Книгата на Величко Руменчев „Речник. Реторика. Манипулативни похвати“ съдържа 653 страници и включва над 500 речникови статии*. Авторът ѝ е един от най-дългогодишните и уважавани преподаватели по реторика и комуникации в катедра „Реторика“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и неин ръководител в продължение на повече от шестнадесет години. Проф. Руменчев е автор на многобройни научни монографии, статии и студии, сред които Съдебна реторика (1997), Реторически класификации (1997), Ораторското изкуство на Древния Изток (2004), Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване (2006), тритомната Антология на ораторската реч (2012–2013), съставител на сборници и антологии. Неговата преподавателска дейност както във Философския, така и в много други факултети на СУ, включва курсове по реторика, комуникативни умения, невербална комуникация, съдебна реторика, история на реториката и др. Изследванията на проф. Руменчев не само представляват огромен принос към българската хуманитаристика и социални науки, но също така са оформили и продължават да оформят поколения български учени и специалисти в тези области.
В България е традиционен интересът към реторическата наука с нейните разнообразни теоретични и практически сфери. Интердисциплинарният ѝ характер привлича философи, филолози, историци, политолози, психолози, специалисти по комуникация, медии, реклама, пиар. Този интерес се засилва отчетливо през изминалите няколко десетилетия, тъй като силата на словото е неизменно свързана с демокрацията, парламентаризма и плурализма. Реторическите изследвания са многобройни, но голяма част от тях са и тясно специализирани в отделни методологически и тематични полета: аргументация, диспозиция, стилистика, невербална комуникация, историческо развитие, политическа реторика, реторика във виртуалното пространство, бизнес реторика и др. Едновременно с това манипулативните похвати са обект на силен обществен интерес, който често се удовлетворява на чисто пазарен принцип от популярни текстове, предоставящи на читателя-неспециалист привидно лесни „кратки пътища“ (ако използваме израза на късноантичния реторик Либаний) към сложната наука за убеждаващото въздействие. Сравнително малко са в България книгите, които успяват да комбинират широк обхват на изследваната материя със задълбочеността, присъща на сериозния научен анализ. Запълването именно на тази празнина е амбициозната цел на речника по реторика и манипулативни похвати.
Заглавието на книгата е донякъде заблуждаващо за читателя, тъй като тя е „речник“ само по своята форма, която цели оптимална достъпност и удобство. В действителност става дума за всеобхватен енциклопедичен труд, продукт на дългогодишната научна и преподавателска работа на нейния автор, който успява не само да постигне високо академично равнище и да изследва впечатляващо количество стилистични и аргументативни похвати, но и да ги представи по подходящ, високо информативен и практически полезен за различни аудитории начин. Както показва заглавието ѝ, книгата поставя акцент върху реториката като наука преди всичко за убеждаването, което я поставя изцяло в Аристотеловата традиция – логическите и квази-логическите средства за обосноваване заемат централно място. В достъпно, но не и опростенчески написаните статии, читателят може да открие както нов и интересен прочит както на сравнително известни понятия, така и по-слабо познати похвати, увлекателно поднесени с нагледни и подходящи примери от сферата на политиката, бизнеса, съдебното красноречие, античната, средновековната и модерната литература.
В съдържателно отношение книгата постига изключително добър баланс между петте клона на реториката (аргументация, диспозиция, стилистика, запаметяване и презентиране). Съвсем закономерно, акцент е поставен върху логическата и квази-логическата аргументация. Около една трета от речника е посветен на класически видове аргументи и заблуди с манипулативен характер (особено с. 48–110 и 244–248), но също така и на разнообразни правила и похвати, имащи отношение към обосноваването на теза – например знаменитите „бръсначи“, повлияни от Бръснача на Окам (с. 118–136). Стилистиката е представена не само чрез стандартните тропи и фигури, поднесени в тяхната еволюция, но също така и чрез многобройни „капани“, базирани на езика (например „зареден език“, „Езопов език“, „казионен език“, двусмислие/амфиболия, политкоректност и много други). Един от най-добрите специалисти по невербална комуникация в България, проф. Руменчев посвещава голяма част от труда си и на ораторското представяне (външен вид, физически данни, лицево изражение, вокализация, пространствено поведение, и различни ефекти, на които се базира невербалното въздействие). Застъпени са също теми от историята на реториката и велики оратори, включително по-малко известната в България (а и в западния свят като цяло) тематика, свързана с ораторското изкуство и реторическите идеи в Древния Изток.
В своето богато творчествоЦицерон формулира трите основни „задължения на оратора“ (officia oratoris) – да обучиш (docere), да трогнеш (movere) и да доставиш удоволствие и забавление на аудиторията (delectare). Верен на своя стил, познат от неговите изследвания Ораторското изкуство на Древния Изток и Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване, проф. Руменчев успява да постигне и трите задачи на древната реторика. Речникът е майсторски написана книга, която може да бъде прочетена на един дъх, но също така е високо информативен и ерудиран текст, към който читателят, бил той специалист или просто любопитен и креативно мислещ човек, изпитва потребност да се върне всеки път, когато гледа политическо изявление, чете новини или се готви за тежки бизнес преговори. Ако перифразираме думите на древния майстор на словото Горгий, реториката не е добра или лоша – тя е средство, инструмент, чиято ефективност зависи от онзи, който я използва. Познаването на манипулативните техники, толкова важно в днешния свят, пропит от симулакрума на Бодрияр, може да ни защити от заобикалящата ни и властваща навсякъде измама и да ни помогне да взимаме решения разумно, отделяйки рационалните предпоставки от заблудите, базирани на емоция и имидж.
_______
* Руменчев, Величко. Речник. Реторика. Манипулативни похвати. „София-Р“. София, 2026, 653 стр. ISBN 978-954-638-188-0.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
| Петрински, Герасим. Голям принос към хуманитаристиката и социалните науки в България. (За книгата на проф. д.ф.н. Величко Руменчев „Речник. Реторика. Манипулативни похвати“). Изд. УНСС; Алма комуникация. 2026 № 62. ISSN 1313-9908. Available from: https://media-journal.info/reviews/golyam-prinos-kam-humanitaristikata-i-soczialnite-nauki-v-balgariya/ |
E-mail: petrinski@phls.uni-sofia.bg