Конституционните поправки като фактор в българския медиен дискурс (2003-2023)

Увод

Измененията в действащата от 1991 г. Конституция на Република България са сред въпросите, които заемат трайно място в политическия и обществен живот на страната. В последните години темата е сред доминиращите, предвид зачестилите политическите заявки, проектите и реалните изменения на основния закон, включително оспорването пред Конституционния съд и отмяната на част от новите текстове. Интересът на медиите към всяка от поправките е напълно оправдан, тъй като процесът е съпроводен от емоционален политически дебат и изострени професионални спорове в магистратските среди, а и това са промени, които водят до съществени преустройства не само в сферата на правораздаването, но провокират управленски коалиции или трусове.

Най-многобройните изменения и допълнения на приетата през 1991 г. и до момента действаща Конституция са в главата „Съдебна власт”. Това е и сферата, многократно провокирала вътрешнополитически спорове и критики от неправителствения сектор за неефективност и корупция. Правосъдието е и сферата, подложена на дългогодишен мониторинг от Европейската комисия. Съдебната реформа остава сред устойчивите словосъчетания в политическия, медийния и обществен речник на страната повече от две десетилетия. Въпреки многобройните ревизии на конституционно и законодателно ниво, правораздаването продължава да е областта, която генерира консенсус -политически, експертен и граждански, но само за констатацията, че се нуждае от реформиране.   

Дали  и доколко конституционните реформи са фактор при тематичното конструиране на актуалното съдържание чрез новинарски и интерпретативни текстове ще бъде изследвано чрез интензитета на публикуваните материали за определен период – в съответния месец на приемането на всяко от конституционните изменения, и приоритетността им в общата тематична подредба в изданията. Доколко дебатът около всяка конституционна реформа се превръща в езиков фактор в медийния дискурс ще бъде проучено чрез наличието на езикови заемки от средите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт или чрез регистрирането на  вътрешнодискурсивни медийни образци, конструирани във връзка с конституционните реформи на съдебната власт.

Обхванатите в изследването медии са ежедневниците в. „Сега” и в. „Телеграф” и в. „Капитал”, който е седмично издание. Основните критерии при техния избор са: 1) Аудиторният обхват и влияние. Изданията са национални, с изградена разпространителска мрежа, в рейтинговите изследвания през различните периоди поддържат висок дял сред предпочитаните от аудиторията източници, наред с книжните издания поддържат активно онлайн версии; 2) Присъствието им на медийния пазар през целия изследван 20-годишен период. В „Капитал” е седмично издание с първи брой от 1993 г. В. „Сега” е на медийния пазар от 1997 г. досега, като от 2022 г. е поддържан само онлайн. В. „Телеграф” е на медийния пазар от 2002 г. с редакционното уточнение, че до 1.01.2005 г. се нарича „Виж”; 3) Наличието на ресорна специализация в редакциите във връзка с отразяването на съдебната власт (т.нар съдебен или съдебно-криминален ресор). В трите издания конкретни репортери и редактори работят приоритетно в областта, имат натрупани дългогодишни познания по специфичната материя и изградени контакти с многобройни източници, като на базата на компетентността притежават капацитет за собствена преценка; 3) Различната редакционна политика и собствена характерна концепция и облик. Това дава възможност да се изследват разнообразни подходи при отразяването и интерпретирането на изследваната тема: „Капитал” се афишира като влиятелен интелектуален и бизнес седмичник, който има цел да прави качествена преса. „Сега” се заявява като сериозно и аналитично издание, политически и икономически независимо. „Телеграф” обявява, че представя новините без компромиси. Залага на таблоиден дизайн и език, тематично превес имат информациите със сензационен характер, криминалните сюжети.

Методът на изследването включва количествен и контент анализ на 103 медийни текста от пет периода на конституционни реформи, свързани със съдебната власт, а именно: измененията и допълненията на основния закон през 2003 г., 2006 г., 2007 г., 2015 и 2023 г.

1. За 20 години – 5 конституционни реформи на съдебната власт

Действащата от 1991 г. Конституция на Република България е променяна 6 пъти в периода 2003-2023 г., като 5 от ревизиите засягат съдебната власт. При тази красноречива статистика следва да се търси причината, поради която една от трите власти – съдебната (или правосъдието, признато като основа на държавността), се оказва с най-много дефекти или нерешени въпроси на водещото по ранг устройствено ниво – конституционното.

Дефицитите в българския конституционен модел на съдебната власт са изследвани задълбочено от Благовест Пунев – съдия с професионален стаж във Върховния касационен съд, във Висшия съдебен съвет, както и в Конституционния съд. Най-слабата и неиздържана в конституционно правен смисъл в действащата Конституция е уредбата на съдебната власт, отбелязва Пунев в книгата си „Конституционализъм и политическа култура” [1]. Той разглежда фундаменталната промяна на ролята и значимостта на съдебната власт след 1989 г. при новата обществено-политическа система, като в този контекст коментира необходимостта от конституционна реформа на съдебната власт и препятствията пред нея. Авторът вижда „сгрешен конституционен модел на съдебната власт” още с нововъведенията в основния закон през 1991 г. и го обяснява с обстоятелството, че конституционният дебат управляващи-опозиция се е състоял на Националната кръгла маса, на която са договорени предварително параметрите на промени в заварената Живковска конституция, а новата от 1991 г. е възпроизвела вече договореното.

Основна причина за конституирането на дефектния конституционен модел на съдебната власт, според Благовест Пунев, е в конюнктурното съотношение на политическите сили във Великото народно събрание и в политическите страхове на парламентарното мнозинство на БСП, че ако прокуратурата и следствието останат в изпълнителната власт, при спечелване на предстоящите избори синята опозиция ще ги впрегне за съдебно преследване на силите, свързани с бившата комунистическа партия. Така прокуратурата и следствието, които имат различни функции и компетентности от съда, се оказват титуляри наравно с него. Конституционният модел съвместява като принадлежащи към съдебната власт структурно и функционално несъвместими подсистеми от държавни органи и различни титуляри, а дисбалансът в съдебната рефлектира върху останалите власти и върху политическата система като цяло [2].

Други изследователи приемат периодичните промени в конституцията за основание тя да бъде разглеждана като способна да отчита динамиката в обществено-политическия контекст. Повече от три десетилетия нашата Конституция от 1991 г. се проявява като „нормативно отворен акт”, според използваното определение от доц. Наталия Киселова, която обръща внимание на способността на основния закон да остава приложим при променящата се обстановка въз основа на обществено-икономически, политически, социални, културни или геополитически фактори [3]. В друга статия Киселова разглежда периода на действие на конституцията от 1991 г. насам като условно разделен на две фази, от които първата е от влизането в сила до 2003 г., когато е „първото реално усилие за конституционна ревизия”, а втората фаза е от 2003 г. насам, като от началото на XXI в. дебатът около конституционните ревизии вече е за същината и за начина, по който да бъдат направени [4].

За несъвършенствата на конституцията е показателен и големият брой тълкувателни решения на Конституционния съд, освен извършените няколко конституционни промени, отбелязва д-р Владимир Станев. Той разглежда  конституцията от 1991 г. не като замислена да служещи само за целите на прехода от тоталитарно към свободно общество, а като пълноценен основен закон. Но това не означава, че няма дискусии около нея, подчертава Станев и обръща внимание на факта, че основният закон е плод на множество компромиси и че „част от постановленията на Конституцията предизвикват дебати още тогава, които не са престанали и днес” [5].

В политически и институционален анализ на българската конституционната история и конституционните разпоредби д-р Милен Любенов също определя конституционните разпоредби за съдебната власт като „най-спорни, най-критикувани, най-често променяни през годините”. Изследователят акцентира върху факта, че дебатът за съдебната реформа, който все още не стихва, основно е свързан с ролята и мястото на прокуратурата, с фигурата на главния прокурор, с неговата отчетност и липсата на механизъм за възбуждане на независимо наказателно преследване [6].    

Заложените на конституционно ниво предизвикателства в сферата на третата власт, темповете на развитие или кризите в сферата на правораздаването или в обществените отношения са естествен генератор на предложения и проекти за реформа. От тяхната енергия неизбежно се възползват и бързо се нарояват, вкл. от чисто популистки подбуди, най-разнообразни идеи и активности за промяна на основния закон. Наложилият се политически подход за всяка криза да се инициира промяна на конституцията далеч не се ограничава до съдебната власт. В тази връзка и уместно, и актуално е написаното от д-р Теодор Борисов в Предговора към книгата „Българските конституции”: „Не бива да забравяме, че конституцията представлява обществен договор, даващ трайна гаранция за правата и свободите на гражданите и ако от изминалия исторически опит може да  изведем някаква поука, то тя е, че промяната на този обществен договор трябва да се предшества от широк обществен дебат с активното участие на професионалната и академичната общност” [7].  

2. Поправки на Конституцията и медиен дискурс

2.1. Първата поправка от 2003 г.

На 26 септември 2003 г. влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България” [8]. Измененията засягат мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите.Свързани сас необходимостта от реформирането на съдебната система (като не изменя модела на съдебната власт) и предстоящото членство на страната в НАТО и ЕС, но има връзка и с тълкувателното решение №3 на Конституционния съд (КС) от 10 април същата година по конституционно дело №22 от 2002 г., образувано по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев за тълкуване на конституционна разпоредба.

Именно тълкуването по искане на Филчев се превръща в ядрото на публичната дискусия за съдебната реформа, тъй като решението на конституционните съдии още тогава се възприема не само като едно от най-важните за съдебната власт, но и за отношенията й с политическата власт. Най-общо, КС се произнася, че само Велико народно събрание може да променя устройството на съдебната власт, защото това засяга държавното устройство, и следователно мястото на главния прокурор и на прокуратурата гарантирано остава в съдебната власт. Така питането на главния прокурор постига политическата и институционалната цел – да предпази прокуратурата от едно бъдещо конституционно развитие, при което тя да бъде изведена от съдебната и да премине към изпълнителната власт. Фактът, че се тълкуват евентуални, а не действащи норми, провокира коментарите на конституционалисти, че подобно тълкуване не представлява легитимно упражняване на правомощието на КС. „Коментираното тълкувателно решение не само е недопустимо, но и вредно в политическо отношение, защото парира възможността за по-радикални конституционни реформи предимно в главата за съдебната власт, която е най-спорната и отличаваща се с дефицити част от конституционния модел, отнасящ се до тази власт, тъй като предвижда ВНС за тяхното провеждане”, коментира съдия Благовест Пунев. Той формулира най-ясно заключението, споделяно като убеждение и нееднократно огласявано от юристи и политици, че „тълкувателното решение представлява индулгенция за всяка власт да не предприема съдени реформи, защото така е постановил КС” [9]. Разгорещеният експертен и политически спор относно споменатото решение на КС и неговите последици се пренася и в медийния дискурс и се свързва пряко с предстоящите първи промени в конституцията, осъществени от парламента през септември 2003 г.

2.1.1. Медийно отразяване

В „Сега” в месеца на конституционната реформа, представя на аудиторията  предложението на главния прокурор Никола Филчев да се жертват граждански права в името на сигурността и срещу т.нар диктатура на престъпността. („Филчев: Да ограничим гражданските права, за да преборим престъпността”- в. Сега“, бр.205, 2 септември 2003 г., стр.1, 4 и 5) Ръководителят на прокуратурата апелира към законодателите в рамките на 2-3 месеца да напишат нови закони, за да се промени ситуацията. През същия месец се наблюдава политическа активност около Наказателния кодекс – внесени са 9 законопроекта за промени в 9 посоки – „от кражбата на ток през прането на пари, наркотиците, откупите за коли, осиновяването, полицейското насилие, та чак до опасните храни и изнасилването на мъже“.  („Тъжното есенно кърпене на Наказателния кодекс“- в. „Сега“, бр. 211, 9 септември 2003 г., с. 12).

В навечерието на първата конституционна поправка в. „Сега” лансира възможността за ново решение на КС, което да обори забраната обикновено Народно събрание да променя конституцията. Източник на очакването е станалото публично писмо на Лоръл Миръл от щатския Институт за мир до посланика на САЩ  у нас Джеймс Пардю, в което се настоява за ново решение от КС. („Махат забраната обикновено НС да пренарежда съдебната власт?” – в. „Сега“, бр. 205, 2 септември 2003 г., с. 20). Депутати от всички цветове единодушно гласуват на първо четене промените в конституцията и прогнозират, че до 23 септември ще е факт и третото четене, защото е важно поправките да бъдат отразени в предприсъединителния доклад за България на Европейската комисия. („222 депутати единодушно „за“ промените в конституцията“,   в. “Сега“, бр. 207, 4 септември 2003 г., с. 1 ). В коментари по темата за първото от общо трите предвидени гласувания за изменение на конституцията, в. „Сега” следва силно критична линия, като обвинява в празнословие народните представители („тръгнаха от гладуването на 39-те, стигнаха до Доктора и зърнената криза”). В коментарите редакцията уличава „в по-висш стадий на популизма и в остра фаза на словесно разстройство“ цялата политическа класа, президента и магистратите поради пороя предложения и закони, поправки и т.н. за справяне с престъпността, корупцията и за укрепването но правовия ред. („Депутатите се отдадоха на история и на кавги“ –   в. “Сега“, бр. 207, 4 септември 2003 г., с. 2;  „На кривата власт законите й пречат“, в. “Сега“, бр. 207, 4 септември 2003 г., с. 12). Друга сериозна критика към парламента е, че на дебата за конституцията не са били поканени магистратите. Такава е и позицията на магистратските среди, основно на съдиите.

В проблематиката около реформирането на съдебната власт попадат и други линии на конфликти, проследени в детайли от изданието. Един от откритите сблъсъци е между министъра на правосъдието (Станков) и Висшия съдебен съвет. („Станков и ВСС се скараха за избор на председател на ВАС“ – в. „Сега, бр. 213, 11 септември 2003 г., с. 4).

Конфликт има между министъра на правосъдието и председателя на Върховния касационен съд (Григоров), като изданието описва спора като опити на управляващите (НДСВ) да овладеят „синия монопол в третата власт”. Събитията неслучайно са описани на страниците на вестника като „ Съдебни войни – епизод пореден”, а в колаж към анализ по темата Станков и Григоров се сражават с джедайски светещи мечове. („Съдебни войни –  епизод пореден“- в. Сега“, бр. 214, 12 септември 2003 г.;  „НДСВ скочи срещу избора на нов шеф на ВАС“ – в. ”Сега, бр. 217, 16 септември 2003 г., с. 3) Представена е и острата позиция на действащия председател на Върховния административен съд (Славов), който обвинява политиците в намеса и „прогнозира скоро нови избори  в Темида”. („Владислав Славов: Политиците прекалиха с намесата за ВАС” – в. „Сега“, бр .224, 25 септември 2003 г., с. 3). В този широк конфликт на партийното поле участват като опоненти СДС и трите партии, „спънали” синия кандидат Георги Марков да оглави Върховния административен съд – НДСВ, ДПС и БСП. Спорът ескалира до бойкот на СДС да подкрепи конституцията. („СДС бойкотира конституцията“ – в. „Сега“, бр. 221, 20-21 септември 2003 г., с. 1).

Друг сблъсък, който аудиторията на в „Сега” има възможност да следи отблизо,  е този между главния прокурор (Филчев) и управляващите. („Филчев обвини управляващите, че ходатайстват за корумпирани“- в. „Сега, бр. 220, 19 септември 2003 г., с. 1 -2). В коментар изданието подхожда критично към ръководителя на държавното обвинение – думите му изискват да предприеме и последващи действия. („Филчев, кажи си всичко!” – в.”Сега“, бр. 220, 19 септември 2003 г., с. 11). На фона на многопосочните и бурни скандали, свързани с реформирането и управлението на съдебната власт, окончателното приемане на измененията в конституцията е предадено от в. „Сега” лаконично и с очакването поправките да бъдат оспорени пред Конституционния съд, както предупреждават и множество авторитетни магистрати. („230 депутати промениха конституцията“- в.“Сега, бр. 224, 25 септември 2003 г., с. 1; „Промените в конституцията отиват в КС?”- в. “Сега, бр. 224, 25 септември 2003 г., с. 2).

Редакционният поглед на в. „Капитал” през септември 2003 г. регистрира, на първо място, уклон на управляващите и главния прокурор към извънредност – да бъдат ограничени правата на гражданите, за да се справи държавата с организираната престъпност. В поредица материали изданието е критично към магистратите и полицаите, които искат извънредни правомощия, за да се справят с престъпността. На персонални критики е подложен главният прокурор (Филчев), който не само иска промени в НПК и специални закони за борба с корупцията и престъпността, но обяснява на журналистите „как трябва да се ограничат правата на гражданите, за да получат те повече свобода“. („Извънредната държава“- в. „Капитал“, бр. 35, 6-12 септември 2003 г., с. 7; „От криминална диктатура към извънредна държава“- в. „Капитал“, бр. 35, 6-12 септември 2003 г., с. 9). В коментар „Капитал” насочва внимание към НК като „най-променяният закон в държавата”, поставя диагнози за абсурдност и неефективност на борбата с престъпността, която управляващите провеждат. („Абсурдната борба с престъпността“- в. „Капитал“, бр. 35, 6-12 септември 2003 г., стр. 10, 11).

Като част от голямата тема за съдебната реформа, в. „Капитал” публикува поредица статии за оказалия се крайно проблематичен избор на председател на едно от двете върховни съдилища в държавата – Върховния административен съд. Проследени са и критиките на правосъдния министър към Висшия съдебен съвет, наречени „атака”, и поведението на ВСС по време на гласуването за председател на ВАС, назовано „бойкот”, и позицията на висшите магистрати към управляващите, квалифицирана от изданието като „втвърдяване на политиката към управляващите”. Процесът по номинации и гласуване на ключовата за съдебната власт административна позиция в.“Капитал“ вижда като „надлъгване”. („Надлъгване за ВАС“ -в. “Капитал, бр. 36, 13-19 септември 2003 г., с. 16; „Бойкот за ВАС“ – в. “Капитал“, бр. 38, 27 септември-3 октомври 2003 г., с. 14; „Висшият съдебен съвет втърдява политиката си срещу управляващите“ – в. “Капитал“, бр. 41, 18-24 октомври 2003 г., с. 15). Паралелно с процеса по избор на нов председател на ВАС, седмичното издание проследява и друга интрига – тази около попълването на Конституционния съд с нови членове, излъчени от магистратските среди. Прогнозата на „Капитал” е, че новите попълнения няма да доведат до „разбиване на статуквото” във висшия орган, който не принадлежи към съдебната власт, но решенията му са определящи за съдебната реформа. („Битката за конституционния съд набира скорост” – в. „Капитал“, бр. 39, 4-10 октомври 2003 г., с. 17).

Що се отнася до конституционната поправка, „Капитал” критикува и политическия разговор по промените, и самите промени. Политиците и депутатите провеждат вял дебат, активни са само административните шефове, „окопали се по върховете на магистратурата”, а от друга страна – „вместо с реална реформа в съдебната система, ремонтът на основния закон може да ни зарадва още по-безконтролна прокуратура”. („Повече първа, отколкото поправка“ – в.“Капитал“, бр. 35, 6-12 септември 2003 г., с. 12; „Реформа на автопилот“- в. “Капитал“, бр. 37, 20-26 септември 2003 г., с. 7;  „Вял дебат за промените в конституцията“- в. „Капитал“, бр. 37, 20-26 септември 2003 г., с. 19).

Прокуратурата пък е отделен обект на критика по повод на нерегламентирано изтичане на информация, включително за досъдебни производства, която е „подхвърлена, провокативна, подвеждаща, недоказуема и често дори невярна“ („Прокурори имиджмейкъри“ – в.“Капитал“, бр. 42, 24-31 октомври 2003 г., с. 7). След първата конституционна поправка вестникът дава възможност на екип на Центъра за изследване на демокрацията и Програмата за противодействие на корупцията в съдебната власт обстойно да представи идеите на неправителствения сектор за реформа на съдебната система. („Някои идеи за реформата в системата на съдебната власт“ – в. “Капитал“, бр. 39, 4-10 октомври 2003 г., с. 6). „Капитал” въвежда аудиторията си и в развитието на споровете около проекта за европейска конституция, след като в Прага 15 държави са обсъждали несъгласията си върху документа. („Битката за европейската конституция – втора серия“ – в. “Капитал“, бр. 35, 6-12 септември 2003 г., с. 23).

Публикациите във в. „Виж” (по-късно е „Телеграф”) в месеца на конституционната реформа са три на брой. Това, което на първо място следва да бъде отбелязано е, че приемането на първата поправка на Конституцията от Народното събрание не е сред темите, на които изданието обръща внимание. За сметка на това, приоритет е даден на темата за избор на председател на Върховния административен съд: „Изборът на нов шеф на ВАС се провали“ (в. “Виж“, 24 септември 2003 г., с. 10); „Парламентът обвинен, че се меси в съдебната власт“ (в. “Виж“, 25 септември 2003 г., с. 8). Третата статия на в. „Виж” през септември 2003 г., свързана със съдебната система и реформа, е: „Филчев иска ограничаване на гражданските права“ (в. “Виж“, 2 септември 2003 г). Материалът е пространен, започва от 1 страница и е с продължение на 2 и 3 страници. Представена е позицията на главния прокурор Никола Филчев, той е цитиран да пояснява, че криминалната диктатура е не по-малко опасна от политическата и че „когато държавата е залята в кръв, народа иска всичко да е в затвора“.

2.1.2. Ниво на приоритетност и характерна лексика при отразяване на темата

Публикациите през месец септември във в. „Сега” за първата конституционна поправка и реформите в съдебната власт, са общо 17 на брой. Това е  индикация за високата приоритетност на темата. Интервютата и позициите на политици и магистрати, както и журналистическите анализи – 12 на брой, разкриват плуралистично представяне на гледните точки по кризисни въпроси, а същевременно – заявената редакционна позиция по кризите и по взетите решения, свързани с реформата на съдебната власт.

Публикациите във в. „Капитал” за първата конституционна поправка и реформите в съдебната власт – общо 13 на брой, са индикация за високата приоритетност на темата. (Статиите са от месец септември и октомври, тъй като измененията са от края на септември и седмичното издание по обективни причини не може да отрази темата с ритъма на ежедневник.) Позициите на политици и магистрати са представени балансирано, като е включена и позицията на неправителствения сектор. Предвид профила на изданието, преобладават коментарите и анализите по темата.

Ограниченият брой публикации (3) във в. „Виж” по темата са индикация за слаб интерес към въпросите на конституционната реформа, като актуалните събития от сферата на съдебната власт са представени чрез взаимоотношенията Народно събрание – Върховен административен съд, а най-сериозно внимание е отделено персонално на главния прокурор и неговите идеи за реформа и държавност. Не е използвана и по-специфична лексика по повод на пестеливо отразените събития.

Характерни думи и изрази, използвани при отразяване на темата са обобщени по следния начин. Във в. „Сега”: ремонт на Конституцията – ЗИД на Конституцията ; кърпене – за измененията на НК; съдебни войни – за споровете по съдебната реформа.  Във в. Капитал”: ремонтът на основния закон; повече първа, отколкото поправка – за измененията и допълненията на Конституцията; реформа на автопилот – за съдебната реформа; извънредна държава – за предложенията за специално законодателство и извънредни мерки; безконтролната прокуратура; прокурори имиджмейкъри – квалификации за прокуратурата.

2.2. Третата поправка от 2006 г.

На 31 март 2006 г. влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България [10]. Третата поправка предвижда Народното събрание да изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Също – при “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт” тримата висши магистрати да се освобождават от президента на Републиката по предложение на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение. Въведат се и текстове с цел да се подобри координацията между министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет и другите органи на съдебната власт. Законодателят мотивира измененията с необходимостта за подобряване на взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както с оглед на по-добрата защита правата на гражданите, така и на противодействието на престъпността и корупцията.

2.2.1. Медийно отразяване

В. ”Сега” отразява измененията и допълненията, като поставя акцент върху разпоредбите, свързани с имунитета на народните представители, по-специално  върху „изненадващото мнозинство” в пленарната зала, което на първо четене гласува само за частичното ограничаване на депутатския имунитет. Това е с 9 гласа повече от необходимото, за да мине поправката в конституцията и на второ четене, отбелязва вестникът. („Леви и десни спасиха депутатския имунитет“ – в. “Сега“, бр. 52, 3 март 2006 г., с. 1, 3). При окончателното приемане на текстовете, или при третото гласуване, погледът на изданието отново е изместен от същността на вече многократно коментираните текстове по посока на любопитния факт, че шестима политически лидери не са били в залата по време на гласуването („Третата поправка мина, шестима лидери я пропуснаха“- в. “Сега“, бр. 75, 31 март 2006 г., с. 2). Допълнителен акцент е изведен в отделен материал, посветен на позитивната оценка на Европейската комисия за промените, но и на продължаващата заплаха от предпазни клаузи за страната ни в контекста на присъединяването й към евросъюза. („Първата оценка на България за ЕС ще е ясна в понеделник” – в. “Сега, бр. 75, 31 март 2006 г., с. 2)

„В.”Капитал” е още по-фокусиран от „Сега” върху заплахата от предпазна клауза, като разглежда проблема със започналотовзаимно политическо прехвърляне на вината за евентуалното налагане на ограничения пред членството на България в ЕС.  Разгледани са споровете на министъра по европейски въпроси (Кунева) и депутатите – как си прехвърлят в аванс вината. Проблемът, според министъра, е текст от предстоящите окончателни промени в основния закон (минали на второ четене), свързан с това, че министърът на правосъдието ще може да контролира хода на делата. От БСП пък са разлютени, твърди в. „Капитал”, че всъщност ръководена от Кунева комисия в МС е предложила текста и че са научили късно за критиките от Брюксел по конституционния проект. В коментар по казуса „Капитал” обобщава: „Скандалът е в това, че София продължава да говори за екшън планове и стратегии, вместо да показва резултати, т.е. България е закъсняла не с няколко месеца, а може би с години.“ („Предпазна клауза на хоризонта“ -в. “Капитал, 25-31 март 2006 г., с. 16). В следващия брой седмичникът обръща внимание (в темата на броя) на изказване на европейския комисар по разширяването Оли Рен, който очаква от България ускорени реформи. Същевременно, редакционната позиция отчита, че „Румъния е по-напред в подготовката си за членство в ЕС, докато София не провежда борба с корупцията, а съдебната реформа куца” („Оли Рен чака румънски ефект в България“- в. “Капитал“, 8-14 април 2006 г., с. 12)

„Телеграф”  само маркира темата за третата поправка на конституцията: „Със 184  гласа минаха промените в Конституцията” (31 март 2006 г., с. 4.). За сметка на това, ако приемем за достоверна информацията от 1-ва страница на вестника от същия ден, че тиражът му е 45 000, то съобщението за променения основен закон е достигнало до широка аудитория. През целия месец на конституционните промени „Телеграф” публикува само още един материал, свързан с процесите в съдебната власт, а той е за поискана от ДСБ ревизия на бившия главен прокурор Никола Филчев, която действащият главен прокурор Борис Велчев съобщава, че няма да се състои. („Борис Велчев: Ревизия на Филчев няма да има“ – в. „Телеграф“, 13 март, с. 4).

Относно нивото на приоритетност и характерна лексика при отразяване на темата се забелязва, че и трите издания представят, но лаконично, промените в конституцията от 2006 г. „Сега” и „Капитал” публикуват по три текста-информационни и аналитични, като ежедневникът разглежда темата през призмата на депутатския имунитет, засяга и заплахата от предпазна клауза, върху която седмичното издание най-сериозно акцентира. Телеграф посвещава по един материал на приетата конституция и на факта, че ревизия на работата на бившия главен прокурор Филчев няма да се състои. В лексикално отношение може да се изведе, като обозначаващ, редакционният изказ на „Капитал” за темповете на съдебната реформа: съдебната реформа куца.

2.3. Четвъртата поправка от 2007 г.

На 6 февруари 2007 г. влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България [11]. Той е обвързан с предстоящото членство на България в Европейския съюз и необходимостта от актуализация на конституционна уредба за функционирането и правомощията на някои конституционни органи, както и с повишаването на ефективността на съдебната система. Изчерпателно се определят правомощията на ВСС – кадровия орган на съдебната власт, създава се Инспекторат към ВСС.

2.3.1. Медийно отразяване

В.„Сега предлага на аудиторията си една публикация през февруари, свързана с приемането на поправките в основния закон през същия месец. Акцент изданието поставя върху информациите, че докладите на тримата висши магистрати ще се внасят в НС от Висшия съдебен съвет, че се създава Инспекторат към ВСС. Но приоритетно значение, според вестника, има информацията за подкрепата, която опозиционните партии ОДС и БНС, са дали за промените с аргументацията, че част от измененията са били по инициатива на гражданите. („Конституцията бе променена  и с помощта на опозицията”- в. „Сега, бр. 28, 4 февруари 2007 г., с. 3).

В. „Капитал” запознава по-пространно с четвъртата поправка, като я обвързва с контекста по приемането на страната в ЕС  и с очакванията на магистратите, изразени в интервю от прокурора във ВКП Бойко Найденов, че пълноправното членство ще се превърне и в реален коректив на съдебната система („България празнува влизането в ЕС“-в.“Капитал“, 6-12 януари 2007 г., с.3, 7, 24-25; „Членството на България в ЕС ще бъде коректив на съдебната система“- в.“Капитал“, 6-12 януари 2007 г., с.14). В няколко статии седмичникът предлага критичен прочит и анализ на бездействието на българските власти по отношение на съдебното реформиране, основните послания са: „в момента в България повече се говори за реформи, отколкото да се прави нещо” и „Брюксел въведе специален режим на наблюдение в областта на правосъдието и вътрешните работи, но това няма да реши проблемите и да гарантира просперитет“. („До кой етаж в ЕС?“- в. „Капитал“, 6-2 януари 2007 г., с.10) . Конституционната реформа получава определението „грешка в грешката” и „четвърта кръпка”, като основната критика е, че  депутатите са водили безсмислени спорове и не по темата за промяна на конституцията, като са забравили да уредят въпроса как ще бъдат освобождавани инспекторите от новосъздадения Инспекторат към ВСС и така се е отворила „законодателна дупка” в конституцията (Грешка в грешката“ – в.“Капитал“, 3-9 февруари 2007 г.). В поредица статии в месеца на конституционната реформа на съдебната власт „Капитал” публикува информация за връзките на магистрати, полицаи и митничари със знаков представител на сенчестия бизнес, както и статия за провала на прокуратурата по случая САПАРД и „как се измъква спонсорът на президента Людмил Стойков пред почти спящия прокурор по време на делото” („Пиле с приятели“- в..“Капитал“, 24 февруари-2 март 2007 г; „Освобождаването на задържаните по САПАРД: Аплодисменти за спящия прокурор“ – в.“Капитал“ , 3-9 март 2007 г., с.7).

В. „Телеграф” не предлага съдържание през февруари, конкретно свързано с конституционната реформа. Изобилстват криминални новини, като за тях е запазена цялата последна страница на съответния брой. Същевременно, обаче, редакцията на вестника проявява интерес към кадровата политика на главния прокурор Борис Велчев: “Велчев разкара 2–ма от хората на Филчев“ (в.“Телеграф“, 8.02.2007 г., с.1 и 3).По темата в същия брой има и редакционен коментар под заглавие „Тъжният прокурор“, в който изданието подкрепя инициативата на Велчев да очисти институцията от прокурори, уронващи престижа на съдебната власт, като редакционната позиция е, че само с уволнения и замяна на едни магистрати с други няма да се ускорят забавените преписки, които са реалният проблем в системата.В броя от 9 февруари е поместен материал „Съдиите с по-големи заплати от депутатите“ (с.4). Цитиран е председателя на Комисията по бюджет и финанси в НС Петър Димитров, според когото магистратите имат по-високи доходи от народните представители, а всяка година искат още повече пари. Показателно в случая е, че в редакционното заглавие на негативната по същество информация за магистратската общност, присъстват съдиите, при условие, прокурорите и следователите също са магистрати.

Ниво на приоритетност и характерна лексика при отразяване на темата може да бъде обобщено по следния начин: в две от изданията – „Сега” и „Телеграф”, темата „конституционна реформа” само е маркирана. „Капитал” ѝ отделя по-значимо внимание,като и в лексикално отношение предлага някои характерни и оценъчни словосъчетания, свързани с конституционната поправка, като например: грешка в грешката; четвърта кръпка; законодателна дупка – за конституционните изменения и допълнения.

2.4. Петата поправка от 2015 г.

На 18 декември 2015 г. влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България [12]. Петата поправка на Конституцията е предприета от законодателния орган с мотива, че въпреки извършените последователни, макар и не цялостни реформи в периода след приемането на Конституцията, е констатирано, че продължават да съществуват конституционни дефицити в модела на съдебната власт. Това се смята за най-значимата дотогава промяна в модела на съдебната власт. Направена е промяна в структурата и организацията на ВСС, който се разделя на съдийска и прокурорска колегия, като обявена цел е укрепване на независимостта на съдебната власт и особено на съда. Предвидено е главния прокурор да се отчита пред Народното събрание. В Началото на 2015 г. Народното събрание приема с впечатляващо мнозинство Стратегия за продължаване на съдебната реформа, след като почти всички парии подкрепят нуждата от продължаване на реформата и основните посоки, описани в документа. Съгласието за формирането на мнозинство за петата поправка е наречено „исторически компромис“.

2.4.1. Медийно отразяване

В. „Сега” в месеца на конституционната промяна информира последователно за действия и процеси, които са отстъпление от политически постигнатия „исторически компромис” за реформа. Изданието констатира – в редакционни коментари и в анализи на политически фигури, външни наблюдатели и магистрати, че реформата е останала без подкрепа и т.нар исторически компромис се е преобразил до действия в полза на статуквото. „След пазарлък, за който АБВ открито си признаха, мина поправка в полза на прокуратурата – изравни се броят на избраните от прокуратурата и от парламента в бъдещата прокурорска квота. Това според реформаторите означава пак неограничена власт на главния прокурор” , информира изданието („Не остана кой да подкрепя съдебната реформа“- в. „Сега, бр.281, 5-6 декември 2015 г., с.3). Статията припомня заявка на лидера на Реформаторския блок Радан Кънев от септември същата година, че ако има отстъпление от конституционните промени, за които РБ направил максимално допустим компромис, той ще се оттегли от мнозинството, коалицията и партията си.

„Историческите промени вървят гладко-прокуратурата остава съветска“ – това  е красноречивото заглавие на друга статия в „Сега”, в която основната теза е, че  „прокуратурата по модела на Вишински ще оцелее, а промените в конституцията, с които управляващите проглушиха ушите на избирателите през последната година, се оказаха пълен въздух (в. „Сега“, бр.282, 7 декември 2015 г.с.9, автор: Антоан Николов). Опасенията за съдиите за подмяна на реформата изтъква в интервю и Атанас Атанасов, председател на най-влиятелната магистратска общност – Съюз на съдиите в България. („Политиците обезсмислиха съдебната реформа“- в. „Сега“, бр.281, 5-6 декември 2015 г., с.9).

„Сега” препечатва и коментар от „Дойче веле”, в който е  представено наблюдението, че се подготвя „отстъпление от прословутия „исторически компромис“ по конституционните промени и от приетите на първо четене текстове, като се обезсмисли разделянето на Висшия съдебен съвет и се обезсили утвърждаването на независимостта на съда”. Най-сериозната критика е по отношение на българската прокуратура: „устроената и все още съществуваща по съветски модел българска прокуратура се нуждае от реформа Тази реформа обаче изглежда все така нежелана и невъзможна. Свидетелство за това е и битката около промените в конституцията, които са само началото на законодателната реформа на цялата съдебна система. Прави се всичко възможно извън обхвата на законопроекта за промени в конституцията да останат всички направени между първо и второ четене предложения, засягащи прокуратурата, „като например идеите за ограничаване на недосегаемостта, безконтролността и безотчетността на главния прокурор”,  „Няма да е никаква изненада, ако в следващите седмици (…) вътрешнополитическата битка за съдебна реформа отново бъде загубена в Народното събрание. Защото прокуратурата си има партии, а някои от партиите си имат прокуратура.“ („Да си припомним случая „Манчев“ – в.“Сега“, бр.277, 1 декември 2015 г,, стр.9,10, автор: Ясен Бояджиев, „Дойче веле“).

Позицията, че в предложения си вид промените в конституцията няма да променят нищо в системата, изразяват и деветте най-влиятелни неправителствени организации, които следят съдебната реформа – Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Българските адвокати за правата на човека, Българският институт за правни инициативи, Българският хелзинкски комитет, Институтът за пазарна икономика, Програмата за развитие на съдебната система, Сдружението Център на НПО, Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите, Центърът за изследване на демокрацията. „Сега” публикува позицията им, че съдебната реформа трябва да бъде рестартирана. („Неправителствени организации: Съдебната реформа да започне отначало“-в.“Сега“, бр.283, 8 декември 2015 г., с.4).

Читателите на в. ”Сега” са подготвени за предизвестеното развитие по конституционната реформа, като на този процес изданието също отделя приоритетно място: 1) Реформаторите в парламента попадат в изолация („Конституцията влиза в зала при пълна изолация на РБ“ -в.“Сега, бр.284, 9 декември 2015 г., с.2, автори: Иван Петров, Антоан Николов); 2) Правосъдният министър Христо Иванов подава оставка, която „разклаща” цялото правителство, лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев и депутатът Гроздан Караджов минават в опозиция („Оставката на правосъдния министър разклати правителството“, „ Депутатите Радан Кънев и Гроздан Караджов минават в опозиция, останалите от Реформаторския блок мълчат“– в. „Сега“, бр.285, 1 декември 2015 г., с.1); 3) В битката за конституцията безспорен победител е прокуратурата. В противоборството министър на правосъдието-главен прокурор надделява Сотир Цацаров. („Прокуратурата победи в неравната битка за конституцията“, в. „Сега“, бр. бр.285, 1 декември 2015 г., с.2, автор: Самуил Димитров.;  „Христо Иванов бил предупреден, че реформата зависи от Цацаров”– в. „Сега, бр.286, 11 декември 2015 г., с.2, автори: Самуил Димитров и Аксения Ангелова; „Христо Иванов бе предаден от своите, но трябваше да опита“ – интервю с адв. Михаил Екимджиев, „Борисов и Цацаров погребаха съдебната реформа, да предложат Делян Пеевски за министър на правосъдието“- в.“Сега“, бр.286, 11 декември 2015 г., с.9,10). В интервю за вестника подалият оставка Христо Иванов коментира провала на съдебната реформа и силата на прокуратурата, която е съюзена с партии: „Стигнах до тук в омагьосания кръг и не мога да продължа“ (в.“Сега“, бр.287, 12-13 декември 2015 г).

За фактическото приемане на петата поправка и настъпилите последици в.„Сега” информира в поредица статии, които накратко представят процеса и интерпретират събитията така: Приемането на измененията в конституцията преминава за 10 минути, разделянето на ВСС ще е голяма бъркотия, защото депутатите нямат представа как ще се обособят колегиите, ГЕРБ подмолно подменя съдебната реформа, сключва сделка с ДПС и заедно орязват идеите за промяна, реформата е „опраскана”, което е голяма загуба за всички, които са се надявали на промяна, но маските са паднали и поне вече се знае кой кой е. За политическо обобщение е дадена думата на народния представител Янаки Стоилов от БСП, който прави ретроспекция на вече приетите поправки,  инициирани от ГЕРБ и РБ, но приети с определящото участие на ДПС: „В този сблъсък надделяха ГЕРБ, ДПС и главният прокурор над Реформаторския блок, Христо Иванов и част от съдиите“. („Депутати решиха съдбата на конституцията за 10 минути“ – в.“Сега“, бр.289, 15.12.2015 г., с.2; „Разделянето на ВСС ще е голяма бъркотия“, подз: Депутатите нямат представа как ще се обособят колегиите, в.“Сега“, бр.294, 21.12.2015 г., с.4, автор: Антоан Николов; „Поне вече знаем кой кой е“, „Случилото се миналата седмица „опраскване“ на съдебната реформа е голяма загуба за всички, които се надяваха на промяна. Но има и един положителен ефект: маските паднаха“- в.“Сега“, бр.289, 15.12.2015 г., с.11, автор: Ясен Бояджиев, Дойче веле; „НС благослови промените в конституцията, но доволни няма“- в.“Сега“, бр.291, 17.12.2015 г., с.3; „ГЕРБ подмолно подмени съдебната реформа“- в.“Сега, бр.295, 22.12.2015 г., с.9, 10, автор: Антоан Николов).

Изданието дава приоритет и на една от конкретните последици, свързани с провала на първоначално замислените конституционни поправки, като следи отблизо възникналото напрежение в средите на съдиите. Председателят на ВКС Лозан Панов призовава съдиите на бунт срещу „фалшивата реформа”, съдиите излизат от „капсулата си” и протестират, неправителствения сектор се солидаризира с тях, очаква се ВКС да атакува измененията в Конституционния съд. („Шефът на ВКС призова съдиите на бунт срещу статуквото“- в.“Сега“, бр.287, 12-13.12.2015 г., с.1,2, „Нека не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци“.- в.“Сега“, бр.287, 12-13.12.2015 г.стр.7,9; „Съдиите най-после излязоха от капсулата си”- в.“Сега“, бр.292, 18.12.2015 г., с.11, автор: Доротея Дачкова).

В. ”Капитал” проследява в критични материали основно партийната и вътрешноинституционална съпротива, предшествала петата поправка, както и последиците от несъстоялата се според замисъла реформа.На страниците на изданието намира място констатация на Кристиян Таков, преподавател в Софийския университет и член на Правния съвет на президента, изразена в интервю за „Медиапул”, че за съдебната власт се мисли като за кокал, който самата власт няма да пусне доброволно, че „това е въпрос на манталитет, не е борба на аргументи или някакво висше съображение”, „то е битов скандал от най-кухненско естество и с дъх на яхния” (в.“Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.6). В интервю за „Капитал” правосъдният министър и двигател на реформите от страна на изпълнителната власт Христо Иванов твърди, че правителството не иска да се бори с корупцията, а съдебната реформа може да се състои само след обществен натиск. („Правителството показа, че не иска да се бори с корупцията“- в.“Капитал“, 12-18 декември 2015 г., стр.18-19). Друг известен юрист и представител на реформаторското мнозинство – проф. Даниел Вълчев от Движение България на гражданите (ДБГ), също в интервю за „Капитал” коментира, че първоначалният проект за промени в конституцията е бил „крайно неамбициозен” и е било „напълно ненужно” да се прави така наречения исторически компромис“. „Направихме четвърта първа крачка към съдебната реформа”, с ирония отбелязва Вълчев (в.“Капитал“, 19-23 декември 2015 г.,с.14-15).

В статия представя своя анализ на ситуацията и адвокат Здравка Калайджиева, която е  основател на Български адвокати за правата на човека, а от 2008 до 2015 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека. Калайджиева припомня свои тези от 2006 г., че има ненормално разпределение на правомощията в българската съдебна система и 10 години по-късно констатира, че това не се е променило – дори с последните конституционни промени прокуратурата само е получила „допълнителна независимост, дължима по дефиниция само на съд”. Изправени пред старата дилема „независим съд или прокурорска република“, народните представители предпочетоха „диктатура на прокуратурата“, отбелязва Калайджиева и обобщава: „Последната промяна на конституцията остави превръзката на българската Темида на устата й, а меча й – в ръцете на прокуратура, над която е само небето“ („Обществен ли е договорът за диктатура на прокуратурата“ – в.“Капитал“, 19-23 декември 2015 г., с.32-33). Седмичното издание събира мненията и на други водещи фигури и експерти от съдебната система след гласуването на спорните текстове и последвалата оставка на министъра на правосъдието. Съюзът на съдиите: „Всички ще плащаме скъпо, но манипулирано правосъдие“, председателят на ВКС Лозан Панов: „Христо Иванов беше оставен сам”, преподавателят по право в СУ Кристиян Таков: „Бог дал, прокуратура взела”.Паралелно с представените мнения на политици и юристи, „Капитал” заявява остра редакционна позиция и прогнозира поредица трусове в държавата: Реформата е имала „фалстарт” и е „изпепелена”;  „имитацията на промени в съдебната система и оставката на правосъдния министър ще предизвикат серия от кризи в политиката, държавното управление, а след време и в икономиката”; кризата, неуспяла да събори правителството, е осветила „политическата смърт на дясната коалиция”. („Външен човек“ – в.“Капитал“, 19-23 декември 2015 г.; „След фалстарта на съдебната реформа“- в.“Капитал“, 12.18 декември 2015 г., с.20-21; „Изпепелената реформа“– в.“Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.16-17, автор: Алексей Лазаров; „Реформаторският пациент“- в.“Капитал“, 19-23 декември 2015 г., с.12-13, автор: Велина Господинова).

Първите резултати от бламирането на реформата са факт не само в политическото пространство, но и в магистратските среди. Съдии излизат на протест първо пред софийската Съдебната палата, последват ги техни колеги от страната, за да покажат на обществото, че „повече така не може и искат промяна повече от всякога“. „Достойни сте“ – така е озаглавен материалът, който представя мотивите на протестиращите. (24 декември 2015-8 януари 2016 г, с.32-34, автор: Росен Босев). Изданието вижда още един позитивен знак, роден от кризата – подалият оставка правосъден министър е „разбил комфорта на съдебните кадровици”.

„Капитал” разглежда и скандал, който не произтича пряко от конституционните поправки, но е в сърцевината на проблема с независимостта на съдебната от политическата власт. В текста се разглежда историята с изтеклите записи от разговор на съдиите Владимира Янева и Румяна Ченалова, според съдържанието на които висши магистрати общуват нерегламентирано с политици или помежду си. Шефът на ВАС Георги Колев е цитиран да казва, че за него записът е от типа „две жени си говорят“. Записаните разговори потвърждават възмутителни подробности за това как (не) работи държавата и напомнят колко е сбъркана конструкцията на съдебната власт,  обобщава статията (.„Една жена каза” – в. „Капитал“, 14-20 ноември 2015 г., с.24-25, автор:Росен Босев).

В. „Телеграф” представя събитията около петата поправка на Конституцията почти изцяло през погледа на Висшия съдебен съвет и прокуратурата, в частност – главния прокурор. Промените в основния закон са маркирани в една информационна статия („Окончателно приеха промените в конституцията“ –в. „Телеграф“, 17 декември 2015 г., с.2.) и в същия брой за интерпретацията на фактите се доверява изцяло на парламентариста и лидер на ДПС Лютви Местан. Прочитът на Местан е, че Христо Иванов е предложил „едно голямо нищо”, че за година и половина нищо  реформаторско не е предложено в процесуалните закони.(„Лютви Местан към Христо Иванов: Предложихте ни едно голямо нищо“ – в. „Телеграф“, 17 декември 2015 г., с.2).

Правосъдният министър е атакуван по-сериозно по друга тема, на която вестникът посвещава основно внимание – станалите публично достояние записи от скандален разговор на съдиите Янева и Ченалова.  „Незаконните записи от разговори между съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева са част от непочтена атака с цел дискредитиране на премиера Бойко Борисов”, казва в агенция ПИК, цитиран от „Телеграф” Ясен Тодоров от ВСС, който ръководи етичната комисия към съвета. („Записите на Янева са атака срещу премиера“- в.“Телеграф“, 19 декември 2015 г., стр.2). В „Костовисти клатят държавата“ заподозрените десни политици са свързани с изфабрикуването на делото „Червеи“ и със скандала с незаконните записи, а на съседна страница се чете: „Искат оставката на Христо Иванов“ (в.“Телеграф“, 3 декември 2015 г., с.1,2). Представена е позиция на главния прокурор Сотир Цацаров, който е убеден, че срещу него има сценарий и се подразбира – в основата е министърът на правосъдието Христо Иванов. Публикуван е призивът на Цацаров към министъра „да се засрами и да каже дали е част от „Протестна мрежа“. Вестникът информира също, че “Радан се уплаши и се скри“ по повод отменена пресконференция на лидера на Реформаторския блок Радан Кънев. („Има сценарий срещу мен“ – в. Телеграф“, 1 декември 2015 г., с.1, 2).

По-атакуван и от правосъдния министър се оказва председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, когото „Телеграф” нарича „знамето на съдебната реформа” и  „когото „Командира” бута за президент” с пояснението, че за знаме на реформата се опитват да го представят „кръговете около Командира, закъсалия енергиен олигарх Иво Прокопиев и присъдружната им организация „Протестна мрежа“. Панов е критикуван за „137 гнили назначения на съдебни служители зад гърба на ВСС” Другото му провинение е описано така: „Командира канел шефа на ВКС редовно на тайни обеди и вечери в Драгалевци“ , като за информацията „Телеграф” цитира агенция ПИК, позовала се на „свои източници“. („Знамето на съдебната реформа със 137 гнили назначения“, – в.“Телеграф, 21 декември 2015 г., с.1, 2, 12). На председателя на ВКС е отделено специално внимание и в следващи броеве на „Телеграф”. На 23.12.2015 г. вестникът информира: „Етичната комисия на ВСС подхваща Лозан Панов“, като се уточнява, че е за политическо говорене и за това как е назначавал съдебни служители. Отново е използвано словосъчетанието „гнили назначения“ (бел.: има аналогия с „гнили ябълки в българската правосъдна система“, използвано през 2014 г. от френския посланик в София – Ксавие Лапер дьо Кабан, по повод дело, водено от съдия Румяна Ченалова за обявяване на френска компания в несъстоятелност). Нови упреци търпи председателят на ВКС, заедно с него съдии и съдийски организации, че протестират публично поради несъстоялата се реформа. Критиките идват от председателя на другия върховен съд Георги Колев, изданието се присъединява. Сред протестиращите съдии е и Нели Куцкова, за която „Телеграф” отделно информира, че отново не е спечелила конкурса за председател на Софийския апелативен съд. („Съдийската тога не може да се използва за протест“- в.“Телеграф“, 30.12.2015 г., с.2;  „ВСС за втори път отряза Куцкова за шеф на САС“- в.“Телеграф“, 18.12.2015 г., с.2).

Ниво на приоритетност и характерна лексика при отразяване на темата се влияе от това, че конституционната ревизия през 2015 г. е втората по ред, провокирала сериозно интереса на трите издания, след първата поправка през 2003 г.Особено активни са „Сега” – с 19 статии, и „Капитал” – с 11 статии по темата. Като се има предвид редакционната политика на Телеграф да приоритизира друг тип събития и теми, може да бъде отбелязано като значимо повишаването на интереса към конституционната реформа и съдебната система – 9 статии. Трите издания предлагат външни експертни и политически анализи и оценки, но заявяват и собствени позиции по темата. В този период по-ясно изпъкват разликите в редакционната политика при отразяването на съдебната власт – „Телеграф” отдава водещо значение на позициите на главния прокурор и ВСС, критикува основно политическите лидери с реформаторски профил, съдите като съсловие и особено председателя на ВКС.

Характерни думи и изрази, използвани при отразяване на темата може да се обобщят по следния начин. Във в. „Сега: личностна война – за конституционната съдебна реформа; пазарлък, неравна битка – за действията на политиците по конституционната реформа; погребаха съдебната реформа – за действията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров; недосегаемост, безконтролност и безотчетност; неограничена власт – за фигурата и правомощията на главния прокурор; съветска; съществуваща по съветски модел; прокуратура по модела на Вишински;  победител в битката за конституцията; прокуратурата си има партии, а някои от партиите си имат прокуратура – за прокуратурата.

Във в. „Капитал”: фалстарт на реформата; изпепелената реформа; четвърта първа крачка към съдебната реформа;  скъпо, но манипулирано правосъдие; остави превръзката на българската Темида на устата й, а меча й – в ръцете на прокуратура, над която е само небето; битов скандал от най-кухненско естество и с дъх на яхния; Бог дал, прокуратура взела – за конституционната съдебна реформа, дебата по нея и резултатите; съдебното Политбюро- за Висшия съдебен съвет (ВСС); „опраскване“ на магистрат  -за действията на премиера Борисов и ВСС към реформаторски настроени съдии; прокурорска република; диктатура на прокуратурата – за прокуратурата; за съдебната власт се мисли като за кокал, който самата власт няма да пусне доброволно – за отношението на политици и магистрати към съдебната власт.

Във в. „Телеграф”: едно голямо нищо – оценка на ДПС за предложенията на правосъдния министър за конституционна съдебна реформа; знамето на съдебната реформа, когото „Командира бута за президент –  за председателя на ВКС Лозан Панов; гнили назначения – за кадровата политика на председателя на ВКС.

2.5. Шестата поправка от 2023 г.

На 20 декември 2023 г. влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България[13]. Шестата поправка е в две основни насоки. Първата е свързана с функционирането на конституционния модел в политическия план парламент-правителство-президент. Втората група изменения засяга принципите, структурата и функционирането на съдебната власт – основен носител на съдебната власт в България е съдът, ограничава се властта на главния прокурор, преструктурира се кадровият орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, разширява се кръгът на институциите, които могат да сезират КС.

2.5.1. Медийно отразяване

В. „Сега” представя разширен поглед върху обсъжданите идеи за конституционна поправка, като залага на автори от екипа, но привлича и външни коментари.  Редакционната позиция по предварителните заявки за конституционни промени е изразена недвусмислено в статията „Девизът на управляващите: Всяка реформа – законодателно блато“ (sega.bg, 6 октомври 2023 г., автор: Александър Александров, https://www.segabg.com/category-observer/devizut-na-upravlyavashtite-vsyaka-reforma-zakonodatelno-blato). Текстът въвежда в предисторията на конституционната поправка през призмата на ред провалени политически заявки, прокламирани като реформа на съдебната власт. Като пример е посочен обявяваният нееднократно за „сърцевината на съдебната реформа” механизъм за разследване на главния прокурор, „който на практика изобщо не работи”. „Никакво изключение от общия дух не прави и конституционната реформа, изначално има съмнение, че въпросните промени се правят единствено да държат здраво мнозинството. Проектоизмененията бяха вкарани в публичното пространство с големи фанфари и обещания за кардинални поправки, но ако сега бъде питан, който и да е българин, то е сигурно, че той би се сетил единствено, че с тях се иска промяна на датата за националния празник.” Наред с тези критики, в статията се отбелязва, че „отгоре на всичко, няма нито една разпоредба, по която да има консенсус и в парламента, и в обществото”. На този етап от обсъжданията редакцията публикува интервю с адвокат Михаил Екимджиев, в което подробно са разгледани основните идеи за промяна и е обобщено, че с малки изключения частта за съдебната власт е добра. Като визионерско е оценено  „намерението за преформатиране на органите за управление на съдебната система”, защото така ще има повече гаранции, че смислени хора ще попадат в новите Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет, а и „ще бъде вразумена кадровата политика в съдебната система, в която десетилетия наред доминира отрицателният подбор”. Изключението от добрите идеи, за което адвокат Екимджиев предупреждава, е при механизма за разследване на главния прокурор – още от въвеждането му възниква въпросът, че в списъка със съдии, които при нужда се превръщат в прокурори и разследват главния прокурор и заместниците му, „може да бъдат инсталирани зависими магистрати, показвали слугинаж към прокуратурата”.

По вече приетите конституционни изменения в края на декември 2023 г. оценката на  в. „Сега”, предадена лаконично, гласи: „шестата поправка не е за шестица”. По процедурата критика търпи „грозното пришпорване” на промените, оправдавано с приемането в Шенгенското пространство. По същество редакционната позиция е, че нито една от проведените конституционни реформи от 1991 г. не е донесла качествена промяна, но и тази реформа в частта за съдебната власт е конюнктурна Като проблем е отчетено, че има 6 месеца, в които трябва да бъдат подготвени законите, свързани с промените в Конституцията, а след това ще има още 3, в които да бъдат избрани Съдебният и Прокурорският съвет. Така, обобщава изданието, дискредитираното статукво ще се задържи поне още година. („Шестата поправка не е за шестица”,sega.bg, 21.12.2023 г., автор: Доротея Дачкова, https://www.segabg.com/category-observer/shestata-popravka-ne-e-za-shestica).

В. ”Капитал” в месеца на конституционната пета поправка предлага основно собствен прочит и анализ на проектопромените. Отбелязва се, че това и първата поправка на основния закон, която влиза в процедура по гласуване, без да е събрала мнозинство от 180 народни представители, както и „първата поправка, която така единодушно беше атакувана от професионалната общност на магистратите, адвокатурата, академичните среди, представители на експертния неправителствен сектор и др.” Изданието подлага на критика не безспорната необходимост от промени, а „качеството на предложените текстове и липсата на цялостна концепция за съдебна реформа”. По повод скоростта на приемане на промените, възможните отговори задължително минават през факта, че промените в конституцията са моралното оправдание за съществуването на настоящата управленска сглобка, като за всички останали фактът, че политическите сметки и лични амбиции надделяват над държавния и обществен интерес от качествен и прозрачен законодателен процес, отдавна не е новина.“, обобщава статията.(„Коледна конституционна изненада“- в.“Капитал, бр.49, 8-14 декември 2023 г., с.8, автор: Мирела Веселинова).

В друг материал и отново в аванс промените в конституцията са коментирани в светлината на „интригата” дали ГЕРБ и ДПС пак „ще се обърнат”. Очакванията са срещу текстовете за по-голяма съдийска независимост и прокурорска отчетност, които са и основната цел на идеята за промени от поне десетилетие, да се обявят същите кръгове, „които спънаха и конституционните промени от 2015 г.”.Осем години след като ГЕРБ и ДПС взривиха наричания тогава „исторически компромис“, двете партии се оказаха под ударите на американските партии по закона „Магнитски“, се припомня в текста. („Промените в конституцията: интригата е пак дали ГЕРБ и ДПС ще се обърнат”- в.“Капитал“, бр.50, 15-21.12.2023 г., с.22-23, автор: Полина Паунова).

Седмичникът обръща внимание на темата за мандата на главния прокурор чрез интервю с Андрей Янкулов – адвокат и експерт към Антикорупционния фонд, в което основната теза е, че ръководството на прокуратурата при Сарафов е „идейно продължение на предишното, същият политически лост за манипулации и прикриване на политическата корупция.“ („Мандатът на Сарафов започва като при Гешев и Цацаров с илюзия за промяна“ – в.“Капитал“, бр.50, 15-21 декември 2023 г., с.24-25)

В. „Телеграф” през 2023 г. посвещава значително по-голямо внимание на тази поправка на конституцията, отколкото на всяка от предишните. До датата на окончателното приемане на текстовете, изданието информира основно за проектопромените, които засягат избора на служебен министър председател – напр. колко са позициите, от които ще се избират кандидатите за служебния пост, или това, че съдия ще може да е служебен премиер, както и че в списъка няма да е „шеф на ВКС”. Специално внимание е обърнато и на предложенията относно допустимото двойно гражданство на депутати и министри. („Избират между 11 за служебен премиер“- в.“Телеграф“, 16 декември 2023 г., с.2; “Депутати и министри могат да имат и чужд паспорт“ – .в.„Телеграф“, 17 декември 2023 г., с.2; „Съдия ще може да е служебен премиер“ – в.“Телеграф“, 18 декември .2023 г., с.2; „Без шеф на ВКС в списъка за служебен премиер“-в.“Телеграф“, 20 декември 2023 г., с.2). Приемането на петата конституционна поправка е отразено с акцент „ударното” й приемане и свързаните с нея предстоящи стъпки по съдебната реформа. В редакционен коментар  отново се отбелязва „конституционният устрем”, че шестото изменение  е минало „забързано, като на маратон”, че депутатите са изпълнили „петилетката за две седмици”. В съдържателен план поправките са коментирани с отделни спорни моменти, които могат да съборят някои текстове след заканите за сезиране на КС от партии и от президента. („След ударното приемане на конституцията: Подхващат съдебната реформа“- в.“Телеграф“, 21.12.2023 г., с.2; „Конституционен устрем: Петилетката за две седмици“- в.“Телеграф“, 21.12.2023 г., с.2, автор: Тихомира Михайлова )

Ниво на приоритетност и характерна лексика при отразяване на темата се характеризира с това, че 20 години след първата конституционна ревизия, през 2023 г. промяната в основния закон в частта за съдебната власт заема доста по-скромно място в дневния ред на две от медиите. В. „Сега” реагира с 4 текста, „Капитал“ публикува 3 текста. При „Телеграф”, който едва от 2015 г. реално отразява конституционните реформи, тенденцията на повишения интерес се запазва –  вестникът реагира със 7 статии. В трите издания преобладават публикациите с интерпретативна стойност, наситени с експресивна, оценъчна лексика, визираща основно слабото качество и бързата скорост на измененията.

Характерни думи и изрази, използвани при отразяване на темата можем да обобщим в следния смисъл. Във в. „Сега”: шестата поправка не е за шестица, тази реформа в частта за съдебната власт е конюнктурна – за конституционната поправка; грозно пришпорване – за темповете на гласуване на конституционната поправка; законодателно блато; без консенсус по нито една разпоредба и в парламента, и в обществото – за законодателната реформа; който на практика изобщо не работи; позволява да бъдат инсталирани зависими магистрати, показвали слугинаж към прокуратурата – за механизма за разследване на главния прокурор; дискредитираното статукво – за Висшия съдебен съвет. Във в.”Капитал”: моралното оправдание за съществуването на настоящата управленска сглобка – за конституционната поправка; липса на цялостна концепция за съдебна реформа – за действията на т.нар. реформаторско мнозинство; идейно продължение на предишното ръководство, същият политически лост за манипулации и прикриване на политическата корупция – за прокуратурата при ръководството на Борислав Сарафов. Във в. „Телеграф”: ударно приемане; забързано, като на маратон, конституционен устрем; изпълняване на петилетката за две седмици – за темповете на гласуване на конституционната поправка.

Изводи

Темата за съдебната реформа и нейното конституционно развитие от две десетилетия е сред активните и устойчиви теми в българския медиен дискурс. Особен интерес и най-активно медийно отразяване предизвикват първата поправка на основния закон през 2003 г. и тази през 2015 г., тъй като тогава промените са най-значимите в модела на съдебната власт. И в трите медии е преобладават интерпретативните материали по темата-анализи и коментари, по-голямата част от които са силно критични и засягат промените не само в съдържателен аспект, но и грешките в подхода на управляващите от съответния период  при публичното обсъждане, при съгласуването с магистратските среди. В зависимост от редакционната си политика различните издания насочват негативните коментари към различни властови сфери и представители, но в цялост медийният дискурс последователно чертае представата за политическа класа, която експлоатира темата за конституционна реформа конюнктурно и пропагандно с оглед на конкретни предизборни или властови интереси. 

За периода от 20 години се наблюдават устойчиви медийни критики по съдържанието на законодателните реформи, което е ясен индикатор за нерешени проблеми, въпреки демонстрираната от различни парламентарни мнозинства политическа воля за преодоляването им (реформата куца, на автопилот е, приравнена е на законодателна дупка, кръпка, грешка в грешката, довела е до законодателно блато и т.н.) На първо място, проблемни звена остават Висшият съдебен съвет и прокуратурата – в частност прокурорската отчетност, правомощията на главния прокурор и неефективността на контрола върху работата му (ВСС е съдебното Политбюро, дискредитираното статукво; прокуратурата е безконтролна, по съветски образец, в съдебната власт има диктатура на прокуратурата; главният прокурор е недосегаем, безконтролен, безотчетен и т.н.). Забелязва се устойчивост в употребата на експресивни думи и изрази с негативна конотация, с които журналистите описват процеси и действия или обрисуват основни фигури в съдебния контекст. Характерната и достъпна лексика привлича интереса, улеснява възприемането на многопластови процеси в специализирана област, подпомага формирането на познания и оценки за провежданите реформи. 

В заключение, продължаващите две десетилетия конституционни реформи на съдебната власт са траен тематичен и езиков фактор в медийния дискурс.  Поправките присъстват пълноценно чрез различните етапи на процеса – от предшестващия ги политически и експертен дебат, през периода на процедурата по три гласувания от парламента, до реакциите и коментарите след окончателното им приемане и обнародване.Законодателните промени са представени многоаспектно – чрез позиции на политици от средите на управляващите и опозицията, реакции на магистратските среди от най-високото йерархично ниво, мнения на политически коментатори и на заинтересовани организации от неправителствения сектор.Измененията генерират множество редакционни коментари и анализи. Стимулират изграждането на специфичен лексикален фонд в медийния дискурс, който във възприятията на аудиторията се свързва с конкретни събития и личности, ангажирани с процеса на съдебното реформиране. 

Бележки

[1] Пунев, Благовест. Конституционализъм и политическа култура, изд. Сиби, 2022, с. 34.

[2] Пак там, с. 27.

[3] Киселова, Наталия. „Отворена текстуалност” или „нормативно отворена” Конституция. Живата конституция, изд. Изток-Запад, София, 2024, с. 157.

[4] Пак там с. 203

[5] Любенов, Милен, Станев, Владимир. Българските конституции, идз. „БИ 93”ООД, София, 2020, с. 154.

[6] Пак там, с. 34

[7] Борисов, Теодор. Българските конституции” (Предговор), изд.”БИ-93” ООД, с. 8.

[8] Източник: ДВ, бр. 85/2003 г.

[9] Пунев, Благовест. Конституционализъм и политическа култура, изд. Сиби, 2022, с. 155.

[10] Източник:ДВ, бр. 27/2006 г.

[11] Източник: ДВ, бр. 12/2007 г.

[12] Източник: ДВ, бр. 100/2015 г.

[13] Източник: ДВ, бр. 106/2023 г.

Библиография

Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система (одобрена от НС на 21.01.2015 г.). Министерство на правосъдието, достъпно на: https://mjs.bg/home/index/9888d99d-1602-493e-a167-7491ede8543b.

Ананиева, Нора. За конституционните основи на независимостта на съдебната власт. Център за изследване на демокрацията, Достъпно на: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/events_library/files/2006/Nora_Ananieva_July2006.pdf.

Български институт за правни инициативи. Преглед на съдената реформа в България, част IV, февруари 2013 г., Достъпно на: http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/Pregled_na_sydebnata_reforma_v_Bulgaria_2013.pdf.

Борисов, Теодор. Българските конституции”(Предговор), изд.”БИ-93” ООД.

Дефицити в българския конституционен модел на съдебната власт. БТПП, Достъпно на: https://www.bcci.bg/pressview/5203.

Киселова, Наталия. Живата конституция, изд. „Изток-Запад”, София, 2024.

Любенов, Милен Станев, Владимир. Българските конституции. „БИ 93”ООД, София, 2020.

Методиев, Веселин, Стоянов, Лъчезар. Български конституции и конституционни проекти, ДИ „Д-р Петър Берон”, София, 1990.

Необходимостта от промени в Конституцията за съдебната власт и основните права на гражданите. Правна програма на Центъра за изследване на демокрацията , изт: Център за изследване на демокрацията, Достъпно на: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/blogposts_library/Statement_Constitution_BG_web.pdf.

Промени в конституционния модел на съдебната власт. изт: фондация  „Център за модернизиране на политики“ и фондация „Център за имиграция и интеграция“ , Достъпно на: http://betterjustice.bg/constitution/550

Пунев, Благовест. Конституционализъм и политическа култура, изд. Сиби, 2022.

Развитие на конституционния модел на съдебната система – измененията на КРБ в частта съдебна власт след 1991 г. – хронология и въздействия. Фондация „Център за модернизиране на политики”, достъпно на: http://betterjustice.bg/sites/default/files/uploads/01.03_Report_.pdf.

Корпус медийни текстове (103):

1.„Филчев: Да ограничим гражданските права, за да преборим престъпността”, в. Сега“, бр.205, 2 септември  2003 г., с.1,4,5.

2.„Махат забраната обикновено НС да пренарежда съдебната власт, в. „Сега“, бр.205, 2 септември 2003 г., с.2.

3. „222 депутати единодушно „за“  промените в конституцията“, в.“Сега“, бр.207, 4 септември 2003 г., с.1.

4. „Депутатите се отдадоха на история и на кавги”,  в.“Сега“, бр.207, 4 септември 2003 г., с. 2.

5. „На кривата власт законите й пречат“, в.“Сега“, бр.207, 4 септември 2003 г., с.12, автор Петър Костов.

6. „Тъжното есенно кърпене на Наказателния кодекс“, в. „Сега“, бр. 211, 9 септември 2003 г., с.12, автор: Емил Райков.

7. „Първанов: Само промени в конституцията не стигат”- в.“Сега“, бр.212, 10 септември 2003 г., с.5.

8. „Станков и ВСС се скараха за избор на председател на ВАС“-в. „Сега, бр.213, 11 септември 2003 г., с.4.

9. „Съдебни войни –  епизод пореден”, в. Сега“, бр.214, 12 септември 2003 г., автор: Василева.

10. „НДСВ скочи срещу избора на нов шеф на ВАС“, в.”Сега, бр.217, 16 септември 2003 г., с.3.

11. „Филчев обвини управляващите, че ходатайстват за корумпирани“, в. „Сега, бр.220, 19 септември 2003 г., с.1 -2.

12. „Филчев, кажи си всичко!”, в. „Сега“, бр.220, 19 септември 2003 г., с.11, автор: Петър Костов.

13. „СДС бойкотира конституцията“, в. „Сега“, бр. 221, 20-21 септември 2003 г., с.1.

14 „Петканов: Ако има наистина натиск върху прокуратурата, ще помогна на Филчев”, в. „Сега“, бр.221, 20-21 септември 2003 г., с.3.

15. „Кой ще надделее днес в битката за ВАС? , в. „Сега“, бр.222, 23 септември 2003 г., с.11, 13, автор: Елена Енчева.

16. „В парламента се замерят с декларации за съдебната власт“, в.„Сега, бр.223, 24 септември 2003 г., с.2.

17. „230 депутати промениха конституцията“, в.“Сега, бр.224, 25 септември 2003 г., с.1.

18. „Промените в конституцията отиват в КС?”, в.„Сега, бр.224, 25 септември 2003 г., с.2.

19. „Владислав Славов: Политиците прекалиха с намесата за ВАС“, в. „Сега“, бр.224, 25 септември 2003 г., с.3.

20. „Извънредната държава“, в. „Капитал“, бр.35, 6-12 септември 2003 г., с.7.

21. От криминална диктатура към извънредна държава“, в. „Капитал“, бр.35, 6-12 септември 2003 г., с.9.

22. „Абсурдната борба с престъпността“, в.„Капитал“, бр.35, 6-12 септември 2003 г., с.10,11, автор: Йово Николов.

23. „Повече първа, отколкото поправка“, в.“Капитал“, бр.35, 6-12 септември 2003 г., с.12, автор: Момчил Милев.

24. „Надлъгване за ВАС“,в.“Капитал, бр.36, 13-19 септември 2003 г., с.16.

25. „Реформа на автопилот“, в.“Капитал“, бр.37, 20-26 септември 2003 г., с.7.

26. „Вял дебат за промените в конституцията“,в. „Капитал“, бр.371 20-26 септември 2003 г., с.19, автор: Момчил Милев.

27. „Бойкот за ВАС“, в.“Капитал“, бр.38, 27 септември-3 октомври 2003 г., с.14, автор: Момчил Милев.

28. „Някои идеи за реформата в системата на съдебната власт“, в.“Капитал“, бр.39, 4-10 октомври 2003 г., с.6, автор: екип на Центъра за изследване на демокрацията и Програмата за противодействие на корупцията в съдебната власт.

29. „Битката за конституционния съд набира скорост“, в. „Капитал“, бр.39, 4-10 октомври 2003 г., с.17, автор: Момчил Милев.

30. „Висшият съдебен съвет втърдява политиката си срещу управляващите“,в. “Капитал“, бр.41, 18-24 октомври 2003 г., с.15.

31. „Прокурори имиджмейкъри“, в.“Капитал“, бр.42, 24-31 октомври 2003 г., с.7.

32. „Европейският съюз ни повярва!“, в. “Капитал“, бр.43, 31 октомври-7 ноември 2003 г., с.15, интервю на Момчил Милев с министъра на правосъдието Антон Станков

33. „Изборът на нов шеф на ВАС се провали“, в.“Виж“, 24 септември 2003 г., с.10.

34. „Парламентът обвинен, че се меси в съдебната власт“, в.“Виж“, 25 септември 2003 г., с.8.

35. „Филчев иска ограничаване на гражданските права“, в.“Виж“, 2 септември 2003 г., с.1,2,3.

36 „Леви и десни спасиха депутатския имунитет“, в.“Сега“, бр.52, 3 март 2006 г., с. 1, 3.

37. „Третата поправка мина, шестима лидери я пропуснаха“,  в.“Сега“, бр.75, 31 март 2006 г., с.2.

38. „Първата оценка на България за ЕС ще е ясна в понеделник“, в.“Сега, бр.75, 31 март 2006 г., с.2.

39. „Предпазна клауза на хоризонта“, в.“Капитал, 25-31 март 2006 г., с.16, автор: Илин Станев.

40. „Оли Рен чака румънски ефект в България“, в.“Капитал“, 8-14 април 2006 г., с.12.

41. „Със 184 гласа минаха промените в Конституцията“, в.“Телеграф“, 31 март 2006 г., с.4.

42. „Борис Велчев:Ревизия на Филчев няма да има“,в. „Телеграф“, 13 март, с.4.

43. „Конституцията бе променена и с помощта на опозицията“, в. „Сега, бр.28, 4 февруари 2007 г., с.3.

44. „Членството на България в ЕС ще бъде коректив на съдебната система“, в.„Капитал“, 6-12 януари 2007 г., с.14.

45. „До кой етаж в ЕС?“, в. „Капитал“, 6-2 януари 2007 г., с.10.

46. „Грешка в грешката“, в.„Капитал“, 3-9 февруари 2007 г., автор: Росен Босев.

47. „Пиле с приятели“, в. „Капитал”, 24 февруари-2 март 2007 г.

48. „Освобождаването на задържаните по САПАРД: Аплодисменти за спящия прокурор”, в.„Капитал“ , 3-9 март 2007 г., с.7.

49. “Велчев разкара 2–ма от хората на Филчев“, в.„Телеграф“, 8 февруари 2007 г., с.1, 3.

50. „Съдиите с по-големи заплати от депутатите“, в.„Телеграф“, 9 февруари 2007 г., с.4.

51. „Да си припомним случая „Манчев“, в. „Сега“, бр.277, 1 декември 2015 г., с.9,10, автор: Ясен Бояджиев, „Дойче веле“.

52. „Цацаров е песимист, че ще се докажат твърденията в записите на Янева“, в. „Сега“, бр.280, 4 декември 2015 г., с.4.

53. Не остана кой да подкрепя съдебната реформа“,в. „Сега, бр.281, 5-6 декември 2015 г., с.3.

54. „Политиците обезсмислиха съдебната реформа“, в. „Сега“, бр.281, 5-6 декември 2015 г., с.9.

55. „Историческите промени вървят гладко-прокуратурата остава съветска“, в. „Сега“, бр.282, 7 декември 2015 г., с.9, автор: Антоан Николов.

56. „Неправителствени организации: Съдебната реформа да започне отначало“,в. „Сега“, бр.283, 8 декември 2015 г., с.4.

57. „Конституцията влиза в зала при пълна изолация на РБ“, в „Сега, бр.284, 9 декември 2015 г., с.2, автори: Иван Петров, Антоан Николов.

58. „Оставката на правосъдния министър разклати правителството“,  в. „Сега“, бр.285, 1 декември 2015 г., с.1.

59. „Прокуратурата победи в неравната битка за конституцията“, в. „Сега“, бр. бр.285, 1 декември 2015 г., с.2, автор: Самуил Димитров.

60. „Христо Иванов бил предупреден, че реформата зависи от Цацаров“, в. „Сега, бр.286, 11 декември 2015 г., с.2, автори: Самуил Димитров, Аксения Ангелова.

61. „Христо Иванов бе предаден от своите, но трябваше да опита“, в. „Сега“, бр.286, 11 декември 2015 г., с.9,10.

62. „Шефът на ВКС призова съдиите на бунт срещу статуквото“, в. „Сега“, бр.287, 12-13 декември 2015 г., с.1,2.

63. „Нека не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци“, в. „Сега“, бр.287, 12-13 декември 2015 г. с.7,9.

64. „Стигнах до тук в омагьосания кръг и не мога да продължа“,в. „Сега“, бр.287, 12-13 декември 2015 г.

65. „Депутати решиха съдбата на конституцията за 10 минути“, в.„Сега“, бр.289, 15 декември 2015 г., с.2.

66. „Поне вече знаем кой кой е“, в. “Сега“, бр.289, 15 декември 2015 г., с.11, автор: Ясен Бояджиев, „Дойче веле”.

67. „НС благослови промените в конституцията, но доволни няма“, в. „Сега“, бр.291, 17 декември 2015 г., с.3.

68. „Съдиите най-после излязоха от капсулата си“,в.“Сега“, бр.292, 18 декември 2015 г., с..11, автор: Доротея Дачкова.

69. „Разделянето на ВСС ще е голяма бъркотия“, в. „Сега“, бр.294, 21 декември 2015 г., с.4, автор: Антоан Николов.

70. „ГЕРБ подмолно подмени съдебната реформа”, в. „Сега”, бр.295, 22 декември 2015 г., с.9,10, автор: Антоан Николов.

71. „Съпротивата срещу промените си обяснявам с принципа „кокал не се пуска“, в. „Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.6.

72. „Изпепелената реформа“, в. „Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.16,17, автор: Алексей Лазаров

73. „Правителството показа, че не иска да се бори с корупцията“, в. „Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.18-1.

74. „След фалстарта на съдебната реформа“, в. „Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.20-21.

75. „Външен човек“, в. „Капитал“, 12-18 декември 2015 г., с.20-21, автор: Росен Босев

76. „Направихме четвърта първа крачка към съдебната реформа“, в. „Капитал“, 19-23 декември 2015 г., с.14-1.

77. „Реформаторският пациент“, в. „Капитал“, 19-23 декември 2015 г., с.12-13, автор: Велина Господинова.

78. „Анатомия на стабилността“,в. „Капитал“, 19-23  декември 2015 г., с.18-19, автор: Росен Босев.

79. „Обществен ли е договорът за диктатура на прокуратурата“, в.”Капитал“, 19-23 декември 2015 г., с.32-33, автор: Здравка Калайджиева.

80. „Достойни сте“, в. „Капитал“, 24 декември 2015 г. – 8 януари 2016 г., автор: Росен Босев.

81. „Една жена каза“,в. „Капитал“, 14-20 ноември 2015 г., с.24-25, автор: Росен Босев.

82 „Цацаров:: Има сценарий срещу мен“, в.Телеграф“, 1 декември 2015 г., с.1-2.

83. „Костовисти клатят държавата“,в.“Телеграф“, 3 декември 2015 г., с.1-2.

84. „Лютви Местан към Христо Иванов: Предложихте ни едно голямо нищо“, в. „Телеграф“, 17 декември 2015 г., с.2 2. „Окончателно приеха промените в конституцията“ –в. „Телеграф“, 17.12.2015 г., с.2.

85. „ВСС за втори път отряза Куцкова за шеф на САС“,в.“Телеграф“, 18 декември 2015 г., с.2.

86. „Красьо Черния прати биячи за свития джип на Магда“, в. „Телеграф“, 19 декември 2015 г., с.1,50.

87. „Записите на Янева са атака срещу премиера“, в.“Телеграф“, 19 декември 2015 г., с.2.

88. „Знамето на съдебната реформа със 137 гнили назначения“, в.“Телеграф, 21 декември 2015 г., с.1, 2, 12.

89. „Етичната комисия на ВСС подхваща Лозан Панов“, в. „Телеграф, 23 декември 2015 г., с.2.

90. „Съдийската тога не може да се използва за протест“, в. „Телеграф“, 30 декември.2015 г., с.2.

91. „В проекта на ПП-ДБ за промени в Конституцията е заложена бомба”, sega.bg, 26 юли 2023 г., автор: Доротея Дачкова, Достъпно на: https://www.segabg.com/category-observer/proekta-na-pp-db-za-promeni-konstituciyata-e-zalozhena-bomba.

92. „Девизът на управляващите: „Всяка реформа – законодателно блато“, sega.bg, 6 октомври 2023 г., автор: Александър Александров, Достъпно на: https://www.segabg.com/category-observer/devizut-na-upravlyavashtite-vsyaka-reforma-zakonodatelno-blato.

93. „Шестата поправка не е за шестица”, sega.bg, 21 декември 2023 г., автор: Доротея Дачкова, Достъпно на: https://www.segabg.com/category-observer/shestata-popravka-ne-e-za-shestica.

94. „ПП-ДБ тръбяха, че Пеевски и Борисов са мафия, а сега изнасилват заедно конституцията, каза президентът”, sega.bg, 22 декември 2023 г., Достъпно на: https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/rumen-radev-se-samopohvali-za-shengen-i-pak-atakuva-upravlyavashtite.

95. „Коледна конституционна изненада“, в. „Капитал, бр.49, 8-14 декември 2023 г., с.8, автор: Мирела Веселинова.

96. „Промените в конституцията: интригата е пак дали ГЕРБ и ДПС ще се обърнат“, в. „Капитал“, бр.50, 15-21 декември 2023 г., с..22-23, автор: Полина Паунова.

97. „Мандатът на Сарафов започва като при Гешев и Цацаров с илюзия за промяна“, в. „Капитал“, бр.50, 15-21 декември 2023 г., с.24-25, интервю на Мирела Веселинова с Андрей Янкулов.

98. „Избират между 11 за служебен премиер“, в. „Телеграф“, 16 декември 2023 г., с.2

99. „Депутати и министри могат да имат и чужд паспорт“, в.„Телеграф“, 17 декември 2023 г., с.2.

100. „Съдия ще може да е служебен премиер“, в. „Телеграф“, 18 декември 2023 г., с.2

101. „Без шеф на ВКС в списъка за служебен премиер“, в. „Телеграф“, 20 декември 2023 г., с..2.

102. „След ударното приемане на конституцията: Подхващат съдебната реформа“, в. „Телеграф“, 21 декември 2023 г., с.2.

103. „Конституционен устрем: Петилетката за две седмици“, в. „Телеграф”, 21 декември 2023 г., с.10, автор: Тихомира Михайлова.

Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):

Гъркова, Ирина. Конституционните поправки като фактор в българския медиен дискурс (2003-2023). Изд. УНСС; Алма комуникация. 2025, №59. ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/society/konstituczionnite-popravki-kato-faktor-v-balgarskiya-medien-diskurs-2003-2023/

E-mail: irinagrekov@abv.bg