Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 57/ Май 2024 г.
10 Септември 2024 г., Вторник

Култура

Принтирай E-mail

От бурка до минижуп: жените и правото на избор в различните култури

Брой 25 / Октомври 2015 г.
Медии и обществени комуникации

Ели Александрова

Резюме:

В контекста на глобализационните процеси, липсата на толерантност към културните различия продължава да определя принципите на разделение в съвременните общества, въпреки международните политически усилия в посока на преодоляването им. Атентатите от 11 септември 2001 г. и терористичните действия на групировката „Ислямска държава“ през последните години оказаха негативно влияние върху нагласите към ислямската култура на Запад. Докато маркетинговата индустрия там ежедневно работи за налагането на унифицирана визия за съвременните еманципирани жени, на Изток външният вид на много мюсюлманки продължава да се определя от нормите на Шариата. Ако в западните представи минижупът би могъл да се възприема като средство за демонстрация на независимост, то бурката е символ на детерминизъм, провокиращ страх и отрицание. Цивилизационният сблъсък между представителите на различните култури изглежда все по-непреодолим и стимулира развитието на обезпокоителни процеси.  

Ключови думи: джендър, религия, предразсъдъци, права, свободен избор, култура
 

Summary:

From Burqa to Miniskirt: Women and Freedom of Choice in Different Cultures

In context of globalization processes, the lack of tolerance for cultural diversity is among the crucial principles for separation in modern societies, despite all political efforts against it. 9/11 attacks and recent Islamic State’s terror acts have negative impact on Western attitudes towards the Islamic culture. While the marketing industry is working hard on promoting unified vision for the emancipated women of today, the clothing of many Eastern Muslim women still complies with the rules of Sharia. If in Western view the miniskirt can be seen as an independence symbol, the burqa symbolizes oppression, provoking fear and denial. Civilizational clash between different cultures’ representatives seems compelling and stimulating troublesome processes.

Keywords: Gender, Religion, Prejudice, Rights, Freedom of Choice, Culture
 

 Интересът ми към темата за жените и правото им на избор в различните култури е резултат от скорошно пътуване до Дубай, по време на което досегът с различната източна култура и начин на живот провокира в съзнанието ми много въпроси. Настоящият текст е резултат от търсенето на отговори, които открих за себе си и бих искала да споделя. Не защото са универсални истини, а защото смятам, че всяка индивидуална крачка към опознаването на другостта е важен принос към необходимото противопоставяне срещу първобитния принцип на отричане на различното и непознатото, все още характерен за народопсихологията по нашите географски ширини, и далеч не само.   
В контекста на настоящата световна обстановка дискусиите, засягащи културни различия на база религиозна принадлежност, са чувствителни и умишлено избягвани, с цел да не бъдат засегнати нечии чувства. По мое мнение именно опосредстваната и често манипулирана информация, разпространявана сред обществеността чрез медиите, е предпоставка за формирането на негативни нагласи към различията. Имаме склонността комфортно да ограждаме възприятията си в рамките на представите и предразсъдъците, утвърдени в собствената ни култура. Всичко извън тях изглежда неприемливо и буди отрицание, невъзможност да разберем различията и да погледнем отвъд ограниченията на това, което виждаме с очите си и интерпретираме стереотипно.

Колективизъм на Изток, индивидуализъм на Запад

Още Чарлз Дарвин изследва сред примитивните народи културния феномен на привързаността към познатото, характерно за собствената култура, и предизвикателствата пред възприемането на различията. Критериите за женска красота се променят през годините и зависят от традициите и особеностите на обществата в съответните епохи. На база изследвания на културните специфики в отделни микрообщности, Дарвин излага възгледите си за красотата на жената, като основната му теза е, че хората от различни раси се отличават по своите понятия за красота, но основният обединяващ елемент в предпочитанията им е склонността към това, което са привикнали да виждат. Красиво е познатото, каквото е възприето да се определя като такова в съответната общност, на база споделени критерии. Дарвин дава няколко примера за това, че диваците обръщат особено голямо внимание на своята външност. Тяхната страст към украшенията е известна, а според някои теории първоначалната функция на дрехата е била не да топли, а да служи като аксесоар. Колкото и да е беден и жалък, пише Дарвин, човекът все пак намира удоволствие да се украсява. „Диваците навсякъде се украсяват с пера, огърлици, гривни, обици и пр., нашарват се най-разнообразно. Както ние се възхищаваме предимно от красотата на лицето, така и у диваците то е главният център за разкрасяване, което при тях в много случаи се осъществява чрез осакатяване. Жените навсякъде съзнават цената на своята красота и намират наслада да се украсяват по различни начини“ [1].

В съвременната западна култура е прието жените да се украсяват, а плътта е излагана на показ до крайности. Изглежда, че на Изток преобладава противоположната тенденция. Из градовете на Обединените арабски емирства се срещат предимно жени с хиджаби, кхимари, абаи, чадори, джилбаби, никаби, бурки и други разновидности на характерните за източната култура женски дрехи. Какво обаче се крие под тях? В магазините на първокласните световни модни марки из европейските столици преобладаващата клиентела са именно арабски жени в традиционните им облекла, изразяващи религиозна принадлежност. Мнозинството мюсюлманки предпочитат да се обличат скромно в обществото, както проповядва Ислямът, но все повече от тях се стремят също така към модерна визия. Това се дължи предимно на относителната младост и нарастващия просперитет на Ислямския свят [2]. Много мюсюлмански жени полагат особени грижи за външния си вид, прическите и грима си, а под бурките си носят облекла на най-актуалните модни дизайнери. Като цяло мюсюлманките дори ползват повече грим от жените на Запад. Козметични продукти, предназначени за тях, се продават на места като Централната джамия в Риджънтс парк, Лондон, където наред с религиозните книги могат да се намерят също анти-целулитни кремове, парфюми и т.н. [3]