The following research describes the differences between the work of professional journalists in polythematic media and those in specialized economically themed media when broadcasting economic events. It shows how the environment changes for economic media under the influence of the internet and what new skills and competences the economic journalists needin order to be adequate to the changes that occur online. It also points out the key abilities that the media professionals need to master to be able to provide the product which the internet audience requests.
Keywords: economy, internet, media, online journalism, competences, business journalism
Влиянието на интернет-базирани медии се увеличава, а те се утвърждават и налагат в настоящото медийното пространство все по-бързо*. Историческото развитие на медиите, започнало с появата на първите печатни издания, свидетелства за все по-бързо утвърждаване и редица предимства на новите медии пред предшестващите ги – на радиото пред пресата, на телевизията пред радиото. Особеното в Мрежата обаче е, че тя не само предлага различен продукт от тези на традиционните медии, но също така може да създава и събира в себе си продуктите на останалите видове медии. Това не е традиционно за нито една от тях и именно затова интернет се превърна в толкова силно и всеобхватно пространство за разпространение на медийни продукти.
В момента почти никоя медиа на практика не може да съществува без наличието на интернет и компютърни технологии, независимо дали за набавяне на информация, комуникация, създаване на текстов-, звуков- или видеопродукт. Вестниците се създават на компютър, програмите на радиата и телевизиите също се изработват на него. Всички тези медийни технологии обаче са незначителни в сравнение с потенциала на онлайн медиите. Макар създадени в интернет и високотехнологична среда, традиционните медии са ограничени от гледна точка на това, че не могат да се възползват изцяло от предимствата на онлайн платформите. Именно затова, особено имайки предвид технологичното развитие и опростяване на устройствата и начините за употреба на компютърни технологии, бъдещето е в ръцете на онлайн медиите, които се очертава да продължат бурното си развитие, превръщайки се във все по-достоверен, удобен и най-вече основен източник на информация за голяма част от обществото.
Онлайн медиите предлагат бърз, улеснен достъп до информация, като сред най-ценните преимущества на интернет като среда за съществуването им са свързаност практически навсякъде, лесно търсене в архив, споделяне и обратна връзка с аудиторията, бързина на поднасяне на информацията, възможност за корекция и обогатяване на материалите, при наличието на нови факти, лесно и безплатно рекламиране на медийния продукт онлайн, връзка с огромен брой потенциални потребители, систематизиране на информацията, търсене по ключови думи, създаване на дискусии, анкети. В голямата си част, особено в българската среда, те са безплатни, което също е тяхно преимущество пред част от традиционните медии.
За да се ориентира в интернет средата, потребителят има нужда да бъде насочен и информацията, която му се предоставя, да бъде подбрана и поднесена във вида, в който той има нужда от нея. Това означава, че освен да „създават” новини и да набавят информация от различни източници, журналистите, работещи в онлайн среда, се превръщат в медиатори. В постоянно развиващата се и променяща се среда на интернет те трябва да притежават необходимите компетенции и умения, за да свършат работата си по най-добрия начин. Работата в интернет-базирана медиа се осъществява с различна, много по-висока скорост от тази в традиционните. В онлайн медиите отразяването на събитията се случва в реално време, което прави времето за реакция минимално.
Като неизменна част от медиите, икономическите такива също биват засегнати от преминаването на журналистиката онлайн. Именно на тях ще се спре сегашното изследване, защото присъствието им в интернет е много интересно – то се характеризира с някои черти на най-често срещаните онлайн медии, но въпреки промяната, запазва някои характеристики и на традиционните медии, нетипични за повечето от тези в мрежовото пространство. Темата се отличава с актуалност, тъй като в момента в България медиите претърпяват метаморфоза относно съществуването си в различните среди и ситуацията с икономическите е доста интересна. В момента много икономически медии са поставени пред въпроса дали има смисъл да продължават да съществуват извън онлайн среда, и по какъв начин да запазят така или иначе малката си целева аудитория, а това се случва и в условията на развиваща се конкуренция.
Мотивацията за провеждане за изследването е да бъдат открити и описани налагащите се промени в компетенциите на икономическите журналисти, видът на тяхната работа, как те се справят с промяната и развитието на медиите и какви последствия има от това от гледна точка на качеството на отразяване на икономическите теми. Изследването ще допринесе с изграждането на профил на съвременния икономически журналист, работещ в интернет среда, описание и изследване на новите умения и компетенции, които той трябва да придобие, за да бъде адекватен на медийната еволюция, а също така кои общовалидни журналистически качества и компетенции са необходими за този вид работа.
Предметът на изследването е да се открие пресечната точка между работата на икономическите журналисти в интернет средата и между работата в традиционни медии, и по-специално пресата, като това ще очертае разликите в качеството на отразяване на едни и същи събития според насочеността на медиите. Със сигурност икономическите журналисти трябва да се адаптират в новата медийна среда, като за това освен време, са им нужни определени нови умения. Те са свързани както със създаването на медийния продукт, така и с комуникацията и познаването на нуждите на аудиторията, която вече има съвсем изменена функция в комуникационния процес. Обект на изследването са българските икономически журналисти, преминаващи в интернет среда и техните компетенции; също така видовете и начините на създаване, както и качеството на материалите, отразяващи икономически теми. Целта на изследването е да се изведе профил на икономическия онлайн журналист, като се изследват компетенциите и уменията, които са му необходими, за да свърши работата си качествено.
За да бъдат изпълнени целите, ще бъде проведено изследване, което, макар че няма претенции за представителност, ще очертае тенденциите на пренасочване на икономическите медии в онлайн среда и по какъв начин това се отразява на качеството на журналистическия продукт. Изследването ще се състои от сравнителен анализ на отразяването на дадена икономическа тема между икономически насочена и политематична българска онлайн медиа. Това ще покаже разликите в начина на работа при наличието на различни цели и функции на двете медии. Ще се включат и лични наблюдения и опит на автора в областта на онлайн медийната комуникация.
Освен общовалидните качества за работа в онлайн среда, икономическите журналисти трябва да притежават и специализирани и задълбочени познания в икономиката, както и да успеят по най-добрия начин да ги обвържат с медиите, да се съобразят с нуждите и изискванията на аудиторията, да се възползват от възможностите, които им предоставя новата медийна среда, за да са способни да създадат висококачествен медиен продукт, съответстващ на сериозността и професионалните предизвикателства на сферата, в която работят.
Новите медийни нужди и навици на аудиторията изискват функции и дейности, които журналистите не е било необходимо да изпълняват досега. Докато преди години източниците на информация бяха много по-малко на брой и достъпът до тях беше силно ограничен за обикновения човек, то в момента се случва точно обратното – източниците са неизброими, при това от целия свят, а информацията, дори все по-често и секретна, се разпространява свободно и в най-честия случай безплатно до всеки, който я потърси. Тази информация обаче представлява такова количество, което е невъзможно за обработка и пресяване. Именно затова една от новите роли на онлайн журналистите е да насочват потребителите и да подбират необходимата и важна информация от огромния й обем, за да я поднесат готова за възприемане. Важно е също тази информация да бъде събрана от най-добрите източници и да задължително да бъде проверена, защото характерна черта за Мрежата е в нея да има и много неверни факти, независимо дали умишлено или случайно създадени. Тези факти са наречени още фолс-факти и се разпространяват най-вече в социалните мрежи, като от самото значение на термина на английски (false fact – англ. фалшиви факти) става ясно, че той е свързан с измислени или фалшифицирани събития или информация, която не отговаря на действителността, но на пръв поглед изглежда достатъчно достоверна, за да бъде приета за истина. Тези факти могат да бъдат свързани както със снимки и изображения, така и с измислени текстове, преработени аудио- и видеофайлове и всеки вид данни, които могат да бъдат редактирани или създадени чрез компютърни технологии.
Възможността на онлайн медиите да съберат в себе си всички силни страни на традиционните медии постави под огромна заплаха оцеляването на вторите. Въпреки това, всяка една традиционна медиа, независимо дали печатна, радио или телевизия, може да оцелее в новата среда. За да се случи това обаче е задължително нагаждането и съобразяването й с интернет. На пръв поглед едва ли можем да се сетим за функционираща медиа, която да няма своя уеб-страница или поне блог. И докато някои от тях използват сайтовете си най-вече за връзка с аудиторията и реклама, други изцяло преминават в дигиталното пространство. Това се отнася в най-голям смисъл за печатните медии, защото удобството, бързината, лесното архивиране и безплатният продукт в интернет бързо стопи голяма част от тиража на вестниците. Именно затова повечето издания развиват добре своите сайтове и тези, които го направиха навреме, се радват на голям интерес. Закъснелите, или предпочелите да останат само офлайн (извън мрежата), претърпяват огромен провал и най-често са принудени да прекратят дейността си.
Какво е по-различно при икономическите медии и защо тяхното преминаване в интернет не може да се приобщи към това на останалите медии и най-вече на политематичните? Отговорът на този въпрос се крие във факта, че винаги икономическите издания са се различавали от политематичните по задълбочеността в дадените теми, необходимостта от по-голяма прецизност и задълбочени познания на професионалните журналисти в сферата, която работят. Икономическите медии, и особено печатните издания, никога не са имали за приоритет да предадат информацията първи, защото освен че концепцията им не е такава, чисто технологично те не могат да се конкурират със скоростта на радиото и телевизията, и особено на интернет.
Ролята на икономическите медии е да представят по-задълбочен анализ и да коментират събитията, които се случват в икономическата сфера в страната и света, като едновременно съобщят информация, но също така я представят на разбираем за аудиторията език, за да може всеки да направи своята равносметка и изводи за факторите, които имат пряко влияние върху неговото съществуване. За да бъде осъществено това, е необходимо време, с което политематичните медии не разполагат и тук идва разликата между задълбочеността и качеството на информацията, която се представя. Икономическата журналистика търси преплитането между политиката, която влияе на икономиката, самата икономика и медиите, като това се свързва с взаимността медии, пари, власт. Освен това, според Филева, икономическата журналистика е „инструмент за въздействие върху обществени процеси в обща полза”. Това означава, че икономическите медии не трябва да се разглеждат само от гледна точка на икономиката и бизнеса, а и от тази, че те представляват коректори на човешкото поведение, а с това и фактор в макроикономиката [1].
Освен термина „икономическа журналистика”, можем да откроим и „бизнес журналистика”. Разликата между двете е, че икономическата журналистика в най-честия случай разглежда въпросите на социалнозначими теми от сферата на стопанството, докато бизнес журналистиката разглежда най-вече новини от предприемаческия живот и пазарите [2]. От тази гледна точка, бизнес журналистиката може да бъде не само източник на информация, но и консултант. Именно затова в тези медии трябва да работят журналисти със специфични и задълбочени познания в областта. За икономическата журналистика е характерна една от най-важните функции на медиите като цяло – да формира и регулира общественото мнение. Необходимостта от по-широки познания в областта на дадения сектор в този случай също е от голямо значение, защото професионалистите, работещи в дадените медии, имат за задача да създават настроението на обществото относно широк набор от теми.
Все пак, въпреки спада на тиражите, основно на печатните издания и срива на рекламните дялове за сметка на онлайн медиите, дори най-старата форма на масова медиа все още не е изчезнал. Въпреки че има различни теории и очаквания за край на хартиените вестници, само времето ще покаже тяхното бъдеще. В крайна сметка те имат едно предимство, което не е за подценяване – предлагат далеч по-задълбочен и прецизен анализ в сравнение с кратките и моментални текстови материали в онлайн изданията. Именно това е най-съществената характеристика на икономическите медии, така че говорейки за преминаване онлайн на тях е съвсем различно от това на другите специализирани медии. Икономическите медии имат постоянна и лоялна аудитория, а заради това, че информацията, която предлагат, не е предназначена за моментална „консумация”, както повечето материали в интернет, това прави оцеляването на хартиените икономически издания много по-реално от това на политематичния печат. Междувременно радиото и телевизията се адаптират добре в онлайн средата, като в нея те успяват да достигнат дори до нова аудитория, а голямото предимство е, че тя може да се намира във всяка точка на света, докато това може да се осъществи доста по-трудно с досегашните физически средства за разпространение.
Въпреки забавения и не толкова спешен преход на икономическите медии от традиционна, по-конкретно печатна, към интернет среда, те не могат да изостанат в развитието на журналистиката и да не преминат частично в онлайн пространството. Това се налага поради няколко фактора – електронно потребяване на медийния продукт, реклама и разпространение на публикациите и обратна връзка с аудиторията, която в конкретния случай е от особено голямо значение.
Специфично за аудиторията на този вид медии е да има по-високо образование, както и компютърната грамотност. Това предполага именно тя да търси и потребява онлайн медии и евентуално отсъствие в онлайн пространството би коствало много на която и да е икономическа медиа. Четенето и като цяло употребата на медии чрез компютърни технологии има доста предимства – навигирането, търсенето и организирането на информацията става много по-лесно и бързо. Освен това се спестява физическо пространство, текстът може лесно да бъде обработван, има възможност за добавяне на по-голям брой снимки, графики, дори допълнителни файлове, които да допринесат за по-лесното възприемане на информацията.
Типична за икономическите медии е високата им цена, което е едно от основните им несъответствия с интернет. Потребителите там са свикнали в най-честия случай съдържанието на информационните сайтове да е безплатно и евентуален абонамент да се окаже неочакван. Редовните читатели обаче знаят цената на информацията, която получават от икономическите медии, които следят, така че както за хартиено, така и за онлайн издание, биха платили необходимата сума. Именно затова много честа практика на изданията, а това важи особено за икономическите списания, е да публикуват кратки информационни бележки и части от хартиеното издание на сайта си, но за да видят истински ценното съдържание, потребителите трябва да се абонират.
Друго сериозно различие с политематичните медии е времето за реакция и по-бавното публикуване на материалите. В интернет нещата се случват не просто непосредствено след края на събитието, а по време на самото му протичане. Информацията, която аудиторията получава за толкова малко време, е първична и често непълна. Важното при политематичните медии в интернет обаче е не качеството, а скоростта, защото веднъж съобщена от конкурент, информацията губи стойност. Икономическите медии не участват в това „съревнование” или поне не изцяло. Тяхната сила е в това първичната информация, с която останалите заливат Мрежата, да бъде подбрана, анализирана и обяснена. Това отнема много повече време, но именно то е това, от което има нужда аудиторията, пряко зависима от решения или събития в областта на икономиката. Ако може да се направи съпоставка със златното правило в традиционната журналистика, че радиото съобщава новината, след това телевизията я показва, а накрая печатните издания я обясняват, в интернет икономическите издания имат ролята на последните. Те няма как да се състезават с информационните агенции и новинарските сайтове, но за сметка на това предлагат задълбочен анализ и това прави материалите им ценни. От друга страна аудиторията е готова да изчака, защото знае, че ще получи нещо различно от повтореното до момента, ще й бъдат дадени насоки и ще може по-лесно да направи логическите връзки между събитията.
Характерна разлика между материалите на политематичните медии и икономическите, които се намират в мрежовото пространство, е дължината им, техните жанрове, задълбоченост, цел и ниво на изказ. Материалите на икономическите медии често са по-дълги, като това се налага заради по-задълбочения анализ на фактите и обяснението за събитията. С това се характеризират и интервютата, които най-често са със специалисти с областта и са по-обширни и засягащи много по-детайлни за дадената тема въпроси, отговорите на които може да разбере и оцени основно аудиторията на икономическите медии. Относно жанровете, в онлайн медиите все по-рядко се срещат различни от информационна бележка и интервю. Икономическите медии обаче се отличават с анализи, коментари, фийчъри, които разчупват жанровото разнообразие в Мрежата. Целта често е не просто поднасяне на информацията, а важен е елементът на оценката, на авторовото отношение и мнение по проблема, неговите размисли и предложения. Това не може да бъде осъществено при скоростта, с която работят повечето онлайн медии. Стилът на авторите и терминологията, с която те работят, също е предназначена за специализирана аудитория, която има познания в областта и няма нужда от допълнителни обяснения. Това разграничава материалите на икономическите медии от тези на останалите, а тук можем да откроим още нещо нетипично за онлайн средата. Най-често потребителите в интернет „сканират” текста, фиксирайки само ключови думи и фрази. По този начин обаче не могат да бъдат четени материалите на онлайн медиите и това също ги прави нещо нетипично за онлайн средата.
Поддържането на връзка с аудиторията е от много голямо значение, особено в икономическата журналистика. Докато в политематичните медии хората, коментиращи и търсещи контакт, често го правят с цел провокация или просто забавление, тук случаят е различен – по-често се случва потребителите имат допълнителни въпроси по темата или искат да получат допълнителна информация, да споделят своето мнение и т.н. Добрата комуникация с отсрещната страна позволява на професионалните журналисти да изградят доверие и лоялност към себе си и медиата, за която работят. Именно контактът с аудиторията е от голяма важност за успеха на една медиа, преминала в онлайн пространството, така че журналистите трябва да притежават нови, допълнителни умения за поддържане на тази връзка, за да могат да бъдат адекватни на действителността и да спечелят допълнително от позиционирането си в Мрежата.
Професията на журналиста се състои в това да информира аудиторията за всичко, случващо се в областта, с която са свързани компетенциите му, или поне всичко, което успее. Неговата работа е да информира, разкрива и представя гледните точки на всяка от страните по даден проблем или конфликт и по този начин да позволява на публиката си да участва в събитията. Чрез медиите журналистът не трябва да влияе върху решенията за действия на хората, не трябва да ги агитира и убеждава, а да изнася фактите, за да може обществото да направи осъзнат и претеглен избор. В никакъв случай журналистиката не трябва да бъде инструмент на управляващите и да агитира в тяхна полза. Важно е професионалистите в областта на медиите да позволят на зрителите си сами да формират своето мнение, а не да налагат свое или чуждо такова.
Когато говорим за професионални компетенции, е неизбежно да не определим и значението на термина „професионализъм в медиите”. Той представлява достигането на определено качество и начин на разпространение на информация, като в даден момент специализацията в тази област се превръща в професия на извършващите дадените функции. За да бъде един журналист „добър”, или професионалист в областта, той трябва да има много и разнообразна информация от повече от един източник, да широки познания в много сфери, да бъде изключително компетентен в тази, в която се изявява и убедителен в представянето на информацията и комуникацията си с аудиторията. Редица качества са необходими, за да се упражнява качествено тази професия – журналистът трябва да има будно мислене, винаги да търси справедливостта и да се стреми към правилното и доброто, също така да има гражданска позиция и да отстоява интересите на обществото. Добрият журналист трябва да бъде искрен и да проявява смелост при отразяването на конфликти и неудобни ситуации, независимо кой е замесен в тях. От голяма важност за професионалните журналисти е в материалите и репортажите си те да проявяват аналитичност и да изказват правилни и точни аргументи при защитата на тезите си. Не на последно място идва и умението за връзка с аудиторията, като до нея трябва да се достигне с атрактивни, увлекателни и издържани от гледна точка на фактите медийни продукти [3].
Изброените дотук характеристики, особено последните, са валидни с пълна сила за професията на икономическите журналисти. Те се вписват изцяло в дефиницията за журналистическа професия, но освен тези общовалидни качества и умения, икономическите журналисти трябва да притежават още редица далеч по-специализирани и задълбочени познания, характерни само за областта на тяхната работа. Те ще бъдат разгледани в следващата точка.
Първото нещо, свързано с професионалните компетенции на икономическите журналисти, е добри и задълбочени познания в сферата на икономиката, финансите и политиката. Това е наложително, но на първо място са други компетенции и качества, предимно свързани с журналистиката, отколкото с икономиката. Икономическите журналисти не трябва да се самозабравят в употребата на сложни термини и комуникация, типична за сектора. Те трябва да имат предвид, че в крайна сметка работят в сферата на комуникациите, а не на икономиката, така че материалите им трябва да бъдат написани на разбираем и достъпен език, макар че основната част от аудиторията има задълбочени познания в областта, дори по-добри от тези на професионалистите в медиите. За да бъдат добри икономически журналисти, професионалистите в областта не трябва да учат наизуст сложни учебници, а трябва да притежават умението да разказват добре и да поддържат интереса на аудиторията върху продукта, който създават [4].
Заради важността и влиянието, което могат да имат икономическите материали върху обществото и държавата като цяло, е от голямо значение фактите, представени в тях, да бъдат проверени и от надеждни източници. Слухове или непотвърдена информация не са подходящи като основни източници на информация за създаването на икономически материали. За да бъде ползвана неофициална информация, журналистът трябва да има голямо доверие на източниците си и те да бъдат надеждни, защото в противен случай реномето на медиата, за която той работи, може да бъде сериозно накърнено, дори при единствен случай на подвеждаща информация по значими въпроси. Възможно най-добрите източници за икономическата журналистика са официални документи, отчети, закони, статистики и всякакъв вид данни, потвърдени от дадена институция.
Разглеждайки компетенциите на икономическите журналисти, Петранка Филева откроява три основни аспекта: професионална компетентност, която е свързана с това журналистът да познава професионалните си права и отговорности, както и да познава очакванията, настроението и нуждите на аудиторията си, което е част от специализираните познания по журналистика; комуникационна компетентност на добър посредник и комуникатор – чрез уменията да пише и да се изразява ясно, неподвеждащо, да умее да привлича и задържа вниманието на аудиторията; специализирана в определена област компетентност – да има задълбочени познания в ресора, в който работи, за да може да бъде адекватен на актуалните събития и да може да ги предава и обяснява на аудиторията [5].
Поради високите изисквания на аудиторията към качеството на медийния продукт, създаден от икономическите журналисти, последните трябва да имат точен изказ и перфектни езикови познания. Тук не действат подходите на принизяване и клюкарски жаргон, присъщ за голяма част от политематичните и жълти медии в българската действителност. Затова е по-лесно специалист по журналистика да стане икономически журналист, отколкото икономист да се пренасочи към медиите.
Греъм Уотс описва съвети за създаване на икономически текстове, а това е свързано пряко и с професионалните компетенции, които икономическите журналисти трябва да притежават. Журналистите трябва да изяснят ситуацията около разглежданата тема. Често срещан проблем е журналистът сам да не разбира случая, който представя в материала си. Тук може да помогне задаването на въпроси към себе си или опит за кратък, опростен преразказ наум, за да стане ясно кои аспекти имат нужда от изясняване. Не е добра идея историите да бъдат пресъздавани като по-значими, отколкото в действителност са.
Важно е историите да бъдат с „добавена стойност” [6], след като журналистът добави информация, чрез задаването на допълнителни въпроси или търсене на повече информация по темата. Могат да се направят препратки към минали подобни случаи в икономиката, тенденции, причини за случилото се, какви последствия ще има това за икономиката или страната. Задаването на въпроси към специалисти е важно и по-добро решение от това да се публикува информация, която самият автор не разбира.
Авторът трябва да реши кои детайли от историята да включи в лийда. Не е задължително всички имена и ключови моменти да бъдат в него, защото традиционно аудиторията на икономическите медии е достатъчно въвлечена и разбира темите, което води до сканиране на ключовите думи в целия текст и по този начин елементите, които не са включени в лийда, да бъдат открити и това да не създава трудности при четене.
Важно е да се обясни защо засегнатата и представена тема е значителна. Последиците, зависимостите и връзката на описаните и анализирани факти, са основната причина журналистът изобщо да се захване с нея, така че обосновката за решението му трябва да бъде ясна. Несъществените теми отнемат време на аудиторията и тя може да се отегчи и да предпочете друга медиа, която представя по-важни за нея теми. Това е поредната гледна точка, от която професионалистите трябва да познават отлично аудиторията си, нейните нагласи и нужди.
Осигуряването на предистория е много важно за пълното представяне на дадена тема, защото читател, който не е запознат със събитията около нея до момента, ще бъде улеснен при вникването в известните до момента факти и действащи лица. Говорейки за онлайн медии, това е едно от големите предимства, защото чрез хиперлинкове читателят може да бъде препратен към всички излезли публикации по темата, както и да получи дори още допълнителна информация по много лесен и достъпен начин. Фонът трябва да бъде умело преплетен с историята, за да бъде материалът четивен и от друга страна да не отегчи запознатите със случилото се до момента.
Историята не трябва да бъде едностранчива. За целта авторът трябва да потърси много различни мнения на експерти, като представи няколко гледни точки и обяснения на проблема. Това е типично и за журналистиката във всички области, защото по този начин се създава цялостна картина и читателят може да направи своите изводи и оценки на базата на всички налични факти около проблема. В противен случай неговата преценка и анализ могат да бъдат неправилно интерпретирани, заради липсата на важни обстоятелства около разгледаната тема.
От голяма важност при отразяването на икономически събития е умелото използване на цифрите. Те представляват изключително важна част от материалите, защото икономическите теми са свързани главно с данни, представляващи именно цифри. Добрият икономически журналист обаче не претоварва материала си с цифри, защото това го прави трудно четивен и може да бъде неразбираем. Добра идея е най-важните цифри да се включват по-рядко и на правилно място в текста, докато голямата част от информацията може да бъде подредена в таблици или графики. Така едновременно текстовете ще бъдат по-лесни за четене и информацията ще изглежда по-прегледна и лесна за използване. Изключително важно е посочените данни чрез цифри да се проверят няколко пъти, защото дори малка техническа грешка може да промени изцяло тона и влиянието на материала.
Използването на цитати дава живот на която и да е история, така че включването им е добра идея. Сухите данни, колкото и да са важни те, лесно могат да станат отегчителни, така че един коментар или експертно мнение по въпроса, поставени на правилното място, винаги биха послужили добре. В зависимост от темата и събитието, може да има прекалено много възможни цитати и авторът да се налага да избере кои да изключи. Това обаче е по-добрият вариант от липсата на такива. Разчитането на авторитетни мнения също е добър подход при съставянето на икономически материали, защото те придават допълнителна достоверност на информацията.
Понякога е необходимо понятията да се обясняват, защото макар че аудиторията има добри познания в областта, никой не може да бъде специалист по всичко. Ако един материал е лишен от поне малко въвеждане в материята, той би заинтригувал само хората, занимаващи се единствено с конкретната област. Дори другите читатели да имат време и желание да го прочетат, те не биха го направили, защото няма да го разберат. Лесен начин това да се осъществи, без да се налага да се вмъкват досадни допълнителни абзаци за обяснения, е дефиницията да бъде включена в поднасянето на самата информация. Също така, дефиниция на даден термин може да бъде използвана в следващо изречение, за да се избегне повторение [7]. Понякога читателите нямат нужда просто да разберат какво означава дадена дума, а да им бъде обяснен даден процес, така че обяснения в няколко изречения също са удачни, но ако са умело вмъкнати в контекста на историята. Чрез този подход се създава близост с аудиторията, която е от голямо значение, защото, в крайна сметка, при медиите най-важна е комуникацията.
Икономическата журналистика, като част от журналистиката, изисква познания, умения и личностни характеристики, които да направят един човек годен да се специализира и да стане професионален журналист. Те са налични при голямата част от медийните специалисти и са основополагащи за успешна медийна кариера. Стана ясно и че журналистиката може да бъде разглеждана както като професия, така и като научна дисциплина, да бъде изучавана в университетите, и то като изключително важна специалност заради влиянието, което тя може да има върху обществото.
Професионалистите в областта на икономическата журналистика имат и някои значителни различия с колегите си от другите сфери, като те са характерни за областта. Икономическите журналисти трябва да бъдат много по-внимателни и прецизни в работата си, да имат задълбочени познания в сферата, да могат да разбират и същевременно да обясняват процесите в икономиката. Те не разчитат на бързината, а на качеството на представената информация, а заради важността й проверката и двойната проверка са задължителни.
В онлайн пространството се срещат и други различия между икономическата и политематичната журналистика или тази от други сфери. В мястото, където бързината е всичко, икономическите медии не са притиснати от времето, защото тяхната функция е да анализират и обясняват, което отнема време. Аудиторията им обаче е готова да изчака, за да получи техния продукт, което не е сред характерните черти за онлайн потребителите. Намаляването на екипите също е сред сериозните предизвикателства пред професионалните икономически журналисти онлайн. Икономическата журналистика обаче ползва и предимствата на интернет комуникацията, тъй като успява да осъществи много важна връзка с аудиторията си, която е сред най-компетентните и интересни в сферата на медиите. Освен това достъпът до огромно количество информация и архиви се улеснява много в интернет, а това са крайъгълни камъни в създаването на един икономически материал.
В подкрепа на теорията, бе проведено изследване относно работата на икономическите медии и по-специално – тези в онлайн среда, компетенциите, необходими на журналистите, за да я вършат и качеството на отразяване на значимите икономически теми. Бяха сравнени публикуваните материали, реакциите и поведението на онлайн медиата с икономическа насоченост „Дневник” (www.dnevnik.bg) и политематичната онлайн медиа „Vesti.bg” и начинът, по който те представиха налагането на данък върху лихвата от банкови депозити. В начините на отразяване се наблюдава разлика в отношението към икономическите теми.
В края на 2012 година темата с решението на Народното събрание за налагане на данък от 10% върху лихвите от банкови депозити се превърна в една от най-широко дискутираните и от тези, предизвикали най-голямо обществено неодобрение. Този закон засяга голяма част от населението на страната. Според теорията за информационните стойности на новините [8], колкото по-голяма част от потенциалната аудитория е засегната, толкова по-значима е темата. Именно затова всички медии отразиха широко гласуването на закона и му отделиха много пространство в информационните си потоци.
За да бъде коректно представено медийното отразяване на този случай от публичната сфера, ще бъде направено сравнение между вниманието към него, похватите и задълбочеността, чрез които две онлайн медии отразяват решението. Също така ще бъде проследен периодът, през който темата е сред най-важните за тях, периодът на утихване и колко време след като темата е била водеща за страната дадените медии продължават да я следят. Ще бъдат описани видовете материали, броят им и ще им бъде направен контент анализ, за да стане ясно дали дадените медии имат готовност за отразяване на подобни събития и коя го е направила по-качествено. От качеството ще стане ясно и журналистите на коя медиа имат по-подходящи умения за работа в интернет среда и отразяване на икономически теми.
Случаят с налагането на новия данък се разви през втората половина на септември, като първоначално в медиите се появиха материали, съобщаващи за намеренията на тогавашното правителство да прокара закон за налагане на 10-процентна лихва върху лихвите от банкови депозити. Веднага, след като тези намерения станаха ясни, започна широк обществен дебат около случая, като медиите бяха трибуна за изява на специалисти в областта, политици или просто хора, известни с това, че са известни. Именно тогава излязоха и повечето публикации в двете разгледани медии. Повече от половината техни материали по темата са още преди новият закон да бъде приет от народните представители, което се случи малко повече от месец след първоначално обявените намерения. Това е интересен факт относно отразяването да дадено събитие, защото в честия случай нещо се радва на повишено медийно внимание, след като стане факт. Този пример е за точно обратното, тъй като той бе развит от медиите, преди да се случи. Това ще бъде разгледано по-подробно при анализа на продължителността на новината във времето.
Сайтът на „Дневник” е публикувал общо 32 материала, свързани с налагането на данък върху лихвите от банкови депозити. Първият от тях е от дата 20-и септември 2012 година, а последният – от 12-и март 2013 година. Тук трябва да се отбележи фактът, че между 5-и януари и 12-и март, повече от два месеца, темата не е дискутирана на сайта на изданието. Това означава, че реално тя е била сред новините на медиата 3 месеца и 20 дни, като на дневен ред е през първите месец и половина от обявяването й, когато са публикувани и повече от 80% от броя на материалите, свързани с нея.
Извън пика на новината, сайтът „Дневник” проследява само най-значимите събития, които се случват около нея – приемането на решението от бюджетната комисия, влизането на закона в сила и резултатите от първите събрани данъци. Всяка една от тези новини е описана в по един материал, като последният е споменатият от 12-и март със заглавие „Приходите от данък лихва за януари са по-малко от очакваното”.
В сайта „Vesti.bg” темата е отразена чрез 27 материала, като първият е публикуван с ден по-късно от „Дневник” – на 21-ви септември 2012, а последният съвпада с този на първата медиа – 12-и март 2013 година. Отразяването на този въпрос от публичната сфера е сходно с това на „Дневник” – голямата част от материалите са публикувани преди приемането на закона в Народното събрание и включват мнения и реакции относно намеренията на управляващите. И тук пикът на интереса към темата продължава около 40 дни и след това са отразени само най-важните последствия от него, както е в повечето български медии, а не само в двете разгледани.
Темата не достига като продължителност два месеца, но се отличава със сравнително голяма честота, тъй като не е новина, която няма развитие. Напротив, събитията около решението преминават през обрати и дълги обсъждания, което задържа медийното и общественото внимание върху нея сравнително дълго време.
Най-важно за сравнението на отразяването на темата в двете медии е сравнението на материалите и отношението им към случая, чрез което ще се придобие по-ясна представа за качеството на отразяване на събитията, като по този начин станат ясни функциите на журналистите и съответно уменията, които трябва да използват, за да ги изпълняват. За целта ще бъдат анализирани заглавията, използваните снимки към материалите, жанровете и обема на материалите, информационната им стойност, целевата аудитория, авторите и съдържанието на материалите.
Разглеждайки заглавията на всички материали в двете медии, можем да заключим, че нито една от тях няма за цел да подведе читателите да отворят даден материал, просто за да натрупа повече трафик на сайта си. Този вид подвеждане на аудиторията е честа практика в интернет медиите, тъй като при тях всяко зареждане на дадена страница носи допълнителна полза. При интернет рекламата най-често цената за рекламодатели се определя по броя импресии в сайта. Всеки потребител може генерира една импресия, зареждайки отделна страница в сайта. Това означава, че колкото повече новини той отвори, толкова повече отделни URL-адреса ще зареди, а с това ще се натрупат импресии. Очевидно двете медии са отговорни и коректни спрямо читателите си и това не е техният начин за генериране на трафик, или поне в тези теми от публикациите си. Заглавията по темата и в двете медии не са емоционални, а напротив – те съобщават част от фактологията, описана в материалите. Именно това е формулата за създаването на заглавия – да акцентират най-важния и значим елемент от поднесената информация. Целта им е да насочат читателя към това, което би имало най-голямо значение за него или новата информация, при първо съобщаване относно дадено събитие. Когато е публикувано интервю, с изведения цитат също не се търси сензация, колкото придаване на сериозност на материала. Заглавията са ясни и кратки и не позволяват объркване, като същевременно предоставят синтезирано достатъчно информация.
Разглеждайки снимките към материалите по темата, можем да открием една и съща тенденция и в двете медии – изображенията към текста не притежават никаква информационна стойност. Докато в много случаи снимката е основополагаща за журналистическия материал и дори без нея текстът губи смисъла си, в случая снимки са сложени по-скоро защото тази част от сайта трябва да бъде запълнена с изображение. Затова и в повече от 50% от материалите в „Дневник” са използвани снимки на банкноти, монети, везни, които просто подсказват темата на материала, но не допринасят с нищо за по-доброто му разбиране. Когато изображението на материалите представлява действителна снимка, то тя е на човек, пряко свързан с прокарването на закона. В „Дневник” най-често се използва снимка на Симеон Дянков, като се срещат и на президента Росен Плевнелиев и Бойко Борисов, които най-често се изказваха по темата. Интервюираните събеседници също са със свои снимки, а при представяне на становище на дадена партия или агенция, материалът е илюстриран с логото на съответната. Към нито един материал не е приложена фотогалерия. Характерно за подобни материали в „Дневник” е прилагането на графики и таблици, които структурират информацията и са полезни за читателите, които могат да ги разчетат. Конкретната тема обаче не предполага наличието на подобни допълнителни данни. Именно тези изображения се ценят при съобщаването на икономически новини, защото снимка, независимо дали на човек или дадена локация или предмет, трудно може да помогне за по-добро представяне на информацията.
При снимките, използвани от „Vesti.bg”, се забелязва същата тенденция, както при „Дневник” – те не притежават почти никаква информационна стойност, като в близо половината материали са снимки на банкноти, монети, а в тази медиа се забелязват и снимки на депутатска банка, на която ръка натиска бутон. Това са материалите, в които се съобщава, че народните представители са взели дадено решение. Това обаче не променя информационната стойност на изображенията, която е нулева. И тук присъстват снимки на президента Росен Плевнелиев, Симеон Дянков и Бойко Борисов, както и на експерти и други политици, когато материалът е интервю с някой от тях или представя позицията му по въпроса. Новините във „Vesti.bg” обаче се отличават с това, че освен снимки, в дадени случаи съдържат и видеорепортаж, което ги прави интерактивни и изпълнява ролята на онлайн медиите за конвергенция – събиране на няколко начина за предоставяне на информация – текст, снимки, видео и звук в един продукт. Характерно за по-младата аудитория, което е прекарала по-голямата част от живота си в интернет е да няма навика да чете дълги текстове. Винаги много по-лесно и се възприема звук или картина и точно заради това технологията, позволяваща вграждането на видео в новините е използвана адекватно. В случая материалите са монтирани, но съвременните технологии позволяват излъчване на живо през интернет, благодарение на смартфон или таблет, свързани с мобилен интернет. Това е най-доброто използване на възможностите, които интернет предоставя като медийна среда.
При анализа на жанровете на материалите от сайта на „Дневник” се забелязва, че преобладават информационните бележки. Отговаряйки на стила на медиата, те не са кратки и предоставящи най-важната информация по случая, а са задълбочени и описват повече факти, аспекти на дадения случай и възможни изходи и последици от създадената ситуация. Те са изчерпателни и далеч по-задълбочени от тези в други медии, което се обуславя от икономическата насоченост на медиата. Вторият жанр, който най-често се използва при отразяването на дадения въпрос, е интервюто. „Дневник” разполага с пет интервюта на експерти и политици, които изразяват своето мнение по темата за налагането на данък върху лихвите от банкови депозити. Техните мнения са авторитетни и придават сериозност на тезите, които защитават, а в типичния си стил медиата се свързва с най-добрите експерти в дадената област. Сайтът разполага с три коментара, които също са негова запазена марка. Те са написани издържано и са подкрепени с фактология, а техни автори са журналисти на медиата. Чрез изразяването на лична позиция, сайтът оправдава очакванията на аудиторията и се характеризира като вече описани икономически медии, за които този стил е типичен. Тези коментари разкриват повече подробности около това какви точно ще са последствията от вземането на даденото решение, от какво значение е това за обикновения човек и притежават необходимата доза критичност и разкриване на слабите страни на дадено решение. Медиата има само един материал, който не е писан от неин автор и той е свързан с нейния редовен преглед на печата.
Разглеждайки материалите на „Vesti.bg”, можем да открием доста сходства с тези на „Дневник”, въпреки че на тях им липсват по-високият стил на изказ и по-специфичните термини. Това не означава, че те не носят информация, но поради целта и нуждите на аудиторията, тя е поднесена по-опростено, за да бъде по-достъпна и разбираема. Това е нормално с оглед на по-разнородната и неспецифична аудитория на медиата. Този начин на отразяване не означава, че темата е представена некоректно или неправилно, но журналистите в нея действат според тематиката й. Най-често жанрът на материалите е информационна бележка, те са богати на фактология, анализ и връзки с дадени лица и събития. Освен това медиата разполага с четири интервюта на експерти по темата, а техният авторитет предполага анализирането на подобни случаи. Тук се забелязва, че липсват собствените анализи на медиата, както и че тя по-често цитира чужди източници на материалите. В това се състои и основната разлика в подхода на двете медии, тъй като най-често в политематичните медии редакторът отговаря за няколко сфери, а информацията е прекалено много и често се ползват чужди източници. Поради икономическата си насоченост, „Дневник” разполага с репортери, които са профилирани в тази област и обръщат внимание на случая, което се откроява при сравнението между публикациите в двата сайта.
Авторите в „Дневник” са вътрешни за медиата, като те най-често са се специализирали в областта на икономиката и могат да разберат, да направят необходимите изводи и да изведат най-съществените въпроси по дадената тема. Това им позволява да могат да обяснят на аудиторията дадено решение и последствията от него. Те пишат информационните бележки, коментарите и вземат интервютата от водещите личности, като медиата не разчита на външни автори или на други членове на редакцията си за отразяване на темата. Всеки материал е подписан от автор, вътрешен за медиата, като се забелязва и тенденцията определени журналисти да проследяват развитието на дадена тема.
При „Vesti.bg” се забелязва съвсем различна тенденция – медиата често използва чужди материали и цитира други медии или в по-честия случай – информационни агенции. Тя очевидно разчита на дежурни редактори, чиято работа по-скоро е да качат бързо информацията, отколкото сами да потърсят, анализират и представят фактите. Това е типично за по-голямата част от онлайн медиите, тъй като те разчитат основно на бързината и не отделят толкова време за задълбочаване в изготвянето на материалите. Впечатление прави, че за разлика от „Дневник”, тук материалите не са подписани, а най-често в текста е цитиран източникът на публикуваната информация.
Трябва да отбележим и факта, че наболялата в българската действителност тема за лихвите върху депозити накара медиите да отразят и случилите се почти непосредствено след събитията в страната мерки от страна на Кипър. Там бе прокарана идея за налагане на данък върху целите депозити, което предизвика широк международен отзвук. Именно вече запознатите с подобен проблем читатели на медиите биха проявили интерес към това как се случват нещата в други държави. Точно този интерес предизвика и българските медии да отразят случая може би по-широко от необходимото. Фактът обаче е, че тази тема е причина и за бъдещи публикации по подобни въпроси, които не притежават почти никакви информационни стойности българските медийни потребители, но им позволява да направят паралел между решенията в държавата, в която те живеят и друга страна с подобни проблеми.
Интересно е сравнението между коментарите в секциите за читателски диалог под материалите. Типичната, описана в теоретичната част тенденция в икономическите медии да се създава качествен диалог и да има компетентни потребители със свое собствено мнение, и по-важно – логично обяснение по темата е характерно за качествените онлайн медии, а това се забелязва именно в „Дневник”. Разбира се, има изключения, представляващи дразнещи или нелогични възклицания, но те са рядкост. Най-често се получава смислен и качествен диалог, който дава допълнителна информация и разяснява случая на потребителите. Понякога се случва да има обръщение към автора на материала, когато той е допуснал неточност във фактологията или изписването на текста. Във „Vesti.bg” също има опити за диалог, но там „спамерите”, които просто пишат нещо, използвайки факта, че не се вписват с истинските си имена, често се забавляват или изливат гнева си в нелогични и импулсивни коментари, които са различни от смесицата на мнения, оформяща се под материалите на икономическата медиа „Дневник”. Това сравнение показва и разликата между аудиторията на икономическите медии и политематичните, както и нуждите и целта, с която потребителите се нуждаят от информация по дадена тема. В интернет комуникацията с аудиторията е сред най-важните страни от работата на медиата, а в „Дневник” това е развито качествено и форумът на сайта се отличава с богатство на мнения, теми и аналитични коментари.
След направения анализ можем да кажем, че темата за налагането на данък върху лихвите от депозити беше доста важна по време на обсъждането и приемането на закона, като бе широко отразена и водеща новина в двете разгледани медии. Тя обаче премина бързо от дневен ред и това може да се обясни с факта, че времето и информацията се движат изключително бързо в онлайн среда. Това обаче не трябва да бъде причина за пренебрегване на една от важните задачи на медиите – да продължават да разглеждат темата във времето, за да се проследи цялото й развитие.
С оглед насочеността и аудиторията на двете медии, случаят е отразен адекватно и качествено, давайки необходимата информация на обществото. По-задълбочен и качествен е анализът и представянето на събития от страна на „Дневник”, тъй като там работят хора с по-широки познания в областта и именно икономиката е силната страна на тази медиа. „Vesti.bg” трудно би могла да даде толкова задълбочена оценка на случващото се и логично приема теоретично обоснованата й форма на медиатор на случващото се в страната и на трибуна за изказване. Добро впечатление при нея правят техническите средства за поднасяне на информация и позоваването на нови медии, като икономически блогове и други онлайн медии и информационни агенции. За осъществяването на всичко това са необходими и различни компетенции от необходимите за работа в традиционни медии.
Хипотезата, че в икономически насочена медиа тема, като избраната, е разгледана по-обстойно, експертно и задълбочено, се доказа. Ако потребителите искат да разберат в подробности проблема и последиците от него, там е мястото, където могат да намерят информация. Ако пък искат просто да се информират за най-важното, което се случва и какво ще има влияние лично върху тях, те могат да се доверят и да задоволят информационната си необходимост с материалите на „Vesti.bg”, чрез които бяха откроени разликите с икономически насочените медии.
След като бе разгледана теорията за онлайн средата като място за развитие на медиите и специфичните особености на икономическите такива, както и необходимите журналистически умения и компетенции за отразяването на икономически теми, разликата в подходите и качеството на отразяване на дадено събитие в различни медии, се стигна за до извода, че присъствието на икономически медии в интернет е странно медийно явление, което е уникално по рода си. Това е така, защото при преминаването в онлайн среда икономическите медии представляват хибрид между традиционните, по-скоро печатните медии и технологизираните онлайн медии, а с това се изменя и същността на работа на професионалистите, работещи в тях.
В работата си икономическите медии запазват по-задълбочените и аналитични текстове, които са типични за тях и са от полза за аудиторията им, но въпреки че жанровете се запазват, материалите няма как да не бъдат видоизменени, за да са адаптирани за онлайн средата, в която съществуват. От друга страна, по-лесният достъп до информация и лесното навигиране в архиви и бази данни улесняват много както професионалните журналисти, така и аудиторията. Също стана ясно, че икономическите медии имат шанс да съществуват в хартиен вариант повече от политематичните и спортните например, защото същността на работата им го предполага, а луксозните бизнес списания имат потенциала да се превърнат в своеобразен луксозен продукт.
От друга страна, икономическите медии се вписват трудно в интернет средата, защото те не могат и, с оглед на работата си, не е нормално да могат да бъдат адекватни на скоростта, с която се случват събитията. Това е осъществено в голяма степен от другите медии, които работят със сурова, кратка информация и факти, които най-често се предават от мястото на събитието. Освен това, типичните им потребители по-скоро не търсят необходимата им информация в социалните мрежи, които се превърнаха в основополагащ фактор за успеха на всяка медиа, намираща се в интернет пространството.
С оглед на изказаните твърдения и факти, се доказаха представените в началото хипотези. Ясно бе дефинирана разликата в методологията на създаване, целите и нуждите на аудиторията от медийния продукт на икономическите медии в онлайн пространството и тези на политематичните медии, които съществуват в интернет като онлайн медии или платформи на традиционни медии. Доказа се, че въпреки присъствието си в Мрежата, аналитичността и качеството на информацията на икономическите медии се запазват, като не се разчита толкова на бързината на публикуване.
За да бъде специалист в сферата на икономическата журналистика, журналистът трябва да притежава специфични качества, като аналитично мислене, пунктуалност, както и задълбочени познания в сферата, в която работи, за да може да разбира и препредава информацията на аудиторията във вид, готов за консумация. При преминаването в интернет, се налага журналистите да могат да работят с компютърни технологии, въпреки че при тях това изискване не е толкова наложително, колкото при други онлайн журналисти. Освен това трябва да се усъвършенства комуникацията с аудиторията, която има специална роля в икономически медии, заради профила си.
Получавайки възможност за изключително лесна обратна връзка, аудиторията на икономическите медии се превръща в активен участник в комуникацията в много по-голяма степен, отколкото при други интернет-базирани медии. Тя е специалист по темата, по която са написани материалите и може да води диалог по нея, като по този начин страниците на медиите в социалните мрежи и по-често формите за коментар под публикациите на самите сайтове се превръщат в поле за качествена, обоснована комуникация, от която може да се получи допълнителна информация и разяснение на дадени събития. Умението за комуникация с аудиторията и оправдаване на очакванията й от гледна точка на качество и достоверност на информацията също е ключово за икономическите журналисти онлайн.
Преминаването на бизнес медиите в онлайн средата е наложително, поради няколко причини, които са валидни по-силно за тях – огромна част от аудиторията им има възможност да работи с компютърни технологии, което е много полезно за медиите от гледна точка на разкриване на потенциала на мрежата като медийна среда. Тази среда е много сложна и в нея има прекалено много информация от различни, често ненадеждни източници, затова ролята на икономическите журналисти като медиатори е изключително важна, защото те познават материята на работата си и трябва да „преведат” сложните за обикновения човек, макар и с познания в областта, данни от документите, които се разпространяват от институции и фирми.
Един от основните проблеми при преминаването на икономическите медии онлайн е цената, защото един скъп за създаване продукт се оказва на място, където често информацията се предлага безплатно. Разчитайки на лоялната си аудитория обаче, икономическите медии успяват да се справят и с този проблем, а стана ясно, че макар и не много на брой, има хора, които са готови да платят за качествена информация, а бяха разгледани и другите варианти за издържане не медиите.
Икономическите журналисти трябва по най-добрия начин да обвържат компетенциите си в областта с медиите, да се съобразят с нуждите и изискванията на аудиторията, да се възползват от възможностите, които им предоставя новата медийна среда, за да са способни да създадат висококачествен медиен продукт, съответстващ на сериозността и професионалните предизвикателства на сферата, в която работят.
___________
* Публикацията е част от магистърска теза на тема: „Икономически теми в онлайн медиите: Журналистически компетенции и качество на отразяване” с научен ръководител гл. ас. д-р Стела Константинова.
Бележки:
[1] Филева, П. Икономика за журналисти. „Св. Климент Охридски”. С., 2007, с. 45
[2] Пак там
[3] Колектив. Журналистически професии - статут и динамика в България, 2010
[4] Watts, G. It might be economics, but it’s still journalism. Columbia University, New York, 2010
[5] Филева,П. Икономика за журналисти. „Св. Климен Охридски”, София, 2007,c. 65
[6] Watts, G. It might be economics, but it’s still journalism. Columbia University, New York, 2010
[7] Пак там
[8] Jorgensen, K. W., T. Hanitzsch. The Handbook of Journalism Studies. Routledge, 2009, p. 161. Редица български и чуждестранни автори разглеждат информационните стойности на новините, и тяхното влияние върху важността, с която те са представени. Вж. също Светла Цанкова, „Въведение в медиазнанието”.
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Вълчанов, Иван. Икономическа журналистика в онлайн среда: професионални компетенции и качество на отразяване // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2014, №19. Available from: [ www.media-journal.info ]
дата на публикуване: 09.02.2014, Неделя, 12:31
прочетена: 8255 пъти
нагоре