Въведение
В условията на преход към пазарно стопанство у нас след 1989 г. у нас настъпиха сериозни трансформации във всички сфери на обществото, включително в областта на културата и на културните индустрии. От една страна икономиката ни се отвори за много продукти на чуждестранните културни индустрии (радиостанции, телевизии и телевизионни формати, аудиовизуална продукция, печатни медии и др.). Възникнаха нови частни инициативи в сферата на книгоиздаването, пресата, телевизията, радиото, звукозаписа, продуцентската дейност и др., а голяма част от обществената инфраструктура (киносалони, студия, издателски комплекси) беше приватизирана.
Пред-присъединителният процес на България към Европейския съюз, стартирал през 1995 г., бе свързан със сериозни реформи и адаптация на националната икономика към условията на икономическото сближаване и Единния пазар. В хода на икономическия подем в българската икономика след 2002 г. се наблюдава ръст на производството, разпространението и потреблението на продукти на културните индустрии (1, 2007). След фактическото присъединяване през 2007 г. културните индустрии се развиват под влиянието не само на националното, но и на европейското законодателство (в области като аудиовизия, свободно движение на стоки, интелектуална собственост и др.), както и при наличието на набор от финансови инструменти на ЕС (съфинансиране от европейски програми, специализирани кредити и други възможности).
През последните години измерването на икономическия принос на културните и творческите индустрии зае по-важно място в Европейския съюз, най-вече във връзка със стратегическите цели на ЕС, заложени в Лисабонската стратегия от 2000 г. ЕС „да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието (…)” [2]. На 3 март 2010 бе лансирана новата икономическа стратегия на Европейския съюз - Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, в която са заложени конкретни и измерими цели за икономическия и социалния растеж в ЕС, като противодействие на сегашната криза. И в трите нейни приоритета насърчаването на приноса на културните и творческите индустрии може да намери своето място, стига тяхната роля да бъде разпозната и вплетена навреме в бъдещите икономически и политически инструменти на ниво ЕС и в България. Стъпка в тази посока е публикуваната от Европейската комисия на 27 април 2010 Зелена книга за потенциала на културните и творческите индустрии – продукт на усилията на институции, експерти от държавите членки и организации на гражданското общество [3].
Преди да анализираме конкретно мястото на културните и творческите индустрии в политиките и инструментите на европейско и национално ниво, необходимо е първо, да уточним основните работни понятия за културни и творчески индустрии. Второ, да анализираме резултатите от съществуващите изследвания в тази област, които дават представа за мястото на тези индустрии в българската икономика. Това ще ни помогне да очертаем тенденции и проблеми, на основата на които позиционираме обекта на изследване спрямо инструментариума на европейската интеграция. Разглеждането на резултатите от изследванията през призмата на реалните евроинтеграционни процеси, ще даде по-ясна картина за начините за оказване влияние върху бъдещето на тези индустрии и техния икономически принос в България и ЕС. В началото поставяме следните уговорки: - Разглеждаме и двете понятия културни и творчески индустрии, тъй като първото е по-подходяща категория при изследване на икономическия им принос, докато второто доближава тези дейности до икономиката на знанието.
За целта на този материал под културни индустрии разбираме “Икономически дейности, които обхващат концепцията, създаването на стоки и услуги с културно съдържание, и тяхното масовото производство, разпространение и потребление чрез нови технологии”[4]. Под творчески индустрии: „Индустриите, които се основават на индивидуалното творчество, умения и талант и които притежават потенциал за създаване на благосъстояние и работни места чрез генерирането и използването на интелектуална собственост” [5].
Използваните данни за икономическия принос на културните и творческите индустрии се отнасят за периода 2003-2007 и не отчитат промените, в следствие на финансовата и икономическата кризи от края на 2008 до момента.
1. Същност и обхват на културните и творческите индустрии
1.1 Културни индустрии
Дихотомната структура на икономическите дейности в рамките на културните индустрии, обединява в себе си интелектуален/авторски труд или продукт с възможността за масово производство и разпространение с помощта на новите технологии. Поради своята двойнственост културните индустрии остават в междинното пространство между културната и аудиовизуалната политики, и инструментите, насочени към стопанския сектор (за насърчаване на иновации, МСП, повишаване квалификацията на персонала и пр.). Техните специфики не са отразени адекватно в тези инструменти и съществува риск от тяхното маргинализиране чрез отнасянето им единствено към културната политика [6].
Обхват на културните индустрии, възприет от автора за изследване на техния икономически принос в България:
· Книгоиздаване, преса, периодика; музикална и звукозаписна индустрия; търговия с техните продукти; сценични изкуства (театър, танц, мюзикъл, опера и пр.)
· Производство, разпространение на филми и видео продукция, филмопоказ;
· Производство и разпространение на радио и ТВ програми;
· PR агенции, мултимедия, реклама;
1.2 Творческите индустрии като по-широко понятие (включващо и културните индустрии) са предизвикателство за икономическите анализи по количествени показатели. От политическа гледна точка, обаче, те предоставят много повече гъвкавост при търсене на политически решения. Най-ярките примери за успешни политики за творческите индустрии в Европа през последните 20 години идват от Великобритания, Холандия, Германия, Финландия и други. Във все повече европейски държави стремежът е към обвързване с оперативните програми по структурните фондове за насърчаване на регионалното развитие (Естония, Латвия, Унгария, Словакия).
Обхватът на творческите индустрии при осъществените изследвания в България през разглеждания период се основава на британската дефиниция (по-горе) и се определя от мащаба на изследването (местно, национално) и от Националния класификатор на икономическите дейности (НКИД). Т.е. изследванията обхващат всички творчески индустрии (реклама, архитектура, пазар на изкуства и антики, художествени занаяти, дизайн, моден дизайн, филми и видео, развлекателен софтуер, музика, сценични изкуства, издателска дейност, софтуер и компютърни услуги, радио и телевизия, както и свързаните с тях творчески, разпространителски и пр. дейности), представени на дадената територия. Понякога към тях могат да се добавят специфични дейности, както и да се изключат нетипични или не представени дейности за даденото място/държава.
Голяма роля при определяне на обхвата на изследване на културните и творческите индустрии оказва наличието на ясна статистическа информация (достатъчно детайлизирана национална класификация).
2. Политико-приложни изследвания на културните и творческите индустрии в България (2002-2007) и техните резултати
В България през периода 2001-2007 г. са осъществени едно местно (2, 2006) и две национални изследвания (1 и 4, 2007) на икономическия принос на творческите индустрии, както и едно пред-проектно проучване с цел определяне потенциала за специализирано кредитиране на някои културни и творчески индустрии в 6 големи града (3, 2003). Отделно са провеждани секторни изследвания с цел подготовка на Стратегия за развитие на българския книжен пазар (5, 2006) и др. [7].
Тези изследвания могат да се разглеждат като положителни примери за политическа ангажираност на държавата, осъществена в партньорство с неправителствения сектор и с подкрепата финансова и експертна) от международни организации (Съвет на Европа, СОИС, Британски съвет, GTZ). В тях са изпробвани различни методологии, те представляват пионерска работа в тази област. По-долу са предоставени някои от основните резултати от тях, като по-подробно ще се спрем на 1, 2 и 4.
2.1 Творческите индустрии в гр. Пловдив – очертава профила на творческите предприемачи в гр. Пловдив, дава представа за нагласите на малкия, микро- и средния бизнес спр ямо държавната икономическа политика, пазарната реалност на културните и творческите индустрии в града. Става ясно доколко творческите МСП използват и отдават значимост на правата на интелектуалната собственост в тяхната работа и пр.
Първият извод от това проучване е, че при картографирането не може да се използва директно наличната статистическа информация, единствено по кодове от класификаторите, без да се направят допълнителни проучвания на активността на регистрираните фирми. Прави се отсяване на онези фирми, чиито дейности, в рамките на зададения код отговарят на основния критерий за творчески индустрии - наличие на творчески труд, обект на авторско право. Втори извод, на основата на идентифицираните активни фирми се формира структурата на творческите индустрии в града: в процентно съотношение. Трето, формирана е общата характеристика на фирмите, според признаци като:
В резултат на цялостното проучване са направени заключения, синтезирани в няколко основни цифри, разбираеми за широката публика. Те са предназначени за политици и институции, пред финансиращи организации и програмите на ЕС - ясни, кратки и показателни за мястото на сектора в икономиката на гр. Пловдив.
Картографирането даде основните параметри, на базата на които Пловдивската община би могла да разгледа по-сериозно мястото на творческите индустрии и възможностите за тяхното клъстеризиране и развитие. То остана в обсега на културната политика и не успя да повлияе върху политиката за развитие на МСП в общината. През 2007 г., обаче, Община Пловдив постави началото на отделно звено, специализирано в „брандинг” на градове и проекти, свързани с културните индустрии.
2.2 Икономическият принос на авторскоправните индустрии в България е проект, осъществен съвместно от Министерството на културата и Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) през 2007 г. (1)
Това проучване е първото, което адресира и културни, и творчески индустрии на национално ниво. Те са преразпределени в 4 групи, по логиката на специфичната методика на СОИС за оценка на тяхното авторскоправно съдържание. Разпределянето на тези индустрии в четири групи, според значимостта авторскоправния фактор за тяхното създаване, производство, разпространение и потребление. Тази методика е международно призната, обвързана е с политиката на защита на интелектуалната собственост и вече близо 20 държави по света са я прилагали. Тя е основана на статистически методи, и предоставя крайни обобщени количествени резултати – измерени чрез дяла в Брутния вътрешен продукт, Брутната добавена стойност, брутната продукция и заетостта. Получените данни са международно сравними (Фиг. 1, Фиг. 2).
Фигура 1: Принос на творческите индустрии към растежа и заетостта
(на база на дял от Брутната добавена стойност и заетостта)
Изт. СОИС
Фигура 2. Дял на АПИ в основните икономически показатели на страната за 2005 г.
Подходът на авторскоправните индустрии (АПИ) очертава в производството на всеки от обхванатите продукти или услуги т.нар. дейности по създаване на съдържанието. Презумпцията е, че творческия труд (оценен чрез авторскоправния фактор) присъства на различните етапи на индустриалния културен процес (веригата на стойността): създаване, производство, разпространение, промоция, потребление. Методиката оценява и производството на оборудване и материали за предходното производство и за разпространение. Направените констатации в изследването привличат интереса към индустрии, като Книгоиздаване, Софтуер, Производство и разпространение на филми и видео, които показват много динамичен растеж през периода 2003-2005 г. Представени в големи групи, обхващащи едновременно създаване, производство и разпространение, те не могат да очертаят точно силните и слабите под-сектори и необходимостта им от подкрепа. Тази методика, обогатена със социологически проучвания, фокус групи и пр. дава по-стойностна информация и тук е един от приносите на българския екип, който допълни и разви в тази посока изследването. Така например, по-близък поглед чрез допълнителни социологически проучвания върху фирми в секторите Архитектура и Мебелна промишленост показват нуждата от „подобряване реализацията на авторскоправния елемент в тези индустрии” (1, с. 56).
Първи извод от това е, че широкият обхват и подробното застъпване на всички основни и свързани дейности по веригата в динамика, дават глобална представа за дела на творческите индустрии в икономиката (Фиг. 3). Получените по този начин резултати не дават достатъчно информация за ситуацията в отделните сектори или етапи от процеса, за да можем да формулираме подходящи предложения за инструменти и политики. Второ, нужни са допълнителни представителни секторни изследвания.
Друг проблем, който стои пред много от изследванията в различни държави е, недостатъчно подробните статистически класификатори. В Българското изследване Дизайнът към момента на изследването не се съдържа като икономическа дейност в отделен код на НКИД-2003, а в действителност бележи сериозно развитие. В новия класификатор на икономическите дейности (КИД-2008) той вече има отделен идентификационен код [8]. Трети извод: изследванията по методиката на СОИС са подходящи за отчитане на икономическия принос в динамика и отчитане на развитието през различни периоди от време (Фиг. 3). Констатацията, че ръста на добавената стойност на тези индустрии през разглеждания период надвишава в пъти общия ръст на БДС и на БВП на страната заслужава сериозно внимание.
Фиг. 3: Темпове на изменение на брутната добавената стойност за 2003 – 2005[9]
Изт.: „Икономическият принос на авторскоправните индустрии в България”
2.3 Национално картографиране на творческите индустрии (2007 г.) (4, 2007)
Осъществено непосредствено след това по методиката на СОИС, то надгражда върху анализа на статистическите данни и го допълва с интересно емпирично представително изследване сред фирми от различни сектори. Така очертава още по-ясна картина за състоянието на творческите индустрии в отделните региони на България (към 2007 г.), макар и да няма за цел да анализира подробно икономическия принос на тези сектори. Предлагаме някои от изводите от това изследване с авторски заключения.
1) Регионално разпределение на творческите индустрии в България: доста неравномерно - над 40 % от фирмите, регистрирани с предмет на дейност, отговарящ на обхвата на 11-те под-сектора на творческите индустрии, се намират в София. Групирането, което е направено в проучването, изглежда така:
Фиг. 4: Регионално разпределение на творческите индустрии в България
За да очертаят профили на отделните градове и региони, авторите на това изследване използват комбиниран метод, съчетаващ в себе си Хи-квадрат анализ и мрежови анализ. Резултатите показват, че в някои региони преобладават главно публично финансирани културни и артистични дейности, и присъстват малко творчески индустрии. В съпоставка с високата концентрация (близо 50%) на творчески индустрии в столицата, това е важна индикация, за бъдещи действия за преодоляване на тази ситуация. При новото развитие на политиките и инструментите на ЕС в тази насока, фокусът е върху развитие на творческите бизнеси в градове, общини и региони, което да даде тласък на местните икономики.
Представените изследвания и техните резултати дават добра основа за повече внимание от страна на институциите към този сектор и провеждане на пилотни проекти в отделни региони. За съжаление, въпреки благоприятната ситуация в страната през 2007-2008, до конкретни стратегически мерки или стимулиращи инструменти в областта на културните и творческите индустрии в България не се стигна. Действията на институциите остават и до днес несвързани, непоследователни, без цялостна и дългосрочна институционална рамка за развитие.
От друга страна, възможностите от страна на европейските програми са налице, по-конкретно на Оперативните програми по структурните фондове, и в условията на настъпилата криза от 2009 г. насам представляват една от малкото алтернативи за средния, малкия и микро-бизнеса в много области, включително в разглежданата сфера. Целите на сегашното правителство очевидно са насочени към по-ефикасното им използване. При достатъчно оптимизъм можем да приемем това като възможност за позициониране на културните и творческите индустрии на дневен ред. За целта, очевидно е нужна допълнителна аргументация, която може да получим, след като анализираме мястото на културните и творческите индустрии в правно-институционалната и програмната рамки на Европейския съюз.
3. Културните и творческите индустрии в системата на Европейския съюз3.1. Основни принципи и законодателство
Характерно за развитието на европейските правни норми е, че отчитат мащабното развитие на културните индустрии с развитието на новите цифрови, информационни и комуникационни технологии. Това развитие прави културните индустрии не само част от културното многообразие на страните членки, но съществена част от икономиката на Европейския съюз. С помощта на сателит и Интернет културно съдържание и материали, защитени с авторски права, преминават свободно границите като достигат до огромна аудитория. Това води до усъвършенстване на регулативните системи в световен мащаб. Всички медийни и аудиовизуални услуги, произведени от страните на ЕС принадлежат на Единния пазар.[10]
В нормативната рамка на ЕС културата, аудиовизията, както и културните индустрии присъстват в учредителните договори от 1992 г. (ДЕС от Маастрихт), а в последната ревизия - Лисабонския договор (в сила от 1 декември 2009) са уредени в чл. 167.
Според него културата и аудиовизията са политики в компетенциите на страните членки, и ЕС има ограничено въздействие върху тях, като може да ги насърчава и осигурява допълнителни мерки (най-често под формата на програми за съфинансиране чрез секторни хоризонтални програми – напр. Култура, Медиа, Седма рамкова програма и пр.).
Основният вторичен правен инструмент, пряко свързан с културните и творческите индустрии е Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (Directive 2007/65/EC), която отчита съвременните технологични промени в разпространението на аудиовизуалните услуги (разделяйки ги на традиционните линейни и нелинейни (on-demand) и е ориентирана към тяхната конвергенция [11]. Директивата е в съзвучие с Конвенцията на ЮНЕСКО за многообразието (2005) [12].подчертава двойнствения, културен и икономически характер на аудиовизуалните медийни услуги и е насочена към насърчаване на европейското производство и предлагане на аудиовизуални произведения. Директивата третира телевизията и свързаното с нея аудиовизуално производство като специфични услуги на един конвергентен европейски пазар, давайки нов пазарен облик на част от основните културни индустрии в Европа. Тя е пример за това, как развитието на технологиите, води до диверсифициране на формите на разпространение на аудиовизуални услуги, и до съответно над-национално регулиране на този пазар.
В същността на създаването на ЕС стои идеята за разширяване и задълбочаване на икономическата интеграция. Свободното движение на стоки и услуги включва и свободното движение на културни стоки и услуги, като телевизионни програми, аудиовизуална продукция (филми, видео), мултимедийни продукти, развлекателен софтуер, музикална продукция и пр. Свободното движение на хора включва и движението на творци, артисти, дизайнери, мениджъри в сферата на творческите индустрии. Целта на ЕС е да се насърчава мобилността на работната ръка и създаването на условия за обмен на творци и продукции, както и на международни копродукции.
Защита на конкуренцията и недопускане на бариери пред навлизането на европейските пазари е основен принцип на Единния пазар. Например, филмовата и телевизионната продукции и тяхното разпространение функционират в тази конкурентна среда, но и на международните търговски споразумения. Благодарение на правилата на европейското конкурентно право натискът от мейджър компаниите, предлагащи продукция в Европа, отслабва, което дава повече възможност за договаряне на европейска и друга продукция[13]. Политиката на защита на конкуренцията в ЕС е средство за непряко стимулиране на развитието на културните индустрии в Европа, а според някои автори (Херолд, 2008) нейните възможности не са достатъчно експлоатирани в ЕС, от гледна точка на културните и творческите индустрии [14].Страните членки не могат да поставят сериозни бариери пред навлизането на продукция от други страни от ЕС, но могат да прилагат някои мерки със стимулиращ характер при своите културни и творчески индустрии (напр. квоти за национална продукция и произведения от независими продуценти при линейните услуги; субсидии и др.).
3.2. Стратегически насоки на ЕС
Лисабонската стратегия (2000) очерта новата роля на ЕС през 21 век и постави високи цели, някои от които имат пряко отношение към културните и творческите индустрии, например: „Осигуряване на достъп до евтина комуникационна инфраструктура, както и на умения за работа и живот в новото информационно общество; Развитие на малкия и средния бизнес; Ефективно и ефикасно използване на европейското културно многообразие с цел насърчаване на неговия принос към общите цели на Съюза; Интегрирани усилилия за задържане на висококачествения изследователски потенциал в Европа, като двигател за конкурентоспособността на Европейската икономика […].”
Оценката на изпълнението на целите на Лисабонската стратегия (от 2006 г. насам) даде ясен сигнал за недостатъчните усилия, както на ниво ЕС, така и от страните членки, за постигане на целите [15]. Фрапиращ е фактът, че страната ни заема едно от последните места по публични разходи за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) (0,5 % от БВП) и последно място по частни инвестиции в иновации (0.15%) [16].Оставане единствената страна от ЕС, без официално приети национални цели за подобряване на ситуацията, не само относно финансирането на НИРД, но и за по-ефективно и ефикасно използване на изследователския потенциал в идните години.
В стремежа към оптимизиране на усилията за постигане на Лисабонските цели, културата, творчеството и творческите индустрии бяха поставени на дневен ред на ниво ЕС, наред с проблемите на иновациите, на образованието и социалното сближаване. Тази всеобща мобилизация даде възможност за допълнително проучване на мястото на културния и творческия сектор в Европа, както и на възможността държавите членки да допринесат с добри практики и експертиза за формиране на конкретни политики и инструменти за следващата 7-годишна финансова перспектива (2013-2020).
Пример за по-сериозното внимание към тези сектори бе изследването Икономика на културата в Европа (2006), чиято чисто застъпническа мисия изведе на преден план следните резултати:
Фиг. 6. Дял на културния и творческия сектор в БВП на ЕС (30)
Изт. The Economy of Culture in Europe, KEA European Affairs, 2006
Конкретна стъпка към излизане на културната политика от периферията на компетенциите на ЕС (но и на страните членки) е Европейската програма за култура, публикувана в Съобщение и Резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 г., се превърна в крайъгълен камък в политиката на ЕС в областта на културата. Едната от трите й приоритетните насоки е „Насърчаване на културата като двигател на творчеството (по-специално по-пълноценното използване на взаимодействията между култура и образование, развитие на творчеството, иновациите, предприемачеството, на културните и творческите индустрии, включително аудиовизуалния сектор”[17]. Европейската програма играе ролята на основна стратегическа рамка, спрямо която се формират приоритети на общностната програма „Култура”, възлагат се изследвания, мобилизират се експерти на страните членки за проучване на национални програми, проекти и добри практики за насърчаване на културните и творческите предприятия (главно малки, средни микро-предприятия).
Европейската аудиовизуална политика е насочена към публични и пазарни продукти и услуги, които имат смесен – културен и икономически характер. Част от тези дейности е публична, а друга чисто комерсиална. Тук важно място имат процесите на цифровизация в този сектор, тъй като засягат продукцията, пост-продукцията и дистрибуцията на европейска аудиовизуална продукция (VOD, IPTV, мобилни телефони и кинопоказ). Стратегията i2010 за информационно общество адресира предизвикателствата на цифровизацията, свързани с пазарната конвергенция. Специално внимание се обръща на генерираното он-лайн съдържание от потребителите (user generated content).
Пътят на цифровизацията, който в дългосрочна перспектива ще намали разходите за производство и разпространение, в по-близък план ще създаде технологични пречки за фирмите, които трябва да инвестират в ново цифрово оборудване. Подготвят се стратегии за улесняване на дигиталния трансфер на производства и разпространителски мрежи на европейско и национално ниво.
Краткият преглед на някои подходящи инструменти за финансиране на ЕС (Фиг. 7) позволява определянето на компетенциите и основните преки стимули, с които ЕС, а от тук и България, разполагат за културните индустрии.
3.3. Инструменти за финансиране на ЕС
Оперативните програми по структурните фондове разполагат с най-големи средства, разпределени за периода 2007-2013 на местно и регионално нови, и отчитат спецификата и нуждите на местните икономики. Те се управляват на национално ниво и ежегодно обявяват покани за кандидатстване. По тази причина те са сред най-важните мерки, които трябва да се използват за проекти в областта на културните индустрии.
Секторните програми на ЕС адресират специфични цели, като за тях се конкурират много повече организации от цяла Европа. Те стимулират транс-национално сътрудничество и се управляват от агенциите на ЕК. Някои от тях адресират Икономиката на знанието и инвестират в сектори като образование, наука, технологично развитие, иновации и предприемачество.[18]
Фиг. 7. Обзор на подходящи инструменти за насърчаване на творческите индустрии.
Политика на ЕС |
Инструмент (програма) |
Цели подходящи за творческите МСП |
Регионална политика и политика на кохезия [19]
|
Бюджет Приоритет 3: 218 093 623 евро Приоритет 4: 89 671 387 евро |
Приоритет 3 Устойчиво развитие на туризм Операция
3.1 Подобряване на туристическите атракции и свързаната
с тях инфраструктура Приоритет 4 Местно развитие и сътрудничество (дребномащабни инвестиции)
|
Предоставяне
на общо или специфично обучение за придобиване или повишаване на
професионалната квалификация, вкл. въвеждащо обучение на заетите лица; |
||
Приоритет - 1 - Развитие на икономика базирана на знанието и иновационни дейности Приоритет - 2 - Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда Приоритет - 3 - Финансови ресурси за развитие на предприятия |
Област на интервенция - 1.1. - „Подкрепа за иновационни дейности в предприятията” Област на интервенция - 1.2. - "Подобряване на про-иновативната инфраструктура" Област на интервенция - 2.1. - „Подобряване на технологиите и управлението в предприятията”– включват и стимулиране на МСП за нововъведения, стартиране на нови производства, технологично обновяване и пр. Мерките обхващат Инвестиции (в ДМА и нематериални активи) и консултански услуги (вкл. за подготовка на проекта) Области на интервенция 3.1. Подкрепа за гаранционни фондове – създаване и капитализиране на гаранционни фондове/схеми, включително разширяване на дейността на вече съществуващи фондове и др. 3.2. Подкрепа за фондове за микро-кредитиране – помощта ще е насочена към вече съществуващи и новосъздадени схеми за микро-кредитиране, вкл. местни или регионални фондове. 3.3. Подкрепа за фондове за дялов капитал, инвестиращи в МСП (фондове за рисков капитал) – ще се предоставят средства на фондове за начален и дялов капитал, които разширяват дейността си като инвестират в български МСП. 3.4. Подкрепа за създаване или разширяване на дейността на мрежи от бизнес ангели в България. Мрежата ще предоставя услуги за намиране на подходящ партньор и свързването на МСП с високо платени професионалисти, които имат намерение да инвестират средствата си в нови рискови бизнеси и др.
|
|
Секторни програми на Общността |
||
Научни изследвания и иновации
|
Седма рамкова програма за развитие на науката и технологиите (2007-2013) Бюджет 50, 5 млрд. евро Четири направления, включително II. Идеи (7.5 млрд.), III. Хора (4.75 млрд.) и IV. Капацитети (4.09 млрд. евро) |
IV направление (Капацитети) адресира иновационния капацитет на европейските институти, работещи в полза на МСП, и за развитието на подходящи политики и мерки |
Нова рамкова програма „The Competitiveness and Innovation Framework Programme” (CIP) за конкурентоспособност и иновации за малките и средните предприятия (МСП), |
Сред целите на тази програма пряко засягащи културните и творческите индустрии са: - Улесняване на достъпа до финансиране за стартиращи МСП или развиващи се такива, чрез насърчаване на инвестициите в иновационни дейности; - Насърчаване на всички форми на иновации в предприятията, най-вече еко-иновациите; - Насърчаване на предприемачеството и иновационната култура, на пред-приемаческите и административните реформи, свързани с иновациите и др. |
|
Аудиовизуална политика |
Програма МЕДИА (2007-2013) Бюджет: 755 милиона евро по направленията: Тренинг, Развитие, Разпространение, Промоция. |
Съфинансира дейности по разпространение, развитие, промоция, и за следдипломно обучение на специалисти; стимулира и фестивали и професионален обмен. |
Културна политика |
Програма Култура (2007-2013) Бюджет: 400 млн. евро
5 направления. Насочена предимно към некомерсиални дейности на НПО и от търговски организации. Насърчава културното многообразие, международното културно сътрудничество и производство на новаторски продукти; мултисекторна програма.
|
Насърчава културното многообразие, международното сътрудничество и производство на новаторски продукти’ мултисекторна; Отделно направление (1.2.2) само за литературни преводи (насочено само към производствената част на процеса, но не и творчеството и разпространението на публикуваните книги).
|
Представените в таблицата мерки са на разположение на българските предприятия в сфарата на културните и творческите индустрии. Съществуват и редица пречки пред творческите МСП, до които липсват умения за кандидатстване по по-сложни схеми за съфинансиране; не достига управленски капацитет или не покриват изискванията за собствен финансов принос. Въпреки това, някои от програмите по ОП „Конкурентоспособност”, например, включват и разходите за консултантски услуги по подготовка на проектите (главно за технологично обновяване и въвеждане на нови производства). За това са необходими комбинирани мерки, паралелно с частни инвестиции или публично-частни партньорства в гаранционни схеми или рисков капитал.
Заключение
В обявената през 2010 г. стратегическа рамка на ЕС за идните 10 години Европа 2020 са посочени три ключови двигателя за растеж, които да бъдат задействани на ниво ЕС и на национално равнище: 1) интелигентен растеж - изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; 2) устойчив растеж - за по-екологична и конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; и 3) приобщаващ растеж - за икономика с високи равнища на заетост, социално и териториално сближаване. Тя не само надгражда на основата на поуките от Лисабонската стратегия, но въвежда по-ясна система за прилагане и оценка. Фокусира върху по-широк спектър от проблеми, свързани с настъпилата икономическа криза в Европа след 2008 г. Културните и творческите индустрии не са ясно упоменати в нея. Това, обаче, за разлика от ситуацията преди 2006 г. не изглежда толкова обезкуражаващо, тъй като за тези индустрии в отделните страни на ЕС вече се знае много повече, направени са множество проучвания, и много от страните членки вече прилагат конкретни мерки за тяхното насърчаване. На ниво ЕС са акумулирани достатъчно информация и опит, които могат да бъдат споделяни и обменяни между страните. България също е извървяла част от необходимите стъпки за оценка на дела на творческите индустрии в икономиката (БДС и заетост), както и тяхната регионална концентрация; анализирани са техните нужди и проблеми. Разполагаме с поне част от количествените данни, необходими за изграждане на нови стратегически инструменти в тази област.
И докато през 2007 г. част от интервюираните творчески фирми не допускат нуждата от подкрепа от държавата или ЕС, то в условията на настъпилата криза, това може да се окаже една от малкото възможности за съживяване на техния бизнес.
Тук предлагаме някои възможни следващи стъпки от страна на държавата за насърчаване на предприятията в областта на творческите индустрии:
- Иницииране на диалог и съвместни действия между институциите, отговарящи за икономиката, финансите, МСП, културата, медиите, комуникациите и образованието, с цел интегриране на усилията, обмен и разпространение на информация насочена към творческите индустрии у нас;
- На основата на направените изследвания до момента (или на базата на нови по-фокусирани такива в шестте планови региона), да се разработи национална стратегическа рамка за развитие на културните (и/или творческите) индустрии, която да интегрира усилията на отговорните институции и координира различните съществуващи мерки; Тази стратегическа рамка може да бъде и като част от нова Стратегия за развитие на българската култура, но важното е при нейното изготвяне да бъдат въвлечени институциите, свързани с регионалното развитие, икономиката, МСП, иновациите, социалната политика и пр., за да бъдат нейните приоритети съобразени с общата социално-икономическа картина на страната;
- Да бъдат осигурени мерки за информиране и ориентиране на културните индустрии и предприемачи за съществуващите възможности; въвличане на регионални агенции, НПО и консултантския сектор в разпространението на информация;
- Да бъдат дискутирани и създадени пилотни схеми за публично-частни партньорства за насърчаване на инвестициите в сектора: рисков капитал, гаранции, специализирани заеми и др. (на базата на нови проучвания и с участието на ОП „Конкурентоспособност”)
- Насърчаване на общините с концентрация на творчески МСП да инвестират в ефикасно бизнес инкубиране, в мрежи и клъстери в регионите;
- Развитие на допълнителни секторни проучвания за по-конкретни и реалистични резултати, на основата на които да се създадат специфични мерки или се подобрят съществуващи такива за отделните индустрии (филмопроизводство, книгоиздаване, нови медии и пр.).
Използвана литература
5. Проект на Стратегия за развитие на българския книжен пазар, инициатива на Министерство на културата и Асоциация „Българска книга”, съвместно с GTZ, 2006 www.abk.bg
6. Борисова, В. „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост, С., УИ „Стопанство” 2009
7. Филипов, Д. „Културата и развитието”, С., УИ „Стопанство” 2005
8. Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. Схеми за безвъзмездна помощ септември 2008, Министерство на икономиката и енергетиката, 2008
9. Решение на Съвета на ЕС от 16 ноември 2007 г. за Европейска програма за култура (European Agenda for Culture)
10. Audiovisual Media Services Directive, 19 December 2007, O.J. 2007, L332/27
11. Creative Industries Mapping Document , DCMS 1998 & 2001, London
12. Herold, A. в “European Film Policies and Competition Law: Hostility or Symbiosis?” из The European Union and the Creative Industries. Regulation and the Public Interest, Ashgate, 2008, с. 44-46Throsby, D, Economics and Culture, Cambridge University Press, Cambridge, 2001
13. Towse, Ruth, Creativity, incentive, and reward : an economic analysis of copyright and culture in the information age, Cheltenham : Edward Elgar, 2001
14. Towse, R. A Handbook of Cultural Economics, Cheltenham, UK and Northampton, MA: Edward Elgar Publishing (2003)
15. UNCTAD, Creative Economy Report 2008, Geneva 2008
16. Ward, D. (колектив), The European Union and the Culture Industries: Regulation and the Public Interest”, Ashgate Publishing Ltd. UK, 2008
17. WIPO Guide to Surveying the Economic Contribution of the Copyright Based Industries, WIPO 2003
18. www.eufunds.bg
[1] Статията се основава на дисертационен труд на Ц. Андреева „Стимулиране на икономическия принос на културните индустрии в България в условията на европейска интеграция” (2009).
[2] Лисабонска стратегия, приета от Европейския съвет на 23 и 24 март 2000 г., част I.
[3] Зелената книга е отворена за обществена консултация до 30 юли 2010г. http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/doc2577_en.htm
[4] Обоснована като работна дефиниция в дисертационния труд на автора (УНСС, 2010).
[5] Звено “Творчески индустрии” (Creative Industries Task Force) из Creative Industries Mapping Document , DCMS 1998 & 2001, London, UK
[6] По темата вж. Филипов, Д. „Културата и развитието”, 2005; Борисова, В. „Творческа икономика, културни индустрии и интелектуална собственост, С., УИ „Стопанство”,” 2009, Throsby, D. Economy and Culture, 2001. Towse, R. 2001, 2004 и други.
[7] Вж. пълните наименования на изследванията в Списъка на използваните източници [бел. aвтора].
[8] Код 74.10 „Специализирани дейности в областта на дизайна” [бел. автора].
[9] Данните за авторскоправните индустрии са получени като отношение на коригираните с инфлационен индекс стойности за 2005 и 2003 г.
[10] Ward, D. (колектив), “The European Union and the Culture Industries: Regulation and the Public Interest, Ashgate Publishing Ltd. UK, 2008
[11] The Audiovisual Media Services Directive, 19 December 2007, O.J. 2007, L332/27.
[12] Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многобразието от форми на културно съдържание (2005)
[13] Напр. казусът Vivendi/Canal +/Seagram [2000 Official Journal C311/3], при който се предотвратява доминираща позиция на даден оператор при предоставяне на продукция от САЩ. В случая, решението на Съда на ЕС има благоприятен ефект върху многообразието и лоялната конкуренция в тази област.(бел. автора)
[14] Herold, A. в “European Film Policies and Competition Law: Hostility or Symbiosis?” из The European Union and the Creative Industries. Regulation and the Public Interest, Ashgate, 2008, с. 44-46.
[15] http://ec.europa.eu/growthandjobs/pdf/lisbon_strategy_evaluation_en.pdf
[16] По данни на ЕК и Световната банка, цит. В-к „Капитал”, 6 март 2010г.
[17] Из Резолюция на Съвета от 16. 11. 2007 относно Европейска програма за култура (2007/C 287/01), Официален вестник n° C 287 , 29/11/2007.
[18] Съгласно споразумение на Европейския съвет от Барселона (март 2002) бюджета на ЕС за тези цели трябва да достигне 3% от бюджета на ЕС през 2010 г. 2/3 от тези средства трябва да бъдат от частния сектор.
[19] www.eufunds.bg и сайтове на отделните оперативни програми [бел. автора, Ц.А]