Отзиви

Смислен и вдъхновяващ – така с две думи може да бъде описан сборникът „Лишени ли са икономистите от морал?” и други есета по икономика, етика и религия (нататък: Есета) на американския икономист, богослов и университетски преподавател Пол Хейн (1931-2000) [1]. Книгата съдържа текстове, създадени между 1968 и 1997 г., както и дванадесет есета, които се публикуват за първи път (гл. 3-5, 7-8, 12, 14-15, 18, 20, 21 и 23). Изданието включва и кратка студия на Джефри Бренън и Антъни Уотърман върху живота и делото на Хейн (стр. 7-19). Както показва заглавието, гледната точка на автора е неконвенционална; същевременно Есетата звучат напълно адекватно в контекста на осмислянето на последната световна икономическа и финансова криза като резултат от липсата на ефективни регулаторни механизми от морално-етически порядък.

Книгата обхваща осем големи тематични кръга. Темата „Икономика и етика” е представена с водещото „Лишени ли са икономистите от морал?”, „Икономика и етика: проблем на диалога” и „Доход и етика в пазарната система”. Следват два богословски тематични кръга – „Икономика и теология” и „Икономика, теология и справедливост”, – които включват общо осем есета: „Може ли Homo economicus да бъде християнин?”, „Учените-икономисти и теолозите-скептици”, „Християнски богословски перспективи върху икономиката”, „Контролиране на историите: за взаимното влияние на религиозните наративи и икономическите обяснения” – в първия тематичен кръг; и „Справедливост, естествено право и реформаторска теология”, „Понятието за икономическа справедливост в теологическите дискусии” и „Католическите епископи в САЩ и преследването на справедливостта” – във втория тематичен кръг. В рубриката „Икономика и история” са включени „Християнската социална мисъл и произходът на икономическия ред” и „Църковното laissez-faire: случай по теологическа етика”. Темите за ученето, преподаването и преподаването на икономика в частност са разработени в следващите шест есета: „Природата на човека: какво сме ние след това?”, „Изследователи и търсачи на степени”, „Икономиката е начин на мислене”, „Преподаване на увод в икономиката”, „Преподаване на икономика чрез разказване на приказки” и „Между стерилността и догматизма”. Двата заключителни тематични кръга – „Икономическият метод” и „Коментар на политики” – включват последните шест текста: „Етиката по пътя на робството и след това”, „Предпоставки за богатство и предположения за правилно”, „Основите на закона и икономиката: може ли слепецът да води слепеца?”, както и „Каква е отговорността на бизнеса в условията на капитализъм?”, „Икономическа перспектива върху незаконните наркотици” и „Икономика, етика и екология”.
Както се вижда от разнообразното съдържание, Есетата предлагат за всекиго по нещо. Дори тези, които не споделят позициите на Хейн, но все пак преподават или изучават дисциплини с икономическа насоченост, биха могли да намерят достатъчно материал за размисъл в педагогическата част на сборника. Акцентът на Есетата обаче безспорно лежи в голямата тема за морално-етичните измерения на икономиката. В това отношение сборникът притежава две централни достойнства: първо, разгръщане на неконвенционален теоретичен хоризонт; и второ, очертаване на любопитна историческа перспектива.
Като теоретик Хейн притежава стилистичната дарба да конструира изложението си в нагледа на прости въпроси. „Лишени ли са икономистите от морал?” например започва с формулиране на конкретен казус: въображаемата корпорация „Международен конгломерат” (МК) произвежда „пособия”, които правят хората спокойни, здрави и щастливи; печеливш пазар за тези пособия може да има само при много ниска производствена цена, ключ към която е сигурността на работниците. Поради тази причина МК не би могъл да произвежда в Австралия, където производствените разходи са твърде високи; МК обаче има възможност да произвежда в Малайзия, където разходите са ниски, тъй като работниците биха приели да се трудят в по-опасна работна среда. Оттук и казусът (стр. 21): неморално ли би било от страна на МК да отвори фабрика в Малайзия? Според Хейн такива проблеми са всъщност много повече проблеми на икономиката, отколкото на морала. В действителност тъкмо редуцирането на моралните проблеми до чисто икономически конструира клишето за „неморалните икономисти”. В това обаче авторът не вижда никакъв конфликт: „вероломно” от страна на икономиста би било обратното – да не разпознава моралните проблеми като проблеми на икономиката (стр. 25). Ако сте загрижени за правилното хранене например, посочва Хейн, вие трябва не просто да го обозначите като „основно човешко право”, а да промените цялата система на стимулиране на потреблението на стоки на пазара на храните (стр. 26). Това вече е работа на икономистите и неморално от тяхна страна би било единствено да не признаят това.
Хейн утвърждава тясната връзка между сферите на икономиката и морала и в историческа перспектива. В тази връзка са обсъдени позициите американски и европейски автори от XVII, XVIII и първата половина на XIX в., които се доближават до морално-етическия дискурс на Есетата. Подробно са разгледани например идеите на църковния икономист Френсис Уейланд (1796-1865) – автор на Елементи на политическата икономия (1837), „най-влиятелния [американски] учебник по политическа икономия от времето преди Гражданската война” (стр. 154-155). Противно на общоприетото схващане, според което Уейланд е просто „съсловен представител” на една икономическа мисловна традиция, която утвърждава социалния статус на североизточния търговски елит, Хейн вижда в Елементите на политическата икономия друго: пример за необходимостта от осмисляне на „етическите и теологическите основания” на всяка обществена система (стр. 169). В същия смисъл Хейн разглежда и проблематичното приемане на “мрачните възгледи” за неизбежната бедност на Робърт Малтус (1766-1834) при част от християнските политически икономисти XIX в. (стр. 143 и сл.). Според Хейн причината е в дълбоко консервативния характер на християнската мисъл от края на XIX в., традиционната неприязън на Църквата към желанието за придобиване на богатство и, разбира се, “хладния урок” на Френската революция (стр. 144). Проблемът е, че когато християнските икономисти изобщо “изоставят идеята, че “законите на икономиката представляват “наредба на Провидението”, те заместват тази идея със схващането, че икономическият порядък може просто да бъде конструиран. Това е атрактивно разбиране. Но не смятам, че в него има нещо особено християнско или дори религиозно. Всъщност то дори не е вярно” (стр. 153).

В заключение може да се каже, че всеки, който е изкушен от големите въпроси на историята и теорията на икономиката, със сигурност ще намери по нещо интересно в Есетата. За студенти и преподаватели по икономическите дисциплини книгата може да се препоръча дори за настолно четиво. Още повече, че достъпът до нея е свободен благодарение на Online Library of Liberty – един проект на организацията Liberty Fund, с която самият Пол Хейн е свързан от 1980 г. до края на живота си.[2]

БЕЛЕЖКИ:
[1] Paul Heyne, “Are Economists Basically Immoral?” And Other Essays on Economics, Ethics, and Religion,” ed. Geoffrey Brennan, Anthony Michael C. Waterman (Indianapolis: Liberty Fund, 2008).
[2] The Online Library of Liberty, http://oll.libertyfund.org, достъп: 4 април 2011.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 

Осиковски, Мартин. Лишени ли са икономистите от морал? [Отзив за Пол Хейн] // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2011, № 9. Available from: [ www.media-journal.info ] 

Ossikovski, Martin , Are Economists Basically Immoral? [Review Notice], Medii i obshtestveni komunikatsii, Nr. 11 (March 2011), available from [ www.media-journal.info ]