Образование

The new media paradigm is in the process of definition, but can be distinguished important transformation of the media environment, which lead to a review of educational traditions, introducing convergent teaching strategies, innovative and relevant curricula. The text refers to the fields of transformations and dynamic processes in the media and the educational system and gives guidelines for future action in training media and public communications.

Key words: new media paradigm, transformation the media environment, transformation of the education system on media and public communication, innovative curricula on media and public communication, new competencies for journalists

Медийната среда изживява фундаментални трансформации на всички структурни пластове. Наблюдават се опити за откриване на иновативни действащи бизнес модели в медиите, в процес на търсене е нова разновидност за създаване и поднасяне на медийно съдържание, инструментариумът за извършване на журналистическа дейност се подновява и разширява, увеличават се алтернативните платформи за дистрибутиране на медийния продукт, откриват се различни форми за ангажиране на аудиторията. Технологиите ще увеличават своите функционалност и вездесъщност и това ще влияе пряко на развитието на медийния сектор, съответно – на образованието по медии и журналистика.

ТРАНСФОРМАЦИИ В МЕДИЙНОТО ПОЛЕ

Новата медийна парадигма е в процес на дефиниране, но могат да бъдат посочени няколко важни трансформации:

- нов текстов опит: нови жанрове и текстови форми, забавление, удоволствие, модели на медийно потребление (компютърни игри, симулации, специални кино ефекти);

- нови начини за представяне на света: медиите предлагат нови възможности за представяне и опит (потапяне във виртуалната среда, екранно базирана интерактивна мултимедия);

- изграждане на нови взаимоотношения между субектите (потребителите) и медийните технологии: промени в използването и рецепцията на изображението и комуникационните канали в ежедневието и в значенията, които са инвестирани в медийните технологии;

- нова опитност на отношенията между въплъщаване, идентичност и общност: промени в личния и социален опит по отношение на времето, пространството и мястото (в локален и глобален мащаб), които се отразяват на начина, по който ние възприемаме нашето място в света;

- нови концепции за взаимоотношенията на биологичния организъм с технологичните медии: предизвикателствата да се получават разграничения между човешкото и изкуственото, природата и технологията, тялото и (медиите като) технологичните протези, реалното и виртуалното;

- нови модели на организация и производство: широки преустройства и интеграции в медийната култура, индустрия, икономика, достъп, собственост, контрол и регулиране.

            Трансформациите на медийната среда налагат да се реформира и образованието по медии и журналистика. Съвременните значими зони се очертават на ниво (1) учебни планове и учебни програми и на ниво (2) педагогически стратегии.

            КОНВЕРГЕНТНИ УЧЕБНИ ПЛАНОВЕ

            Традиционните журналистически компетенции и насоките за критично мислене продължават да са неизменна част от медийното обучение. Интердисциплинарният подход цели да помогне за разбиране на миналото, за функционирането на хората и обществата, за силите, които влияят на обществените процеси.

Различни изследвания сочат, че пътят на знанието за съвременния журналист трябва да премине през придобиването на квалификационни умения в следните области:

(1) Компетенции за историческо мислене, описание, интерпретация и оценка. Чрез усвояване на знанието на вековете ще може да намира връзките между събитията, ще може анализира сериозни процеси в обществото, ще открива релевантни проблеми и гледни точки, ще бъде социално отговорен. Идеалът на Уилбър Шрам е бил студентите по журналистика да бъдат най-добре подготвени в сравнение с останалите да разбират и говорят за света.

(2) Интелектуални компетенции. Тяхното усвояване ще учи журналиста да разсъждава в дълбочина, да може да се аргументира, да убеждава, да разяснява специфичен контекст. Преподаването трябва да показва как журналистиката засяга други области на обществения живот и илюстрира критично важни социални въпроси. Нуждата от кадри с широк кръгозор и морални стопери се оказва особено критична в съвременното общество. В професията навлиза цяло поколение с навик за лесен достъп до информация и анализи, което не чувства нуждата да извлича допълнителни познания, а подобно поведение води до спад в нивото на медийния продукт и отлив на аудитория.

(3) Дигитални компетенции. Те съчетават способността за разбиране, оценка, интерпретация и използване на информацията в множество формати и представляват конвергенция от информационна грамотност, технологична грамотност, медийна грамотност, визуална грамотност. Ключов момент е, че този вид компетенции трябва да бъдат усвоени първо от преподавателя, който от своя страна да предаде това знание на студентите. Важно е учителят пръв да посочи пътя за търсене и анализ на информация и да докосне интуицията за доверие/недоверие към резултатите от търсещите машини. Педагогът следва да има строги критерии при употребата на информационни източници. В противен случай може да се стигне до куриозни ситуации с негативни репутационни последствия за обучаващата страна.

(4) Професионални компетенции. Предефинирането им е основно в получаването на знание за осъществяване на мултимедиен продукт с помощта на разнообразни платформи и инструменти. Журналисти посочват, че обучението по журналистика трябва да даде (а) технически умения за боравене с нови технологии, интернет приложения, медийни и блогинг онлайн платформи; аудиовизуални умения за обработка на снимки, видео, аудио; (б) умение за търсене, подбор и проверка на важна информация в интернет; (в) умение за адекватна комуникация с аудиторията чрез множество канали.

Конвергенцията между традиция и модерно в медийната сфера би следвало да постави своето начало в учебните планове. Дебатът за образователните модели – академичен или професионален, е излишен, тъй като висшите училища могат да прилагат „холистична“ концепция чрез подготовка на кадри с множествени компетенции за разпознаване и интерпретация на процесите в обществото и за извършване на практическа дейност. Традицията, чрез идеала за „служба в интерес на обществото“, не бива с лека ръка да бъде отхвърлена, защото такова действие създава условия за развитие на некачествена („клошарска“) журналистика.

Актуалните планове трябва по един гъвкав начин да включат новите реалии, без от това да пострадат фундаментални дисциплини. При съставянето им трябва да се намери оптималният баланс, при който базата да бъде надградена със съвременни предмети за дигиталните комуникации. Новият образователен подход задължително трябва да бъде ориентиран към високо качество и стойност на обучението.

Оптималният вариант на учебен план би следвало да представлява интеграция от  пет подобласти: (а) философия на журналистиката, (б) професионални практики, (в) медийни изследвания, (г) критика, и (д) методология.

Автори като Марк Дюз поставят акцент върху възприемането на технологиите и техниката като основни принципи при съставянето на учебни планове и учебни програми. Това означава заедно с фундаментални дисциплини като „История на журналистика“, „Медиазнание“, „Жанрове“, „Медиасистеми“ и т.н., в учебните планове по журналистика да намерят място иновативни дисциплини като „Мобилна журналистика“, „Социални медии“, „Гражданска журналистика“, „Журналистика на данните“, „Социални мрежи и журналистика“, „Програмиране“.

В България подобни дисциплини са в процес на включване в учебните планове. Прави впечатление, че повечето модерни предмети са насочени предимно към магистърските програми. В Западна Европа и Америка висшите училища са се ориентирали към обучение по специфични теми (също предимно в магистърска степен) като „Визуализация на данни и инфографики с 3Д“ (Data visualization and infographics with 3D), „Анализ на социални медии за журналисти“ (Social Media Analytics for Journalists), „Маркетинг за социални медии“ (Social media marketing), „Мултиплатформена журналистика“ (Multiplatform journalism), „Редактиране за печатни и дигитални аудитории“ (Editing for print and digital audiences), „Дигитална издателска дейност“ (Digital Publishing), „Въведение в мултимедийното повествование“ (Introduction to Multimedia Storytelling), „Гугъл картографиране за комуникатори“ (Google Mapping for Communicators). Вижда се насочване на професията към усвояване на специфични компетенции, всички свързани с новата технологична реалност. Разминаването идва от състоянието на медийната среда и от степента на навлизане на технологиите в съответните общества. Новата образователна парадигма по отношение на журналистиката следва да бъде подчинена на симбиозата между контекстуално и практическо обучение, а промените явно ще бъдат въвеждани в крачка съобразно нововъзникналите нужди, тъй като се случват динамично, а науката се нуждае от повече време за интерпретиране на явленията. Изследванията за актуални педагогически подходи вследствие на трансформираните социални, технологични и професионални стойности все още са в начален етап и това обяснява донякъде самостоятелните експерименти в преподаването и нееднозначните резултати. В научната литература все по-често се среща схващането, че социалните медии и мрежи трябва да бъдат интегрирани в образователния процес.

КОНВЕРГЕНТНИ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ СТРАТЕГИИ

Използването на социално ориентирани и динамични медии вече се явява необходимо и задължително условие за провеждане на пълен учебен цикъл. Някои автори разглеждат образованието чрез блогове и социални мрежи като средство за управление на знанието и форум за учене. В интернет са достъпни свободни блогплатформи (напр. Wordpress и Blogger), с чиято помощ в няколко лесни и кратки стъпки може да се създаде медиа-посредник в образователния процес. Блогосферата и социалните мрежи може да се разглеждат като алтернативни пространства за взаимодействие между преподаватели и студенти. Споделените виртуални места и вътрешно-груповите съобщения в голяма степен вълнуват младите хора и затова те следва да бъдат интегрирани в образователния процес. Редица изследователи споделят, че трансформирания характер на младите хора, които се ориентират към висше образование, налага преподавателските стратегии да бъдат ревизирани и в резултат – осъвременени.  Аналитици стигат до извода, че интернет поколението учи и използва глобалната мрежа по различен начин, което показва, че се заражда конфликт между традиционните образователни ценности и съвременните нужди. Появява се идеята за нова култура на обучение, в центъра на която са заложени принципите на колективното проучване, игра и иновации. Значимостта на социалните сайтове може да намерена в основната идея, стояща в ядрото им, а именно - аудиторията (студентите) да влязат в ролята на активни съпродуценти на знания,  а не да бъдат пасивни потребители на съдържание, както и че обучението следва да бъде сътрудничество и социален процес.

Освен възторжени гласове за новите дигитални образователни инструменти, може да се срещне и обратната гледна точка: потребителите на социални медии и мрежи се превръщат от култиватори на лични познания в ловци на гора от електронни данни. Някои дори наричат процеса на информационно потребление „интелектуална клептомания“, а сред привържениците на подобни аргументи са и част от студентите. Дали подобно поведение ще бъде пресечено и насочено в правилното русло зависи от комплексните компетентности на преподавателя, от стремежа за повишаване на квалификацията, от разбирането на мрежовия живот и технологиите.

Практиката трябва да се възползва от качествата на социалните медии и мрежи като силна свързаност, колективност, творчески потенциал и да ги внедри за целите на образованието. Младата аудитория отказва да изпълнява ролята на пасивен потребител и предпочита да има водеща роля при избора на комуникационни канали, по отношение на персонализирането на виртуалното съдържание, да упражнява контрол върху дизайна, създаването на информация и нейното разпространение. Тя е придобила уменията за „дигитално жонглиране“ и тази способност за изпълняване на множество задачи едновременно трябва да бъде адаптирана към процеса на обучение.

Социалните медии и мрежи притежават редица ценни качества като информационен ресурс, дигитална библиотека, микроиздателска система, пространство за провеждане на изследвания, форум за дебати, дигитално досие и разбирането на тези достойнства и прилагането им в практиката може да повлияе положително на качеството на висшето образование и отношението към него.

Библиография:

Шопова, Татяна. Развитие на дигиталната компетентност у студентите. Сп. „NotaBene“, бр. 26/2014

Adam, G. Stuart. Journalism knowledge and journalism practice: the problems of curriculum and research in university schools of journalism. Canadian journal of communication. Vol. 14, № 2, 1989, pp. 70-80

Deuze, Mark. Global journalism education. A conceptual approach. Journalism Studies, Vol. 7, No 1, 2006, рр. 19-34

Lister, Martin , Jon Dovey, Seth Giddings, Iain Grant, Kieran Kelly. New Media: a critical introduction (second edition). Routledge, 2009

Reese, Stephen. The Progressive Potential of Journalism Education: Recasting the Academic versus Professional Debate. The international journal of press/politics . September, 1999, pp. 70-94

Selwyn, Neil. Social media in higher education. The Europa World of Learning 2012.

Williams, J.B., Jacobs, J. Exploring the use of blogs as learning spaces in the higher education sector. Australasian Journal of Educational Technology, 20(2)

Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):