Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 35/ Април 2018 г.
28 Май 2018 г., Понеделник

Общество

Принтирай E-mail

Европейските общества днес са по-разделени, отколкото преди 10 години

Брой 35 / Април 2018 г.
Медии и обществени комуникации

Резюме:

 Онлайн проучване на Ipsos Mori  в 27 държави, направено по поръчка на Би Би Си

Summary:

Три четвърти (76 процента) от хората в различни краища на света смятат, че обществото в техните страни е разделено. При това 73 и дори повече процента от запитаните в европейските страни като Германия, Швеция, Италия, Великобритания и Испания смятат, че сега обществото им е по-разделено отколкото преди десет години. Това показват данните от онлайн проучване на Ipsos Mori  в 27 държави, направено по поръчка на Би Би Си.

Различията в политическите възгледи се възприемат като най-сериозната причина за напрежение, а следваща по ред причина са различията между бедни и богати.
Независимо от тези разделения, мнозинството от хората в повечето страни са съгласни, че общите неща между хората по света са повече, отколкото нещата, които ги правят различни.
 
Сърбия – най-поляризираната сред всички 27 страни
 
 
Страните, които са най-обезпокоени от поляризацията в обществата им, са Сърбия, където 93% от хората казват, че обществото им е разделено; Аржентина (92%), Перу и Чили ( и двете 90%).
Най-малко разделено е обществото в Саудитска Арабия (34%), според отговорите на анкетираните, следвана от Китай (48%) и Япония (52%).
Във всички 27 страни като най-сериозна причина за напреженията се посочват различията в политическите възгледи (44%), различията между бедни и богати (36%), различията между имигрантите и хората, родени в страната (30%) и различията между религиите (27%).
 
В Русия и Китай изтъкват различията между бедни и богати
В Русия, както и в Китай, мнозинството от запитаните – 65% - са назовали разликата между бедни и богати като основна причина за разделението в обществото.
Страните, в които като водеща причина са посочени различията в политическите възгледи, да Малайзия (74%), Аржентина (70%), Полша, Турция и Сърбия ( и трите с по 63%).
 
Напрежението между имигрантите и местните доминира в Европа
 
 
Напрежението между имигрантите и хората, родени в страната, се извежда като съществен проблем в много европейски страни: Италия (61%), Великобритания (50%), Швеция (49%), Германия (46%), Франция (45%).
Във Великобритания като главна причина се посочват проблемите между местните жители и мигрантите, на второ място е религията (47%), етническата принадлежност (41%) и политическите възгледи (40%).
Половината и около поливана от хората в Белгия (50%), Великобритания (47%), Австралия (47%) и Франция (45%) смятат, че най-голямо напрежение възниква заради различните религии в тяхната страна.
 
Най-толерантната страна е Канада, на обратния полюс – Унгария
 
 
Проучването констатира разделение по въпроса дали хората в съответната страна са толерантни към хората от друг произход, с друга култура или възгледи. Глобално, 46% казват, че страната им е много или сравнително толерантна, докато 50% казват, че не е много толерантна или въобще не е. С най-висок резултат по отношение на толерантността е Канада (74%), следвана от Китай (65%) и Малайзия (64%).
Най-ниски показатели на толерантност са отчетени в Унгария (16%), Южна Корея (20 %), Бразилия (29%) и Полша (30%).
Същевременно 65% от всички респонденти казват, че хората от различните страни имат повече общи неща, отколкото различия. Най-голям дял от запитаните, изразили такова мнение, са отчетени в Русия и Сърбия – по 81%, а за Германия – 61%.
Проучването показва, че политическото разделение в Латинска Америка е по-силно усещано, отколкото в Европа, то е посочено от над 50 на сто от участниците в изследването от държавите на континента.
Но докато 68 на сто от европейците чувстват, че поляризацията е нараснала през последните 10 години, този процент за Латинска Америка е значително по-нисък - 59 на сто от тях.
 
Картината в Европа
Проучването обхваща 10 европейски държави: Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Испания, Швеция, Сърбия и Великобритания, както и частично европейските Русия и Турция.
"Цяла Европа показва еднаква тенденция – в крайна сметка трима от четирима респонденти казват, че страната им е много или съществено разделена", отбелязва Глен Готфирд от Ipsos MORI.
 
 
По думите му европейците смятат, че разделението в обществото е станало по-забележимо през последните години. "Това може да е отражение на политическия климат и изместването на дясно (към по-консервативни политически възгледи), което наблюдаваме в някои части на континента, или в крайна сметка политическият климат може да е резултат на това, че хората усещат по-голямо напрежение. Но всичко това е взаимно свързано", коментира социологът.
Както във Великобритания, така и в Германия и Франция, респондентите посочват като главна причина за разслоението в обществото разногласията между имигрантите и родените в страната. Готфрид обаче отбелязва, че присъстват и по-традиционни представи за социалното разделение. "Напрежението, основано на класова принадлежност или доходи, съществува както и преди. Във Великобритания, например, почти всеки трети анкетиран посочва напрежение между богатите и бедните, а в Унгария процентът на тези, които виждат напрежение между богати и бедни е по-голям, отколкото по отношение на имигрантите", казва той.
 
Пет категории гражданско общество
В проучването са разграничени пет категории гражданско общество. Хората от страните с открито гражданско общество могат свободно да създават обединения, да провеждат демонстрации, да получават и разпространяват информация. В страните със затворено общество цари атмосфера на страх, а всяка критика към управляващия режим се наказва сурово, посочват авторите на проучването.
Само 2% от населените по света, или 148 млн. човека, живеят в открити граждански общества. Над 7 млн. човека живеят в страни с ограничени права и свободи. Почти една трета от хората по света са в държави със затворени общества.
Практически всички страни с открити граждански общества са в Европа. Сред тях са Германия, Норвегия, Швеция, Финландия, Естония и Латвия. Към страните, в които гражданското общество е под натиск, попадат Турция, Русия и Беларус.
Според описанието, представено в доклада, в обществата под натиск има опасност за активистите, които критикуват властта, да бъдат подложени на следене, преследване и сплашване. Те също така рискуват да попаднат в затвора или да бъдат убити. Освен Русия, в списъка с такъв тип гражданско общество попадат още 33 държави.
 
Източник: Mediapool.bg
дата на публикуване: 23.04.2018, Понеделник, 22:12
прочетена: 108 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: