Днес се намираме на границата между две култури: книжната и дигиталната – на пръв поглед елементарно твърдение, характеризиращо разкраченото ни битие и забързания вихър на технологичните промени, обуславящи непрекъснатите метаморфози на медийните средства. Но ако се замислим по-дълбоко над „присъдата” да наблюдаваме отблизо тези комуникационни трансформации, ще открием, че освен привилегията от живот във време на непрекъснати и форсирани промени, днешната ситуация за всички нас е нож с две остриета. Прехвърлянето на колективната памет от реална във виртуална среда е не просто поредната възможност за съхранение на информация; за изследователите това е ясен сигнал за промяна на комуникационните характеристики и навици на човека и дори за промени в функционирането на човешкия мозък. Дигиталната книга днес е толкова възхвалявана, колкото обругавана и пренебрегвана. И няма как – трансформациите, свързани с книжното тяло, винаги са белязали значимите моменти от човешката история.
Книгата е медия със статична стойност във времето, непроменила своите функции като информационен носител. Още от древни времена тя е неизменен спътник на човека и първата медия, задала модела на масовата комуникация [1]. Претърпяла различни метаморфози през хилядолетното си съществуване, книгата винаги е отразявала културните характеристики на всяка епоха, не само по отношение на съдържанието, на човешкото съзнание, а и по отношение на формата, на тялото, на материята. Способността да комуникира едновременно с външния и вътрешния свят на човека чрез изкуствено създадени кодови системи е една от най-мистичните характеристики на книгата още от древността, натоварваща я със свръхфункции. Маршал Маклуън – медиакритикът, създал теорията за възникването на всяка медия като екстензия, удължение на орган на човешкото тяло, определя книгата като екстензия на един от най-натоварените с метафизичен смисъл човешки орган – окото. И тъй като книгата е медия с двойнствено битие, влияеща едновременно на човешкото съзнание (нематериалния свят) и на човешкото тяло (материалния свят), всяка нейна трансформация сигнализира за промяна в тези реалности.
И ако до сега в човешкото развитие промените в материалните характеристики на книгата са били по-скоро „козметични” - усъвършенстване на материалния носител и на кодовата система, то настоящата трансформация е фрапираща – освен, че е характеризирана от промяна на тялото на книгата (фактическа дематериализация), за първи път в нашата цивилизация се осъществява подмяна на средата, действителността на книгата.
В антропологичен план еволюцията на човешките артефакти неизменно поражда революции в парадигмите и идеологиите. А във всяка революционната атмосфера има два лагера – лагерът на старата парадигма, на традиционалистите, на тези, които отричат промените и не искат да се приспособят към тях; и лагерът на реформаторите – хората, които не търпят сантименталности и де факто са обречени да живеят с единия крак в бъдещето. Така в днешния момент сме свидетели на шизофренични поведения на читателите. От една страна, не е никак модерно и е дори проява на лош вкус, днес в XXI век, да се отричат дигиталните технологии, но от друга страна – значителен брой хора изпитват огромни затруднения във възприемането на информация от повърхност, различна от хартиена. На какво се дължи това противоречие?
Процесът, който наблюдаваме днес, обхваща цялата човешка комуникационна система, а ние сме в разгара на най-голямата трансформация на човешката комуникация след появата на писменото слово [2]. Идеята, че в резултат от експанзията на новите информационни технологии се раждат и възпитават хора, които имат различни комуникационни умения, създава различни хипотези относно същността на симбиозата „човек – медии”. Всички те са единодушни в твърдението, че човекът се развива в зависимост от характера на информационната среда, която го заобикаля, пресъздавайки моделите на комуникационните канали, които използва. Както отбелязва Грета Дерменджиева, навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите поколения от една страна, и средното и възрастните поколения от друга. Феномен, получил наименованието информационна пропаст. Тази пропаст е с тенденция да се увеличава, докато бъде заличена изцяло чрез естественото отпадане на възрастните поколения и адаптирането на средното към текущата парадигма [3].
Именно разривът между поколенията [4] днес може да се окаже препъни-камъкът в осъществяването на прехода от хартиено-центрично към дигитaлно-центрично знание. За първи път в историята на човечеството наблюдаваме обърнат модел на предаване на знания – от по-младото към по-старото поколение. Известно е, че в периоди на социални катаклизми или на ускорено технологично развитие, на масови миграционни процеси, различията между поколенията се увеличават рязко и засягат същностни характеристики - понякога радикално променят начина на живот, ценностните доминанти, оценката за миналото и бъдещето, стига се дори до кризисни сътресения между поколенията. В резултат от това значително се скъсяват поколенческите вълни на подрастващите, които следват през 10-ина години вместо през 20-25. В подобни ситуации в отношенията между поколенията доминира различието, сблъсък между тях в сферата на управлението, в науката и културата. Младите са естествен масов носител и изразител на радикализма в обществените промени, те не са обременени с носталгия по миналото, с принуда към лична оценка и изискване да се променя стилът на живот и мислене, те са много по-адаптивни към новите условия. Те са активна сила, която възприема и утвърждава новите форми на обществен живот. В такива периоди на интензивни и качествени социални промени се наслагват два процеса - ускорено идващи млади поколения, които се различават значително, а в някои свои черти - радикално от предходните, наред с бързо променящи се стереотипи на всички поколения под натиска на променената обществена среда. Различията между поколенията при дадени обстоятелства прерастват в генерационни конфликти. Когато става дума за „конфликт на поколенията" обикновено е налице социален протест на младежта, отричане на определени налични социални отношения, фактически в такива случаи социалногруповият конфликт се проявява като генерационен [5]. Такъв генерационен конфликт се наблюдава и в момента. Свидетели сме на няколко поколения, израснали не само при характерните социално-икономически и политически промени, но и на изключително бързи технологични промени, които катализират комуникационни различия между поколенията, съжителстващи си в общ времеви отрязък.
В първото десетилетие на ХХІ в. съжителстват 7 поколения, като всяко едно от тях притежава специфични културни и комуникационни характеристики. Най-старото от тях е поколението Старейшини – родените преди 1925 г. , а най-младото (появило се през 2010 г.) е поколението „Алфа”, което според изследователите му бележи нов етап в еволюцията на човечеството.
Наименование на поколението |
Година на раждане |
Възраст |
Старейшини |
Преди 1925 г. |
86 г. + |
Строители |
1925 – 1946 г. |
65 – 85 г. |
Бейби бумъри |
1946 – 1964 г. |
47 – 65 г. |
Поколение X |
1965 – 1979 г. |
32 – 46 г. |
Поколение Y |
1980 – 1994 г. |
17 – 31 г. |
Поколение Z |
1995 – 2009 г. |
2 – 15 г. |
Поколение “Алфа” |
2010 - |
1 г. |
Таблица 1. Класификация на поколенията от Марк МакКриндъл по изследването му “Отвъд думите” [6].
Комуникационните различия между тези поколения се дължат на живота при различни обществено-политически и технологични обстоятелства. Всяко едно от тях притежава собствени характеристики, които ги различават изцяло от останалите. Безспорно компютърната грамотност, възприемчивостта и степента на боравене с информационни технологии е ускорителят, подхранващ непрекъснато генерационния конфликт. Ние, различните поколения трудно комуникираме помежду си, и това не бива да се отрича, нито да ни плаши. Нужно е просто да се изследват и опознаят тези различия. Защото, когато знаеш, че човекът отсреща е различен, влагаш повече усилия, за да го разбереш. Наличието и/или липсата на информационна грамотност днес се превръща във все по-важен фактор за интегрирането на човешкия индивид в обществото, фактор, който в бъдеще вероятно ще създава нови малцинствени групи. Освен от чисто финансови причини, информационната грамотност зависи и от други социално-психологически характеристики, сред които определящ е възрастовият признак. Съгласно фактора степен на боравене с информационни технологии, се открояват следните четири категории хора: Чужди на дигиталното (Digital Aliens), Дигитални имигранти (Digital Immigrants), Адаптиращи се към дигиталното (Digital Adaptives), Дигитални туземци (Digital Natives):
Чужди на дигиталното. Хора над 65-годишна възраст. Това са поколенията на Старейшините и Строителите. Характерно за тях е, че те са изцяло предшественици на технологиите. Интернет, подкаст, онлайн игри, социални мрежи са изцяло чужди понятия за тях.
Дигитални Имигранти. Поколението Бейби бум. На възраст от 47 до 64 г. Достигнали са зряла възраст без дигитални технологии. Една част от тях се сполучливо се възползват от новите технологии, а останалите ги приемат с неохота.
Адаптиращи се към дигиталното. Поколението Х. От 32 до 46 годишна възраст. Дигиталните технологии започват да се появяват в (в масов смисъл) в юношистките години на това поколение. Поколението Х с желание прегръща технологиите, които го превръщат в консуматор.
Дигитални туземци. Поколения Y, Z и “Алфа”. До 32 годишна възраст. Живеят изцяло потопени в дигиталните технологии [7].
Особен интерес представляват поколенията X, Y, Z и „Алфа”, защото именно в тяхното разбиране се крие генезисът на комуникационната революция, протичаща днес. Поколението X се явява междинно и е своеобразен мост между по-старите и по-младите, а поколенията Y и Z крият много от отговорите за промяната на комуникационния процес и правилната разбиране на трансформацията на комуникационните системи.
Според някои изследователи, когато днешните юноши достигнат зряла възраст, видео изображенията ще са заместили писането и изговаряното слово като основен носител на съобщения, а хората ще „изживяват” събитията вместо само да ги виждат, да слушат и да четат за тях, чрез някаква развита форма на виртуална реалност [8].
Марк МакКриндъл, австралийски социолог и изследовател, изучава характеристиките на поколенията и трансформацията в комуникационния процес. Правейки аналог между сегашната ситуация и момента, в който Гутенберг открива печатния процес през средата на 15 в., когато устната комуникация има преимущество над по-официалната и структурирана писмена комуникация, а написаната, отпечатана и публикувана информация е била по-зачитаната и влиятелна форма на комуникация, МакКриндъл открива, че днес има сблъсък с поколение, което вижда отпечатаната морфема в електронна форма. Доказателство за това е експанзията на Уикипедия. Реализираната от уеб-базираните общности eнциклопедия е по-възприемаема от хартиената Енциклопедия Британика, съставена от академици. Не може да се твърди, че Поколение Z са неграмотни (макар тяхната граматика и правопис да им изневеряват). И още изненади - Поколението Z е най-образованото поколение в историята на човечеството, имайки предвид факта, че 80 % от тях продължават обучението си след 12 годишна възраст. Но литературните форми на комуникация не могат съществуват самостоятелно при тях. При това поколение говорим за визуален свят. Това е мулти-модално поколение и с тях трябва да се комуникира чрез ангажиране на различни познавателни канали [9].
Социалните изследователи и социолозите предвиждат бейби бум при новото поколение „Алфа”, което се очаква да бъде най-образованото поколение в историята на човечеството. Най-важната разлика между „Алфа” поколението и предходните X, Y и Z са внушителните промени в технологиите и вероятно тези промени ще доведат до увеличаване на производителността [10]. Марк МакКриндъл твърди, че причина за названието на поколението не е само технологична - завършъка на буквите от латиницата с последното поколение (Z) и стартирането с гръцката азбука, а отварянето на една изцяло нова страница. Той твърди, че бебетата на 2010 и на следващите 15 години ще тръгват на училище по-рано и ще учат по-дълго от предхождащите си поколения. „Алфа” се очаква да бъдат и по-материалистични и технологично-ориентирани [11]. Социолозите и демографите предвиждат, че това ще бъде най-многобройното човешко поколение до момента.
Марк Пренски, автор на книгата “Digital Natives, Digital Immigrants” (2001) твърди, че е време да се замислим върху един друг термин – дигитална мъдрост (Digital Wisdom). Според него дигиталните технологии могат да се използват не само за ни правят по-умни, но наистина по-мъдри. Дигиталната мъдрост е двулика концепция, отнасяща се както за повишаването й чрез използването на дигитални технологии за достъп до познавателни сили извън нашия личен капацитет, така и за мъдростта в разумното използване на дигитални технологии, за да се увеличат нашите възможности. В резултат от технологиите, търсачите на мъдрост в бъдеще ще се облагодетелстват от безпрецедентния, мигновенен достъп до текущите световни дебати, цялата записана човешка история, изобщо всичко някога написано, масивни библиотеки и бази данни, което в своята същност може да се характеризира като достъп до високо симулиран опит на години, или даже на векове реално изследване [12]. Марк Пренски прави една смела хипотеза, изхождайки от факта, че е прието мозъкът да се възприема като много гъвкав, крайно адаптиращ се към информацията, която получава за заобикалящата го среда; вероятно е мозъците на тези, които взаимодействат с технологиите да се преструктурират от това взаимодействие. Мозъците на „технологично мъдрите” ще бъдат фундаментално различни от организацията и структурата на мозъците ни днес. Но в случая не само възрастовия признак е определящ за конфликта и информационната пропаст между хората. Вечният сблъсък между „млади” и „стари”, между традиционното и иновативното, между консервативатизма и новаторството не се разиграва само във времевата обусловеност. Това са признаци най-вече на духа. Ето защо наблюдаваме изключения от общите признаци на дадено поколение. Изучаването на комуникационните навици на поколенията ще даде по-широка рамка на прехода към дигитална култура. Нужни са взаимни усилия за преодоляване на тези различия и стимулирането, а не ограничаване на дигитално-ориентираните, чрез използване на остарели методи.
Според Милена Цветкова противоречието между “стара” и “нова” култура трябва да се разреши не чрез противодействие, а чрез хармонизиране, в името на младото поколение. Това не е шаблонна “идеологическа” обосновка на важен стратегически акт за трансформация на социокултурната ситуация. Основната грешка на консервативно мислещите, както отбелязва и куртурологът Иван Стефанов, е срещу всяка нова вълна на модели на поведение и интереси да противопоставят модели “демоде”, да противодействат на новите реалности чрез остаряла система от образци, които да достигат до съзнанието на младите. Новата ситуация в културата е и неоспорима реалност със субект младото поколение, диференцирано и обединено върху субективни капризи, върху хаос на усещанията, спонтанност на реакциите и върху адекватни на променящия се свят културни практики. Показателен, в това отношение, е следният случай: В един научен семинар се излъчил кадър с двегодишно момиченце, което си играело с компютъра. То спокойно си сърфирало по менюто, създавало и унищожавало файлове, рисувало картинки, запълвало програми. Специалистите по персонални компютри пояснили, че като имаме предвид, че детето съвсем не умее да чете, демонстрирало 80% ниво на компютърна грамотност, което според тях не е за учудване, тъй като момиченцето се е родило в свят, пълен с компютризирани комуникации и услуги [13].
Отново ще повторя казаното по-горе, че разривът между поколенията [14], днес по-упорито от всякога препятства прехода от хартиено-центрично към дигитално-центрично познание, обръща приемствеността между „хартиените” и „дигиталните” поколения. Дали обаче този процес е осъществим преди естественото премахване на различията между поколенията? Именно тук е проблемът, защото за съжаление се оказва, че това зависи именно от изключенията - от онези индивиди, които не притежават общите характеристики на поколението, към което принадлежат. А властта в семейството и училището в много случаи принадлежи на по-старите поколения, които не притежават инстинктите на новите комуникатори. Получава се така, че дигиталните книги, като повсеместно революционно нововъведение, все още не могат да се възприемат от мнозинството „гутенбергови” авторитети.
Какви могат да бъдат пречките и съответно - ползите от приемането на новите технологии? Както отбелязва Браян Уинстън, професор по журналистика в Уелския университет, изобретенията и нововъведенията не се възприемат широко единствено заради достойнствата им сами по себе си [15].
Когато говорим днес за електронните книги, обикновено достигаме до едни безсмислени дискусии, в които най-честите аргументи се отнасят се до незаменимостта на хартиената книга и невъзможността да се чете от екран. Всяко ново техническо средство в историята на човечеството преминава периоди на пълно отрицание и скептицизъм относно приложението му – просто въпрос на време. Наблюдавайки този процес, изследователят Пол Сафо извежда правилото на 30-те години, според което са нужни именно 30 години за да се приспособи което и да е нововъведение в битието на човека. Защо 30 години? Става въпрос за поколение и половина. Според Сафо ние формираме нашия мироглед на около 13 – 17 годишна възраст и го прилагаме занапред в животта си и имаме около 20 години да се възползваме от него, след което биваме изблъскани от следващото поколение с новите му идеи. Съществуват три етапа в правилото на 30-те години:
- Първо десетилетие. Много вълнения, голямо оживление, но не и широко разпространение на новата технология.
- Второ десетилетие. Начало на прилива, започва проникването на изобретението в обществото.
- Трето десетилетие. „И какво от това?”. Превърнала се е в стандартна технология, която всички използват [16].
До колко осъзнаваме тези разлики между поколенията и как можем най-активно да се възползваме от тях? През м. декември 2010 г. в България беше разгласено проучване, според което 41% от българските 15-16 годишни ученици все още се намират под критичния минимум от качествени читателски умения [17]. От същото проучване става ясно, че една четвърт от тийнейджърите смятат, че четенето е "празна загуба на време". Но най-противоречиво интерпретираният факт – че 26% от учениците имат у дома си между 26 и 100 книги, 20% – до 10 книги, а едва 7% – повече от 500 книги, показа дълбоко непознаване на спектъра от носители на информация на тийнейджърите. Непременно негативен ли е този факт? Ами ако същите тези ученици притежават колекции от книги, по-многобройни от тези на всеки възрастен библиофил, но в цифров формат? Упреците, възклицанията и възмущението от младежкото неглижиране на личната хартиена библиотека свидетелстват по-скоро за тотално непознаване на нагласите и характеристиките на следващите поколения, както и за липса на адекватна комуникация с тях.
Едва ли можем да очакваме от поколение, което има коренно различни комуникационни характеристики от тези на родителите му, да възприема информация по традиционните канали. Възпитанието и образованието са процеси, в които водещи роли имат семейството и училището. Какви са характеристиките на тези компоненти днес спрямо възприемането на дигиталните технологии?
Проблемът за поколението на дигиталната книга е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Това е проблем на комуникирането, обучението, работата и свободното време на една огромна маса от деца, които в един или друг смисъл са различни от нас. Но ние не осъзнаваме това, защото не изследваме тези особености, вероятно защото на този етап сме безпомощни да дадем адекватни механизми за интегрирането на тези различия.
Структурирането и организирането на колективната памет (знания) на човечеството е от решаващо значение в изграждането на учебна среда за самозадоволително учене. Всеки трябва да знае къде да помести късовете информация в базата от съществуващо знание, за да може, усвоявайки ги, да синтезира ново знание. Знанието е еволюционно по природа – всяко следващо поколение строи върху знанията на миналите поколения [18]. Естествената логика на човешкия прогрес е по-възрастните поколения да определят и създават средата за развитие на по-младите. Но те едва ли могат да отговарят априори на потребностите на по-младите, ако не ги познават. Какви са решенията? Нужни са усилия за опознаване и изглаждане на комуникационните различия между поколенията. А това са взаимни отговорности на всички, възпитаващи младото поколение: семейството, училището, както и на всички посредници в комуникационния процес. Иначе бихме се сблъскали с непреодолими последствия.
Семейството. В края на месец септември 2010 г. компанията Сколастик, глобален лидер в детското книгоиздаване, медиите и образователните иновации, безспорно доказал успешния си мениджмънт и познаване на пазара и с продуцирането на феномена „Хари Потър”, оповести изследване, разработено в партньорство с Харисън Груп, върху нагласите на децата от 6 до 17 г. и техните родители относно отношението им към дигиталното четене [19]. От него става ясно, че 41% родителите определят времето, което прекарват децата им в използване на електронни и дигитални устройства, ощетяващо времето, което биха прекарали за четене на книги. Очевидно е, че родителите имат погрешно разбиране относно използването на дигиталните устройства като процес на употреба на информационни стойности, което има знак за равенство с процеса на четене на книги, съгласно характеристиките на новото поколение. От същото проучването става ясно, че 25% от децата са чели е-книга на дигитално устройство, а 57% проявяват интерес към четенето на дигитално устройство, като най-висок е интересът у децата от 9 до 11 г. (63%). Децата, които са отговорили, че биха чели повече за забавление, ако имат достъп до дигитално устройство за четене на книги, са 33%. Но 66 % от децата предпочитат печатния екземпляр на книга, ако трябва да избират между електронно и печатното й копие. Очевидно навикът на печатното копие може да бъде посочен като фактор, наложен от издатели и учители, които не познават и не изследват променените нагласи на новите потребители.
Училището. „Какъвто и огромен проблем да стои пред вас или страната ви, той може да бъде решен частично чрез образованието, изобщо е нерешим без него и в някои образованието решава всичко” [20]. Това е теза на Николас Негропонте, пионер в дигитализирането на учебния процес, създател и ръководител на лабораторията Media Lab в Масачузетския технологичен институт (MIT) и на проекта OLPC (One Laptop Per Child). Уникалното при проекта OLPC („Лаптоп за всяко дете”) е да се разработи портативен компютър за обучение още от началното училище, който да бъде максимално евтин и функционален. Проектът се осъществява във взаимодействие с националните правителства, които инвестират в бъдещето на децата. В момента над 2 млн. деца от около 40 държави се обучават в началните училища в дигитална среда по този проект. Един от най-определящите примери за важността на адекватната среда за обучение на подрастващите е фактът, че в Колумбия сътрудничеството с инициативата OLPC се координира от министъра на отбраната, защото в държавната им политика образованието е въпрос на националната сигурност.
Някои страни търсят и алтернативни на този проект решения. От октомври 2010 г. Япония отпусна бюджет от 8,5 млн долара за пилотен проект в 10 основни училища за напълно интерактивно дигитално обучение [21]. В момента Индия разработва touch-screen таблет, който се очаква да се появи през 2011 г. и да се „внедри” първо в университетите, съгласно цялостната инициатива на правителството за достъп до безплатно електронно съдържание във висшите училища в страната, които са над 25 хиляди. Очаква се първоначалната цена на индийския таблет да е 35 долара, а след години да падне до немислимите 10 долара [22].
Библиотеката. Както отбелязва Милена Цветкова, за “младия” читател библиотеката е ригидна институция. Конвенционалната “Гутенбергова” библиотека продължава да е “отворена” и “дружелюбна” единствено към традиционалистите, технологично неграмотните, неплатежоспособните и “слепците” за прогреса [23]. Поколението на дигиталната книга много трудно ще посети библиотека. Но с удоволствие би “сърфирало” сред дигитални книги. И колкото по-бързо това стане процес, иницииран от хората на книгата, толкова по-голяма вероятност има новото поколение да бъде възпитано в отричане на нелегалните копия. Въпрос на алтернатива...
Заключение
В така описана комуникативна ситуация пътят, който трябва да извървим всички ние, не е никак лесен. Процесът на дигитализиране би могъл да доведе до прекършване на естествената комуникация помежду ни. Нужни са координирани усилия на всички участници в процеса на комуникация и непрекъснат мониторинг на факторите, променящи потребителя на книгата във дигитална среда:
На първо място, променената медийна рецепция. “Книжният читател” е изследван векове наред. Опознати са всички негови навици, предпочитания и маниери. Но той е различен от дигиталния читател - модерният читател е номад, освободил се теглото на бумагите, открил удобството да носи и да ползва информацията навсякъде, превъзмогнал ограниченията на телесното.
На второ място, „новите стари” потребности на книгата. Книгата днес е хамелеон. Въпреки всички технологични промени, които настъпват в нашата действителност, книгата запазва и старите си форми. Но вече не лежи само на дървени лавици, обитава и нови пространства. Засмукана от общия вихър на аудио-визуалните медии, книгата приема нови роли, търси социални групи, говори на различния език, онзи – който „другото” поколение отрича.
На трето място, дематериализацията на медийната среда добавя нови стойности на акта на приемане на информация. Ако при традиционното „книжно четене” самият акт на рецепция винаги е придружаван от позициониране на тялото и съдържанието на информацията в едно и също пространство, то при дигиталното четене съществува елемент на неизвестност и усещане за липса на контрол върху носителя на информация поради виртуалното му естество. Разбира се, в резултат от това, днешното информационна култура се характеризира като фрагментарна. Друго следствие от дематериализацията на средата е липсата на удоволствие от тактилното взаимодействие (един от най-силните аргументи срещу е-четенето е липсата на контакт с материята – напр. допир и мирис). Не случайно всяко новоразработено устройство за дигитално четене (e-book reader) има функции като позициониране на виртуалните книги на виртуални лавици, шум и прегъване на виртуалния лист при разлистване, поставяне на показател на страницата при затваряне на виртуалната книга, които максимално се опитват да копират реалността и да се доближат до навиците от материалната среда.
Бележки:
[1] Лозанов, Георги. Книгата като медиа: Новите медии съхраняват текста, но не и еротиката на четенето // Версии, IX, 2002, №3, с. 13. Available from: http://euro2001.net/issues/3_2002/3br13.html
[2] Фидлър, Роджър. Медиаморфоза: Да разберем новите медии. София: Кралица Маб, 2005, с. 6.
[3] Дерменджиева, Грета. Еволюция на човешката комуникация и медиите // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 11. София, 2004, с. 24.
[4] „Разрив между поколенията” e термин, популяризиран в западните страни през 1960-те, отнасящ се до разликата между хората от младото поколение и по-възрастните, по-специално между децата и поколението на техните родители. Виж: Generation Gap // Wikipedia. The Free Encyclopedia. 2011. Available from: http://en.wikipedia.org/wiki/Generation_gap
[5] Мирчев, Михаил. Генерационни отношения // Енциклопедичен речник по социология. София: БАН; М-8-М, 1996, с. 81-84.
[6] McCrindle, Mark. Word Up: A lexicon of Generations Y & Z: A guide to communicating with them. Australia: The ABC of XYZ, 2006.
[7] По класификация на Digital Aliens, Digital Immigrants, Digital Adaptives и Digital Natives. Цит. по: Seriously Cool. Marketing and communicating with diverse generations.Australia: The ABC of XYZ, 2007, p. 20. Available from: http://www.mccrindle.com.au/RESOURCES/WP_Seriously-Cool_MarketingCommunicating-with-Diverse-Generations.pdf (accessed January 2011)
[8] Фидлър, Роджър. Медиаморфоза: Да разберем новите медии. София: Кралица Маб, 2005, с. 17.
[9] McCrindle, Mark. Word Up: a lexicon of Generations Y & Z: A guide to communicating with them. Australia: The ABC of XYZ, 2006, p. 3.
[10] Babies born from 2010 to form Generation Alpha // The Sunday Telegraph, 15.11.2009. Available from: http://www.news.com.au/features/babies-born-from-2010-to-form-generation-alpha/story-e6frfl49-1225797766713 (accessed January 2011)
[11] Пак там.
[12] Prensky, Marc. H. Sapiens Digital: From Digital Immigrants and Digital Natives to Digital Wisdom. Available from: http://www.innovateonline.info/index.php?view=article&id=705 (accessed January 2011)
[13] Цветкова, Милена. Информационна култура :// Името на четенето. 2. изд. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2009, с. 73-74
[14] За термина „разрив между поколенията” виж бел. 4.
[15] Фидлър, Роджър. Медиаморфоза: Да разберем новите медии. София: Кралица Маб, 2005, с. 31.
[16] Paul Saffo and the 30-Yaer Rule // Design World, 24, 1992, p. 19-23. Available from: http://www.saffo.com/aboutps/interviews/Pauldesignworld1992.PDF
[17] Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в PISA 2009 // Център за контрол и оценка на качеството на образованието: Доклади. 7.12.2010. Available from: http://www.ckoko.bg/images/stories/book-2010.pdf (accessed January 2011)
[18] Дерменджиева, Грета. Еволюция на човешката комуникация и медиите // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 11. София, 2004, с. 24.
[19] 2010 Kids & Family Reading Report. Turning the Page in the Digital Age. Scholactic & Harrison Group., September, 2010. Available from: www.scholastic.com/readingreport (accessed January 2011)
[20] $100 лаптопи вече са готови // Computer World, 15.12.2006. Available from: http://computerworld.bg/14318_100_laptopi_veche_sa_gotovi (accessed January 2011)
[21] Japan to pilot digital textbooks in classrooms // AFP, Sep 23, 2010. Available from: http://google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5izA5BXTOwYNYa5uusd1lOcRxbOfA (accessed January 2011)
[22] India unveils prototype for $35 touch-screen computer // BBC News, 23 July 2010. Available from: http://bbc.co.uk/news/world-south-asia-10740817 (accessed January 2011)
[23] Цветкова, Милена. Младото четене срещу библиотеката // LiterNet, 04.04.2008, № 4 (101). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladoto.htm (accessed January 2011)
Библиография:
1. Дерменджиева, Грета. Еволюция на човешката комуникация и медиите // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация. Т. 11.София, 2004, с. 24.
2. Лозанов, Георги. Книгата като медиа: Новите медии съхраняват
текста, но не и еротиката на четенето // Версии, IX, 2002, №3, с. 13. Available from: http://euro2001.net/issues/3_2002/3br13.html
3. Мирчев, Михаил. Генерационни отношения // Енциклопедичен речник по социология. София: БАН; М-8-М, 1996, с. 81-84.
4. [Сто] $100 лаптопи вече са готови // Computer World, 15.12.2006. Available from: http://computerworld.bg/14318_100_laptopi_veche_sa_gotovi (accessed January 2011)
5. Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в PISA 2009 // Център за контрол и оценка на качеството на образованието: Доклади. 7.12.2010. Available from: http://www.ckoko.bg/images/stories/book-2010.pdf (accessed January 2011)
6. Фидлър, Роджър. Медиаморфоза: Да разберем новите медии. – София: Кралица Маб, 2005.
7. Цветкова, Милена. Информационна култура :// Името на четенето. 2. изд. – София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2009.
8. Цветкова, Милена. Младото четене срещу библиотеката // LiterNet, 04.04.2008, № 4 (101). Available from: http://liternet.bg/publish3/mtzvetkova/mladoto.htm (accessed January 2011)
9. Babies born from 2010 to form Generation Alpha // The Sunday Telegraph, 15.11.2009. Available from: http://www.news.com.au/features/babies-born-from-2010-to-form-generation-alpha/story-e6frfl49-1225797766713 (accessed January 2011)
10. Generation Gap // Wikipedia. The Free Encyclopedia. 2011. Available from: http://en.wikipedia.org/wiki/Generation_gap
11. India unveils prototype for $35 touch-screen computer // BBC News, 23 July 2010. Available from: http://bbc.co.uk/news/world-south-asia-10740817 (accessed January 2011)
12. Japan to pilot digital textbooks in classrooms // AFP, Sep 23, 2010. Available from: http://google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5izA5BXTOwYNYa5uusd1lOcRxbOfA (accessed January 2011)
13. Kids & Family Reading Report 2010. Turning the Page in the Digital Age. Scholactic & Harrison Group., September, 2010. Available from: www.scholastic.com/readingreport (accessed January 2011)
14. McCrindle, Mark. Word Up: a lexicon of Generations Y & Z: A guide to communicating with them. – Australia: The ABC of XYZ, 2006.
15. Paul Saffo and the 30-Yaer Rule // Design World, 1992, № 24, p. 19-23. Available from: http://www.saffo.com/aboutps/interviews/Pauldesignworld1992.PDF
16. Prensky, Marc. H. Sapiens Digital: From Digital Immigrants and Digital Natives to Digital Wisdom. Available from: http://www.innovateonline.info/index.php?view=article&id=705 (accessed January 2011)
17. Seriously Cool. Marketing and communicating with diverse generations. – Australia: The ABC of XYZ, 2007. Available from: http://www.mccrindle.com.au/RESOURCES/WP_Seriously-Cool_MarketingCommunicating-with-Diverse-Generations.pdf (accessed January 2011)
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Стоянова, Полина. Поколението на дигиталната книга // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 8. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: polina.stoyanova@gmail.com