Изкуството е онази сфера в човешкото битие, в която се преплитат история, талант, красота, знание, умение и похват. Според тълковния речник изкуството е „един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства” [1]. Според световната интернет енциклопедия „Уикипедия” изкуството в най-общ смисъл представлява ползване на впечатления, знания и умения за творческа изява на субективните представи на твореца за себе си и за света. То е умението за представяне на определена информация на зрителя или слушателя посредством една от формите на естетическо възприятие и възпроизвеждане на света. То е също така форма на обществено съзнание и съставна част от културата на човечеството. Продукт е на различни човешки дейности като например живопис, графика, музика, кинематография, театър, балет, опера, литература и други [2]. Понятието “изкуство” обхваща всички видове художествено творчество - литература, музика, живопис, архитектура, скулптура, танц, филм. Най-общо можем да разделим видовете изкуство на две големи групи, според начина им на представяне от автора, и съответно начина на възприемане от публиката: изящни изкуства и пластични изкуства.
ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА
Към тях спадат живописта, скулптурата и графиката . До края на XVIII в. ъм изящните изкуства са били отнасяни също архитектурата, изработката на гоблени и накити, мебелиерството и медалиерството. Счита се, че днес единственият смисъл на употребата на този термин се свежда до определянето на това, къде се срещаме с различните видове изкуства – пластичните изкуства са част от всекидневието, а изящните са част от изложбите, музеите, галериите, експозициите.
ПЛАСТИЧНИ ИЗКУСТВА
Техните произведения съществуват в пространството, не се развиват във времето и се възприемат със зрението. Важно е и това, че във всички тях се опредметяват и визуализират различни идеи, мисли, чувства и послания. За да се създават тези творби, необходимо е да се използват съответни материали, техника, усилия на ума, на ръката, на окото и на тялото, енергия.
Сайтът, посветен на изкуството и неговата история izkustvo.freebg.eu, обяснява спецификата на пластичните изкуства: Уникалността на пластичните изкуства, обусловена от тяхната вещественост, е много важен проблем. Филмовата регистрация на зрелищните изкуства, като театъра и танца, не ги прави по-пластични, защото те и без това съдържат своя художествено-изобразителен момент - костюм, сценография, осветление и др. Всички творби на пластичните изкуства са овеществени и с това са част от предметния свят, който ни заобикаля, независимо дали пресъздават явления, съществуващи в природата, или форми, направени от човека. Овеществените художествени творби, отговарящи на съответните критерии, имат свой неповторим художествен образ, т.е. принадлежат на света на изкуството, на идеите на мисълта, на чувствата. Те са от духовната сфера на човешката дейност и заемат нейната най-висша част заедно с науката и с другите изкуства [3].
ТАНЦЪТ КАТО ИЗКУСТВО
Танцът е вид изкуство, спадащо към групата на пластичните изкуства, при който средства за създаване на художествен образ са движението и положението на човешкото тяло. Танцът е едно от най-старите изкуства, познати на човечеството. Корените си води още от древността когато е бил възприеман не като продукт на изкуството, а като част от религиозен или друг вид общностен ритуал. Чрез танца хората са изпращали послания до боговете, отбелязвали са значими събития от живота си като раждане, сватба, победа и т.н., и са давали израз на своите мисли, чувства и емоции. Танцът е използван дори и като средство за отбрана и самозащита – пример за това е капоейрата. Капоейра е едновременно бразилско бойно изкуство и танц. Думата "capoeira" означава "висока трева". Първоначално практикувана от черните роби в Бразилия, днес капоейра е разпостранена по цял свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. От там и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата.
Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (господарите си пазели "стоката"). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц [4].
С развитието и прогреса на човешкото общество се развиват и усложняват и посланията, които се влагат във всеки един танц – тези послания са резултат от променливи, зависещи от потребностите и динамиката на обществото. В наши дни танцът съществува самостоятелно или в комбинация с друг вид изкуство като по този начин може да бъде постигнат различен ефект, в резултат на краен продукт, създаден според съответно задание или потребност. Танцът може да бъде част от театрална постановка, филм, концертно изпълнение или видеоклип, реклама и тн.
Многофункционалността на танца и разнообразното му приложение се дължи в голяма степен на неговата същност. Според българския тълковен речник танцът е: „ изпълнение на съгласувани по ритъм и по форма пластични движения на тялото и краката в такт с музиката, както и самата музика” [5].
Според Марта Греъм, една от пионерите на съвременния танц, танцът е скрития език на душата [6]. Той говори чрез езика на тялото, а той от своя страна има силно и незабележиво влияние върху човека. Затова и въздействието, което един танц може да има върху публиката, би могло да бъде силно, дълбоко, дори разтърсващо.
Тези две определения може би дават в най-голяма степен представа за същността на танца като изкуство. Но най-важният елемент като че ли остава идеята, целта, посланието на всеки танц – неговата мисия. Когато е налице ясна идея и послание подготовката, реализацията и изпълнението на танца се случват с лекота в рамките на една стройна система.
В съвременното динамично общество танцът задържа високи позиции на популярност сред все по-голяма част от обществото. Като социален феномен той събира хората в общности по интереси, социализира, изразява социални послания и тн. До голяма степен това се дължи на свободата на танца – той е променлив и адаптивен, няма строги правила, има големи възможности за импровизация, и не се нуждае от специална подготовка, за да бъде разбран. Освен това, танцът, както и песента, са способни за кратък интервал от време да предадат значимо послание към дадена аудитория. Днес възможността за пренос и разпространение на тези послания се увеличава многократно от електронните медии – телевизията, интернет, социалните мрежи.
Според Младен Младенов, „историята на киното и телевизията показва, че само с картина без помощта на словото може до голяма степен да се предаде и най-сложното съобщение” [7]. Освен това той счита, че телевизията има потенциал да бъде онова средство за масова информация, което заема централно място между всички останали средства и служи за най-ефикасно информиране и управление на човешкото общество. Днес телевизията е най-масовото, бързо и достъпно средство за информация., използвано от широка по своите параметри аудитория, която от своя страна е вътрешно диференцирана по възрастов, образователен, етнически, социален и т.н. признак. Според направени редица проучвания телевизионното послание има най-силно въздействие върху аудиторията спрямо останалите средства за масова информация (радио, печат, интернет). Това се дължи и на факта, че телевизионният продукт въздейства върху повече от едно сетиво едновременно, за разлика от останалите медии.
Ефектът на телевизионното послание се обуславя от голяма степен и от съответствието / несъответствието между потребностите на аудиторията и функциите на телевизията.
Най-общо основните потребности на аудиторията са:
потребност от знание
потребност от информация
потребност от развлечение
Основните функции на телевизията би могло да ги дефинираме като:
информираща
образователна
развлекателна
възпитателна
Колкото по-голямо е съответствието между потребностите и търсенията на аудиторията и функциите и предлаганията на телевизията, толкова по-силна връзка се създава между двата субекта и толкова по-голямо въздействие има телевизията върху общественото съзнание. Това влияние от своя страна се превръща в много мощен инструмент, който би могъл да бъде използван.
РИАЛИТИ ШОУ
Развлекателните телевизионни програми напоследък станаха все по-популярни в нашата страна и се радват на вниманието на голяма част от аудиторията. В последните няколко години у нас особено гледаеми са различните риалити формати. Риалити шоуто е вид телевизионна програма, целяща да представи на зрителите действителността такава каквато е, без сценарий и режисьорска намеса. Идеята на този тип предаване е то да се развива на база на междуличностните отношеня между участниците в него, които обикновено са хора, непознати на телевизионната аудитория, избрани чрез предварителен кастнинг. Риалити шоуто съчетава в себе си елементи от други телевизионни жанрове – шоу, телевизионно състезание, документалистика, сериал. Участниците в риалити шоуто не представят предварително измислен герой или медиен образ – те играят самите себе си, такива, каквито са и в реалния живот. Поради тази причина риалити шоуто претендира за висока степен на достоверност и липса на зрителска манипулация. Това обаче не е съвсем така, защото макар и нережисирани, действията и отношенията на участниците в предаването се реализират на място, създадено специално за целите на съответното риалити шоу – къща ( за „Биг брадър”), остров (за „Сървайвър”) и тн. От своя страна подборът на определено място за провеждане на риалитито би провокирал със своята специфика определен тип отношения или реакции на участниците. Така на практика се получава, че екипа на предаването и участниците в него са съавтори на риалити шоуто. Зрителите остават с впечатлението, че този телевизионен формат е доста нов, но това далеч не е така. Според световната интернет енциклопедия wikipedia.org реалити телевизията e вид телевизионна продукция, която обикновено е без сценарий и показва „обикновени“ хора, а не професионални актьори. Въпреки че този жанр съществува още от зората на телевизията, настоящото рязко покачване на популярността му датира от около 2000 г. (главно заради предаването „Сървайвър“, излъчвано и в България). Критиците на жанра твърдят, че названието му е погрешно, тъй като много от предаванията поставят участниците на екзотични места и/или в ненормални ситуации и по този начин не създават чувство за реалност. Според Нилсън медиа рисърч този тип предавания са 56% от всички американски телевизионни предавания (по кабелна телевизия и ефир) и до 69% от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизия и ефир).
Противно на житейските представи риалити телевизията има доста дълга история. Телевизионни прецеденти, описващи хора в непредвидени ситуации се появяват още през 1940 г. За баща на телевизионния риалити жанр се смята Алън Фънт с неговата “Скрита камера” , който дебне как нищо неподозиращи хора реагират на шеги. “Скрита камера” се излъчва за първи път през 1948 г. в САЩ, като идеята за нея е дошла от радио предаването на Алън Фънт “Скрит микрофон” (1947 г.).
Първото риалити шоу в съвременния му вид е 12 серийното “Американско семейство” (“An American Family”), излъчено през 1973 г. по PBS. Сериите са за съпруг и съпруга, техните деца и развода, който претърпява семейството. Предаването е скандално и критикувано безпощадно. Риалити телевизията обаче се отъждествява най-вече с няколко телевизионни шоу програми, които възникват в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век. Предаването, което е предизвикало развитието на този телевизионен жанр, е "Ченгета" (COPS). За първи път е показано през март 1989. По-късно музикалният канал МТВ излъчва свое реалити шоу „The Real World“, като все още съществува в различни вариации. Каналът "Фокс" определя формàта на подобен тип предавания, най-вече с "Ченгета" и "America`s Most Wanted" ("Най-търсените в Америка"). През 2000 г. игри като "Биг Брадър" в Европа и "Survivor" в САЩ заливат телевизионния ефир. Шведското телевизионно шоу “Експедиция Робинзон” (Expedition Robinson) създадено от телевизионния продуцент Чарли Парсънс е излъчено за първи път през 1997 г., а след това е продуцирано в много други страни под името “Survivor”.
ВИДОВЕ РИАЛИТИ ШОУ
Световната интернет енциклопедия Уикипедия разглежда следните типове риалити шоу програми:
1. Знаменитости в обикновени ситуации и обикновени хора в екстремни ситуации. Учените предполагат, че популярността на този жанр се дължи на способността му да слага обикновени хора в изключителни ситуации. Например в шоуто на АВС "The Bachelor" („Ергенът“) мъж се среща с дузина жени едновременно на различни екзотични места. Подобно е шоуто, излъчвано по бТВ, „Джо Милионера“. На противоположния край са сравнително скоро появилите се предавания, в които изключителни хора (знаменитости) се показват в обикновени обстоятелства. Примери тук е предаването "The Osbournes" (буквално „Семейство Осбърн“).
2. Скрита камера. Друга подкатегория включва скрити камери, следящи главно случайни минувачи в нагласени ситуации. Може да са смешни реакциите на "жертвите", но те разкриват също така и истини за обществото. Алън Фънт, американски пионер в подобен тип продукции, води до развитието им. Той създава Candid Microphone (букв. "скрит микрофон") и предаването с международен успех "Скрита камера" ("Candid Camera"), започнало излъчването си през 1953 г. В България откъси от него са излъчвани по сутрешната продукция "Добро утро". През 1970 г. продуцира филма "What Do You Say to a Naked Lady? " (букв. "какво казваме на гола дама"), който е изследване чрез скрита камера на тогавашните сексуалност и нрави.
3. Игра. Този тип предавания включва главно участници, заснети на практика непрестанно в изолирани пространства, докато се съревновават за някаква награда. Това, което различава този тип игри от останалите, е участието на зрителите. Те могат да решат крайния резултат, като това става под формата на телефонни обаждания или кратки съобщения към мобилни оператори. Има два типа гласувания - за изключването на даден участник или за избирането на победител. Най-явен пример тук е предаването Биг Брадър, излъчвано по целия свят. То е базирано на книгата на Джордж Оруел "1984". В първия сезон излъчван в САЩ зрителите определят отпадането на участници (както е в българската версия), а в следващите - самите участници се самоизключват. Други предавания, които могат да бъдат посочени, са "Стар Академи" (Академия за звезди) и "Страх" ("Fear Factor"). Под въпрос е дали предавания от типа на "Стани богат" спадат към този жанр.
4. Предавания за запознанства. В този подтип спадат предавания като "Джо Милионера", където главният участник избира подходящ за него (или нея) кандидат. Началото е поставено от "The Dating Game" (букв. "игра за срещи") през шейсетте години на 20 век.
5. Спортни предавания. Този тип предавания наема спортисти, които участват в дадено спортно състезания по време на шоуто. Въпросният спорт е по-скоро индивидуален, отколкото групов, като целта е победителят (или победителите, ако има разделение, като при борбата например) да е един в края на сезона. Пример тук е "Универсален боец" ("The Ultimate Fighter") [8].
Началото на този телевизионен жанр в България бе поставено през 2004 г. с първия сезон на Биг брадър. Последваха още 7 сезона на Биг брадър, 4 на Сървайвър, 3 на Мюзик айдъл, по 2 на Денсинг старс, Великолепната шесторка, Танцувай с мен и Пей с мен, по 1 на Стар академи, Вип денс и Байландо. В едни момент се оказа, че всеки сезон има поне по две риалити предавания, конкуриращи се по националните телевизии.
ТАНЦОВИ РИАЛИТИ ФОРМАТИ
След първоначалната еуфория и насищане от страна на аудиторията на предавания от типа на Биг брадър и Сървайвър, втората вълна предавания, които привлякоха зрителското внимание са именно тези като Мюзик айдъл, Денсинг старс, Вип денс и Байландо. Тези предавания се предпочитат именно защото отговарят в най-висока степен на потребностите на аудиторията, и същевременно са с най-ниска степен на режисура и манипулация. Освен това в тези формати се залага на музиката и танца, а не на клюката, интригата и скандала. Може би именно в това се крие и причината такъв тип предавания все по-често напоследък да се използват за благотворителни каузи.
Пример за това е Байландо – предаването, което сбъдва най-различни значими човешки мечти. Уникалността на шоуто се крие в разнообразието от хора и техните различни, интересни и емоционални истории и мечти.
В Румъния в седемте сезона на шоуто през годините са участвали едни от най-известните певци, артисти, спортисти, оперни певци, тв водещи, модели. Личности като олимпийската шампионка по художествена гимнастика Мария Олару, Ранди – половината от дуета „Моранди” и топ моделът Моника Колумбеану помагат за осъществяването на мечтите на техните партньори.
А мечтите са най-различни – лечение на болни членове на семейството, пари за завръщането на членове на семейството от различни точки на света, построяване на приют за бедни, закупуване на протеза, операция на глухонеми родители.
Естествено, някои от участниците играят за себе си, мечтаейки да спечелят определена сума пари за семейството си, други искат да платят образованието си, трети пък нямат достатъчно средства да завършат къщата, която баща им е започнал да строи преди години…
Подобни са и бляновете на други участници в Европа, където е реализиран форматът – Чехия, Сърбия, Словакия.
Малко по-различни са мечтите на хората в други части на планетата – като Аржентина, например. Там един от участниците играе за построяване на път до училището в планината, където той преподава. Негов съгражданин пък мечтае да отвори академия за танци в родното му село, трети иска да помогне за ин-витро за сестра си, чиито съпруг страда от някаква болест и не могат да имат деца. Някои пък мечтаят да ремонтират местния театър, където работят като учители по танци. Фантазията на мечтите е необятна и стига до желания от типа на ремонт на къщата на баба и дядо, разширяване и обособяване на столова към църквата за бедни хора, фабрика за торти, помощ за академия по фолклор или запознанство с бившия бразилски футболист и настоящ треньор Луис Фелипе Сколари [9].
Сливането на танца като изкуство и риалити шоуто като модерен съвременен медиен формат води до този специфичен продукт – танцовото риалити шоу. Популяризирането на този тип риалити формати и предпочитането им от аудиторията пред останалите видове риалити шоу би могло да доведе до положителна обществена тенденция. Популяризирането (и рекламирането) на дадена стока или продукт провокира любопитството на публиката и я подтиква да търси повече информация с цел да прецени дали предлаганата стока е подходяща за нея или не. Този тип предавания биха стимулирали аудиторията да търси и открива информация – за различните видове танци, за музиката, за изкуството като цяло и т.н., дори човек да влезе в залата за танци и от любопитство да „иска да бъде като тях”. И тук се проявява магията на танца – танцът може да накара човек да помогне като докосне сърцето му, може да подтикне човек към нов вид себеизразяване и да прерастне от спорт и увлечение в трайна културна характеристика и тенденция.
Бележки:
[1] Цит. по: Изкуство // Български тълковен речник.
Available from: http://www.t-rechnik.info/search.php?search=%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
[2] Виж по-подробно: Изкуство // Уикипедия, Свободната енциклопедия; 9 яну 2011, 18:42 UTC [цитиране 29 яну 2011]. Available from: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&oldid=3734338 .
[3] Виж по-подробно: Изкуство // Изкуство от Free България. Available from: http://izkustvo.freebg.eu/
[4] Виж по-подробно: Танц // Уикипедия, Свободната енциклопедия; 28 яну 2011, 21:13 UTC [цитиране 29 яну 2011]. Available from: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%86&oldid=3779995 .
[5] Цит. по: Танц // Български тълковен речник. Available from: http://www.t-rechnik.info/t.php?page=3&
[6] Виж по-подробно: La danse moderne // Plusiers auteurs. 2009. Available from: http://www.livrespourtous.com/e-books/detail/La-danse-moderne/onecat/Livres-electroniques+Livres-divers+Art-et-culture+Danse/0/all_items.html
[7] Цит. по: Младенов, Мл. Телевизионната журналистика в термини. София: Наука и изкуство, 1979. Available from: http://www.libsu.uni-sofia.bg/e-books/tvjurT.html
[8] Виж по-подробно: Реалити телевизия // Уикипедия, Свободната енциклопедия; 25 сеп 2010, 15:16 UTC [цитиране 29 яну 2011]. Available from: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F&oldid=3493037 .
[9] Виж по-подробно: Bailando – сцена на мечтите. 2010. Available from: http://www.bailando.novatv.bg/
Бибилиография:
1. Андреева, Лиляна. Телевизионни жанрове. – София, 2005.
2. Изкуство // Български тълковен речник. Available from: http://www.t-rechnik.info/search.php?search=%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
3. Изкуство // Изкуство от Free България. Available from: http://izkustvo.freebg.eu/
4. Изкуство // Уикипедия, Свободната енциклопедия; 9 яну 2011, 18:42 UTC [цитиране 29 яну 2011]. Available from: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&oldid=3734338 .
5. Младенов, Мл. Телевизионната журналистика в термини. – София: Наука и изкуство, 1979. Available from: http://www.libsu.uni-sofia.bg/e-books/tvjurT.html
6. Реалити телевизия // Уикипедия, Свободната енциклопедия; 25 сеп 2010, 15:16 UTC [цитиране 29 яну 2011]. Available from: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F&oldid=3493037 .
7. Стойков, Любомир. Култура и медии. – София, 2006.
8. Танц // Български тълковен речник. Available from: http://www.t-rechnik.info/t.php?page=3&
9. Танц // Уикипедия, Свободната енциклопедия; 28 яну 2011, 21:13 UTC [цитиране 29 яну 2011]. Available from: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%86&oldid=3779995 .
10. Bailando – сцена на мечтите. 2010. Available from: http://www.bailando.novatv.bg/
11. La danse moderne // Plusiers auteurs. 2009. Available from: http://www.livrespourtous.com/e-books/detail/La-danse-moderne/onecat/Livres-electroniques+Livres-divers+Art-et-culture+Danse/0/all_items.html
12. La danse moderne // Plusiers auteurs. 2009. Available from: http://www.livrespourtous.com/e-books/detail/La-danse-moderne/onecat/Livres-electroniques+Livres-divers+Art-et-culture+Danse/0/all_items.html
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Петрова, Надежда. Танцът и риалити шоуто // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: nadia_p@mail.bg
нагоре