. – 144 с. 

89. Робер, Жан-Мишел. Език и медии, евфемизми и манипулация във Франция / Жан-Мишел Робер ; Прев. Красимир Кавалджиев // Демокр. преглед, 1997, N 33, с. 327-332 

90. Робинсън, Джефри. Манипулаторите: Конспирацията на големите в рекламата. – София: Кръгозор, 2001. 

91. Рушков, Дъглас. Теория и практика на манипулацията. – София: Кръгозор, 2003. - 310 с.

92. Рьол, Хенинг. Властта на новините. - София: Фак. журн. и мас. комуникации, 1997.  – 192 с.

93. Световният спорт - магия и манипулация / Страниците подготви Ангел Виденов. // Труд, LIII, N 341, 13 дек. 1999, с. 44-45. 

94. Семов, Марков. “Наказания за мръсен, срамен и циничен език!”// Дневен Труд, 27.02.2004. 

95. Силата на думите // 24 часа, No 134, 20 май 2000, с. 10. 

96. Симеонова, Станислава. Медийните текстове в обучението по български език – средство за осъществяване на диалог между обществото и личността // LiterNet: Електронно списание. Варна, 10.02.2006. Available from: <http://liternet.bg/publish13/st_simeovova/medijnite.htm>  

97. Симоненко, С. Психологические основания  оценки ложности и правдивос­ти сообщении // Вопросы психологии, 1998, N2, с .78-94. 

98. Станилов, Станислав. Апетити и манипулации / Станислав Станилов. // Нова зора, II, N 43, 16 дек. 1997, с. 10. 

99. Станилов, В. и Иво Драганов. Пространния разговор за езика // АНТИ, 1.05.1998. 

100. Станчева, Поля. Демократизация и интелектуализация на езика в медиите. - София, 1996. 

101. Стефанов, Нако. Неолибералната "матрица" : Стереотипите, митовете и манипулацията на общественото съзнание в съвременна България / Нако Стефанов. // Нова Зора, VI, N 32, 9 авг. 2005, с. 4. 

102. Стоицова, Т. А. Лице в лице с медиите: Въведение в медийната психология. – София: Просвета, 2004, с. 290. 

103. Стойчев, Тихомир. Компромиси, конфликти, манипулации / Тихомир Стойчев. // Дума , XVIII, N 96, 25 апр. 2007, с. 14. 

104. Стоянов, Красимир. Езикова престижност и медийни манипулации // Медиите и езикът им/ни. София: Ето, 1999, с. 85-91. 

105. Тай, Лари. Бащата на манипулацията: Едуард Бернайс и раждането на PR. – София: Рой Комюникейшън, 2000. - 274 с. 

106. Тейлър, Алън. Новините в САЩ са манипулативни : [Интервю с] медийния анализатор Алън Тейлър / Разговаря Весислава Антонова. // Капитал, XIII, N 34, 27 авг. - 2 септ. 2005, с. 47. 

107. Текстът като манипулация. - Шумен: Унив. изд. “Епископ Константин Преславски”, 2002. - 272 с. 

108. Технология на манипулацията. // Дневен труд, LXIX, N 35, 6 февр. 2005, с. 16. 

109. Тодорова, Елена. Изменения в езика на българския периодичен печат след 1989 г. като обект на лингвостатистиката // Медиите и езикът им/ни. София, 1999, с.156-159. 

110. Тодорова, Зденка. Факти [за Погановския манастир в Западните покрайнини] срещу манипулацията [на сръбската църковна националистическа пропаганда] / Зденка Тодорова. // Детонация, IV, N 12, дек. 2005, с. 10. 

111. Тодорова, Зденка. Границата : Предизборни манипулации с бълг. малцинство в Сърбия / Зденка Тодорова. // Македония, XXXVIII, N 33, 17 септ. 1997, с. 4. 

112. Томов, Цветозар. [Парламентарните български] избори 2005 - успехи, грешки и манипулации на социолозите / Цветозар Томов. // Монитор, VII, N 2268, 11 юли 2005, с. 13. 

113. Труфешев, Н. Естетика на визуалната пропаганда. - София: Партиздат, 1978. – 224 с. 

114. Уайт, Р. Морално допустими и морално недопустими пропагандни техники // Психотехника на убеждаващото въздействие. София, 1992, с. 59-72. 

115. Фьодоровски, Владимир. От Распутин до Путин. – Пловдив: 2002. – 224 с. 

116. Хабермас, Юрген. Теория на комуникативното действие, 1971 (англ.). 

117. Харта за съвременното българско слово в Република България. Available from:  http:// www.cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=589

118. Хогън, Кевин и Джейм Спийкмън. Скрито убеждане: Психология на манипулацията. – София: СофтПрес, 2007. - 224 с. 

119. Хоровиц, Ришард. Морал и манипулация : Разговор с [амер. фотограф Ришард Хоровиц] в редакцията на Култура / Димитър Г. Димитров. // Култура, XLI, N 22, 6 юни 1996, с. 11. 

120. Цветкова, Милена. Антагонистичната игра на манипулации // Везни, 2003, № 8, с. 6-15. 

121. Цветкова, Милена. Интелектуалната деградация и аудиовизията // Везни, 2002, №10, с. 86-88. 

122. Цветкова, Милена. Информационна екология - лукс или потребност // Везни, 2000, 8 с. 

123. Цветкова, Милена. Лъженаучната книга // Библиотека, 2005, № 2, с. 27-36. 

124. Цветкова, Милена. Морал и аудиовизуална манипулация // Полемики, 1998, извънр. бр. Available from:  <http://polemics.hit.bg/3.html>. Също и в: Как ни манипулират медиите: Текстове на български автори. Асоциация “Аргументи”. 29 май 2005. Available from:  <http://www.argumenti.org/stories.php?story=0505293816131>. 

125. Цветкова, Милена. Морален дискомфорт в аудио-визуалното пространство // Философски алтернативи, IX, 2000, № 3-4, с. 159-165. 

126. Цветкова, Милена. Обречен ли е читателят на сектантската литература // Духовен дом. Изд. на фондация "Духовен дом", 1999, № 9, с. 11. № 10, с. 5; № 11, с. 5; № 12, с. 5. (Продълж. ) 

127. Цветкова, Милена. Религиозна манипулация: алтернативи на комуникативно поведение // Философски алтернативи, IX, 2000, № 5-6, с. 73-79. 

128. Цветкова, Милена. Свобода и информационна манипулация // Философия, VII, 1998, N 2, с. 8-12. 

129. Цветкова, Милена. Сектантската литература - фината манипулация // Духовен   дом. Изд. на фондация "Духовен свят", 1999, № 1, с. 1, 6-7. 

130. Цветкова, Милена. Царските ходове - само за посветени : Симеон Втори приложи по гениален начин техниката по манипулация на властта, описана от футуролога Алвин Тофлър // Монитор, III, N 866, 31 юли 2001, с. 15 

131. Цветкова, Милена. Четене или отказ от четене на сектантска литература // Духовен дом. Изд. на фонд. "Духовен дом", 1999, № 8, с. 10, 13. 

132. Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. - София: Gaberoff, 2000. – 150 с. 

133. Цветкова, Милена. Човекоцентричен подход към понятието “информация” // Годишник Софийския университет – Факултет по журналистика и масова комуникация.  т. 11. София, 2004. 

134. Цонев, Георги. Икономически манипулации / Георги Цонев. // Демокрация, XII, N 160, 10 юли 2001, с. 11. 

135. Цуладзе, А. Политические манипуляции, или Покорение толпы. – Москва: Книж. дом Университет, 1999. – 142 с. 

136. Чалдини, Робърт. Влиянието: Психология на убеждаването: Как да получаваме съгласието на другите и да се противопоставяме на чуждото влияние. – София: Изток-Запад, 2005. 

137. Чомски, Ноам. Медиите под контрол: забележителните постижения на пропаган­дата. - София: АГАТА-А СД, 1994. – 32 с. 

138. Шарланов, Диню. Манипулации с историческата истина / Диню Шарланов, Поля Мешкова. // Демокрация, V, N 205, 8 септ. 1994, с. 5. 

139. Шерковин, Юрий. Психологические проблемы массовых информационных процессов. – Москва: Мысль, 1973. – 215 с. 

140. Шилер, Г. Манипуляторы сознанием. – Москва: Мысль, 1980. 

141. Янакиев, Калин. Манипулации и медии / Калин Янакиев. // Седем, V, N 7, 21 - 27 февр. 2007, с. 6.

142. Attneave, Fred. Informationstheorie in der Psychologie, Bern, 1965 (ориг: New York, 1959) 

143. Brown, Steven, Ulrik Volgsten. Music and Manipulation: On the Social Uses and Social Control of Music. –New York: Berghahn Books, 2006. – 367p.

144. Davis, R. The Press and American Politics. 1996. 

145. Dawber, Martin. Pixel Surgeons : Extreme Manipulation Of The Figure In Photography. –New York: Sterling Pub Co Inc, 2005. - 224p. 

146. Georgiev, Dejan. Sprache und Manipulation / Deyan Georgiev. // Научни трудове - ПУ Паисий Хилендарски, 35, 1997, N 1, с. 333-338. 

147. Honigmann, E.A.J.. Shakespeare : Seven Tragedies the Dramatist`s Manipulation of Response. –New York: Macmillan, 1976. - 215p. 

148. Iggers, J. Good News, Bad News: Journalism Ethics and the Public Interest. 

149. Kaufman, Ron. How Television Affects The Mind. 2002. Available from:  <http&//www.turnoffyourtv.com/reviews/mediaviolence.html >. 

150. Kaufman, Ron. The Impact of Television and Video Entertainment on Student Achievement in Reading and Writing. Available from:  www.turnoffyourtv.com/healtheducation/readingwriting.html

151. Lausch, Erwin. Manipulation. – New York:Viking Press, 1974. – 288p. 

152. Manipulacion. Internet Movie Database Inc, 2001. Available from: <http://us.imdb.com/title/tt0102392/

153. Nisbet, M. That`s Infotainment - paper, Ithaca, N.Y. 2001. 

154. Patterson, T. Doing well and doing good: How soft news and critical journalism are shrinking the news audience and weakening democracy – And what news outlets can do about it. The JoanShorensteinCenter for Press, Politics and Public policy at HarvardUniversity

155. Phillips, Michael J. Ethics and Manipulation in Advertising: Answering a Flawed Indictment. -Westport: Greenwood Publishing Group, 1997. - 224p. 

156. Petrova, Erma. The structural brakes of manipulation or the constructed outside / Erma Petrova. // Sofia  Philosophical Review, I, 2006, N 1, p. 89-100. 

157. Postman, N. Amusing Ourselves to Death. - New York: Penguin Books, 1985.

158. Tsvetkova, Milena. The Sectarian Literature - The Exquisite Manipulation by Milena Tsvetkova // № 1 (19), Year III, January 1999. Available from:  http://www.bsc.rousse.bg/fsh/FSH_NP19_en.htm.

 

 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

 

Цветкова, Милена. Всяка комуникация е и манипулация // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2008, № 3. Available from: [www.media-journal.info] 

 

 

 

 Контакт (Contact):

e-mail: tsvetkova_su@abv.bg

Тел./Fax +359 02 986 17 24; +359 02 9308394

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


дата на публикуване: 29.09.2009, Вторник, 10:35
прочетена: 25981 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 1 коментара
дата на публикуване: 30.11.-1, 00:00
That`s 2 clveer by half and 2x2 clever 4 me. Thanks! Име: Nash Email: yolandagp2000@yahoo.com

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: