На пазара на идеи се появи книга за проблемите на вестника в епохата на интернет * . Авторът е Иван Михалев, известен журналист от в. Капитал, носител на наградата „Черноризец Храбър” за разследваща журналистика. Издадена е от Великотърновското издателство „Фабер” в края на 2011 г. Представянето й във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” се случи в поредния Академичен омнибус на катедрата на ЮНЕСКО „Връзки с обществеността”, съвместил успешно и представянето на актуално социологическо проучване за поведението на българските млади хора в интернет.
Книгата е подготвена на основата на дисертационния труд на Иван Михалев, носещ заглавието „Качествена журналистика в епохата на интернет: иновации в бизнес модела на качествения вестник”. Публикуването на успешно защитената му във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски” дисертация стана възможно благодарение на един друг успешен проект, осъществяван по линия на Фонд Научни изследвания към Министерство на образованието, младежта и науката – „Пресата в условията на интернет и новите медии”.
Безспорно предложените в книгата тези и направените изводи са плод на задълбоченото научно търсене по време на работата върху дисертационния труд. То тръгва от дискусията за качествената журналистика, преминава през концептуалното представяне на теорията за бизнес модела, за да стигне до създаване на оригинален модел за стратегическо поведение на класическия вестник в епохата на интернет. За отбелязване е, че във фокуса на вниманието на автора винаги стои поблемът за опазване на качествената журналистика при така бързо течащите промени в националната и в глобалната медийна среда. Това е червената нишка, която свързва теоретичния разрез с тезите за иновации в бизнес модела и с емпиричното изследване. Причината е дълбоко заложената и безкомпромисно отстоявана теза, че качествената журналистика е нужна на демократичното общество, независимо от технологичните промени и от промените в поведението на читателите.
В българската комуникационна наука дискусията за качеството на журналистиката е по-често ориентирана към констатирането на факти и тенденции, отколкото към системен анализ на взаимовръзките в социално-икономическата среда. По-значимите изследвания, свързани с качеството на журналистиката, са в областта на медийната етика. Не са много и задълбочените научни изследвания, свързани с промените в медийното потребление в условията на интернет. Това прави изследването на Иван Михалев особено ценно.
Тази проблематика е съсредоточена в първа глава на книгата. В нея той очертава най-напред полето на дискусията за качеството на журналистиката. Представени са тези и идеи от три основни гледни точки – от гледна точка на функциите на журналистиката, от гледна точка на нормата и механизмите за регулация и накрая, от гледна точка на потребителите (аудиторията). Логично е авторът да постави акцент върху промените в очакванията на аудиторията, защото основната му задача е да стигне до новите тенденции в бизнеса с вестници. За тази цел той използва концепцията Употреба-Удовлетворение, възродена в световната комуникационна наука през последното десетилетие, за да помогне при систематизиране на поведението на потребителите във времето на интернет. Тази основна теоретична рамка се допълва и от раздела, посветен на доверието в медиите като константа за качествената журналистика. Текстът, посветен на доверието, ще е полезен за всеки, който работи в сферата на публичната комуникация, защото там ще намери реферирана най-значимата в света литература по доверието като фактор за снижаване на комплексността на социалните системи.
Относително нова и малко разработена у нас е и концепцията за бизнес модела като част от стратегическия мениджмънт в медийните предприятия. В книгата се използва широко разпространено в икономическата литература разбиране за бизнес модела като сбор от три елемента: предлагана полза, архитектура (на производство и разпространение), модел на финансиране. Във втората глава на книгата Иван Михалев разглежда аналитично и с помощта на много аргументи и факти всеки от тези три елемента. Особено внимание е отделено на възможностите да се добавя стойност и да се предлага повече полза, което пряко е свързано с характеристиките на качеството на журналистиката. Така и във втората част на книгата авторът допълва системния си анализ за качеството на журналистиката, този път повече от гледна точка на производителите и доставчиците на медийно съдържание, т.е. на медийните организации. Структурата на бизнес модела му дава възможност да разсъждава и за възможните иновации, способни да създават сравнителни преимущества и да обогатят възможностите за финансиране.
Конкретните идеи за иновации в трите елемента на бизнесмодела са представени много подробно в третата глава на книгата. Много от фактите и аргументите са широко обсъждани през последните години заради интереса към интернет и заради бързото адаптиране на водещите организации в света към онлайн издаването, но в тази книга те са организирани в силен, логичен, убедителен текст, където и уменията на автора да пише добре и да анализира убедително, силно се открояват. Добавката за читателя в тази глава са откъси от интервютата, които служат като емпирична основа за изводите. Пълният текст на интервютата е представен в приложенията. Хората, които отговарят, са в повечето случаи известни с оригинални практически стъпки в бизнеса или със силни аналитични и прогнозни умения. Архивирането на тези интервюта в книгата на Иван Михалев „Вестникът в епохата на интернет” само по себе си е изключително полезно – както днес, така и за читателите в следващите десетилетия.
Безспорно иновативен и полезен е подходът към така наречените „просветени читатели”, т.е. към хората, които професионално употребяват медиите и имат ясни критерии за полезност на журналистическия текст - както за читатели с различни специалности, така и за обществото. Това са хора, които имат професионален интерес към медийното съдържание на качествената преса и могат да дадат както оценки, така и да споделят идеите си за иновации. С практиката си на разследващ журналист Иван Михалев е успял да привлече много интересни и влиятелни хора, които видимо с удоволствие споделят стари истини за качествената журналистика и нови идеи за съдбата й във времето на интернет.
Накрая с удоволствие ще препоръчам на всички, които се занимават с журналистика и медии, с теория на комуникацията или с медийни изследвания, да прочетат тази книга. Похвално е, че (според въведението в книгата) се подготвя поредица от проблемно свързани публикации. Това дава оправдана увереност, че българската комуникационна наука се развива успешно и ще има все по-добри предпоставки за по-оживена национална научна дискусия и обмен на идеи. Това се случва всъщност не без заслугата и на създателите на двете електронни специализирани издания – Медии и обществени комуникации и Медии-21 век.
__________
нагоре