История

    Първоначинателят на българската журналистика Константин Фотинов портрет не ни е оставил. Словесно го е нарисувал Сава Доброплодни така: “На ръст нисичък, колкото мене, на лице сухичък, с бръснати  мустаци и брада. Не беше черноок – повече беличък, русичък, косите кратки. Носеше френски дрехи и правеше много стран-но впечатление, гдето беше бръснат. Искаше, види се, да се показва като англичанин”1. Тъпчилещов го помни: „късичък, сухичък, ингилиз цял.

    Винаги ходеше с висока капела и фрак. Приказваше хубаво, но членове не можеше да употребява”2. Облеклото му „ала франга” и цилиндра Надя Данова ги свързва и с  по-големите изисквания към учителите, включително по отношение на външния вид, в град като Смирна3. Протестанският мисионер Илайъс Ригс дава следния щрих: “Аз се запознах с К. Фотинов в Смирна през 1842, дето хората го знаяха за един ученолюбив човек и го почитаха за кроткодушието и християнската му набожност”4. Бенджамин Баркър, представител на Библейското общество  за Европейска Турция в Смирна, пише, че Фотинов е образован човек, преподавател по старогръцки5.

      Впечатлението за модерност от външния портрет на Фотинов се засилва при навлизането във вътрешния му мир през неговото книжовно  дело. Любознателна толерантност може би са подходящите ключови думи. Навярно той се е заселил  в Смирна, този цветущ космополитен град, и заради европеизираното общество, верската и етническа търпимост.

      И все пак Фотинов е в полосата на сблъсъка между православието и протестанството. Една от така да се каже институционалните реакции в това направление е Църковната духовна централна комисия, създадена през 1836 г. от патриарх Григориос VI,  за противодествие на протестанските мисионери. Тя играе ролята и на цензура заедно с  филиалите си  в по-важните градове на Османската империя. Една от неформалните реакции е слухът, пуснат сред читателите на Фотиновото сп.”Любословие”, първото ни периодично издание, че който се запознава с него домът му ще загуби берекет, защото под сурдинка пръскало протестанството. Между впрочем общественият дебат “за” и “против” идеите на евангелизма сред възрожденските българи , който по-късно през 60-те и 70-те години на XIX  век е  на страниците на възрожденския ни печат като част от нападките срещу чуждите пропаганди, изиграва известна роля за популяризирането на тези възгледи и за еманципиране мисленето на българите6. 

    Така че Фотинов, този кротък човек, ще да е имал доста силна воля и характер, за да се осмели да пионерства и чрез просвещенско общуване с протестантските мисионерства. В този смисъл Ригс ни е оставил и следното красноречиво свидетелство: „Човек с простички навици, отдаден на подобрението на състоянието на своите сънародници, малко запознат с чужденците и понякога подозрителен към тях, макар и в работата им по Библията да признава техните възвишени цели, а що се отнася до Библейските дружества и техните сътрудници, да вижда в тях истински приятели на своя народ”7.

     Първите контакти на Фотинов с мисионерите са през 1834 г. в лицето на Бенджамин Баркър, представителят на Библейското общество  за Европейска Турция в Смирна.  Българинът му предлага да преведе сам на родния си език Новия завет. При сравнението обаче на неговия пробен превод с този на Сапунов се оказва, че вторият е на по-достъпен език. През 1838-1839 г.  по поръка на Баркър Фотинов надзирава  в печатницата на Дамянос работата около Новия завет, преведен от Неофит Рилски8.      

Фотинов работи активно и с друг американски протестански мисионер -  Илайъс Ригс, от 1842 до смъртта си през 1858 г. Тогава Библейското общество в Смирна в лицето на Ригс сътрудничи с Фотинов във връзка с превода на цялата Библия – темелният проект по това време на протестантските мисионери спрямо българите. Наред с това дело Ригс съдейства на Фотинов за неговата география, която излиза през 1843 г. под заглавие „Общое землеописание”. Илюстрованият материал (повече от 70 единици) е предоставен от Ригс.

Американските мисионери допринасят с печатарската си техника и с илюстрации за още няколко книжовни дела на Фотинов: съставения от него „Болгарский разговорник” (1845 г.), преводите  „Душесловие за поучение на децата”(1852) и „Псалтир или книга псаломска” (1855)9. Фотинов пък помага на Ригс за издаде през 1844 г. българска граматика на английски език10. От голямо значение е, че тези контакти водят до взаимно опознаване;  разбира се – към българите се насочва новоформирано отделно пропагандно направление11. Румен Генов отбелязва: „Освен това се стига до пряко присъствие на Америка в  българските земи, най-вече духовно и културно. Негови носители стават американските протестантски мисионери, които започват да действат  в българското общество от средата на ХIX век. Наред с прозелитизма, с опитите да превърнат българите в „добри протестанти”, мисионерите развиват и мащабна за времето си просветна и куртурна дейност. Ако по отношение на  приобщаването на българите към реформираните църкви усилията им дават сравнително скромни плодове, то във втория случай резултатите са значими.”12

Може да се каже, че взаимодействието на Фотинов с мисионерите е на базата на просвещението. Навярно и той е оценил това, за което Тодор Икономов по-късно пише:”...протестантите са се отървали от някои черковни и богуслужебни злоупотребления, защото по-напред са си просветили ума с учение; нека им подражаваме в това, наместо да тичаме подир тях сляпата”.13 От друга страна още преди Кримската война (1853-1856) мисионерският вестник “Мишинари хералд” пише, че “българите ще станат най-влиятелната нация в Европейска Турция”14. „Американските мисионери първи въвеждат в обръщение и понятието “български въпрос” и силно негодуват, че английската политика по това време не отчита и не разбира ролята на българите в бъдещето на Балканите.”15

 Фотинов използва няколко благоприятни фактора, създадени от протестантските мисионери, за да постави „камен уголний” (по неговите думи) за българите – първото им периодично издание сп.”Любословие” (1842, 1844-1844, Смирна). Затова, разбира се, е нужна печатница с кирилица. На корицата на „Любословие”  четем: „Смирна. В печатница А. Дамянова”. Православният грък Антониос Дамян (Дамянос) получава  донесеното през 1836 г. от Халок ново оборудване от САЩ и прави печеливша компания с Джозая Брюър16. На тази мисионерска преса са отпечатани освен преведеният на български Нов завет и множество български книги, сред тях и Фотинови, включително и сп. „Любословие”.
За прототип  на „Любословие” служи мисионерското списание на гръцки език „Апотики тон офелимон гносеон” („Съкровищница на полезни знания”, започнато през 1837 г.), в него Фотинов е бил коректор. Между впрочем преди това с подкрепата на английските и на американските мисионери в Смирна са се появили първият тукашен гръцки вестник (”Приятел на младите” – през 1831 г.) и  в. „Звезда на изток” (от 1833 г., на английски и на гръцки”)17.

Но както подчертава и Джеймс Кларк „Съкровищница на полезни знания”, „гръцкото периодично издание [...] е модел за Фотинов, но в никакъв случай не е негов единствен източник [...]”. 18 Общото между двете списания е в графичното оформление, в композирането на книжките, в заемки на илюстрации, в преводни публикации. Още при старта на „Любословие” първоначинателят на журналистиката ни Константин Фотинов посочва стези (пътища) за успехи на разни народи по света, направления към модерност. Например в първата програмна статия в нашата журналистика, публикувана в пробната книжка на сп.”Любословие” (1842 г.), той прави сравнение с ролята на пресата при “англичаните, отоманците, арменците, евреите” в “просвещената, люботрудната и прехвалната Европа”19.  През Възраждането развитието на периодичния печат се сочи като един от най-важните показатели за степен на развитие на културно и обществено ниво20.
Но Фотинов не използва за сп.”Любословие”  материални средства от мисионерите в Смирна. За това свидетелства и писмо на Ригс от 5 юни 1844 г. до Лео Винер, професор в Харвардсия университет:

„Изпращам Ви образец от българското месечно списание, което се издава тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени директно от нашето гръцко списание („Съкровищница на полезни знания” - б.а.). То е продукт на тази работа, като по никакъв начин ние не подкрепяме  финансово неговото издаване. Това е един вид илюстрация на косвените влияния на мисионерската работа в тези райони.”21

В този смисъл сред идеите на Просвещението, инфилтрирани в „Любословие”, са например принципите на протестантската етика при изграждането на буржоазния морален кодекс, предадени чрез бележитите представители на американското просвещение, бележитите политици Бегджамин Франклин и Томас Джеферсън22. Фотинов публикува през 1844 и през 1846 г. в „Любословие” откъси от „Алманаха на добрия Ричард”, „Съветите към младия търговец” от Франклин и десетте правила на Джеферсън23.  „Той отпечатва в „Любословие” именно текстове, които по достъпен и непосредствен начин внушават трудолюбие, сдържаност, аскетизъм, пестеливост по отношетние на времето и парите, почтеност, самостоятелност, прецизност на труда - качества, необходими на човека при новите обществени и стопански условия. [...] Заслужава да бъде подчертано, че именно в своя превод „Съвети към младия търговец” Фотинов въвежда в българската книжнина термина „капитал”, свидетелстващ за еволюция в понятийния апарат, свързана с промяната в стопанския живот”.24

Всичко това, разбира се,  е потопено в енциклопедичното съдържание на списанието: просвета и образование, исторически, филологически знания, възпитание, география, търговия, земеделие,  етика, религия, естествени науки, хигиена, художествена литература, любопитни четива, анекдоти, частни съобщения, обяви и др. В „Любословие” са представени също с  просвещенско любопитство бисери на източната мъдрост (”пословици аварийски”, „индийски разуми, „кинский разум”), което показва отвореност на  Фотинов към духовните ценности и на нехристиянски народи25. В списанието ясно се вижда движение към всичко ново и напредничаво26.

Но не изглежда случайно това, че първоначинателят на журналистиката ни разчита за материалното осигуряване на сп. ”Любословие” на абонамента и преди всичко на спомоществователи-сънародници. На първо място сред тях – на  Рали Хаджи Мавриди, шуменски търговец в Цариград.  Една поръка на Васил Априлов (която той отправя от Одеса) разкрива обаче сложността и на тази ситуация. За нея научаваме от писмо до Фотинов от март 1844 г. от  Гавриил Моровенов - търговец от Пловдив, настоятел на „Любословие”27, който по това време е в Цариград. Ето и препредадената от Моровенов препоръка на Априлов до Фотинов:
„Поздрави на господин Фотинов. Русите повече от всички други народи изучават славянството, непрекъснато пишат книги, а в списанията си [поместват] новите открития и пр.

Точно българинът журналист не трябва да бъде чужд за тях. Ако господин Фотинов познаваше руските сведения, неговата география щеше да има по-убедително място и пр. Може би, когато периодичното издание, с което се занимава, набира знания единствено от Запад, няма да е толкова приятно за нашите сънародници, колкото ако се беше прославило със славянски идеи и пр. Ако господин Фотинов няма някаква подкрепа от английското общество28 за отпечатването, нима няма да му е по-изгодно (имам предвид да набере достатъчно спомоществователи в Турция) да издава списанието в Одеса, като получава необходимите сведения и от Смирна. Тук разходите за препитание са различни: учещите се младежи плащат месечно от 20 до 50 рубли с жилище и пране. Печатът заедно с хартията – 40-50 р. За печатарската кола.

Тук лесно се запознава с периодичните издания и с книгите, от които лесно събира материала – нещо, което не може да има в Смирна и Цариград, тъй като те трябва да бъдат закупувани и това може би няма да му е изгодно и пр. Учещите тук млади хора могат да поместват различни статии в списанието и то, като се усъвършенства, ще събере доста спомоществователи. Това казвам и нека той съди кое е най-доброто за него.” Това е мнението на господин Априлов, обаче тези, които са в Турция, мислят по различен начин по тези неща.”29 С последното изречение Гавриил Моровенов явно е държал да подчертае по-различното мнение от това на Априлов.

Според Надя Данова стремежът на Фотинов да запази своята независимост е една от причините да остане до края на живота си в Смирна30. Така че тази позиция на Фотинов, добре изразена и в сп.”Любословие”, го е поставяла в твърде сложна ситуация: между явна цензура (на Османската власт, на  Гръцката патриаршия и на създадената към нея за противодествие на протестанските мисионери Църковната духовна централна комисия), на гласен и негласен натиск в сблъсъка между православие и протестанство, между Запад и Изток, между напъна за модернизиране на манталитета и назадничавост. 

В този смисъл е интересно да се цитира мнението на основателя на академичната историческа българистика в САЩ Джеймс Франклин Кларк: „Българите са доволни, че в неговите работи (на Фотинов – б.а.) няма протестантско влияние въпреки деловите му връзки с тях. При все това Фотинов истински разбира духа на протестанизма и хуманизма, който не е нито сектантски, нито продиктуван от фанатизъм, и признава,  че този дух е довел протестантските мисионери в Османската империя, и че на него се дължи голямото им влияние върху духовното и интелектуалното възраждане на християните в Ориента. В „Любословието” на Фотинов няма нищо неправославно, но и нищо, което може да бъде наречено антипротестантско.”31

Сред многостранната информация, която дава Фотинов по всякакви въпроси, е и „Разделение на сичките жители според верата им” - на с. 8 в книжка първа на „Любословие” от 1844 г., първата му годишнина.  В следващата, втора книжка, започва публикацията „Християнство” с подзаглавие „Восточная церков”. А в следващата, трета книжка от същата година, е дадена информация за протестантите под заглавие „Християнство и Западна церков”.
Вероятно отстояването на независима позиция от страна на Фотинов е свързано и със съзнанието за историчност, за пионерска значимост  на делото му. Още на корицата на втора книжка на „Любословие” (1844) четем: „Испитайте32 писания, в них же ко обръщете живот вечний, и сокровище неизчерпаемое.”

Красноречиво е обявлението, с което завършва последната, 24 книжка на списанието. В него Фотинов споделя намерението си да издаде таблица със заглавията на публикациите в двете му годишнини и приканва тези, които са ги получили, да изпратят чрез настоятелите на „Любословие” имената си „за вечна памят”. А че Фотинов е уважавал, обичал аудиторията си, може да се съди и  по обръщенията към нея: „Любочитатели”, „Народ българский!”, „Болгаре!”, „Воистину, братия...”, „Благоразумний читателю”, „Родолюбиви читатели”, „Драгий любородче!”... Та какво по-голямо уважение към аудиторията в модерното време от стремежа да й се предостави непреднамерен, любознателен, балансиран ракурс към света.

Библиография:

[1] Шишманов, Иван. Константин Г. Фотинов , неговият живот и неговата дейност. – СНУНК, 11, 1894, 591-763. 
[2] Пак там. 
[3] Данова, Надя. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994, 117.
[4] Пак там, с. 264.
[5] Кларк, Джеймс Ф. Библията и Българското възраждане. С., 2007, с. 196.
[6] Илчев, Иван, Пламен Митев. Докосвания до Америка. С., 2003, с. 93.
[7] Riggs. The Bible in Bulgarian. – Missionary Herald, LXVIII (1872), с. 78 (Цитирано по Кларк, Джеймс, Ф. Библията и Българското възраждане. С., 2007, с. 200).  
[8] Данова, Надя. Цит. съч., с. 119.
[9] Илчев, Иван, Пламен Митев. Цит. съч., с. 56.
[10] Данова, Надя. Цит. съч., с. 120. 
[11] Илчев, Иван, Пламен Митев. Цит. съч., с. 58. 
[12 Генов, Румен. Джеймс Франклин Кларк – основател на историческата българистика в Америка. – В: Кларк, Джеймс Ф. Цит. съч., с. 227.
[13] Икономов, Тодор. Протестантите и проповедите им. – Турция, VII, бр. 26-30, 14 авг.-11 септ. 1871.
[14] Пантев, Андрей. Дистанционният флирт на САЩ с българите, или разликата между обществена и държавна дипломация. – В: Българо-американски културни и политически връзки през ХIХ – първата половина на ХХ век. (Състав. Ив. Илчев, Пл. Митев). С., 2004, с. 13.  
[15] Райчевски, Стоян. Америка и българите до Учредителното събрание 1879 г. С., 2003, с. 9. 
[16] Илчев, Иван, Пламен Митев. Цит. съч., с. 48.
[17] Данова, Надя. Цит. съч., с. 102. 
[18] Кларк, Джеймс Ф. Цит. съч., с. 198.
[19] Фотинов, К. Предисловие любочитателем. – Любословие, пробна книжка, с.1. 
[20] Константинова, Здравка. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската журналистика по време на Възраждането. С.,(2000), 2002, с. 23.  
[21] ABAr, K 24 (Цитирано по Кларк, Джеймс Ф. Библията и Българското възраждане. С., 2007, с. 198). 
[22] Данова, Надя. Цит. съч., 208-214. 
[23] Любословие, 1844, с. 113-166; 1846, с. 8-10, с. 26-27, с. 33-34, с. 42-43.
[24] Данова, Надя. Константин Г. Фотинов и идеите на просвещението. – В: 150 години българска журналистика. С., 1994, 24-25.
[25] Пак там, с. 198.
[26] Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844-1877; 1878-1885. С., 1976, с. 44. 
[27] Гавриил Моровенов е отбелязан като настоятел на сп.”Любословие” (на задната му корица) през 1846 г.  
[28] Британското библейско общество. 
[29] Архив на Константин Георгиев Фотинов. Т. 1. Гръцка кореспонденция. (Разчитане, превод на български, коментар и предговор Надя Данова). С., 2004, 538-539. 
[30] Вж Данова, Надя. „Няма нищо без пари”. – В: Професионализъм и традициил (състав. Здр. Константинова, М. Златева). С., 2006, с. 26; Данова, Надя. Някои допълнителни щрихи към образа на Константин Фотинов като журналист. – В: Печат и литература. С., 1994, с. 98-100.  
[31] Кларк, Джеймс Ф. Цит. съч., с. 200. 
[32] В цитираните текстове правописът е според оригинала. 
Илюстрация: Константин Фотинов

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):

Константинова, Здравка. „Драгий любородче!” // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2009, № 2. Available from: [www.media-journal.info]

Контакт (Contact):

e-mail: zdravka_ang@yahoo.com