Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 31/ Април 2017 г.
19 Август 2017 г., Събота

Практикум

Принтирай E-mail

Формиране на идентичност в условията на трансформираща се медийна среда

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Антония Димитрова

Резюме:

Our contemporary age is a mixture of controversial trends. Along with the global social processes a strong localization is being observed in the development of social reality. The significant differences in the way life is perceived predetermine the origin of misunderstandings and conflict on a local, regional and global level. Today media provide the space where social consensus is being achieved through discussion. Thus, they coordinate and convey the values which lie in the foundation of contemporary society. Therefore the media sphere is one of the main factors participating directly in the shaping of the personality and the social identity. For those reasons each and every media transformation has a strong influence on the way the identity is being formed.

Keywords: formation of identity, personal identity, social identity, transformation of the media sphere, internet, new media, social media, social networks, blogs, citizen journalism, virtual communities, social movements, Occupy movement, new revolutions

Summary:

 

Формиране на идентичност в условията на трансформираща се медийна среда. Движението „Окупирай” – от #РЕВОЛЮЦИЯ към предефиниране на социалната действителност с помощта на новите медии

 

Съвремието ни е съвкупност от противоречиви тендеции * . Наред с глобалните общностни процеси се наблюдава и силна локализация в развитието на социалната действителност. Съществените различия в житейските разбирания предпоставят възникването на недоразумения и конфликти на местно, регионално и глобално равнище.
Днес медиите осигуряват пространството за постигане на обществен консенсус чрез дискусия, с което се съгласуват и предават ценностите, изграждащи съвременния социум. Следователно медийната среда е един от факторите, участващи пряко във формирането на личностната и общностна идентичност. Ето защо всяка медийна трансформация указва силно влияние върху начина, по който се изгражда идентичността.
 
Трансформация на медийната среда
 
Традиционните медии постепенно губят доверието на своята публика. Една от основните причини за това е доказаната медийна субординация спрямо представителите на официалната власт.[1] Също толкова значима се оказва и силната икономическа зависимост от пазара на рекламодателите. Според Петко Тодоров медийният бизнес се превръща в неделима част от индустриалния, защото финансовите ресурси, които го поддържат, идват от мощни индустриални корпорации.[2] Така медийната комуникационна среда става основен съучастник в създаването и задоволяването на изкуствени потребности, които са предпоставка за зараждането на хиперконсуматорско общество (чиито ценности са манипулирани с цел търговска печалба).[3] В опита си да бъдат атрактивни за повече хора, масмедиите комерсиализират съдържанието си, като все по-отчетливо се концентрират върху развлекателната си функция. Това допълнително отблъсква аудиторията (предимно младата) и я пренасочва към алтернативата - интернет.
От лична кореспонденция през обмен на информация до персонално създаване и използване на онлайн съдържание. Интернет пространството предлага на своите потребители многофункционалност, която за хората от близкото минало би изглеждала по-скоро като плод на най-смелата футурологична мисъл. Достъпът до идеи и общуването с цялия свят промени по безпрецедентен начин историята на човечеството.[4] Световната мрежа не е просто нов комуникационен канал. Тя предоставя условия за развитието на медии от ново поколение.
            В медиазнанието понятието „нови медии” все още не е намерило своята точна дефиниция. Интелектуалното лутане на теоретиците е напълно обяснимо предвид изключително ускореното технологично развитие в тази област. Според мен има 3 перспективи, от които може да се разгледа новата медийна среда:
(1) като трансформация на медиите под влиянието на новите технологии;
(2) като обособяване нов медиен канал – интернет, разгледан катo платформа за разпространение на медийно съдържание;
(3) като гражданска журналистика.
 
Медийна трансформация под влиянието на новите технологии
 
През последните години използването на медийно съдържание се преобразува в строго индивидуализиран процес. За да отговорят на потребителското търсене, медиите все повече залагат на технологичната и индустриална конвергенция.
            В своята книга  „Медиаморфоза”[5]Роджър Фидлъризлага тезата, че новите медии не възникват спонтанно, а са резултат от метаморфозата на традиционната медийна среда. Авторът твърди, че след появата на новите форми на обществена комуникация старите медии няма да изчезнат, а ще се трансформират. Следователно всяка медия може да се нарече „нова”, стига все още човек да има възможност и желание да я използва.
Лев Манович разглежда новите медии по различен начин. Неговата идея се основава на преимуществата на новата технология, които автоматизират голяма част от вършения на ръка труд преди. Той изтъква възможността за създаване на много по-голям обем от медийни ресурси, които се съхраняват под формата на дигитални данни, контролирани от софтуер. Според Манович новите медии се различават от кибер културата, защото не обхващат само социалня аспект на компютърната дейност.[6]
            Джон Павлик определя хипертекста като една от най-важните характеристики на новите медии[7], защото хиперлинковете предлагат възможност за съставяне на архив с бърз и удобен достъп и спомагат за по-лесното достигане до допълнителна информация по интересна тема.
Сравнявайки традиционната и новата медийна среда от позицията на потребителите на медийно съдържание, стигнах до заключението, че старите медии (печат, радио, телевизия) в много по-голяма степен ограничават своята аудитория заради характерните особености на медийния бизнес модел: подбор на новини; конкретно време на излъчване; пречки при по-нататъчното му използване от гледна точка на авторските права. Докато при новите медии всички създават и едновременно с това потребяват медийно съдържание, което свободно циркулира в интернет. Образува се огромен информационен поток, в който с времето се оформят лидери на мнение, възприемани за достоверни източници на информация, като всеки индивидуално решава кой източник предпочита и сам преценява времето, което иска да му отдели.[8]
 
Интернет като канал за разпространение на медийно съдържание
 
            “Mediumisthemessage” – това е, може би, най-известното твърдение на Маршал Маклуън. Много медийни анализатори дават различни трактовки на значението му, тъй като „medium” може да се разбира и като „среда” (от гл.т. на медиазнанието „канал за разпространение на съобщениято”), и като „медия”, а “message” като „съобщение” и „послание”. Според мен ако „каналът е съобщението”, то посланието на интернет комуникационната среда като платформа за медийно съдържание е многопластово и се състои в:
- свободата на словото и мисълта,
- правото на широкодостъпна информация, споделяна в реално време,
- хипертекстуалността и интерактивността,
- конвергентността,
- диверсификацията,
- възможността за обратна връзка и
- изместване фукнционалността на медиите все повече към тяхната социално-интегративна функция, изразяваща се в активното им участие при формирането на колективна и индивидуална идентичност.
            Руси Маринов разглежда интернет като възможност за осигуряване на „реално разнообразие и плурализъм на информационните канали[9]. Така се създава пулсираща публична сфера, поддържана от активното споделяне на различни гледни точки. Медийното съдържание в интернет се разпространява посредством: сайтове, блогове, форуми и социални мрежи.
            Медийните сайтове могат да бъдат разделени на информационни (играещи ролята на информационни агенции), новинарски (публикуващи репортажи, интервюта, коментари) и анализаторски (позволяващи си по-дълги материали, съдържащи експертна оценка). Те също могат да бъдат класифицирани според първоизточника на медийното съдържание - сайтове на традиционни медии (ТВ, радио, електронни издания на печат) и изцяло онлайн медии.
            Блоговете обикновено са част от по-големи платформи в мрежата. Така наречената блогосфера поз­волява създаването на малки сайтове, които са лесни за управление и дават възможност на всеки, който има желание, да публикува статии, коментари, снимки или видео.[10] Блоговете също имат разновидности спрямо тематиката и целта на създаване (от лични дневници до професионални тематични блогове). Обикновените блогъри използват платформите за създаване на сайтове, а по-професионално ориентираните имат собствени сайтове, които позволяват по-голям контрол върху детайлите в блога.                                    
            Форумите, предвид бариерата за допускане до съдържанието и възможността за участие в дискусиите, могат да се разделят на отворени и затворени общности. Поради спецификата на своята същност те рядко ставят проводник или източник на медийно съдържание.
            Социалните мрежи съчетават в себе си възможността за споделяне на медийно съдържание (кратки съобщения за предстоящи събития или важни новини, линкове, текст, снимки, карикатури, мемета/миймове[11], аудио, видео), междуличностна комуникация (чат или лични съобщения), форумна дискусия и общностни обединения. По мои наблюдения в последно време хората все по-често споделят медийно съдържание, използвайки персоналните си профили в социалните мрежи.
 
Гражданска журналистика
 
            Поради силната конкуренция в пазара на технологиите, цените на компютърните и мобилните устройства с интернет достъп, както и на средствата за запис на видео, аудио и снимки, драстично падат. Наред с това възможността за публикуване и споделяне на медийното съдържание в интернет е изключително улеснена, благодарение на подходящо изградената инфраструктура на сайтовете. След навлизането на разнообразните технологични нововъведения в ежедневието на обикновените хора, броят на занимаващите се непрофесионално с журналистика се увеличи неимоверно много.
            Както твърди Джей Роузън, гражданските журналисти са онези хора, които преди наричахме публика.[12] Все по-голяма част от аудиторията в съвременната трансформираща се медийна среда пренасочва вниманието си от традиционните медии, които изкривяват социалната реалност (манипулирайки информацията, неотразявайки събития или омаловажавайки ги), към гражданската журналистика, където потребителите са и автори.
            Къде публикуват гражданските журналисти?
            Терминът „гражданската журналистика” най-често се свързва с блогосферата, за която вече стана дума по-горе. Интересена тенденция е, че все повече професионални журналисти поддържат собствен блог извън медията, в която работят. Освен това развитите онлайн медии (независимо дали са били традиционни или създадени в интернет) също предлагат блогосфери към сайтовете си, като понякога списвани от блогари публикации влизат в agenda settings (дневния ред)на медията, което допълнително стимулира интереса към гражданската журналистика.
            Съществуват и специализираните сайтове (като UStream), коитоосигуряват условия на гражднските журналисти да предават на живо от мястото на събитието. Страници в мрежата като YouTube и Vimeo от друга страна позволяват на интернет потребителите да публикуват видеа и дори да поддържат собствени канали.
            Социалните мрежи също предлагат достатъчно добра инфраструктура за развитието на гражданска журналистика, но тяхната по-основна функция се състои в стимулиране циркулацията на медийно съдържание чрез многообразните начини за свързаване на хората.
 
Формиране на идентичност
 
Според Христо Проданов дигитализацията на комуникациите е фактор с изключително силно въздействие върху измененията не само в личния свят на индивидите от гледна точка формирането на идентичности, но и в начина, по който хората взаимодействат помежду си в рамките на дадена общност, била тя реална или виртуална.[13] Тази теза е подкрепена и от Мануел Кастелс, който твърди, че в днешния свят на глобални потоци от богатство, власт и имидж търсенето на идентичност се превръща в „основния източник на социален смисъл”[14]. Кастелс дефинира идентичността като „процес на конструиране на значение на базата на някакъв културен атрибут или сборен набор от културни атрибути, който/които получава/т приоритет над другите източници на значение”[15].
Според Ерик Ериксън изграждането на идентичността се осъществява в два взаимносвързани и допълващи се времеви контекста:
(1) като етап от развитието в живота на всеки човек и
(2) като период в историческото развитие на обществото.[16]
Тъй като човекът е „социално животно”, той конструира своята идентичност от части с идеята да бъде социализиран, с което да постигне усещането за пълноценност и себереализация. Макар да живеем в епоха на индивидуализъм, хората все повече се съпротивляват на атомизацията и са склонни да се обединяват в общности, които с течение на времето пораждат чувство за принадлежност, а в много случаи довеждат и до общностна/ колективна идентичаност[17].
В научната литература формирането на идентичност класически се разглежда (1) като форма на самоопределяне и чувство за принадлежност на личността към дадена група/общност и (2) като начин за социална приобщеност и интеграция. Изхождайки от тази класическа трактовка, разработих по-детайлна схема с етапите, през които преминава този процес. Според мен формирането на идентичност има два основни аспекта – чувството за принадлежност и чувството за приобщеност.
Чувството за принадлежност се осъществява на два отделни етапа: (1)идентифициране и (2)идентичност. Ериксън смята, че идентификацията е механизъм с ограничено въздействие[18], защото в тази фаза човек осъзнава сходствата в разбиранията и интересите си с тези на социалната група/общност, но не се чувства част от нея. „Формирането на идентичността започва там, където свършва ползата от идентификацията”[19]. С други думи самосъзананието за принадлежност на индивида към групата дава начало на фазата на идентичността.
Чувството за приобщеност от своя страна също се развива на два етапа: (1)интегрираност и (2)социално дефиниране. Интеграцията се осъществява, когато човекът като част от групата извършва действия в подкрепа на нейното съществуване и развитие. Колкото до социалното дефиниране, то е външната гледна точка към общността – отличителните белези, които карат човек, непринадлежащ към групата, да определи някой друг или група от хора като нейни сподвижници.
Това обособяване на формирането на идентичност в отделни фази ни позволява да направим връзка с гледната точка на социологията, прилагайки структурен анализ: на микро-равнище (индивид), мезо-равнище (група, общност) и макро-равнище (общество).
·            На ниво индивид формирането на идентичността протича като идентифициране и идентичност.
·            На ниво група, то се осъществява чрез индивидите, формирали част от идентичността си на база ценностите на общността, и механизмите за интеграция на тези индивиди в групата.
·            На ниво общество от значение е интегрираността на индивидите в групата и външното социално дефиниране.
 
Изследване на формирането на идентичност
в условията на новата медийна среда
 
За да онагледя влиянието на промените в медийната среда върху начина, по който се формира идентичността в днешно време, реших да разгледам случая на виртуална общност, превърнала се в социално движение, способно да предефинира обществената действитеност.
Какво представляват социалните движения? Те са форма на колективно поведение, която носи в себе си желание за социално-културна промяна на действителността поради неудволетвореност от настоящото статукво. Целите им могат да бъдат продиктувани както от хуманни стремежи, така и от вътрешни подбуди, но те винаги имат по-скоро широк обхват, отколкото някаква конкретна обособеност.[20] Мануел Кастелсизказва твърдението, че няма „лоши” и „добри” социални движения – „те са симптоми на нашите общества и въздействат върху социалните структури с различна интензивност и резултати”[21].
Според мен в днешно време именно виртуалните общности са основата за формирането на социални движения. Част от характерните особености на новия тип социални движения бих формулирала така:
·        Виртуалните общности се формират на базата на общи интереси и задълбочена информираност.
·        Характера на онлайн средата елиминира проблема с факторите време и пространство при обмена на информация.
·        Информацията достига до много повече индивиди от преди.
·        Ангажираността и „забързаността на ежедневието” кара съвременните хора да се занимават само с „каузи, които си заслужават”, което ги прави истински съпричастни и лоялни, когато решат да отделят от времето и вниманието си.
·        Поради хоризонталния характер на комуникационните връзки съществуването на водачество/лидерството е по-скоро под въпрос, защото се търси многостранен диалог, който да формулира целите, тактиките и начина за извоюване на общностите интереси.
 
Обект на изследването – движението „Окупирай”
 
Защо се спрях на движението „Окупирай”?
 
Ежегодно списание „Тайм” посвещава последния си декемврийски брой на избора „Личност на годината”. Така изданието символично отбелязва човека или явлението, указало най-силно влияние върху събитията за изминалия период. През 2011 година редакцонният екип обявява „Протестиращият” за „личност на годината”, като аргументира своя избор с промените в политиката, до които доведоха протестните действия в различни части на света "От Арабската пролет до Атина, от "Окупирай Уолстрийт" до Москва"[22].
Движението „Окупирай” предизвика широк международен отзвук и индикира за проблеми, свързани със свободата на словото в Съединените американски щати (САЩ). Страната изпадна с 27 позиции надолу в световната годишна класация за свобода на медиите (2011/2012) на „Репортери без граници”. Като причина за това бяха изтъкнати множеството полицейски арести на журналисти, които са се опитвали да отразят протестите[23].
Не по-малко смущаващи данни, които провокираха интереса ми към случващото се в САЩ, се съдържат в Transparency Report[24] на световната уеб търсачка Google за 2011 година. В доклада се твърди, че през първата половина на миналата година (малко след началото на Арабската пролет - революционната вълна, вдъхновила движението „Окупирай”) заявките от страна на САЩ към Googleза премахване на информационно съдържание или достъпа до него се увеличават със 70% в сравнение с предходния период, а през второто шестмесичие на 2011 година (когато започват протестите „Окупирай Уолстрийт”) увеличението е със 103% в сравнение с предходното полугодие. В обобщение: броят на заявките от САЩ към Googleе скочил двойно в рамките само на една година. Oсновните причини, посочени в повечето искове, са „клевета” и „защита и сигурност”.
Забележително явление от първите дни на протестите „Окупирай Уолстрийт”, беше цензурата на email в един от най-големите американски сайтове - мултинационалната интернет компания Yahoo!. Видеа в You Tube [25] и разкази на потребители в мрежата [26] документират, че съобщения, които са съдържали „OccupyWallStreet”, „occupywallstreet.org” или „#occupywallstreet” (и сродни на тях), са били блокирани като „подозрителна активност” в акаунтите. По-късно от компанията са дали изявление, че e ималo проблем със спам филтъра и че не са цензурирали умишлено информацията. Дали?
 
Как бе създадено движението „Окупирай”?
 
На 13 юли 2011 г. Adbusters [27] (активстка, неправителствена организация със седалище в Канада) започва кампанията #OCCUPYWALLSTREET [28]. Използвайки социалните мрежи Facebook и Twitter, тя популяризира предложението си за мирен протест, изразяващ се в окупиране на Уолстрийт - улицата, на която се намират основните американски икономически институции. Причини за неудволетвореността от настоящото статукво са корпоративното влияние в демократичната система на САЩ, липсата на правни последици за хората, причинили Световната икономическа криза, както и нарастващото неравенство в благосъстоянието. Интересът към събитието расте лавинообразно.
На 2 август 2011 г. се провежда първото общо събрание на „Окупирай Уолстрийт”. Тогава се уточняват детайли около предстоящите демонстрации. Хаштаг-революционния призив набира впечатляващо много привърженици и с началото на протестните действия се превръща в движение, подкрепено от хакерската група Anonymous.Adbusters не се опитва да заеме лидерска позиция, а се осъществява като техен медиен партньор чрез списанието, което издава.
Въпреки информационното затъмнение в традиционните медии, движението намери начин да информира обществеността за случващото се, използвайки възможностите, които предоставя интернет (социални мрежи, блогосфера, алтернативни информационни сайтове).
Малко след началото на демонстрациите в Ню Йорк (17.09.11 г.), протести в знак на солидарност бяха организирани и в други градове в САЩ. „Новите информационни технологии обединяват света в глобални мрежи на сътрудничество.”[29] Така „Окупирай” прерастна в социално движение от световен мащаб. Протести и дискусионни асамблеи се осъществиха в много държави.
 
Какви промени в обществените ценноти иска да внесе движението „Окупирай”?
 
Окупиращите:
·        държат да променят системата, защото сегашното политическо управление според тях е средство за постигане на корпоративни интереси и не защитава обществения интерес.
·        изказват негативно отношение към асиметричната световна и регионална икономика, при която едни държави забогатяват за сметка на други, както богатите в обществото трупат състояние за сметка на бедните.
·        порицават консуматорството като жизнена идеология на съвремието ни и приканват към разумно потребление, търсене на възобновяеми източници на енергия и рециклиране.
·        изказват несъгласие с расизма, хомофобията, сексизма, насилието над хора и животни, агресията и войните. Те са за равноправие на всички, независимо от тяхната раса, пол и сексуална ориентация.
·        имат като цяло негативно отношение относно религиозния фундаментализъм и спекулациите с религиозна вяра в полза на властово преимущество.
·        смятат, че здравето и висшето образование трябва да са достъпни за всички.
·        (или поне някои) от тях поддържат идеята за въвеждане на пряка демокрация като форма на управление.
 
Предмет и рамки на изследването
 
Макар в началото много от традиционните медии да не обърнаха подобаващо внимание на случващото се по улиците на Ню Йорк, протестите намериха своето медийно отражение в интернет пространството. Към настоящия момент около движението „Окупирай” съществува една добре изградена и разработена мрежа от онлайн медии, готови да отразят всяко събитие по света, свързано с поддържаните от окупаторите ценности:
·        Създадени са множество информационни сайтове „occupy, съдържащи: статии с мисията и целите, които си поставя движението; новини около протестите; галерии със снимки; събития; информация за организираните асамблеи, интерактивна карта на протестиращите региони в света. Самите сайтове предлагат възможност за чат с активисти в реално време, място за онлайн форумни дискусии, както и предаване на живо от мястото на протестите (live streaming).
·        Блогосферата се използва за публикуване на репортажни и коментарни материали, както и за отразяване на лични истории на хората, идентифициращи се с движението.
·        YouTube – публикуване на видео материали от специално създадени акаунти или разпространявани от регистрации на активисти, взели участие в протестите.
·        Facebook профили, групи и събития – лесен начин за организиране и агитация на интернет потребителите чрез споделяне на: новини, кратки информации, снимки, картинки, видео, линкове към статии и други препратки към различни сайтове.
·        Twitter акаунти – бързо разпространение на кратки съобщения, съдържащи хаштагове (от англ. „hashtag” - символ, който се поставя пред дадена дума/фраза, за да я отбележи като ключва по конкретна тема. Той се обозначава с „#”. Благодарение на хаштаговете, информацията със сходно съдържание, може да бъде намирана по-лесно от търсачките, видяна от повече хора и следена. В Twitter хаштаговете се използват най-често, за да се коментира дадена тема или събитие.).
·        g+, MySpaceи др. - движението покрива частта от интернет аудиторията, използваща и други социални мрежи.
·        Някои от профисионалните онлайн медии също взеха участие в отразяването на събитията.
Съобразявайки се с темата на научното изследване, за източник на емпиричен материал съм подбрала само част от т.нар „нови медии”, които използва движението „Окупирай”. Това са както следва:
- социалната мрежа Facebook (https://www.facebook.com/),
- блога We are the 99% (http://wearethe99percent.tumblr.com/)
- и сайта на The Guardian (http://www.guardian.co.uk/. )
Периодът на изследването обхваща месец от началото на протестите „Окупирай” (от 17.09.2011 г. до 17.10.2011 г.). Времевото ограничение беше необходимо, тъй като изследваният материал е обемен и труден за обработка.
Методология. В началния етап на изследването си използвах ситуационен и системен анализ, за да си изясня обективните истини около понятията, които използвам („формиране на идентичност”, „трансформации в медийната среда”, „нови медии” и др.) и да установя взаимовръзките помежду им. След това приложих структурен анализ, за да съставя собствена концепция около формирането на идентичност, която обвързах с етапите на изследване на избраните нови медии. При изследването на емпиричния материал пристъпих към статистически анализ, който ми позволи да очертая реалните контури на явлението и да определя неговите количествени измерения.
Основната цел на изследването е да онагледи формирането на идентичност в контекста на новата медийна среда, като покаже новите възможности на медийните канали в следствие на медийната трансформация и влиянието им върху формирането на идентичност.
 
Микро-равнище. Ниво индивид
 
На ниво индивид ще разгледам данни от блог в блогосферата Tumblr с наименование „Wearethe 99%”[30]. Целите му са да запознае отблизо обществеността с хората, които се чувстват част от 99%. Съобщение в блога регламентира публикуването на снимки, съдържащи поне част от лице и лист (с ръчно написан или напечатан текст), върху който са изложени основните причини, които карат един човек да се самоопределя като част от 99%.
Чрез това виртуално пространство привържениците на движението „Окупирай” съумяват да покажат, че проблемите им не са просто лозунг, а са реални и засягат много хора. По данни от изследването виртуалната общност около блога We are the 99% е съставена предимно от младежи, които се стремят към обществена (р)еволюция, за да имат възможността в бъдеще да водят сравнително нормален и спокоен живот, свързан с по-приемливи условия на съществуване.
Блогът We are the 99%” отговаря на изискванията за анализ на микро-равнище, защото отразява и двете фази - индентификация и идентичност.Фазата на идентифициране се проявява, когато индивидът осъзнае сходството си с тази група. Няма как да докажем явното й съществуване, но без нея не може да се прояви фазата на идентичността – когато индивидът:
(1)   реши да изложи на лист хартия причините, които го квалифицират като част от 99%; 
(2)   се снима с тези причини, правещи го част от движението Окупирай;
(3)   публикува снимката, добавяйки евентуално описание към нея.
Според мен тези три действия правят избора на идентичност осмислен. Фактът, че активността на блога (макар и намалила своята интензивност) не е спряла повече от година след създаването му, говори че формираната идентичност не е само явление, а проявява тенденциозен характер.
            За изследвания период в блога са публикувани над 1000 уникални снимки на хора, които смятат, че са част от 99% (което в рамките само на месец е впечатляваща активност за блог). Сравнително малък процент от изследвания масив не отговаряше на критериите ми за анализ:
- текстът върху листа трябва да бъде четивен или поне да има описание под снимката;
- снимката трябва да съдържа лице или част от лице, за да се докаже, че става въпрос за реален човек и едновременно с това да се предостави възможност за извличане на демографски данни - пол и възраст (ако не са включени в самия текст);
- в текста трябва да бъде поместена поне една причина, която да отговаря на описанието на хората от 99%;
- по възможност да бъдат назовани поне 3 причини (понякога са повече, друг път само една), които характеризират индивида като част от 99%.
За да бъде изследването представително, анализирах точно 1000 снимки, чиито характеристики въвеждах в таблица, от която накраябяха извлечени статистическите данни.
Обща картина на идентичността, формирана на ниво индивид в блога „We are the 99%”. Почти половината изследвани лица са посочиливисоките студентски такси като причина за принадлежността си към 99%. Много американци теглят студентски заеми от банките, за да имат възможността да си осигурят качествено образование, с което след това да си намерят добре платена работа. Тази схема е работела до началото на Световната икономическа криза. Откакто икономиката е в рецесия, безработицата се покачва. В резултат на това повечето хора не успяват да си намерят работа по специалността. Някои дори не могат да бъдат наети на каквато и да е длъжност, като им се обяснява, че или „нямат достатъчно опит”, или са „прекалено образовани”. Така те остават с десетки (а понякога стотици) хиляди долари в студентски дългове, без перспектива някога да успеят да ги изплатят. Или дори да има такъв шанс, то ще им коства най-малко 10 или 20 години, за да го реализират.
Американската мечта се е превърнала в кошмар.[31] Младите американци се чувстват притиснати от обстоятелствата. Първоначално им е казано, че ако не учат, никога няма да си намерят добра работа. Постепенно осъзнават, че ако отидат в колеж/университет, ще затънат в дългове. В края на крайщата стават свидетели на следното: дори да се трудят усърдно, учат старателно, завършат с отличие и почести, малка е вероятността изобщо да се реализират в избранота от тях професионална област. Това ги кара да посочат чувството за кариерна безперспективност. 56 души от изследваните лицаса прекъснали обучението си или са решили да не продължават образованието си поради финансови причини.  Някои от тях са доволни от избора си, защото смятат, че са се предпазили от „заробване в дългове”. Други с отчаяние констатират, че до края на живота си ще са принудени да работят ниско квалисицирана работа. Ето защо и ниското заплащане също е сред петте основни причини човек да се чувства част от 99%.  
Американската мечта се състои не в това да имаш много, а да имаш достатъчно.[32]Над 100 човека от изследваните живеят под прага на бедността. Те гладуват по няколко дена, за да могат да нахранят децата си. Пред тях ежедневно стои дилемата дали да сложат храна на масата си, или да платят наема, да покрият сметките, да сипят бензин в колата си, за да стигнат до работа. Парите, които получават, не им достигат, за да се справят и с твърде високите данъци и такси. Въпреки затруднетото положение, в което се намират, някои от тях не получават държавна помощ. Доводът е, че тези домакинства „печелят твърде много”. Всъщност, ако човек има да погасява студентски заем, ипотека и вноски за кола, изведнъж „многото пари” отиват в банката и тези хора наистина живеят ден за ден.
Ниското заплащане и безработицата забавят и допълнително затрудняват разплащанията на длъжниците с банките. Направените ипотеки преди кризата в момента ежемесечно вдигат себестойността си, за да не фалират банките. Някои хора изхарчват последните си спестявания, посягайки дори на пенсионното си осигуряване, в опит да спасят къщите си. В крайна сметка много семейства загубиха домовете си в последните години. Малка част от тези хора реално са бездомни – някои са се приместили при близки и роднини, други живеят под наем, но изпитват все по-голяма несигурност какво им носи утрешният ден.
Високите здравноосигурителни такси са посочени на второ място по брой хора, идентифицирали се с тази причина. Поради липсата финансова възможност много хора губят здравното си осигуряване. Въпреки нуждата от принципно рутинна грижа като прегледи, изследвания, изписване на лекарства, част от тези 390 души не са виждали лекар с години. Някои от тях се безпокоят, че ако се разболеят или претърпят някаква злополука, ще затънат в дългове. Страдащи от мигрена живеят в постоянна болка, защото не могат да си купят необходимите лекарства без лекарско предписание. Хора с хронична депресия, не могат да си позволят посещение при психотерапевт. Онкоболни решават да не поемат никакво лечение, за да не оставят на семействата си хиляди долари в здравни дългове след себе си. Дори викането на линейка се е превърнало в лукс. Много от изследваните лица се питат откога достъпа до здравна помощ е станал привилегия на богатите.
Сравнително по-добре материално устроените представители на 99% осъзнават, че днес са добре, но утре могат да стигнат до положението, в което се намират по-бедните от тях. Затова изказват своята дълбока съпричастност към съдбите им. Опитват се да ги окуражат или просто да бъдат тяхна морална подкрепа. Изразеното съпричастие индикира за една нетипична характеристика на съвременното атомизирано общество – съзнание за активна част от цялото. Разбирането, че обществените обстоятелства зависят от заетата гражданска позиция на всеки, кара хората да бъдат по-заинтересовани от становището на останалите и обстоятелствата, които го формират.
Несигурността за бъдещето (посочена от 388 души) логично заема трета позиция в причините да бъдеш част от 99%, след като перспективите за себереализация като професионалист са поставени под въпрос, от което възможността да посрещаш базисните си нуждивсе повече намалява, а здравето ти зависи от това колко пари имаш, за да си го позволиш.
 
Мезо-равнище. Ниво група/общност
 
Процесът формиране на идентичност на мезо-равнище протича чрез създаване на чувство за идентичност у индивида и интегрирането му в групата/общността. При новата медийна среда социалните мрежи са пространството, където тези две фази се засичат и се развиват едновременно. Ето защо ще разгледам медийната активност на движението „Окупирай” в социалните мрежи, които неговите привърженици използват най-често, за да се свързват помежду си - Facebookи Twitter.Според изследване на Statistic brain[33] едва 29% от представители на движението Окупирай са редовни потребители на Twitter, а 66% ежедневно посещават Facebook.
Както вече споменах, всичко започна с хаштага #OCCUPYWALLSTREET, който бе поредната успешна социална кампания на неправителствената организация Adbusters. За два месеца от началото на протестите Окупирай Уолстрийт в Ню Йорк движението е споменато в социалните мрежи над 46 милиона пъти или средно 750 000 пъти на ден[34], като ежедневната им интензивност зависи от случващото се по улиците на Ню Йорк. Например в деня, когато по време на протестни действия е ранен ветеран от войната в Ирак, са предизвикани много повече отзиви в мрежата, отколкото в останалите дни.
Само до края на окромври 2011 г. във Facebookса се появили над 400 страници, свързани с движението Окупирай, които са събрали около 2.7 милиона почитатели, а в Twitterакаунтите са били над 100 с десетки хиляди последователи[35]. Докладът на Нийл Карън и Сара Габи от департамента по социология в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил[36] представя активността на окупиращите в социалните мрежи от началото на идеята за протести в Ню Йорк до 24 октомври 2011 г. (когато е съставен самият доклад).
Първата страница във Facebook, посветена на призива „Окупирай!”, е „Occupy Wall St.”. Тя е създадена на 8 август 2011 г. и в рамките на изследвания период събира 44 894 потребители. Според данните от посочения доклад Occupy Wall St. е с най-висока активност. Следваща в списъка е страницата Occupy Together(19 021 потребители), чиито обхват е национален. Основана е на 23 септември 2011 г. - седмица след началото на протестите.
Официалната страница на движението Окупирай Уолстрийт („Occupy Wall Streetс 18 126 потребители), от което започва движението Окупирай, е създадена на 19 септември 2011 г. - 2 дена след началото на демонстрациите в Ню Йорк. Тя е на трето място по брой потребители и активност.
Формирането на идентичност в групата/общността е много сложен процес, защото трябва да бъдат удволетворени нуждите на много индивидуланости. Ето защо групите във Facebook, посветени на движението Окупирай са толкова полезни. Те дават богат набор от средства, с които да бъде онагледена една идея и нейните преимущества. Какво правят над 170 000 потребители във Facebook страниците на движението Окупирай? От доклада на Карън и Габи става ясно, че Facebook се използва основно за набиране на нови привърженици. Типичните ежедневни постове завършват с „Кой ще бъде там?” (бел.: на протеста) и „Бъди там! Да окупираме заедно!”. Редовно се публикуват пропагандни материали под формата на мемета/миймове, карикатури, картинки, снимки от протестите. Видеа от You Tubeсъщо присъстват в дневната активност на групите (особено когато на демонстрациите се е стигнало до ескалация на напрежението). Подбраните линкове към новини често репрезентират отразяването на събитията в медиите и получават много внимание от страна на Facebook потребителите (коментари, харесвания и споделяния).
Така Facebook страниците на движението Окупирай се превръщат в канали за разпространение на медийно съдържание. Тъй като The Guardian е лявоориентирана медия, реших да проверя какъв вид информация от нея се разпрсотранява във Facebook. Направих своето изследване за едномесечен период от началото на протестите. В първата седмица от събитията във Facebook са споделяни само блогови материали. Това не е случайно, тъй като първата официална статия на TheGuardian за случващото илиза чак на 26 септември (седмица след началото на демонстрациите) и не събира дори наполовина толкова споделяния, колкото шестте блогови публикации в първите дни. Това свидетелства за информационен глад, при който заинтересуваната аудитория се опитва да събере и разпространи колкото се може повече материали по темата.
Facebookгрупитена движението Окупирай са също място, където хора разказват лични истории, за да изразят принадлежността и съпричастието си към идеята, че всички те са част от 99%. Споделят се снимки от блога We are the 99%в Tumblr, които събират много коментари.
Интерактивността между отделните Окупирай групи е забележителна и спомага за развитието на движението. Чрез Facebook се осъществява ценната комуникационна връзка между географски отдалечени райони, където живеят хора със сходни проблеми и убеждения, които именно благодарение на новите технологии имат възможността да станат част от движението Окупирай. Така то придоби своя глобален мащаб.
Маркетинговият подход на окупиращите във Facebook им даде силен тласък напред още от самото начало. Те умело използват всяка възможност да приканват хората, ако не да станат техни привърженици, то поне да се запознаят с ценностите им, защото са поднесени по интригуващ, загатващ начин, провокиращ любопитството на мнозина. Съобщенията, публикувани в групите, са кратки и също толкова предизвикателни. Използванте изображения не са крайно назидателни. Някои от тях дори са поднесени с хумор и използват по-скоро метафорични апели, за да събуждят множество асоциации, даващи воля на въображението.
Във Facebook групите на движението Окупирай всеки може да намери по нещо за себе си. Така покрай своите интереси човек се сблъсква и с други идеи за света, които постепенно могат да се превърнат в част от неговата идентичност. Същността при формирането на подобна идентичност е интегрирането й в групата/общността като активен елемент от всестранно развиваща се мрежа, създаваща нови мрежи. И именно незадължителния характер на присъединяването към подобна група, прави ценен опита да се внедриш в нея.
Мистичното присъствие на групата Anonymous допълнително усилва интереса към движението. Тя се превръща в емблема на културата, изграждана с години в интернет пространството. Чувството, че си невидим, но си навсякъде. Чувството, че си анонимен и с това освободен от самия себе си. Чувствто, че макар да си никой някъде там, то си част от друга безлична и същевременно индивидуалистична група. Anonymous се представят като вътворители на справедливост в кибер пространството. Техният лозунг е „Ние сме Анонимните. Ние сме легион. Ние не прощаваме. Ние не забравяме. Очаквайте ни.”. Именно това очакване дава на хората вяра в нещо ново, след като вярата в икономиката им е донесла разочарование с всичките последствия от икономическата криза.
 
Макро-равнище. Ниво общество
 
За да се достигне формиране на идентичност на макро-равнище, се осъществяват фазите интегриране и социално дефиниране. Според мен в новата медийна среда те биват едновременно постигнати от дейността на медийните сайтове в тяхната социално-интегративна функция.
Трябва да отбележим, че социалното дефиниране е вид външно оценяване, което по своята същност освен че е субективно, може да бъде както позитивно, така и негативно спрямо изследвания обект. Ето защо потърсих две гледни точки по отношение на социалното движение Окупирай – на The Guardian (политически ляво ориентирана медия, която би трябвало до някаква степен да оказва своята подкрепа на движението „Окупирай”)и наWall Street Journal (медията е тематично посветена на национални (американски) и интернационални икономически новини, с което би трябвало да изразява позицията на хората, срещу които протестира движението „Окупирай”).
Избрах тези медии, защото са международно признати и уважавани. The Guardian (http://www.guardian.co.uk/) шест поредни години е отличаван с наградата „най-добър електронен ежедневник на Британската преса”, както и три години подред (в периода 2005-2007 г.) печели интернационалната награда Webby за върховни постижения в развиването на уеб пространството. Wall Street Journal е най-високотираживаният ежедневник в САЩ. Електронното му издание (http://wsj.com) е не по-малко посещавано и уважавно като източник на своевременна и достоверна информация.
Основната цел е да направя съпоставка между отношението на двете издания към случващото се. Сравнителният анализ между тях е направен въз основа на статиите им в периода 17-30 сепрември 2011 г. - две седмици от началото на протестите Окупирай Уолстрийт.
·                Wall Street Journal
 
В статиите на Wall Street Journal преобладава интерпретативният дискурс. Повечето текстове са коментарни или репортажни. В използваната лексика и стил правят впечатление честите опити за анализ на ситуацията и даване на оценка преди развоя на събитията. Забелязва се и тенденциозно високомерното отношение на авторите спрямо протестиращите. Някои от текстовете предизвикват чувство на неприазън към демонстрантите, които блокират Ню Йоркския живот със „смехотворните си искания”[37]. Прокрадва се внушението, че протестите са „излишни” и „жалки” предвид начина, по който са започнали да се организират в интернет. Макар в статиите да присъства мнението на привържениците на движението Окупирай, то изглежда неравнопоставено спрямо гледната точка на полицията и властите. Само в няколко от статиите в изследвания масив журналистите излагат балансирано фактите. Медията изказва критиките си към кмета Блумберг, поставяйки под съмнение способността му да се справи със ситуацията. Негативно е оценено и поведението на полицията след инцидента с офицер Антъни Болоня, напръскал мирно протестиращи демонстранти с лютив спрей, тъй като дни наред тя отказваше да даде коментар пред медиите. Само в един от коментарите[38] е изказана подкрепа на протестните действия
·                The Guardian
 
Информационната натовареност на текстовете в The Guardian е по-голяма от тази на Wall Street Journal, защото в тях са застъпени по-широко разказите на протестиращите за случващото се. Преобладаващи са статиите и коментарите, което се обяснява с факта, че медията е географски отдалечена от събитието. Изказани са адмирации към активизма и решителността на излезлите по улиците на Ню Йорк. Включен е анализ за бъдещето на подобно социално движение. Използваната лексика и стил са предимно разказвателни и много емоционални, с което се дава възможност на читателя да бъде въвлечен в атмосферата на събитията. Не липсва и търсенето на другата гледна точка. В няколко от материалите (също както в Wall Street Journal) се осъжда факта, че говорителите на полицията мълчат след инцидента с напръсканите с пиперлив спрей протестиращи. Констатира се и фактът, че традиционните медии не дават достатъчно гласност на събитията.
Изразената тенденциозност и в двете издания потвърждава хипотезата ми за „позитивната” и „негативната” социална нагласа, която (умишлено или не) различните издания вплитат в статиите си, изграждайки социалното дефиниране на движението Окупирай.
В медийното си съдържание The Guardian предоставя много повече информация за протестите в Ню Йорк, а това носи знание. Знанието от своя страна разчупва стереотипите и успява да формира в обществото нагласа за приемственост. Поради тази специфика смятам, че чрез публикациите в The Guardian интеграцията на движението Окупирай на ниво общество ще бъде по-плавна и пълноценна. Ето защо съм разгледала по-подробно материалите, които са публикувани в онлайн изданието на медията от началото на протесите до изтичането на първия месец.
От динамиката на материалите, коментарите към тях и споделянията им в социалните мрежи Facebook, Twitter и g+ става ясно, че за изследвания период само в 6 дена не са публикувани никакви материали, 3 от които съвпадат със същия период на затишие в изданието Wall Street Journal. Друго, забележимо на пръв поглед, е експоненциалната динамика на публикуване, с което нарастват и коментарите в сайта. Логично би било и споделянията в социалните мрежи да имат същата динамика, но се оказва, че много по-важно в случая е наличието на интерес у аудиторията информацията да стигне и до други хора.
Повишеното споделяне на блогови статии показва и покачване на доверието към гражданската журналистика. Предвид факта, че една модерно развиваща се и уважаваща себе си медия, каквато е The Guardian, позволява значима тема (продължителните протести на хиляди души), да бъде по-пълно отразявана от нейни блогъри, е показателен за тенденцията в развитието на новото медийно пространство
В процентното разпределение на видовете материали по темата констатирам, че блоговите статии са 52% от изследвания масив за периода. За сравнение – официално списваните от The Guardian статии са 25% от материалите по темата. Информационното затъмнение в традиционните медии в САЩ по темата кара редакторите на TheGuardian да не прибързват с публикуване на непотвърдена информация, тъй като са географски отдалечени от мястото на събитието.
 Информация за случващото се по улиците на Ню Йорк намира място в новинарския преглед на няколко блога, което заема 11% от материалите. В изследвания масив са включени галерии със снимков материал и видеа, които в процентно отношение са съответно 8% и 4% от цялото количество.
Как са споделяни видовете материали в социалните мрежи? И в трите социални мрежи (Facebook, Twitter и g+) се наблюдава едно и също явление в различни мащаби. Най-споделяни са статиите на Commentisfree (специални блогови статии), следвани от официалните статии на TheGuardian, списвани от кореспонденти, а на трето място са обикновените блогови статии. Най-използвана социална мрежа за споделяне на информационно съдържание е Facebook, следвана от Twitter и g+, като разликата между тях е внушителна. Забележително в случая е покритието дори на по-малко използвана социална мрежа като g+.
Според Жанровата характеристика на изследваните материали са разпределени както следва: Интерпретативни - 63% от изследвания масив (в тях се включват коментари, статии, фичъри и аналитични интервюта); Информационни материали- съставляват 33% от цялото (от тях 24 са репортажи, 15 – информационни прегледи, 2 информационни итервюта и една информационна бележка); Развлекателните материали са само 4 % от медийното съдържание. Така жанрово разпределени, материалите биха били от полза за формирането на „подходящото отношение” спрямо движението Окупирай.
           
Заключение
 
Научното изследване показа на практика как формирането на идентичност в условията на трансформираща се медийна среда се влияе силно от канала чрез който се разпространява медийното съдържание. В качеството си на носител на послания, идеи и ценности новите медии имат конкурентно предимство пред традиционните, тъй като се вписват много по-гъвкаво в характерстиките на съвремието ни. Предлаганата конвергентност, мобилност и общодостъпност дават възможност за по-широк обхват на потенциална аудитория, която да бъде изложена на конкретния ценностен модел. Успехът зависи от: поставените цели, умелото използване на иновационните технологии и доброто владеене на тънкостите при общуването със съвременното общество.
Движението „Окупирай” се оказа подхдящ обект на това изследване, защото притежава добре развита мрежа от разнообразни медийни канали, предлагащи възможност за проследяване формирането на идентичност и на трите нива – индивид, общност и общество. Дори да не успее да предефинира социалната действителност с ценностите, които носи в себе си,то определено зададе нов тон на обществената дискусия.
Формирането на обществени ценности решително се пренесе от традиционните в новите медии, правейки още една стъпка в трансформацията на медийната среда. Новите лидери на обществено мнение са обикновените хора, които се занимават с гражданска журналистика. Те са детерминирани не само от социалния си статус, но и от компетентността си.
Множеството гледни точки от своя страна дадоха възможност за изграждане на нов тип критично мислеща аудитория, която си съствя собствено мнение за случващото се на базата на проучване и филтриране на информация. Основаната на личен опит, гражданска позиция от психологическа гледна точка става по-устойчива на манипулации – една от предпоставките за развитие на активно гражданско общество в бъдеще.
Окупиращите доказаха, че „изгубеното поколение” не е толкова апатично и беззащитно, колкото изглежда. Благодарение на новата медийна среда хиляди млади, образовани и интелигентни хора се обединиха и показаха, че имат представи за бъдещето и са готови да ги отстояват по безпрецедентен начин – миролюбиво, но твърдо. Хоризонталната организация на връзките между тях за пръв път в историята на човечеството даде живот на социално движение, което няма лидер и чието развитие зависи единствено от социалната мобилизация на отделните индивиди.
От тиха #революция в социалните мрежи движението „Окупирай” доказа, че една добра идея може да получи своята подкрепа офлайн и с времето от виртуална общност да се превърне в глобално социално движение.
 
 
Използвана литература:
[1] виж Ноам Чомски, Необходими илюзии. Промиване на мозъците в демократичните общества (София: БАДР, 2005).
[2] Петко Тодоров, Медии в криза (София: Авангард, 2011), 27.
[3] Жил Липовецки, Парадоксалното щастие (София: Рива, 2008).
[4] Христо Проданов, Дигитална политика (София: Фабер, 2012), 146.
[5] Роджър Фидлър, Медиаморфоза: да разберем новите медии (София: Кралица Маб, 2005).
[6] обобщени от Руси Маринов, “Интерактивни комуникации – стратегии и знание”,http://ebox.nbu.bg/prob12/lessons.php (интернет; достъп: 26.02.2012).
[7] Джон Павлик, Новите медии и новините: последици за бъдещето нажурналистиката (София: ?,1999), 54-59.
[8] Боян Юруков, „Блогове, социални мрежи, мобилизации онлайн”, в Нови медии – нови мобилизации, ред. Ивайло Дичев, Орлин Спасов (София: Институт Отворено общество, 2011), 70-71.
[9] Руси Маринов, “Интерактивни комуникации – стратегии и знание”,
[10] Боян Юруков, „Блогове, социални мрежи, мобилизации онлайн”, в Нови медии – нови мобилизации, ред. Ивайло Дичев, Орлин Спасов (София: Институт Отворено общество, 2011), 65.
[11] мемета/миймове - концепция, която се разпространява от човек на човек чрез социални мрежи, блогове, електронни пощи, сайтове под формата на хипервръзки, снимки, gif-изображения, видео, хаштагове (съществуват миймове не само за забавление, а съдържащи политически и социални послания). Първоизточникът на меметата трудно може да бъде установен, заради свободното им циркулиране в интернет пространството.
[12] Джей Роузън, „Ние, хората, известни преди като аудиторията”, Семинар_BG6 (август 2011), http://www.seminar-bg.eu (интернет; достъп: 22.06.2012).
[13] Христо Проданов, Дигитална политика (София: Фабер, 2012), 143, 152.
[14] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1: Възходът на мрежовото общество (София: ЛиК, 2004), 20.
[15] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2:
Силата на идентичността (София: ЛиК, 2006), 19.
[16] Ерик Ериксън, Идентичност: Младост и криза (София: Наука и изкуство, 1968), 393.
[17] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2:
Силата на идентичността (София: ЛиК, 2006), 63.
[18] Ерик Ериксън, Идентичност: Младост и криза (София: Наука и изкуство, 1968), 208.
[19] Ерик Ериксън, Идентичност: Младост и криза (София: Наука и изкуство, 1968), 209.
[20] Дончо Градев, Промените в социалната психика (София: Наука и изкуство, 1983), 87-94.
[21] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2:
Силата на идентичността (София: ЛиК, 2006), 71.
[22] надпис на корицата на списание Тайм (26.12.11-02.01.12)
[23] The United States (47th) also owed its fall of 27 places to the many arrests of journalist covering Occupy Wall Street protests.Reporters without borders,Press freedom index 2011/2012”, http://en.rsf.org/press-freedom-index-2011-2012,1043.html (интернет; достъп: 25.04.2012).
[25] Пример: ТheGazics, „YahooMailcensorsOccupyWallStreet”, http://www.youtube.com/watch?v=E33_hqnljoY (интернет; достъп: 19.06.2012).
[27] Организацията е създадена през 1989 г. във Ванкувър (Британска Колумбия) и се описва като глобална мрежа на артисти, активисти, писатели, студенти, преподаватели и предприемачи, които имат желанието да развият ново социано активистко движение в Информационната епоха.
[28] линк към първата тяхна блогова публикация по темата: Adbustersblog, #OCCUPYWALLSTREET”, http://www.adbusters.org/blogs/adbusters-blog/occupywallstreet.html (интернет; достъп: 23.06.2012).
[29] Мануел Кастелс, Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1: Възходът на мрежовото общество (София: ЛиК, 2004), 35.
[31] изказване на едно от изследваните лица (има игра на думи защото dream се превежда като „мечта” и „сън” - един вид сънят се е превърнал в кошмар)
[32] изказване на едно от изследваните лица
[35] Jennifer Preston, “Protestors look for ways to feed the feed the web”, http://www.nytimes.com (интернет; достъп: 15.06.2012).
[36] Neal Caren, Sarah Gaby, „OccupyOnline:FacebookandtheSpreadofOccupyWallStreet”, http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1943168# (интернет; достъп: 28.06.2012). 
 

___________

* Публикацията е част от бакалавърска теза на тема „Формиране на идентичност в условията на трансформираща се медийна среда. Движението Окупирай – от #РЕВОЛЮЦИЯ към предефиниране на социалната действителност с помощта на новите медии” с научен ръководител гл. ас. д-р Стела Константинова.

 
Димитрова, Антония. Формиране на идентичност в условията на трансформираща се медийна среда  // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
Контакт (Contact):antoniya.d.dimitrova@gmail.com

 

дата на публикуване: 04.11.2012, Неделя, 16:57
прочетена: 19211 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: