Българските деца имат нарастващо потребление на компютри и интернет. Масив от емпирични данни за детските модели на потребление на новите информационни и комуникационни технологии е събран от изследванията на НЦИОМ – 2006, 2009 г., Алфа рисърч – 2008 г. и др. [28]. Комплексът от данни доказва положителната предразположеност на децата към новите технологии и извиква необходимостта от задълбочено и качествено изследване както на възможностите, така и на рисковете, които дигиталното комуникационно пространство предлага на децата.
Настоящата студия е в посока на рисковете и негативните последствия, които децата могат да изпитат или вече изпитват като участници в дигиталното комуникационно пространство. През последното десетилетие различни типове он-лайн поведения обогатяваха дървото на рисковите и вредни прояви за деца – запознанство, среща с непознат чрез интернет, натрапване на порнографски образи, сексуална експлоатация на деца, обида и вербално или чрез образи (визуално) нараняване на деца, кибертормоз. Интересно е и развитието на образа на извършителя – ако в началото на хилядолетието извършителят е предимно възрастен, пълнолетен, т.е. заплахата за децата идва от по-големите от тях, то десет години по късно, днес, носителите на потенциална заплаха, риск за децата в интернет са и техните връстници, другите деца. Наред с употребата на социалните медии и комуникационни технологии за свързване с другите, игра, развлечение, децата все по-често ги използват и като средство за извършване и разпространение на насилие, тормоз спрямо другите. Този нов вид насилие, тормоз е кибертормозът, който има своя спектър на проявления и сред възрастните, пълнолетните интернет потребители, и сред децата.
Предмет на студията е представата на децата (7-11, 12-15 г.) за кибертормоз.
Целта е да се провери доколко теоретичната дефиниция на това ново социално явление е съответна на реалните му проявления сред българските деца, на формите и начините, чрез които те го извършват, изпитват, наблюдават, осмислят. Чрез тази съпоставка се търси проверка, обогатяване на дефиницията на явлението с цел оптимизиране на инструментариума и методологията за изследването му. В прагматичен, ежедневен план, подобно изследване дава практически насоки за превенция на децата от прояви на кибертормоз.
Студията представя резултати от качествено емпирично изследване на представите на децата (7-11, 12-15 г.) за кибертормоз. Изследването е част от европейския проект COST IS0801 „Кибернасилието: превенция на негативните и стимулиране на позитивните употреби на новите технологии във взаимоотношенията в образователна среда” [Cyberbulling: coping with negative and enhancing positive uses of new technologies in relationships in educational settings] [29]. Избраната изследователската методика е разработена от международен изследователски колектив под ръководството на проф. Ерсилия Минесини, в рамките на гореспоменатия проект. Изследователският колектив е сформиран през 2009 г. като Първа работна група по проекта. Целта на работната група е да изследва и обогати дефиницията и методите за измерване на кибертормоза сред деца. В състава й са представени изследователи от Италия, Испания, Полша, Франция, Португалия, Швеция, Германия, Австралия, България. Методиката е разработена в периода 2009-2010 г. Приета е на 22 октомври 2010 г. Провеждането на изследването в България е по проект „Апробиране и допълване на методика за изследване на същността и разпространението на кибернасилие сред деца”, финансиран от НИД на УНСС (2008-2011).
Кибертормоз сред деца: разпространение и обществена значимост
Децата са най-силно уязвимата социална група както в реалната социална среда, така и в новата кибер среда. Причините са в естествената детска незрялост, наивност и доверчивост, в особеностите на общуването в новата виртуална среда. Същевременно децата са висша ценност и трябва да бъдат съхранени морално, психически и физически. Те са човешки ресурс за развитие обществото като цяло и трябва да бъдат социализирани и интегрирани, а не маргинализирани и изолирани както в реалното, така и във виртуалното общество. Проблем е, обаче, че съвременните български деца са потопени в дигиталното информационно пространство, все по-често сами. Те израстват сред нова техническа и комуникационна среда, те са така нар. нет-поколение. Те са първите, органично израснали сред и със дигиталните технологии и до голяма степен развиват технологична зависимост. Ето защо това поколение се нарича digital natives [62, 63].
Дигиталното комуникационно пространство предлага множество различни възможности, но и множество рискове за децата, които влизат там технологично грамотни, т.е. различават технологиите, служат си с тях на базово инструментално равнище, но психологически и социално неподготвени да участват адекватно и отговорно, със свой принос в изграждането на дигиталното комуникационно пространство като втора действителност. Рисковете за децата във виртуалното пространство и конкретно кибертормозът сред деца се коренят тъкмо в луфта между технологичната грамотност и социалната незрялост, неподготвеност на младите интернет потребители.
През 2010 г. две нови изследвания потвърждават тенденцията към засилено и активно присъствие на деца в онлайн пространството. Това са Европейските деца онлайн – сравнително европейско изследване (http://www2.lse.ac.uk/media@lse/research/EUKidsOnline/Home.aspx) и Кибертормоз – непредставително софийско изследване [26]. Първото дава обща картина на присъствието и моделите на поведение на българските деца в интернет пространствто на фона на сравнителни данни за Европа. Второто дава конкретна емпирична база за разпространението и формите на кибертормоз сред деца в пет столични училища. Данните от тези изследвания не са сравними. Тук те са използвани в опит да се направи първоначална скица на проблема с оглед да бъдат изведени релевантни хипотези.
Според данните на Европейските деца онлайн, българските деца са в общо европейските за участие на деца в киберпространството. Те дават възможност да бъдат изведени конкретни проявления на кибертормоз сред деца: засягане или обида от нещо в интернет – 10% от българчетата на възраст 9-16 г. при 12% средно за Европа; зрители на порнографско съдържание, образи – 21% от българчетата при 23% средно за Европа; деперсонализиране (открадната парола) – 4% от българчетата, при 9% средно за Европа; жертви на кибертормоз – 5% от българчетата при 5% средно за Европа; жертви на он-лайн и оф-лайн тормоз – 21% от българчетата при 19% средно за Европа; извършители на кибертормоз – 8% от българчетата при 5% средно за Европа; извършители на он-лайн и оф-лайн тормоз – 16% от българчетата при 12% средно за Европа.
Онова, което прави впечатление е сравнително ниския дял на деца, които декларират, че са били жертви или извършители на кибертормоз – 13% за България. Тези данни дават основание да смятаме, че въпреки неограничеността на достъпа до дигиталното комуникационно пространство и свободата на използване на информационни и комуникациионни технологии от деца, все още по-голям риск от агресивни, насилнически поведенчески прояви от деца и срещу деца се регистрира в оф-лайн средата им. Липсват обаче още три пети от пъзела – изследването регистрира участието на децата в две от ролите – извършители и жертви и не отразява участието им като наблюдатели, подстрекатели и защитници.
Още емпирична светлина за разпространението на кибертормоз сред деца – участието на деца като извършители и жертви и най-често срещаните форми, дават данните от софийското непредставително изследване „Кибертормоз”. Според тях 23% от децата в извадката са жертви на кибертормоз; 13% са извършители; най-чести форми на кибертормоз са: разпространение на клюки чрез социалните медии; обидни обаждания по мобилен телефон; заплашителни съобщения по мобилен телефон; разпространение на неприлични, фалшиви снимки; открадната самоличност в интернет. Изследвани са 1634 ученици от 3 до 7 клас в пет столични училища. Изследването е проведено от екип на Дружество на психолозите в България с ръководител д-р Методи Андонов през април-май 2010 [26].
Изследването регистрира също и ролята на родителите и учителите в превенцията на децата в интернет средата, а също и в процеса на тяхната рехабилитация, след като са проявили или са изпитали поведение, окачествено като кибертормоз. Като цяло голяма част от родителите не разбират какво се е случило с децата им в кибер реалността – 42% от децата-жертви декларират, че са споделили с родителите си за това; родителите нямат достатъчна дигитална грамотност, родителска подготовка и култура, за да се ориентират сами. Приблизително една четвърт от респондентите казват, че са споделили с учител – 24%. Децата са склонни да споделят с приятелите си преживяванията си – 40%. Тези факти водят към хипотезата за все още ниската обществена осъзнатост на проблема кибертормоз сред деца [20].
Представените данни дават само щрих от емпиричната скица на реалното състояние и разпространение на кибертормоза сред деца като нов социален феномен. Причините за това са изтъкнати по-горе – непредставителност на изследванията, което прави данните валидни само за конкретната извадка или когато има представителност е ограничено регистрирането на видовото разнообразие на проблема и различните роли на деца в него. Те са достатъчни, за да насочат вниманието и на изследователите и на обществеността към зараждащия се проблем на съвременното детство, свързан с взаимоотношенията между децата във виртуалното пространство. Би могло да се каже, че цитираните данни за разпространението на кибертормоз сред българските деца показват незначителен дял на засегнати – 13% според Европейските деца онлайн ІІ. Проблемът има измерения на значимост не само по отношение на индивидуалното развитие на самите деца, но и към социализирането им във виртуалната и още повече към желанието и волята на родителите, учителите, на реалното общество като цяло да изградят здравословна дигитална среда за децата, за развитие на е-образованието, е-бизнеса, е-управлението, виртуална среда, която е в помощ на реалната.
Регистрацията на детски поведения, окачествявани като кибертормоз говори за пролуки в медийната (дигиталната) грамотност на децата. От страна на жертвите – става видима неспособността на децата да се самопредпазват и да реагират адекватно на случилото се. От страна на извършителите – става въпрос за прояви на агресивно, неморално поведение, което противоречи на принципите на етика както в реалната, така и във виртуалната среда. Наред с това, разпространението на кибертормоз сред деца сочи и друг род проблеми, свързани с достъпа на децата до дигиталното комуникационно пространство. От една страна децата са въоръжени с технически средства за достъп, от друга все още не са развили умения и способности да използват достъпа, защото достъп до дигиталното комуникационно пространство е сбор от материално-технически, субективно-психологически, правно-етични фактори [27]. Възможностите на децата да се справят с достъпа се изграждат в процеса на медийно ограмотяване на интернет потребителите и създатели на медийно съдържание.
Достъпът се явява основна категория в осмислянето на съвременното обществто, на съвременната епоха, ако следваме Джеръми Рифкин. Всъщност различните нива на достъп до информационни и комуникациини технологии, услуги, средства на отделните групи от едно общество е критерии за дигиталното стратифициране, дигитално разделение (digital divide) на обществото като цяло.
Дефинитивни основи на явлението кибертормоз
В теоретичната литература се срещат множество дефиниции на явлението кибертормоз. Най-често използваната, поради своята синтетичност и ниво на достигната яснота е дефиницията, предложена от Питър Смит и колектив (2006 г.) за кибертормоз. Същата е приета като работна дефиниция в рамките на настоящия проект. Според нея кибертормозът е нова форма на тормоз, родена в условията на новата информационно комуникационна среда. Той е преднамерено повтарящо се в определен период действие, извършвано от индивид или група спрямо лице, което не може лесно да се защити. Кибертормозът се осъществява чрез посредничеството на информационни и комуникационни технологии, публично или лично, може да бъде с явен или анонимен извършител. [69, 70]
Предложената дефиниция изхожда от дефиницията за традиционен тормоз на Оуелс (1997). Добавени са средствата за извършване на кибертормоз, както и публичното измерение на явлението. Дефиницията посочва петте основни критерия за кибертормоз. Това са:
o Неравновесие на силите (imbalance of power) на извършителя и жертвата. Основно базирано на неравновесие на достъпа и различна степен на психическа, когнитивна, социална и физическа зрелост на децата; основне критерии за дефиниране на едно действие като тормоз (реален тормоз).
o Преднамереност (intentionality). Това е основен критерии в дефиницията на традиционния тормоз като планувано действие с цел нанасяне на вреда върху даден обект. Свързва се с понятието агресивност, с действия и поведения, които са окачествявани като агресивни.
o Повтаряемост на действието (repetition). Това е основен оразличителен критерий между насилието като едноактно действие и тормоза като повтарящо се във времето едно и също действие. Критерият е характерен, както за дефинирането на традиционните насилие и тормоз, така и при определянето на дадено действие като насилие или тормоз, извършено посредством информационните и комуникационни технологии във виртуалната среда.
o Публичност на действието (public / private). Това е критерий, специфичен за кибертормоза. Разбира се може да бъде наблюдаван и при традиционния тормоз, доколкото в не редки случаи тормозът между деца се извършва публично, пред очите на свидетели. Кибиртормозът се случва в дигиталната комуникационна среда, която е характерна като пространство на виртуалната публичност. Голяма част от проявленията му са насочени срещу определен субект, но осъществени в публично пространство. Съществуват определени форми, типове на кибертормоз, които се извършват изцяло и само в публичен контекст – например изключването от онлайн групи е публичен акт, доколкото всички членове на групата забелязват това, разпорстряняването на оскърбителни, компрометиращи вербани, визуални, аудио или аудиовизуални съобщения насочени към някого също е публично действие, в случаите, когато разпространението става посредством социални медии.
o Анонимност (anonymity). Критерият анонимност също произтича от спецификата на общуването чрез дигитални средства и технологии, които позволяват скриване на автентичната самоличност на участниците в общуването.
Според Толя Стоицова от дефинирането на явлението следват неговите основни компоненти: поведенческият акт трябва да бъде агресивен, умишлен (т.е., съзнателно насочен), повтарящ се и с дисбаланс по отношение на силата (властта). Стоицова поставя съответни изследователски въпроси, произтичащи от всеки от критериите.
• Агресивност – за агресията в традиционното пространство и смисъл съществуват огромен брой публикации, агресията е обект на изучаване още от древността. Въпросът, в контекста на взаимоотношенията между субектите в киберсредата е как се пренася агресията в киберпространството.
• Повтарящо се агресивно поведение – някои изследователи смятат за необходимо именно тази повторяемост на агресията да бъде включена в дефинирането на кибертормоза. От друга страна обаче, това повторение на агресивното поведение е проблематично за операционализация, тъй като съществуват различия във възприемането от страна на насилника и от страна на жертвата на това, колко на брой агресивни инцидента водят до съществени последици. Ако повторяемостта е лесно да се определи, когато насилникът изпраща голям брой текстови послания по мобилния телефон или по е-майла то много по-неясен е случаят, когато насилникът създава, например „унизителен сайт” или изписва неприлично съобщение в уебсайт, до който имат достъп много хора.
• Дисбаланс на силата (властта) – характерен критерий за взаимодействието насилник – жертва, описва се като фундаментален аспект на тормоза, който позволява да се направи разграничение между агресивен акт и тормоз. Измерването на дисбаланса на силата никак не е лесна задача, тъй като става въпрос за деца. Проблемите на измерването се усложняват още повече като се има предвид, че силата може да бъде социална, психологична или физическа по природа [32].
Кибертормозът има огромно видово разнообразие. Най-общо практическите му проявления могат да бъдат класифицирани по следните няколко критерия:
Спрямо използваното информационно и комуникационно средство:
• кибертормоз, осъществяван чрез мобилни телефони;
• чрез интернет – социални медии (Фейсбук, Скайп и др.), класически интернет сайтове;
• чрез комбинация от комуникационни средства.
Спрямо формата на съобщението, чрез което се осъществява действието:
• кибертормоз чрез текстово съобщение (писмена форма);
• чрез картинка, снимка, видео (визуална форма);
• чрез комбинация на съобщения.
Според вида действие кибертормозът може да се осъществява като:
• продължително и последователно нагрубяване, обиждане, унижаване, сриване на достойнството на жертвата;
• продължително и последователно изключване на жертвата от он-лайн групи;
• деперсонализиране – разкриване на идентификационните кодове на жертвата и изобличаване на виртуалната й идентичност;
• като комбинация от посочените.
Проверка на дефиницията: методическа основа на изследването
Избраната изследователска методика е качествена. Изследователският план включва два етапа:
– първи етап – провеждане на фокус групи;
– втори етап – провеждане на тест.
В настоящата студия са представени резултатите само от първия изследователски етап – фокус групите. На вторият етап – провеждане на тест, ще бъде отделено внимание в друга студия, поради обширността на получените резултати и широкия интерпретационен спектър.
Обект: Деца, ученици в две възрастови групи: 11-12 и 14-15 г.
Предмет: Представите на децата за същността и разпространението на кибертормоз сред деца.
Цел: Да се проверят представите на децата (11-12 г. и 14-15 г.) за същността на явлението кибертормоз чрез оценка на петте най-често срещани критерии за дефиниране на явлението кибертормоз, за да се обогати дефинитивната рамка и да се планират интервенции с по-висока степен на ефективност.
Хипотези:
По отношение на същността на кибертормоза като негативен ефект от употребата на нови комуникационни технологии и средства, предполагаме, че разпознаването, осмислянето и категоризирането на дадено действие като кибертормоз е зависимо от медийната и обща грамотност, семейна и училищна култура и социална чувствителност на децата. Очакваме, че ранжирането по тежест на всеки от изследваните пет дефинитивни критерия ще варира в съответствие с възрастта, пола и социално-икономическия статус на детето (неговото семейството).
Разпространението на кибертормоз сред деца е в пряка зависимост от достъпа, който децата имат до дигиталното комуникационно пространство. В този ракурс предполагаме, че нивото на разпространение на явлението ще се увеличава: с нарастването на възрастта, което предполага натрупване на медийна (дигитална) грамотност и видово разширяване на обхвата от информационни и комуникационни средства за достъп и ще бъде зависимо от социално-икономическия статус на детето (неговото семейство).
Разпространението на кибертормоз сред деца е в пряка зависимост от степента на осъзнатост на проблема от самите деца, независимо дали са в ролята на извършител, жертва, наблюдател. Предполага се, че поради ниска степен на осъзнатост, децата по-често не разпознават дадено действие като кибертормоз и не осъзнават сериозността, вредите, които съответното действие би могло да причини както на жертвата, така и на извършителя, а също и на наблюдателите, свидетели на акта.
Допълнителен модул
Одобрената от колектива методика е базирана само върху възрастов и полов индикатор, доколкото са предвидени разпределения на групите по тези два индикатора. Пред вид стратификационната структура на българското общество, за нас беше интересно да проверим и още един индикатор – стратификационния.
Социално-класовата структура на българското общество и конкретно начеващите процеси на дигитално стратифициране на обществото водят до хипотезата, че децата в различните социално-културни цивилизационни слоеве в България имат различни, съответни на тяхната степен на достъп до дигиталното комуникационно пространство, модели на потребление на новите технологии. Това е основата да се предположи различен модел на възприемане на явленията в кибер-пространството и конкретно – на кибертормоза сред деца. За да се провери хипотезата е направено разграничение на две групи респонденти: ученици в общинско и в частно училище като са спазени изискванията за възрастта. Така в настоящото изследване са планирани и проведени 4 (шест) фокус групи – 2 по оригинална методика и 2 допълнителни, като е спазен следния формат.
Фокус групи: формат и рекрутиране
• 2 (две) фокус групи в общинско училище с цел усъвършенстване на дефиницията и изследване на перцепцията на кибертормоза сред деца както следва: 1-ва група: 10 бр. участници – равен брой от двата пола, 11-12 г. (5-6 кл.); 2-ра група: 10 бр. участници – равен брой от двата пола, 14-15 г. (7-8 кл.).
• 2 (две) допълнителни фокус групи в частно училище с цел проверка на хипотезата за зависимост между социално-статусната принадлежност на децата и моделите им на интернет потребление както следва: 11-12 г. (5-6 кл.); 2-ра група: 10 бр. участници – равен брой от двата пола, 14-15 г. (7-8 кл.).
Фокус групи: методика на провеждане
Въведение. Представяне на екипа, целта, дискусията. Етични стандарти.
Ключов въпрос А: Думата (израза), с която се означават следните типове поведения. За илюстрация на типовете поведения се използва ситуация № 21 (21 W-V; 21 V; 21 E; 21 I) от тестовете. Респондентите трябва да посочат думи, с които означават съответното действие.
Ключов въпрос В: Критерии за кибертормоз. Представят се избрани ситуации като се предоставя възможност на респондентите да преценят тежестта на всеки от петте основни дефинитивни критерия за кибертормоз.
o Неравновесие на силите (imbalance of power)
o Повтаряемост на действието (repetition)
o Публичност на действието (public / private)
o Анонимност (anonymity)
o Преднамереност (intentionality)
Ключов въпрос С: Форми, видове на кибертормоз. Видово разграничаване на представените типове поведения (по дадените ситуации). Допълнение на списъка с поведения от същия вид на база на опита на респондентите.
Заключение: Свободен разговор и последен въпрос: коя е думата (израза), която означава представените поведения. Благодарности.
Допълнения:
Първо. Предвид необходимостта да бъдат уловени тенденциите в разпространението на кибертормоза сред деца в България в съответните възрастови и социално-културни групи, сценарият за провеждане на фокус групи в заключителната си част е допълнен с още два модула. Първият цели да даде количествена ориентация относно разпространението на явлението: случвало ли се е на ваши приятели подобно нещо?; какво, как, разкажете? Вторият цели да даде първоначална представа за отношението на семейството към поведението на децата в киберпространството: имате ли Фейсбук, Скайп?; какво правите в интернет?; родителите ви знаят ли?; приятели ли са ви?.
Второ. При децата от по-ниската възрастова група, за задържане на тяхното внимание и с оглед на свеждане на абстрактността на разговора до нивото на конкретно-образното им мислене, е въведено следното допълнение: те са помолени да скицират това, което си представят докато слушат обяснението на конкретните, описани по-горе, ситуации.
Трето. Хигиена на труда. Всяка фокус група трябва да продължи 40 минути (максимум 50 мин.). Ако е необходимо може да бъде направена допълнителна фокусирана дискусия, но задължително след 10 минутна почивка за участниците.
Четвърто. Задължително е спазването на принципа за върховенството на детския интерес и правата на детето, описани в Конвенцията за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето. Провеждането на изследването трябва да бъде съобразено с Етичния кодекс за работа с деца и в частност етичните стандарти при изследване на деца, разработени от ЕSOMAR Guidelines on Interviewing Children and Young People.
Кибертормоз: представите на децата
1. Същност на кибертормоза според децата
В много голяма степен, поведенията, които респондентите определят като кибертормоз се съдържат в дадената по-горе дефиниция на явлението. От гледна точка на развитието на научно-теоретичното осмисляне на кибертормоза като ново явление в модерния социален живот, са регистрира припокриване на теоретичната дефиниция с реалните, практически измерения и ракурси на изследваното явление.
Най-лесно за респондентите се оказва позиционирането на кибертормоза. Те са единодушни в твърдението, че действието се извършва в „киберпространството”, в „интернет”. Следователно, за да се извърши кибертормоз е необходима комуникационна технология, чрез която да се осъществи връзката между извършителя и потърпевшия. Според изследваните деца тези технологии са най-често интернет базирани – социални медии (фейсбук), комуникационни технологии (скайп). В собствените им определения, относително рядко се споменава, се мисли за мобилния телефон, чрез който дефинитивно също се осъществява кибертормоз сред деца.
„Тормоз по интернет. Например, ако си казал нещо обидно за някого в интернет – това е най-малкият тормоз” – момиче 12 години
„Мисля, че кибертормоз означава тормоз в интернет. Тормоз в едно пространство.” – момиче 15 г.
Респондентите правят логичен и лесен пренос от познатото им явление – традиционен тормоз към относително непознатото и ново явление – кибертормоз. Въвеждат ясно разграничение между традиционен и кибертормоз чрез идеята за физическото съприкосновение между извършителя и потърпевшия (жертвата) – при традиционния тормоз съществува физически контакт, докато при кибертормоза практически такъв не се осъществява. Това идва да покаже адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото социално явление. Аналогията е ясно проследима, както в изразените от децата мнения в рамките на проведените фокус групи, така и в обобщените резултати от проведения тест.
„Кибертормоз означава, че някой използва киберпространството, за да наранява, обижда и психически тормози друг” – момче 12 г.
„Кибертормоз – думата сама подсказва за какво иде реч. Кибер = в интернет. Тормоз = уронване на престижа, нанасяне на удари по психиката на човек.Така всички разбираме, че става въпрос за тормоз, но без физическо въздействие” – момиче 15 г.
Липсата на физически контакт между извършителя и жертвата води до допускането за анонимност на действието. Анонимността е една от допълнителните характеристики на кибертормоза в сравнение с традиционния тормоз. В субективен план, тя произтича именно от неосъществената физическа връзка, незапознаването на двамата участника. В обективен – от спецификата на виртуалната среда, където е възможно, допустимо и често практикувано скриването на оригиналната самоличност. Респондентите, обаче не отчитат този критерий нито като основен, нито като допълнителен при определянето на дадено поведение като кибертормоз. Според получените данни, ситуациите когато извършителят е непознат за жертвата и действието се извършва само между извършителя и жертвата, без наличие на свидетели, не са определени като кибертормоз. Обяснение на този факт може да се търси по линия на ниво на развитие на детските когнитивни и психически възможности. На възраст 12 – 15 години света все още се измерва с кръга на познатите лица, места, предмети. В този смисъл всичко, всички, които са извън познатия кръг не съществуват и при положение, че няма пряк физически, материален контакт с тях, те не представляват заплаха, не носят опасност за сигурността, спокойствието и комфорта. Следователно техните действия или бездействия във виртуалното пространство остават незабелязани, в смисъл, че не нанасят вреда. Само по себе си тази детска предразположеност е бомба със закъснител по отношение на опасностите и рисковете за децата във виртуалното пространство. Тя се свързва с проблема за осъзнатостта, готовността на децата да бъдат не само потребители, но и активни участници в дигиталното комуникационно пространство, при това без или с минимална степен на риск. Същевременно от страна на извършителите тази детска нагласа е изключетилно благоприятна за извършване и прикриване на деяния, окачествени като тормоз, кибертормоз във виртуалното пространство. Тъкмо към обостряне на вниманието и предпазливостта на децата към непознатите други в интернет бяха насочени редица кампании на социален маркетинг в последното десетилетие [20].
Случаите, в които извършителят е непознат за жертвата, но действието се извършва пред очите и със знанието на свидетели, са категорично определени като актове на кибертормоз. Свидетелите обаче принадлежат към групата „ние” – микросоциалната група в социалната идентификация на жертвата или към „другите” – близките други, с които имаме еднакви нагласи, споделяме еднакви ценности, относително близко сме едни до други. Тази затвореност в кръга на моите близки и по-далечни познати е едно от ограниченията на настоящото изследване. Инструментариумът не обхваща третата, по същество важна за социалната идентификация на личността, група – а именно далечните други или още „чуждите”, онези с които отношенията са враждебни.
Същественото от гледна точка на дефинирането на явлението кибертормоз сред деца през призмата на самите деца, тук е въвеждането на другия уникален за кибертормоза дефинитивен критерий – публичност на действието. Според респондентите анонимността на извършителя когато е съчетана с публичност на действието, т.е. действието има свидетели – обидното текстово съобщение или снимка са не само изпратени на жертвата, но и разпространени сред он-лайн приятелските групи, е недвусмислена проява на кибертормоз. При това определена като проява, която в повечето случаи има „сериозни” или „много сериозни” последствия за жертвата.
Степента на сериозност на последствията за жертвата зависи от други два взаимно свързани фактора. Това са:
• На първо място реакцията на жертвата – дали ще се наскърби, обиди, дали ще има възможност, субективна и обективна, да се самозащити или няма да обърне внимание на действието (това са двата типа реакции на жертвата, които са заложени във въпросника).
• На второ място честотата на извършване на действието – еднократен, случаен акт или повтарящо се действие през определен период (един месец, както е фиксирано във въпросника).
Що се касае до реакцията на жертвата – ще се наскърби и няма да може да се самозащити или няма да обърне внимание, по-голямата част от респондентите окачествяват като кибертормоз случаите, в които потърпевшия ще се наскърби и няма да може да се самозащити. Тази реакция на децата-участници в изследването потвърждава друга основна характеристика както на традиционния, така и на кибертормоза, а именно – неравновесието, дисбаланса на силата на извършителя и жертвата. Кен Ригби извежда следните седем източника на неравновесие на силата между учениците в училище, които са основа на традиционното насилие.
• Способност да нараняваш физически другите;
• Материално превъзходство над другите;
• По-висока степен на увереност, самоувереност, агресивност;
• Дар слово – по-специално способност да нараняваш другите чрез избора на изразни средства;
• по-висока социална интелигентност, манипулативни способности – възможност да настройваш другите срещу някого или да ги изключваш;
• по-висок статус и кореспондираща с това възможност да налагаш себе си над другите [61].
Същите фактори за дисбаланс на силата могат да бъдат пренесени и върху територията на кибернасилието.
При склонност към физическа агресия, която води до нараняване на другите, не е трудно тази агресия да бъде проявена в интернет пространството.
Материалното превъзходство е изключително важен фактор за разпространението на кибертормоза. Както бе предположено в началото на изследването, различния социално-икономически статус на децата влияе върху разпространението на кибертормоз. Учениците от частно училище, за които се предполага по-висок социален и икономически статус на семействата им, по-добра материална осигуреност на домакинствата и членовете на домакинствата, включително с информационни и комуникационни средства от последна технологична вълна съобщават повече случаи на кибертормоз сред техните близки съученици и приятели в сравнение с учениците от общинските училища.
По-високата степен на увереност, самоувереност, агресивност би помогнало на потърпевшия да не се превърне в жертва на кибертормоз като просто не обърне внимание на извършеното срещу него действие. Респондентите определят кибертормоза като действие срещу „горкото”, „беззащитното”, „самотното” дете, детето, което не е уверено, самоуверено, агресивно. И обратното, респондентите определят извършителя като „нахален”, „агресивен”, „безсрамен”, „невъзпитан”, което кореспондира с уверен, самоуверен, агресивен.
Дар слово – кибертормоза не е свързан с физическо съприкосновение на извършителя и жертвата, но разчита изцяло на визуални, аудиовизуални или вербални – писмени или устни обидни, осъкрбяващи, унизяващи достойнството съобщения. Може да се предположи, че деца с изявени говорни възможности и речева чувствителност биха могли да намерят по-точната, по адекватната фраза, ако решат да предприемат кибертормоз срещу други деца. Този аспект, обаче, не е включен в инструментариума на настоящото изследване, не е и докоснат в проведените фокус групи било то като предварително зададена тема или като непосредствена реакция на респондентите. Поради тази причина, тук темата ще остане отворена до нивото на хипотеза за бъдещо изследване.
Същото е в сила и за следващите два фактора за неравновесие на силите – по-висока социална интелигентност, манипулативни способности и по-висок статус, възможност за налагане на себе си над другите. За разлика от фактора дар слово, обаче, тези два фактора се прокрадват в реакциите на 15 годишните респонденти в проведените фокус групи. Долавят се в описанието на реални извършители на кибертормоз. В разказаните случаи извършителите са по характер „надменни”, „в час с технологиите”, което означава технологично, дигитално грамотни, а дигиталната грамотност е компонент от съвременната социална интелигентност, описвани са като разполагащи със съответни модерни комуникационни технологии, което ги прави по-високо статусни сред съучениците си и приятелските си групи.
Що се отнася до честотата на извършване на действието, по-голямата част от респондентите декларират, че еднократното действие не е кибертормоз, особено, ако е лично – без свидетели и ако потърпевшия не обърне внимание. Тъкмо обратното – продължително повтарящото се действие категорично се определя като кибертормоз и още повече – степента на сериозност по отношение на жертвата зависи от натрупването на фактори като публичност – колкото повече свидетели има, толкова по-сериозни са вредите и реакция на потърпевшия – логично е, че ако жертвата се почувства наранена, това са сериозни последствия, но е изненадващо, че дори и в случаите когато потърпевшия не обръща внимание на продължителното публично действие, то действието отново се определя като кибертормоз от респондентите. Този резултат се наблюдава основно във възрастовата група на 15 годишните. Защо? Вероятно защото те се досещат, че дори и жертвата да не обръща внимание, при системното повтаряне на едно и също действие, което е целенасочено да вреди, у съзнанието на потърпевшия се наслагва негативна емоция, която рано или късно се освобождава. Повторяемостта на действието е разликата между насилието като едноактно действие, което продължава за определен относително кратък и определен период от време и тормоза като повтарящо се, циклично, в определен период от време действие, съзнателно и преднамерено насочено срещу някого с цел нанасяне на вреда. Нерядко тормозът и в частност кибертормозът е вид удоволствие за извършителя. Тъкмо това е споделено от 12 годишните респонденти в проведените фокус групи.
„Когато чуя кибертормоз сред деца си представям деца, дете, на което му харесва да тормози другите” – момиче 12 години
Като цяло респондентите определят като кибертормоз действия, които са целенасочени от страна на извършителя да обидят, оскърбят, разобличат, навредят на потърпевшия (жертвата). Това пряко кореспондира с критерия за преднамереност на действието (intentionality), както и с неговото пояснение – не става дума само за преднамерено действие, но за агресивно, злонамерено действие спрямо потърпевшия.
„Тормоз над някой нарочно, за да се нарани или обиди или, за да бъде унизен” – момче 12 години
„Според мен е много гадна, умишлена детска постъпка в интернет. Това наранява чувствата и достойнството на децата и трябва да се вземат мерки” – момиче 15 г.
В резюме: според получените данни, децата-участници в изследването определят кибертормоза като действие, което се (1) извършва посредством новите информационни и комуникационни технологии в така нар. кибер среда (2) преднемерено с цел вреда, (3) повтарящо се, (4) при което извършителя и потърпевшия са в неравностойно един спрямо друг положение. Възможно е да се извършва (5) публично – в присъствие на свидетели или без свидетели, както и да е с (6) анонимни един за друг извършител и потърпевш. Така конструирана дефиницията за кибертормоз, дадена от децата посредством методиката на настоящото изследване повтаря теоретико-научната дефиниция за явлението и внася определени доизясняващи я нюанси. Например, сериозността на последствията, вредите за жертвата се определят от наслагването на няколко различни фактора – анонимност, но публичност и повтаряемост на действието; неанонимност, публичност, повтаряемост и липса на отрицателна реакция от страна на жертвата и др.
2. Видове кибертормоз според децата
Киберторомозът има богато видово многообразие. Според информационното и комуникационно средство, чрез което се осъществява, той може да бъде:
• кибертормоз, осъществяван чрез мобилни телефони;
• чрез интернет – социални медии (Фейсбук, Скайп и др.), класически интернет сайтове;
• чрез комбинация от комуникационни средства.
В последния за сега доклад на Кайзер фемили фондейшън, съвременните деца са определени като поколение М² (mediamultitasking) заради способността им да работят с няколко медии синхронно в едно и също време. Тази тяхна способност предполага, че разпространението на кибертормоз чрез комбинация от информационни и комуникационни технологии, например съчетаването на фейсбук и мобилен телефон или подобно, е възможно да се прилага често от децата. В противоречие на това, данните не показват такава изобратателна находчивост от страна на децата. От една страна във въпросника не е обхванат този вид на кибертормоз, от друга, дори и във фокус групите, където разговора въпреки предварителния, задължителен сценарий, все пак допуска възможност за други реакции, подобни мултимедийни решения в осъществяването на кибертормоз не са регистрирани. Децата изглежда, че подхождат „традиционно”, разделяйки различните видове канали при нетрадиционния кибертормоз.
Любопитен факт, показан от данните на изследването е, че дори и мобилните телефони са по-скоро изключени като средства за осъществяване на кибертормоз. Защо? Вероятно, защото повечето от учениците разполагат с мобилни телефони, с които сравнително трудно може да се постигне публичност на акта, анонимност на извършителя и др. Тук е необходимо разграничението между отговорите, дадени от учениците от общинско и тези от учениците от частно училище. Оказва се, че формата кибертормоз чрез мобилен телефон е по-силно застъпена сред учениците от частно училище. Защо? Вероятно защото децата в частно училище разполагат с по-високотехнологични мобилни телефони, чрез които може да се комуникира не само с текстово съобщение, но и с видео съобщение и още – чрез които може да се осъществява Wi Fi и друга безжична връзка. Подобни технологични средства позволяват много бързо осъществяване на контакт с многоброен кръг приятели, което от своя страна е предпоставка за публичност на кибертормоза. От друга страна, според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната. По-високо технологичните мобилни телефони имат и по-широк спектър от възможности за осъществяване на визуален кибертормоз.
Най-устойчив и широко разпространен вид кибертормоз, според децата е осъществяваният чрез интернет – конкретно чрез комуникационната технология Скайп, чрез социалната медия Фейсбук и чрез сайтовете за видеосподеляне. В поместеният по-долу коментар на момиче, 12 години, ясно се различават и формите на кибертормоз, осъществявани чрез различните интернет базирани технологии.
„Списък със сайтовете за тормоз над деца:
1. Facebook – 8 жертви
2. Skype – 5 изплашени деца
3. Vbox – 10 обидни коментара” – момиче 12 години.
Участниците във фокус групите споделят още:
„Често ми влизат в скайпа и ме обиждат” – 12 години
Това означава, че детето или не поддържа филтър за селекция на контактите си, или не съумява да прекрати връзката с извършителите.
„Веднъж са пробивали фейсбука ми и гадни неща са изпращали на приятелите ми от мое име” – момиче 12 години
„На приятел му е разбит фейсбука и са казани лоши неща за семейството му” – момче 12 години
„Не съм била внимателна при излизане от фейсбук. След мен са влезли в профила ми и бяха разпространили лоши неща за мен. Не искам да ги кажа” – момиче 15 години
За какво говори това? Най-напред за невнимателност на децата, на родителите им, дори и на учителите им при акта на създаване на профил във фейсбук. Има едно масово неспазване на правилото на фейсбук, според което не е разрешено на деца под 14 години да имат профили. Изследването, обаче показва, че на всеки 10 деца на възраст 12 години, 9 имат активен фейсбук профил. Тези, които нямат се чувстват изолирани от реалната си социална среда, те са старомодни. Същевременно факта говори за ниска медийна грамотност и на децата, но и на родителите им. Защото непознаването на правилата, неспазването им е точно липса на грамотност. При това положение децата са пряко изложени на всякакви форми на кибератаки. От друга страна, когато се почувстват сами, анонимни във виртуалността, те биха били изкушени да предприемат, макар и просто, за да опитат как е, действия подобни на кибертормоз или кибертормоз. Ето как ниската степен на медийна грамотност всъщност влияе върху разпространението на кибертормоз сред деца. Отново ниска степен на грамотност е причината, поради която 15 годишните деца стават жертва на кибертормоз.
Спрямо формата на съобщението, чрез което се осъществява действието, кибертормозът може да бъде:
• кибертормоз чрез текстово или гласово съобщение (писмена, устна форма);
• чрез картинка, снимка, видео (визуална форма);
• чрез комбинация на съобщения.
И тук отново третата форма – комбинация от съобщения остава неразпознаваема за респондентите нито за групата на 12 годишните, нито за групата на 15 годишните. Изглежда, че комбинираните форми, поради факта че не са готови форми, а трябва да бъдат обмислени индивидуално за всеки отделен случай не са срещани. Тук би било интересно да се провери дали така стой въпроса с комбинирането на медии и форми от децата при изпълнението на творчески проекти с положителен заряд и отзвук.
Децата категорично поставят знак за по-висока степен на сериозност за жертвата върху кибертормоза, извършван чрез визуални или аудиовизуални форми в сравнение с кибертормоза, извършван чрез текстово или гласово съобщение. Този резултат е валиден и за двете възрастови, както и за двете социални групи деца. Фактът е обясним предвид разликата в силата на емоционалното въздействие на образа, визията пред текста, словото.
Според вида действие кибертормозът може да се осъществява като:
• продължително и последователно нагрубяване, обиждане, унижаване, заплашване, сриване на достойнството на жертвата;
• продължително и последователно изключване на жертвата от он-лайн групи;
• деперсонализиране – разкриване на идентификационните кодове на жертвата и изобличаване на виртуалната й идентичност;
• като комбинация от посочените.
Респондентите определят като кибертормоз именно действия във виртуалното пространство, които се изразяват в нагрубяване, обиждане, унижаване, разобличаване на достойнството, изключване от отнлайн групи и деперсонализиране. Колкото по-продължително, повтарящо се във времето е съответното действие, толкова по-сериозни са последствията от него за потърпевшия, според получените данни. И обратното, голяма част от децата казват, че ако действието е еднократно, потърпевшия няма да обърне внимание, „ще си помисли, че е станала грешка”, или ще го приеме „на шега”. За критерия продължителност, повторяемост на действието, като основен компонент от дефиницията на явлението кибертормоз вече стана въпрос в този доклад. Тук акцентът е върху това разпознават ли децата посочените действия като форми на кибертормоз.
Случаите, които са споделени от участниците във фокус групите в отговор на въпроса: „На Вас или на ваши приятели случвало ли ви се е да станете жертви на кибертормоз?” предимно са свързани с две от формите на кибертормоз: нагрубяване, обиждане, унижаване и сриване на достойнството и деперсонализиране – открадване на идентификационните кодове и пароли за достъп до личен профил и разпространяване на обидна, невярна информация за собственика на профила.
Резултатите от теста показват, че децата окачествяват като кибертормоз и третото предложено поведение, а именно изключване от онлайн група. Степента на сериозност за жертвата отново е зависима от комбинирането на конкретното действие с фактори като: анонимност, публичност на действието, продължителност, повтаряемост във времето.
Данните показват и в този случай съвместимост на теорията с практическите изражения на изследвания социален проблем – кибертормоза сред деца.
3. Разпознаваемост и употреба на понятието „кибертормоз”
Резултатите до тук показват припокриване на теоретичните основания на кибертормоза с неговите практически проявления. Не така стои въпроса с именуването, назоваването на явлението. Съществува огромна дистанция между теоретичното понятие за явлението и имената, с които децата го озаглавяват.
При част от 12 годишните явлението се назовава като „нещо гадно, отвратително, обидно, наистина жестоко, от което страдат хората”. Тук показателно е съществителното нещо. Известно е, че нещо е възможно най-неопределеното понятие, което включва в себе си и всичко и нищо. Използва се, когато наистина съществуват трудности при определянето на предмет, явление, процес, тенденция. Какво говори това? Че у децата е наченато интуитивно разпознаване на явлението кибертормоз, най-малко отличаването му като нещо за разлика от нищо.
Друга част го назовават като забавление предимно за този който извършва действието и неговите приятели. Тук отново проличава критерия за неравновесие на силите, защото от другата страна, от страната на жертвата, явлението е назовано като стрес и обида.
Децата дори се опитват да изведат ранжиране на силата на явлението. Според тях най-ниската степен на кибертормоз е „забавление”, а най-високата – изнудване и насилствено изключване.
Интересен е факта, че 12 годишните ученици от частно училище, където се изучава ускорено английски език, потърсиха наименование на явлението най-напред на английски „mobbing”, „mocking”, „annoying”. Тъй като факта сам по себе си беше интересен, направихме блиц експертно обсъждане с учителите в опит да достигнем до причините за този англоезичен детски подход. Възможните обяснения са:
• Децата изразяват всичко, което принадлежи към интернет или новите информационни и комуникационни технологии на английски език, защото в киберпространството основния език е английски. Това е така да се каже позитивната хипотеза.
• Децата намират по-лесно английската дума, а не българската, поради ограниченост и неразвитост на речника си на български език. Това е негативната хипотеза.
• Възможна и комбинация от двете.
Във възрастовата група 15 години, „нещото” започва постепенно да придобива по определени очертания. Различават се три нива на определяне на явлението като всяко следващо добавя доза абстрактност в понятието:
• Първо ниво – нахалство, грубост, измама, лъжа, заплашване
• Второ ниво – насилване, отмъщение, лицемерие, злоупотреба
• Трето ниво – психически тормоз, дискриминация
Очевидно е, изследователите и обекта на изследване на използват една и съща терминология, с която да обозначават едни и същи явления. Това понятийно разминаване по същество е методически проблем в изследването на кибертормоза сред деца и би трябвало да се вземе предвид при разработването на изследователски методики и инструментариуми. Ако не бъде адекватно отиграно може да доведе до деформации в достоверността на информацията както относно същността, така и относно разпространението но кибертормоз сред деца.
4. Разпространение на кибертормоз сред деца
Към сценария за провеждане на фокус групи бе добавен и въпрос за разпространението на кибертормоз сред деца.
На Вас или на ваши приятели случвало ли ви се е да станете жертви на кибертормоз?
Количественият израз на отговорите е: на всеки 10 души – 1-2 случая, което означава 10 до 20% от изследваната съвкупност. Това в никакъв случай не е малко но трябва да се провери от съответното представително изследване. Любопитно е, че по-често момичетата са жертви на кибертормоз и по-рядко момчетата. От позицията на извършителите, нещата изглеждат обратното. Ето два от най драстичните случая.
„Всичко беше наред с моите приятели в скайп. Ние, момичетата харесвахме едно от момчетата – Н.И. от Пловдив. Той предложи на мен и ме направи много щастлива и много нещастна. Р.Т. от София, наша обща приятелка, най-популярната в групата ни, започна да ме обижда и да разпространява глупости за мен, за да го накара да скъсаме. Видя, че не става и започна да ме заплашва, че ще ме срещне някъде е ще ме убие. Мама видя това случайно и много се изплаши. Забрани ми да влизам в скайп и дори да излизам навън. Това продължи дълго и не много леко за мен.” – момиче 15 г.
„Вдигнах температура. Мама се притесни. Заведе ме на лекар. Нищо ми нямаше, а само температура. Питаха ме дали не ми тежи нещо. Не исках да им кажа, за да не ги безпокоя. След два дни температурата мина, но мен ме беше страх да излизам навън, не исках да ходя на училище, плачех по цял ден. Всички се чудеха какво ми е. А мен просто ме беше страх. Разказах на приятелката ми, че някой, който не познавам ме заплашва от доста време по скайп. Не искам да казвам какво ми казваше. Тя разказала на майка си, после на учителката и така и мойта майка разбра. Помислих, че ще ми се кара много, че ще ме накаже за дето съм мълчала, но не стана така, разбрахме се като приятелки и на мен ми олекна." – момиче 12 г.
Първият случай е споделен от момиче, което учи в общинско училище, а вторият от ученичка в частно училище. Няколко тревожни факта показват цитираните случаи.
Първо, не споделянето на кибертормоза. Изследователите на традиционен тормоз стигат до извода, че по принцип тормоза трудно се споделя. Децата предпочитат да разкажат на връстниците си, които обаче не могат да им окажат съществена помощ в справянето с проблема. При това положение споделянето има функция само на повторно преживяване и задълбочаване в детайлите на случката. Същото се наблюдава и при кибертормоза – в първия случай майката случайно вижда, а във втория – научава през много дълга, но логична колона.
Второ, не споделянето на кибертормоз води до опасност от изкривяване на данните за реалното разпространение на явлението сред децата. Защото на децата им е трудно да говорят за своя опит на жертви, а когато са извършители се страхуват да си признаят това. Фактът налага употреба на много добре разработени методики при изследване на разпространанието на явлението, за да бъде хванато в реалната му ширина и разновидности.
Трето, видно е, че реалните взаимоотношения преминават във виртуални и обратното. Това означава, че едни от най-сериозните последствия, които кибертормоза има не само за жертвата, но и за извършителя се случват в реалното пространство. Започват във виртуалното, но завършват в реалното. С известна доза пресиленост, децата споделят, че кибертормоза може да доведе дори до самоубийство на жертвата. В по-голямата възрастова група се прокрадва съмнение, че до самоубийство може да стигне и извършителя на кибертормоз.
Теоретични основания и детски представи: аспекти на приближаване и разминаване
По отношение на съпоставката на същността на кибертормоза в теоретичен план и детската представа за явлението, следните изводи са възможни.
В много голяма степен, поведенията, които респондентите определят като кибертормоз се съдържат в дадената по-горе дефиниция на явлението. От гледна точка на развитието на научно-теоретичното осмисляне на кибертормоза като ново явление в модерния социален живот, са регистрира припокриване на теоретичната дефиниция с реалните, практически измерения и ракурси на изследваното явление. Очаквано, с нарастването на възрастта, определенията който дават за явлението кибертормоз стават все по-задълбочени.
Респондентите правят логичен и лесен пренос от познатото им явление – традиционен тормоз към относително непознатото и ново явление – кибертормоз. Въвеждат ясно разграничение между традиционен и кибертормоз чрез идеята за физическото съприкосновение между извършителя и потърпевшия (жертвата) – при традиционния тормоз съществува физически контакт, докато при кибертормоза практически такъв не се осъществява.
Степента на сериозност на последствията за жертвата зависи от два взаимно свързани фактора. Това са:
• На първо място реакцията на жертвата – дали ще се наскърби, обиди, дали ще има възможност, субективна и обективна, да се самозащити или няма да обърне внимание на действието (това са двата типа реакции на жертвата, които са заложени във въпросника).
• На второ място честотата на извършване на действието – еднократен, случаен акт или повтарящо се действие през определен период.
До колкото е възможно качествена методика да даде количествена информация, може да се каже, че на всеки 10 души се регистрират 1-2 случая на кибертормоз, което означава 10 до 20% от изследваната съвкупност. Това в никакъв случай не е малко но трябва да се провери от съответното представително изследване. Любопитно е, че по-често момичетата са жертви на кибертормоз и по-рядко момчетата. От позицията на извършителите, нещата изглеждат обратното.
Най-устойчив и широко разпространен вид кибертормоз, според децата е осъществяваният чрез интернет – конкретно чрез комуникационната технология Скайп, чрез социалната медия Фейсбук и чрез сайтовете за видеосподеляне. Мобилният телефон като средство за осъществяване на кибертормоз е припознат по-скоро от децата в частно училище. Вероятно това се дължи на разликите в модела на достъп и потребление, които се наблюдават при едната и другата група деца. Според децата по-сериозната форма на кибертормоз е визуалната над вербалната.
В по-голямата част от споделените случаи най-честата причина, същинската причина да стане едно дете, и в ниската и във високата възрастова група, жертва на кибертормоз е ниската степен на медийна грамотност. При това както на детето, така и на семейството му. Ниската степен на медийна грамотност всъщност влияе върху разпространението на кибертормоз сред деца. Това е проблем както за ниската възраст, така и за високата, също – както за децата от общинско, така и за децата от частно училище.
Регистрира се „несподеляне на кибертормоза” – децата не желаят да споделят опита си. Това може да доведе до изкривяване на получената първична информация относно формите и мащабите на разпространание на явлението. С нарастването на възрастта, нараства и несподелянето.
Изследването дава възможност и за някой изводи от методологично естество, с възможност за приложение в разработването на инструментариум за бъдещи изследвания на дадения предмет и обект.
Естественият пренос, който децата правят от традиционния към кибертормоза идва да покаже адекватността на методологическия пренос от традиционен към кибертормоз сред деца при дефинирането и съответно при изследването, измерването на новото социално явление. Аналогията е ясно проследима в изразените от децата мнения в рамките на проведените фокус групи.
Използваната методика дава възможност за изследване на представата на децата за кибертормоз като позволява изследване както на всеки отделен дефинитивен критерий – неговата позиция и тежест, така и на всички тях във възможните им комбинации.
Методиката е приложима и при изследване на представата за същността и разпространанието на кибернасилието сред деца в България. Тя е по начало предназначена за провеждане на изследване в училище или център за работа с деца. Опитът показва, че е необходимо изолиране на учителя, възпитателя от децата по време на теренната работа, за да се постигне по-висока степен на достоверност на информацията.
Изследователите и обекта на изследване не използват една и съща терминология, с която да обозначават поведенията, включени в понятието кибертормоз. Това понятийно разминаване по същество е методически проблем в изследването на кибертормоза сред деца и би трябвало да се вземе предвид при разработването на изследователски методики и инструментариуми.
Използваната методика има следните съществени ограничения:
• по отношение на достоверността на информацията. Взети са предвид както всички условности на ситуацията, в която се провежда теренната работа, така и особеностите на субективното състояние на респондентите, за да бъде гарантирана оптимална достоверност на първичната информация. Въпреки това не може да не отчитаме известно минимално влияние на учителя, в случаите когато той присъства в класната стая по време на попълване на въпросника.
• по отношение на представителността. Изследването не е представително. Следователно получената емпирична информация би следвало да се отнася единствено към изследваната извадка.
• по отношение на извадката. Направено е всяко възможно усилие да бъде изпълнена извадката по предварително одобрените количествени и качествени показатели. В извадката не са попаднали деца от уязвими социални групи или със специални образователни потребности.
Част от посочените ограничения са включени в допълнителния модул, изготвен в хода на настоящото изследване. Той е изготвен главно с цел проследяване, освен на възрастовите и полови разлики във възприятието на децата за кибертормоз, но и на влияниянието на социално-икономическия статус и медийната грамотност на различните групи изследвани деца.
В хода на провеждане на теренната работа бяха забелязани следните съществени поведенчески реакции на обекта на изследване:
• децата бързо губят мотивация. Мярката за задържане на тяхната ангажираност е поддържането на интерес. В изследването това се постига с атрактивна методика за набиране на първична информация.
• умората при децата настъпва по-бързо, отколкото при възрастните. Това означава, че времето за участие на децата в изследването трябва да е съобразено с правилата за хигиена на ученическия труд. Според тях оптималната концентрация на децата трае не повече от 30-40 минути, колкото е продължителността на учебния час. Ако възрастта им е под 7 години – времето за максимално задържане на вниманието е 20 до 30 минути. В случай, че провеждането на изследването отнема повече време, с оглед умората на децата, е целесъобразно да се раздели на няколко части с почивка между тях.
• децата, както и възрастните имат право да запазят неприкосновени личните си данни и живот. Те могат да откажат да легитимират самоличността си, да говорят за семейните си взаимоотношения, дома си или да споделят кореспонденцията си. Закрилата срещу произволна намеса в личния живот на детето е изведена в чл. 8 и чл. 15 на Конвенцията на ООН за правата на детето. Тъй като децата са емоционално неустойчиви и поради това лесно раними, влизането в подобни теми трябва да бъде психологически обиграно от изследователя, за да бъдат избегнати оскърбление, обида и в крайна сметка прекратяване на участието в изследването. Работата с деца в неравностойно социално или здравословно положение изисква специално внимание.
• децата проявяват особена чувствителност, когато се почувстват неравнопоставени по отношение на другите. В контекста на изследователската етика това означава, че ако респондентите пропускат блага, които неучастващите получават по време на провеждане на проучването, то изследователите трябва да предвидят варианти за компенсиране на пропуснатите ползи. Тъй като често изследванията с деца се провеждат в училище, загубата за респондентите е учебния материал, предвиден за съответния час.
• детският свят има два полюса: наградата и наказанието. Участието, вниманието и търпението, които респондентите проявяват по време на събиране на първичната информация, трябва да бъдат възнаградени. Децата винаги очакват поощрения, дори когато извършват ежедневните си задължения.
Комплексният резултат от изследване, изпълнено в духа на етичните стандарти за работа с деца, има тройна добавена стойност.
• Всеки нов изследователски проблем, доведен до света на децата чрез изследване, стимулира любознателността, жаждата за знания, въображението и фантазията на децата, като по този начин съдейства за тяхното когнитивно и емоционално израстване.
• Закрилата на правата на децата по време на изследване, предпазването им от възможни вредни влияния е по същество директно прилагане на принципа за закрила на детето и намаляване на насилието в детския живот. Постигането на този резултат зависи от познаването на характера, особеностите, нагласите и поведенческите модели на децата, което е морална отговорност на работещите с деца към самите деца.
• Взаимоотношенията с деца, базирани на изпълнение на морални отговорности и отстояване на етични стандарти, оказват положителен възпитателен ефект по отношение на децата. Детето се научава да разпознава модела „поемане на отговорност – изпълнение на отговорност” като нещо естествено и безусловно в междучовешките взаимоотношения. На принципа на имитацията, който е основен принцип за усвояване на действителността в детската възраст, детето възприема моралните кодове и израства с моделите на етично отношение към другите.
Цитирана и използвана литература
1. Ангелов, Божидар. Педагогически аспекти на масовата комуникация. Ун. изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2005. Стр. 270.
2. Ангелов, Божидар. Медийна и комуникативна компетентност. Ун. изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2008. Стр. 279.
3. Бижков, Георги и В. Краевски. Методология и методи на педагогическите изследвания. Ун. изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2007. Стр. 604.
4. Божинова, Румяна. Медийното насилие и негативното му влияние върху децата и юношите. В: Българско списание по психология, бр. 1-2, 2001.
5. Божинова, Румяна и Ер. Таир. Влияние на медиите върху психичното състояние на индивида. В: Психологията пред предизвикателствата на новото време, В., 2004, с. 5-13.
6. Бояджиева, Нели и Пепа Митева. Гняв и агресивно поведение при децата. Превенция, технологии, методи за справяне. Изд. „М-8-М”, С., 2008. Стр. 224.
7. Валон, Анри и Рьоне Зазо. Детството. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1988. Стр. 342.
8. Вълканова, Вероника. Социализация на децата в технологична среда. Ун. изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2006. Стр. 215.
9. Гарднър, Хауърд. Нова теория за интелигентността.Множествените интелигентности на ХХІ в. Изд. „Сиела”, С., 2004. Стр. 215.
10. Джонев, Сава. Социална психология. Том 2, Общуване и личност. Изд. „Софи Р”, С., 1996. Стр. 348.
11. Добсън, Джеймз. Смелостта да възпитаваш. Изд. „Нов човек”, С., 1993. Стр. 255.
12. Долто, Франсоа. Всичко е език. Изд. „Колибри”, С., 2006. Стр. 167.
13. Дюркем, Емил. Да мислим възпитанието. Изд. „Соним”, С., 2006. Стр. 235.
14. Минчев, Борис и В. Банова, И. Башовски, Н. Минчева. Психологично изследване на детето в начална училищна възраст. С., Изд. „Веда Словена – ЖГ”, 1996. Стр. 167.
15. Минчев, Борис (съст.). Ръководство за изследване на детето. Първа част. Изд. „Веда Словена – ЖГ”, С., 2000. Стр. 400.
16. Минчев, Борис (съст.). Ръководство за изследване на детето. Втора част. Изд. „Веда Словена – ЖГ”, С., 2004. Стр. 416.
17. Михайлов, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. Второ доп. изд. Изд. „Партиздат”, С., 1980. Стр. 392.
18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Икономика на знанието – възможности и предизвикателства пред висшето образование. Сборник доклади от научна конференция с международно участие. БСУ, 2008, с. 42-50. Достъпен на http://gate.cas.bg/publication.php?id=67 (30.01.2011).
19. Михайлова, К. Кибернасилието сред деца. Проявления и теоретизация на ново социално явление. В: сп. „Начално образование”, бр. 1, 2010, с. 14-24.
20. Михайлова, К. Социален маркетинг за превенция на кибернасилието сред деца в България (2001-2010). В: „Предизвикателства пред висшето образование и научните изследвания в условията на криза” Бургас, БСУ, 2010, с. 199-206.
21. НЦИОМ. Учениците и Интернет. Анкетно проучване, 2003.
22. НЦИОМ. Децата и Интернет. НПИ, 2006.
23. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. Изд. „Атика”, С., 2001. Стр. 319.
24. Стаматов, Румен. Детска психология. ИК „Хермес”, Пловдив, 2008. Стр. 423.
25. Стаматов, Румен. Детската агресия. ИК „Хермес”, Пловдив, 2008. Стр. 446.
26. УНИЦЕФ България. Кибертормозът. Брошура за родители. Брошурата е разработена от психолози: д-р Методи Коралов, НБУ и Иван Игов, Дружество на психолозите в България. 2010.
27. Михайлова, К. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. София, изд. М-8-М. 2011, Стр. 360.
28. Михайлова, К. Кибернасилието сред деца. Проявления и теоретизация на ново социално явление. Сп. Начално образование, 2010, кн.1, 14-24.
29. Михайлова, К. Международна конференция „СОЦИАЛНИ МЕДИИ ЗА ДЕЦА: кибернасилие и медийна грамотност”. Сп. Начално образование, 2010, кн.1, 12-14.
30. Стоицова, Толя. Лице в лице с медиите. Въведение в медийната психология. Издателство “Просвета”, С. 2004, 292 с.
31. Стоицова, Т. Кибертормоз (Cyberbullying) и ПР по мобилния телефон. Презентация на научна конференция „Журналистика и ПР от мобилния телефон”, май, 2010, НБУ. http://www.nbu.bg/index.php?l=1653
32. Стоицова, Т. Отново към въпроса – какво правим ние с медиите: Кибертормозът – дефиниране, проблеми, интернационализъм. Годишник на Департамента по масови комуникации 2010, НБУ, електронно издание, ISSN 13-10-86-70 (студия.)
33. AUFDERHEIDE, Patricia. Media Literacy. A report of the National Leadership Conference on Media Literacy, The Aspen Institute, Washington, Retreived May 17, 2005.
34. ВANDURA, Albert. Aggression: A social learning analysis. Prentice-Hall, NJ, Englewood Cliffs, 1973. Pp. 370.
35. BANDURA, Albert and D. Ross, S. A. Ross. Transmission of aggression through imitation of aggressive models. In: Journal of Abnormal and Social Psychology, No 63, 1961, pp. 575-582.
36. BANDURA, Albert and D. Ross, S. A. Ross. Imitation of film-mediated aggressive models. In: Journal of Abnormal and Social Psychology, Vol. 66, No 1, 1963, pp. 3-11.
37. BRUNNER, Cornellia and W. Tally. The New Media Literacy Handbook. Anchor Books, New York, 1999. Pp. 228.
38. Buckingham, D. Public Secrets: „East enders and Its Audience”. BFI, London, 1987. Pp. 212.
39. Buckingham, D. Children Talking Television: The Making of Television Literacy. Falmer Press, London, 1993. Pp 321.
40. Buckingham, D. Reading Audiences: Young People and the Media. Manchester University Press, Manchester and New York, 1993. Pp. 223.
41. Buckingham, D (ed). Small Screens: Television for Children. Leicester University Press, London and New York, 2002. Pp. 230.
42. Buckingham, D. Media education and the end of the critical Consumer. In: Harvard Educational Review, No 3, 2003, pp. 309-328.
43. Buckingham, D. Media Education: Literacy, Learning, and Contemporary Culture. Polity Press, Cambridge, 2003. Pp. 219.
44. Buckingham, D. The Media Literacy of Children and Young People. A Review of the Research Literature on Behalf of OFCOM. University of London, 2005. Available at: www.ofcom.org.uk/advice/media_litteracy/medlitpub/ml_children.pdf.
45. Blair, J. New breed of bullies torment their peers on the Internet. Education Week, 2003, 22, 6–7.
46. Coyne, I., Chesney, T., Logan, B. and Madden, N. Griefing in a Virtual Community. An Exploratory Survey of Second Life Residents. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217, No. 4, pp.214-221.
47. Dooley, J., Pyzalski, J. and Cross, D. Cyberbullying Versus Face-to-Face Bullying. A Theoretical and Conceptual Review. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217(4):182–188.
48. Gradinger, P., Strohmeier, D., & Spiel, C. Traditional bullying and cyberbullying identification of risk groups for adjustment problems. Zeitschrift fuЁ r Psychologie / Journal of Psychology, 2009, 217(4), 205–213
49. Katzer, C. Cyberbullying in Germany: What has been done and what is going on. Zeitschrift fuЁ r Psychologie / Journal of Psychology, 2009, 217(4), 222–223
50. Kowalski, R. M., Limber, S. P., & Agatston, P. W. Cyberbullying: Bullying in the digital age. Malden, MA: Blackwell Publishing. 2008.
51. Li, Q. Cyberbullying in schools: A research of gender differences. School Psychology International, 2006, 27, 157–170.
52. LIVINGSTONE, Sonia. Children and the Internet: Great Expectations and Challenging Realities. Polity, Cambridge, 2009. Pp. 301.
53. LIVINGSTONE, Sonia. Online freedom and safety for children. IPPR/Citizens Online Research Publication No 3, 2001. Available at: http://eprints.lse.ac.uk/416/.
54. Menesini, Е. & Nocentini, A. Cyberbullying Definition and Measurement Some Critical Considerations. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217, No. 4, pp.230-232.
55. Menesini, E., Modena, M., & Tani, F. Bullying and victimization in adolescence. Concurrent and stable roles and psychological health symptoms. Journal of Genetic Psychology, 2009, 2, 115–134.
56. Menesini. Ersilia. Cyberbullying Measurement. Lecture, Melbourne, April, 12, 2010. Training School “From Research to Policy and Practice: Innovation and Sustainability in Cyberbullying Prevention”
57. Mihailova, K. The Generation Gap in the Bulgarian Network Society. In: Sapio, B. at all (eds.). The Good, The Bad and The Challenging. Conference Proceedings, Vol. 2, 2009, pp. 1009-1018.
58. Monks, C. P., & Smith, P. K. Definitions of bullying: Age differences in understanding of the term, and the role of experience. British Journal of Developmental Psychology, 24, 2006, 801–821.
59. Nansel, T. R., Overpeck, M., Pilla, R. S., Ruan, W. J., Simons-Morton, B., & Scheidt, P. Bullying behaviors among US youth: Prevalence and association with psychological adjustment. Journal of the American Medical Association, 2001, 285, 2094–2100.
60. Ortega, R., Elipe, P., Mora-Mechan, J., Calmaestra, J., and Vega, E. The Emotional Impact on Victims of Traditional Bullying and Cyberbullying. A Study of Spanish Adolescents. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217, No. 4, pp.197-204.
61. Rigby, K. Children and Bullying. How parents and educators can reduce bullying at school. Blackwell Publishing. Australia, 2008, p. 23.
62. Prensky, Mark. Digital Natives. Digital Immigrants. In: On the Horizon, Vol. 9, No 5, MCB University Press, 2001.
63. Prensky, Mark. Digital Natives. Digital Immigrants. Do They Really Think Differently?. In: On the Horizon, Vol. 9, No 6, MCB University Press, 2001
64. Punch, S. Research with Children: The Same or Different from Research with Adults. In: Childhood, Vol. 9, 2002. Pp. 321.
65. Puronen, V. Research design in applied youth research. In: Young, No 1, 1993. Pp. 51.
66. Schultze-Krumbholz, A., & Scheithauer, H. Socialbehavioral correlates of cyberbullying in a German student sample. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift fur Psychologie / Journal of Psychology, 2009, 217(4), 224–226.
67. Sevcikova, A. and Smahel, D. Online Harassment and Cyberbullying in the Czech Republic. Comparison Across Age Groups. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217, No. 4, pp.227-229.
68. Slonje, R., & Smith, P. K. Cyberbullying: Another main type of bullying? Scandinavian Journal of Psychology, 2008, 49, 147–154.
69. Smith, P. K., Cowie, H., Olafsson, R., & Liefooghe, A. M. Definition of bullying: A comparison of terms used, and age and sex differences, in a 14-country international comparison. Child Development, 2002, 73, 1119–1133.
70. Smith, P. K., Mahdavi, J., Carvalho, M., Fisher, S., Russell, S., & Tippett, N. Cyberbullying: Its nature and impact in secondary school pupils. In: Journal of Child Psychology and Psychiatry, 2008, 49, 376–385.
71. Smorti, A., Menesini, E., & Smith, P. K. Parents’ definition of children’s bullying in a five-country comparison. Journal of Cross-Cultural Psychology, 2003, 34, 417–432.
72. Sourander, A., Helstela, L., Helenius, H., & Piha, J. Persistence of bullying from childhood to adolescence: A longitudinal 8-year follow-up study. Child Abuse and Neglect, 2000, 24, 873–881.
73. Spears, B., Slee, Ph., Owens, L. and Johnson, B. Behind the Scenes and Screens Insights into the Human Dimension of Covert and Cyberbullying. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217, No. 4, pp.189-196.
74. Stoitsova, T. Social Media and Children: Less Theory and More Questions. International Conference on Cyberbullying, Sofia, November, 2009. http://sites.google.com/site/costis0801/meeting-and-conference-in-sofia-bulgaria (last enter on 11.11.2010).
75. Tapscott, Don. Growing Up Digital: The Rise of the Net Generation. McGraw-Hill Professionals, 1998. Pp. 338.
76. Tapscott, Don. Growing Up Digital: How the Net Generation is Canging Your World. McGraw-Hill Professionals, 2008. Pp. 384.
77. Walrave, M. Research on Cyberbullying in Belgium, and Internet Rights Observatory Advice. In P. Smith (Ed.) Zeitschrift für Psychologie (Journal of Psychology), 2009, Vol. 217, No. 4, pp.134-235
78. Williams, K. R., & Guerra, N. G. Prevalence and predictors of internet bullying. Journal of Adolescent Health. 2007, 41, S14–S21.
79. Wolak, J., Finkelhor, D., Mitchell, K. J., & Ybarra, M. J.Online ‘‘predators’’ and their victims. Myths, realities, and implications for prevention and treatment. American Psychologist. 2007, 63, 111–128.
80. Ybarra, M. L. and Mitchell, K. J. Online aggressor/targets, aggressor and targets: A comparison of associated youth characteristics. Journal of Child Psychology and Psychiatry, 2004, 45, 1308–1316.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Михайлова, Катя. Кибертормоз сред деца: теоретични основи и детски представи // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2012, №12. Available from: [ www.media-journal.info ]
Контакт (Contact):
e-mail: katiamihail@gmail.com