Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
13 Ноември 2019 г., Сряда

Медии

Принтирай E-mail

Монитор за медиен плурализъм – индикатори за измерване на риска

Брой 5 / Март 2010 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д.с.н. Петранка Филева

Резюме:

Abstract: Media pluralism is regarded as a fundamental condition of the democratic public sphere. Changes in the media environment, accelerated by the technological revolution and by globalization process pose threats and risks to be monitored and managed in the public interest and economic growth. It is difficult to propose a universal solution to all European countries because they differ in size, population, market size and maturity as a democratic and market processes. However, there is a concept for measuring the risks to the pluralism of the media and making appropriate decisions beneficial to the country. An independent study on indicators for media pluralism, recently published, offers the EU member states a monitoring tool – the Media Pluralism Monitor (MMP) - a set of instruments suitable for monitoring and identifying potential problems. MMP identifies a network of indicators, covering legal, economic and socio-cultural aspects, provides the basis for empirical studies and thus help stakeholders to manage risks explicit.
Key words: media pluralism, concepts and definitions for media pluralism, media pluralism monitor, indicators for threats, integrated approach, risiko oriented approach, EU media policy.

 

Summary:

През юли 2009 г. беше публикувано независимото изследване на авторитетен европейски екип изследователи и експерти, съдържащо добре систематизирано групиране на индикатори за медиен плурализъм [1]. Изследването е направено по поръчка на Комисията на ЕС за информационното общество и медиите от 2008 г. Крайният резултат е Монитор за медиен плурализъм, интегриран, всеобхватен, приспособим към особеностите на една или друга страна инструмент за проучване и анализ, подготвен да бъде обновяван след съществени промени в медийната среда. В приложенията има богат библиографичен материал, насоки за използване на Монитора от отделните страни членки на Европейския съюз, програма за записване и обработване на емпиричните данни. Използването му е въпрос на оценена нужда от заинтересованите групи в страните членки. Препоръчва се мониторингът на медийния плурализъм в която и да е европейска държава да се осъществява от независими органи, с помощта на изследователи и неправителствени организации.
По този повод искам да напомня, че през декември 2008 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация беше проведен третият Медиен панаир «Журналисти по теория, журналисти на практика» с водеща тема на научната конференция «Медиен плурализъм и медийно разнообразие» [2]. В докладите от конференцията се очертава разминаването между принципи и пратики [3], порочната практика на непрозрачност и прикриване на собственост [4], проблемите с разнообразието на източниците на новини [5], правните и професионални аспекти на медийната концентрация в България и Германия [6]. Представени бяха и стъпките в подхода Рединг- Уолстрьом на Комисията за информационното общество и медиите на ЕС, насочен към стимулиране на медийния плурализъм при наличието на нови технологии и глобална конкуренция [7]. По онова време вече бяха ясни само участниците в екипа за изработване на индикаторите за медиен плурализъм, част от втората стъпка в плана на комисар Рединг. Сега, когато изследването вече е публикувано, а в България се усеща остра нужда от наблюдение и оценка на рисковете за медийния плурализъм и разнообразие, е належащо да започне не просто дискусия, а работа на терен, за събиране на информация, анализ и евентуални препоръки към органите за контрол и регулация, както и към законодателя.
Задача на тази статия е да очертае концептуалната рамка на ориентирания към риска подход за наблюдение на медийния плурализъм и да представи възможностите, които предлагат резултатите от посоченото в началото изследване. То е направено от консорциум от три академични институции - U.Leuven – ICRI (Interdisciplinary Centre for Law & ICT), Central European University – CMCS (Center for Media and Communication Studies) и Jönköping International Business School – MMTC (Media Management and Transformation Centre. Участва и консултантската фирма Ernst & Young Consultancy Belgium. Приложният му характер и авторитетът на авторите подсказват, че е изключително подходящо за подготовка и провеждане на емпирични проучвания, които да помогнат за оценка на рисковете пред плурализма на медиите в България

Два теоретични подхода към медийния плурализъм
Медийният плурализъм се описва като катализатор на демократичното участие на гражданите. Съветът на Европа подчертава три аспекта на такова участие: първо, индивидите би трябвало да имат достъп до плуралистични медии, съдържание и информация; второ, медиите (и по-специално обществените оператори) би трябвало да дават възможност на различни групи и интереси в обществото да се изказват, включително езикови, социално-икономически, културни или политически малцинства; трето, плурализмът и демокрацията би трябвало да бъдат подкрепени чрез разнообразни и автономни независими медии на национално, регионално и локално равнище [8]. Тези три аспекта съвпадат с концептуализирането на медийното разнообразие, предложено от Денис МакКуейл – разнообразието се разбира като широк принцип, който може да бъде изпълнен от медиите по три начина: като рефлектират различията в обществото (разнообразието като рефлексия); като дават достъп за различни гледни точки (разнообразието като достъп); и като предлагат широк кръг от избори (разнообразието като избор) [9].
Медийният плурализъм се разглежда като фундаментално условие за демократична публична сфера [10]. Това е концепция, която не се ограничава до медийната собственост, а включва много аспекти, например правила за контрол върху сливания и прегрупирания, поддържане на редакционна свобода, независимост на обществените оператори, професионална защита на журналистите, отношенията между медиите и политическите актьори и много други. Тя обхваща всички мерки, които осигуряват на гражданите достъп до разнообразни източници на информация и им позволява да оформят своето мнение без влиянието на доминираща сила. Това са различни варианти на загриженост за медийното разнообразие. Те визират заплахи на няколко равнища на представяне на медиите – на равнище медийна система, на равнище медийна организация и на равнище медийно съдържание.
Представителите на системния подход предлагат функционалната диференциация като източник на две перспективи за концептуализиране на медийния плурализъм [11]. Първата перспектива се определя като инклузивна, въвличаща – т.е. медиите участват и допринасят за доброто функциониране на демократичната система. Те идентифицират проблеми и имат предупреждаваща функция; те ги тематизират и изпълняват проблематизираща функция. Капацитетът им да решават проблемите е ограничен, но те могат да наблюдават и контролират отношението на участниците в политическата система по тези проблеми [12]. Това е равнището на медийната система, където се полага грижа за медийния плурализъм [13]. Индикатор за постигането му е съществуването на поредица от медийни източници или организации, отразяващи възгледите на различни групи, тенденции или културни традиции в обществото.
Втората перспектива се определя като автономна – т.е. медиите са функционално диференцирани от другите системи в рамките на обществото. Тенденцията към диференциация е движена от икономически фактори и комерсиализация. Медийният плурализъм най-добре би бил манифестиран чрез доминиране на вътрешен плурализъм – постигнат в отделната медийна организация или нейна структурна единица. Индикатор за постигането му би било предлагането на универсална услуга, неутралност и фокусиране към перспективата на „средния избирател” или обикновения гражданин. Вътрешен плурализъм би могъл да бъде постигнат също чрез саморегулация – чрез изграждане на вътрешни структури за отговорност при планиране и контрол на медийното съдържание.
Тези две перспективи се откриват в националния и в европейския медиаполитически дискурс. Едната е подходът на Хабермас към публичната сфера, който съдържа идеи за унифициран публичен дискурс и нужда от съучастие на медиите в гарантирането на демокрацията. Втората е видима в модела на неолибералното мислене за „пазара на идеи”. Двата модела предпоставят различна рационалност, когато интерпретират разнообразието и плурализма като цели на медийната политика. Докато първият препоръчва по-широка защита на принципите на плурализма в сферите на политическите възгледи и културните ценности, вторият залага на конкуренцията и на свободния избор на потребителите. И двата подхода претендират да водят до разнообразие на медиите и до плурализъм. Това, кой подход ще бъде предпочетен в една или друга европейска държава, е въпрос на социално договаряне и политическо решение [14]. В първия случай регулативният подход би бил на интервенция и публично регулиране, а във втория, икономическо регулиране за предпазване от дефекти на пазара, за защита от концентрация, за стимулиране на отговорно социално поведение на пазарните субекти [15]. Първият подход предполага намеса на държавата за защита на разнообразието от политически възгледи и културни ценности, но допуска тази защита да се постига със смесени регулативни практики, включително ко-регулиране и саморегулиране. Вторият подход изравнява разнообразието със свободата на избора и защитава гледната точка, че разнообразие се постига най-добре, когато хората могат свободно да влизат в „пазара на идеи” без намеса на правителството – подход, базиран на класическата икономическа теория [16].

Подходи за регулация в Европейския съюз
Медийният плурализъм е широко обсъждана тема в рамките на Европейския съюз. Тя обхваща свободата на словото и свободата на информиране. Включват се теми за взаимовръзката между политически и икономически интереси при управление на медиите. Темата за концентрация на медиите се поставя с особена острота от правителствени и неправителствени европейски организации. Трансграничното концентриране на медийна собственост и конкурентоспособността на европейската медийна индустрия в процеса на глобализация също поражда загриженост. Всички изброени аспекти са предмет на анализ за намиране на най-подходящ механизъм за опазване на медийния плурализъм и медийното разнообразие, приемани като основен гарант на демократичните процеси в европейските държави.
Поддържането на медийния плурализъм се осъществява както на равнище медийно съдържание, предлагано от отделните медии върху различни технологични платформи (печат, радио, телевизия и интернет), така и на равнище пазар с неговите структурни характеристики (брой конкуриращи се медии, вертикална интеграция, бариери за влизане и др.). Съответно е прието да се говори за два вида плурализъм: вътрешен (съдържателен) и външен (структурен). „Съвременната медийна политика съдържа като приоритет развитието и укрепването както на съдържателния, така и на структурния медиен плурализъм. Търсят се решения за регулиране на медийната среда, така че да се защити публичният интерес за повече, своевременна и качествена информация” [17].
Европейският съюз е силно ангажиран със защитата на медийния плурализъм като гаранция за правото на информация и свободата на изразяване, записани в член 11 на Хартата за основните права на ЕС [18]. Подобни са разпоредбите в чл.10 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и фундаменталните свободи [19] на Съвета на Европа. Именно Съветът на Европа е международната организация, която работи активно на паневропейско равнище за демократичния характер на масовата комуникация [20]. От началото на 90-те години се води активна дискусия в Европейската комисия и в Европейския парламент [21] за предизвикателствата пред опазването на този важен за демокрацията инструмент.
Европейските институции и заинтересованите групи, лобиращи за нов регулативен модел за осигуряване на външен (структурен) и вътрешен (съдържателен) медиен плурализъм, са загрижени още по-силно за ситуацията в новите демокрации. Те коментират факти за твърде силно присъствие на чужд капитал в Централна и Източна Европа, за концентрация на медийна собственост и ниска прозрачност при сключваните сделки, за липса на мерки за гарантиране независимостта на журналистите, за запазено влияние на държавата и на политическите партии върху медийното съдържание [22].
През януари 2006 в Комисията на ЕС за информационното общество и медиите беше представен план за медиен плурализъм – наричан подходът на Рединг – Уолстрьом. Този подход съдържа три стъпки и е насочен към опазване на демократичните процеси чрез стимулиране на медийния плурализъм при наличието на нови технологии и глобална конкуренция. Първата стъпка беше подготовката на Работен документ на Комисията за информационното общество и медиите за медийния плурализъм в европейските страни членки[23]. Втората стъпка е независимо изследване на медийния плурализъм, което да дефинира конкретни индикатори за измерване на медийния плурализъм в страните членки. То бе изпълнено от екип изследователи и експерти и публикувано през есента на 2009 г. В него се предлага гъвкав набор от инструменти за наблюдение на медийния плурализъм във всяка страна членка съобразно особеностите на нейната медийна система [24]. Изпълнена беше идеята да се използва мениджмънт на риска при разработването и прилагането на регулативни мерки в медийните системи. Този подход би позволил европейската политика за регулация да бъде хармонизирана до по-общи принципи, прилагани съобразно оценката за риска в отделните държави, в допълнение към принципите за ко-регулиране и саморегулация. Третата стъпка би трябвало според този план да бъде изработването на Комуникация на комисията за индикаторите за медиен плурализъм в страните членки.

Концепцията за мениджмънт на риска
Мениджмънт на риска е дейност, насочена към оценка, смекчаване и наблюдение на рискове, свързани с отделен проект, имущество или ценност. В бизнес организациите мениджмънт на риска включва дейност за управление на несигурността или заплахите. В публичния живот се поставят изисквания за превенция на рисковете, свързани с ежедневния живот или с перспективите за устойчиво социално-икономическо развитие. Това означава, че ангажираните в различни социални, икономически или политически сфери институции и лица, разработват ефективни инструменти за оценка, смекчаване и наблюдение на природните и социалните рискове.
Базираното на риска регулиране е резултат от контролиран многостранен процес на създаване на стандарти за приемливи рискове и съответно наложени правила, докато в същото време оставя практическата страна на управлението на риска колкото е възможно повече на засегнатите заинтересовани лица.
Важен аспект на управлението на риска е идеята за ориентиране към процеса – вместо да предписва как точно да бъде изпълнено едно изискване за превенция, смекчаване или наблюдение на риска, се дефинира общата цел, а всички процедурни детайли се оставят да бъдат грижа на участниците в процеса.
Според стандарта ISO/DIS 31000 "Мениджмънт на риска – Принципи и ръководство за изпълнение" [25], процесът включва идентифициране, анализиране, оценка и третиране на рискове, свързани с дейност, процес, функция, проект, услуга. Ако спазва принципите и ръководството за изпълнение на стандарта, организацията ще може да практикува проактивен вместо реактивен мениджмънт, ще е убедена в нуждата да идентифицира и третира рисковете в организацията, ще подобрява възможностите си да идентифицира възможности и заплахи, ще се съобразява със съответните регулативни изисквания и международни норми, ще подобрява финансовата си отчетност, корпоративната отговорност, ще гради доверие със заинтересованите от бизнеса, ще изгражда добра основа за вземане на решения и планиране.
Идентифицирането на потенциалните рискове е една от първите стъпки в процеса на управление на риска. Рисковете са събития, които създават проблеми, ако се случат. Следователно идентифицирането на рисковете започва с източника на проблеми или със самия проблем. Източниците на рискове могат да бъдат вътрешни или външни за управляваната система. По тази логика всъщност се дефинира и медийният плурализъм – външен (структурен) и вътрешен (съдържателен). В центъра е медийната организация, която може да възприеме принципите на стандарта ISO/DIS 31000 и да управлява специфичните за своята национална или локална среда външни рискове и в същото време да не допуска възникване на вътрешни източници за нарушаване на правилата на плурализма и разнообразието на медийното съдържание.

Идентифициране на рисковете, свързани с медийния плурализъм
Рисковете могат да бъдат свързани с недостиг на вътрешен (съдържателен) плурализъм. Тереза ла Порте и съавтори предлагат модел за оценка на плурализма в новините на телевизионни станции по три индикатора: присъствие и представяне на социални и политически групи, начин на представянето им и характеристика на изградения за тях имидж [26]. Единият извод е, че присъствието само по себе си не е достатъчно да се оцени степента на плурализма. Необходимо е да се вземе пред вид начина, по който журналистите се намесват, т.е. дали представените в медията говорят със собствения си глас или с гласа на журналиста или на друг източник.
Другият тип рискове се свързват с проблеми на външната среда – концентрация на собственост, преплитане в лична уния на политическа и медийна власт. През 2003 т. Европейският парламент прие резолюция за риска от нарушаване в рамките на ЕС и по-специално в Италия, на свободата на изразяване и информация [27] Този тип риск е по-силно представен в по-малките пазари. В някои от тях възникват предпоставки за бързо монополизиране на пазарите на всекидневници и на ефирните телевизии. За управлението на този риск по-често се прибягва към мерки за опазване на вътрешния (съдържателен) плурализъм. Присъствието на финансово силна медийна група се приема дори като спасително за оцеляването на повече вестникарски заглавия. Лобирането на такива финансово силни групи в рамките на европейския пазар утвърждава подобно разбиране за оценка и управление на този тип риск.
Подходът за регулиране, ориентирано към риска, предвижда оценка за риска в отделните държави членки на Европейския съюз. Това означава, че в зависимост от особеностите на медийния пазар могат да се предвиждат специфични мерки за снижаване на заплахи на равнище медийна система (по-висок праг за сливания, забрани за хоризонтална интеграция на медиен капитал и други ограничения). Управлението на риска би било задача на националното законодателство и националните регулативни органи (комисия за защита на конкуренцията, съвети за електронните медии или етични комисии), ориентирано към общата европейска задача за опазване на медийния плурализъм. На равнище медийна организация и медийно съдържание управлението на риска ще е задача на стратегическия мениджмънт. Хармонизирането на принципите се улеснява от наличието на разработен международен стандарт за качество на управлението в медиите [28]. Той предлага съобразена с интересите на обществото рамка за качествено изпълнение на основните функции на медиите. Присъединяването към този стандарт е напълно доброволно и е резултат от стратегическото решение на висшия мениджмънт на медийните организации. Целта е да се утвърди доверието към медийната организация, като се посрещнат най-високите изисквания за стандарт на качеството в интерес на аудиторията, в интерес на обществото, в интерес на другите важни заинтересовани от бизнеса (журналисти и журналистически съюзи, рекламодатели, доставчици, акционери, представители на граждански организации, публични институции).

Монитор за медиен плурализъм (ММП)
В публикуваното през юли 2009 г. независимо изследване на авторитетния екип от изследователи и експерти, поръчано в рамките на плана Рединг-Уолстрьом, е представен Монитор за медиен плурализъм (ММП), който предлага набор от инструменти, подходящи за наблюдение и установяване на потенциални проблеми за медийния плурализъм в страните членки. След като идентифицират мрежа от индикатори, обхващащи нормативни, икономически и социално-културни аспекти, авторите предлагат база за откриване и потвърждаване на рискове за медийния плурализъм в една страна. ММП позволява сравняване на цели за медиен плурализъм с емпирични данни и подпомага вземащите решения да управляват ясно формулирани рискове. Той не предлага конкретни действия и не предписва специфична политика; не е ултимативен отговор на предизвикателствата пред медийния плурализъм. Това, което ММП предлага, е практически инструмент за събиране на емпирични данни на базата на мрежа от индикатори, които са приети като най-релевантни към настоящата медийна среда. Тези данни могат да бъдат използвани да стимулират публичен дебат и да подкрепят политически решения. В приложенията към публикацията има Насоки за действие в помощ на заинтересованите от тази практика национални екипи.
В процеса на изпълнение на проекта изследователите си поставят следните задачи: (1) да изработят мрежа от индикатори за измерване на наличие и ефективност на политически и правни инструменти, които подкрепят плурализма в страните членки. (2) да изработят втора мрежа от индикатори за измерване на обхвата от достъпни за гражданите медии в различните държави от гледна точка на социално-демографски фактори като географско положение, социална класа, възраст и пол и да дефинират различните типове медийни пазари от перспективата на крайния потребител; (3) да изработят трета мрежа от индикатори за оценка на обхвата и разнообразието от медийни предприятия, като наблюдават процеса от гледна точка на предлагането и на икономическия резултат – например брой медийни компании, концентрация на собственост в пазара, рентабилност на вложените ресурс. Вижда се комбинацията на двата разгледани по-горе подходи. Втората и третата задача се отнасят до наблюдение на медиите и техния брой, но от две различни гледни точки. Втората група индикатори наблюдават медийния плурализъм във връзка със социални категории, характеристика на обществото, докато другата категория измерва плурализма по отношение на медийните пазари и икономическите резултати. Накрая събраните емпирични данни по трите мрежи от индикатори би трябвало да открият заплахи за медийния плурализъм и взети заедно, да се поставят в аналитична рамка, базирана на принципите за мениджмънт на риска. Това е и четвъртата задача на проекта. Резултатът е прототип на Монитор за медиен плурализъм – базиран на оценка на риска, интегриран, удобен за използване инструмент за наблюдение на индикатори за заплахи към медийния плурализъм.
Авторите дават широка дефиниция на медийния плурализъм, за да я използват като рамка при извеждане на индикатори за измерване и оценка. Позовават се на дефиниции на Съвета на Европа и приемат широка работна дефиниция на медийния плурализъм, като възможност за това, чрез медиите да бъдат изразени широк кръг социални, политически и културни ценности, възгледи, информация и интереси [29]. По-специално под медиен плурализъм според тях се разбира разнообразие на медийно предлагане, употреба и разпространение, по отношение на 1) собственост и контрол, 2) типове медии и жанрове 3) политически гледни точки 4) културно разнообразие 5) локални и регионални интереси. Индикаторите разглеждат както пасивния, така и активния достъп на различните културни, политически и географски групи на обществото до медиите. В някои случаи разнообразието ще се измерва в целия медиен сектор или в отделен сегмент, например печат или телевизия, за да се оцени външният плурализъм. В други случаи ще се измерва вътрешният плурализъм, като се търси разнообразие в медийното съдържание на една медийна организация.
За конструиране на тази работна дефиниция са използвани научни разработки и множество документи на Съвета на Европа и на Европейския съюз, като се реферират множество аспекти на медийния плурализъм – вътрешен и външен, културен и политически, отворен и представителен, структурен и съдържателен, поляризиран или умерен, организиран или спонтанен, реактивен, интерактивен и проактивен, описателен и оценяващ.
Структурата на изследването се гради върху три области на оценка на риска (предлагане, дистрибуция и употреба) и върху пет области на медиен плурализъм, наречени рискови полета (три нормативни и две оперативни). При нормативните попадат плурализъм на културата, политически плурализъм, географски/локален плурализъм. При оперативните са включени плурализъм на медийна собственост и контрол и плурализъм на медийни типове и жанрове [30]. За всяко от тези пет рискови полета се прилагат три вида индикатори – нормативни, социално-демографски и икономически. За всяко от проблемните полета са изведени индикатори за риск и са предложени методи за проучване и анализ и подходящи (налични) източници на информация.
На базата на получени от проучванията резултати страните членки могат да започнат широка дискусия за медийния плурализъм в рамките на Съюза, а самият ММП да стане инструмент за повече информация и по-добра комуникация в отделните страни членки. МПМ предлага инструменти за мониторинг, който може да бъде изпълнен чрез постоянно наблюдение, отделни проучвания или комбинация от двете. Резултатите от измерването ще дават на страните членки ясен поглед върху проблемните полета, където е необходимо да се вземат мерки. Самите изследвания би трябвало да се провеждат от независими органи с подкрепата на научни изследвания, анализи на медийно съдържание и прозрачност на предприеманите мерки.

Бележки:
1. Independent Study on “Indicators for Media Pluralism in the Member States – Towards a Risk-Based Approach”. Prepared for the European Commission Directorate-General Information Society and Media Leuven, July 2009.
2. Виж Нейкова, М., М. Попова, П. Филева (съст.) „Журналисти по теория, журналисти на практика”. Дневник на третия Медиен панаир 1-5 декември 2008 г. Медиен плурализъм и медийно разнообразие.
3. Огнянова, Н. Медиен плурализъм: принципи и практики. „За удобство ме наричайте...”. Пак там, с. 163-166.
4. Антонова, В. Практиката на „консултантите” или как се заобикаля медийният закон. Пак там, с. 167-171.
5. Попова, Ж. Монополът на експертите и монополът на източниците. Пак там, с. 178-182; Ангелов, С. Източници на информация от престъпния свят. Пак там, с. 183-186
6. Кирковска, Д. Медийната концентрация и гаранциите за многообразие на мненията в електронните медии в България. Пак там, с. 253-260; Медийната концентрация и гаранциите за многообразие на мненията в електронните медии - немският правен модел. Пак там, с. 261-267.
7. Филева, П. Индикатори за медиен плурализъм – идеи за ориентиран към риска подход на регулация в рамките на Европейския съюз. Пак там, с. 221-226.
8. Council of Europe (1999) Recommendation No. R (99) 1 of the Committee of Ministers to Member States on Measures to promote Media Pluralism. Council of Europe (2004) Transnational Media Concentrations in Europe, Report prepared by the AP-MD, AP-MD (2004) Council of Europe (2004) Transnational Media Concentrations in Europe, Report prepared by the AP-MD, AP-MD (2004).
9. McQuail, D. Media Performance: Mass Communication and the Public Interest, London, 1992, p. 144.
10. Habermas, J. The Structural Transformation of the Public Sphere. An Inquiry into a Category of Bourgeois Society, Cambridge, 1995.
11. Luhmann, N. The Reality of the Mass Media, Stanford, 2000; Alexander, J. C. “The Mass News Media in Systemic, Historical and Comparative Perspective” [in] E. Katz i T. Szecskö (red.), Mass Media and Social Change, Beverly Hills, 1981, p. 17-51.
12. Habermas, J. Between Facts and Norms: Contributions to a Discoursive Theory of Law and Democracy, Cambridge, 1996, p. 359.
13. Doyle, G. Media Ownership. The Economics and Politics of Convergence and Concentration in the UK and European Media, London, 2002, p. 164.
14. Karppinen, K. Making a difference to media pluralism: a critique of the pluralistic consensus in European media policy. In Cammaerts, B., & Carpentier, N. (Eds.), Reclaiming the Media – Communication Rights and Democratic Media Roles (ECREA Series), Intellect, 2009; Karppinen, K. Media Diversity and the Politics of Criteria – Diversity Assessment and Technocratisation of European Media Policy. Nordicom Review, 2006, 27, 53-68.
15. Grisold, A. Press Concentration and Media Policy in Small Countries: Austria and Ireland Compared. European Journal of Communication, 1996, 11, 485-509, p. 505.
16. Puppis, M. Media Regulation in Small States. International Communication Gazette, 2009, 71, 1-2, p.13.
17. Огнянова, Н. Медиен плурализъм. Българска медийна коалиция. На адрес: http://bmc.ljube.com/wp-content/2006/07/vmr/medien%20Pluralizam.pdf .
18. Чл. 11, т.1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. 2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.
19. “Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи”.
20. Council of Europe, Media Diversity in Europe, H/APMD(2003)001; Comments on the draft Convention on Cultural Diversity prepared by the International Network of Cultural Policy (INCP) (AP-MD(2003)004); Transnational media concentrations in Europe (AP-MD(2004)007);Report on Media Pluralism in the Digital Environment (CDMM(2000) pde); Recommendation No. R (2000) 23 on the independence and functions of regulatory authorities for the broadcasting sector and its Explanatory Memorandum “Pluralism in the multi-channel market: suggestions for regulatory scrutiny” (MM-SPL(1999)012def); Recommendation No. R (99) 1 of the Committee of Ministers to member States on measures to promote media pluralism;
21. Резолюция на Европейския парламент от 25 септември 2008 г. относно медийна концентрация и медиен плурализъм в Европейския съюз (2007/2253(INI)
22. Council of Europe (2002) Media Diversity in Europe, Report prepared by the AP-MD, H/ APMD (2003)001; Petković, B. (red.) (2004) Media Ownership and its Impact on Media Independence and Pluralism. Ljubljana: Peace Institute.
23. Commission Staff Working Document. Media pluralism in the Member States of the European Union. {SEC(2007) 32}
24. Independent Study on “Indicators for Media Pluralism in the Member States – Towards a Risk-Based Approach”. Prepared for the European Commission Directorate-General Information Society and Media Leuven, July 2009.
25. International Organization for Standardization, 2008 ISO/DIS 31000
26. La Porte. Teresa, M. Medina, T. Sadaba. Globalisation and Pluralism. The Function of Public Television in the European Audiovisual Market. – International Communication Gazette. Vol. 69, N. 4, August 2007, p. 377-399.
27. European Parliament resolution on the risks of violation, in the EU and especially in Italy, of freedom of expression and information (Article 11(2) of the Charter of Fundamental Rights) (2003/2237).
28. ISAS BCP 9001 се състои от мрежа от над 20 необходими изисквания, които гарантират качеството и ефективността на мениджмънт на качеството в медийната компания. Те покриват почти всички аспекти на мениджмънта в медийната компания – организационен дизайн, производство, проучвания на аудиторията, комуникация, управление на човешките ресурси, контрол върху качеството, администрация и други помощни дейности. Ползата е подобна на тази от прилагането на система за качество: публично признание за заявеното от редакцията придържане към най-високи професионални практики и етични стандарти, плюс периодична независима оценка. Очаква се да служи за защита на журналистите спрямо външна намеса. Приема се, че дава по-силна позиция за управление на отношенията с рекламодателите и доставчиците. http://www.certimedia.org/index.php?option=com_content&task=view&id=271&Itemid=270
29. Например в следните документи: Council of Europe, Recommendation Rec (2007)2 on media pluralism and diversity of media content, 31 January 2007; Council of Europe, Recommendation No. R (99) on measures to promote media Pluralism, 19 January 1999.
30 1. Плурализъм на културата в медиите се отнася до справедливо и разнообразно представяне или отразяване, т.е. активен или пасивен достъп на различни културни и социални групи, включително етнически, езикови, национални и религиозни малцинства. 2. Политическият плурализъм се отнася до справедливо и разнообразно представяне и изразяване (пасивен и активен достъп) на различни политически и идеологически групи, включително отразяване на гледните точки и интереси на малцинствата. Географски/локален плурализъм в медиите се отнася до справедливо и разнообразно отразяване в медиите (пасивен и активен достъп) на локални и регионални общности и интереси. Такъв плурализъм може да бъде осигурен чрез производство и разпространение в локални регионални общности или чрез медийно съдържание и услуги, които адресират уникалните нужди и интереси на местните и регионалните общности. 4. Плурализъм на медийна собственост и контрол се отнася до съществуването на медийни предприятия и платформи, притежавани и контролирани от много на брой независими и автономни играчи. Предполага се плурализъм на играчи на равнище медийно производство, медийно предлагане и медийно разпространение – т.е. разнообразие на медийни източници, оператори, доставчици и разпространители. 5. Плурализъм на медийни типове и жанрове – плурализъм на медийни типове се отнася до съвместно съществуване на медии с различни мандати и източници на финансиране, търговски медии, общностни или алтернативни медии, публични оператори, във всички медийни сектори – печат, телевизия, радио и интернет. Плурализъм на медийни жанрове се отнася до разнообразие в медиите по отношение на функции, включително снабдяване с информация, образование и развлечение.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Филева, Петранка. Монитор за медиен плурализъм – индикатори за измерване на риска // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 5. Available from: [www.media-journal.info]
 

Контакт (Contact):

e-mail: p.fileva@mail.bg
tel. 0888 77 9484

 


 

дата на публикуване: 15.04.2010, Четвъртък, 11:34
прочетена: 6331 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: