The article is focused on the „hot” phase of the Ukrainian crisis as it is covered by the American business and technology news website “Business Insider”.The content of the paper is developed using the method of of discourse analysis, as well as the method of rhetoric and interpretative analysis. The answers of three research questions are provided: what are the images and the suggestions made; what the media messages are; and to what extent the researched media reflections perform as an impartial referee in the conflict.
Key words: Ukrainian crisis, media reflection, media enemy image, negative identity, media message
Украинската криза, продължаваща вече втора година (от 21 ноември 2013 г.) е тема, чиято важност и актуалност е обусловена както от все още активните бойни действия в Източна Украйна (въпреки двете подписани споразумения за прекратяването им), така и от удължените до януари 2016 г. икономически санкции срещу Русия, наложени от ЕС и САЩ. Кризата наистина се смята за най-острата конфронтация между Русия и Запада от времето на Студената война. Диаметрално противоположни са и интерпретациите за случващото се. А представяйки света чрез езика, както политиките, така и новините, налагат различни социални, икономически и политически ценности. Настоящето изследване си поставя за цел да проследи медийната рефлексия на американската електронна медия „Бизнес инсайдър” по време на т.нар. „гореща фаза” от конфликта, като анализира тенденциите в медийното отразяване и поддържаните ценности и нагласи [1].
ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО е отразяването на украинската криза за период от шест седмици от популярния американски сайт за бизнес и технологии „Бизнес инсайдър”.Изборът на медия се основава на разбирането, че като интернет портал с икономически профил, „Бизнес инсайдър” отразява позицията на бизнеса и корпорациите, което би трябвало да предполага липса на политическо пристрастие.
ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО са всички интерпретативни (двадесет и един) текста на „Бизнес инсайдър”, публикувани в периода 28 юли – 5 септември 2014 г. Обхватът на изследването е определен с аргументацията, че на 28 юли 2014 г., десет дни след свалянето на малайзийския самолет МН17 на територията на Източна Украйна, САЩ и ЕС за пръв път координират действията си срещу Русия, обявявайки едновременно нови икономически санкции срещу ключови сектори на руската икономика. А на 5 септември 2014 г. в Минск, с посредничеството на ОССЕ, е подписано първото споразумение между страните за прекратяване на огъня в Украйна.
Като основна единица за анализ се приема целият текст на публикацията – включително заглавието и придружаващата я иконична информация. Вземат се предвид също както контекстуалната натовареност и невербално изразените внушения и оценки, така и ключовите думи и фрази, думите с най-висока честота на употреба – обикновено недвусмислен белег на идеологически акцент.
Отговорът на въпроса какви послания и внушения се правят, какви ценности и нагласи се поддържат и рекламират, се търси с уговорката, че рецепцията на публикуваните текстове преминава през превода и евентуалните различия в пресупозициите.
Като се имат предвид формулираните цел, предмет и обект на изследването, основната съвкупност от използваните методи и техники са мониторинг, дискурс анализ, реторичен и интерпретативен анализ.
„Бизнес инсайдър” („Business Insider”) е популярен американски сайт за бизнес и технологии, базиран в Ню Йорк и издаван на четири континента. Основан е през 2007 г. от бившия топ анализатор на Уолстрийт, Хенри Блоджет. В момента е най-големият сайт за бизнес новини в мрежата, сумиращ в същото време и топ новините от интернет пространството. По данни на финансови анализатори за 2014 г., уебтрафикът на „Бизнес инсайдър” е съпоставим с този на „Уолстрийт джърнъл”. Същевременно анализите и коментарите на „Бизнес инсайдър” са цитирани често и от други, големи и престижни издания, като в. „Ню Йорк таймс” например [2].
В медийния наратив на „Бизнес инсайдър” за кризата през целия изследван период, руско-украинският конфликт се разглежда през призмата на т.нар. американско кредо. Могат да бъдат проследени две основни интерпретативни линии, характерни и за приказните и митологични сюжети – представянето на Русия/Путин като заплаха, като опасност, като агресор, нарушаващ както международни спогодби, така и основните принципи на кредото и мисията на САЩ като водачи в глобалната политика да защитят мира и демократичните ценности и да въздадат справедливост.
Намесата на САЩ и ЕС в кризата се представя именно като преобразуваща света в съответствие с американските ценности – свобода, равенство, демокрация, граждански права, върховенство на закона. Същевременно конфликтът се поставя и в рамката на опозицията „ние – те”. „Ние“ (САЩ) сме, които искаме да имаме неща като свобода на пресата, гражданско общество, честни избори, докато „те”, (Русия/Путин), подриват устоите на демокрацията и нарушават същността на европейския цивилизационен избор, нарушават основните принципи на кредото.
„Обама разкритикува режима на руския президент Владимир Путин, като описа разликата между „демокрации” и „авторитарни” правителства. Той каза, че Америка и другите страни, не се „страхуват” да имат нещата, включващи „честни избори”, „свободна преса”, „оживен дебат”, „достъп до Интернет”, и „силно гражданско общество” „Нашият начин винаги ще бъде по-силен”, заяви Обама.” [3]
И не само това. „Ние” трябва да ги спрем, защото „те” са тъмното минало, „ние” трябва да защитим „правилните“ ценности. Затова се представят „общи интереси“, наречени „наши“ — на Запада, на международната общност, на ЕС и САЩ. В този контекст, принципите на американското кредо, са и указания как трябва да бъде реорганизирано украинското общество [4]. Борави се с идеологеми, за да се формира нагласата, че политиката на Путин е разрушителна, вредна и противостояща на интересите на демокрацията и свободата. В Кремъл не зачитат истината, те са мрачни и ретроградни. Така направените внушения полагат конфликта и в морално-етичната ос на доброто и злото.
„В речта си Обама заяви, че всички твърдения на Кремъл са неверни. Той описа стратегията, използвана от Русия и бунтовниците като „тъмна тактика от миналото на Европа, която трябва да бъде оставена в далечната история.” [5]
Затова и представителите на вражеския „друг” трябва да понесат тежко наказание. Негативната конотация на думата „наказание” от една страна носи внушението за извършено престъпление (Достоевски), а от друга – за справедливост и възмездие. Справедливост, която САЩ като водач, определящ глобалната политика, трябва да въздадат.
„Президентът Барак Обама обяви във вторник нова серия от, както той ги нарече „значителни” наказателни санкции срещу Русия и президента Владимир Путин заради продължаващото участие на страната в дестабилизиращата криза в Украйна и подкрепата й за проруските сепаратисти в източните райони на страната. „Днес е напомняне, че Съединените щати наистина мислят онова, което казват”, заяви Обама по време на пресконференция от Южната морава на Белия дом.” [6]
Символът на идеологическото противопоставяне, Студената война, се споменава няколко пъти в коментарните публикации в различен контекст. От една страна като маркер за острата конфронтация:
„Напрежението между Запада и Русия достигна най-горещата си точка от Студената война насам.” [7]
„Взети заедно, те представляват най-обхватните санкции от страна на САЩ и ЕС, налагани на Русия след края на Студената война”. [8]
„Висш представител на американското управление каза пред репортери във вторник, че Русия днес ще бъде по-изолирана откогато и да било след края на Студената война.” [9]
А от друга страна – като сигнален маркер за опасно „déjà vu”, с ключовите думи „нова”, „отново”. Коментарите поставят събитията в идеологическата перспектива на Студената война, като се подчертава както ценностната ориентация на избора, така и последиците от него:
„Това е избор, който Русия и президентът Путин в частност, е направил”, каза Обама, добавяйки, че „не трябва да бъде по този начин. Днес, Русия отново се изолира от международната общност, връщайки се с десетилетия назад от истинското си развитие.” [10]
Заедно с цитиранията на американския президент Барак Обама, се правят позовавания и на други лица от висшия ешелон на американската политика (американският държавен секретар Джон Кери, сенатор Кели Айът), както и на различни геополитически или военни експерти (президентът на Евразийската група Йън Бремер, Върховният главнокомандващ силите на НАТО ген. Филип Брийдлав). Така в общото послание на медията се поставя акцент върху автентичността на словото, като всяко позоваване е персонифицирано и му се придава фактологичност, достоверност и авторитетност. Липсват обаче позовавания и изявления на другата страна, които да балансират и уравновесят журналистическия контекст. По такъв начин акцентът отново е поставен, от една страна, върху ролята на Съединените щати за международната сигурност и свободното развитие на другите нации, и агресивното, застрашаващо общата сигурност поведение на Русия, от друга. А формираните обществени нагласи са в споменатата рамка на „прекрасните ние – омразните те”:
„Сенатор Кели Айът каза в понеделник по повод съобщенията за увеличаване на руските войски по границата: „Украинският народ е решен да рискува живота си, за да защити страната си от агресията на Путин, но украинското правителство отчаяно се нуждае от помощ”. [12]
„Геополитическият експерт, президентът на Евразийската група Йън Бремер каза пред Business Week миналата седмица, че руското решение да засили рязко участието си поставя Порошенко в ъгъла принудително. Бремер посочи, че Порошенко най-вероятно ще се стреми към бързо решение за прекратяване на огъня, за да предотврати пълния колапс на икономиката на страната си”. [13]
По същия начин се използват и заглавията като манипулативна техника. Например „Кери към Русия: Спрете да лъжете”, изпълнява ролята на лийд, но и категорично насочва към изграждането на мнение.
„Кери не е приел отричането на Лавров, че тежкото въоръжение, идващо от Русия допринася за конфликта и е поискал от него „да спре притока от ракети и артилерия от Русия към Украйна и да започне да допринася за деескалиране на конфликта”. [14]
Така в съвкупното медийно послание на интерпретациите, САЩ и страните членки на ЕС са защитниците на истината, на каузата на свободата, демокрацията, териториалната цялост и суверенитета на Украйна, на „правилните” вярвания и ценности, докато Русия е агресорът, който ги нарушава/отхвърля.
„Америка и страните-членки на ЕС имат обща визия за една Европа, която е цялостна, свободна, и в мир. Тази визия е застрашена от руската агресия срещу Украйна” [15].
Най-използваните ключови думи, с морфологични разновидности, са думите „агресия”, „агресор”. Същевременно се нагнетява напрежение със заплахата от разработваното ново руско ядрено оръжие. В основата на тази пропагандна техника е страхът, страх от военната мощ на врага, отново представен като агресивен и непредвидим:
„Като пореден знак за влошаване на руско-американските отношения, Москва е нарушила Договора за ядрено оръжие със среден обсег на действие... Русия разработва наземна ракета, наречена R-500 или Iskander–K, с обсег, забранен от договора... Таймс отбелязва, че договорът, подписан от президента Роналд Рейгън и президента Михаил Горбачов през 1987 г. е спомогнал да се сложи печат върху края на Студената война и е смятан за крайъгълен камък в американско-руските усилия за контрол на въоръжаването... Върховният главнокомандващ силите на НАТО, ген Филип Брийдлав, е заявил пред Таймс през април, че нарушението ще изисква отговор, ако не се прекрати”...Русия е изразила интерес към прекратяване на споразумението, а руският президент Владимир Путин е описал решението на Горбачов да го подпише, най-малкото като спорно.” [16]
По такъв начин се формира вражеският образ на Путин и Русия, които отново са идеалният враг за САЩ, така както го дефинира Хънтингтън – „идеалният неприятел на Америка трябва да бъде идеологически враждебен, расово и културно различен и силен във военно отношение, за да представлява действителна заплаха за американската сигурност” [17]. Заплахата от разработването на забранено ядрено оръжие от страна на Русия реанимира този образ. Още повече, при представени доказателства за вражеско поведение:
”През последните няколко седмици Русия рязко повиши участието си в конфликта. По данни на НАТО от миналата седмица повече от 1 000 руски бойци са пресекли границата към Украйна, а по последни данни числото е по-голямо. Според „Файненшъл таймс” представители на НАТО са казали в петък, че над 3 000 руски бойци се намират в Украйна. Това означава, че в битката участват повече руски бойци, отколкото сепаратисти.” [18]
Доколкото в коментарите са представени позиции и изявления и на останалите страни в конфликта, то те още повече дебалансират журналистическия контекст, като затвърждават представата за Русия като страна, следваща агресивната си имперска политика и чрез домогване до чужда територия:
„Целта на Путин е федерализация и по някакъв начин създаване на автономна област в Украйна, което ще повлияе на цяла Украйна политически, военно и икономически. Така, обвързвайки я с Русия, ще попречи на цяла Украйна да върви към Запада без да се консултира с Кремъл и с Путин, заяви пред „Ню Йорк таймс” Александър Баунов, руски писател и политически коментатор”. [19]
„Юрий Луценко, влиятелен съветник на украинския президент Петро Порошенко, оглавяващ неговата партия за изборите, написа в неделя, че идеята за създаване на автономна област в източната част на страната ще бъде „раков тумор в украинския организъм.” [20]
Така „гласовете” на експертите от всички страни в конфликта представят политиката на Путин като иредентистична, вероломна и враждебна спрямо Запада. Политика, която поставя Украйна в зависимост и подлага международната сигурност и мира на дългосрочно изпитание:
„Целта на Путин в Украйна може да включва създаване на замразен конфликт с отцепилия се в югоизточния ъгъл на Украйна регион, или пък създаването на мост по земя с Крим (анексиран през март). Последният вариант ще увеличи значително военното напрежение. Във всеки случай, всички знаци сочат към продължителна битка между Русия и Запада, така както Путин налага волята си.” [21]
Отново се повтаря и лайтмотива, че в тази битка именно САЩ и НАТО са надеждният партньор, натоварен с мисията да защитават изконното право на независимост на Украйна.
„Вие загубихте веднъж независимостта си. С НАТО никога няма да я изгубите отново.” [22]
Най-въздействащи обаче с наситената си емоционалност, с драматизирането и използването на субективна стилистика, са репортажите от мястото на бойните действия, направени по повод приетия на 5 септември 2014 г. мирен план, който да сложи край на петмесечните боеве. Още заглавията, обикновено контекстуален ключ към медийното внушение, насочват към заемане на определена позиция с използването на оксиморон – „Чуйте звука на прекратения огън: руските бомбардировки разлюляха украинското примирие“.
„Репортер на Ройтерс видя стълбове от черен дим, изпълващ небето близо до летището, което се намираше в ръцете на правителствените сили. „Чуйте звука на прекратения огън“, пошегува се един въоръжен бунтовник – „Същинска битка става там.“ [23]
С това се придава достоверност на позицията, че Украйна е жертва на руското вероломство, а читателят „се пренася” на мястото на случващото се. Репортажът претендира за обективност, като посочва обвиненията и на двете страни за нарушаването на примирието:
„И двете страни настояваха, че стриктно спазват прекратяването на огъня и обвиняваха противника си за нарушенията му. „Доколкото знам, украинската страна не съблюдава примирието. Имаме ранени от нашите на различни позиции. Ние спазваме прекратяването на огъня“, каза пред Ройтерс вицепремиерът на самопровъзгласилата се „Донецка народна република“, Владимир Антюфеев. По-рано правителствените сили казаха, че са попаднали под артилерийски обстрел източно от Мариупол, важно пристанище за украинския износ на стомана.” [24]
Контекстовото внушение обаче е, че на украинските бойци не им е до шеги.
„Те, терористите, руснаците, се опитват да ни изплашат. Те не уважават примирието. Те лъжат през цялото време. Те са хора без чест“, казва Славик, украински войник, въоръжен с картечница. „Напуснахме този район онзи ден. Всички ни видяха да изтегляме танковете, съобразно примирието. Оставихме само леко въоръжени хора на пропускателните пунктове и тези чудовища нарушиха всяка дума от споразумението.“ [25]
На езиково ниво лексеми като „терористи“ и „чудовища“, всъщност „правят“ политика, като имплицират засилена застрашителност и враждебност във възприемането и декодирането. Техниката на манипулация се основава на разбирането, че въвличането във военни конфликти е винаги нежелано, а най-ефикасното средство, за да се оправдае това, е страхът – хората трябва да бъдат изплашени. Да се направи така, че когато „ние” нападаме и унищожаваме някого, да изглежда като че ли всъщност се защитаваме от „тях” – страшни агресори, терористи, чудовища и пр. Поради това образът на проруските сепаратисти е дехуманизиран, демонизиран.
Всъщност основен мотив в повечето коментари и анализи е именно този за лъжата, за измамата, за прикриването на истинските намерения и цели от страна на Русия, за непредвидимостта на нейните политически действия.
„Белият дом е открито разтревожен за намеренията и целите на една инвазия под прикритието на „мироопазваща” операция. „Ние сме свидетели на значителното повторно натрупване на руски войски по границата, потенциално позициониране от страна на Русия за така наречената хуманитарна и мироопазващи намеса в Украйна”, заяви помощник-съветникът по национална сигурност Тони Блинкен миналата седмица”. [26]
„Русия има регистрирана злоупотреба с термина „мироопазващи” като прикритие за незаконна военна интервенция и окупация”, каза служителят. „Като се има предвид нейния незаконен опит за анексиране на Крим, който ние не признаваме, дълбоко обезпокоително е да чуем всяко обсъждане за руски „миротворци” на украинска територия. Тези обсъждания са дестабилизиращи и безполезни.” [27]
Ключовите думи „злоупотреба”, „прикритие”, „незаконен опит”, както и поставянето на думата „миротворци” в кавички, придават негативна конотация на действията на Русия – страна, която в политиката си нееднократно разчита на измамата и лъжата. На Русия се гледа през традиционния за Студената война обектив, а формираните русофобски нагласи успешно реанимират образа на врага в лицето на Русия и Путин.
В заключение в медийната рефлексия на „Бизнес инсайдър” на руско-украинския конфликт липсва баланс при представяне на различните гледни точки. В изследваните интерпретации ясно се противопоставят позициите на САЩ/ЕС от една страна, и на Русия, от друга. Образът на САЩ/ЕС е идеализираният образ на защитник на мира, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, на традиционните ценности на американското кредо, на водач, определящ глобалната политика и преобразуването на Украйна в съответствие с тези ценности. Русия е представена във вражеския образ на агресор, нарушаващ международни спогодби, като оруеловска страна на пропагандата и невъзможната критичност, а Путин – като заплаха, като диктатор, обсебен от месиански фикс идеи за възстановяване на предишната мощ на съветска Русия. Общото изразено отношение, независимо от икономическия профил на изданието, е силно пристрастно, водещата интонация противопоставя САЩ и Русия както цивилизационнои идеологически, така и морално-етично, като във върховите моменти на медиен драматизъм се използва символът на Студената война. Използваните пропагандни и манипулативни техники налагат определен модел на интерпретации и обществени нагласи, спомагащи за формиране на вражески нагласи спрямо Русия и Путин. Вероятно причините за това са много по-дълбоки от представените на „Евромайдан” на 21 ноември 2013 г. Сред най-често споменаваните е енергийната конкуренция между Русия и САЩ, след пробива в технологията на фракинг за добив на шистов газ. Факт е обаче, че чрез медийните си интерпретации „Бизнес инсайдър” се превръща в инструмент на т.нар. „мека сила" – контрол върху историята и интерпретацията на случващото се в Украйна.Контрол, който в новите „хибридни“ войни се превръща в основен инструмент за геополитическо господство.
Бележки
[1] Изследването е извършено с любезното съдействие и в рамките на Проект “Бъдеще за миналото: култура на “меката сила” в контактните зони”, Университетски комплекс по хуманитаристика “Алма матер”, СУ “Св. Климент Охридски”.
[2] Вж. Business Insider[online]. 20June 2015. [cited 20.06.2015]. Available from:http://www.businessinsider.com/.
[3] Walker, Hunter. Obama Calls Out Russia`s `Brazen Assault` On Ukraine. Business Insider [online]. 3September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/obama-this-is-a-brazen-assault-on-ukraine-2014-9#ixzz3D0oQx8Z3.
[4] Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка. София, Обсидиан, 2005, с. 422.
[5]Walker, Hunter. Obama Calls Out Russia`s `Brazen Assault` On Ukraine. Business Insider [online]. 3September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/obama-this-is-a-brazen-assault-on-ukraine-2014-9#ixzz3D0oQx8Z3.
[6]Logiurato, Brett.Obama Announces The Most Punishing Sanctions Yet On Russia — Says They`ll Have A „Bigger Bite”. Business Insider[online]. 29July 2014. [cited 15.08.2014]. Available from: http://www.businessinsider.com/obama-russian-sanctions-ukraine-statement-july-29-2014-7.
[7] Пак там.
[8] Пак там.
[9]Logiurato, Brett. Russia Calls For Emergency UN Security Council Meeting As Troops Fortify On The Border. Business Insider [online]. 5August 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/russia-un-security-council-ukraine-invasion-2014-8.
[10]Logiurato, Brett. Russia Is `Ready` For Battle In Ukraine. Business Insider [online]. 5August 2014. [cited 01.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/russia-troop-buildup-in-ukraine-invasion-coming-putin-obama-2014-8.
[11]Logiurato, Brett.Obama Is Facing A Stifling Dilemma On Russian Sanctions. Business Insider [online]. 29July 2014. [cited 15.08.2014]. Available from: http://www.businessinsider.com/obama-dilemma-on-russian-sanctions-putin-ukraine-2014-7#ixzz3B7KWeti4.
[12]Isachenkov, Vladimir.Putin Is Preparing For A Long Fight In Ukraine. Business Insider [online]. 2September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/putin-is-preparing-for-a-long-fight-in-ukraine-2014-9#ixzz3D0Qviq8p.
[13] Logiurato, Brett, Michael Kelley.Kerry to Russia: Stop lying. Business Insider [online]. 27July 2014. [cited 10.08.2014]. Available from: http://www.businessinsider.com/kerry-to-russia-stop-denying-that-youre-meddling-in-east-ukraine-2014-7.
[14]Walker, Hunter. Obama Calls Out Russia`s `Brazen Assault` On Ukraine. Business Insider [online]. 3September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/obama-this-is-a-brazen-assault-on-ukraine-2014-9#ixzz3D0oQx8Z3.
[15]Michael B Kelley. US Says Russia Tested Illegal Cruise Missile. Business Insider [online]. 28July 2014. [cited 15.08.2014]. Available from: http://www.businessinsider.com/the-us-says-russia-violated-a-nuclear-arms-treaty-2014-7#ixzz3B7LJPKz2.
[16] Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка. София, Обсидиан, 2005, с. 328.
[17] Logiurato, Brett. Cease-Fire in Ukraine. Business Insider [online]. 5September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/ukraine-ceasefire-announced-2014-9#ixzz3D6j0GdNA.
[18] Kelley, Michael. Putin`s Plan For Ukraine, In One Sentence. Business Insider [online]. 8September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from: http://www.businessinsider.com/putins-plan-for-ukraine-in-one-sentence-2014-9.
[19] Пак там.
[20] Пак там.
[21] Walker, Hunter. Obama Calls Out Russia`s `Brazen Assault` On Ukraine. Business Insider [online]. 3September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/obama-this-is-a-brazen-assault-on-ukraine-2014-9#ixzz3D0oQx8Z3.
[22]Baczynska, Gabriela, Aleksandar Vasovic.`Listen To The Sound Of The Ceasefire`: Russian Shelling Shakes Ukraine Truce. Business Insider [online]. 7September 2014. [cited 15.09.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/listen-to-the-sound-of-the-ceasefire-russian-shelling-shakes-ukraine-truce-2014-9#ixzz3D6kSzdu5.
[23] Пак там.
[24] Пак там.
[25]Logiurato, Brett. Russia calls for UN Security Council to hold emergency meeting on Ukrainian crisis. Business Insider [online]. 5August 2014. [cited 15.08.2014]. Available from:http://www.businessinsider.com/russia-un-security-council-ukraine-invasion-2014-8#ixzz3B1r2ksN1.
[26] Пак там.
Библиография
1.Почепцов, Георгий: „Украине нужен свой массовый герой книг и фильмов, без которого не бывает ни одной сильной нации” // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 01.04.2014. <http://www.newmedia21.eu/analizi/georgij-pocheptsov-ukraine-nuzhen-svoj-massovy-j-geroj-knig-i-fil-mov-bez-kotorogo-ne-by-vaet-ni-odnoj-sil-noj-natsii/> (25.11.2014).
2.Проданов, Васил. Битките за историята и конфликтите на идентичности. Nota Вene [online].Бр. 28. [cited 15.05.2015]. Available from: http://notabene-bg.org/read.php?id=321
3.Stent, E. Angela. The Limits of Partnership: U.S.-Russian Relations in the Twenty-First Century. Princeton University Press, 2014;
4. Христов, Чавдар. Войната на идеите. София, Университетско издателство, 2014.
5.Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка. София, Обсидиан, 2005.
дата на публикуване: 01.08.2015, Събота, 12:19
прочетена: 5940 пъти
нагоре