Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 40/ Април 2019 г.
25 Май 2019 г., Събота

Култура

Принтирай E-mail

Фотография и изкуство: Визуалният музей на ХХ и XXI век

Брой 39 / Януари 2019 г.
Медии и обществени комуникации

Станимира Янакиева

Резюме:

Целта на настоящият обзор е да бъде направен опит за обобщаване на визуалните послания, необходими, за да се превърне фотографията в изкуство. Текстът проследява еволюцията във фотографията, като разглежда трансформациите на визуалният музей на ХХ и XXI век през естетическите ценности и масовата култура.

 
Ключови думи: фотография, фотология, изобразително изкуство, естетика, модернизъм, сюрреализъм, визуален диалог, глобализация

Summary:

The review aims to follow the visual messages needed to transform photography as an art. The text present the evolution of photography, oversee the transformation of the modern museum in the 20th and 21st century via aesthetic values and mass culture.

 
Keywords: photography, photology, fine art, modernism, aesthetic, surrealism, visual dialog, globalisation
 
 
Увод
Какво е общото между снимката и картината? Кога фотографията се превръща в изкуство? Фотографията сама по себе си носи отпечатъка на твореца, застанал зад обектива и може да разглеждаме и нея, и картината като произведение на изкуството с различен подход и техники на изобразяване. Всъщност всеки човек има свои субективни критерии за изкуството, сформирани в резултат на неговото лично възпитание, образование и култура. Фотографията притежава висока художествена стойност, която я доближава най-много до живописта.
Независимо от основните направления: портретна фотография, продуктова фотография, фотодокументалистика и репортажна фотография, актова фотография, художествена фотография, архитектурна фотография, модна фотография, рекламна фотография, хуманистична фотография, концептуална фотография и спортна фотография, днес техниката за рисуване със светлина е неповторимо културно явление заради своята глобалност и емоционалното въздействие, което оказва върху зрителя. И именно това е отговорът, който търсят всички критици на изкуството за фундаменталносттa на въпроса „Какво е изкуството?”.
Съвкупността отизследванията на фотографското изображение в психологически, естетически, семантичен и лингвистичен план през информационно-дидактическия феномен я превръщат в наука. Но за да се превърне фотографията в изкуство, е необходимо тя да притежава всички онези качества, характерни за изобразителното изкуство, но претворени във фотографичните специфични прийоми [1].
Снимката носи характерната документална точност, която запечатва част от мига и пресъздава магията, която носи усещане за преходността на времето и емоциите, уловени през призмата на автора ѝ.
В теорията на изобразителното изкуство 90% е изобразителната технология, а едва 10% са решаващото значение за всяко едно изкуство. Естетико-емоционалното въздействие върху фотоизображението определя качеството на синтеза и качеството на фотографията. Философията на фотографското изобразяване е обобщение на възгледите на философията, техниката и технологията. Фотологията е обобщен израз за най-общата многостранна фотографска теория [2]. Емоционалният заряд на дадена снимка показва творческото виждане на фотографът и посланията, които иска да покаже чрез нея. Историята на фотографската еволюция намира своето място до другите изкуства и не са важни изразните средства, а това което се крие в идеята за създаване. С помощта на фотографската техника могат да се създадат произведения на изкуствата, които имат същото силно и магнетично въздействие като тези на другите изкуства.
Като всяко друго художествено творчество, което предпоставя някаква степен на свобода, фотографията може би в най-голяма степен изявява очевидното - „свободата в човешкия акт на създаването е неизбежно лимитирана, че тя е във всеки случай не безграничен произвол, а действие, удържано в определени предели от някакви външни спрямо волята на детерминанти: изразителността на обекта, изобразителната сила на светлината, императивността на чуждата (тази на зрителя) свобода” [3].
В същността си снимката носи обръщение за обекта, надниква в него, открива красотата му и пренася тази емоция върху зрителя.
 
Философия на фотографията – светът през обектива
Според Фридрих Шлегел, във философията на изкуството, обикновено липсва едно от двете – или философията или изкуството. Което от една страна е сблъсъка на традиционните философски термини за обект и субект, пространство и време, идея и факт, и от друга копнежът за съграждане на една онтология на фотографията и отразяващо съзнание на историческа „субстанция” [4].
Еволюцията на фотографията проследява важните технически открития, които имат за цел да доусъвършенстват фотографският процес до широкото му разпространение и масовизация, каквито го познаваме в наши дни. Дълъг и тромав процес, който е изисквал серия от наблюдения, открития и изобретения в различни научни области. Така първата, достигнала до нас фотографска снимка датира от 1826 г., дело на френският изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. След откриването на дагеротипията е оповестен друг фотографски процес, който е развит в Англия от Уилям Фокс Талбот и наречен от самия него „фотогенно рисуване”. Резултатът е негативно изображение върху хартия, което притежава грапавината и топлината на графическото изкуство. Ранните фотогенични рисунки на Талбот са толкова ефимерни, че въпреки изключителната си красота, те никога не могат да бъдат изложени на светлина без риск от промяна [5].
От средата на XIX в. се появява ново авангардно течение – пикторализъм, създадено от Хенри П. Робинсон, който защитава позициите на фотографията в изкуствата. Сред най-известните му книги, които разглеждат фотографиите като картини са „Живописни ефекти във фотографията”, „Художествената фотография” и „Създаване на картини с помощта на фотографията”. Всички те са с ясната и конкретна насоченост, че фотографията е разновидност на изобразителното изкуство. Робинсон създава едни от най-емблематичните снимки, които са емоционално наситени и въздействащи по сюжет, с изключителна композиционна и тонална лекота.
До началото на ХХ в. фотографията се използва предимно за информационни и отчасти научни цели, техниката е достъпна за малцина, а процесите са бавни и тромави, но постепенно фотографията си проправя път и започва да се налага като вещина. Заема своето достойно място сред изкуствата, такива каквото са си извоювали вече художниците. Пабло Пикасо ще каже по-късно, че „фотографията освобождава живописта от задължението и пресъздава нещата такива, каквито са”.
Безспорно определян за един от най-знаменитите и значими фотографи на ХХ в. е френският фотограф Анри Картие-Бресон, наричан от мнозина „Окото”. Той е един от пионерите на фотожурнализма, който се свързва с хуманистичната фотография, която е разновидност на документалната фотография и представлява ответна реакция спрямо изкуствеността на модернистичната фотография. 
 
 
Сн.1. Уличен фотограф в стар град, Делхи, Индия, 1966. © Henri Cartier-Bresson/Magnum Photos
 
Основна тематика в етюдите на Бресон е животът на улицата, несгодите в обществото и събитията от ежедневието. Неговите фотографии участват в първата самостоятелна изложба в Лувъра през 1955 г., което е доказателство, че мястото на това изкуство е редом до големите имена на художниците в музеите и галериите.
 Пътят на фотографията продължава с Никълас Мъри, който създава лаборатория за цветни фотоленти в Америка и става един от първите фотографи, които работят в цвят. Следвоенният период пък кара редица американски фотографи да се обръщат към абстракцията за изразяване на индивидуални фотографски виждания.
През 30-те години на ХХ в. цветната фотография е истински бум сред издателската индустрия за новите лайфстайл списания. Повечето лайфстайл фотографи са инспирирани от европейския авангард [6].
Един от най-видните им представители е Хелмут Нютън, който остава в историята на фотографията, показвайки и заявявайки красотата, перфектните изваяни тела, естетиката и маниерите на жената, но поставена в провокативна роля. Снимките му оставят своя белег в света на фотографията с това, че шокират и преразказват неговата гледна точка предимно на сексуална тематика.
 През 1989 г. Нютън е обявен за кавалер на изкуствата от френския министър на културата, а през 1992 г. за кавалер на изкуствата и науката на Монако [7].
 
 
Сн.2. Хелмут Нютън, British Vogue, Лондон, 1967. © Copyright Helmut Newton Estate
 
 Фотографията с откровена модна насоченост завладява постепенно вниманието на обществото, а Сесил Бийтън е сред фотографите, които са допринесли много в тази област. Снимките му са озаглавявали най-известните за времето си престижни модни и лайфстайл периодични издания като “Vanity Fair”, “Vogue” и “Harper`s Bazaar”. През 30-те годиниБийтън успява да заснеме редица портрети на холивудски знаменитости, които поставя в сюрреалистична обстановка [8].
След като модната фотография се превръща в ново поприще, тя е не просто отразяване на зараждащата се модна вълна, а считана за произведение на изкуството, запечатано в снимки. В средата на своя златен век, в края на 40-те години на ХХ в., холивудското кино превръща своите звезди в световни знаменитости, заради огромния интерес към културата и изкуството. Фотографът Арнолд Нюман получава поръчки от издания като “Life” и “Fortune” за създаването на портретни фотографии на най-влиятелните личности в областта на културата и изкуствата. Нюман развива характерния портретен стил, „фото портрет с интериор” (англ. environmental portraiture), като разбива стереотипа на студиото, изваждайки модела от него [9].
Според теорията на фотогеничността, която е разработена от Едгар Морен в „Киното, или Въображаемият човек”, конотираното ѝ послание е в самия образ, посредством техниката на осветление, експонирането и копирането. Естетизмът във фотографията може да бъде двусмислен - когато фотографията стане живопис, тоест композиция или визуална субстанция подлежи на преднамерена обработка да наложи едно обикновено по-нюансирано и по-сложно означаемо, което не може да се постигне с други конотативни способи [10].
Живопис, фотография, мода, реклама – това са все различните изразни средства, с които боравят създателите им, за да покажат своето изкуство.
  
Визуалният музей на ХХ и XXI век
Първата световна война разпръсва писатели, художници и фотографи в Париж, които са силно убедени, че прекомерното рационално мислене и буржоазни ценности са причина за избухване на войната. Сюрреализмът оказва огромно влияние върху цялата наложена до този момент култура среда, с цел създаване на нова естетика и социален порядък. Художниците рисуват сцени с фотографска точност, които целят да покажат изявата на подсъзнанието. Един от най-ярките представители на сюрреализма е Салвадор Дали, който е известен в историята със своите произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филмите си, но също и фотографиран като модел на портрети, които наподобяват на картините му.
Дадаистът Марсел Дюшан най-точно описва визуалния музей [11] на ХХ в. като част от модернизма, говори за бунт срещу личността, срещу естетическите ценности на обществото, в което художникът е изправен срещу собственият си призрак, и ако според него подмяната на художествени обекти е протест, то за попартистите това е възраждане на изчезналата реалност на изкуството. Ужасът на човечеството от техниката, която го измества и съсипва през Първата световна война, е сред причините за изгубената реалност на изкуството, а индустриализацията на злото, в съчетание със загубата на автентичността и уникалността на една епоха, е част от нарастващите проблеми, които все повече засягат естетическите възгледи на това поколение. 
 
 
Сн. 3. Гала и Салвадор Дали, Сесил Бийтън, 1936. © The Cecil Beaton Studio Archive at Sotheby`s
 
 Изкуството на Анди Уорхол пък представя попарта като трансмисия на образността на масмедиите, консуматорското общество и масовата култура, а фотографията играе централна роля в практикуването му. Според Уорхол иронията с изкуството е неговата същност и затова то трябва да бъде тиражирано многократно. Това е поколение, което е тотално изгубено, и при него всичко ново и модерно е абстракция на създателите му.
 Фотографията като концептуално изкуство е част от еволюцията на фотологията, като един от най-ярките и забележими артисти са Ед Руша, Зигмар Полке, Ман Рей, Марта Рослър и Робърт Смитсън, които му пресъздават нов вид прочит.
 От ХХI в. фотографията активно започва да се разглежда като съвременна форма на изобразителното изкуство. Изминали са два века от изобретяването на фотографската технология и светът на изкуството я поставя на един пиедестал с живописта и скулптурата.
 В средата на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. фотографията става масово разпознаваема сред артистичните среди [12]. Художествената фотография дори официално е призната като изкуство в руския вестник “Извéстия” и лицата, практикуващи тази свободна дейност придобиват званието „фотограф-художник”.
През 80-те години все повече се размиват границите между рекламната и модната фотография във визуалното изкуство. Фотографите създават рекламни визии, предназначени за световните лайфстайл и модни издания, при които естетическото новаторство има предимство пред самия продукт. В САЩ, Ани Лейбовиц, Ървинг Пен, граф Ричърд Аведон и Брус Уибър са сред водещите доайени в рекламната фотография; те създават нов облик на визуалната комуникация в историята на модния свят [13].
Когато се налага разбирането, че новият статут на фотографията като високо изкуство се гради върху отхвърлянето на нейното минало, повечето творци търсят широко поле на изява чрез нови хоризонти. Сред тези фотографи е Синди Шърман с нейния интерес към живописта, представен посредством фотографията, в която използва социалния образ на жените. Друг пример е Лиза Кристин, хуманитарен фотограф, който документира местни култури и ролята на човешкото достойнство в света.
Модерният демон на фотографията е Ървин Олаф [14], в работата си търси силно стилизирани и шлифовани изображения, адресирани към социалните проблеми на обществото, табутата и равенството между половете.
За отбелязване са и типологиите на Андреас Гурски с неговите мащабни панорамни фотографии, снимани под ъгъл, така че да изглеждат практически необятни. Те обогатяват символиката на съвременния свят и представят мястото на човека в него.
Представляват интерес и портретите на Хенри Керстен, в които фотографът използва актьори, декори и костюми, с които създава дигитален монтаж, който изглежда като документ от действително събитие.
Джеф Уол с неговите фотографии пък е точно обратното на уличната фотография, която цели да улови мига. Работата на Уол манипулира множество снимки, за да пресъздаде реконструкция на сцена от съвременното ежедневие и да предложи нов начин за интерпретация на класически картини [15].
Срещата на изкуството и глобализацията води до разпространение на множество художествени изложби, биеналета, пърформанси, които от своя страна водят до движения на икономически мигранти в търсене на по-добър живот и оттам нарастване на броя куратори и творци. Пример за това е изложбата „Неравна география” [16] през 2010 г. в Нотингам Кънтемпоръри, Англия, която разглежда как изкуството откликва на глобализацията.
Въпреки, че мнозина критици са категорични, че фотографията никога не може да бъде изкуство, защото е механичен процес, други утвърждават, че фотоапаратът, подобен на четката за рисуване, е един от видовите инструменти за правене на изкуство. Безспорен факт е, че снимките в наши дни са много лесни за манипулиране и по този начин изчезват границите между изкуствата и се превръщат в цифров сигнал, но това е пътят на фотографията, който търпи множество трансформации и доусъвършенстване.
Според В. Вълканова, „като всеки друг визуален знак и фотографските изображения могат да бъдат разглеждани от различни аспекти: като носители на информация – съдържание, изказ, значения, послания (семантика); според средствата на дизайн и структурата на продукта – форма, цвят, текстура, движение, мащаб, организация (синтаксис); както и според тяхното приложение, въздействие, цел (прагматика)” [17].
 
Заключение
Фотографията е изкуството, което запечатва онзи миг от настоящето, който никой и никога не би могъл да пресъздаде с такава точност, както с фотографската камера. Без значение колко неравности съдържа еволюционният път от създаването на първата камера до днес, ние може да бъдем сигурни, че тя никога няма да остане просто експонат в музеите, поне не и в следващите десетилетия. Напротив, камерата, макар и дигитална, става все по-достъпна, защото това е езикът на бъдещето. Във времената, в които живеем, фотографията е заела своето достойно място в света на изобразителното изкуство и това е безспорно доказателство с нейните световни постижения. Снимката носи отпечатък на душата на твореца и показва личния почерк на създателя ѝ, а езикът на изображенията се оказа един от най-универсалните. „Фотографията е много повече от предаване на реални факти или идеи. Тя е съзидателно изкуство”, обобщава Ансел Адамс [18].
 
Бележки
[1] Георгиев, Георги. Фотообрази и слово в печатните издания. София: Учебно пособие,                            1998, с. 96.
[2] Пак там, с. 96.
[3] Бояджиев, Чочо. Философия на фотографията. София: Изток-Запад, 2014, с. 116.
[4] Пак там, с. 18-19.
[5] William Henry Fox Talbot (1800-1877) and the Invention of Photography, 2004. [cited                                    04.03.2019]. Available from: https://www.metmuseum.org/toah/hd/tlbt/hd_tlbt.htm
[6] Хакинг, Джулия. Фотографията: Цялата история. София: Книгомания, 2014, с.277.
[7] Хелмут Нютън превърана голото тяло в своя философия, 2009. [cited 04.03.2019].                                Available from: http://www.fashion-lifestyle.bg/photography_broi22
[8] Museum Ludwig Cologne. La photographie du 20e siècle. Cologne: Taschen, 2007, p. 46.
[9] Хакинг, Джулия. Фотографията: Цялата история. София: Книгомания, 2014, с. 350.
[10] Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Нар. култура, 1999, с. 512-513.
[11] Viva Vox: Юбилеен сборник в чест на професор Веселин Димитрoв, Състав.                                         Константин Ангов, Снежана Попова, Тотка Монова. - София: Унив. изд. Св. Климент                              Охридски, 2008, с. 77.
[12] Cotton, Charlotte. The photograph as contemporary art. London: Thames&Hudson, 2009,
        p. 21.
[13] Хакинг, Джулия. Фотографията: Цялата история. София: Книгомания, 2014, с.498-499.
[14] Модерният демон на фотографията Ървин Олаф, 2016. [cited 04.03.2019]. Available                              from: https://eva.bg/article/30005-Moderniyat-demon-na-fotografiyata-Ŭrvin-Olaf
[15] Дигитално изкуство, 2015. [cited 04.03.2019]. http://art.blog.libvar.bg/digitalno-izkustvo
[16] Хакинг, Джулия. Фотографията: Цялата история. София: Книгомания, 2014, с. 550-551.
[17] Вълканова, Веселина. Медиен дизайн. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2013,
       с. 21.
[18] [Деветнадесет] 19 мисли на Ансел Адамс. In: Photography-book, 2015. [cited
 
Библиография
Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Нар. култура, 1999.
Бояджиев, Чочо. Философия на фотографията. София: Изток 9 запад, 2014.
Вълканова, Веселина. Медиен дизайн. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2013, с. 21.
Георгиев, Георги. Фотообрази и слово в печатните издания. София: Учебно пособие, 1998.
[Деветнадесет] 19 мисли на Ансел Адамс. In: Photography-book, 2015. Available from: http://photography-book.net/19-misli-na-ansel-adams[04.03.2019]
Дигитално изкуство, 2015, Available from: http://art.blog.libvar.bg/digitalno-izkustvo[04.03.2019]
VivaVox: Юбилеен сборник в чест на професор Веселин Димитрoв, Състав. Константин Ангов, Снежана Попова, Тотка Монова. - София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2008, с. 77.
Модерният демон на фотографията Ървин Олаф, 2016. Available from: https://eva.bg/article/30005-Moderniyat-demon-na-fotografiyata-Ŭrvin-Olaf[04.03.2019]
Хакинг, Джулия. Фотографията: Цялата история. София: Книгомания, 2014.
Хелмут Нютън превърана голото тяло в своя философия, 2009.Available from: http://www.fashion-lifestyle.bg/photography_broi22[04.03.2019]
Cotton, Charlotte. The photograph as contemporary art. London: Thames&Hudson, 2009.
Museum Ludwig Cologne. La photographie du 20e siècle. Cologne: Taschen, 2007.
William Henry Fox Talbot (1800-1877) and the Invention of Photography, 2004. Available from: https://www.metmuseum.org/toah/hd/tlbt/hd_tlbt.htm[04.03.2019]
 
Източници на снимките
 
Снимка 1. Уличен фотограф в стар град, Делхи, Индия, 1966. Фото: © Henri Cartier-Bresson/Magnum Photos. Availble from: https://littleindia.com/henri-cartier-bressons-india-full-frame [04.03.2019]
Снимка 2. Хелмут Нютън, British Vogue, Лондон, 1967. Фото: © Copyright Helmut Newton Estate. Availble from: https://www.thedailybeast.com/helmut-newton-book-world-without-men-returns[04.03.2019]
Снимка 3. Сесил Бийтън, Салвадор и Гала Дали, 1936. Фото: © The Cecil Beaton Studio Archive at Sotheby`s. Availble from: http://www.phe.es/exposicion/mitos-del-siglo-xx [04.03.2019]
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Янакиева, Станимира. Фотография и изкуство: Визуалният музей на ХХ и XXI век. В:                         Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2019, №39. Available                    from: [www.media-journal.info]
 
 

 

дата на публикуване: 05.03.2019, Вторник, 19:01
прочетена: 443 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: