Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 33/ Ноември 2017 г.
24 Ноември 2017 г., Петък

Култура

Принтирай E-mail

Медиализация на литературата: балкански автори в литературни сайтове в интернет

Брой 4 / Януари 2010 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Мария Попова

Резюме:

The presentation of literature products in Internet is considered with the understanding of the contemporary culture intermediality – a combination between media characteristics and art purposes, a literature works accession to the skills of Internet users. The online literature forms an international community, which includes the local origin, the imaginary intimacy of a common language and culture, as well as the global disorder of confused social and cultural values and media – oriented conceptions.
The online literature is connected with the globalization and possibility of forming intercultural relations, international togetherness, in which the language and ethnical differences are an invitation to communication, to acquaintance of the uniqueness, to form mutual cultural fields than a closed door, behind which the fears of the differences, the prejudices and the resignation are staying.
Also the Internet literature perceives the localization as a value and this is the result to it puts clear separate line between itself and the other literatures. This is referenced to the national literature, as well as to local and minority works. The locality is accepted as a platform, through which to be found the general directions of the global perspective. Then the national literature is a sign of cultural dignity, which is developed and is changed through the world social and cultural transformations. This is the way to form the international connections with other national community and literal products, which are presented in public of a local audience.

Key words: medialization, online literature, Internet, globalization, localization
 

 

Summary:

Особености на онлайн литературата
Представянето на литературни произведения в интернет е съобразено с разбирането за интермедиалност на съвременната култура – оригинално съчетание между медийните специфики и целите на изкуството, комбинативност между различните културни области и приближаване на създаваните произведения до навиците за потребление на виртуалните участници. Литературните текстове намират удобно убежище в една потенциално визуална среда, в една тотално image-oriented цивилизация, в която словесността е заменена от иконичната асоциативност.
Онлайн литературата налага ново мислене за литературата въобще – не толкова като национално подкрепена област, като ясно обозначен процес на създаване, разпространение и четене на литературни творби, колкото като възможност за ползване на художествена информация, като връзка между текстовите парчета, визуалните изображения, изградените наративи, с която виртуалният потребител се сблъсква. Тя не е литература от избрани – за посветени, а форма на социална комуникация, при която размяната на смисъл се явява по-важна от същността на този смисъл.
Като цяло онлайн литературата оперира на една интернационална плоскост – между локалната съизмеримост, въображаемата интимност на общия език и културна принадлежност и глобалния безпорядък на разместени социални и културни ценности, на медийно – поддържана оценъчност, на “разказите за идентичността”, в които “ние на самите себе си повтаряме, откъде сме дошли, какво сме сега и накъде отиваме” [1]. Литературата в интернет налага както виждането за конвергенцията, “Макдонализацията” на културните почерци, за “универсализацията в смисъла на уеднаквяване на жизнените стилове, културни символи и транснационални форми на поведение” [2], така и за изграждането на ново значение относно разбирането на различното, специфичното, регионално формираното, за глокализацията, като “ново акцентиране върху локалното” [3]. Поради това онлайн литературата се възприема като загуба на уединението – да се създава текст, да се чете, да се търси основен смисъл, да се въздига субективостта, етническия и културен контекст. Авторът, същността, правото на цялост изчезват в дигиталната джунгла на виртуални представи и кибернетични идентичности. Една непрестанна интеракция – репресивна, диалогична, надграждаща, интерсубектна или интертекстова. Съществуването на даден литературен текст се предопределя от неговото предназначение, от способността му да бъде разчетен и употребен. Потреблението, а не притежанието, забавлението, а не значимостта, свободата (или изпитанието) да избираш, а не правото да научаваш са онези маркери, които изграждат състоянията на онлайн културата. Потребителите се явяват своеобразни “колекционери на усещания” [4], на стремежа си да достигнат до нова информация и да изградят нови представи. Тяхното движение варира при пребиваването им в различни временни и виртуални пространства – технопространства (според технологичната принадлежност на потребителите), медийни пространства (според медийната значимост), етнопространства (според етническата обусловеност), като в резултат на тези глобални взаимодействия възниква напрежение “между културната хомогенизация и културната хетерогенизация” [5] на участниците. Така потребителят и литературните произведения се оказват етнически/национално определени, но тяхното медийно/културно потребление е глобално и безлимитно.

Литература и онлайн комуникация
Създаването на литературни сайтове (преди всичко виртуални библиотеки или лични сайтове) цели максимално възползване от особеностите на онлайн комуникацията. Презентирането на литературни произведения е центрирано около някой по-голям специализиран портал, който изгражда своя авторитет на базата на количеството текстове, които представя или на качеството на имената, които включва. То обикновено стартира като индивидуална инициатива, формира интерес и едва тогава прераства в професионален проект. Пространствената разпръснатост на интернет и лесните начини за комуникация позволяват медиата и нейният екип да функционират от разстояние. Макар потенциалът на интернет многократно да надгражда националната ограниченост на традиционните медии и публики, често онлайн сайтовете за литература имитират раздробеността на литературните кръгове, позната от реалността, при която се акцентира върху литературните различия като фактор за самоизява и принадлежност. Същевременно онлайн литературата създава възможности за изява на млади, неутвърдени автори, които, възползвайки се от бързия и сравнително евтин начин за представяне на литературните произведения, завишената аудитория и почти непосредствената връзка с читателите изграждат собствена публика – в повечето случай от други пишещи потребители. В много малка степен обаче това са изцяло виртуални автори, които съумяват пълноценно да се възползват от хипертекстовата природа на интернет, повеждайки потребителите на пътешествие през сайтове и виртуални светове, през реклами и новинарски текстове, за да достигнат до така невероятното изгубване в пространството, когато пътят назад е затворен след многото връзки, а движението напред предполага нови изненади. Причината затова не е толкова националната им еднозначност (особено ако произлизат от страни с т.нар. „малки езици” както често са определяни тези на Балканите), колкото нагласата на потребителите като цяло, които все още търсят в интернет възможност за преодоляване на локалността и генерирането на нова публика, а не толкова тясна подчиненост на виртуалната природа на мрежата.
Наслагва се и още една характеристика – безграничността на киберпространството, в което е невъзможно сегментирането по етнически и културен признак. Опитите за подчертаване на етническата принадлежност чрез национални домейни или чрез езиковите особеност в съдържанието на сайтовете не изчерпва потенциала за достъп до информационните данни.

Сайтове за балканска литература
Могат да бъдат очертани няколко глокални тенденции, които следват сайтовете за литература в балканския регион. От една страна глобализацията се подчинява на желанието за изграждане на интеркултурни връзки, на една международна заедност, в която езиковите и национални различия са по-скоро покана за комуникация, за опознаване на уникалността, за формиране на общи културни полета, отколкото затворена врата, зад която остават страховете от другостта, предразсъдъците и резигнацията. В тази посока могат да бъдат разгледани сайтовете, които представят изцяло преведени на английски език (като общоразпознаваем за интернет потребителите) произведения на различни известни или по-малко познати автори. Подобни онлайн медии могат да бъдат национално изградени – своеобразна форма на популяризация на националната литература (особено ако е по-малка като аудиторен мащаб) или резултат от международен проект, целящ културно наблюдение.
Като пример за международна онлайн медиа, която центрира своето съдържание около балканската литература трябва да бъде посочен „Local Minds” (www.localminds.com), в който се представят и популяризират автори от Централна и Източна Европа. Като жанр се наблюдава значимо разнообразие – презентирани са произведения в областта на поезията, прозата, театралната и филмова драматургия, а също и фотографията. Забележимо е и присъствието на творци от региона на Балканите: от Албания са включени 2 автори, от България – 17, от Хърватия и от Босна и Херцеговина са по 1, от Македония – 6, от Румъния – най-мащабното присъствие – 20 автори, от Сърбия и Черна гора и от Словения са по 4 автори. Инициативата за създаването на сайта принадлежи на група млади артисти от централно и източноевропейските страни. Целта е да се идентифицират и наблюдават характерни елементи от локалните културни и духовни специфики, както и да се набележат сходства в поколенческото и историческо минало. Възможността за включването на един или друг автор в сайта принадлежи единствено на собствената му активност, както и на неявно обявените възрастови граници. Това предполага излагането на произведения на млади, но доказали се творци от различните европейски държави. Сред българските автори се забелязват имената на Георги Господинов, Петър Чухов, Здравка Евтимова.
В известна степен подобни задачи си поставя и онлайн списанието "Думи без граница" (www.wordswithoutborders.org) в представянето на писатели от целия свят в превод на английски език. Изданието започва да излиза през юли 2003 г., като желанието е да бъдат популяризирани автори от различни региона на света, които не са добре познати на аудиторията в САЩ. Редакторите му смятат, че по този начин може да бъде ограничена кризата в книжния пазар на Съединените щати, както и да бъдат преодолени опасенията на американските издателства относно "риска на превода", особено от по-малко известни автори и националности. Англоезичният му вариант обаче го прави подходящ за ползване от най-различни потребители и като цяло служи като форма на популяризиране на локални автори пред една неизмерима аудитория. Според редакторите на онлайн медиата литературата е паспорт към места едновременно реални и въображаеми, поради което формата на сайта е структурирана по интересен начин, препращайки интернет потребителите не само към статии, поеми и разкази от други страни, но и към текстове за равнини, пустини, градове, гори и села. Акцент върху автори от Балканите поставя броят от януари 2004 г., като са включени по двама автори от Босна и Херцеговина, от Югославия и от Словения, един автор от Албания, трима от Хърватия, четирима от Гърция, от Румъния – 10 и от Турция – 8.
От друга страна локалността се възприема като ценност и поради това се набляга на нейната специфика, поставя се ясна разделителна линия спрямо останалите литературни насоки (включително чрез поддържането на изцяло етнически изграден сайт, в който се набляга на етно – културните атрибути) и това се отнася както за национално изразена литература, така и за регионални, малцинствени творби.

Балкански сайтове за литература
Локалността обаче може да се приема и като платформа, чрез която, на база на вече познатите етнически и културни различия, да бъдат намерени общите насоки в рамките на една глобална перспектива. Тогава националната литература е знак за културно достойнство, което търпи развитие и изменение в рамките на световните социални и културни промени. Като продължение на тази тенденция може да бъдат разгледани и стремежите за създаването на интернационални връзки с други национални общности и средствата за тяхното представяне пред една национално обособена аудитория. Подобни литературни сайтове поддържат значими масиви от литературни текстове на класически или съвременни автори, включително такива, които са единствено дигитално представени, но излагат и преводни произведения на автори от различна националност (в рамките на региона или съобразно контактите на водещите съответните раздели редактори).
Като особено значим пример на международно сътрудничество в интернет пространството в региона на Балканите може да бъде посочен “Проекта Растко” (www.rastko.net). Той е създаден като продължение на “Проекта Гутенберг” по инициатива на сръбски литератори през 1997 г. (www.rastko.org.yu). Постепенно започват да се създават контакти с други литературни сайтове с цел взаимно популяризиране на местните творци. В момента “Проекта Растко” поддържа връзки към сайтове с над 20 езика, като от региона на Балканите са включени произведения на автори от Сърбия, Черна гора, Косово, Босна, Херцеговина, Словения, Румъния, Албания и България. Българското участие е въз основа на изградената връзка с българския портал за литература и хуманитаристика “Liternet” (www.liternet.bg). Официалното й стартиране е на 24 май 2002 г. и досега са включени раздели в областта на езика, фолклора, историята, изкуството, литературата, киното, превода. Редакторите от българска страна посочват: “Идеята ни е да създадем виртуална среда за пълноценно културно общуване между нашите два съседни народа чрез най-доброто, което те са създали и създават, мислейки се един друг в преводи, в литературни и критически текстове, в едни или други културни и исторически сюжети. Да откриеш човека до себе си, различния, другия, с другата народност, език и обичай – е част от себепознанието и оцеляването, част от пътя, който винаги трябва да виждаш пред себе си.” Активно съдействие в поддържането на проекта вземат сърбисти от България и българисти от Сърбия, поради което е представено голямо разнообразие от студии, преводи и информация. До момента в сайта са включени произведения на близо 100 български автори в техния превод на сръбски език, както и творби на над 30 сръбски автори преведени на български език. Сред преведените на сръбски език български автори са Алек Попов, Божана Апостолова, Георги Константинов, Кристин Димитрова, а сред представените на български език сръбски автори са Милорад Павич, Миряна Стефанович, Йовица Ачин. Извън раздела към “Проект Растко”, “Liternet” презентира преводни произведения и на други автори от балкански регион – например румънски и турски творци (Душан Баиски, Кадир Айдемир).
Подобни задачи си поставят и някои от другите големи литературни сайтове в България като виртуална библиотека “Словото” (www.slovo.bg) и електронното издание за белетристика, поезия, критика и хуманитаристика “Литература плюс култура” (www.grosnipelikani.net), което например поддържа специализирани сектори за съвременна сръбски и гръцка литература (с автори като Георгиос Сеферис, Такис Теодоропулос, Теофано Калояни, Светослав Басара, Данило Киш).
Такива са целите и на едно от най-известните онлайн списания в Македония “Блесок” (www.blesok.com.mk), което започва да излиза от началото на 1998 г. Стремежът е да се популяризира македонската култура и литература в световен мащаб, както и да се обнови културното пространство на Македония чрез излагането на творби на чужди автори, като затова редакторите се възползват максимално от свободата на интернет пространството за безлимитност на предлаганите произведения и за сравнително евтини условия за публикуване. “Блесок” излиза вендъж на два месеца и до момента има публикувани над 47 броя. Същевременно неговите издатели участват в издаването на електоронни книги, подобно и на българския “Liternet”, както и се възползват от традиционните възможности за разпространение на литература и съдействат в публикуването на книги на хартия, подобно на “Словото” от България.
Важно е да се посочи, че представените в “Блесок” текстове са достъпни и за потребители извън македонската диаспора, поради своя превод на английски език. Подобно разширяване на достъпа търсят и някои други сайтове в балканския регион – като сайта “Турска поезия” (www.cs.rpi.edu/~sibel/poetry), в който произведения на турски автори са представени в оригинал и в превод на английски, испански, немски, италиански, френски и холански езици (личат имена на автори като Назим Хикмет, Орхан Вели Каник, Фазил Хусну Дагларка). А също сайтът за албанска литература (www.albanianliterature.com), на който са качени произведения на албански творци в превод на ангалйски език с цел преодоляване изолираността на албанската култура поради езиковите различия и историческото минало и създаването на международен интерес към нейните специфики (с имена като Исмаил Кадире, Ридван Дибра, Фатос Кондоли). Такава е целта и на сайта “Румънски глас” (www.romanianvoice. com/index.html), в който са изложени произведения на румънски автори в областта на поезията, прозата, драматургията, фолклора и фотографията в оригинал и в превод на английски, немски, френски, шведски, португалски и испански езици.

Заключение
Онлайн литературата и специално дейността на балканските автори и издатели налагат една нова представа за Балканите – като виртуална среда, в която различията се приемат като покана за диалог, като форма на културно и социално израстване, в която уникалността и културните специфики са форма на балансираност, а териториалната, религиозна и етническа разпокъсаност изграждат едно общо интерактивно пространство на медийна и културна единност.

Бележки под линия:
[1] Бауман, З. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят. С., 2003, ЛИК, с.118
[2] Бек, У. Що е глобализация? Заблудите на глобализма – отговори на глобализацията. С., 2002, Критика и хуманизъм, с.77
[3] Пак там, с.81
[4] Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека. С., 1999, ЛИК, с.107
[5] Ападурай, А. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. С., 2006, ЛИК, с.54


Текстът е представен на Деветата международна научна конференция на тема: “Имиджът на Балканите: исторически подходи и комуникационни перспективи”, проведена във ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски” на 19-20 май 2006 г. и включен в сборника „Имиджът на Балканите: исторически подходи и комуникационни перспективи” (съставител Минка Златева), С., 2008 под заглавието: „Балкански автори в литературните сайтове на региона”

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

 

Попова, Мария. Медиализация на литературата: балкански автори в литературни сайтове в интернет // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 4. Available from: [www.media-journal.info]

Контакт (Contact):

mariapopoff@gmail.com
 



 

дата на публикуване: 25.01.2010, Понеделник, 11:18
прочетена: 3814 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: