Журналистика

Добра модна и лайфстайл журналистика е онази, която информира публиката за най-важните и модерни неща в стила на живеене на хората. Това трябва да става компетентно, задълбочено, атрактивно и динамично. Добра журналистика е и тази, която влиза в ролята си на критик и коректив на пошлото, грозното, вулгарното в живота...В това отношение трябва много повече критично да се говори за стила и публичното поведение на политиците, които нерядко дават негативни примери в това отношение. Срещал съм се и съм разговарял с най-добрите модни и лайфстайл журналисти в света, като Елза Кленч (дългогодишна водеща на „Стайл” по Си Ен Ен), Сузи Менкес (модната редакторка на „Интернешънъл хералд трибюн”), Джеф Банкс (водещ на „Шоу на облеклата” по Би Би Си), Хилари Аликзандър (модната редакторка на „Дейли Телеграф”), с такива телевизионни водещи и продуценти на модни програми като Джийни Бекър и Тим Бланкс, както и с много главни редактори на прочути модни списания от Франция, Англия, Италия, САЩ и др. Всички те по един или друг начин разсъждават за това, че трябва да се съчетава познавателното и хедонистичното начало; че трябва всяко едно послание на модния и лайфстайл журналист да е заредено с вещина, но и с артистизъм; че този тип журналист следва да бъде посредник между това, което се случва в модната сфера и в живота на обикновените хора, които дори и да нямат възможност да бъдат на ВИП партита и коктейли, да се чувстват свидетели и приобщени към тези модни и светски събития. Най-важното: като цяло да се изграждат адекватни модели за култура на живеене, за смислено и пълноценно съществуване, а в частност -  да се формира чувство за красота, стил и хармония.

В началото на 90-те години у нас се „полагаха основите” на модерната телевизионна лайфстайл журналистика. Образно казано, тя стъпи върху професионалния, културния и развлекателен масив, завещан от легендарните магазинни предавания и токшоута от рода на „Стил” и „ТВ неделник” на Бригита Чолакова, отчасти „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, „ТВ обектив” и редица още други. Беше използван и големия медиен опит на такива утвърдени лайфстайл и модни списания като „Жената днес”, „Лада”, „Божур”, „Лъч”, „Отечество”, „Стил” и др. Разликите между лайфстайл предаванията от началото на прехода и наше време са няколко:

1. Проблемно-тематични и съдържателни (през 90-те години акцентът в значителна степен падаше върху информационно-образователните страни, докато днес т.нар. инфотейнмънт е в стихията си, т.е. преобладава развлекателния характер особено в риалити форматите). Разбира се, не трябва едностранчиво да се хвалят този тип предавания от началото на прехода и да се омаловажава това, което се върши в момента. Например, огромна слабост на лайфстайл програмите през 90-те – особено в началото, беше нормативно-назидателния им характер (остатък от тоталитарната телевизионна практика) в смисъла на „Това може, а това не може”, „Това е редно, а това не е редно”, менторският тон на водещите и прекаленото им робуване на предварителни постановки, тези и – защо не – инструкции...Друга слабост на тези предавания беше липсата на матрица, на модел, по който да се прави шоуто. Когато създавах първото в България телевизионно предаване за мода – „Блясък”, срещах огромни трудности с намирането на баланс между сериозно и развлекателно, както и при избистрянето на жанрово-тематичната палитра. Това ме накара да приложа структурния подход и да заложа на няколко от най-значимите модни рубрики (огледално взаимствани от модния дизайн и стила на обличане в реалността).

2.  Промени се „географията” на лайфстайл предаванията. Докато през 90-те някои от тях (визирам предимно авторските ми предавания „Блясък” - по БНТ и „От игла до конец” - по Нова телевизия) направиха малка революция с многобройните си пътувания зад граница, срещи и документални филми с най-популярните модни творци, шоумени, артисти и топмодели, а също така и поредица от световните столици на модата, днес много от лайфстайл програмите и предавания от типа One Man Show (типичен пример в това отношение е „Шоуто на Слави” по Би Ти Ви) разчитат на интервюта на живо със световни звезди в киното, музиката или пък спорта, които гостуват у нас по различни поводи, т.е. използва се „улеснена процедура за звездни интервюта” (когато знаменитостите ти идват на крака в студиото). Опит за осигуряването на автентични лайфстайл репортажи и интервюта зад граница напоследък отбелязва Би Ти Ви с  „COOL… T”, Канал 3 и някои други телевизии.

3. Глобализирането и „вносът” на развлекателните и лайфстайл телевизионни програми, което означава в известна степен предоминиране на шоута под чуждестранен лиценз, които са къде по-добре, къде по-зле побългарявани. Всички или почти всички риалити формати са такива („Биг Брадър”, „Сървайвър”, „Денсинг старс” и пр.). В същото време успешно съществуват и се развиват лайфстайл програми и предавания, които са натоварени с много повече българско съдържание и „български формат”. Напосоки ще дам пример с „На кафе...” с Гала и "Клуб Нюз" по Нова телевизия, „Елит” и „Денят отблизо” с Мария по Канал 1 на БНТ или пък „Искрено и лично” с Миглена Ангелова по Би Ти Ви (преди време).

4. Има и още различия в лайфстайл предаванията от 90-те и днес. Техническите стандарти сега са съвсем други. Ако в началото на прехода телевизиите бяха основно аналогови, то днес тази технология е в историята и вместо нея тържествува дигиталната и компютризираната снимачна и монтажна техника. Голяма промяна настъпи по отношение на скритата реклама и непозволеното продуктово позициониране, които бяха „отворена вратичка” за нерегламентирани приходи. Впоследствие тук беше приложена – макар и не много успешно – регулацията за онези случаи, когато неправомерно се отправяха директни или скрити апели, насърчаващи продажбите.  В наши дни се отделя много повече внимание на студийния интериорен дизайн, външността и поведението на водещите (не бива да подценяваме ролята на дизайнери и стилисти) и т.н. Друга голяма разлика е в прекалената освободеност и свръхлиберализация на маниера на водещи и участници, на тяхната лексика (която става все по-скандална, улична и провокативна). Не трябва да се поставят под общ знаменател всички риалити програми, но част от тях имат съществен принос за опростачването на нацията и профанирането на стила ни на живеене. Тук могат да бъдат отнесени и предавания, в които се дава огромна възможност за изява и медиатизиране на псевдознаменитости и чалга изпълнители от лоша проба...

            90-те години на ХХ век са белязани не само от старта на първото у нас специализирано телевизионно предаване за мода („Блясък”), но и въобще от бума на този тип емисии. Сред по-известните от тях са излъчваните по БНТ – главно по Канал 1 -  „Модева ТВ” на Бригита Чолакова, „24 карата” (чието съществуване започва като своеобразно продължение на „Блясък”) с режисьор Владимир Венков и водеща Радост Драганова, „Лица” с режисьор Стилиян Иванов и водеща Жени Калканджиева, по-късно „Мода за всички” на Алис Крайчева и Васко Василев, както и „Моден свят” на Тони Рапонска. Сериозно пространство заема програмата „Произведено в България” с водеща Адриана Цветкова. Кабелните телевизии проявяват все по-силен интерес към модната тематика и проблематика – по Евроком от 2000 година започва да се излъчва „Модна фиеста” (на Мариана Аршева). Справедливо е да се отбележи, че по-рано темата за модата е интерпретирана – макар и по-ограничено - в малка няколкоминутна рубрика в предаването „Събота късен следобед” по Канал 1 на БНТ.

            През първите 10-15 години след демократичните промени у нас модните телевизионни предавания предоминират над предаванията, посветени на светския живот. Въпреки това, не трябва да подценяваме и отделните примери за програми, свързани с хайлайфа и знаменитостите – наши и световни. В това отношение пример за професионализъм бе „Звезди в ефира” по Канал 1 на БНТ. Негови водещи са Юлияна Дончева,  Албена Чакърова и Тони Рапонска (последните две - за известно време). Шоуто привлича вниманието със срещи и интервюта с такива прочути по света представители на шоубизнеса, киното и музиката, като Селин Дион, Харисън Форд, Браян Адамс, Антонио Бандерас и др. Водеща роля в него играе Юлияна Дончева, която по-късно през годините с успех се реализира както в политиката, така и в други телевизионни проекти (като например „Стилисимо” по Евроком). По-късно – през следващите години до началото на новия милениум, както и през първите години от него, своя следа оставят и други модни телевизионни предавания, водени от журналисти, артисти и др. като Златка Иванова, Марио Трифонов, Гергана Стоянова, Радост Драганова и редица други. В момента има силно редуциране на телевизионните предавания, пряко ангажирани с модната тематика – „Модерно” по Би Ти Ви на Радост Драганова, „Последен писък” на Тони Рапонска по Канал 3, която от 2013 година се премести в БНТ 2 като водеща на сутрешния му блок.  

            С какво следва да си обясним модната телевизионна инвазия през този период? Безспорно една от причините е желанието на аудиторията да получава свежа и актуална информация за модния дизайн и тенденциите, както и за нещо, което преди демократичните промени беше немислимо или във всеки случай трудно осъществимо – подробности за живота и творчеството на прочути дизайнери, топмодели, фотографи, коафьори и др. Друга логична причина е растящата потребност на зрителите от нов тип развлечение – по-чести срещи с красиви жени и мъже, с най-успешните фотомодели, с естетизираната разголеност и непознатата до този момент смесица на дизайна с еротиката и на шоуто с модния подиум. Трета причина и промяната в масовото естетическо съзнание на хората, които все адекватно осмислят ролята на облеклото и допълненията за хармоничен живот и професионален, и социален успех. Доколкото телевизията е и огледало на случващото се в обществения и в културния живот, тя оправдано отделя все повече време за отразяването на големи и малки модни събития. Такива събития са „Фестивал на модата” (началото на 90-те), изявите на група „Форум”, прегледите на „Форум българска мода” (втората половина на 90-те и началото на новия век), провеждането на най-авторитетния конкурс за модни творци „Златна игла” на Академията за мода (1995 до 2013 г.) и т.н.

Най-общо типологията на модните телевизионни програми може да се обособи на предавания от информационно-коментарен и познавателно-развлекателен тип, от една страна, и на предавания от стилистично-развлекателен и консултантски тип, които са отворени и към други лайфстайл теми, освен модата (казано малко по-условно). Първият тип се изгражда по модела на „Блясък” по Канал 1 на БНТ и „От игла до конец” по Нова телевизия, а вторият тип – по модела на „Огледала” по Би Ти Ви (с продуцент Сашка Иванова – излъчвано между 2000 и 2008 години) и „Модерно” – също по Би Ти Ви (продуцент и водещ Радост Драганова – излъчвано от 2008 година насам).

Предаването „Блясък” е първото телевизионно шоу за мода в България. То е от магазинен тип и е създадено по концепция на Любомир Стойков. Започва да се излъчва по Българската национална телевизия – Канал 1, през 1994 година. От март до декември 1994 година негов автор и водещ е Любомир Стойков, репортери Лилия Георгиева, Анна Узунова, Елица Гилтяй, Мария Райчева, редактори Лилия Вучкова и Анелия Ранчева, оператори Зефир Близнаков, Георги Георгиев, Олег Георгиев, Илиан Емануилов, режисьор Владимир Венков, продуцент Пламен Митрев. Предаването е с времетраене 30 минути и има емисии два пъти месечно. В него се разглеждат професионално и развлекателно такива сектори на модата като модният дизайн, модната фотография, фотомоделството, шоубизнеса, модната индустрия, прическите, грима и пр. Представени са известни български дизайнери като Натали Генова, Васко Василев, Жана Жекова, Мария Недкова, Запрян Маринов, Олег Сергеев, Албена Александрова, Соня Калчева, Милка Александрова – Бучи, Ралица Петрова, Светла Димитрова; модни и рекламни фотографи като Румян Кирилов – Роми, Енчо Найденов, Валентин Киров и др. Сред по-важните теми, които интерпретира телевизионното предаване са „Бижутата”, „Булчинските тоалети”, „Интимната дреха”, „Кино и мода”, „Лятната мода”, „Модните агенции”, „Модното образование”, „Мъжката мода”, „Парфюмите”, „Спортната мода”, „Уличната мода” и др. „Блясък” е първото телевизионното предаване, което отразява световното изложение „Прет-а-порте Париж” във френската столица през септември 1994 година. По това време Любомир Стойков се среща и взема за първи път за българска аудитория интервюта от такива световно известни дизайнери и модни босове като Пако Рабан, Жан-Пол Готие, Лойд Клайн, Давид Пизанти и др. Екипът на „Блясък” създава и първият български телевизионен филм за краля на модата Пиер Карден (излъчен на 16 ноември 1994 година, времетраене 45 минути, сценарист и водещ Любомир Стойков, редактор Лилия Вучкова, режисьор-оператор Владимир Венков).

Седмичното предаване за мода "От игла до конец" с Любомир Стойков започва да се излъчва по Нова телевизия на 18 февруари 1995 година. Последната му емисия е през 2003 година. Първоначалният телевизионен екип е в състав: Любомир Стойков - концептор, автор и водещ, Красимира Стоянова - редактор и репортер; Светослав Мечкуевски - главен оператор / до 2000 г., след което е заместен от Йордан Петков/; инж.Снежа Хинкова - асистент-режисьор. В различни етапи от развитието на предаването негови режисьори са били Виктор Георгиев, Румен Ковачев, Аглая Морчева и Николай Костов. Режисьор и продуцент на повечето филми, заснети в чужбина е Любомир Стойков. Специален кореспондент на "От игла до конец" в Париж е Мила Лемусю. Цел на предаването е да представя някои от най-забележителните събития от света на световната и българската модна сцена, да анализира и коментира динамиката в областта на съвременния моден дизайн. През изминалите години зрителите на "От игла до конец" успяха да видят специално заснетите за тях традиционните изложения "Прет-а-порте Париж" и "Прет-а-порте де лукс" във френската столица, Лондонската седмица на модата, Международния конкурс за наградите на "Смирноф" в Кейптаун, Южна Африка (1995); в Торонто, Канада (1996) и в Лондон, Великобритания (1997). Излъчени бяха и четирисерийните филми "Американски стил`98" и "Американска мода 2001" , заснети в Ню Йорк съответно през 1998 и 2001 години, двусерийният филм "Бети Баркли", заснет в Хайделберг през 1998 година и др. Предаването е продължение на друг телевизионен проект на Любомир Стойков – първото в България телевизионно шоу за мода – „Блясък” по БНТ. Благодарение на „От игла до конец” българската телевизионна аудитория за пръв път се среща с такива асове на световната мода като Юбер дьо Живанши и Оскар де ла Рента, Аликзандър Маккуин и Филип Трейси, Кензо и Нино Черути, Оливие Лапидюс и Соня Рикел, Емануел Унгаро и Кармен Карвен и др. Излъчени са интервюта и филми на Любомир Стойков с над 50 световни знаменитости от сферата на модата, киното, попмузиката и шоубизнеса, между които Клаудия Кардинале, Ивана Тръмп, Естер Канядас, Елизабет Хърли, Алек Уек, Изабела Скорупко, Силви Вартан, Анук Еме, Бой Джордж, Браян Фери, Майкъл Медсън и Стивън Болдуин и много други. „От игла до конец” е носител на много национални и интернационални награди за телевизионна журналистика, сред които призовете на „Лауда Ер” и „Бритиш Еруейз”. По време на своето съществуване шоуто е едно от най-популярните предавания на Нова телевизия с един от най-високите рейтинги. Освен в България, телевизионното шоу за стил се радва на популярност в Сърбия, Македония, Гърция и др. съседни страни.

* * *

            През последните две десетилетия телевизионните лайфстайл предавания у нас се раждат и развиват под влияние на тематичната либерализация и изключителния интерес към модата и модната проблематика. Фактор за това разгръщане е и „вносът” на идеи и модели на чуждестранни телевизионни програми с развлекателен характер. Модната или още – фешън журналистика на малкия екран се обособява най-общо в „две крила”. От една страна, това са предаванията с информационно-развлекателен и коментарен характер, а от друга – онези, в които доминират стайлингът,  трансформацията на външността и даването на практически съвети. Би било грешка, обаче, да се преувеличава ролята на едните, за сметка на другите и обратното. Тези две тенденции са показателни за богатството на българската телевизионна култура, за ролята и мястото на лайфстайл журналистиката в телевизионните емисии, както и за и добрия български рефлекс към модерното – традиционна черта на родните манталитет и душевност, характерология и ценностна система.

__________

* Настоящият текст няма претенция за изчерпателност, както и за строга и научно аргументирана периодизация и класификация на този сектор от телевизионната дейност у нас. Условната рамка на това изложение поставя акцент върху модната журналистика и съвсем съзнателно е „заобиколила” толкова значими лайфстайл теми като здравето, кулинарията, туризма, както и внушителния масив от развлекателни и музикални предавания. На тях следва да се посвети отделен анализ, какъвто авторът възнамерява да направи в скоро време.