Медии

Smart TV – умната телевизия е кръстена така по аналогия със смартфона, умният телефон, а не защото се е появила нова телевизия, по-умна от предишната. Боже опази! Както смартфонът е съчетание на телефона с компютъра и Интернет, така тази телевизия обединява в себе си телевизионната с компютърната комуникация и с възможностите на Интернет. Или казано с други думи, умната телевизия би трябвало да извисява нашата значимост, да извисява значимостта на всеки от нас като индивид – господар на себе си и на телевизионните програми.
Впрочем, тенденцията за нашата значимост, за стойността на нашата индивидуалност в света на средствата за масова комуникация, беше белязана още в 2006 г., когато сп. „Тайм”, в прочутата си традиционна класация за интересна и оригинална личност на годината, пренебрегна ред известни имена и обяви кратко и ясно – личност на годината е „Ти”, т.е. всеки от нас. Официалната позиция на списанието беше формулирана по следния начин: „За изземването на водещата роля на глобалните медии, за основаване и установяване на новата дигитална демокрация, заради безплатната работа и победата над професионалистите в тяхната собствена игра, личност на годината за 2006 г. на сп. „Тайм” е „Ти”.
Моят интерес към Smart TV в случая не е към нейните технически параметри (който иска, да чете в Гугъл), а какво съдържание се генерира в нея като нова медия или по-скоро какво съдържание бихме могли да генерираме в нейните програми.
За умната телевизия се говори отдавна, позната е и дори използвана в България, но поводът за сегашните ми разсъждения е демонстрацията на един нов неин модел по време на международното изложение за потребителска електроника и домашни електронни апарати IFA в Берлин (началото на септември 2011 г.). 1 441 производители от цял свят са показали на изложението свои иновативни модели, сред които най-силно впечатление е направил моделът на Smart TV, демонстриран от южнокорейския концерн „Самсунг”, който между другото изпревари по същото време американския си конкурент „Епъл” по обем на продажбите на смартфони.
Запознаването ми с параметрите на този модел е и причината да се замисля над перспективите за евентуална промяна на традиционните телевизионни програми. За какво става дума? Обединените в едно телевизор, компютър и Интернет позволяват на всеки зрител да отваря чат прозорци на екрана и да споделя по време на излъчваните телевизионни програми своите впечатления от тях с други зрители. След като това досега така и така е било правено чрез Туитър, Ю Тюб или Фейсбук от разположения наблизо компютър или от държания в ръка смартфон, защо процедурата да не се опрости и съчетае върху един екран. Може би само футболните запалянковци ще изпитат затруднения при споделянето, тъй като част от екрана все пак ще бъде закрита при писането на текста и могат да изпуснат някой важен момент от играта или дори вкаран гол. И ако се замислим над новите възможности на Smart TV, някак от само себе си идва веднага определянето на тази телевизия като нова социална медия. Не знам дори, дали не е по-сполучливо да наречем Smart TV социалната телевизия вместо умната телевизия.
Като са взели предвид финансовите затруднения при закупуването на новите телевизионно-компютърни апарати за масова употреба, „Самсунг” дори са излезли с предложение да доставят на европейския пазар приставки към старите ни телевизори на цена от 189 евро.
Какви последствия може да има за телевизионната комуникация като съдържание от навлизането на умната телевизия в живота ни? На първо място нека отбележа преобладаващото днес мнение, че съдържанието, което потребителите генерират, е поело водеща роля в процеса на медийната комуникация. На практика всички изпратени съобщения чрез социалните мрежи могат да бъдат прехванати и анализирани за какво хората говорят точно сега, кои са най-обсъжданите теми и съответно този факт да се отрази веднага при съставянето на телевизионните програми. От друга страна, известно е, че в Туитър се бълват по 1 000 съобщения в секунда, което ме озадачава за какво средно обобщение на зрителското мнение може да говорим. А и специално в нашия случай, при телевизионната комуникация зрителите стават все повече потребители, както и потребителите пък зрители. Липсва на настоящия етап свързващото звено, което да обясни и канализира тази метаморфоза. Да не говорим, че съвременните таблети вършат същата работа като Smart TV и в такъв случай за какво пък ни е умен телевизор вкъщи, който не можем да понесем със себе си навън?
Като някакъв образец, като някакъв пример за подражание в търсещата своето ново място телевизионна комуникация може би е в състояние да послужи онова, което се експериментира в момента с някои „сайтове-вестници”, създадени специално за четене върху таблети. Доколкото при тези електронни издания и при умната телевизия става дума за явления от посткомпютърната епоха, възможно е наистина да се направи аналогия в сходното генериране на потребителското съдържание. Текстово това съдържание в сайтовете се допълва обикновено с помощта на Туитър, Фейсбук и електронната поща.
Човек съм повече на аудиовизията, отколкото на пресата и затова се помъчих да си представя образно, как моделът на споменатите електронни сайтове може да бъде приложен към Smart TV. Помъчих се, но засега нещо не ми се отдава. Явно тенденцията е да се скъса с традиционното разбиране за телевизията като средство за масова комуникация, с традиционното разбиране за телевизионните програми като всепоглъщаща масова култура. Отдавна говорим и за променения модел на масовата комуникация – вместо „от един към много”, на „от много към много”. Най-лесно е самонадеяно да заявим, че умната телевизия ще замени глупавата телевизия, защото всички ние, умните, личностите на годината, ще определяме и пълним съдържанието на телевизионните програми. За съжаление, никак не съм убеден в полезността на един такъв ход.
Направих си труда и записах дословно текста на съобщението в Туитър, изпратено от Арнолд Шварценегер при гостуването му за филмовите снимки у нас. То гласи: „Отново съм на терен, снимам се в „Непобедимите 2” и прекарвам времето си отлично с Брус и Слай в България”. Всичко, свързано с Шварценегер, безспорно е новина за голяма част от телевизионните потребители и съм сигурен, че това съобщение, придружено със съответната снимка, ще се появи веднага на екрана на която и да е умна телевизия. Да ме извинява обаче бате Арни, но не виждам с какво неговият „високоинтелигентен и смислен текст” е в състояние да обогати съдържанието на една телевизионна програма. С голяма доза увереност мога да ви подскажа, че и повечето други съобщения от потребители в Туитър или Фейсбук са на същото равнище. С подобна безсмисленост са и потребителските телефонни разговори, които слушам всеки път, когато пътувам с маршрутката до Нов български университет за редовната си лекционна дейност. От факта, че разговорите в маршрутката се провеждат обикновено на висок глас, като че ли с цел да се чуят от пътуващите, стигам до заключението, че това не се прави случайно, а с някакъв подсъзнателен стремеж всички да научат за потребителя и неговите лични вълнения. Както изглежда, тази тенденция се е устремила да се прехвърли и на малкия екран. Тежко и горко на бъдещите поколения телевизионни зрители, защото моето поколение (съставено от родените веднага след Втората световна война) просто оглупя от телевизионната масова култура, а новите поколения със сигурност са се насочили да минат оттатък глупостта...
Освен ако не се включи в действие някакъв вариант с използване все пак на професионални журналисти. Нека си остане информацията от социалните мрежи, поместена буквално на екрана на умната социална телевизия, включително и моментните коментари на живо между потребителите по отношение на видяното, но тази информация после да се обработи от специално обучени анализатори и да се даде на журналистите, които въз основа на нея да подготвят професионално, подчертавам професионално, съдържанието в телевизионните програми.
Една такава хипотеза за оформяне на новото потребителско съдържание звучи общо взето реалистично, но е адски трудна за изпълнение. На този етап поне никой още в света не я е привел в успешно действие. Да не говорим, че има и сериозни съмнения дали изобщо да се привежда в изпълнение. Т.е. дали трябва чак толкова да се угажда на масовия вкус на потребителите. И дали тези потребители изобщо ще пожелаят да имат в дома си Smart TV вместо добрия стар телевизор, който да гледат отпуснато в привичното си пасивно състояние?
Признавам, че съм между скептиците на точно този телевизионен „прогрес” и очаквам появяването на умната телевизия да е по-скоро модна тенденция, маркетингов ход, вследствие на технологичните компютърни открития, а не същностна тенденция в общуването между аудиовизуалната медия и зрителите-потребители. Струва ми се, че е хубаво да се радваме на нововъведенията в телевизионната област, да ги изучаваме колкото може по-задълбочено, но в същото време да бъдем търпеливи и да не прибързваме със заключения от рода на тези, колко гениално е разрешила умната телевизия в наши дни реализирането на програмната комуникация. Всъщност без гений няма да се справим с „гениалното разрешаване” на проблема с потребителското генериране на съдържание за малкия екран, но него засега все още го няма... Необходим ни е някой нов Маршъл Маклуън, който да вникне в сърцевината на проблема и да ни даде ключа за неговото разрешаване.

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Михайлов, Владимир. Умна телевизия? Боже опази! // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2012, №12. Available from: [ www.media-journal.info ]
Контакт (Contact):
e-mail: vmihaylov@nbu.bg