БТВ прекъсва обичайната си програма вечерта на 14 август 2007 г., за да предава събитията от столичния квартал Красна поляна [1]. Няколкостотин роми, въоръжени с брадви, колове и ножове, устройват безредици в района на бившите виетнамски общежития, чупят стъклата на автомобили, обръщат кофи с боклук и заплашват полицаите и живеещите в отсрещните блокове българи.
От това събитие са минали вече няколко години и от дистанцията на времето, след охладени страсти и по изстинали вече следи, можем да се опитаме да реконструираме инцидента и да коментираме доколко медиите го отразяват адекватно и професионално.
Толерантното съжителство на българи и роми се оказа един от най-сложните проблеми на прехода в България. Подобна е ситуацията и в други страни от Източна Европа, а негативизмът към ромите в Италия и други западноевропейски общества показва, че това е общоевропейски проблем. Медиите могат да помогнат за взаимното разбиране на мнозинствата и малцинствата. Доколко българските печатни и онлайн издания правят това за сблъсъка в горещата августовска нощ в Красна поляна?
Най-адекватна е реакцията на „Сега” и „Капитал” и донякъде на „Стандарт". „Сега” публикува на 16 август 2007 г. обширен репортаж с много детайли и описание на конфликта, с гледни точки както на представители на институции, така и на жители на квартала. Прави впечатление, че повечето печатни и онлайн издания не спазват едно от основните журналистически правила при отразяване на конфликти, особено между общности – даването думата и на двете страни. В повечето публикации са цитирани официални представители на институциите – полицията, общината, прокуратурата, политици. Има и мнения на живеещите в района българи, които говорят за цигански тормоз, чести кражби и силна музика нощем. Но ромската гледна точка в публикациите почти не присъства. Основно са представени изказванията на лидера на Евророма Цветелин Кънчев, който изглежда като иззел функцията на говорител на ромската общност. Но мнението на редовите роми, живеещи в бившите виетнамски общежития, липсва. Доколкото го има, то е като на безлични хора от тълпата: „Скинари ли са, пънкари ли са? Не ги видях, избягахме навън”, така циганите обясняваха защо са на улицата”[2]. От малкото изключения са „Капитал”, който помества мнение на 17-годишно ромско момче, което репортерите са срещнали явно в някои от дните след инцидента, и „Стандарт”, който предава думите на „гипсаджията Иван”: „Лопатата ли? Ами тази вечер съм гробокопач… Петима души дойдоха в квартала и казаха да се стягаме, че скинарите идвали да ни колят. И ние ги чакаме, но никого не сме нападали”[3]. Обяснение за непредставянето на ромската гледна точка би могло да бъде опасността тя да бъде потърсена в условията на уличен бунт и страсти, нажежени до червено. И заради предполагаемата опасност при навлизане в ромското гето: „...защото ни е препоръчано да не влизаме в рамките на виетнамските общежития. В това има някакъв смисъл, защото там около грозни сгради седят много хора, които гледат пришълците с празни, но лоши погледи”[4]. Дори и това да е така, журналистическа слабост е, че повечето от медиите изобщо не са потърсили мнение на някои от ромите, дори и в дните след безредиците.
Реконструкцията на инцидента може да се превърне в христоматиен пример за социологията и социалната психология – илюстрация на механизмите на масовата паника, поведението на тълпата, ролята на слуховете, силата на предразсъдъците или самореализиращото се пророчество (т. нар. теорема на Томас).
Хронология на събитията
12 август 2007 г.
Група младежи нападат и пребиват шестима роми до магазин „Фантастико” в Красна поляна. Най-тежко пострадало е 12-годишно ромското момче, за което няколко медии съобщават, че е със счупена челюст. Извършителите са предполагаеми скин хедс. Няколко дни по-късно полицията арестува четирима младежи за нападението – трима от български и един от арабски произход.
13 август 2007 г.
Голяма група роми търсят отмъщение и нападат българите в кафене в квартала, които нямат връзка с инцидента от предния ден, но са припознати като скинари заради късите си прически. Пострадват четирима от посетителите на заведението.
14 август 2007 г.
Поради слух, че бръснатите глави ще извършат нападение срещу махалата, няколкостотин роми вечерта образуват защитен кордон между Виетнамските общежития, където живеят роми, и блоковете на Красна поляна. Според „Сега”: „В продължение на 4 часа циганите вилняха и трошаха всичко, което им се изпречи на пътя. Колове с набити по тях пирони, брадви, ножове и дървета помитаха спрени автомобили, пострада и една линейка. Отвсякъде се чуваха викове „Смърт за българите!” Жителите на квартала потресени наблюдаваха вандалщината, която се вихреше под погледа на полицията”[5].
В „Капитал” картината на случилото се в Красна поляна е по-балансирана: ”По принцип там етническите роми и етническите българи живеят заедно и в общия случай се търпят. Ромите се бият помежду си, българите се бият помежду си, а понякога българите се бият с ромите. Да, във вторник група роми е викала „смърт за българите”, което звучи ужасно, но не и по-ужасно от онова „циганите на сапун”, с което просто отдавна сме свикнали”[6].
Това е случай, при който един инцидент, който би могъл да бъде и младежко сбиване, поради различната етническа характеристика на двете страни се разраства до етнически сблъсък с ясно разграничение на „ние-срещу-тях”. Роднините и познатите на първоначално пострадалите роми разбираемо искат възмездие, но четиримата българи, които пребиват в кафенето, не са извършителите на нападението. Пострадалите българи, техните роднини и познати, а и публиката като цяло, която разбира за побоя от медиите, закрепва стереотипа си за ромите като агресивни, неконтролируеми и отмъстителни.
Теоремата на Томас, известна още като „самореализиращо се пророчество” гласи, че „ако хората приемат дадени ситуации за реални, те стават реални впоследствие”[7]. Трудно е да се прецени доколко разбунването на духовете заради Красна поляна има връзка с инцидент седмица по-късно, когато на 21 август 2007 г. в Самоков група български младежи пребиват ромски момчета и едното от тях, 17 годишният Аспарух Атанасов, умира [8].
След случилото се в Красна поляна има два по-смислени журналистически опита да се хвърли повече светлина на ромското гето в бившите виетнамски общежития. Единият е пространно интервю на Елизабет Дафинова с Кемал Еюб, председател на Комисията за защита от дискриминация, в сайта „Фрог нюз”[9]. Другата смислена публикация е репортаж на Нели Томова в „Електронен вестник”[10], който съдържа гледните точки на роми, обитаващи общежитията, както и пространно интервю с кмета на „Красна поляна” Иван Чакъров, който дава доста интересна информация. Кметът казва, че с ромите от „Факултета”, няма особени конфликти и дори самите те са настроени негативно към живеещите в общежитията. Разликата, по неговите думи, е, че ромите от „Факултета” са собственици на къщичките си и живеят там от дълго време, докато ромите от общежитията са пришълци от Видин, Кюстендил, Лом или Самоков и са по-проблемни.
Отразяването на инцидента в Красна поляна от август 2007 г. от повечето печатни и онлайн издания не е особено аналитично, представените гледни точки не са балансирани, позицията на редовите роми почти не е изразена. Рядко в текстовете по темата се сочат възможни решения, политики, какво да се направи за избягване на конфликтите. Така и не става ясно дали българи и роми трябва да се стремим към интеграция или е по-добре да живеем в паралелните си сегрегирани светове. Нищетата на журналистиката се отразява и на полемиките във форумите към изданията, където определено преобладават крайните контрастни мнения.
Проучване на Програмата за развитие на ООН сочи, че българите, които реално имат за съседи роми, по-рядко (36 %) отговарят, че не биха искали да имат за съседи роми, сравнено с тези, които нямат съседи роми (58 %) [11]. Това би могло да се тълкува, че българите, които нямат съседи роми, не познават реално ромската общност и изграждат представите си за нея опосредствано, главно от медиите. Докато тези, които имат ромски съседи и по-реална представа за тях, не са чак толкова негативно настроени към ромите.
В обществените дискусии проблемите на ромите са обяснявани по два различни начина.
Обяснение 1: Ромите са бедни и обект на дискриминация и предразсъдъци. Отношението на макрообществото към е нетолерантно. Много от ромите са с ниско образование и безработни; някои вършат престъпления и отношението към тях неоснователно се прехвърля върху цялата общност.
Обяснение 2: Ромите имат култура и манталитет, които им пречат да са пълноценни граждани и е логично, че другите общности изпитват антипатия към тях. Преобладаващата ромска култура не е свързана с уважението на образованието и труда и толерира кражбите, зависимостта от социални помощи и раждането на твърде много деца, които родителите не могат да издържат.
Обяснение 1 често е предлагано от неправителствени организации, които се борят за правата на ромите. Изборът му води до търсене на решения по посока на преустановяване на дискриминацията, политики и пари за осигуряване на образование, квалификация и работни места за ромите, преодоляване на образователната сегрегация, въвеждане на принципи от типа „положително действие” (affirmativeaction), известен още като положителна дискриминация, и назначаване на роми в държавната администрация, полицията, медиите и училищата.
Обяснение 2 се предпочита от критичните към ромската общност, които изтъкват, че ромите трябва да променят негативните черти в своя манталитет и поведение (съобразяване с начина на живот на другите групи, спазване на законите, плащане на сметките за ток и парно, сериозно отношение към образованието). Това ще доведе до толерантно отношение на другите към тях.
Двете обяснения за ромските неволи са контрастни и изведени така са схематични – по-скоро за изясняване на проблема, отколкото да отразят цялата му сложност. В реалността за ромската ситуация има преплитане на аспекти и от двете обяснения.
От една страна, вярно е, че много от ромите живеят в отчайваща бедност. По различни данни безработни са между 50 и 80 % от ромите в България. Според проучване на Програмата за развитие на ООН от 2002 г. в България само половината от ромите имат течаща вода и канализация в жилището, 2/3 имат легло за всеки член от семейството и едва 20 % имат вътрешна тоалетна. 38 % от анкетираните роми заявяват, че гладуват постоянно; 27 % – един-два дни всеки месец, 10 % – един-два дни през годината и само 24 % казват, че не гладуват [12].
От друга страна, някои черти ромската култура като че ли допринасят за трудното положение на ромите и негативизма на другите общности към тях. В българското общество има случаи на нетолерантност и дискриминация на етническа основа и особено нетолерантност и дискриминация към ромите. В България има евреи, арменци, турци, има по-нови имигрантски групи като китайци, араби или хора от бившите съветски републики, но към никоя от тези общности негативизмът не е толкова силен, както към ромите. Дори и към българските турци, към които някои българи изпитват предубеждения предимно по исторически причини, отношението не е толкова отрицателно, колкото към ромите. В много случаи българските турци имат същото лошо мнение за ромите, каквото имат и българите.
Когато роми от Източна Европа емигрират в западната част на континента, тенденция особено масова след отпадането на шенгенските визи през 2001 г. , именно те, а не някоя друга група предизвикват най-силни антипатии. Показателни са събитията в Италия през 2007–2008 г. Поради големия брой роми от Румъния и асоциирането им в Италия с кражби и изнасилвания, на Апенините бе обсъден крайно спорен законопроект от всички роми да бъдат взети пръстови отпечатъци. Критиците обявиха мярката за расистка заради изричната й насоченост към ромите. Затова приетият закон регламентира снемане на пръстови отпечатъци от всички италиански граждани, а практическото му осъществяване започна с ромите [13]. По-късно кампанията е преустановена.
Интеграцията на ромите в българското общество е труден процес, който би изисквал доста пари, усилия и време. С аналогични проблеми се сблъскват и Румъния, Унгария, Словакия. Но условията, в които живеят много роми в началото на 21 век, са много по-тежки от тези на мнозинствата. Фактът, че половината роми в България нямат канализация и течаща вода в жилището си и 1/3 даже нямат легло за всеки член на семейството за нас е суха статистика, която скоро ще забравим. За хиляди други човешки същества това е сурова реалност, в която те живеят и ще продължават да живеят още много време.
Бележки:
[1] Този текст първо е представен на Международната научна конференция „Медии и преход в регионален и глобален контекст – балканска перспектива” на 3 декември 2009 г., в рамките на Четвъртия медиен панаир във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. По-ранна версия е публикувана в: Журналисти по теория, журналисти на практика: Дневник на Четвъртия медиен панаир, 30 ноември – 4 декември / Състав., науч. ред. Мария Нейкова, Петранка Филева и Мария Попова. – София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 2010, с. 244–248.
[2] Роми превзеха квартал на София под погледа на МВР // „Сега”, 16 август 2007 г.
[3] Панкова, Надя, Боряна Йотова.Циганска вендета в София // „Стандарт”, 16 август 2007.
[4] Димитров, Веселин. Истинските имена на нещата // „Капитал”, 18 август 2007.
[5] Роми превзеха квартал на София под погледа на МВР // „Сега”, 16 август 2007.
[6] Димитров, Веселин. Истинските имена на нещата // „Капитал”, 18 август 2007.
[7] Thomas, William I., Dorothy Thomas. The Child in America: Behavior Problems and Programs. – New York, 1928, p. 572.
[8] Христов, Христо. Убийството на 17-годишния ром в Самоков е на етническа основа – никой не иска да го признае // Български хелзинкски комитет, 2007. Available from: http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&1g=bg&page=obektiv14610
[9] Дафинова, Елизабет. Кемал Еюп: До 10 години ромите ще са 20% от пълнолетното население на страната // FrogNews, 23 август 2007.Availablefrom: http://frognews.bg/print.php?news=1839
[10] Томова, Нели. Ромското гето в „Красна поляна” – по 10 в стая, но с цифрова телевизия // E-vestnik, 18 март 2008 г. Availablefrom: http://e-vestnik.bg/3526
[11] ПРООН България. Национален доклад за човешко развитие. – София, 2001, с. 36.
[12] United Nations Development Program. Avoiding the Dependency Trap: The Roma in Central and Eastern Europe. – Bratislava, 2002. Available from: http://roma.undp.sk
[13]. Italy Rebuke on Roma Fingerprints // BBC News, 10 July 2008. Available from: http://news.bbc.co.uk/2/hi/7500605.stm
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Кирилов, Светлозар . Роми срещу българи – сблъсъкът в Красна поляна в медийното огледало // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 13. Available from: [www.media-journal.info]
Контакт (Contact):
e-mail: svetloz_iv@yahoo.com
дата на публикуване: 17.04.2012, Вторник, 16:00
прочетена: 8113 пъти
нагоре