Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 43/ Ноември 2019 г.
14 Декември 2019 г., Събота

Общество

Принтирай E-mail

„Неоспоримият” смисъл в медийни текстове с ромска проблематика – техники за кодиране

Брой 5 / Март 2010 г.
Медии и обществени комуникации

Мариана Попова

Резюме:

Статията разглежда проблема за манипулираното „насочване” на четенето на медийни текстове с ромска тематика. Той се анализира в контекста на съвременните социолингвистични теории, акцентиращи върху потенциала на комуникационния акт като средство за масова манипулация. Поради индиректността на модерните техники за манипулация в текстовия анализ се очертава нуждата от декодиране на предварително заложените скрити смисли и идеологеми. Чрез лингвистично-семантичен анализ на конкретни текстове от пресата настоящата статия представя два различни модела за кодиране на преференциален смисъл, който приоритетно трябва да достигне до читателя като семантична доминанта на текста. Избраните за анализ текстове са от словашкия ежедневник „СМЕ”. Заради релевантността на словашкия социален и медиен дискурс към българската действителност – и двете държави са посткомунистически страни с висок процент ромско население, статията би могла да даде сравнителна перспектива на проблема за „насочването” на смисъла в текстове с ромска проблематика в българската преса. С анализирането на конкретни модели на манипулиране на четенето се цели да се насочи вниманието към недостатъчността на детайлни лингвистични изследвания за техниките на негативизиране медийния образ на ромите. Тъй като наличието им е минимално за сметка на количествените анализи на съдържанието, а нуждата от първите нараства в контекста на все по-усложнените и прикрити форми на модерния расизъм, настоящият текст оставя отворен въпроса за необходимостта от по-широко и детайлно изследване на многобройните медийни подходи за манипулативно „насочване” на четенето на текстове с ромска тематика.
Ключови думи: декодиране, кодиране, комуникационен акт, манипулиране, масова комуникация, модерен расизъм, преференциално четене, роми
 

“Unquestionable” Meaning in Media Texts on Romany Issues – Techniques of Encoding
The paper deals with the practice of manipulative influencing the reading in media texts on Romany issues. It is analyzed in the light of the contemporary theories, which focus on the mass manipulation potential of the communication process. These theories regard the text as a structure that undergoes processes of encoding and decoding that determine its creation and reading respectively. The paper presents two models of encoding of preferred reading after conducting a linguistic-semantic analysis of concrete newspaper reports. The texts that are analyzed come from the Slovak newspaper SME. Because of the relevance of the Slovak social and media discourse to the Bulgarian reality – the two states are post communist countries with large Roma ethnic groups, this paper could provide a comparative perspective of the problem of influencing the meaning in the texts dealing with Roma ethnic group in the Bulgarian press. By analyzing concrete manipulation-of-the-reading models, the paper aims at drawing attention to the shortage of detailed qualitative studies on the techniques used for performing negative media image of Roma people. As unlike the quantitative researches the presence of qualitative studies is limited while the need of the latter increases in the light of the growing subtlety of the modern racism the paper poses the question of the necessity for a more profound study on the numerous media techniques for guiding the reading in texts on Roma issues.
Key words: communication process, decoding, encoding, manipulation, mass communication, modern racism, preferred reading, Roma people
 

Summary:


„Генеалогията на модерността” предполага превръщането на реалното насилие на властта в „символно насилие”. [1] Една от гледните точки в научната рефлексия към този процес е констатацията, че упражняването на властта в модерните демократични общества не се основава на принудата, а на убеждаването, разбирано като манипулативно/пропагандно комуникиране на различни идеологии. [2].
Социолингвистиката също има принос в развитието на тази идейна парадигма, като обща теза на споделящите я е, че „комуникацията (особено масовата комуникация) е преди всичко процес на конструиране и поддържане на реалност, при който позициите на неравенство, доминиране и подчинение се изграждат и възпроизвеждат в обществото и в същото време се конструират да изглеждат „естествени”. [3] Холандският социолингвист Тео ван Дайк, визирайки структурните измерения на расизма и домирането на бялата група в съвременните западни общества, нарича този процес „манипулационен”, чийто „резултат може да изкристализира във форма на идеологически основан консенсус, който подкрепя отношенията на доминация в обществото”. [4]
В контекста на такова разбиране на комуникационния процес като средство за масова манипулация класическата формулировка на комуникационния акт като предаване на съобщение от подател на получател [5] се измества от теориите на съвременната семиотика. Те освен върху вътрешната текстова структура се фокусират върху социалния контекст, процесите на езиковото кодиране, изграждането и интерпретацията на текста.
Структурният лингвист Роман Якобсон създава модел на интерперсонална комуникация, който акцентира именно върху важността на кодовете и социалния контекст [6], надграждайки върху предишна своя констатация, че „ефективността на речевия акт изисква от неговите участници употребата на общ код” [7]. Той е последван от други социолингвисти и семиотици, които разглеждат създаването и интерпретацията на текстовете като тяхно кодиране и съответно декодиране. Британският социолог Стюарт Хол през 1973 г. в есето си „Кодиране/Декодиране” [8] предлага модел на масовата комуникация, който се фокусира върху значението на активната интерпретация в рамката на релевантни кодове. Според него не всички участващи в комуникационния акт споделят общ код с автора на текста и неговото декодиране е възможно да бъде различно от значението, кодирано от автора. Подобно на Хол, италианският семиотик Умберто Еко въвежда термина „отклоняващо се декодиране”, разглеждайки текстове, декодирани чрез кодове, различни от този, с който е било „извършено” кодирането. [9]
Въпреки че и Еко и Хол отричат текстовия детерминизъм като предопределящ смисъла, и двамата констатират възможността за наличие на значение, заложено като доминиращо в текста. Така Хол въвежда термина „преференциално четене”, предполагащ предварително зададен смисъл, който трябва да достигне до читателя като приоритетна интерпретация на текста. А Еко разграничава „затворен” тип текстове (тук се причисляват и текстовете от масовите медии), който противоположно на „отворения” тип текст се характеризира с „окуражаването” на една определена негова интерпретация. [10]
Настоящата работа се концентрира именно върху технологията на кодиране на „преференциален смисъл” в текстове от пресата, отразяващи събития и проблематика, свързани с ромския етнос. Анализирането на медийното присъствие на ромите е особено релевантно към проблема за предварително зададения смисъл и съответно манипулираното четене като начин за поддържане на официално отричани идеологии като расизма, тъй като в историческа и съвременна перспектива ромският етнос е една от най-уязвимите откъм расистки практики етнически групи. [11] Поради факта, че съвременните обществени норми отхвърлят директните форми на расизъм и дискриминация, насочването им към ромите и други малцинствени групи включително и в медийния сектор изисква по-прикрити и индиректни форми - процес, известен в научната литература като „символен”, „нов” или „модерен” расизъм. [12]
Структурното участие на медиите и особено на пресата в този „нов расизъм” [13], наречен от ван Дайк „нов(инарски) расизъм” [14] има свои технологични особености и манипулативното насочване на четенето, „затварянето” на текста до една доминираща интерпретация е тяхна важна характеристика. Настоящата статия анализира два случая на кодиране на „преференциален смисъл” с цел разкриване на конкретните механизми, чрез които може да се „насочи”, манипулира четенето по ромската проблематика в пресата. Още в началото трябва да се направи уговорката, че тук се анализира техниката на кодиране на смисъла на лингвистично-семантично ниво. Разглеждането на неговото декодиране и интерпретация, тъй като предполага специализирано когнитивно-психологическо изследване, не е във възможностите и компетенциите на настоящия анализ.
За анализ бяха избрани два текста от словашката преса през 2006 г. Водещ критерий при избора на текстовете бе представителността им за типа, начина на манипулиране на четенето в медийната практика.
Изборът на примери от словашката преса е мотивиран от релевантността на словашкия социален и медиен дискурс към българската действителност. И България и Словакия принадлежат към страните от бившия комунистически блок, които след 1989 г. започват изграждане на демократични общества. И в двете държави живеят големи ромски общности, чието присъствие може да се проследи далеч назад в историята [15]. И в България и в Словашката република проблемите на демократичния преход поставиха в дневния ред на обществото промените в социалната ситуация на ромите или т. нар. „ромски въпрос”, като и в двете страни той се превърна във фокус на широк журналистически интерес. Така настоящият анализ дава възможност за надникване в медийното отражение на социален дискурс, достатъчно релевантен към българския, за да бъде използван за сравнителен ориентир.
Що се отнася до избора на период той до голяма степен е мотивиран главно от наличието на качествена промяна в политическата среда в Словакия след парламентарните избори от 12 юни 2006 г. След тези избори управлението на страната бе поето от коалицията на Посока-Социалдемокрация, Словашка народна партия и Народна партия – Движение за демократична Словакия. Тъй като социалните, икономическите и културните властови отношения могат индиректно да бъдат възпроизведени в медиите [16], а и трите партии от новата коалиция имат сериозно националистическо досие [17], в избрания период се очаква пресата да показва по-висока чувствителност към междуетническата тематика. Точно този контекст на повишена чувствителност към мултиетническите отношения характеризира избраните за анализ текстове.
Систематичният анализ на словашката журналистка Виталия Бела върху образа на ромите в словашката преса през първата половина на 2003 г. [18] показва обаче, че подобни текстове се публикуват в печата често и без наличието на подобен контекст на изострена чувствителност към междуетническата тематика. Това дава основание те да бъдат разглеждани по-скоро като постоянна структурна особеност на медийния дискурс за ромите в Словакия, отколкото като резултат на конкретна политическа и социална ситуация.
Избраните за анализ текстове са от ежедневника „СМЕ”, един от най-утвърдените представители на качествената преса в Словакия. Още от създаването му през 1993 г. като критически опонент на авторитарното управление на Владимир Мечиар едни от основните фактори в определянето на редакционната му политика са ценностите на гражданското общество и толерантността към етническата проблематика. [19] Изборът на точно този ежедневник като източник на илюстративен материал има за цел да обърне внимание на масовата разпространеност на проблема за манипулираното „насочване” на четенето по „ромската тема”, т.е., че проблемът не е присъщ само и единствено на булевардната или националистическа преса, а е валиден и за представителите на качествената преса, демонстриращи толерантност към малцинствената тематика.
За проследяване на анализа в настоящата статия е наличен максимално близък до оригиналните словашки текстове превод на български език:
Текст 1:
Скин? Ром? Май бих хвърлила чоп
1. В най-западното словашко село в Захорска Вес живеят роми в къщи между другите селяни.
2. Не-ромите на въпроса ако можеха да си изберат кой да живее до тях ром или скин, се двоумяха с отговора.
3. На парапетите недалече от културния дом седят две момчета.
4. Бяло и по-тъмно.
5. "Ние сме приятели. Аз съм чист, той е малко смеска," шегува се бялото момче по адрес на рома, но последният приема шегата с усмивка.
6. Двамата охотно позират пред фотообектива и белият казва, че той би искал много повече за съсед ром.
7. Защото скиновете правят лоши неща.
8. Другите хора, които преминават по улицата са по-сдържани.
9. Чудят се за отговора си дали ром или скин.
10. Чувства се, че нямат опит със скинове и не знаят какво би станало ако в селото вместо петстотин роми имаха същия брой скинове.
11. "Един дол дренки," казва млада захорачка, която в такъв случай по-скоро би хвърлила чоп.
12. Недалече от общината мъж, подрязващ дръвчетата, казва, че по-скоро иска за съсед скин.
13. Всяко изречение за ромите започва с псувня.
14. "Най-накрая тук има кмет, който не се страхува от тях. Мушкаха го и с вили и пак не се страхува ."
15. Все пак казва, че най-лошите роми ги няма вече в селото.
16. Убеждава, че със скина би се разбрал по-добре отколкото с циганина.
17. "Правят си каквото поискат. Тук до селото имаше ниви, едно време ги обработвахме. Засадихме си зеленчук, но не получихме от него и парченце, защото всичко откраднаха. Така за какво да работим?" ядосва се той.
18. Неговият колега казва, че в селото има и няколко ромски семейства, които честно си изкарват прехраната, ходят на работа.
19. Сравнително висока концентрация на скинове има в братиславския квартал Петржалка.
20. Недалеч от Тематинска улица почти 15-годишен младеж казва, че ги вижда.
21. "Марио, от седмия етаж. Аз бих искал най-вече за съсед скин. Свикнал съм с тях.
22. Те са цяло семейство скинове. Чух, бащата е бил и в затвора," казва момчето. [20]
Предложеният за анализ текст е публикуван на страниците на в. „СМЕ” паралелно със социологическо проучване за предпочитанията на хората с кого да живеят в съседство, като изборът е между роми и скинове. [21]Трябва да се отбележи, че социологическото проучване е по поръчка на самия вестник „СМЕ”, което индикира приоритетно позициониране на темата за междуетническите отношения мнозинство-роми в редакторската политика на ежедневника. Сам по себе си този специален интерес към темата би могъл да бъде причина за публикуването на собствено паралелно журналистическо „проучване” на предпочитанията на словаците с кого да живеят в съседство и то да е факт заради възможно най-цялостното разглеждане на проблема. Но публикуването му би могло също да бъде възприемано като реплика – опровержение или потвърждение на социологическото проучване, чийто резултати показват, че мнозинството от участвалите в него биха предпочели ром за съсед, отколкото скин.
Още самото заглавие на текста „Скин? Ром? Май бих хвърлила чоп” веднага потвърждава второто предположение, че това е текст реплика – опровержение на резултатите на социологическото проучване, показващи високо ниво на междуетническа толерантност. Ван Дайк констатира, че тъй като най-важните теми се акцентират в силните позиции на заглавието и увода на текста, то последните са задължително тенденциозно натоварени от специфични възгледи, мнения или идеологии. [22] Така заглавието е един от най-важните елементи в кодирането, „насочването” на смисъла на текста. В този контекст декларираната в заглавието на анализирания текст равнопоставеност между скинове и роми в противовес на резултатите на социологическото проучване би следвало да се възприема като основна теза – смислово ядро на текста. Уводът му (сегмент 2) обаче представя тази категоричност в невъзможността за ценностно оразличаване между скин и ром в мнението на запитаните по-скоро като несигурност, нерешеност на ситуацията. Тъй като авторът на текста с употребата на множествено число („не-ромите”) заявява нерешеността в мнението за ромите и скиновете като представителна за общността, където се осъществява журналистическото допитване, текстът в претенциите си за коректност и достоверност представя отделните елементи, изграждащи тази представителност. Представянето й обаче вместо нерешеността, „чуденето за отговора”, включва отразяването на други гледни точки към проблема. Първо (сегменти 3-7) чрез описанието на двете деца приятели пред читателя се появява позицията на предпочитане на роми за съседи, като скиновете дори се явяват социално неприемливи като правещи „лоши неща”. Макар и позитивно акцентирана с непринудеността на детското възприятие за света, тази позиция към проблема остава единствена сред подадените гледни точки. Сегменти 8, 9 и 10 отново представят заявената в увода неутралност, нерешеност на мнението по проблема. Следва (сегмент 11) акцентираното в заглавието отъждествяване на роми и скинове в смисъл на едно и също зло, след което се явява позицията, според която ромите са „по-вредни” от скиновете. Тук прави впечатление пространното й представяне, като докато на другите гледни точки средно се падат три сегмента текст, то изцяло отричащото ромите като съсед мнение разполага с 12 сегмента. Тук се причислява и привидно толерантното към ромите изказване от сегмент 18, че има „и няколко ромски семейства, които честно си изкарват прехраната”. То би могло да се интерпретира като класически пример на описаното от когнитивните психолози Ротбард и Джон правило, че атипичните членове на групата не се възприемат като нейни членове, потвърждавайки правилото чрез изключението. [23] Така, следвайки ефекта на обективност, текстът представя мнимо различно мнение, чието съдържание на практика не се различава от предходното като акцентира негативната към ромите позиция.
Тази позиция като последно подадена гледна точка към ромите остава като поанта на текста за отношението на мнозинството към тях. Следва представянето на мненията за скиновете, те обаче се ограничават само до едно позитивно за тях мнение, което също като завършващо текста остава негова поанта.
Обобщавайки този бърз преход по структурата на текста, се вижда, че преобладават гледните точки, определящи ромите като нежелани съседи чрез различни негативни характеристики (сегменти 11-18). В същото време се представя една единствена гледна точка към скиновете и тя е изцяло позитивна. Така с тези конкретни „доказателства” текстът се противопоставя на цитираното в същия брой на „СМЕ” социологическо проучване, констатирало високо ниво на междуетническа толерантност по същата тема за избора между ром и скин за съсед. От една страна отрицанието на оптимистичните изводи на социологическото проучване може да се интерпретира като отрезвяващ, по-реалистичен поглед на вестника към междуетническите отношения в Словакия. Но от друга страна се наблюдава втори план на текста, който слива журналистическата позиция с отразяваните мнения на хора от мнозинството в статията. Журналистическият поглед се оказва не външен наблюдател, регистриращ социални закономерности, а техен прикрит поддръжник, заявяващ, макар и не открито, подкрепата си за тях. Така вместо коректор на „завишени” твърдения за междуетническата толерантност, текстът се явява заклеймяващ съдник на една от страните, участваща в тази проблематика - ромите.
За да изпълни тази функция той се нуждае от „преференциално четене”, т.е. от кодиране на смисъл, който доминира над останалите възможни значения, подсигурявайки приоритетното му достигане до читателя. Тук смисълът, внушението, което приоритетно трябва да достигне до читателя е „негодността” на ромите да бъдат обект на етническа толерантност. Технологията на кодиране на това внушение се реализира на няколко етапа. Като начало се манипулира представата за представителност на отразените мнения, като въпреки техния ограничен брой – 6, те имат претенцията да обобщят гледната точка на мнозинството. След това се манипулира дори това, което самият текст заявява като представително за мнението на мнозинството, т.е. че хората имат амбивалентно отношение към ромите и скиновете и не са сигурни в избора си между тях (сегмент 2). Вместо тази амбивалентност обаче текстът представя категорични мнения, като процентно преобладават случаите с негативно отношение към ромите и одобрение на скиновете. Освен с процентното им доминиране текстът кодира предварително зададения смисъл и с включването на буквални цитати на традиционни негативни стереотипи за ромите – тези за опасните, застрашаващи „нашия” живот (сегмент 14), крадливите (сегмент 17) и мързеливите роми (сегмент 18). Тенденциозността на включването им сигнализира едно „естествено” приплъзване и сливане между гледните точки на източника на цитата и автора на текста. Така в сегмент 16, препредавайки изказването на интервюирания, журналистът използва носещото негативни конотации и асоцииращо предходните стереотипи назоваване „циганин”. Като се има предвид, че това е преразказ на думи и изборът им изцяло зависи от преразказващия журналист, използването на „циганин” вместо неутралното „ром” се явява по-скоро израз на отношение и съгласие с преразказваното отричане на ромите като пълноценни партньори в ежедневните комуникация и практики, отколкото обикновен преразказ на думи. Освен с гореописаното „изфабрикуване” на представителност тази техника на езикова манипулация функционира заедно и с фалшивото представяне на плурализъм на гледните точки – представяне на „различни” мнения с едно и също съдържание и с ограничаването на различните възможни мнения за скиновете до едно единствено, което изразява категорично одобрение. Цялостният ефект от употребата на всички тези медийни техники е смисловата доминация на внушението за недостойните за толерантно отношение „заплашителни”, „мързеливи” и „крадливи” роми, вместо оспорването на прекалено оптимистичната констатация за високото ниво на междуетническа толерантност в Словакия. Както се вижда от настоящия анализ, в подсигуряването на доминирането на негативизиращото образа на ромите внушение липсват каквито и да е било директни твърдения. Според правилата на модерния расизъм „затварянето” на текста до този преференциален смисъл се постига изцяло чрез имплицитното действие на езиково-семантични техники, чиито резултат е „естествеността” и неоспоримостта на доминиращия смисъл.
Гореописаната схема на задаване на преференциален смисъл е само елемент сред множеството стратегии за манипулация на значението, чрез които функционира модерният расизъм. Следващият текст предлага за наблюдение съвсем различна технология, чийто краен ефект е същото затваряне на текста до едно значение, което трябва да достигне до читателите като негов неоспорим смисъл.

Текст 2:
Според Физик Зволен е столица на ромите
1. ЗВОЛЕН – Общинският съвет в Зволен реши, че ще вземе под свой контрол 380 предимно ромски безработни, които до скоро са работили в рамките на схемата за временна заетост.
2. Според кмета Мирослав Кусеин безработните би трябвало да обезпечават чистотата на града.
3. Причина за решението на общинския съвет беше недоволството от досегашното функциониране на безработните под шапката на граждански сдружения.
4. Стотина роми, предвождани от съветника на вътрешния министър Ладислав Физик вчера мирно протестира срещу това решение пред общината в Зволен.
5. Физик препоръчал на протестиращите роми засега да не подписват нищо на общината, тъй като участието в схемата на временната заетост е доброволно.
6. Ромите са недоволни и твърдят, че ако трябва да работят такава работа, трябва да получават поне минимална заплата за нея.
7. Физик е изненадан, че точно град Зволен е пристъпил към такива мерки.
8. Всъщност той определи Зволен като столица на ромите, тъй като тук се намира училището „Ганди”, Клубът на ромските предприемачи и ромските жени. [24]
Стратегията за предзадаване на смисъл на този текст се гради чрез манипулиране на неговата тематична организация. Основните характеристики на тази технология са особено релевантни към популярния теоретичен модел на обърнатата новинарска пирамида, според който начинът на представяне на информацията в новинарския материал се движи от основата към върха. Първо се представят най-важните за автора на материала теми, после идва ред на по-специфичните теми и подтеми и накрая се достига до върха на пирамидата – нивото на най-специфичните детайли и подробности. Така позиционирането на темите има силно манипулативен потенциал – например по-специфична тема от по-долните нива на пирамидата може да се изкачи до най-широката част на основата или заглавието на текста. В същото време рутинните новинарски приоритети като например актуалността, социалната значимост на събитието могат да се игнорират в полза на идеологически базирана тематична трансформация.
Според ван Дайк за разлика от практиката на разказването в ежедневната реч темите в новинарските материали не са подредени хронологично. „Не хронологията на събитията, а по-скоро тяхната важност, релевантност или новинарска значимост организират новинарските материали”. [25]
Ако приложим тази констатация и основните положения от модела на пирамидата към конкретната тематична структура на втория текст, веднага се забелязва една силно открояваща се негова специфика – тема от най-последното ниво, намираща се в самия край на текста, която би трябвало да е и най-маргинална по отношение на „важност, релевантност или новинарска значимост”, се е изкачила до най-високото ниво, до заглавието. Имайки предвид, че заглавията могат да се определят като „субективни дефиниции на ситуацията” [26], акцентираното в заглавие изказване на съветника на вътрешния министър Физик, че словашкият град Зволен е „столица на ромите”, би трябвало да се явява основен смислов център на текста. Но още първото изречение (сегмент 1) вместо да въведе в зададената в заглавието тема, започва да развива нова, съвсем различна тема – тази за решението на общинския съвет в Зволен да поеме управлението над работата по схемата за временна заетост, в която е включено предимно ромско население. Следващите текстови сегменти доразвиват и детайлизират темата, като сегмент 4 въвежда още една, свързана с тази за решението на общинския съвет тема – провеждането на ромски граждански протест срещу въпросното решение. Последните две теми с високата си социална релевантност контрастират спрямо зададената като смислов център тема от заглавието – „Зволен е ромска столица”, носеща конотациите на развлекателния сензационализъм от булевардната преса. Този очевиден контраст в тематичната структура на текста поставя въпроса за причината за появата му. Или казано по друг начин въпросът е защо в. „СМЕ” - най-утвърденият представител на качествената преса в Словакия, подхожда към сериозен социален проблем през „жълтото” му сензационализиране. Отговорът може да бъде намерен в констатацията на ван Дайк, че: „Не само редът и важността на темите са релевантни към писането на идеологически тенденциозни новинарски истории, но и начините, по които тези теми се влагат в „локалното” ниво на смисъла на думите и изреченията, например чрез добавяне на нерелевантни детайли, които могат да се интерпретират в рамката на преобладаващите стереотипи и предразсъдъци за чернокожите”. [27]
В сравнение със сериозността на проблема за ромската безработица и алтернативите за преодоляването й твърдението, че „Зволен е ромска столица” може да се определи точно като „нерелевантен детайл”. Следвайки логиката на ван Дайк, причините за издигането на това твърдение до позицията на заглавие трябва да се търсят в идеологическата натовареност на функционирането му като код, сигнал за активиране на „преобладаващите стереотипи и предразсъдъци” за ромите. В контекста на традиционните страхове и стереотипи [28] на мнозинството, че „популационната бомба” на ромите един ден ще го превърне в малцинство, обявяването на словашки град за ромска столица имплицитно създава внушението за заплаха на превземане на „нашето” пространство от ромите. Акцентирането му в заглавие го превръща в рамка, през която се чете останалата информация на текста. Тя сама по себе си е подадена съвсем коректно - с отразяване на гледните точки на всички заинтересовани страни и определяне на ромското недоводолство като „протест”, а не като традиционно използваното в медиите и предизвикващо страх „бунт”. Въпреки тази коректност на отразяването самото рамкиране на информацията в негативизиращия контекст на заглавието, я натоварва със странични конототации. В тази предзададена рамка темата за социалните проблеми на ромите загубва самостоятелността си, активирайки стереотипното внушение за „непрекъснато предизвикващото проблеми” малцинството - тежест на обществото. Подобно на първия текст, кодирането на това внушение като доминиращ смисъл на текста не става чрез директни твърдения и нападки, а чрез имплицитно действаща технология на семантична манипулация.
Както беше отбелязано в началото, анализът на двата конкретни случая на предварително задаване на смисъл, негативизиращ медийния образ на ромите, въпреки своята конкретика, разкрива типични примери на манипулиране на четенето по „ромската тема”. Като обобщение първият пример може да се определи като модел на „насочване” на смисъла чрез едностранчиво представяне на информацията, мнимо представяне на всички гледни точки и манипулативно създаване ефекта на общовалидна представителност. Вторият анализиран текст представя модел на кодиране на „преференциален смисъл” чрез манипулиране на тематичната организация на текста. Ефектът и от двете техники е един и същ – имплицитно заложените негативни внушения за ромите се превръщат в смислова доминанта на текста. Тези две техники за предзадаване на смисъл са само част от широкия набор медийни прийоми за манипулативно насочване на четенето на текстове по „ромската тема”. Той включва и евфемистичното назоваване, средствата на иронията, манипулации с цитационните модели на текстовете и още редица похвати. Поради големия брой и различните им форми ограниченото пространство на настоящата статия прави невъзможно детайлното им разглеждане. То би могло да бъде предмет на отделно по-широко изследване.
Тук трябва да се отбележи, че досега особено в Източна Европа в изследванията за медийния образ на ромите преобладават количествените анализи на съдържанието. Те въпреки че предлагат систематично описание на основните характеристики на текстовете, поради технологичните си ограничения няма как да достигнат до смисловите пластове (прикрита тенденциозност и идеологизация), които се намират под текстовата повърхност. Това може да се постигне единствено с различни форми на лингвистично-семантичен анализ. Като се има предвид промяната към по-голяма имплицитност и прикритост на „модерния расизъм”, разширяването полето на настоящия анализ към по-пълно описание на множеството подходи за манипулиране на текстовия смисъл , не само в словашките, но и в българските медии, би запълнило сериозна празнина в изследванията за медийния образ на ромите.


Бележки:
[1] БУРДИЙО, Пиер. Казани неща. София: СУ, 1993.
[2] CHOMSKY, Noam, Edward Herman. Manufacturing Consent: The Political Economy of the Mass Media. New York: Pantheon, 2002.
[3] CHANDLER, Daniel. Semiotics: The Basics. London: Routledge, 2002.
[4] VAN DIJK, Teun Adrianus. Racism and the Press. London: Routledge, 1991, p. 38 .
[5] SHANNON, Claude E., Warren Weaver. A Mathematical Model of Communication. Urbana, IL: University of Illinois Press, 1949.
[6] JAKOBSON, Roman. Closing Statement: Linguistics and Poetics. In: Style in Language. (Ed. by SEBEOK, Thomas) Cambridge, MA: MIT Press, 1960, 350-377.
[7] JAKOBSON, Roman, Morris Halle. Fundamentals of Language. The Hague: Mouton, 1956.
[8] HALL, Stuart. Encoding/Decoding. In: Culture, Media, Language: Working Papers in Cultural Studies, 1972-79. (Ed. by Centre for Contemporary Cultural Studies) London: Hutchinson, 1980, 128 – 138.
[9] ECO, Umberto. Towards a Semiotic Enquiry into the Television Message. In: Communication Studies: An Introductory Reader. (Ed. by CORNER, Jeremy, John Hawthorn) London: Edward Arnold, 1980, 131 - 150.
[10] ECO, Umberto. The Role of the Reader. London: Hutchinson, 1981.
[11] Nepriznany holocaust. Romovia v rokoch 1939 – 1945. Ed. by MANN, Arne, Zuza Kumanova. Bratislava: UNIPRINT, 2007.; The Roma. In: European Union Minorities and Discrimination Survey, Budapest: Elanders Hungary, 2009.
[12] BARKER, Martin. The new racism: conservatives and the ideology of the tribe. London: Junction Books, 1981.; BONILLA-SILVA, Eduardo. Racism Without Racists: Color-Blind Racism and the Persistence of Racial Inequality. Rowman & Littlefield Publishers, 2003.; DAVIES, Alan T. Infected Christianity. Kingston: McGill-Queen’s University Press, 1988.; DOVIDIO, John F., Samuel L. GAERTNER. The aversive form of racism. In: Prejudice, Discrimination and Racism: Theory and Research. (Ed. by Dovidio, J.F., S.L. Gaertner). Orlando: Academic Press, 1986, 61-89.;PERRY, Richard J. Race and Racism: The Development of Modern Racism in America. Palgrave Macmillan, 2007.; TREPAGNIER, Barbara. Silent Racism: How Well-Meaning White People Perpetuate the Racial Divide. Paradigm Publishers, 2006.; WILLIAMS, Lena. It`s the Little Things: Everyday Interactions That Anger, Annoy, and Divide the Races. Harvest Books, 2002.
[13] VAN DIJK, Teun Adrianus. Op. cit., p. 5.
[14] VAN DIJK, Teun Adrianus. New(s) Racism: A Discourse Analytical Approach. In: Ethnic Minorities and the Media: Changing Cultural Boundaries. (Ed. by COTTLE, Simon). Maidenhead: Open University Press, 2000, p. 42.
[15] МАРУШИАКОВА, Елена, ВЕСЕЛИН Попов. Циганите в България. София: Клуб 90, 1993. ; BOTIK, Jan. Etnicka Historia Slovenska. Bratislava: LUC, 2007.
[16] Language, Image, Media. Ed. by DAVIS, H., P.Walton, Oxford: Blackwell, 1983.; Culture, Media, Language. Ed by HALL, Stuart, D. Hobson, A. Lowe, P. Willis. London: Hutchinson, 1980.
[17] MESEZNIKOV, Grigorij. Vnutropoliticky vyvoj a system politickych stran. In: Slovensko 2006. Suhrnna sprava o stave spolocnosti. Bratislava: IVO, 2005, р. 102
[18] BELLA, Vitaliya. Obraz Romov v slovenskej tlaci. Disertacna praca. Bratislava: Filozoficka fakulta Univerzity Komenskeho, 2004.
[19] Slovakia. Media Report 2007/2008. In: South East and Central Europe Media Handbook. Ed. by VUJOVIC, Oliver, Radomir Licina. Vol. 2. Belgrade: Standard 2, 2008, p. 258.
[20] Skína? Róma? Asi by som si hodila mincou. SME, № 54, 6 mar. 2006, p. 3.
[21] PATAJ, Roman. Pre Slovakov je Rom lepsim susedom ako skin. SME, № 54, 6 mar. 2006, p. 3.
[22] VAN DIJK, Teun Adrianus. Цит. Съч., p. 73.
[23] ROTHBART, Myron, Oliver John. Social categorization and behavioral episodes: A cognitive analysis of the effects of intergroup contact. In: Journal of Social Issues, vol. 41, 1985, 81–104.
[24] Podla Fizika je Zvolen hlavne mesto Romov. SME, № 101, 3 may 2006, p. 4.
[25] VAN DIJK, Teun Adrianus. Op.cit., p. 72.
[26] Ibidem, p. 73.
[27] Ibidem, p. 78.
[28] VASECKA, Michal. Vztah majority k Romom. In: Cacipen pal o Roma. Suhrna sprava o Romoch na Slovensku. Bratislava: IVO, 2002.
Приложение със словашкия оригинален текст на илюстративния материал:
Текст 1:
Skína? Róma? Asi by som si hodila mincou
V najzápadnejšej slovenskej dedine v Záhorskej Vsi bývajú Rómovia v domoch medzi ostatnými dedinčanmi. Nerómovia na otázku, ak by si mohli vybrať, či by bývali radšej vedľa Róma alebo skína, s odpoveďou váhajú.
Na zábradlí neďalekého kultúrneho domu sedia dvaja chlapci. Biely a tmavší. "My sme kamaráti. Ja som čistý, on je trochu miešaný," sranduje biely chlapec na adresu Róma, ale ten podpichovanie berie s úsmevom. Obaja ochotne pózujú pred fotoobjektívom a biely hovorí, že on by chcel oveľa radšej za suseda Róma. Lebo skíni robia zle.
Ostatní ľudia, čo prechádzajú po ulici, sú zdržanlivejší. S odpoveďou či Róma, alebo skína, váhajú. Cítiť z nich, že nemajú skúsenosti so skínmi a nevedia, aké by to bolo, keby mali v dedine namiesto päťsto Rómov rovnaký počet skínov. "Je to prašť ako uhoď," hovorí mladá Záhoráčka, ktorá by si vraj asi v takom prípade hodila mincou.
Neďaleko obecného úradu chlap orezávajúci stromčeky hovorí, že radšej by chcel za suseda skína. Každú vetu o Rómovi začne nadávkou. "Konečne je tu aspoň starosta, čo sa ich nebojí. Aj ho pichli vidlami, ale nebojí sa."
Hovorí však, že najhorší Rómovia sú už z dediny preč. Presviedča, že so skínom by sa dohodol skôr, ako s cigánom. "Robia si, čo chcú. Tuto za dedinou boli záhumienky, kedysi sme ich obrábali. Zasadili sme zeleninu, ale nemali sme z nej ani kúsok, lebo všetko ukradli. Tak načo robiť?" hnevá sa.
Jeho kolega hovorí, že v dedine je aj zopár rómskych rodín, ktoré sa poctivo živia, chodia do roboty.
Pomerne veľká koncentrácia skínov je na bratislavskom sídlisku Petržalka. Neďaleko Tematínskej ulice asi 15-ročný chlapec hovorí, že ich vídava. "Mário, zo siedmeho poschodia. Ja by som chcel radšej za suseda skína. Zvykol som si na nich. Oni sú skíni celá rodina okrem mamy. Počul som, že otec bol aj v base," hovorí chlapec. (rf)

Текст 2:
Podľa Fízika je Zvolen hlavné mesto Rómov
ZVOLEN – Mestskýúrad vo Zvolene sa rozhodol, že zoberie pod svoju kontrolu 380 prevažne rómskych nezamestnaných, ktorí donedávna pracovali na aktivačných prácach. Nezamestnaní by mali podľa primátora Miroslava Kuseina zabezpečovať čistotu mesta. Dôvodom rozhodnutia mesta bola nespokojnosť s doterajším fungovaním nezamestnaných pod občianskymi združeniami.
Stovka Rómov vedených poradcom ministra vnútra Ladislavom Fízikom včera pokojne protestovala proti tomuto rozhodnutiu pred Mestským úradom vo Zvolene.
Fízik odporučil protestujúcim Rómom, aby zatiaľ mestu nič nepodpisovali, pretože aktivačné práce sú dobrovoľné.
Rómovia sú nespokojní a tvrdia, že ak majú robiť takúto prácu, tak by mali za ňu dostávať aspoň minimálnu mzdu.
Fízik je prekvapený, že k takýmto opatreniam pristúpilo práve mesto Zvolen. Zvolen totiž označil za hlavné mesto Rómov, pretože tu sídli Gándhího škola, Klub rómskych podnikateľov a rómskych žien. (wm)
 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Попова, Мариана. „Неоспоримият” смисъл в медийни текстове с ромска проблематика – техники за кодиране  // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2010, № 5. Available from: [www.media-journal.info]

E-mail: mariana_popova@yahoo.com

 

 

дата на публикуване: 02.05.2010, Неделя, 13:11
прочетена: 4119 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: