Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
19 Февруари 2025 г., Сряда

Образование

Принтирай E-mail

Употребата на блогове в университетското образование по онлайн медии

Брой 14 / Септември 2012 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Стела Ангова

Резюме:

 

 

THE USE OF BLOGS IN HIGHER EDUCATION OF ONLINE MEDIA
 
Stella Konstantinova
ABSTRACT: Transformations in media production, media distribution and use of media as a whole set new standards in teaching online journalism and online media. Communication environment require the introduction of new methods in how to work with journalism students. The paper emphasis is placed on the potential of blogs as a virtual space in which to carry out active and interactive learning.

KEYWORDS: media transformation, online media, journalism education, blogs in journalism education

Summary:

 

КОНСТРУИРАНЕ НА НОВА МЕДИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА
Динамиката на комуникационните процеси показва нуждата от ново разбиране за медийната същност, от усвояване на допълнителни журналистически навици на работа и от въвеждане на иновативен академичен подход при трансфера на знания *.
Голямото значение на интернет може да се види в определянето му като „нервната система на обществото” (van Dijk, 2006). Глобалната мрежа вече се разглежда като мултимедийна платформа, послужила за позициониране на традиционни и нови медии. Явлението се дефинира като конвергенция на две самостоятелни исторически траектории - на компютърни и на медиа технологии (Manovich, 2001: 44). Видоизмененията са в медийната продукция, медийната дистрибуция и употребата на медиите като цяло (Lister et al., 2009).
Фидлър (2005: 336) назовава процеса медиаморфоза – „трансформация на средствата за комуникация, обикновено предизвикана от комплексното взаимодействие на осъзнати нужди, конкурентен и политически натиск и социални и технологически нововъведения.” Възниква и терминът крос-медия, за да обясни осъществяването на „стратегически планирано преплитане на съдържание, формати и канали” (Филева, 2008). Едновременното използване на изразните средства на пресата, радиото и телевизията направи възможно създаването на пакетно информационно съдържание. Главната характеристика на промените се открива в ключовите думи дигитален код, интеграция и интерактивност (van Dijk, 2006: 6).
Интернет също така предефинира професионалните журналистически роли и умения. Новостите не са ограничени единствено с влияние върху онлайн средата. Наблюдава се „прекрояване” и на картата на професионалните профили на традиционните медии. Някои позиции вече са ненужни и излизат от употреба, други са възникнали поради необходимост от нови способности.
В проучване върху характеристиките на испанските интернет медии, се стига до извода, че медийните промени са заключени в четири основни измерения: (1) интегрирана продукция, (2) професионални умения в няколко посоки (multi-skilling journalist) [1], (3) мултиплатформена доставка и (4) активна аудитория(Domingoetal., 2007).
Закономерно изниква въпросът: как конструираната нова медийна реалност ще се отрази на журналистическата дейност? Създателят на интернет Тим Бърнърс-Лий вижда бъдещето на журналистиката в анализа на данни [2]. В подкрепа на думите му идва информацията, че британското висше училище CityUniversity въвежда магистърска степен по дисциплината „журналистика на данните” (datajournalism) [3].
В ПЛЕН НА НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ МАСИВИ
Глобалната мрежа предлага на потребителите си информационна експлозия – факт, в който се съдържат както позитиви, така и негативи.
Умберто Еко вижда големия проблем на съвремието в начина, по който младите изграждат културата си и събират информация на базата на „Гугъл” (Google), без да се научат да правят задълбочени проучвания [4]. Фундаментът от знания, твърди учения, не може да се получи в мрежата, където информацията не е статична и изчерпателна. Голям проблем е мултиплицирането на неверни данни, които се копират и ползват, без да бъде извършена проверка [5]. Преподавателят е този, който следва да даде насоки за филтрирането на истинна информация.
Нийл Постман обяснява защо връзката между информация и действие е прекъсната: „информацията сега е стока, която може да бъде купувана и продавана, използвана като форма на развлечение или обличана като дреха, за да повиши собствения статус. Тя идва безразборно, без да бъде насочена към когото и да било, откъсната от някаква полезност; ние сме задръстени с информация, давим се в информация, нямаме контрол над нея, не знаем какво да правим с нея. [6]” Постман поставя диагнозата: нефункционираща информационна имунна система и културен СПИН.
И все пак, сред информационната инвазия може да посочим добра практика за пресяване на качествените масиви - чрез средствата на академичния блог.
ВИРТУАЛНИ ПРОСТРАНСТВА ЗА ОБУЧЕНИЕ: БЛОГОВЕТЕ КАТО МИКРОИЗДАТЕЛСКА СИСТЕМА
Преди да обясним предимствата от воденето на академичен блог, ще направим пояснението, че конвергенцията вече не се разглежда като процес, характерен единствено за медийната среда. Според редица учени интегрирането засяга пряко също и реформирането на съществуващите академични норми в контекста на новите социални реалности и комуникационна интеграция (Domingoetal., 2007).
Марк Дюз наблюдава повишаването на качеството на взаимодействие в образователния процес между журналисти, преподаватели и студенти по журналистика (Deuze, 2004). Основно внимание, според него, трябва да бъде отделено на практическото и контекстуално обучение, като взима предвид, че промените в областта на журналистическото образование, независимо от регионални и културни различия, са сходни в глобален мащаб (Deuze, 2006).
Обществото вече живее не само с технологии, но и в технологиите (Patrão и Figueiredo, 2011). В американската и западно-европейска образователна дейност употребата на социални технологии е устойчива практика. В българската интернет среда също се забелязва тенденцията за създаването и поддържането на социално ориентирани и динамични медии от заети в сферата на образованието. Блоговете притежават голям потенциал като виртуално пространство, в което да се осъществява активно и интерактивно обучение, в резултат от което да се стигне до активизиране на аналитични навици у учащите (Ferdig, Trammell, 2004).
Какви са достойнствата на блоговете за образователната дейност?
На първо място, присъствието на блоговете в образователния процес [7] следва да се разглежда като средство за управление на знанието и форум за учене (Williams and Jacobs, 2004). Като второ достойнство може да се отчете възможността, която предоставят за натрупване на информация (знания) на едно място с цел последващо извличане (Bauschand  Hourihan, 2002). Като трето преимущество може да се изтъкне ролята им на микроиздателска система (Welchetal., 2003).
Блоговете в образованието могат да бъдат разглеждани на две нива - (1) като образователен ресурс и (2) като педагогическа стратегия (Gomes, 2005). Авторът открива следните ценни ефекти от водене на академичен блог: (а) среда за достъп до специализирана информация; (б) среда за предоставяне на информация от преподавателя; (в) дигитално портфолио; (г) среда за обмен и сътрудничество между висши училища и (д) пространство за дебат и ролеви игри.
Друг поглед върху образователните блогове ги дефинира като: (а) средство за комуникация, (б) подадени от преподавателя ресурси, (в) средство за сътрудничество и (г) витрина за студентски проекти (Ray, 2006).
В зависимост от ролевата ситуация могат да бъдат откроени студентски блоговe [8] и преподавателски блогове [9] (Luján-Mora, Juana-Espinosa, 2007). Блогосферата е допълнителен канал за обмен на информация, в който „преподавателят-блогър” може да публикува съдържанието на учебен курс, да поставя задачи за семинарни занятия, да „качва” студентски разработки, да събира база данни по конкретни ключови думи, да публикува авторски изследвания. По този начин блоговете започват да функционират като дигитално учебно помагало. Студентите оценяват това като дейност, адекватна на глобалните процеси[10]. Те виждат преподавателите си извън ролята на разказвачи на „суха” материя, но и като практикуващи „занаята”.
БЛОГЪТ MEDIAWE – ИНФОРМАЦИОНЕН РЕСУРС ЗА НОВИТЕ МЕДИЙНИ РЕАЛНОСТИ
            Първоначалната концепция за визията на блога е да допълни обучението по онлайн журналистика и онлайн медии на студентите от УНСС, като се събере на едно място верифицирана информация относно комуникационните и медийните метаморфози.
Носещата конструкция на блога е виртуалната читалня с електронни книги. Повечето от тях са на английски, но прави положително впечатление и появата на безплатни издания от български автори – „Блогопедия” (сборник), „Медиите и политиката” (сборник), „Копирайтинг за уеб” (Петко Димов), „Вестници и вестникари” (Филип Панайотов),  „Думите на медийния преход” (сборник), „LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса” (Александър Кръстев) и т.н.
Ключовите думи, по които се набира материал за блога, са интернет, медии, онлайн медии, нови медии, социални медии, онлайн комуникации.
            За една година присъствие в онлайн пространството блогът израсна до научно електронно списаниееговата полезност е открита от широка и разнообразна аудитория. Затова и визитката добива ново звучене: „Блог за новите медийни реалности. Информационен ресурс за студентите по журналистика, за преподаватели, за специалисти и за всички, които са във виртуалната реалност.” Вътрешната статистика показва включвания от всички краища на света. Блогът се чете в България, Германия, САЩ, Франция, Обединеното кралство, Испания и т.н. . Н
            В него присъстват представяния на нови и интересни книги, интервюта, резултати от проучвания, информации за предстоящи събития, презентации и видеоклипове. Рубриките (етикетите) са над 50.
            Логична следваща стъпка бе включването му в интернет портали, сайтове за социални отметки, социални мрежи с цел по-сериозно популяризиране. Фен-групата във „Фейсбук” (Facebook) вече наброява над 140 членове.
            ЗАКЛЮЧЕНИЕ
            Академичните блогове притежават солидни ресурси, които са от полза за образователния процес. Световните тенденции са не само за използването им като среда за обучение, но и като среда за провеждане на изследвания. Воденето на академичен блог увеличава разпознаваемостта на дадена дисциплина и преподавател в публичното пространство. Блоговете дават пространство за архивиране на голяма база данни по определени теми, която е лесна за извличане като нагледен материал по време на учебния процес и така пълноценно изпълняват ролята на дигитално учебно помагало и споделено експертно знание. Поддържането на академичен блог осъществява взаимодействие между медийната и комуникационна теория и практика – част от съвременното обучение, чието въвеждане студентите по журналистика оценяват високо.
 
ЛИТЕРАТУРА
1.      Филева, П. (2008). Крос-медията: инструмент за оптимизиране на предлагането в медийния бизнес. Сп. „Медии и обществени комуникации”, бр.1/декември. Достъпно на адрес: http://media-journal.info/index.php?p=item&aid=42
2.      Bausch, P., Haughey, M. & Hourihan, M. (2002). We Blog: Publishing Online with Weblogs. New York: John Wiley & Sons
3.       Deuze, M. (2004). What is Multimedia Journalism? Journalism Studies, Volume 5, Number 2, pp. 139–152
4.       Deuze, M. (2006). Global Journalism Educations. A conceptual Approach. Journalism Studies, Vol. 7, No 1
5.       Domingo, D. et al. (2007). «Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at Spain». 8th International Symposium on Online Journalism. Austin, Texas (EEUU), достъпен на адрес: http://online.journalism.utexas.edu/2007/papers/Domingo.pdf
6.       Ferdig, R., Trammell, K. (2004). Content Delivery in the „Blogosphere”. T.H.E. Journal, February. Available from: http://defiant.corban.edu/jjohnson/Pages/Teaching/BloggingBlogosphere.pdf
7.       Gomes, M. J. (2005) Blogs: um recurso e uma estragégia educativa. In Actas do VII Simpósio Internacional de Informática Educativa, ESE de Leiria, Portugal
8.       Lister, M., J. Dovey, S. Giddings, I. Grant, K. Kelly. (2009). New Media: a critical introduction. Routledge
9.       Lujan-Mora, S., Juana-Espinosa, S.(2007). The use of weblogs in higher education: benefits and barriers. http://gplsi.dlsi.ua.es/proyectos/webeso/pdf/inted07.pdf
10.   Manovich, L. (2001). The Language of new media. Massachusetts Institute of Technology
11.   Micó, J.L. (2006) Periodisme a la Xarxa. Vic: Eumo. В: Domingo, D. et al. (2007). «Four Dimensions of Journalistic Convergence: A preliminary approach to current media trends at Spain». 8th International Symposium on Online Journalism. Austin, Texas (EEUU)
12.   Patrão, C., A. D. Figueiredo. (2011). Educating the new generation journalist: from Moodle to Facebook. Available from:
13.   Pavlic, J. (2001). Journalism and new media. Columbia University Press
14.   Ray, J. (2006). Welcome to the Blogoshere: The educational use of blogs. Kappa Delta Pi Record, 42(4), 175-177
15.   van Dijk, J. (2006). The network society. SAGE publications.
16.   Williams, J.B., Jacobs, J.(2004). Exploring the use of blogs as learning spaces in the higher education sector. Australasian Journal of Educational Technology, 20(2), pp. 232-247.
17.   Welch, M., Jensen, M. & Reeves, J. (2003). Blogworld and its gravity. Columbia Journalism Review, September/October, 42(3), 20-26
 
 
[1] Под multi-skillingjournalist авторите разбират изискването онлайн журналистите да притежават повече от една журналистическа специализация. Мико (Micó, 2006) разграничава три нива на сбора от умения, които трябва да присъстват в портфолиото на журналиста: (1) медия умения (mediamultiskilling -  журналистите да имат квалификацията да създават съдържание за всички видове медии); (2) умения за създаване на съдържание в различни тематични направления (issuemultiskilling); (3) технически умения (technical multiskilling – възможност за изпълнение на повечето от производствените задачи). Други изследователи боравят с термини като well-trainedjournalistи cross-media-trainedjournalist(Pavlic, 2001: 214) и universaljournalist (Randall, “The universal journalist”, 1996).
 
[2] Повече за визията на Тим Бърнърс-Лий за бъдещето на журналистиката може да се прочете на адрес: http://www.guardian.co.uk/media/2010/nov/22/data-analysis-tim-berners-lee
 
[3] Под „журналистика на данните”, авторите на дисциплината Джонатан Хюит и Пол Брадшоу разбират „намиране на източници, репортерстване и представяне на сюжети чрез журналистика, базирана на данни - и визуализиране, и представяне на данни (включително бази данни, карти и други интерактивни графики)”. Източник: пак там.
 
[4] Интервю с Умберто Еко за Spiegel online, 11/11/2009 -We Like Lists Because We Don`t Want to Die”. Available from: http://www.spiegel.de/international/zeitgeist/0,1518,659577-2,00.html
 
[5] Случаят „Гръцкият премиер обижда България” е анализиран в „e-vestnik”: http://e-vestnik.bg/8880
 
[6] Цитатът е от беседа на медийния теоретик и литературен критик Нийл Постман, именована „Информирайки се до смърт”. Целия текст на български език е публикуван в „Либерален преглед”: http://www.librev.com/component/content/article/346
 
[7] В англоезичната литература е въведено понятието EduBlog (education blog).
 
[8] Като добра практика тук бихме могли да посочим блога на студентите по журналистика от УНСС Новата журналистика. От място за споделяне на информация относно учебния процес, блогът израсна до сериозна студентска медия. Авторите отразяват и коментират теми, които вълнуват младата аудитория. В подкрепа на тезата, че създателите (Антония Димитрова и Георги Марчев) са намерили своята успешна и непопълнена до този момент ниша, говори фактът, че посещенията на заглавна страница за януари-юли 2011 г. са били 32 143 (данните са предоставени от администраторите).
 
[9] Няколко примера за преподавателски блогове в тематиката на медиите и комуникациите: MediaWe и Вестникар ли? (д-р Стела Константинова, УНСС), MediaDesign и Дизайн на книгата (доц. д-р Веселина Вълканова, СУ), Медийно право (проф. д-р Нели Огнянова, СУ).
 
[10] Подобни изводи се открояват в пробно проучване на автора сред студентите по журналистика от 4 курс в УНСС относно методите на преподаване в дисциплината „Онлайн журналистика”.
__________
 
* Публикацията е част от сборника от националната конференция с международно участие “40 години Шуменски университет (1971-2011)”
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
                       
Константинова, Стела. Употребата на блогове в университетското образование по онлайн медии // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [ www.media-journal.info
 
 
дата на публикуване: 22.09.2012, Събота, 13:47
прочетена: 9745 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: