Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
13 Февруари 2025 г., Четвъртък

Образование

Принтирай E-mail

Предизвикателства пред образованието по медии и обществени комуникации

Брой 23 / Април 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Стела Ангова

Резюме:

Summary:

 

Проблемни зони
Глобализацията на медийното пространство, силната конкуренция в медийната сфера, появата на нови и безплатни канали за разпространение на информация, активното поведение на аудиторията са базисни елементи, които обясняват нуждата от нова парадигма в образователната и професионалната практика. Теоретици и практици обръщат внимание на нуждата от стратегическо преосмисляне на методите на преподаване и съставянето на учебни програми. Както твърди Хауърд Финбърг в реч пред Европейския център по журналистика (European Journalism Centre – EJC), настъпило е времето, когато в аудиториите трябва да бъде въведено иновативно преподаване[1]. Към необходимостта от иновации в обучението по журналистика насочва и изследване на „Корпорация Карнеги“, в което е посочено, че съвременната американска журналистика се нуждае от аналитични мислители със силна етична гледна точка, професионални компетенции, специализиран експертен опит, например познания в областта на медицината, икономиката, също и познания от първа ръка за обществата, езиците, религиите и културите[2]. Все по-очевидно е, че познавателният светоглед на съвременните журналисти трябва да се разширява към дисциплини, които преди не са фигурирали в учебните планове. Налага се и тенденция за ориентиране към специфични професионални образователни програми поради многобройните роли, които се налага журналистите да изпълняват.
Исторически присъстват два конкуриращи се образователни модела – интеграция на журналистиката в рамките на либералните изкуства и практическо обучение в реална обстановка. Това показва и колко далече са корените на спора какви знания и умения трябва да предлагат висшите училища. Продължава да е актуален дебатът за взаимодействието теория – практика, академично – професионално, ролята на преподаване и научните изследвания, както и за корпоративното влияние върху академичните среди. Критиките към образованието са тясно свързани с кризата на легитимност в рамките на самата журналистика – корпоративни зависимости, цензура и автоцензура, абдикиране от ролята на четвърта власт, избягване на важните теми, натиск от силните на деня и т.н. Колкото е да се виждат ползите от въвеждането на практически насочени дисциплини, не бива да се пренебрегва фактът, че „университетът може да даде на един студент знанието на вековете и да му даде тази интелектуална мощ, че той да бъде непрекъснато плодороден при прилагането на тези знания към настоящите условия“[3].
Към момента практиката (в България) е образованието по журналистика да включва балансирани учебни програми, които предполагат преподаването на концептуално, философско и ориентирано към компетенциите познание. Изследователи наблягат на различни елементи, които да бъдат част от новите изисквания към образователния процес. Теоретици и практици са загрижени за бъдещето на журналистиката - предлагат различни идеи за оцеляване и споделят своите притеснения. Важно е да се наблегне на това, което споделя преподавателят по „Медия икономика“ Робърт Пикард, че висшето образование не е свързано с осигуряването на заетост. То е необходимо за предаване на необходимите знания за критично мислене и за предаване на умения. Журналистическото образование помага да бъде разбрано миналото, как хората и обществата функционират, какви сили влияят на човешкото състояние, как да се справят с неизбежните промени, как да се намери свой път към успеха[4].
Крайната цел на журналистическото образование трябва да бъде подобряване на практиката не само чрез обучение на специалисти, но и с преподаването на това как журналистиката засяга други сфери на обществения живот и илюстрира критично важни социални въпроси[5]. В литературата се срещат тезите, че (1) преподавателите по журналистика, заедно с академичната практика, трябва да притежават солидна медийна опитност; (2) трансформираната медийна реалност трябва своевременно да бъде отразена в учебните програми чрез интердисциплинарен подход, например фокусиране върху политически и социални въпроси; (3) срещуположното виждане за интердисциплинарност - журналистическото образование трябва да си извоюва силно, фокусирано и автономно поле; (4) бъдещето на образованието по журналистика е в опасност – тези, които не осъществяват иновации в аудиторията ще бъдат забравени, подобно на тези, които пренебрегват нововъведенията в нюзрума; (5) стойността на образованието по журналистика е застрашена, тъй като университетите обучават студентите в рамките на остарелия индустриален модел и в същото време пренебрегват напредъка на дигиталната журналистика; (6) големите програми по журналистика са в състояние да предложат много на студентите като цяло, например повече ресурси и предмети, но това е и лесен начин да се откъснат от студентите като личности, следователно погледът трябва да е насочен към малките програми; спасителният пояс за образованието по журналистика може да бъде в преминаването към специализирани онлайн курсове. (7) необходим е интегриран подход, който да включва полето на професионалната роля в рамките на по-широк академичен и научен етос.
Примерни решения
(1) Въвеждане на нови учебни планове с иновативни дисциплини
Според президента на Колумбийския университет – Ню Йорк, младите комуникатори, които нямат представа за социалния, историческия и теоретичния аспект на своята професия, са обречени да се плъзгат по повърхността. Същото заплашва и тези, които разбират единствено теорията, историята, етика и законите на печата. Следователно, при разработването на учебните програми трябва да се търси осъществяването на синтез на теория и практика, благодарение на който на пазара да излизат подготвени и конкурентни кадри. Това може да стане чрез въвеждането на съвременни учебни програми и дисциплини, в които присъстват най-новите теории в областта на комуникацията и медиите, и осигуряването на среда, която имитира реалните условия за работа в една редакция[6]. Марк Дюз поставя акцент върху възприемането на технологиите и техниката като фундаментални принципи при съставянето на учебни програми. Действителността сочи, че „бурното развитие на медиите с лекота изпреварва академичните интерпретации, а оттук и учебните програми, които често са принудени да догонват реалността”[7].
През 2013 г. в сборник на ЮНЕСКО за образованието по журналистика се предлагат примерни програми по дисциплините, които да обхванат новите обществени и професионални реалности:
- Устойчивост на медиите (media sustainability). Икономическата криза от 2008 г., а също и трансформиращата се комуникационна реалност, пренареждат медийните предприятия. Издания или отдели са закривани с цел съкращаване на разходите. В търсене на начини за по-малко издателски разходи, медии мигрират в онлайн среда. Вестници отбелязват растеж в търсенето (например „Таймс ъф Индия“ (Times of India), в същото време в Европа и САЩ се регистрира влошаване на тиражите, но и това не е ясно дефинирана тенденция - през 2012 г. сп. „Икономист“ (Economist) докладва увеличение в търсенето. Неправителствената организация IREX посочва, че под устойчивост на медиите следва да се разбира способността на медиите да изпълняват ролята на четвърта власт. Устойчивата медийна система те оценяват чрез пет „цели“: юридически и социални норми за защита и насърчаване на свободата на словото и достъпа до обществена информация; журналистиката да отговаря на професионалните стандарти за качество; множество източници на новини да предоставят на гражданите надеждна и обективна информация; добре управлявани медийни предприятия, които позволяват редакционна независимост; институции, които подкрепят професионалните интереси на независими медии. Учебната програма цели да осигури знания за различията между нациите, правителствата, ролите на медиите, размерите на медийните предприятия, журналистическите култури и практики и се фокусира върху основните прилики и нужди.
- Журналистика на данните (data journalism). Дефиницията гласи, че журналистиката на данните „получава, докладва, редактира и организира, публикува информация от публичен интерес“[8]. Би могло да се каже, че този нов вид журналистика разширява разследващата журналистика чрез обработка на количествени и качествени данни. Изследователи виждат в нея сътрудничество с традиционните „нюх за новини“ и „завладяваща история“. Тим Бърнърс-Лий много добре обяснява новите професионални компетенции, свързани с данните: „…да открият суровите материали за статията си сред данните, разпространявани от правителствата, местните власти, държавните агенции или която и да е комбинация от тях - дори отвъд националните граници.[9]“ Първопроходците в това направление са гиганти като „Гардиън“ (Guardian), „Ню Йорк Таймс“ (New York Times), „Тексас трибюн“ (Texas Tribune) и „Ди Цайт“ (Die Zeit).
- Интеркултурна журналистика (intercultural journalism). Съвременните журналисти работят все повече в разнообразна културна среда и трябва да притежават знания как да работят в нея и да я отразяват. Програмата на ООН за развитие (2004) отбелязва, че страните в света, които са почти 200, имат повече от 5 000 етнически групи; две трети от страните имат поне една етническа или религиозна малцинствена група, обхващаща 10% или повече от населението. Тези данни не са статични, а са в процес на драматична промяна. Броят на хората, които живеят извън страната, в която са родени, се е увеличил повече от 2 пъти от 70-те години на XX век, а броят на емигрантите, живеещи в границите на Европейския съюз, които са емигрирали от страни извън Европа, сега е със 75% по-голям, отколкото е бил през 1980 г. Националното преброяване на населението на Обединеното кралство (2001) разкрива, че в Лондон живеят хора, дошли от 179 различни страни. Дори по-учудващо от гледна точка на етническа принадлежност. През 1998-1999 г. броят на различните езици, говорени като първи език от децата в лондонските училища, е бил повече от 300[10]. Това означава, че в условия на глобализация и хиперинтеграция (Умберто Еко); при мозаичния характер на съвременната европейска общност; и с премахването на европейските граници и на наличието на свободно движение на хора се налага журналистите да разширят кръгозора си, за да могат качествено да отразяват „другите“.
- Радиожурналистика за общности (community radio journalism). Подобна дисциплина се гради върху предпоставката и обещанието за сътрудничество с бедни и маргинализирани общности.
- Световна журналистика (global journalism). С тази учебна дисциплина се разширява идеята за общност във връзка с глобалните и локални взаимоотношения, в които журналистиката участва. Журналистите трябва да притежават широко и критическо разбиране на принципите и практиките в глобален мащаб, като същевременно имат отношение и към местните реалности. Дисциплината е теоретично ориентирана и разглежда въпроси в полето на глобализацията, медийното право, собствеността и медийна концентрация.
- Научна журналистика и биоетика (science journalism, incorporating bioethics). Задачата е да се събуди интересът на обществото като цяло към науката и научните изследвания. За целта журналистите трябва да бъдат научно грамотни, да могат да „преведат“ научния език на разбираем за широката аудитория, да предоставят критични анализи на научните познания и действия, което налага и включването на биоетиката като необходимо знание.
- Пол и журналистика (gender and journalism). Журналистите трябва да могат да използват пола като аналитична рамка за разбиране, изследване и представяне на новините. Често в новините е „заглушен“ женският глас, женското мнение е пасивно и беззвучно. Трябва да се създаде разбиране за значението на пола не само в обществото, но и в журналистическите интерпретации.
- Хуманитарна журналистика (humanitarian journalism). Дисциплината трябва да заложи концептуалните знания и практическите умения при защитата на човешките права в мирно или кризисно време. 
- Журналистика и трафик на хора (reporting human trafficking). Това също е форма на разследваща журналистика, която поставя в центъра правата на човека със специален акцент върху жените и децата.
- Безопасност и журналистика (safety and journalism). Отчасти тази учебна програма е пряк отговор на Плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите, който ЮНЕСКО координира. Журналистите трябва да могат да практикуват занаята си безопасно.
(2) Организиране на онлайн курсове
Някои западни университети се ориентират все повече към преподаване на „старите“ журналистически умения по нов начин - онлайн. Благодарение на нови инструменти, подходи и платформи, онлайн образование става все по-търсено. Висшите училища предлагат иновативни и модерни специализации в интернет в бакалавърска и магистърска степен, например „Визуализация на данни и инфографики с 3Д“ (Data visualization and infographics with 3D), „Анализ на социални медии за журналисти“ (Social Media Analytics for Journalists), „Маркетинг за социални медии“ (Social media marketing), „Мултиплатформена журналистика“ (Multiplatform journalism), „Редактиране за печатни и дигитални аудитории“ (Editing for print and digital audiences), „Дигитална издателска дейност“ (Digital Publishing), „Въведение в мултимедийното повествование“ (Introduction to Multimedia Storytelling), „Гугъл картографиране за комуникатори“ (Google Mapping for Communicators) и т.н.
(3) Партньорство с медийни предприятия
Дюз обръща внимание, че от основно значение е повишаването на качеството на взаимодействие в образователния процес между журналисти, преподаватели и студенти по журналистика. Той застъпва тезата, че внимание трябва да бъде отделено на практическото и контекстуално обучение, като взима предвид, че промените в областта на журналистическото образование, независимо от някои регионални и културни различия, са сходни в глобален мащаб.
(4) Нова педагогика – интегриране на технологиите в образователния процес
За Павлик технологиите може да удължат преподаването и ученето през традиционните граници на времето и пространството. Чрез интернет и нововъзникващи технологии студенти и преподаватели могат да участват в поддържането на (често асинхронни) дискусии[11]. Тенденциите са за възпитаване на умения у бъдещите журналисти за владеене еднакво добре на похватите на традиционните медии и употреба на всички технически и уеб инструменти, нужни за всяка стъпка от процеса на създаване на медиен продукт. Много преподаватели създават виртуални пространства за подпомагане на образователния процес. Блоговете притежават следните предимства за образователния процес: (1) средство за управление на знанието и форум за учене, (2) средство за натрупване на информация (знания) на едно място с цел последващо извличане, (3) средство за микроиздателска система. Тяхната употреба също така може да се разглежда и като (1) като образователен ресурс и (2) като педагогическа стратегия. Ценни ефекти от водене на академичен блог: (а) среда за достъп до специализирана информация; (б) среда за предоставяне на информация от преподавателя; (в) дигитално портфолио на неговия създател; (г) среда за обмен и сътрудничество между висши училища и (д) пространство за дебат и ролеви игри.
Блогосферата е допълнителен канал за обмен на информация, в който преподавателят-блогър може да публикува съдържанието на учебен курс, да поставя задачи за семинарни занятия, да „качва” студентски разработки, да събира база данни по конкретни ключови думи, да публикува авторски изследвания. По този начин блоговете започват да функционират като дигитално учебно помагало. Студентите оценяват това като дейност, адекватна на глобалните процеси. Те виждат преподавателите си извън ролята на разказвачи на „суха” материя, но и като практикуващи „занаята”.
Опитът на катедра „Медии и обществени комуникации“ по отношение на интегрирането на технологии в образователния процес е сериозен и споделен по-надолу в текста[12].
Образованието по медии и обществени комуникации в България
Необходимостта от висше образование по медии, журналистика и обществени комуникации в България е осъзната отдавна[13]. До 1992 г. професионални комуникатори подготвя Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Потребността от медийни професионалисти става особено остра в периода на преход към информационно общество и превръщането на информацията и нейният обмен в основен инструмент и ресурс.
В условията на конкурентност на висшето образование обучение по журналистика и публична комуникация се предлага в 11 университета в България: Софийски университет, Университет за национално и световно стопанство, Икономически университет – Варна, Великотърновски университет, Варненски свободен университет, Нов български университет, Американският университет в България – Благоевград, Шуменски университет, Бургаски свободен университет, Югозападен университет, УНИБИТ. Фактът, че обучението по журналистика присъства в толкова много на брой висши училища в бакалавърска, магистърска и докторска степен, говори, че професията продължава да е атрактивна в очите на обществеността.
Конкурентни предимства на образованието по журналистика в УНСС
            Катедра „Медии и обществени комуникации“ обучава студенти в две специалности - „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“.
Конкурентното предимство на специалност „Медии и журналистика“ може да се изведе от максималното отчитане на профила на университета, като съществен акцент се поставя върху взаимовръзките икономика – политика, право – политика, социални дейности – политика, международни отношения – политика, както и на мостовете между изброените направления с журналистиката, обществените комуникации и медиите. По този начин УНСС подготвя специалисти по журналистика и масмедии, които не могат да бъдат подготвени в други български университети. Това се отразява пряко върху качеството на българската журналистика, в която една от водещите тематични сфери са икономическите проблеми.
Учебният план по „Медии и журналистика“ е ориентиран към широко профилно образование, като в трети и четвърти курс студентите се разделят в няколко медийни профила (печат, радио, телевизия, реклама, връзки с обществеността). Според своите интереси те избират между пакет от дисциплини, разделени в два модула. Значението на практическото обучение е взето предвид и засилено още от края на втори, трети и четвърти курс. Това означава, че от тях се очаква да покажат възможности за търсене и избор на медия, в която да усвояват необходимите им практически умения. Заедно с това, УНСС показва разбиране към положителния ефект от разработването и поддържането на собствени медии, които се поддържат от студентите. В актива на университета влизат печатна медиа – „Вестник на УНСС“, телевизия (която е на довършителен етап и е осигурена с професионална техника), много добре информационно захранена онлайн медия – сайтът на УНСС, в чиято платформа са интегрирани и преподавателските академични блогове.
В отговор на новите образователни нужди от учебната 2013/2014 е разработен учебен план и обявен прием по специалността „Медия икономика“. Тя има за цел да разкрие специфичното приложение на икономическите закони и теории в медийните индустрии и фирми, като анализира как икономическите, финансови и регулаторни влияния формират динамиката на медийните пазари. Освен като икономически структури специалността разглежда медиите като сложна универсална икономико-политическа, социална и културна система. Ето защо частно-икономическите проблеми се разглеждат в тясна връзка със същностните характеристики на медийните пазари, акцентирайки върху тяхната сложност, фрагментираност и свързаност. Студентите получават специфични знания за икономиката на медиите, за тяхната специфика, организация, структура, мениджмънт, финансиране, техниката и технологията на производството им, за медийното право, политикономията на медиите, медиамаркетинга, а също и за бизнес предприемачеството в медиите, за управлението на медийни проекти, за бизнес моделите в печатните, електронните и онлайн медиите.
Необходимостта от икономически грамотни кадри показва и медийната реалност. Малко са журналистите, които могат да коментират експертно икономически теми и да могат да преведат на разбираем за аудиторията език ефектите от икономическите дейности. В различни чуждестранни проучвания[14], вече излиза на преден план необходимостта от икономически грамотни професионалисти, които освен с глобалните процеси, да бъдат запознати с медийните мениджмънт и предприемачество, както и икономическото функциониране на медийната индустрия. Това само доказва далновидността при създаването на журналистически специалности с акцент върху икономическите знания.
Катедра „МОК” е автор и на магистърски програми по връзки с обществеността, бизнес журналистика и продуцентство в културните индустрии, към които се заявява траен интерес.
Преподавателите по медии и журналистика в УНСС осъществяват редовен мониторинг на разпознаваемостта на дисциплината сред кандидат-студентите. Проведени анкети през различните години сочат, че бъдещите бакалаври най-често ползват като информационен източник кандидат-студентският справочник на УНСС, сайта на УНСС, познати, съобщения в медиите. Анкетираните първокурсници най-често сочат като мотив за избор да изучават журналистика в УНСС качеството на подготовката в УНСС, а икономическото образование е плюс при намирането на работа. Журналистиката е една от трите най-привлекателни специалности в УНСС заедно със специалности като финанси, МИО, маркетинг, туризъм, МО.
            Очакванията към преподавателите са в сферата на професионализма чрез актуални практически и творчески методи на преподаване и добра комуникативност. Голяма част от тях идват с предварителна информация за преподавателския екип, получена най-вече от интернет, и с нагласата това вече сформирано положително мнение да се запази и дообогати през годините на обучение.
За голям процент от анкетираните икономическият университет осигурява по-високо качество на обучение в сравнение с другите висши училища в страната. Според тях УНСС е престижна образователна маркаи дава възможност за продължаване на образованието в чужбина.
Специалност „Медии и обществени комуникации”- УНСС успешно е намерила своята уникална образователна ниша, с която привлича студенти. От общо 169 анкетирани 69,2 % класират специалността като първата най-привлекателна в УНСС. 
Очакванията към преподавателския екип са оформени предварително от интернет форумите и блоговете на студентите-журналистите. Първокурсниците прекрачват Университета с ясната нагласа за актуални и европейски методи на преподаване.
Към 2013 г. бяха увеличени каналите за достъп до разнообразна информация относно специалността, дисциплините, преподавателите, студентите. В онлайн пространството присъства добре информационно захранен сайт, посветен на „строгата“ информация за катедрения живот. Опитът сочи, че много висок процент от студентите виртуално пребивават в социалната мрежа „Фейсбук“ и това насочи екипа към изграждането на страница, в която може да се открие информация за дейността на катедрата, организирани научни мероприятия, чествания във формална и неформална среда, документиране на учебния процес, обяви за работа и стажове и др. Освен академични блогове в рамките на сайта на УНСС, голяма част от преподавателите поддържат и лични блогове, посветени на тенденциите в образованието и обществото. Преподавателите са достъпни онлайн и чрез личните си профили във „Фейсбук“. Създаден е канал в „Ютюб“, в който се качва студентската видеопродукция.
Създадено бе и научното електронно списание „Медии и обществени комуникации“, в което може да се проследи научната продукция на преподавателския актив, но също е отделено място за студентски научни текстове – рубриката „Практикум“ редовно се попълва с публикации, резултат от поставяни задачи по различни дисциплини.
От УНСС са излезли 7 випуска бакалаври по медии и журналистика. Университетът и катедрата явно са на прав път в стратегическия си подход – осъвременени модерни учебни планове и програми, осъществяване на взаимовръзката теория-практика и популяризиране на специалността чрез разнообразни онлайн канали.
Катедрата води и общофакултетна дисциплина „Основи на комуникациите” в специалности като търговия, туризъм, отбрана, съобщения, логистика. Радостно е, че ръководството на факултета и на университета виждат нуждата от предмет, който да даде на студентите от икономическите специалности основна база в областта на комуникацията. Студентите слушат лекции по теория на комуникацията, медийна комуникация и бизнес комуникация. Те бързо разбират огромната полза за тях от базисни знания по комуникация. Осъзнават нуждата от притежанието на добри комуникативни умения, които са едно от важните изисквания в обявите за работа. Започват все по-ясно да осъзнават факта, че като бъдещи мениджъри трябва да са добри в своята позиция и това става с превръщането им в умели комуникатори, както на вербално, така и на невербално ниво.
Започват да се интересуват от допълнителна литература по темата, съумяват да анализират събития и послания, на които преди това не са обръщали внимание, като цяло започват да осъзнават значението на комуникацията, особено в нашия информационен свят. Някои от тях кандидатстват успешно за европейски стипендии именно с разработки по теми, възложени по време на семинарните занятия.
Много добро впечатление прави стремежът им да се подготвят за следващо занимание, както и желанието да обсъждат наученото по време на лекции и упражнения.
Семинарните занятия са изключително диалогични, което студентите оценяват високо. Широко се обсъждат принципите за постигане на ефективна комуникация, като успяват да дадат релевантни примери в защита на тезите си. Мисленето им става аналитично и критично. Упражненията са върху управление и формиране на общественото мнение, определяне на публичния дневен ред, социалните стереотипи в общественото пространство, влиянието на лидерите на мнение по темите на деня, „синдрома за гадния свят” (по теорията на Маккоумбс как медиите селектират и представят новините и в какъв контекст го правят[15]), изследване на информационните стойности на новините.
Сред задачите са планиране на комуникационна кампания, създаване на стратегии за публични въздействия, организиране на ефективна рекламна стратегия, анализ на рекламни послания. Биват насочвани към придобиване на умения за ефективно говорене (писане на реч по конкретен казус), усвояват умения да добавят съдържателна стойност на квалификацията си, да разчитат невербалните знаци и т.н
За това, че дисциплината „Основи на комуникациите” е атрактивна, полезна и актуална, говори редовното присъствие на студентите на лекции и семинари, а също и сравнително високите оценки от теста накрая на обучението. И не последно място – голяма част от тези студенти с икономически профил, заявяват сериозен интерес към магистърските програми в направление „Обществени комуникации и информационни науки“.
 
Бележки под линия:
[1] Fackson Banda (2013). Model curricula for journalism education. A compendium of new syllabi. UNESCO Series on Journalism Education, p. 8.
[2] Пак там
[3] Bronstein, Carolyn, and Stephen Vaughn. 1998. "Willard G. Bleyer and the Relevance of Journalism Education". Journalism and Mass Communication Monographs 166 (June).
[4] Цит. по: Mindy McAdams. “Journalism education: There is no spoon”. http://mindymcadams.com/
[5] Stephen D. Reese. The Progressive Potential of Journalism Education Recasting the Academic versus Professional Debate. The International Journal of Press/Politics 1999; 4; 70-94
[6] Подобна е констатацията и на група експерти, работещи по проект „Модернизиране на академичната учебна програма: стратегия и план за действие”, изработена за Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет
[7] Орлин Спасов. За пропастта между обучението по журналистика и медийната практика: няколко структурни аргумента. В: Публична комуникация, глобализация и демокрация. СУ „Св. Климент Охридски”, ФЖМК. 2006, с. 105
[8] „Специален наръчник: Журналистика на данните или нови начини на писане“. http://bg.globalvoicesonline.org/2012/05/1480
[9] „Бъдещето на журналистиката? В анализа на данни!“. Webcafe/29.11.2010. http://www.webcafe.bg/id_1498248676
[10] Цит. по: Зорница Ганева (2009). Развитие на етнически стереотипи през детска възраст. Валдекс ООД
[11] John Pavlik, in Everette E. Dennis, Phillip Meyer, S. Shyam Sundar, Larry Pry or, Everett M. Rogers, Helen L. Chen, and John Pavlik. "Learning Reconsidered: Education in the Digital Age". Journalism & Mass Communication Educator (winter 2003): 314-15.
[12] По темата вж. още: Стела Константинова. Приложни аспекти на обучението по онлайн медии. (2011) В: Взаимодействието теория-практика: ключови проблеми и решения. Т. 4. БСУ, с. 150-154; Стела Константинова. Функционалност на социалните медии – блогът Mediawe като информационен ресурс и дигитално учебно помагало. В: „Съвременна хуманитаристика“, бр. 1/2011, година III, с. 30-33; Стела Константинова. Онлайн медии. Трансформации. Професионални роли. Компетенции. Изд. Авангард Прима, 2015
[13] През 1892 г. Джоузеф Пулицър пръв говори за необходимостта от университетска подготовка на журналистите. Той предлага да финансира Колумбийския университет, за да бъде открита такава специалност, но среща съпротива в лицето на попечителите на висшето училище. В началото на 20 в. Университетът в Мисури вече има факултет по журналистика, а през 1912 г. такъв открива и Колумбийският университет в Ню Йорк. В България основите на обучението по журналистика се поставят през 1952 г. от Софийския университет.
[14] Auksė Balčytienė, Epp Lauk. Some reflections on journalism education and journalism culture. In: Science journal (Communication and information)/2009, No. 2
[15] Още по темата вж. Светла Цанкова. “Синдромът на гадния свят” – проекции в българските всекидневници“ // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2008, № 1. Available from: [www.media-journal.info]
 
Литература:
1. Breiner, J. Why Journalism Education Faces a Worrisome Future. Global investigative journalism network/September 3, 2013. Достъпно на адрес: http://gijn.org/2013/09/03/why-journalism-education-is-in-trouble/
2. Deuze, M. What is Multimedia Journalism? Journalism Studies, Volume 5, Number 2, 2004, pp. 139–152
3. Deuze, M. Global Journalism Educations. A conceptual Approach. Journalism Studies, Vol. 7, No 1, 2006
4. Glenn, A. Adam. Trending in Journalism Education: Online Degrees; Entrepreneurship; Mobile Design. Pbs.org/01.08.2013 Достъпно на адрес:
3. Huntsberger, M. The New "Podagogy": Incorporating Podcastinginto Journalism Education. Journalism & mass communication educator, winter ‘07
4. Lin, M. A digital journalism blog. http://www.mulinblog.com/
5. Pearson, M. Rethinking quality in journalism education. Ausfralian Journalism Renew, Val. 16 (No. 2) July-December 1994, pp. 67-72
6. Meadows, M. Taking a problem-based learning approach to journalism education. AsiaPacific MediaEducator Issue No.3 July-December 1997
7. Picard, R. Challenges of contemporary journalism education. http://www.robertpicard.net/files/Picard_deficient_tutelage.pdf

 

  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Константинова, Стела.Предизвикателства пред образованието по медии и обществени комуникации // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2015, №23. Available from: [ www.media-journal.info ]
 
 
 

 

дата на публикуване: 20.04.2015, Понеделник, 11:39
прочетена: 8942 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: