Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 41/ Юли 2019 г.
19 Август 2019 г., Понеделник

Медии

Принтирай E-mail

Електронните медии между печата и интернет – querelle des anciens et des modernes*

Брой 4 / Януари 2010 г.
Медии и обществени комуникации

Бисерка Милушева

Резюме:

В контекста на обремененото академично познание съвременните медии олицетво-ряват динамиката на времето и когнитива на развитието.

Все по-комплицитният характер на технологизираната епоха поставя електронната медия в ролята й на усилвател и разпоредител на технологичния, икономическия, со-циалния, културалния и общохуманитарния ресурс на общественото тяло. Ценностният ориентир на цивилизационната позиция днес е, че медиите същностно и съдържателно са наследство, съд, етика, иманентност и власт.
Отправните позиции за проучването на статуса и вариативността на електронните медии са функционалните аспекти, чиято парадигма е първостепенен инструмент за конструиране на съвременната обществена матрица.
Ключови думи: електронни медии, функционални параметри, технологичен аспект, икономически аспект, обществено-политически аспект, общокултурен аспект, интелектуална транзитивност, когнитивна дистрибутивност.

 

Summary:

 

Querelle des anciens et des modernes - Спорът между старото и съвременното/от фр./

 

Нито един метод не може да те освободи от задължението да мислиш с главата си. С тази максима се свързват не само чисто индивидуалните човешки прояви, но и властовите и социално значимите параметри на информационния взрив. Обобщението маркира все по-сложния и нееднороден път на интелектуалния конвейер, обозначава все по-трудно координиращата се дейност на системата „когнитивен интерфейс”.
 В този контекст основополагащо е мястото на академичното познание, което като чиста наука в съвременните технологични условия също е информационна система, но необвързана пряко с някаква физическа или социална практика. Академизмът днес носи товара на житейската утеха, че може да бъде ценностно ориентиран, ако аксиоматично се придържа към формализирането и прецизното дефиниране. Формалните дефиниции, условности, формули и термини са академичният когнитивен интерфейс, чрез който ученият осъществява своето пълниоценно участие в информационния поток, а също и осигурява мястото си в информационното поле.
Необходим е контрапункт на съвременното състояние на академичното познание, ограничено от ниския си коефициент на полезно действие като информационна система. Този факт създава предпоставки за вечния спор между древното и днешното като начин на мислене, като начин на поведение, като научна обективност и  като общокултурна позиция.
В съвременните медии пулсира динамиката на времето и развитието.В нейния контекст те преживяват една своеобразна еволюция по отношение на съдържание, жанрове, стилистика и значение.Но целта ми  не е да дешифрирам или анализирам тази еволюция, засягаща всички медии. Предметът на работата ми е да открия мястото на електронните медии във все по-развиващите се медийни пространства, в които реалнои виртуално съжителстват и се конкурират интернет, блоговете, кастингите и др.
Темата: ”Електронните медии в България между печата и интернет”отразява тази насока и предлага за разискване различни гледни точки и контрапункти, без които няма пълноценно изследване. Чрез научната диалектика и диагностика, чрез новата методология, основаваща се на принципа: да се работи върху модерното, като че ли е древно, и върху древното, като че ли е модерно, могат да се постигнат изследвания, модели и обобщения, които в контекста на информационния взрив да дадат по-ценна прагматика на отделния човек, на обществото като цяло и на матрицата, назована от Фукуяма постчовешко бъдеще.
Субординацията на научното изследване по посочената тема изисква целта му да се постави конкретно, ясно и най-важното – с цялата лоялност на изследователя. В настоящата интродукция към научната разработка поставянето на основната й цел го определя не като компилативен, а като евристичен опит да се очертаят максимално дълбинно диахронните и синхронни взаимодействия, теоретични постановки и прагматични резултати при статуса и развитието на електронните медии у нас.
Целта се свързва и с поставянето на основните задачи, чието решаване ще доведе до нейното пълноценно постигане. Задачите, откроени във въведението, се свързват с опита да се проследи позиционирането на българските електронни медии спрямо световните; да се анализират съотношението и координацията им в контекста на глабализираните структури и системи днес. Не на последно място – да се постави емблематиката им във функционална връзка с останалите знакови системи на съвременното общество и то на различни микро- и макронива: технологично, икономическо, обществено-политическо, хуманитарно и общокултурно.
Всеизвестна истина е, че реториката като наука за красноречието,  като марка на високо ерудирана мисловност, е един от методите за внушаването на научни постижения и истини.
Прагматиката, като дейност на интелекта и интегрирания комуникативен акт, също е един от начините да се докажат последователно, логически обосновано и емпирично значенията както на всяко изследване, така и на изследванията по огласената тема. В своята симбиоза реториката и емпириката могат да доведат до ново разбиране и оползотворяване на теорията за медиите и тяхното съдържание и за постигане на общи научни цели. Не само научно-теоретични, но  като гредиент на постмодерна култура, на постмодерно мислене и действие. Подобно предизвикателство носи голям мащаб. Начетените умове разбират, че обемът за излагане на подобен научен експеримент, свързан с анализ и синтез на фактология и съдържателен план, би надмогнал всякаква фрагментарност и самоцелна научност. От тази гледна точка темата за електронните медии се нуждае от обхват, който трябва да отговори на постоянни критерии и на високите изисквания за изчерпателност, достоверност и най-вече за пълна коректност.
Важен аспект от  общата дефиниция за електронните медии (или само медии, както ги наричат в Европа) е обвързването както с качествените, така и с количествените параметри на медийната теория и практика. Установената технологична среда, развиващите се нови технологии, усложняването на физическите и социалните дейности определят и нов контекст за статуса и позиционирането на електронната медия. Тя, заедно с машините, с инструменитите за обработка и усвояване на информация, се превръща постепенно в усилвател на интелекта и в градивна част на информационната лавина.
Все по-динамичният и комплицитен характер на технологизирания ни век поставя електронната медия не просто във функция на информационния взрив, но и в качеството й на основен параметър за неговото количествено и качествено измерване.  Аспектът на експонентност е с важна позиция в процеса на измерване, за да отрази момента на насищане, границата на информационната бариера, до която може да достигне функционирането на електронната медия.
 Обвързването между технологиите и медиите вече е аксиома.Свръхсложният характер на научно-техническите задачи, както и увеличеният им количествен параметър обозначават новия образ на електронната медия като усилвател на чисто технологичния, икономическия, социалния, културалния и общохуманитарния ресурс на обществото.Необходими са отправни позиции за пълноценно и задълбочено проучване на статуса и вариативността на електронните медии,които ще придадат систематичност и организираност на научната работа.Това са функционалните измерители или т. нар.
АСПЕКТИ
І. Технологичен аспект
Технологичният аспект позиционира новото място на електронната медия, актуализира ролята й, проанализира иновираното й съдържателно ядро и я подготвя да се реализира като първостепенен инструмент за конструиране на съвременната обществена матрица.
 Технологичният контекст обуславя новото поведение на медията.Историята на всеобщата наука показва, че големите технологични скокове водят до ценни опити за всички научни дялове.Тепърва технологичното поле като постамент на медията ще се методологизира, систематизира и ще се превръща в парадигма за развитие, управление и контрол.
  Технологичният момент от статуса на електронните медии мотивира ценностното и безаналогово присъствие на единствения и най-важния интелигентен инструмент за усвояване и предаване на информация /без да включвам елемента на контрол, който е цял отделен параграф от процеса/-човекът.Той е онази константа от медийната подреденост /както и от всяка научна и приложна/, без която не може да се конструира обществената матрица на 21 век.
  Цялата нова теория за медиите се основава върху портовете на новите компютърни системи, които удовлетворяват все по-големите изисквания и необходимости на мултимедиите.Практическата дейност изпреварва теоретичните обосновки , мотивира тяхната систематизация и ролева дейност.
  Компонентите на парадигмата са ясни:човек-технологии-медииТова е взаимовръзката откъм технологичен план за анализ, синтез и методология на електронните медии, като академично научно звено от общата академия на науките.
ІІ. Икономически аспект
Когнитивният подход изисква да се открои друг важен аспект, от позицията на който трябва да се установява състоянието, функционирането и значението на електронните медии – това е икономическият или финансово-икономическият.
 Динамичният растеж на капиталовите разходи, трудовата заетост, производителността на труда, ръстът на печалбите, рекордните парични потоци, състоянието на кредитните и фондови пазари са все сериозни икономически показатели, които формират базиса за реализация на медиите, като това включва тяхното иновиране, развитие, управление и контрол.
 Съвременното състояние на икономическата ситуация се свързва с динамизирането на процеса, обуславящ корпоративното бизнес устройство, което рефлектира върху функциите, целите и задачите на медиите и ги поставя в позиция на нова взаимовръзка с нови конектори. Те имат корпоративен характер и влияят върху формирането на съответното  мислене, на всеобхватното знание,на нов вид управление, превръща ги в корпоративни или с елементи на корпоративност организации.
 Глобализираните икономически или финансово-икономически показатели са неизменен съвременен фактор за развитието на всяка наука, на практическите човешки дейности и в много голяма степен на електронните медии, които са първата среда /или първото пространство/, в границите на която оказват и ще оказват влияние и ще продуцират взаимно проникване.
 Икономическата платформа на живота и на обществото е най-важната предпоставка за осмислянето, обработката и движението напред или в обратен ход на всяка наука и на всяка приложна или научна дейност. Корпоративността в ролята на измерител или на оценител, дава възможност медиите да се самоопределят, да се самоизмерят като организации от нов тип - като бизнес организации от корпоративен или свръхкорпоративен характер. В тази схема електронните медии отразяват или трябва да отразяват функционирането си като печеливши или фалиращи системи /бизнес организации/.
 Икономическият аспект при изследванията на най-съвременното медийно състояние откроява необходимостта от обозначаване на поредица нови параметри на медиите, които ги приближават до статуса на корпоративната институционалност и до ролята на такава власт. Всяко отдалечаване от тази икономическа задължителност би отнело от реалната същност на медията.
 Методологията на икономическия аспект по отношение на електронните медии по подобие на технологичния ракурс изисква детайлно проучване и обосновано систематизиране, за да се установи пълноценно, цялостно, целево и лоялно истинското обществено място на медиите. Научният финансово-икономически анализ създава условия за обемен и задълбочен атестационен план на макро - и микроравнище за медиите.
 Днес, без сериозни икономически познания , не може да се извършва нито една дейност. Няма наука, която да се нуждае и да желае своето обновление, и да не се поставя в контескста на икономиката и на бизнеса. Особено важна е тази постановка за електронните медии. Те са не само технология, те са и бизнес организация. Те са еманация на симбиозата между технологично, информационно и икономическо съдържание.
 Детайлно и научно обосновано, този факт подлежи на задълбочено изследване, ословесяване и обобщаване, за да стане част от обществената матрица и компонент от общата парадигма на електронните медии. Модерното и постмодерното състояние на медиите ги представя като симбиотична цялост, чиято идентичност откриваме в теоретичните изследвания на световни и български учени в областта на медиите и медийната наука. Интересни и провокативни са изложенията и научните констатации на учените от по-младата академична генерация, които установяват смело и доста прагматично портовете и диаграмите на постчовешкото бъдеще. В трудовете на големи имена като Фукуяма, Асман, Стоун, Норт, Тофлър, Лиотар и други отбелязвам сериозните иновативни научни предложения, в които се открива ценностния ориентир на съвременната цивилизационна позиция, че медиите днес са:
- наследство; 
- съд /санкции/; 
- етика;
- иманентност; 
- власт;
че в днешния век,  даже още по-конкретно, в първото десетилетие на 21 век те /медиите/ са най-съзидателната /в смисъл на креативна /власт/.  Ако медиите не осъзнаят този уникален шанс днес и не се осъществят като това пентаграмно единство, ще се самоунищожат като власт.
 Икономическият аспект с оглед на изследването върху електронните медии включва дефинирането на ключови понятия, обновени от конструкцията на корпоратива.С ново съдържание днес се насищат терминологизираните изрази и чисти термини корпоративни комуникации, корпоративна култура, корпоративна цел и др. Пряко свързани с икономическия статус на електронните медии е бизнес обвързването с рекламата, с постиндустриалния порт, с глобализираните структури и системи, които са макрорамката за осъществяването на медията като наследство, съд, етика, иманентност и власт. Констатираните новости, състоянието им днес отвеждат до обозначаването на медиите като нов феномен, а именно: превръщането им в корпоративна наука. Най-важната й особеност е усвояването, обработката и колективният характер на натрупаните, на капитализираните знания, технологични и корпоративни умения.
 Икономическият контекст, в който и според който позиционираме електронните медии, не исторически осветен, а регистриран като актуален статус, като потребна приложимост, едновременно с това като динамичен процес, в който главен участник е медията заедно с иманентно присъщите й медийно пространство с неговите роли, персонажи, продукти и качества. Електронната медия в този сложен контекст постига главната роля не на информационна клетка, а на интелигентен свръхразум, чиито продукти ще моделират качествено обществения организъм. Чрез икономическите потенциали могат да се обозрат концептуалните и моделните поведения на медиите и на тяхната атрибутивност, а защо не и да се конституират нови постулати за обществени отношения към медийното присъствие и обратно.
 В корелация с накратко обозрения технологичен аспект и с посочения икономически аспект е един много важен и все по-ценен за съвременното състояние на обществото въпрос, който все по-динамично се осъществява като главен конструктор  както на обществената матрица, така и на медийната матрица.
 Съществен елемент на обществения дискурс при анализ на електронното медийно присъствие е човешкият ресурс. Затова основен днес е и аспектът, свързан с човешкия ресурс, който от икономическа и социално-икономическа гледна точка става формант на съвременната конструкция на бизнес, медии, социални дейности, образование, здравеопазване, институционни дейности, политика и др. Като движеща сила на общественото развитие човешкият ресурс увеличи и увеличава своите роли и значения.
 Единственият интелигентен инструмент за приемане, канализиране и усилване на информацията е човекът. Предвид качествено променилия се съдържателен план на живота и на обществото, на обективния и субективния свят, човешкият ресурс става все по-ценен продукт, чрез който се моделира обществента матрица. Затова какъвто и да е анализ и каквото и да е научно изследване никога не трябва да се правят без участието на този аспект - човешко ресурсния.
 За да не изпадна в научна необоснованост и за да съм лоялна към HRаспекта в изследването на електронните медии в пространството, отграничено от печата и интернет, бих допълнила аналитично и със съответстващ обхват и аргументационен материал, подаспекта за човешкия ресурс с оглед на опита и обобщенията, със значенията на моделите и прагматиката, които ще привнесе към голямата и всеобхватна тема за функционирането, състоянието, тенденциите и развитието /постбъдещето/ на електронните медии у нас.
ІІІ. Обществено-политически аспект
Бихме ли мислили, че съвременната ни житейска утеха, тази на първото десетилетие на 21 век, ще гласи, че човекът не бива никога да се изненадва, когато нещастието се стовари върху него; че усвоявайки тази максима /може би принудително, може би като свободен избор/ , ще правим продуктивен анализ на актуалното състояние на нещата, в т. ч. на чисто научните дялове, на обоснованите и нови теории, на архитектурата на научната истинност, без която няма развитие, креатив и позитивна промяна ?
 В тази връзка само бегло ще засегна един следващ аспект, без чието знание няма обществено състояние, нито  социална матрица и обществена обръщаемост. Това е обществено-политическият аспект, от чиято позиция и гледна точка трябва аксиоматично да бъде огледана всяка научна проблематика.
 Тежък е общественият товар, чийто носител са медиите. Те извършват Сизифов труд по отношение на социалните си функции и отговорности и търпят най-сериозно мотивирания негативизъм, реализиран като обществена и институционална атестация на поведението на медиите,  на позицията им да бъдат обществен резонатор и обществен лакмус, да бъдат най-вече обществен доверител, на структурообразуващата им позиция да са оформител и изявител на общественото мнение.
  Общественият аспект при анализа на медиите като функциониране, състояние и бъдещност внася противоречив дискурс в разбирането за ролята на медиите и в изследването им в различни и еднакво важни обществени ситуации. Всякакви правила за етична дифузия и всякаква нормативност при излагане на социалните тези изчезват, когато легитимно и лоялно трябва да се окачествят медиите и да се постави образът им на подобаващо и синхронно място във времето и пространството.
 За мене това е тъжен факт, защото доставя информация за непълноценност на обществения ресурс, а оттам и на обществения аспект. Позволявам си веднага да обърна внимание на този факт затова, защото ми говори за отсъствие на комуникативна обусловеност между социум и медии, за активен политически натиск върху тези най-важни конструктори на социалното битие-медиите и техните реципиенти.
  В тази своя констатация поставям акцент върху факта, че медиите са иманентни по отношение на свободата на словото и те трябва да бъдат не оползотворени и оползотворявани, а съхранени като най-свободното пространство, в което симбиотично съжителстват прагматиката, духовното обновление и общественото пречистване. Днес, в 21 век, това е най-вярната територия за социална атестация, индивидуална и общностна, и нейното „замърсяване” с политически шлак я деформира, отнема и унищожава. Такъв факт веднага обезпредметява всякакъв разговор, а още повече изследване върху същността на медиите
Най-труден за мене е подходът към обществения аспект,според който в цялост и с научна дълбочина и обоснованост могат да се изследват и обобщят знанията за когнитивния образ /интерфейс/ на електронните медии. Политизирането и политическата комерсия поставят обществения ракурс в патова ситуация, защото го демотивират и унищожават.
 Като наследство, съд, етика, иманентност и власт електронната медия трябва да ползва обществения план за свой коректив и за свой корпоративен съдружник. В неговите количествени и качествени измерения и концепции тя може да съзира акумулатора на информационното си реформиране и когнитивно обновление. Най-силният и динамичен преобразувател на медийните проявления е общественият аспект, затова ценностното му прецизиране и „прочистването” му от фалшиви и подвеждащи слаби демагогии и идеологии е жизнено необходима, важна и главна цел в модерния и постмодерния свят днес.
 Поставени в границите на безграничната планетарна матрица, ние придобиваме знанието на граничността, без която няма да успяваме да поставим своите човешки, научни, професионални и общокултурни акценти върху свръхразума на битието. Осъзнаваме с всеки свой опит , че всичко тече и всичко се променя. Остават неизменно провокативни човекът и неговото недовършено познание за самия себе си.
ІV. Общокултурен аспект
 Една научна интродукция може да претендира за обоснованост, систематичност и полезност, когато се опитва да даде всички възможни аспекти и позиции, от порта на които да подготви съзнанието за възприемане на основните тезиси и техните аналитични аргументации и емпирични доказателства. Още по-наложително е това научно прецизиране, когато се работи върху обхвата на  темата за електронните медии. Дали ще бъдат дефинирани като общокултурен феномен, или не е отделен въпрос. Важното е да се представи и общокултурният аспект, който не просто ще обогати, а и ще домоделира съвременната визия на медията днес и в постбъдещето на цивилизацията през 21 в.
 Общокултурният аспект, от позицията на който може да се анализира и позиционира електронната медия, надхвърля класическите представи за културно въздействие и взаимодействие. Днес тази материя е една много сложна и динамична система, в контекста на която трябва да се проучат в еднаква степен и значението на културната памет, и ефектът на културална  интеграция, и семантичният отзвук на съвременните идеологии, и препозицията /а защо не и постпозицията/ на онази  културална идентичност, без която всякакъв вид комуникация е неосъществима.
Общокултурният аспект предполага ценностно обсъждане на въпросите за медийната етика, за комлицитния характер на медийнния когнитив, за нарушеното или хармонизирано взаимодействие между медийния реципиент и медийния продуцент, за новото позициониране на медийната власт.
Всичко усвоено и усвояващо се е култура. Тази аксиоматична истина поставя общокултурния аспект в назованата по-горе взаимовръзка, чиито компоненти са наследство, съд , етика, иманентност и власт. В техния контекст културата на усвояването придобива знака на конектор, на онази необходима връзка, без която не може да съществува нито една съвременна система.
 Когато анализираме феномена „електронни медии”,трябва обосновано и интелектуално дисциплинирано да означим :
- електронната медия като културно унаследяване и културно продължение;
- електронната медия    като  културална атестация и критика/като съд и санкции/;
- електонната медия  като модерна етична система и организация;
- електронната медия  като вътрешно присъщо съдържание на модерното и постмодерното общество;
- електронната медия като най-съвременната , значима и значеща власт.
Общокултурният аспект, от позицията на който трябва да анализираме, е хуманитарен аспект. Той експонира най-съдържателните познавателни казуси, които провокират съзнанието на медийния човек, а също и на обществения човек в ролите му на продуцент и на реципиент.Като глобален хуманитарен порт може да се осъществява като своеобразен регулатор на онези медийни процеси, чрез които електронната медия се позиционира като наследство, съд, етика, иманентност и власт.
 При цялата научна прецизност едва ли ще могат да се представят в детайли всички аспекти и важни концепции, от позицията на които да се синхронизира познанието /класическо и модерно/ върху темата за електронните медии в отграниченото пространство между печата и интернет. По-важното и ценностно ориентирано действие е фактът,
- че се реализира целенасочено научно изграждане на медийния когнитивен интерфейс; 
- че се създава информационно пространство, в границите на което или в неговата безграничност /това е субективен избор/ се ситуират и определят основните портове на медийното въздействие и взаимодействие днес и в постбъдещето;
- че се осъществява необходимата корелация между електронни медии-интелектуална транзитивност-когнитивна дистрибутивност.
Тези моменти регистрират важни актове на развитието както на медийната наука, така и на всички научни дялове, които, от една страна, са свързани с нейното усвояване, а от  друга, самостоятелно реализират социално, обществено-политическо и общокултурно регулиране.
Едно научно въведение никога не претендира за изчерпателност. То очертава контурите и поставя основите на научното изследване. Този факт го определя като изключително важна „архитектурна” част от общото „строителство” на научния труд, защото носи отговорността да посочи онези страни и аспекти, от позицията на които ще анализира в диахрон и в синхрон голямата тема за образа, ролите,съдържанието и бъдещето на електронните медии.
  Като интродуктивна част опитът да подредя основните портове, отпращащи към същинските дялове на научното изследване, носи претенцията да бъде мотивиран от принципите за научна обоснованост, за научна обективност и най-вече за научна лоялност, която е основен гредиент на всяко позитивно за човека завоевание.
  Обществената матрица винаги ще е сериозен длъжник на човека и неговата интелектуална, хуманитарна и общокултурна вселена. Тя, в образа на медиите, винаги ще търси пътя, методите и ролите, чрез които да постигне баланса между себе се и граничната космическа матрица. Този баланс, без който е невъзможно да се съхранят илюзиите за миналото, настоящето и най-вече за бъдещето, което е нашият човешки вариант да вградим интелекта си в магистралата на постбъдещето, в новата матрица на цивилизационната безграничност.

                                                  БИБЛИОГРАФИЯ
1.Асман, Ян. Културната памет. Писменост,памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. София, ЛитерНет, 2001.
2.Бауман,Зигмунт. Постмодерната етика.  София,ЛИК, 2002.
3.Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерни науки. София, Проф.М Дринов, 2002.
4.Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. София,Александър Панов,1999.
5.Филева,Петранка. Глобализация и медии. София, Военно издателство, 2003.
6.Фукуяма,Франсис. Нашето постчовешко бъдеще. София, Обсидиан, 2002, стр.3
7.Фукуяма, Франсис. Краят на историята и последният човек. София, Обсидиан, 2006.
8.Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. София, Критика и хуманизъм, 2004.
9.Кьосев,Александър и др.Четенето в епохата на медии,компютри и Интернет.София,Фигура,2004.


 

 

дата на публикуване: 18.02.2010, Четвъртък, 10:55
прочетена: 5927 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 4 коментара
дата на публикуване: 03.10.2010, 12:09
Супер, много успехи ти желая ;)
дата на публикуване: 03.10.2010, 12:07
Супер, много успехи ти желая ;)
дата на публикуване: 03.09.2010, 22:00
Браво е малка дума да Ви кажа, госпожо. Освен да се гордея с Вас, друго не остава. Боряна Чолакова
дата на публикуване: 30.11.-1, 00:00
За нас бе удоволствие,Бисе! Поздрави от Париж! Офелия и Димо : dimoraikov@yahoo.fr

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: