През последните 10 години, правих изследвания за това, как хората организират и визуализират информацията. И отбелязах интересна промяна.
За дълъг период от време, ние сме вярвали, в един естественно позициониран ред в заобикалящия ни свят. познат също, като великата връзка на битието, или "Scala naturae" на латински, една структура от горе-надолу, която обикновенно започва с върховенството на Бог . последвано от ангели, благородници, обикновенните хора, животни и т.н. Всъщност, тази идея е била базирана на онтологията на Аристотел, която е класифициарала цялото знание на хората в набор от противоположни категории, като тази, която виждате зад мен. Интересно е да се отбележи, че с течение на времето, тази концепция е преминала в разклонената дървовидна схема станала позната като Дървото на Порфирий, считано за най-старото дърво на знанието.
Схемата на разклонено дърво, всъщност, е такава мощна метафора за предаване на информация, че с течение на времето придоби статут на основен инструмент за комуникация за систематизирането на различни карти на знанието. Можем да видим дървета използвани за картографиране на морала, с популярното дърво на добродетелите и дървото с пороци, както можете да видите тук, това са красиви илюстрации от средновековна Европа. Виждаме дървовидни карти за кръвно родство, с различни кръвни връзки между хората. Можем да видим, дървета използвани за родословни връзки, може би най-известния архетип на диаграмата на дърво. Мисля, че много от вас в публиката вероятно сте видели родословни дървета. Може би, много от вас имат собствени родословни дървета, изрисувани по този начин. Можем да видим дървета за картографиране на юридически системи. различните постановления и решения на царе и владетели. И накрая, разбира се също много популярната научна метафора, виждаме дървета картографирали всички познати видове на човечеството. Дърветата станали автоматично толкова мощна визуална метафора, защото в много случаи, те изразяват човешкото желание за ред, баланс, за единство, за цялост.
Както и да е, в днешни дни ние се изправяме, пред нов комплекс, трудни предизвикателства които не могат да бъдат разбрани чрез използване на опростената диаграма на дърво. И се въвежда една нова метафора , и към момента тя измества дървото при визуализирането на различни системи на знание. Това ни предоставя нова гледна точка, за да разберем заобикалящия ни свят. И тази нова метафора е метафората за мрежа. Можем да видим тази промяна на дървета в мрежи в много области на знанието.
Можем да видим тази промяна при опити за изучаване на мозъка. Докато преди, приемахме мозъка, като модулен, централизиран орган, в който една зона е отговорна за набор от действия и поведения, но колкото повече научаваме за мозъка, токова повече, мислим за него като за обширна музикална симфония, изпълнявана от стотици хиляди инструменти. Това е една красива снимка, създадена от Blue Brain Project, където свързването на 10 000 неврони от 30 милиона връзки. Това е изображението само на 10 процента от неокортекса на бозайник. Също така, можем да видим тази промяна в начина, по който ние се опитваме да представим човешкото познание.
Това са няколко забележителни дървета на познанието, или дървета на науката, от испанският учен Рамон Лул. Лул е бил всъщност предвестник, първият човек, който е изобразил метафората за науката като дърво, една метафора използвана всеки един ден, когато казваме, "Биологията е клон на науката ", казвайки, "Генетиката е клон на науката." Но може би най-красивото дърво на познанието, поне за мен, е било създадено за Френската енциклопедия на Дидри и Даламбер през 1751г. Тя е била истински бастион на Френското просвещение, и тази прекрасна илюстрация, е била включена като таблица на съдържанието за енциклопедията. И това всъщност е карта описваща всички области на познанието, като отделни клонове на дървото.
Но знанието е много по-вплетено. Това са две карти в Уикипедия, показващи вътрешните връзки между статиите-- свързани с история отляво, и математика в дясно. И гледайки тези карти си мисля, и за други карти, които са били създадени от Уикипедия -- може би едни от най-големите ризоматични структури, създавани някога от човека - ние можем наистина да разберем, как човешкото познание е много по-сложно и взаимозависимо, точно като мрежа.
Можем да видим тази интересна смяна по начина по-който картографираме обществените връзки между хората. Това е типична организационна схема. Предполагам, че повечето от вас са виждали подобни графики в собствените си корпорации или в други. Структурата е отгоре-надолу тя нормално започва от главният изпълнителен директор на върха, и можете да проследите надолу целия път до всеки един служител до дъното. Но хората понякога, всъщност, всеки човек е уникален по своему, и понякога не можеш да маневрираш лесно в тази строга структура.
Мисля, че интернет наистина промени доста тoзи образец. Това е фантастична карта за съвместната работа в интернет между разработчиците на Пърл. Пърл е известен програмен език, тук, можете да видите как всъщност си разменят файлове и работят заедно по даден проект. И тук, забележете, как това е напълно децентрализиран процес- няма лидери в тази организация, тя е мрежа.
Също можем да забележим тази интересна смяна, когато се вгледаме в тероризма. Едно от главните предизвикателства в наши дни за разбирането на тероризма, е че си имаме работа с децентрализирани, независими групи, където няма лидери водещи целият процес. И тук, виждате как е била използвана визуализацията. Тази диаграма зад мен, показва всички терористи въвлечени в атаките в Мадрид през 2004г. Това, което са представили тук е всъщност сегментирана мрежа в три различни години, представени чрез вертикалните слоеве. И сините линии свързват заедно хората, които присъстват в тази мрежа година след година. Така въпреки, че нямат лидер, сами по себе си, тези хора са вероятно най-влиятелните в тази организация, тези които знаят повече за миналите и бъдещи планове и цели на тази спицифична група.
Можем да видим тази смяна от дърво в мрежа, по начина за класифициране на видовете. Картината от дясно е единствената илюстрация, в която Дарвин включва в "Произхода на видовете" която Дарвин нарича "Дървото на живота". Всъщност има писмо от Дарвин до издателя, обяснявайки важността на тази диаграма на частите. Това е било критична точка в Теорията на Дарвин за еволюцията. Но в последно време, откритията на учените и видовото наслагване на това дърво на живота, показва, че това е гъста мрежа от бактерии, и тези бактерии всъщност са свързани по между си видове, които преди са били напълно разделени, затова учените сега не го назовават дървото на живота, а паяжина на живота, мрежата на живота.
И накрая, можем да видим тази смяна, отново, поглеждайки към екосистемите по цялата планета. Повече не се нуждаем от опростените диаграми хищник-срещу-плячка, които всички сме изучавали в училище. Това е много по-точно изображение на една екосистема. Това е диаграма, създадена от професор Дейвид Лавин, картографираща близо 100 вида, които са свързани с рибата "треска", по бреговете на Нюфаундленд в Канада. И мисля, че тук, ние наистина можем да разберем сложната и взаимозависима характеристика на повечето екосистеми, които изобилстват на нашата планета.
Но въпреки това, тази метафора на мрежа, наистина вече приема различни образи и форми, и това почти се превръща в нарастваща визуална таксономия. Това почти се превръща в синтаксиса на нов език. И това е един от аспектите, който наистина ме очарова. Това са всъщност 15 различни типологии, които съм събрал през годините показвайки огромното визуално многообразие на тази нова метафора. И тук е един пример. Най-отгоре е секторната лента, имате и радиална конвергенция, един визуален модел, който добива голяма популярност през последните пет години. Най-отгоре в ляво, първият проект, е мрежа на гените, последвана от мрежа от IP адреси -- машини, сървъри- следва мрежа на Facebook приятели. Не бихте намерили толкова различни теми, едновременно използвайки една и съща метафора, един визуален модел, картографиращ безкрайната сложност на своя предмет. И тук са още няколко примера от многото, който съм събрал, на тази разрастваща се визуална таксономия на мрежи.
Но мрежите не са само научна метафора. Дизайнери, изследователи и учени се опитват да картографират разнообразието от сложни системи, те са в много отношения, влияещи на традиционни области на изкуството, като рисуването и скулптурирането и влияейки на много различни артисти. И може би защото мрежите имат тази огромна естетическа сила в тях -- те са неизмеримо красиви -- те наистина стават идея за подражание в културата, и задвижват едно ново артистично движение, което назовах "мрежовизъм". И можем да видим това влияние, на това движение, по различни начини. Това е само един от многото примери, където можем да видим влиянието от науката върху изкуството. Примерът на вашата лява страна е IP- картографиране, компютърно генерирана карта на IP адреси, отново - сървъри, машини, От дясната ви страна, имате "Преходни конструкции и нестабилна мрежи" на Шарон Молой, използвайки масло и емайл върху платно. И ето още няколко картини на Шарон Молой, Някои прекрасни, сложни картини.
Ето и друг пример на това интересно кръстосано опрашване между наука и изкуство. На вашата лява страна, вие имате "Операция Усмивка" Това е компютърно генерирана карта на една социална мрежа. от вашата дясна страна вие имате "Поле 4" от Емма МакНали, изполвайки само графит върху хартия. Емма МакНели е една от лидерите на това движение, и тя създава тези ярки, въображаеми пейзажи, където можете наистина да забележите влиянието от традиционните мрежови визуализации.
Но този мрежовизъм не е само двуизмерен. Това е може би един от любимите ми проекти на това ново движение. И си мисля, че наименованието им наистина казва всичко -- Казва се: "Галактиките Формиращи Заедно Филаменти, Подобно на Капчици Върху Нишките на Паяжина." Намирам този конкретен проект за изключително мощен. Създаден от Томас Сарасано, и той заема тези големи пространства, създава тези масивни инсталации използвайки само еластични въжета. Като че ли, наистина се движите през пространството и скачате по тези еластични въжета, цялата мрежа като че ли се променя, почти като истинскa органичнa мрежа.
Ето и друг пример на мрежовизъм на едно изцяло различно ниво. Той е създаден от японския художник Чихару Шиота произведение наречено "В мълчание". и Чихару, като Томас Сарацено изпълва тези стаи с тези гъсти мрежи, тази гъста мрежа от еластични въжета и черна вълна и конци, понякога се включват обекти, както можете да видите тук, понякога дори включвайки хора, в много от инсталациите си.
Но мрежите не са само една нова тенденция, и за това е твърде лесно да я отхвърлим като такава. Мрежите наистина въплъщават понятия за децентрализация, взаимна свързаност, на взаимозависимост. И този нов начин на мислене е от решаващо значение за нас да решим много от комплексните проблеми пред които сме изправени днес, от декодиране на човешкия мозък, до разбирането на огромната вселена отвъд. От ляво е снимка на невронната мрежа на мишка - много близка до нашата в този типичен мащаб. А от дясната страна вие имате симулация на Вселената. Най-голямата и реалистична симулация на разрастващата се космическа структура. Тя е в състояние да пресъздаде историята на 20 милиона галактики в приблизително 25 терабайта. И случайно или не, намирам това специфично сравнение между най-малката структута на познанието - мозъка- и най-голямата структура на познания - самата вселената - за наистина отрезвяващо и завладяващо. Както Брус Мау е казал : "Когато всичко е свързано с всичко друго, за добро или лошо всичко има значение."
Благодаря ви много.
(Аплодисменти)
Превод: Рая Райчева
Видео може да видите ТУК
Източник: © TED Conferences, LLC