Увод
Въпреки че в борбата с тероризма се мобилизират все повече средства, специалисти и технологии, през последните десетина години той сякаш „разцъфтява” пред смаяния и изплашен поглед на света, който стана свидетел на невиждани досега по мащаб и жестокост терористични атаки *. На 11 септември 2001г. два самолета се разбиха в Световния търговския център и кулите Близнаци в Ню Йорк, САЩ. На 23–26 октомври 2002г. чеченски терористи похитиха зрителите на мюзикъла Норд-Ост в Театралния център на Дубровка в Москва, Русия. На 11 март 2004г. четири влака бяха взривени в Мадрид, Испания. На 1-4 септември 2004г. едно училище беше превзето от сепаратисти, а събитието остана в историята като "Трагедията в Беслан" – Беслан, Русия. На 07 юли 2005г. бяха взривени бомби в метрото в Лондон, Англия. На 22 юли 2011г. в резултат на бомбения атентат в Осло и масовия разстрел в летния лагер на Работническата партия на остров Ютьоя, в този черен списък бе вписано и името на скандинавската страна. Актуалността на темата за терористичните атаки в Норвегия, дело на Андерш Беринг Брейвик, е свързана с неспособността на човечеството да преодолее предизвикателството „тероризъм”. Тази експликация на терора се адаптира към действителността по начин, предизвикващ възможностите на обществото да реагира на неочаквания удар, поставя на карта демократичните му ценности и свободи и изпитва способността му да се съхранява и оцелява.
С оглед на актуалността, за предмет на настоящата работа бе избрана рефлексията на случая „Брейвик” в онлайн медии. Обосновката се корени в мащаба и значимостта на терористичния акт – кризисна ситуация, която предизвика огромен медиен интерес и отразяване. Изборът на онлайн медиите като обект на изследване е обусловен от това, че те се превърнаха в алтернатива на традиционните, запазвайки тяхната основна характеристика – да разпространяват информация, истории, идеи. Според Роджър Фидлър [1] новите медии се раждат постепенно чрез метаморфозата на старите медии. В този процес старите форми на комуникация еволюират и се адаптират. За Лев Манович онлайн медиите представляват конвергенцията на компютърните и медийните технологии – преводът на всички съществуващи медии в цифрови данни, достъпни за компютри[2]. Във всички случаи онлайн медиитеуспяха да завоюват своя ниша благодарение на основното си предимство – бързината на достъп и възможността за мигновен пренос на новини и общественозначима информация.
Конкретните обекти на настоящия анализ са три онлайн издания – Дневник,TheIndependentи TheNorwayPost.Изборът им е мотивиран на първо място от необходимостта за извършване на сравнителен анализ на медийното отразяване на случая „Брейвик”, за да се придобие реална и дълбочинна престава за предмета на изследването. Същата цел породи и подбора на българска, международно призната и норвежка медиа. Съпоставката между трите медии е възможна на базата на селекцията им, която е направена по критериите формат (информационен/новинарски онлайн сайт), периодика (всекидневно обновяване) и реноме (изданията се радват на добър авторитет сред читателите си).
Обхватът на изследването е от 22.07.2011г. до 31.10.2011г. Този времеви отрязък включва деня на атентатите, първите реакции и разкрития непосредствено след това (пика на медийния интерес), както и момента на спад в интензивността на медийното отразяване на темата. Целта на настоящото изследване е да се установят приликите и разликите в онлайн отразяването на случая „Брейвик” и да се даде оценка на изданията за тяхното поднасяне на информацията за терористичните атаки. За да постигне това, пишещият трябва да изпълни поставените изследователски задачи. А именно:
- как събитията от 22 юли 2011г. се класифицират по критериите за терористичен акт и за кризисна ситуация;
- с какви изразни средства и текстови форми се отразява случаят „Брейвик” в Дневник,Independentи NorwayPost;
- с какъв тип текстове най-често се представят отделните аспекти на темата;
- какъв тип аргументация преобладава в текстовете;
- какви лексикални и стилистични средства преобладават в текстовете;
- каква е водещата интонация - общият тон на статиите в Дневник,Independentи NorwayPost;
- какви типове заглавия най-често се използват;
- какви графични средства се използват в трите изследвани медии.
Предвид формулираните цели и задачи най-подходящ за изследването е методът на дискурс-анализа[3]. Като единица за анализ ще бъде приеман целият текст заедно със заглавието – включително рубрични заглавия, над - и подзаглавия, както и придружаващата иконична информация. Количественият анализ включва всички текстове – информационни и интерпретативни.
Качественият, или текстолингвистичният анализ е съсредоточен върху персонализираните интерпретативни текстови форми и е извършен на базата на следните критерии:
· жанрова характеристика – разпределение на статиите по жанр и в зависимост от използвания дискурс (информационен или интерпретативен);
· авторство (персонализиран текст, неперсонализиран текст, неподписан, редакционен текст, декларации, призиви обяви, възвания, програми);
· информационна плътност – информационна натовареност на съдържанието на дадената публикация;
· типология на заглавията[4];
· аргументация – преобладаващо емоционална или рационална;
· лексика и стилови особености;
· иконична информация[5].
Главна работна хипотеза
Терористичният акт е кризисна ситуация, която се характеризира с внезапност, висока доза несигурност по отношение на изхода и необходимост от бързи реакции. Заради своята същност той предизвиква силен медиен интерес, тъй като съдържа поне четири информационни стойности[6] – значимост, изненада, отношение към нации и най-силната - негативизъм. Това, което определя и същевременно отличава медийната рефлексия в различните онлайн издания, е разликата в гледната им точка. Възниква и въпросът, има ли правилен начин за поднасяне на информацията за терористичните атаки, който да води до информираност, а не да внася страх и паника. А също – каква е правилната доза, така че информацията да не се превръща в урок по тероризъм. Нещо повече, къде е границата между обективното отразяване на събитието и скритата пропаганда на извършителите. Съществуват прилики и разлики, които очертават закономерни тенденции при отразяването на случая „Брейвик” в Дневник,Independentи NorwayPost. Характерът на кризата – в зависимост от това, дали той е вътрешнополитически, или външнополитически спрямо изданието, рефлектира върху начина и интензитета на отразяване на терористичния акт.
1. Описание на развоя на събитията на 22 юли 2011г.[7]
На 22.07.2011 Норвегия е разтърсена от два терористични акта – бомбен атентат и масов разстрел в младежки лагер на Работническата партия. Екстремистът, облечен в полицейска униформа, е убил 68 души на остров Ютьоя. Полицията задържа извършителя на престъплението Андерш Брейвик.
Развоя на събитията по часове:
15:25 – бомба, поставена във VWCrafter, избухва пред сградата на правителството.
15:28 – първият полицейски патрул съобщава, че е пристигнал на мястото на експлозията.
15:58 – НТБ получава потвърждение, че премиерът е в безопасност.
16:40 – мъж в полицейска униформа (Андерш Беринг Брейвик) паркира цивилен автомобил FIATDoblo край брега, срещу остров Ютьоя.
16:57 – капитанът на кораба „Турбьорн” е известен, че полицай иска да бъде откаран до острова.
17:24 – Бърза помощ получава първи сигнал за стрелба. Мобилизирана е линейка от болницата „Рингерике”.
17:27 – полицията в област Бюскерю получава сигнал за стрелба на остров Ютьоя.
17:30 – полицията в Осло получава сигнал за стрелбата на острова.
17:33 – първата линейка е в готовност в близкото село Сюнволен, но е спряна от полицията, докато се получи разрешение за достъп до кея.
17:38 – екип на частите за бързо реагиране тръгва с кола за острова.
17:52 – първи полицейски патрул пристига в района, но се налага да изчака подходящ плавателен съд.
Около 17:57 – първа линейка пред кея.
18:09 – специален отряд от Осло пристига на брега срещу острова.
18:25 – специалният отряд стъпва на Ютьоя.
18:27 – убиецът е заловен.
18:59 – полицията официално е подсигурила острова, медицинските екипи получават разрешение за достъп.
Реакцията на правителството е незабавна – министър-председателят Йенс Столтенберг (JensStoltenberg) веднага дава изявление по националната телевизия. Той уверява народа, че въпреки сериозните поражения, които са понесли правителствените сгради, правителството продължава да функционира и ще координира всички необходими операции за преодоляването на кризата.[8] Организира се кризисен център на остров Ютьоя в помощ на пострадалите и оцелелите и се сформират спасителни екипи. Крал Харалд (Harald), кралица Соня (Sonja) и престолонаследникът принц Хаакон (Haakon) посещават центъра и лично разговарят с оцелелите.[9]
Правителството организира национална заупокойна служба в памет на загиналите. Външният министър Йонас Гар Стьоре (JonasGahrStøre) смята, че цветята са израз на съчувствие, солидарност и топлина.[10] Хиляди хора вземат участие в този „парад на цветята”[11]. Правителството поема разходите, свързани с всички индивидуални погребения и заупокойни служби на жертви на атентата, както и разходите по пътуването за участие в националния мемориал в Осло [12], на който присъстват представители на правителството, министър-председателят и кралското семейство. 21.08 е обявен за ден на национален траур.
Всички спортни прояви са отложени или отменени за седмица; радиата и телевизиите преустановяват излъчването на стандартната си програма в следващите три дни и излъчват на живо от и за трагедията.[13]
Правителството назначава независима комисия (на 27.07.2011 – бел. М. Коларова) да разгледа всички страни на случая. Името й е 22 Юли и докладва пряко на министър-председателя.[14] Създава се и специален отряд за разследване на терористичните атаки към полицията, който е оглавен от старши детектив Джон Роджър Лунд.[15]
2. Терористичният акт като кризисна ситуация
2.1. Класификация на случая „Брейвик” като терористичен акт
Действията на Андерш Беринг Брейвик могат да бъдат разглеждани като терористичен акт. На първо място, тъй като са политически мотивирани. „По думите на адвоката терористичните нападения на Брейвик били насочени конкретно срещу Работническата партия, а не срещу мюсюлманите имигранти.” [16] Неговите жертви не са убивани случайно, а са избирани именно заради връзката си с партията[17]. Атаките е трябвало да послужат като „предупреждение” към правителството[18]. Също така събитията на 22 юли са прецизно организирани, а обектите са старателно подбрани (правителствена сграда[19] и юношеският лагер на Работническата партия), така че атаките да имат възможно най-голяма масовост.[20]
Обектите, пряко понесли последиците от действията на Брейвик, са работещите в правителствените офиси, засегнати от взрива, и летуващите юноши (косвени жертви - физически лица), а също и материални обекти – засегнатите от бомбата държавни и частни сгради.[21]
В събитията на 22 юли 2011г. ясно могат да се откроят проявленията на тероризма – всяване на страх сред населението, дестабилизиране на държавата и нейните структури, масови убийства на невинни граждани[22]. Преследваните от извършителя цели имат вътрешнополитически характер[23] – доказване на неефективността на мултикултурното общество, по този начин уронване на престижа и доверието в способността на правителството да взема решения, и в последна сметка промяна на правителството и общественото устройство. „Мюсюлманите се опитват да "колонизират" Западна Европа, а мултикултурализмът и културните марксисти са виновни за това, смята Брейвик.”[24] Той обвинява управляващата Работническа партия в предателство спрямо Норвегия чрез „масов внос на мюсюлмани”[25].
Като основна задача[26] атентаторът има също така популяризирането на своите идеи и получаване на достъп до средства за масово осведомяване за пропагандирането им. „... Брейвик отправи молба първото заседание на съда, което ще се проведе днес, да бъде отворено за медиите, за да може той "да разкрие всичко".”[27]
Използваните от Брейвик средства могат да се класифицират като конвенционални – огнестрелно оръжие (пушка) и взривни вещества[28], а действията му – лишаване от живот и разрушаване на държавни обекти, спадат към традиционните методи за въздействие върху физически лица и материални обекти[29].
Събитията на 22 юли 2011г. могат да се разглеждат като индивидуален терористичен акт, тъй като не е доказана категорично връзка между Брейвик и някоя терористична организация. По идеологически признак[30] атентаторът е определян като крайно десен, дори екстремист[31]. По критерий териториален обхват терористичният акт може да бъде определен като вътрешен, спрямо обекта си – сухопътен, а спрямо използваните средства – конвенционален[32].
2.2. Класификация на конкретния случай като кризисна ситуация
Терористичните актове могат да бъдат разглеждани като кризи, тъй като отговарят на основните характеристики – рисковост на ситуация с намалено време за реакция и нарастваща необходимост от бързи и своевременни решения, вземани в условия на несигурност и неопределеност. Събитията на 22 юли 2011г. могат да се характеризират като внезапна криза (по критерий време - Кътлип, Сентър и Брум[33]) и като криза с преднамерен (умишлен) разрушителен източник (по Нюсъм, Търк и Крукебърк[34]).
Прилагайки модела за развитие на кризата[35] (Стивън Финк, 1986г.) към атентатите в Норвегия, техният развой изглежда така:
- латентна фаза – сигнали за предстоящата криза – през 2009г. Брейвик регистрира фирма за отглеждане на плодове и зеленчуци, чрез която се сдобива с изкуствения тор, с който се предполага, че са били направени взривните вещества (норвежките митници подават сигнал в полицията[36]). Атентаторът също така публикува коментари във форуми и блогове, от които личат неговите антимюсюлмански възгледи и десни убеждения[37]. Именно тези публикации повдигнаха въпроса за контрола и необходимостта от него. „Дори при тотално следене на форумите, Брейвик нямаше да бъде заподозрян”, смята Торе Бьорго, експерт по тероризма от Норвежкия полицейски университет.[38]
- остра фаза – атентатите на 22.07.2011[39] и следващите две седмици, в които започва разследването; правят се първите разкрития, следват първите реакции на правителството, а медийният интерес е най-силен. Реакцията на правителството[40] е навременна и адекватна, съобразена с изискванията и предписанията за комуникация при кризисни ситуации[41]. Показателен за успеха на правителството при справяне с кризата е фактът, че на 11.09.2011 Работническата партия печели общинските избори.[42]
- хронична фаза – периодът до започване на делото през месец април – етапът, в който кризата е в своя апогей, а медийното й отразяване започва прогресивно да спада[43].
След започването на делото е много вероятно да последва втора остра фаза. Тъй като след хроничната фаза не е последвал етап на успокояване, т.е ситуацията не е била разрешена и не е било достигнато ново равновесие. Пресата ще се върне на темата и ще припомни затихналата кризисна ситуация.
3. Отразяване на терористичен акт в онлайн медии – практическо изследване
3.1. Описание на изследвания масив и обща характеристика на изданията - портфолио и графично оформление
В настоящото изследване избраните медии – Дневник, Independentи Norwaypost, ще бъдат представени чрез техните паспорти и ще бъде дадена оценка на графичното им оформление. Ще бъдат анализирани публикациите, свързани с темата „Брейвик”, от текстолингвистична гледна точка. Също така ще бъде представена съпътстващата материалите иконична информация[44], като пишещият ще се опита да даде оценка за медийното отразяване с неговите преки и косвени внушения по случая „Брейвик”.
За така зададения период в избраните медии има следния брой публикации по темата: Дневник – 95, Independent– 105, Norwaypost – 41.
Графичното оформление на статиите в трите медии се характеризира с употребата на оптически магнити – основно снимки, както и оптически ядра - линкове. При Дневник те са разположени отляво. Под самата статия са намират коментарите, а вдясно са разположени филтри за търсене, които предлагат последните новини от страната и света, както и рекламни банери. При Independentоптическите ядра са разпределени отляво и отдясно на статията. Съответно тези отляво насочват към най-новите статии за дадената рубрика, а тези отдясно – към други материали по темата. NorwayPost разпределя линковете отдясно и отдолу на съответната статия. Съответно тези отляво водят към най-новите обяви за работа за англоговорящи в Норвегия; статии, които могат да бъдат интересни на читателя; местните новини накратко; галерия; най-популярни статии. Линковете отдолу водят към статии на сходна тематика или към обвързани с темата статии.
Характерно и за трите сайта е преобладаващото вертикално зониране на текста, иконичната информация, оптическите ядра и магнити. Типична черта на разглежданите онлайн издания е и високата информационна натовареност, обусловена от отразяването на широк спектър от теми. Информационната плътност на медиите е средна към висока – факт, обусловен от разнообразието на използваните жанрове. Използваната лексика е предимно експресивна, фразеологията е разговорна, което обуславя по-скоро ниския езиков регистър. Като цяло изданието се характеризира с добра четивност.
3.2. Текстолингвистичен анализ
1. Динамиката на публикациите
Проведеният анализ на публикациите за разглеждания период установи, че в първите две седмици след отключващото събитие на кризисната ситуация в Норвегия медийното отразяване бележи своя пик. Тази тенденция е особено силно изразена в Дневник и Independent – за първите дни има между 6 и 15 публикации на ден по темата. При NorwayPost се забелязва едно относително постоянно отразяване с около 2 до 3 статии на ден. За месец юли 2011г. в Дневник има 70 публикации (≈ 74% от общия брой публикации за разглеждания период юли-октомври), в Independent – 61 (≈ 58%), а вNorwayPost – 16 (≈ 39%).
През месец август регулярното медийно отразяване продължава, но се забелязва и тенденция към намаляване на интензитета и честотата на публикациите. Independent показва относително най-висок интерес към ситуацията, който при Дневник започва да затихва, а при NorwayPost се запазва тенденцията от първите дни – постоянство при отразяването с една до три публикации на ден. За периода август 2011г. в Дневник има 16 публикации (≈ 17%), в Independent – 32 (≈ 30,5%), а вNorwayPost – 19 (≈ 46%).
През месец септември, след като са изяснени извършителят, причините, норвежкото правителство е организирало заупокойни служби и мемориали в чест на загиналите, а съдебното дело срещу Брейвик предстои през април следващата година, медийното отразяване започва прогресивно да спада. За периода септември 2011г. в Дневник има 7 публикации (≈ 7%), в Independent – 10 (≈ 9,5%), а вNorwayPost – 3 (≈ 7%).
През октомври ситуацията е сходна. За периода октомври 2011г. в Дневник има 2 публикации (≈ 2%), в Independent – 2 (≈ 2%), а вNorwayPost – 3 (≈ 7%).
Динамиката на публикациите може да се обясни, от една страна, с фазите на развитие на всяка криза и логически следващото затишие след определен момент[48], а от друга, с характера на ситуацията, съотнесен към изданието. За Дневник и Independent терористичните атаки от 22 юли имат външен характер и биват отразявани като външнополитически новини. Във връзка с това несъмнено трябва да се разгледа и контекстът на ситуацията. В този момент външнополитически новини, които трябва да бъдат отразени, са също и бунтовете в Лондон, превземането на Триполи от бунтовници, ураганът в САЩ и други. За NorwayPost атентатът се явява новина от вътрешнополитическо значение. Именно този факт обуславя интереса към ситуацията и всекидневното й присъствие сред новините на сайта.
2. Жанровата характеристика на публикациите
Неминуемо разликата в гледната точка на изданията – в зависимост от това, дали кризисната ситуация е вътрешнополитическа, или външнополитическа, рефлектира върху начина и интензитета на отразяване. Дневник, Independent и NorwayPost се различават освен по този показател, също и по жанровата характеристика на публикациите си. Докато първите две издания предпочитат интерпретативния дискурс и в частност употребата на жанра статия, норвежката медиа показва афинитет към информационния дискурс и кратките информационни жанрове. Този факт е обусловен от характера на изданията. Дневник и Independent са информационни и новинарски сайтове, но те разчитат и на своите изявени журналисти, колумнисти, фрилансери, които създават лоялната им аудитория и придават облика и специфичния характер на изданието със своя стил. NorwayPost има по-скоро информационен характер и се стреми да предоставя бърза и навременна информация за последните събития от Норвегия и света, без да добавя коментари, редакционно или лично мнение към тях.
3. Авторство на публикациите
Очертаните в предходната точка тенденции и предположения се задълбочават при разглеждането на авторството и разпределението на публикациите по рубрики. По въпроса за авторство в Дневник ситуацията е следната: Дневник (92), друг (3). Редакционно подписаните материали показват или липса на журналист, отговарящ за ресор Външна политика, или желание да се изкаже конкретна позиция на изданието. При Independent се наблюдава обратната ситуация – материалите са подписвани от много и различни автори. Тримата с най-много статии са Тони Патерсън (TonyPaterson) – 21, Джеръм Тейлър (JeromeTaylor) – 15, Шарлът Съндберг (CharlotteSundberg) – 6.[49] Така поднесени, материалите показват или липса на желание да се изкаже конкретна позиция на изданието, или редакционната свобода и подкрепа за авторите, който могат да изкажат мнението си по въпроса. Ситуацията при NorwayPost е следната – директорът на изданието Ролейв Солхом (RolleivSolholm) е автор на повечето материали по темата „Брейвик”, като за изследвания период негова съавторка за една от публикациите е Джули Райланд (JulieRyland). Тук трябва да се отбележи още, че от общия брой материали 9 (или 22%) са прес съобщения.
4. Информационната плътност на публикациите
Информационната плътност на изданията като цяло е висока. Обусловена е от това, че текстовете разглеждат повече от 1 комуникативни единици/аспекта на кризисната ситуация, лица и факти. В Дневник обемът на преобладаващите материали е среден (48).[50] Малки са общо 43 от анализираните материали, а големи – 4. При Independent също преобладават средните материали (58), а малките и големите са приблизително еднакво застъпени – съответно 21 и 26. В NorwayPost има основно малки публикации (38), като средните са слабо застъпени (3), а големи липсват.
5. Типологията на заглавията
Типологията на заглавията показва, че по критерий „съставни части” и в трите издания преобладават простите заглавия. Според изразните средства превес имат фактологичните заглавия, респективно – Дневник (68), Independent (44) и NorwayPost (38). Другите видове са като цяло по-слабо застъпени. Метафоричните заглавия в Дневник са 13, в Independent – 27, а в NorwayPost – 1. Инсуативните от своя страна в Дневник са 11, в Independent – 33, а в NorwayPost – 2. Символните заглавия са само две и се наблюдават единствено в Дневник. Иронични заглавия няма в нито една от трите медии.
Според семантиката заглавията са предимно номинативни. В Дневник те са 94 (99% от общия брой изследвани публикации), в Independent – 92 (88%), а в NorwayPost – 38 (93%). Наративните заглавия има само в Independent– 10 (9,5%). Призивните заглавия са слабо застъпени, в Independentте са 3 (3%), а в NorwayPost – 3 (7%). Балансирани заглавия липсват и в трите медии.
6. Аргументация на публикациите и използвана лексика
Анализът показа, че предпочитаната от изданията аргументация е рационалната. От всички изследвани статии с такава се характеризират 84 материала в Дневник, 79 в Independent и 39 в NorwayPost. С изцяло емоционална аргументация са само 2 публикации в Дневник. С комбинирани емоционални и рационални аргументи са 9 материала в Дневник, 26 в Independent и 2 вNorwayPost. И при трите издания текстовете са в ниския езиков регистър. За разлика от NorwayPost материалите в Дневник и Independentсе характеризират с предимно оценъчна лексика, емоционално натоварени думи и експресивни изразни форми. Изданията използват разнообразни метонимии, характерни за по-експресивния език, за означаване на терористичните събития.
- за вида на акта – покушение; нападение; екзекуции; атентат; терористичен акт; терористични атаки; терористични действия; бомбардировка; бомбен атентат; бомбардиране; масовите убийства и пр.
- за драмата и ужаса, причинени от терористичния акт – най-кървавото клане; касапница; чудовищни/терористични атаки; най-голямото кръвопролитие в Европа след бомбените атентати в Мадрид през 2004; клане; терористична сеч; ужасяващо варварство и други.
- за атентатора – чудовище; норвежкият атентатор; норвежкият антиислямски фанатик; екстремист; побъркан; самотна откачалка; дясноориентиран фанатик; хладнокръвен масов убиец и пр.
Примери за експресивна и оценъчно натоварена лексика:
Дневник – „Кръстоносец“ удави в кръв Норвегия[51]; „... на остров Ютьоя бе устроена истинска касапница...” [52]; „зловещата идеология” [53]; „ужасяващите събития” [54]; „норвежкия 11 септември” [55]; „Той искаше да удари сърцето на норвежката социалдемократическа партия.” [56]; „Така се затваря безнадеждният кръг. Част от него очертаха с кръв изстрелите на убиеца от Ютьоя и Осло. От този кръг отлетяха мъченическите души на невинните жертви.” [57]
Independent[58] – „Убиецът е бил тщеславен, смъртоносен, точен и съвършено безсърдечен.” [59]; „...крайнодесен самотник, който затри почти 100 души.” [60]; „...този тих 32-годишен самотник сътвори касапница, невиждана преди за нация, която е с право горда с мирната си репутация.” [61]; „Най-големия жертвен дан в Норвегия от Втората световна война насам и най-голямото единично масово насилие в Европа след бомбените атентати в Мадрид през 2004г.” [62]; „Спиращите дъха събития от 22 юли 2011, изглежда, са дело на действалия сам крайно-десен по идеология Андерш Беринг Брейвик, 32, който взриви бомба в Осло и отстрелваше деца в продължение на повече от час.” [63]
От стилистична гледна точка материалите в тези две издания често разчитат на модела на обърнатата пирамида, като така в голяма част от текстовете се преразказват събитията от 22 юли 2011г. В Дневник много от публикациите са направени на базата на преводи и позовавания на AssociatedPress,Guardian и Independentи други световни агенции. Материалите вIndependentотделят голямо внимание на реакцията на британското кралско семейство и опасността от нови терористични атаки за Обединеното Кралство. Те също се цитират AssociatedPressи други световни агенции.
При NorwayPostжанровата характеристика публикациите определя предимно кратките и фактологични материали, които предават подробности от последните събития, новите разкрития и по-нататъшния развой на ситуацията, без да припомнят това, което вече е известно. В изданието значително по-рядко и в по-малко количество се срещат оценъчно натоварени думи. За да опише действията на Брейвик, NorwayPostнай-често си служи с определенията терористичните атаки на 22 юли; бомбен атентат; масовите убийства. Лексемите, описващи драмата и ужаса от атентатите, са кошмар; клане; трагични терористични действия. Най-често използваните обръщения към извършителя на терористичните актове са обвиняемият; подсъдимият; обвиненият в тероризъм. NorwayPost също се позовава на AssociatedPressи други световни агенции.
7. Иконична информация в публикациите
По отношение на невербално изразените внушения, оценки, отношения, натоварените посланията на журналистите – и при трите медии текстовете в по-голямата си част са неутрални. В Дневник и Independent се усещат и негативни оттенъци, което се дължи на използваната лексика и иконична информация.
Иконичната информация е разделена на оптически ядра и оптически магнити. Като оптически ядра и трите медии използват линкове и видео материали. За разглеждания период последните са разпределени по следния начин: Дневник - 3, Independent – 19, NorwayPost – 0.
Оптическите магнити, които използват анализираните издания, са предимно снимки. Количеството на снимковия материал в Дневник и Independent е значително, съотнесено към броя публикации. Съответно в първия случай 121 изображения за 95 текста, а във втория - 128 изображения за 105 материала. Това ще рече, че всяка публикация има минимум по една снимка към нея. В NorwayPost съотношението на материали към изображения е равен. Макар че не всички материали са съпътствани със снимки, в някои публикации има по повече от една, което води до резултата 41 изображения за 41 текста.
Характерното за иконичната информация в разглеждания период е това, че преобладават репортажните снимки. В Дневник те са 84, в Independent –96, а в Norway Post – 29. Портретните снимки са другият често употребяван вид иконична информация. В Дневник те са 25, в Independent –17, а в Norway Post – 11. Карикатурите, шаржовете, колажите, картинките, емблемите, картите и таблиците не са силно застъпени за разглеждания период. В Дневник те имат 12 представителя, в Independent –8, а в Norway Post – 1.
Тук трябва да бъде отбелязан един интересен факт. Процентното съотношение на изображенията на Брейвик, на щетите от атентатите (разрушени сгради) и на жертвите спрямо общата иконична информация в трите издания е различно. Ако в Дневник и Independent те съставляват почти половината от целия снимков материал (съответно 44% и 46%), то в Norway Post делът им е едва 12%. Тези резултати също могат да бъдат обяснени с различната гледна точка на изданията. Тъй като за Дневник и Independent ситуацията има външнополитически характер, тоест те (респективно държавите, които представляват) не са засегнати пряко, отразяването може да бъде по-натуралистично и да се търси сензацията (нещо, което е типично за медиите по принцип). От друга страна, за Norway Post атентатите на Брейвик са вътрешно събитие с огромни мащаби. Оттук и отразяването му би следвало да бъде съобразено с аудиторията, която може да не е в състояние да понесе едни по-натуралистични и брутални кадри. Такава иконична информация няма да помогне за нормализиране на обстановката. По-скоро ще нагнети негативизъм и ще внуши неспособност на правителството да се справи с кризисната ситуация, а по този начин ще бъде и в помощ на терориста[64]. Тук въпросът опира и до цензурата и автоцензурата.
8. Медийна рефлексия на случая „Брейвик” – пълно отразяване или автоцензура
В случая „Брейвик” се наблюдава една много интересна тенденция. Норвежките медии и журналисти сами се автоцензурират, за да предпазят аудиторията си (включително близките и роднините на пострадалите и загиналите) и за да не са в помощ на екстремиста. Те правилно разбират целите на терористите относно медиите[65]. Дори във Facebook е създадена група, чиято цел е да бойкотира разпространението на възгледите на Брейвик. [66]
„Най-важното ще бъде да не се позволи на Брейвик да използва съдебната зала и остатъка от живота си, за да пропагандира своите идеи и да се превърне в герой за хората с подобно мислене”, смята Ингрид Бреке[67].
Министър-председателят на Норвегия призовава лидерите на мнение в обществото да се изразяват внимателно по темата. Според него атаките са повод да за размисъл и преоценка на начина, по който политици, журналисти, официални лица се изказват в публичното пространство и интернет. Столтенберг настоява, че Норвегия не трябва да отговаря на атентатите с „лов на вещици срещу свободата на мнение”. Неговият призив поражда съмнения, че страната е скъсала с дългогодишната си традиция на свобода на словото. [68]
Заключение
Изводите, които могат да бъдат направени в резултат на предложения анализ на медийното отразяване на случая „Брейвик” в Дневник,Independentи NorwayPost, потвърждават работната хипотеза, поставена в началото. Криза с мащабите на терористичен акт поражда силен медиен интерес, който се дължи на сензационността на новината и нейната значимост за обществото. От особено значение се оказват различията в гледната точка на изданията – в зависимост от това, дали кризисната ситуация е вътрешнополитическа, или външнополитическа, се променят начинът и интензитетът на отразяването. На тази база се формират прилики, независещи от гледната точка, но се очертават и разлики, които са пряка последица от нея.
Анализът на рефлексията на случая „Брейвик” открои приликите в начина на представяне на информацията, касаеща терористичните атаки, в трите разглеждани издания. На първо място може да се постави динамиката на публикациите, която и в Дневник,и вIndependent,и в NorwayPost следва развоя на кризисната ситуация[69]. Интересът към атентатите бележи своя пик през месеците юли и август, т.е. в острата фаза след отключващото събитие. Сумарният брой на публикациите в изданията за този период представлява съответно при Дневник 91%, при Independent 88.5%, а при NorwayPost 85% от общия обем на изследвания масив. През следващите месеци – септември и октомври, се наблюдава спад в медийния интерес и в интензитета на отразяването с навлизането в хроничната фаза на кризата.
Като втора прилика може да се отбележи високата информационна плътност, или още информационната натовареност на съдържанието на дадената публикация. Тя идва да покаже, че медиите разполагат с квалифицирани професионалисти, които са способни да изложат повече от една гледна точка и да засегнат повече от един аспект на проблема, навлизайки в същността му.
Третата прилика касае типологията на заглавията. Анализът показа, че и трите медии използват основно простите заглавия (по критерий „съставни части”). Що се отнася до заглавията, категоризирани според използваните изразни средства, превес имат фактологичните заглавия: Дневник – 72%, Independent – 42%, NorwayPost – 93%. Разглеждайки заглавията по критерий семантика, се наблюдава предпочитание към номинативните заглавия: Дневник – 99%, Independent – 92%, NorwayPost – 93%.
Прилика номер четири е използваната аргументация при отразяване на случая „Брейвик”. Дневник,Independentи NorwayPostпредпочитат рационалните доводи при списването на публикациите си – респективно с 88.4%, 75.2% и 95% от общия обем на изследвания материал. С емоционална аргументация се характеризират едва 2.1% от публикациите в Дневник за разглеждания период. Тя не е застъпена самостоятелно при другите две издания. С комбинирани рационални и емоционални доводи са 9.5% от публикациите в Дневник, 24.7% – Independent, 5% –NorwayPost.
Въпреки наличието на прилики, както бе предположено още в работната хипотеза – отразяването на кризисната ситуация варира в зависимост от това, дали новината има вътрешно-, или външнополитически характер за изданието. Анализът на онлайн рефлексията на случая „Брейвик” откроява разликите при представяне на информацията, касаеща терористичните атентати, в трите разглеждани издания.
Под номер едно и като пряко доказателство на така формулираната хипотеза трябва да се отбележи динамиката на публикациите в изданията. Броят на материалите на ден се различава според изданието, гледната му точка и преценката му за характера на дадената новина. В конкретния случай Дневник и Independentимат повече материали на ден по темата в първите дни след инцидента, а и изобщо за разглеждания период, в сравнение с NorwayPost. Това се дължи основно на повечето статии и коментари, които публикуват двете издания. Норвежката медиа обаче също показва стабилност на интереса и постоянство в отразяването въпреки по-малкия общ обем на публикациите.
Като разлика номер две може да се посочи жанровата характеристика. Тя е зависима както от характера на събитието, така и от редакционната политика и предпочитания. В българския сайт Дневник преобладава интерпретативният дискурс (66.3%) за сметка на информационния (33.7%). Текстовете в кратките информационни жанрове са 33.7%, а в интерпретативния жанр статия са 59% от материалите. При Independentпреобладава интерпретативният дискурс – 81%, а информационният е 19%. Текстовете в кратките информационни жанрове са 19%, в интерпретативния жанр статия са 55.2%, а коментарите са 15.2% от материалите в изданието. При списването на NorwayPostпреобладава информационният дискурс (78%) за сметка на интерпретативния (22%). Текстове са предимно в краткия информационен жанр – 78%, а в интерпретативния жанр статия са 19.5% от материалите.
В пряка връзка с втората разлика е и третата – обемът на текста. В Дневник преобладават средните по обем материали – 50.5% от общия брой публикации. Малките по обем материали са 45.3%, а големите са 4.2%. Independentсъщо предпочита средните по обем публикации – те съставляват 55,2% от общия брой, докато малките и големите са съответно 20% и 24.7%. NorwayPost разчита на малките по обем материали – 92.7% от общия брой публикации за разглеждания период. Средният обем е застъпен в 7.3% от публикациите, а представители на големия липсват.
Авторството и разпределението по рубрики на материалите е следващата разлика при поднасянето на информацията за терористичните атаки в Норвегия. В Дневник редакционни са 98% от публикациите, а едва 2% са авторски. В Independentи NorwayPostвсички публикации са авторски. В Дневник по-голямата част – 86% от публикациите, е в рубриката Свят; 10.5% - Новини от ЕС; 3.5% - Анализи. В Independentматериалите по темата „Брейвик” са поместени основно в Новини/Свят – 44%; Новини/UK – 6%; Мнения (общо) – 20% и Други[70] – 30%. В NorwayPostв рубрика Новини са 97.5% от материалите, а 2.5% са поместените в Култура публикации.
Използваната при отразяването на случая „Брейвик” лексика е петата разлика между трите онлайн медии. Тя варира според характера на събитието, както и според редакционната политика и предпочитания. Материалите в Дневник и Independentсе характеризират с оценъчна лексика и експресивни изразни форми. Емоционалната натовареност на лексемите, използвани за отразяване на ситуацията от Дневник и Independent, придава на рефлексията негативни оттенъци. При NorwayPostзначително по-рядко и в по-малко количество се срещат оценъчно натоварени думи, което му придава необходимата и изискуема при кризисни ситуации неутралност.
Негативните оттенъци в тона на Дневник и Independent са подсилени и от използваните невербални внушения и съпътстващата иконична информация – разлика номер шест. Акцентирайки върху снимковото представяне, трябва да се обърне внимание на факта, че за негативния тон на Дневник и Independentспомагат фотосите, с които изданията онагледяват публикациите си. В двете онлайн издания процентното съотношение на изображенията на Брейвик/щетите от атентатите/жертвите и пострадалите към общия обем на снимковия материал за разглеждания период е съответно почти едно към едно. В Дневник снимките на терориста и последиците от действията му съставляват 44% от общия обем на иконичната информация, а в Independent – 46%. В NorwayPost съотношението е едно към осем в полза на общия изследователски обем на фотографския материал, а делът на снимките, изобразяващи Брейвик или жертвите му, е едва 12%. Това разпределение на иконичната информация показва, че поради разликата в гледната точка на изданията се проявява една линия на по-натуралистично и сензационно отразяване на атентатите в страните, които не са пряко засегнати от тях. От друга страна, отразяването в NorwayPost – дори на ниво снимков материал, се опитва да щади аудиторията си от гледна точка на натурализъм, както и да помогне на правителството за справянето с кризисната ситуация.
От описаните прилики и разлики произтичат следните закономерни тенденции:
· Динамиката на публикациите или още разпределението на медийния интерес се развива спрямо развоя на кризисната ситуация, т.е. след първоначалния пиков интерес следва спад в интензитета на отразяване.
· При отразяването на кризисни ситуации, в т.ч. и терористични актове, онлайн медиите предпочитат прости фактологични заглавия, малки и средни по обем текстове и рационална аргументация.
· В зависимост от гледната точка на онлайн изданието и от характера на кризата спрямо него – при наличието на външнополитическа криза е възможно по-натуралистично представяне на ситуацията, но при вътрешнополитически кризи от голям мащаб това е немислимо.
· Журналистите употребяват по-оценъчна и емоционално натоварена лексика при представянето на кризисни ситуации, в т.ч. и терористични актове, за да привлекат по-голяма аудитория.
· Автоцензура – някои норвежки медии я прилагат, за да предпазят аудиторията си и за да не се превръщат в амвон на терористичната пропаганда.
В демократичните общества, където свободата на словото е извоювано право и се е превърнала в изконна ценност, е немислимо да липсва отражение на общественозначими теми, каквито са кризисните ситуации и терористичните актове в частност. Именно поради това ролята на медиите при тероризма е специфична тема. От една страна, масовото медийно отразяване спомага за разпростирането на въздействието от терористичните атаки. Ако липсваше интензивно медийно покритие, кръгът на хората, запознати с терористичните действия и мотивации, би бил съвсем малък. Това важи с особена сила за онлайн медиите. В борбата за пазарен дял и аудитория те разчитат като основно предимство на своята бързина, която не винаги позволява излагането на фактите по подходящ начин. От друга страна, както вече бе уточнено, не е възможно медиите да пренебрегват събития от такива мащаби. Не е възможно и държавата да налага каквато и да било форма на цензура, тъй като това би било в разрез с демократичните принципи. В тази ситуация анализирането на рефлексията в медиите е от значение с оглед на това да се проследи как различните медии отразяват информацията. По този начин може би е възможно да се намери вярната формула, чието спазване ще гарантира на медиите едно качествено покритие на събитията, без да се прекрачва тънката граница между отражение и пропаганда.
„Терористичната активност следва да се отразява, каквато е,
но като се дозира по такъв начин, че информацията
за нея да не се превръща в урок по тероризъм.” [71]
Алексей Петров
_________
* Публикацията е част от бакалавърска теза на тема "Терористичният акт като кризисна ситуация – рефлексия в онлайн медиите. Случаят „Брейвик” и отразяването му в Дневник, Independent и Norway Post" с научен ръководител гл. ас. д-р Стела Константинова - защитена през 2012 г. в УНСС
Бележки под линия
[1] Фидлър, 2005
[2] Manovich, 2001: 42-48
[3]Медиите ще бъдат представени чрез техните паспорти (формат, обем, разпределение на текстовете и рубриките по страници), след това ще бъде разгледано графичното им оформление, а след това ще бъде дадена обща характеристика на изданието. По-подробно вж. Монова, 2000: 35
[4] Монова, 2000: 42
[5] Анализирането и оценяването на графиката и иконичната информация е направено главно въз основа на изводите и препоръките на проф. Едмънд К. Арнолд („Оформление на целия вестник”). По-подробно вж. Монова, 2000:37
[6] По Йохан Галтунг и Мари Руге - "Структура на международните новини"
(интернет; достъп: 23.06.2012) www.norwaypost.no[19] През лятото повечето офиси приключват работа в 15ч., а много хора взимат и отпуск. Поради тази причина само 190 от 1600 служители са били в сградата по време на терористичния акт. При други обстоятелства броят на загиналите при взрива е щял да бъде много по-голям. По подробно вж. Norway Post, „Only one of ten at work when bomb went off”,
[20]По Стоянов, 2005; Досев, 2007: 13-14
[21] По Петров, 2005: 63-64; Досев, 2007: 28-34
[22] По Стоянов, 2005: 31
[23] По Петров, 2005: 58-59; Досев, 2007: 17-24
[26] По Стоянов, 2005:33;Димитров и колектив, 2010; Досев,2007: 24-28
[28] По Досев, 2007: 49-54; Трифонов, 1998
[29]По Досев, 2007: 44-49; Петров, 2005: 64-66; Трифонов, 1998
[30]По Стоянов, 2005; Димитров и колектив, 2010
[32]По Стоянов, 2005; Димитров и колектив, 2010
[33] По Маринов, 1999: 21; Пачева, 2009: 54
[34] Пак там
[35] По Пачева, 2009: 42; Маринов, 1999: 21
[39] Вж. т. 1 Описание на развоя на събитията на 22 юли 2011г.
[40] Пак там.
[41] Пачева, 2009: 115
[43] Пачева, 2009: 115
[44] Анализирането и оценяването на графиката и иконичната информация е направено главно въз основа на изводите и препоръките на проф. Едмънд К. Арнолд („Оформление на целия вестник”). По-подробно вж. Монова, 2000: 37
[48] Пачева, 2009: 42; Маринов, 1999: 21
[49] Някои от статиите са съвместно написани от двама и повече автори. Тук се привежда абсолютният брой статии за всеки автор, независимо от това дали статията е негова или е написана в съавторство (бел. М. Коларова).
[50] Под малък материал се разбира такъв с обем до 30 наборни реда. Среден е материал с обем до 100 наборни реда. Голям е материал с обем над 100 наборни реда. По-подробно вж. в Монова, 2000: 42
[52] Пак там
[53] Пак там
[54] Пак там
[58] Превод мой (бел. М. Коларова)
[61]Пак там
[64] По Попов, 2005: 251-258
[65] Пак там
[66] Дневник, „Брейвик: Има още две клетки, готови да ударят”,
[69]По Пачева, 2009: 42; Маринов, 1999: 21
[70]Включва рубриките hei fei, i matrix и Други
[71]Петров, 2005: 81
Библиография
· Ангова, Стела. „Приложни аспекти на обучението по онлайн медии”. Във Взаимодействието теория-практика: ключови проблеми и решения. Т. IV, БСУ, 150-154.
· Борбата срещу тероризма през погледа на политици и журналисти. София: Европейски институт и фондация „Конрад Аренауер”, 2003
· Димитров, Димитър и колектив Икономически аспекти на тероризма: Анализ на световния опит и идентификация на добрите практики, София: университетско издателство „Стопанство”, 2010
· Досев, Николай. Тероризъм и противодействие. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, 2007
· Загоров, Орлин. Тероризмът: Психология, идеология, геополитика. София: Военно издателство, 2007
· Златева, Минка. Мостове към консенсуса: пъблик рилейшънс, журналистика, медии. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2011
· Комуникация в кризисни ситуации, съст. Тодор Петев и Минка Златева. София: „Графимакс”, 2002
· Лоран, Фредерик. Черният оркестър:[Политически очерк за десния екстремизъм]. София: Партиздат, 1982
· Маринов, Руси. Кризисен мениджмънт. София: Издателство НБУ, 1999
· Маринов, Руси. Пъблик рилейшънс: Медии, корпорации, комуникации, кризисни ситуации. София: ИК Ваньо Недков, 2001
· Монова, Тотка. Думите, които разделят: Политически дискурс в печата. София: „Парадокс”, 2000
· Палашев, Николай. Корпоративни комуникации. София: ИК „Факел”, 2006
· Пачева, Валерия. Кризата под контрол: корпоративна комуникация в кризисна ситуация. София: М-8-М, 2009
· Петров, Алексей. Тероризъм и системи за сигурност. София: Суперпринт, 2005
· Попов, Христо. Тероризмът: Психосоциални корени, последствия и интервенции. София: Военно издателство, 2005
· Сборник „Тероризъм, медии и сигурност”. съст. Стоицова, Толя. и колектив. София: Издателство НБУ, 2007 (конференция „Тероризъм, медии и сигурност” на НБУ, 19.11.2007)
· Слатински, Николай. „За тероризма - след трагедията в Осло (Не питайте за кого бие камбаната, камбаната бие за нас)”.Интернет; достъп: 23.06.2012
· Слатински, Николай. „Борбата с тероризма – предизвикателство за демократичните държави”. Международни отношения, No. 2-3, 2005, 119-132. Интернет; достъп: 23.06.2012
· Слатински, Николай. „За петте нивà на сигурността”. Интернет; достъп: 23.06.2012
· Слатински, Николай. „Петте нива на сигурността - подходи и аспекти”. Международни отношения, No. 2, 49-78, и No. 3, стр. 77-112. Интернет; достъп: 23.06.2012
· Слатински, Николай. Измерения на сигурността. София: Парадигма, 2000
· Стефанов, Георги. Теория на международната сигурност. София: Ciela, 2005
· Стойков, Любомир и Пачева, Валерия. Връзки с обществеността и бизнескомуникация, София: От игла до конец, 2005
· Стоянов, Георги. Тероризъм: История и генезис. София: Военно издателство, 2003
· Тодоров, Петко. Медии в криза. София: Авангард Прима, 2011
· Трифонов, Тодор. Тероризъм: Политически и правни аспекти. София: Албатрос, 1998
· Фидлър, Роджър. Медиаморфоза: да разберем новите медии. София: Кралица Маб, 2005
· Deuze, Mark. Journalism and the Web: an analysis of skills and standards in an online environment. Gazette 61 (5): 373-390, 1999
· Deuze, Mark. Understanding the Impact of the Internet: On New Media. 2001
· Fortunati, L., M. Sarrica, J. O’Sullivan, A. Balcytiene, H. Harro-Loit, P. Macgregor, N Roussou, R. Salaverria, F. de Luca Journal of Computer-Mediated Communication: The Influence of the Internet on European Journalism, 2009
· Manovich, Lеv. The Language of New Media, 2001
· Статии от онлайн изданията на Дневник, Independentи NorwayPost за периода 22.07.2011 – 31.10.2011.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Коларова, Мая. Терористичният акт като кризисна ситуация – рефлексия на случая „Брейвик” в онлайн медиите // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 14. Available from: [
www.media-journal.info ]
дата на публикуване: 28.09.2012, Петък, 14:56
прочетена: 10203 пъти