Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 30/ Януари 2017 г.
25 Април 2017 г., Вторник

Отзиви

Принтирай E-mail

Социалните изследвания и комуникацията в епохата на Интернет

Брой 29 / Октомври 2016 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Николай Михайлов

Резюме:

Summary:

Името на проф. д-р Венцеслав Бондиков е добре познато на всички български изследователи в областта на социологията, връзките с обществеността, журналистиката, маркетинга и рекламата. Той е утвърден автор, преподавател и изследовател с траен интерес към проблемите на емпиричните социални изследвания, методите за изследване на комуникацията и на общественото мнение, както и на различните проявления на манипулацията в комуникацията.

Предложената монография* не прави изключение със своята актуалност – този път за обект на научен анализ е избрана изключително важна и не достатъчно изследвана от българската научна общност тема като тази за методите за изследване на комуникацията в Интернет.

Времето, в което живеем се характеризира с повсеместното присъствие на дигиталните технологии и новите начини, които те ни предлагат за разпространение на информацията. Класическата парадигма на комуникацията различава два аспекта в това отношение  – един, свързан със съдържанието на информацията, която се предава (съдържателен) и втори, който се отнася до участниците в този процес (комуникативен). Разширяването на възможностите на информационно – съдържателният аспект на комуникационния процес се свързва най-вече с появата на Интернет като нова среда, която коренно променя обхвата и въздействието му. Това налага необходимостта знанията ни за този нов социален феномен на комуникация да бъдат разширени предимно с помощта на такива научни методи, които осигуряват последователност и достоверност на получените резултати. На тези актуални проблеми е посветена монографията „Методи за изследване на комуникацията в интернет“ (2016 г. изд. „Холотера”, 175 стр.). Книгата е структурирана в 4 глави, а също така Увод и Заключение, посветени на теоретико – методологическите подходи за проучване на комуникацията в Интернет. Както пише и самият изследовател „бързото развитие на Интернет технологиите завари до голяма степен неподготвени изследователите, занимаващи се с емпирични изследвания в мрежата“ (с.15). Тази констатация важи с още по-голяма сила за състоянието на българските изследвания по темата. Дори един бърз преглед на българските публикации, свързани с емпирични изследвания на комуникациите в Интернет посочва техния сравнително ограничен обхват. В това отношение книгата на проф. Бондиков носи научната значимост на отговор на важна социална потребност. Една от първите научни задачи, която решава монографията в този смисъл е каква е спецификата на емпиричните проучвания в Интернет и следователно -  какви са задачите на научната социология в зависимост от този нов предмет на изследване. Авторът заключава: „Интернет проучванията не са нещо напълно ново, нито пък се различават коренно от съществуващите, а просто имат някои специфични характеристики, които ги определят като разновидност на традиционните изследвания“ (с.16). Такъв подход е напълно адекватен на социологическия метод на познание на социалната реалност на комуникацията, който проф. Бондиков така успешно разработва вече дълги години и който намира отражение в многобройните му студии, статии, монографии, както и в изнесените лекции, които освен във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“ са търсени и от други висши училища в България. Комуникацията е тип социално поведение и като такова то се проявява в различни социални полета. Задачата на социолога е да избере онзи адекватен метод, който ще позволи систематичното му наблюдение и откриването на закономерности чрез установяване на емпирични доказателства, които могат да бъдат удостоверени. Дали това изследване ще бъде осъществено в традиционна среда или чрез феномена на Интернет – това не променя факта, че емпиричната социология чрез своите методи ни дава онази обективност на изследването, която го определя като научно. Разбира се, трябва да се отбележи, че онлайн изследванията като всички други имат предимства и недостатъци, с които изследователят трябва да е наясно преди да пристъпи към тяхното използване. За научната добросъвестност на автора свидетелстват редовете, посветени на бъдещето на Интернет изследванията и техните методологически и методически изисквания. Аргументирайки научната си теза, че независимо от характера си всяко емпирично изследване „преминава през едни и същи етапи на неговото планиране и реализиране“ (с. 25), авторът търси и открива проявлението на тази закономерност в онлайн изследванията. Специално внимание е отделено на ключовия проблем за достоверността и представителността на социалните проучвания в Интернет. Според автора и двете основни за емпиричните изследвания понятия са не само приложими, но и са сравними и постижими и с тези в традиционните изследвания. Научната социология, върху чийто методи за изследване настоява проф. Бондиков , макар и да не  гарантира някаква абсолютна истина, осигурява такъв подход който дава адекватна информация за  феномена на комуникацията не като изолиран акт, а като процес във времето. Нещо, което трудно може да се твърди за всеки друг социологически метод, например за набиращия все повече привърженици у нас метод на социоанализ, свързван с името на Бурдийо и имащ редица последователи у нас.Този извод на проф. Бондиков, подкрепен от задълбочено и подробно проучване на различните изследователски парадигми е приносен за изследването, защото обосновава тезата за достоверно изучаване на комуникацията в Интернет през призмата на познатите методологически и методически принципи на социалното изследване. А какво по голямо доказателство, че „това, което важи в определено време, ще важи при подобни обстоятелства по всяко време“ (Дж. Ст. Мил), което е и същността на всеки един научен метод.

Втората глава на монографията е посветена на изследователските методи, използвани във вече познатите начини на събиране на информация за различни социални явления във връзка с масовата комуникация. Специфично за социалните изследвания е това, че при тях „основен източник на информация са хората“ (с. 46), което налага специална класификация както на източниците на социална информация, така и на методите, с чиято помощ изследователите я събират и изследват. Подробно са описани всички значими и необходими за всеки интересуващ се от проблемите на емпиричните изследвания методи за събиране на информация за социалните факти: case study, контент анализ, социален експеримент, интервю, наблюдение, фокус група. Преимуществото на подхода на проф. Бондиков е в това, че освен умелото открояване на характерните особености на всеки метод, той систематизира допълнително силните и слабите страни или преимуществата и недостатъците на всеки от тях. Това допринася за една системност на изложението на иначе сложната материя и прави монографията изключително четима и предпочитана не само за специалисти, но и за всички, които се интересуват от проблемите на изследването на комуникацията – ПР практици, рекламолози, журналисти, политици и политолози, индустриалци, ИТ специалисти и т.н. като възможност да разширят знанията си в тази област, така необходими за успешната им професионална реализация.

Трета глава на монографията носи силен евристичен заряд –описание и анализ на методите, използвани в различни Интернет проучвания. Както точно е отбелязал автора: „Обемът на проучванията в Интернет непрекъснато се увеличава“ (с.152).  Но е вярно също така, че обема на научно – теоретическите разработки, свързани с описание на това как да се провеждат изследвания, свързани с тази среда сякаш изостава. Интернет е и технологична, но и социална промяна. От тази гледна точка съвсем закономерно проф. Бондиков настоява върху потребността от „разработването на нови методи, които да бъдат характерни само за онлайн изследването на комуникацията“ (с. 153), като дава за пример използването на краудсорсинга. В бъдеще може би ще се появят специфични методи, които да се прилагат изключително при онлайн изследванията. Засега се използват според автора традиционните методи, които се адаптират към онлайн средата. С познатия вече научен почерк на изчерпателност и систематичност са изписани страниците, посветени на онлайн интервюто и неговите видове (едни от първите методи, използвани в проучвания в Интернет, с.128), фокус групата (в нейния онлайн вариант, подходящ за получаване на първи впечатления по даден въпрос, но не и за прочуване на нагласи, мотивации и ценности, с. 139), експеримента (в онлайн среда той със сигурност изисква използването на уеб базирана технология и чрез него се валидизират резултати от други изследвания, с. 148), документалният анализ (който като вид наблюдение се свързва с оставени писмени следи в Интернет пространството, с. 152).

Четвърта глава на монографията на проф. Бондиков описва интереса на изследователя към етичните проблеми, които поражда изследователската практика при проучването на комуникацията в Интернет. Информацията за хората и тяхната социална активност, получавана при всяко социално изследване е понякога толкова обширна и подробна, че без необходимите етически регулации, може да предизвика проблеми, свързани с преднамерено въздействие върху общественото мнение. От друга страна недоброто познаване на понятията, методите на изследване, техните преимущества и недостатъци, съобразяването с други интереси, освен научните могат да доведат до груби грешки в изследванията или до неумение да се интерпретират коректно резултатите от тях.  Според мен тук авторът акцентира на онова изискване към изследователя, според което, той освен чисто теоретично, също така трябва да владее добре и практически обекта на своето изследване. Проф. Бондиков е от онези автори, които съчетават високото равнище на  теоретично познание, с утвърдените практически умения върху предмета на своето изследване, доколкото зад доказаните му академични постижения се крият и дълги години на практически занимания в областта на емпиричните социални изследвания. Също така като утвърден преподавател по тази дисциплина в различни висши училища в страната той успява да разбере и засиления интерес на аудиторията към професионалния етос на изследователя на социалната реалност. Както отбелязва той самият „почти липсват публикации в България, засягащи този проблем“ (с. 154). Изключително важно в това отношение е наблюдението на автора за възможността, които дават социалните изследвания за „съзнателна манипулационна дейност на социолозите или журналистите“ (с. 157) и начините за предотвратяване на това негативно явление. Затова професионално – моралните изисквания към изследователя според проф. Бондиков започват „от първата страница на въпросника или от първите думи на анкетьора“ (с. 157), съждение, което описва премислената и достойна позиция на един изследовател у нас в област, често използвана за реализация на интереси, различни от научните. Тази позиция трябва да е основен  мотив и етичен стандарт за всеки – журналист, социолог, пиармен, политолог и т.н. – решил да използва научния инструментариум на емпиричната социология. Научната ценност на последната глава от изследването се допълва от анализа на базовите принципи на етичността при Интернет изследванията.

Книгата на учения, преподавателя и дългогодишен специалист в областта на социалните изследвания проф. В. Бондиков, посветена на тяхната конкретизация в средата на Интернет представлява научно събитие, което бележи засилващия се интерес на социологията и комуникационните науки към един нов феномен. Бих описал няколко основни нейни ползи за всички, на които подобна проблематика е близка. На първо място – изключително широката научна и езикова ерудиция  на автора, задълбоченото познаване на важни публикации по темата на български и чуждестранни автори, което му дава възможност за ясно изложение и плътна подкрепа за авторските му формулировки. На второ място тъй като проф. Бондиков е утвърден преподавател, монографията инициира интерес и към научни усилия в областта на преподаването и академичното изучаване на изследването на комуникацията в онлайн среда като съчетава в себе си преимуществата на монографично научно изследване с тези на авторитетно учебно пособие. На трето, но не на последно място – заявеният интерес на водещ български учен в областта на социологията и масовите комуникации към едно релевантно за съвременната социална ситуация поле на изследване, което потвърждава силата на научната социология като метод с ясно заявени научна обективност и неутралност, особено по отношение на изучаването на Интернет комуникацията като нов обществен феномен.

 

Монографията „Методи за изследване на комуникацията в Интернет“** на проф. Бондиков е навременно и ценно научно събитие, което обогатява значително българската научна общност от социолози и учени в областта на масовите комуникации, както и практиците – специалисти, за които комуникацията е основна част от професионалната им квалификация. То съчетава в себе си изложение на съвременни теоретически постановки с представянето им в една практическа плоскост, близка и разбираема и така спомага за пълноценното му възприемане от неговите читатели. Поради безспорната теоретическа и практическа стойност на изследваната тема, не предизвиква съмнение научната оригиналност на монографията. Не по малка е и ценността и в научен, образователен, методологически и методически контекст. Новата книга на проф. Бондиков безспорно ще бъде необходима за всеки, който проявява интерес към актуалната тема за влиянието на комуникацията в Интернет върху обществото. 

__________

* Бондиков, Венцеслав. Методи за изследване на комуникацията в интернет. Изд. "Холотера". София, 2016.

* * Книгата се продава в книжарница "Сиела" на Ректората на СУ "Св.Климент Охридски" и в книжарницата на ул. "Оборище" №117.

 

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Михайлов, Николай. Социалните изследвания и комуникацията в епохата на Интернет. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2016, №29. Available from: [www.media-journal.info]
 
 

 

дата на публикуване: 08.12.2016, Четвъртък, 11:57
прочетена: 878 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: