Fake news and new rumors on the Internet
Desislava Antova
Fake news has increased in recent years. Media convergence on the Internet has helped to spread fake news rapidly. The distribution of fake news on the Internet heavily on existing psychological mechanisms related to our perception of information. Journalism sometimes turns out to be neglected in the face of artisanal counterfeits. Media literacy should include not only knowledge and skills to require factual verification, but also knowledge and skills to discern opinions and facts. Rhetoric as a theoretical heritage and practical methods provides knowledge which are useful to improve those knowledge and skills and to be an essential part of media literacy.
Keywords: internet, media, online media, media convergence, media literacy, fake news, post-truth
Фалшиви новини, слухове, интернет
Фалшивите новини могат да бъдат причислени към арсенала на традиционните софистически методи, използвани често в почти всеки реторичен дискурс с цел постигането на убеждение*. Употребата на фалшиви новини понякога се прави с цел развлечение и е подчинена на пародията и иронията, свързва се със смешното. Употребата на фалшиви новини с цел манипулация често причислява фалшивите новини към инструментариума на връзки с обществеността, социалния инженеринг, реториката на хибридната или информационната война, или най-общо към методите на манипулация и дезинформация на общественото мнение.
Интересът за настоящия анализ е продиктуван от процесите на мистификацияна източника на информация, използването на аргументите на авторитета в онлайн медийна среда и от принципа на омонимията при създаването на домейни, които са близки по звучене с авторитетни издания и медии. Разпространението на фалшиви новини в епохата на интернет постави под изпитание доверието не само в медиите, а и в институциите. В такива условия умението за критично мислене, умението за различаване на истината от лъжата, е може би най-необходимата предпоставка за правилното боравене с информацията.
Фалшивите новини и реторичната парадигма
Все по-често се разпространява твърдението, че онлайн медиите улесняват разпространението на фалшиви новини. Една от причините е, че непрекъснато увеличаващият се брой на онлайн медиите. Онлайн регистър на информационните сайтове у нас няма, но има идея за законодателна инициатива в тази насока [1]. Безспорно се увеличава и ролята на онлайн медиите при представянето на публичните фигури.
Настоящото изложение има за задача да проследи конкретни реторични техники и похвати, използвани в онлайн медиите за охулване и създаване на негативен имидж на публични фигури от политическия живот.
Хипотезата е, че често подобни публикации в интернет са с фалшиво съдържание, други разчитат на реално съдържание в друг контекст или в друга реторична ситуация. Основна цел на подобни публикации е да забавляват и да развличат аудиторията посредством иронията, сатирата и сарказма. Не са единични случаите, в които фалшиви новини стават водещо медийно заглавие и предизвикват медийна сензация.
Прегледът показва, че подобни ситуации имаше както по време на изборите в САЩ, Брекзит, така и изборите във Франция и разпалването на антисемитски настроения и вълнения в Германия. В борбата с фалшивите новини в САЩ са ангажирани изследователски центрове и платформи като Factcheck.org [2], PolitiFact [3], в Европа с резолюция Европейският парламент [4] настоява за по-строги правила за онлайн платформите, а партията на германския канцлер Ангела Меркел дори настояваза криминализиране на фалшивите новини [5]. Така споделена фалшива новина в социалната мрежа Фейсбук буквално „погреба“ световноизвестният пилот от Формула 1 Михаел Шумахер [6].
За лъжата като за паралогизъм или обикновен софизъм говори още Аристотел. В „За софистическите опровержения“ Аристотел дефинира шест вида въображаеми опровержения, основани на речта – омонимия, двусмисленост, съединяване, разделяне, прозодия, форма на речта [7]. От реторична гледна точка фалшивите новини подобно на фалшивите аргументи си служат с неистинни факти и измислено съдържание. Фалшива новина може да бъде всяка полуистина от гледна точка на формалната логика. За фалшиви от гледна точка на логиката могат да се считат аргументите срещу личността, както и много често използваните софизми, разчитащи на омонимията или подобното звучене, с което се прикрива неверния източник на информация.
Реториката като сестра на диалектиката [8],както я дефинира Аристотел, създава умение за постигане на убеждение във всеки един конкретен случай. Реторичното послание следователно активира всички налични дискурси, за да въздейства. Именно в този контекст реторичният дискурс и умението за критично мислене и авторефлексия, който той формира, може да бъде мислен като важен практически метод или необходима предпоставка при формирането на дигиталната медийна грамотност. Теоретиците считат медийната грамотност като ключова важна за изграждането на усет към фактите и мненията и лесното отричане на фалшивите новини като явление.
Дигиталната медийна грамотност може да бъде използвана за противопоставянето на явления от типа на социалния инженеринг, който често се използва във виртуалното пространство и е един от най-обичайните елементи от хакерските атаки, например. Такъв похват се използва и за конкретни продукти или услуги в онлайн и вирусния маркетинг. За справяне с „фабриките“ за фалшиви новини, придобили популярност след последните президентски избори в САЩ, социалната мрежа Фейсбук създаде специален бутон за реакция, а гигантът Гугъл ограничи рекламите за сайтове, съдържащи фалшиви новини. Без да навлизаме в полето на информационната/хибридната война, по същество изразяваща се в икономическото и идеологическо противопоставяне между две световни сили – САЩ и Русия, само ще посочим, че именно реторичният дискурс отчита съществуващите заплахи под формата на различни аргументи на силата и анализът на лексикално равнище би позволил открояването на определени тенденции в тази насока.
М. Василева изследва явлението фалшиви новини от гледна точка на медийната теория и журналистика. Изтъква се тезата, че тяхното бързо разпространение не се поддава на журналистическите филтри за проверка на информацията [9]. От философска гледна точка фалшивите новини са част от проблема за постистината. Ивайло Дичев предлага механизъм за контрол над фалшивите новини, подобно на контрола в рекламата [10].
От реторична гледна точка проблемът съвсем не е нов и всъщност има своята хилядолетна история. Още от времето на Теофраст „съчинителят на новини“ е характерен типаж [11]. И тогава както и сега съчиняването на новини се изразява в измисляне на вести за небивалици, на които хората да повярват. Ивайло Дичев посочва в цитираната по-горе статия, че лъжата като всяка индустрия има за цел забавление и пряка печалба.
Могат да се предложат различни определения за това що е фалшива новина.
Работната дефиниция за понятието „фалшива новина” от реторична гледна точка се свързва с това, което най-често умозаключаваме. Фалшива новина е някаква неистина, полуистина или лъжа, разпространявана с цел дезинформация или манипулация. Фалшивата новина е най-близка като механизъм на въздействие до слуха като средство за информация/дезинформация. Подобно на слуха и фалшивата новина се носи в интернет пространството. Също както слуха тя се създава от другите – от тези, които я споделят и говорят за нея. Жан-Ноел Капферер определя слуха като новина, а новината като информация, която представлява прагматичен интерес. „Тя не информира. Тя ориентира“. Въобще, казва Капферер, от една новина, открита във вестника се ражда дискусия, която се отнася не до факта, а до това какво трябва да се мисли за него. „От този спор на чувства, предположения и убеждения се ражда един вид консенсус – това, което наричаме обществено мнение по отношение на тълкуването, което трябва да се даде на въпросното събитие“ [12]. По-нататък той посочва, че хората преповтарят онези от информациите, които имат статут на новина в средствата за масова информация. От тук и обяснението за бързото, лавинообразно разпространение на фалшивите новини в мрежата. Като за едно устойчиво явление във времето, което много прилича на съчиняването на новини говори и Квинтилиан. Той говори за слуховете и мълвата, като според него „една част от хората наричат мълва и слухове съгласието на обществото и го смятат като обществено свидетелство. Друга част назова така онази реч, която е разпространена от неизвестен автор и на която злоречието е дало начало, а лековерието я увеличава“ [13].
Разглеждайки слуховете от реторична гледна точка и отношението към медиатекста, първият фокус попада върху ролята на източника на информация в хипертекстовата реалност на интернет. В онлайн среда медиатекстът е флуиден, съдържа препратки към други позовавания в онлайн пространството и затова често източникът на информация се възприема като авторитетно издание. Тогава в основата на възприемане на неговото име съществено значение има аргументът на авторитета, който се използва в реторичен план да подсили достоверността на казаното, разчитайки на вече утвърден имидж. В онлайн среда читателят/потребителят може само с един клик да провери автентичността на информацията, подобно на учения, позоваващ се на авторитети. Ето защо в хипертекстова реалност и взаимосвързаност на източниците на информация – първични и вторични, най-важна е достоверността им. Тя създава основната валута за потребителите онлайн – доверието. Постигането на доверие е въпрос от първостепенно значение. Много от трудностите за журналистите в онлайн медиите се пораждат от липсата на доверие. Дали източникът ще публикува целия текст на взетото интервю, дали изданието ще бъде коректно. Затова първата и най-честа пречка пред всеки онлайн журналист е свързана с обяснението за онлайн изданието, неговата политическа ориентация или ориентираност. За да се избегне критика от страна на източника на информация, необходимо е винаги преди публикуването й, журналистът да иска одобрение за финалния вариант на текста за публикуване. Желанието за буквализъм нерядко търпи медийни критики, но така или иначе основна цел е съхраняването на достоверността на източника и казаното от него.
В това усърдие, водещ изглежда не технологичната предпоставка да се търси алгоритъм, с който информацията сама да се предлага, а психологическият момент на прагматизъм. Макар че и технологичната предпоставка не следва да бъде пренебрегвана. Тя е съществена част от явлението clickbait в мрежата. То има за цел създаването на уловки за кликване върху дадено заглавие с цел постигането на по-високи приходи от реклама. Сензационно заглавие от типа „Влак излезе от релсите си заради магаре върху тях“, в което след като прочетеш историята разбираш, че влакът просто е сменил перона, на който е спрял, а не е излязъл от релсите си, се създават и с цел привличане на аудитория в онлайн среда. Когато това се прави с цел печалба, тогава по-скоро бихме го разглеждали като елемент на вирусния маркетинг.
Разпространението на фалшивата новина е по-скоро процес, подобен на разпространението на слуха. Тоест това е въпрос, по-скоро свързан с манталитета да се обсъжда и дискутира новината. Не е учудващо, че именно на този психологически феномен разчитат и съвременните съчинители на новини като Джестин Колър. Основателят на компанията „Desinfomedia“ [14] споделя, че създава фалшиви новини в отговор на национализма и крайно десните възгледи. Самият той също е изумен от удивително бързото разпространение на фалшивите новини в социалните мрежи.
Работното определение за фалшивата новина от реторична гледна точка може да бъде продължено. Тя представлява информация, разчитаща на аргументи, предизвикващи силни емоционални състояния – страх, възмущение, гняв. Фалшивата новина се родее с лъжата, фикцията, слухът или мълвата. В тактиката за нейното разпространение се разчита най-вече на активното отношение и интерактивния подход от страна на аудиторията. Често фалшивата новина е половинчата истина за реално случил се факт или събитие, чиято цел е манипулация и дезинформация. Оръжие на пропагандата или обикновен софизъм целта и в реторичен план е формиране на убеждение. Изданието „Политифакт“ преброи и колко пъти терминът бе употребен от президента Тръмп през 2017 г. Учудващо или не, значението, което влага в термина, не съвпада с дефиницията, въведена от организацията, занимаваща се с проследяването на фалшивите твърдения в мрежата, а именно „фабрикувано съдържание, което умишлено се маскира като новинарско отразяване на действителни събития“ [15].
Често в отворения код на мрежата фалшивата новина е създавана за забавление. Лъжата като индустрия намира естествено поприще в онлайн пространството. Обикновено свързваме съчиняването на небивалици с приказките и художествената фикция, но не и с новините. Алгоритъмът, с който се сблъскваме, е подобен на този на софизмите. Така например, анализът в имената на подобни сайтове, тиражиращи откровени небивалици показва, че най-честата заблуда е свързана с източника на информация и неговото мистифициране или умишлено скриване въз основа на омонимия или близост по звучене. Такъв пример ни предлага журналистът Гейл Уейсман, който акцентира на близкото звучене между сайтът за фалшиви новини NYTimes.com.co, имитиращ New York Times [16].
Ролята на източника в онлайн пространството е свързана с аргумента на авторитета. Основна теза е, че в интернет източникът на информация се възприема като аргумент на авторитета. В логически план това би било представено като обикновена логическа грешка или солецизъм. Именно на употребата на този аргумент разчитат създателите на сайтове или домейни, наподобяващи авторитетни национални или регионални издания. В този случай заблуждението е търсен, нарочен ефект от страна на създателя на сайта или домейна. Потърпевш е авторитетът на автентичното онлайн издание. От журналистическа гледна точка верификацията на източника се превръща впървостепенна и все по-трудоемка задача за публикуващия онлайн съдържание. Първо правило за онлайн журналиста е да не се публикува новина без източник. Именно на мистифициран, неясен източник разчитат фалшивите новини.
Друг съществен елемент е разпространението на фалшивата новина. Както вече споменахме, тук се разчита повече на ангажираност от страна на аудиторията. Тоест тя трябва да я сподели в социалната мрежа и да я направи конвертируема. Припознаването на фалшивата новина като новина разчита на стария реторичен принцип на аналогията. Аналогия не в съдържанието, а в новинарското естество на предаваната информация. Все по-трудно е да обясним какво е новината като ценност. Затова и е важно да отбележим, че това не е просто информация, която засяга много хора, а е практическа информация, която бихме били склонни да дискутираме. Такива са и фалшивите новини. Склонни сме да ги дискутираме – затова и ги споделяме в социалните мрежи, в групи по интереси или дори устно.
Малко повече за механизма на фалшивата новина, тиражирана за забавление и смях. Именно такива са фалшивите новини, които най-често се използват в традиционните медии. Индикативен пример в това отношение са традиционните първоаприлски шеги, реализирани от българската онлайн Информационна Агенция „Фокус“. Написани с чувство за хумор, фалшивото им съдържание охотно се тиражира и от други онлайн медии. Обикновено жертва на чувството за хумор стават и македонски онлайн медии. Такъв е примерът с новината: „В Охрид е намерен каменен надпис от времето на Цар Самуил, на който се чете: „Българин, цар и самодържец“ [17]. Охотно цитирана в македонски и български медии, без проверка на източник на информация, в случая мистифициран като „група македонски археолози“, първичният източник – медията се мисли като достатъчен аргумент на авторитета. Цитирането на конкретния надпис само допринася и усилва впечатлението за обща достоверност на информацията. Така дори и без снимков материал, с който находката да бъде потвърдена, фалшивата новина, разпространена от един „информационен лидер“, за какъвто претендира „Фокус“, придобива популярност в общия медиен конглобат/интернет. Верни на чувството за хумор и желанието за забавление същият похват използват и авторите на фалшиви новини като Марко Шакон, Пол Хорнър, Джъстин Колер, чиито имена нашумяха след изборите в САЩ.
Мистификация на източника на информация и нарушението на първото журналистическо правило, а именно: всяка новина да има ясен източник, става основен реторичен похват, който е използван в онлайн медиите при представянето на фалшиви новини. Освен това могат да бъдат откроени и различни нива на мистификация.
Първо ниво на мистификация на източника вътре в новината, какъвто имаме в примера от „Фокус“, в новините предизвикващи кликове – част от явлението clickbait, тъй като самият похват е допустим и в традиционните новинарски сайтове, но в умерена доза. По-високо ниво на мистификация имаме в името на самия сайт или платформа за публикуване. Така, ако за допусната нарочна или случайна логическа грешка на първо ниво, онлайн медията може да излезе с опровержение, то за следващото ниво е необходимо журналистическо разследване и известно хакерско умение за проследяване на следите в мрежата. Такъв е и цитираният пример с Лаура Сидел, журналистът, който достига до пряк контакт с автора на фалшиви новини Джъстин Колер – собственик на „Desinfomedia“. Това става не без помощта на Джон Джансен, главен инженер в Master-McNeil Inc. „Обхождането“ на интернет сайтове, свързани с един и същи домейн, регистрирани на името на Колер позволяват достигането до неговия физически адрес и местонахождение. Като собственик на редица сайтове за разпространение на фалшиво съдържание – над 50 първоначално той отказва коментар, но скоро сам търси журналиста за интервю.
По-високото ниво на мистификация е свързано с търсенето на нарочна близост с имена на съществуващи медии и онлайн платформи. Близост до имената е търсил и Джъстин Колер, който измисля сайтът Denverguardian.com, използвайки популярната платформа за блогове Worldpress. Колер измисля и редица други сайтове, в чиито интернет адрес се търси нарочна близост със съществуващии утвърдени медии на принципа на омонимията или подобното звучене. Първостепенното значение на източника на информация като източник на доверие е използван като аргумент на авторитета и играе ролята на основна търговска валута на медиите по израза на Джийн Полисински от Музея на новините във Вашингтон. Мнение, споделено във филма на БНТ „Добавена реалност“, на журналиста Цветелина Йорданова [18].
Заключение
В заключение може да се каже, че най-използваните реторични техники при предаването на фалшиви новини са свързани с мистификация на източника на информация. Тук често се използва омонимията като начин на внушение на аргумент на авторитета. Освен мистификация на източника, често се случва да се търси нарочен сензационен ефект и нарочна прилика с жълтата преса и заглавия. Небивалиците в мрежата, кликването на връзки към уебсайтове, чиято единствена цел е набирането на печалба, често се повтаря подобно на ключовите думи, с които се извършва търсене на информация. Естествено, заради тегленето към определена дума редакторът може да привнесе в заглавието контекст, който често не съществува в репортерския материал. Често се пренебрегват важни и по-значими от съдържателно естество информации. Знае се, че определени ключови думи или фрази генерират трафик. Такава е фразата фалшива новина, например. Интернет средата създава нови зависимости на човека от технологиите. Преди появата на интернет подобен казус би се свел до потребителите на дадена медия или конкретна аудитория. Днес мрежата позволява всеки сам да прави своята проверка на фактите.
_________
* Тази статия се публикува като част от дейностите по проект "Формиране на
компетентности и усъвършенстване на умения за прилагане на съвременни методи и
методики за научни изследвания от млади учени" (Договор № ДМ10/2 от 14.12.2016 г.
по Фонд „Научни изследвания”, с базова организация СУ "Св. Климент Охридски").
Бележки:
[1] Воля иска да регистрира медиите за защита от фалшиви новини. – В: Frognews, 14.08.2017. [cited 23.10.2017]. Available from: https://frognews.bg/novini/volia-iska-registrira-mediite-zashtita-falshivi-novini.html
[2] А project of Annenberg Public Policy Center. – In: Factcheck.org. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.factcheck.org
[3] PolitiFact. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.politifact.com/truth-o-meter
[4] Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровият единен пазар“. – В: Европейски парламент, 15.07.2017. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-%2f%2fEP%2f%2fTEXT%2bTA%2bP8-TA-2017-0272%2b0%2bDOC%2bXML%2bV0%2f%2fBG&language=BG
[5] Партията на Меркел настоява за криминализиране на фалшивите новини. – В: News.bg. 13.12.2016. [cited 23.10.2017]. Available from: https://news.bg/int-politics/partiyata-na-merkel-nastoyava-za-kriminalizirane-na-falshivite-novini.html
[6] Погребаха Шумахер във Фейсбук. – В: Time.mk, 30.12.2013. [cited 23.10.2017]. Available from: http://bg.time.mk/c/3893f50570/pogrebaha-sumaher-vav-fejsbuk.html
[7] Аристотел. Съчинения в шест тома: Т.1: Органон. София: Захари Стоянов, 2009, с. 543.
[8] Аристотел. Реторика. София, Софи-Р, 1993, с. 46.
[9] Василева, М. Пътят до лъжата – фалшивите новини и пост-истината. – В: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 07.09.2017 [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/patyat-do-lazhata-falshivite-novini-i-post-istinata
[10] Дичев, И. Защо им вярваме, когато ни лъжат? – В: DW, 09.08.2017. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BC-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0%D1%82/a-40018401
[11] Теофраст. Характери. София: Изток-Запад, 2016, с. 23.
[12] Капферер, Ж.-Н. Слуховете. София: Унив изд. Св. Климент Охридски, 1992, с. 48-49.
[13] Квинтилиан. Обучението на оратора. София: Софи-Р, 1999, с. 299.
[14] Sydell, L. We Tracked Down A Fake-News Creator In The Suburbs. Here`s What We Learned. – In: Colorado Public Radio, 23.11.2016. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.cpr.org/news/npr-story/npr-finds-the-head-of-a-covert-fake-news-operation-in-the-suburbs
[15] Holan, A. D. The media`s definition of fake news vs Donald Thrump`s. – In: Politifact, 18.10.2017. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.politifact.com/truth-o-meter/article/2017/oct/18/deciding-whats-fake-medias-definition-fake-news-vs
[16] Weissman, G. Watch out for this fake news website masquerading as The New York Times. – In: Вusinessinsider, 29.06.2015. [cited 23.10.2017]. Available from: http://www.businessinsider.com/nytimescomco-posts-fake-news-articles-pretending-to-be-the-new-york-times-2015-6
[17] В Охрид е намерен каменен надпис от времето на Цар Самуил, на който се чете: „Българин, цар и самодържец. – В: Информационна агенция Фокус: Общество, 01.04.2017. [cited 23.10.2017]. Available from: http://m.focus-news.net/?action=news&id=2380647
[18] Йорданова, Ц. Добавена реалност. – В: БНТ, 14.06.2017. [cited 23.10.2017]. Available from: https://www.bnt.bg/bg/a/dobavena-realnost-14062017
Библиография:
Аристотел. Реторика. София, Софи-Р, 1993.
Аристотел. Съчинения в шест тома: Т.1: Органон. София: Захари Стоянов, 2009.
В Охрид е намерен каменен надпис от времето на Цар Самуил, на който се чете: „Българин, цар и самодържец. – В: Информационна агенция Фокус: Общество, 01.04.2017 . Available from: http://m.focus-news.net/?action=news&id=2380647 [23.10.2017]
Василева, М. Пътят до лъжата – фалшивите новини и пост-истината. – В: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 07.09.2017. Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/patyat-do-lazhata-falshivite-novini-i-post-istinata [23.10.2017]
Воля иска да регистрира медиите за защита от фалшиви новини. – В: Frognews, 14.08.2017. Available from: https://frognews.bg/novini/volia-iska-registrira-mediite-zashtita-falshivi-novini.html [23.10.2017]
Дичев, И. Защо им вярваме, когато ни лъжат? – В: DW, 09.08.2017. Available from: http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BC-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0%D1%82/a-40018401 [23.10.2017]
Йорданова, Ц. Добавена реалност. – В: БНТ, 14.06.2017. Available from: https://www.bnt.bg/bg/a/dobavena-realnost-14062017[23.10.2017]
Капферер, Ж.-Н. Слуховете. София: Унив изд. Св. Климент Охридски, 1992.
Квинтилиан. Обучението на оратора. София: Софи-Р, 1999.
Партията на Меркел настоява за криминализиране на фалшивите новини. – В: News.bg. 13.12.2016. Available from: https://news.bg/int-politics/partiyata-na-merkel-nastoyava-za-kriminalizirane-na-falshivite-novini.html [23.10.2017]
Погребаха Шумахер във Фейсбук. – В: Time.mk, 30.12.2013. Available from: http://bg.time.mk/c/3893f50570/pogrebaha-sumaher-vav-fejsbuk.html [23.10.2017]
Резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровият единен пазар“. – В: Европейски парламент, 15.07.2017. Available from: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-%2f%2fEP%2f%2fTEXT%2bTA%2bP8-TA-2017-0272%2b0%2bDOC%2bXML%2bV0%2f%2fBG&language=BG [23.10.2017]
Теофраст. Характери. София: Изток-Запад, 2016.
Holan, A. D. The media`s definition of fake news vs Donald Thrump`s. – In: Politifact, 18.10.2017. Available from: http://www.politifact.com/truth-o-meter/article/2017/oct/18/deciding-whats-fake-medias-definition-fake-news-vs [23.10.2017]
Sydell, L. We Tracked Down A Fake-News Creator In The Suburbs. Here`s What We Learned. – In: Colorado Public Radio, 23.11.2016. Available from: http://www.cpr.org/news/npr-story/npr-finds-the-head-of-a-covert-fake-news-operation-in-the-suburbs [23.10.2017]
Weissman, G. Watch out for this fake news website masquerading as The New York Times. – In: Вusinessinsider, 29.06.2015. Available from: http://www.businessinsider.com/nytimescomco-posts-fake-news-articles-pretending-to-be-the-new-york-times-2015-6 [23.10.2017]
А project of Annenberg Public Policy Center. – In: Factcheck.org. Available from: http://www.factcheck.org [23.10.2017]
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Антова, Десислава. Фалшивите новини и новите слухове в интернет. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №33. Available from: [www.media-journal.info]