The following text concerns the cultural history of the kimono, its function, form and change in contemporary fashion, the philosophical contrivance of the garment, its revival and transformation through recycling. It also portraits one of the first fashion designers dealing with the philosophical preservation of the kimono and its higher recycling – “upcyling”. The text will review the work of the Japanese designer Issey Miyake, his first attempts of shaping the fabric around the body from 1980 and the technology of “Pleats Please” in which the garment is formed in pleats; his innovative design achievements, inspired by Japanese culture and philosophy, and the development of new fabrics. The article attempts to demonstrate the innovative thinking of the Japanese designer combined with the techniques of Japanese culture, which transforms his creations into experiments of unconventional ideas and turns them into a work of art.
Keywords: culture, nature, recycling, transformation, philosophy
Кимоно - Issey Miyake, парче плат или A-POC
На много места японската култура се описва със „свян”. Японското общество високо цени поощряването и уважението към другите — не само към хората, но и към заобикалящата ги природа. Тази чуствителност към предметите и приридата очертава напълно същността на японската култура.Особено силно впечатление прави ролята на кимоното и неговата изтънченост в свенливия свят на японската култура.Практичността му се развива във времето, но и досега запазва духа, хармонията и културата на Япония. За разлика от западната култура, исторически погледнато, японската традициона дреха има много здрава връзка с природата.Тази връзка се изразява с материалите, от които се изработва японската дреха, те идват от природата с ръчно бродирани мотиви и багри. Кройката се е оформила през втората половина на XVI в., използваните платове са лен, памук, коприна.
От векове традиционната японска дреха „wafuku” (нещо за обличане), се състои от две парчета плат, зашити отпред и отзад, придържани с връв или широк платнен пояс в талията.Първоначално кимоното е било съставено от две отделни части — горна и долна — но с времето става обособено цялостно облекло с широки ръкави, достатъчна дължина и размери, които го правят ефирно и удобно за летния сезон.За да се запази топлината през зимата, към кимоното е било необходимо прибавянето на допълнителни пластове, които са стигали до шестнадесет слоя плат от различни материали.То е направено само от четири ленти плат - две за основните панели и две за ръкави.По този начин основната му конструкция е доста проста. Въпреки това, кимоното консумира много повече плат отколкото изглежда. От много голямо значение е съчетаването на цветовете в кимоното, които тряба да бъдат в пълна хармония ( един обичай, който датира от периода Хейян - 794-1185 г. ).За зимните месеци са характерни нюанси на тъмновиолетовото или т.нар. "нюанси на цъфтящата слива" (уме-гасане), за месеците април и май има друга комбинация, наречена "нюансите на глициния" (фуджи-гасане). Тази връзка между цветовете на платовете съществуа и до днес, запазвайки хармонията между природата и човека.[1]
Важна част от философията на кимоното е оби - широк копринен пояс.Целта на оби е не само да държи и украсява кимоното, но и да оформя женското тяло.Има поверие, че ритуалът на връзване на оби има магическа сила на близост и че е възможно да бъде прехвърлена нечия обич.Добре поставеното оби трябва да оформя правите линии на женското тяло. Кройката на кимоното е опростена максимално и се ушива по дължина, чрез прави шевове. По този начин то може да се използва повторно, като се разшива и уива наново.Така дрехата се предава от поколение на поколение, запазвайки семейния дух.
В съвременната мода този похват на предаване за създаване на нови дрехи е наречен upcycling ( игра на думи – нещо като „висше рециклиране” ). Можем дори да кажем, че upcycling е като по-секси версията на рециклирането.Когато нещо се рециклира ( "downcycled" ), се разбива в по-ниско качство – консумирайки енергия.Докато upcycling добавя стойност чрез трансформиране или преоткриването на една еднократна употреба в по-високо качество.
Един от първите дизайнери, използващи тази технология, е Мартин Маржиела, който през 1990 г. създава upcycling колекция от пуловери, използвайки чорапи от запасите на армията.Много съвременни японски дизаинери са запазили тази философия на традиционната японска дреха: Кензо, Ямамото, Исей Мияке, Ханае Мори, Кошино, Рей Кавакубо и Джуня Ватанабе. Но тук ще разгледам само един от тях – Исей Мияке, за когото мисля, че най-добре превъплащава японското кимоно и неговата философия в своя дизайн на дрехи и материи.[2]
Исей Мияке[3]
Исей Мияке е роден на 22 април 1938 година в Хирошима, Япония. Баща му е бил офицер във Втората световна война и намира смъртта си на фронта. Самият Мияке преживява и оцелява след ядрената бомбардировка на Хирошима. Между 1959 и 1963 години следва графичен дизайн в престижния Университет за изкуствата “Тама” в Токио. Тогава започва да се интересува от дизайна на облекло. През 1963 година представя първата си колекция в Япония. Завършва Школата към Синдиката на висшата мода в Париж. В продължение на няколко години работи като асистент на най-известни европейски и американски дизайнери – Ги Ларош и Юбер дьо Живанши. През 1970 година се завръща в Токио, където създава свое собствено студио с много висок клас дамски дрехи. Започва и проектирането на тетрални дрехи.
В края на 1980 г. той започва да експериментира с нови методи за оформяне на плата по тялото, с което се позволява по-голяма гъвкавост на движенията и лекота. Тези експерименти на Мияке довеждат до нова технология „Pleats Please”, в която дрехата се оформя на плисета с най различни разрези на изненадващи за клиента места, оформеният плат се поставя между два слоя хартия и се обработва топлинно. "Паметта" на материала, държи плисетата и когато облеклата са освободени от техните „хартиени пашкули”, те са готови за носене.
Иновативните му дизайнерски изпълнения търпят непрекъснати експерименти и промени за откриване на най-новата модна материя.Тези негови търсения го карат непрекъснато да преосмисля материалите, формите и стила.Мияке взема концепцията за „модерен дизайн” буквално.Японският модерен и иновативен дизайнер дебютира и в интриорния дизайн, съчетавайки дрехата с дома. Според него: "Модата вече не е толкова дизайн, колкото индустриална игра". Мнозина автои смятат Исей Мияке за баща на съвременната японска мода и дизайн, той е опорната точка между Изтока и Запада. Съвременната трансформация на традиционната японска култура и в частност - японското кимоно, е отбелязана и в една от книгите на Мияке “Изтокът среща Запада”, издадена в Токио през 1978 година. Той пресъздава великолепно духа на японското кимоно в своите иновативни търсения: “Обичам да работя в духа на кимоното. При него между тялото и материята съществува само приблизителен контакт.” Дрехата трябва сама да проектира тялото, да му дава свобода, елегантност и стил, тази философия на Мияке отбелязва способността му да съчетава стария дух на Изтока с иновативните форми на Запада. “Мияке мисли свободно, давайки на жените “ветровити палта”, които бухват и след това пак възвръщат първоначалната си форма; които могат да обвият тялото като пухен юрган; които позволяват на жената, която ги носи сама да ги проектира и да определя формата им - да ги стеснява или пък разширява по свой вкус и желание”, пише Колин Макдауъл.
Неописуем е стремежът на Исей Мияке към откриването на оригиналното, неповторимо облекло, което да излиза извън пределите на модата. „ A-POC ” ( парче плат) е уникалната идея на Мияке, която намира точното си място в света на модата, когато всички говорят за екологично чисти дрехи и намиране индивидуализъм на световния пазар.
„A-POC” това е промишлена тъкачна машина, програмирана от компютър, който създава непрекъснати тръби от плат, които се намира в рамките на формата на дадения модел. Клиентите могат да проектират точно желаната дължината.Идеята е по революционния начин да се създават дрехи, аксесоари и мебели от плат във формата на тръба.Този уникален плат може да се направи от всеки материал, използван за влакно, а процесът на рециклиране би могъл да бъде безкраен. Както отбелязва самият дизайнер: „Разбира се, има много начини за повторно използване на нещо. Може да го боядисаме.Да го отрежем.Да сменим копчетата.Има още много начини да му вдъхнем нов живот.Това е нова стъпка за използване на нещо – шапка, чорапи, ризи. Първата стъпка към процеса.”. Необичайната обработка на тъканите позволява на Мияке да представи един нов продукт наречен „Gemini”, съвместно разработен в Лондон с производителя на мебели, архитектът Рон Арад. „Gemini” е опростена по тялото седалка-възглавница, направена от „ A-POC ” плат, който се преобразява в елегантно яке ( Ripple Chair Dressed ). [4]
Исей Мияке изгражда новите си експерименти в продължение на почти 10 години с иженера – конструктор Дай Фудживара. Те включват най-новото компютърно програмиране.Чрез тази програма се плете палт от цели парчета преработени блузи, поли, чорапи и др. По-конкретно, това е тръба от множество парчета с вградени шевове, които приличат на слаб контур.От всяка тръба може да се изреже дреха, от която с перфорирани линии да продължава платът.
Става ясно, че творческото дуо Мияке и Фудживара създават рецепта за плат.„Когато започнахме A-POC, нямахме представа с какъв потенциал може да бъде.Той е нов начин да се правят нещата с помощта на нов процес.”. Важно е и това, което Мияке пише в електронната си поща от Япония: „ Днес, ние чувстваме, че потенциалът на новия процес може да обхване много различни области на дизайна. Предизвикателството е да се намерят материали, които са подходящи за този процес.” Анализатори на Института за костюма „Киото” смятат, че това е „Най-новото постижение в областта на конструирането на облекла”, разкриващо пътя към новаторство от различно естество, което ще бъде водещо в модната идустрия на ХХІ век. [5]
"Компютърните технологии от САЩ са вълна през 90-те. Но Исей е тайфунът на ХХІ век", казва Фудживара, който говори в кратки, почти хайку изречения: "Искахме да направим ново решение за изработване на меки материали с компютърните технологии." Първоначално прототипът на A-POC плата е комбинация от вълна, найлон и полиуретан. В по-късните превъплащения Мияке и Фудживара създават по-сложна тъкан, изработена от 100% памук.Екипът по-късно добавя еластични материали за гъвкавост и отпускане на пластовете тъкан.Така самата машина има по–голяма възможност за овладяване на плата, както и да се върти в огромна непрекъсната тръба от плат.Повтарящият се мотив от шевове е вплетен в тръбата създавайки смесица от форми. Резултатът е един пъзел от монохромни изделия, които не оставят след себе си почти никакъв излишен материал.
Днес Мияке и Фудживара полагат усилия патентованият процес „A-POC” да бъде развит максимално. Те са убедени, че това би могло да направи революция в масовия пазар на стоки. „A-POC” технологията е в състояние да премахне употребата на нелегални цехове, ниско платен труд, както и да намали разходите за производство. По повод на завладяването им на деним пазара, Фудживара обяснява: „ Джинсите са като хляба или водата за човешкото общество. Всички ги носят.Понякога това е скучно.Ние мислим че това е портата за нас.”. Такива предизвикателства са вдъхновение за двамата творци.Те не желаят да направят поредният „двойник” на дизайнерски джинси, за да ги добавят към вече претъпкания пазар, затова решават да опитат нещо още по–необичайно, не само джинси от един конец, а обратими дънки.Създават висок клас гащеризон (union suit), наречен „Юпитер”, който дебютира в Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис.
Огромният талант на Исей Мияке е доказателство за безграничност и новаторство, вдъхновяващо се от старите техники на японската култура, преобразувайки ги в експеримент на творческите му хрумвания. Неговото изкуство е свидетелство за свободата на духа на един творец, който не трябва да се спира пред нищо.Но тук също трябва да споменем че и други талантливи модни творци работят за марката „Исей Мияке”. Творци които трябва да умеят да се борят с времето.
Бележки:
[1] Brown, S. Eco fashion, Laurence King Publishing Ltd, London, 2010.
[2] Ясунари, Кавабата. Гласът на планината. "Народна култура". София, 1982.
[3] Bierhals, Christine. Green Designed:Fashion.Avedition Gmbh,Csi; Bilingual edition, 2008.
[4]Стойков, Любомир. Световната мода. Първа част (Англия и Франция).София, 2000.
[5] Fashion now 2, I-D selects 160 of its favorite fashion designers from around the world, Taschen, 2005.
[6] The Fashion Book, Phaidon Press Limited, 1998.
Цитат-формат (SuggestedBibliographicCitation):
Павлова, Велина. Кимоно - Issey Miyake, парче плат или A-POC // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2014, №19. Available from: [www.media-journal.info]
Павлова, Велина. Кимоно - Issey Miyake, парче плат или A-POC // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2014, №19. Available from: [www.media-journal.info]
Контакти(Contact):
e-mail: v.rumqn@gmail.com
дата на публикуване: 25.01.2014, Събота, 14:24
прочетена: 5045 пъти
нагоре