За силата да приемеш съдбата си и да посветиш цял един живот в служба на другите може да се научи много от примера, който дава английската кралица Елизабет II *. Отдала мислите, силите и най-вече времето си на дълга към своите поданици, тя в изключително висока степен допринася за напредъка и модернизирането на британската монархия. Изменя дългогодишни традиции, зачертава формалности, отваря вратите на Бъкингамския дворец за публиката, допускайки по този начин обикновения човек в света на неговия владетел. Въвеждането на тези ключови реформи обаче се свързва преди всичко с метаморфозата на собствения образ, за да излезе той извън очертанията и да се възползва от възможностите, които съвремието му предлага.
Любопитно е как оцелява този образ въпреки промените на времето, въпреки множеството безпощадни критики, отправяни към него, и грандиозните скандали, в които е замесван. И той не просто просъществува, а успява дотолкова да се наложи в публичното пространство, че и до днес Елизабет II е една от най-коментираните, а и почитани личности в целия свят. Или както казва за нея британският политик Тони Блеър: „Тя несъмнено е един от най-известните монарси на всички времена.” [1].
Властвала над шест десетилетия на трона, Елизабет II символизира постоянството и стабилността, потребни на нейните поданици. Въпреки възрастта си и до днес тя остава най-активният член на британското семейство. Разбива се схващането за „баба Бети от старата школа”, като вместо това се налага образът на съвременния монарх, който устоява на промените на времето и винаги е в крак с тенденциите.
I. Образът на кралица Елизабет II в структурата на официалния сайт на Бъкингамския дворец
1. Обща характеристика на сайта на Бъкингамския дворец
Бъкингамският дворец е официалната резиденция на английската кралица Елизабет II в Лондон. Освен като дом на кралското семейство, сградата се използва и за посрещането на държавни гости, организирането и провеждането на церемониални и тържествени приеми, обвързани с монарха и неговата фамилия. Типична практика за двореца е през определени периоди от годината да отваря врати и за всички останали обикновени, нетитулувани желаещи да го посетят.
Този подход на сближаване на съвременните монарси с нейните публики, или още „ефектът на свръхвнимание”, се застъпва и чрез дейността на официалния уебсайт на Бъкингамския дворец, стремящ се да достигне и обхване възможно най-широка аудитория.
Сайтът на резиденцията е създаден и се поддържа от нейното кралско домакинство. По този начин се цели осигуряването на авторитетна и изчерпателна информация относно кралското семейство и ролята на монархията в съвременното общество.
Макар и образът на кралица Елизабет II обикновено да се схваща като твърде премерен, обран и определено не така модерен, то спецификата на сайта умело успява да му констрастира.
Отличително за онлайн представянето на Бъкингамския дворец е богатият запас от любопитен снимков материал. Фотографиите, които прецизно се подбират, представят монарха и неговото семейство във възможно най-добрата им светлина. Цели се да бъде предадено усещането за небрежност, естественост и приземеност, да се излъчва симпатия, приобщеност и привързаност към обществото и каузите, реализирани в името на неговото благополучие. Последният ефект изкусно се постига чрез многобройните снимки от пътуванията и срещите на кралицата и нейните роднини с обикновените хора.
Друга особеност, която контрастира и в същото време разчупва донякъде старомодния образ наЕлизабет II, е функционалността на сайта по отношение на съвременните алтернативи за връзка с монархията – чрез социалните мрежи „Фейсбук”, „Туитър”, „Инстаграм” и сайта за видеосподеляне „ЮТуб”. Посланието е лесно доловимо – за тези, които не подозират, дори Нейно величество има свой онлайн профил. Тя е в крак с времето и тенденциите, лидер с модернистичен поглед.
Що се отнася до самото текстово съдържание на сайта на британската монархия, то е безпогрешно по отношение на високия стил, който се очаква от него. Спорно остава обаче доколко понякога по-формалният, деликатен, дори изтънчен език, който се използва, е уместен подход. От една страна, когато се говори за самото кралско семейство, се пораждат асоциации като „високо ниво”, „безупречност”, „пример” и е логично техният представителен сайт да служи като образец за публиката. От друга страна, по този начин се губи близостта с немалка част от обществото, която спира да приема водачите като едни от тях, тъй като не общуват на един език, буквално.
Въпреки понякога прекалената си формалност и нееластичност обаче, сайтът на Бъкингамския дворец в изключително висока степен отговаря на своето предназначение. Подходящ е за всеки, който иска да добие по-задълбочена представа за монархията, в частност кралицата, и няма интерес към жълтите новини, а към образователната функция на медиите.
Сред най-важните аспекти от публичния образ на Елизабет II, представени в сайта на Бъкингамския дворец, са нейната международна и благотворителна дейност, както и тържествените речи, с които остава в паметта на близки и далечни, поддръжници и противници.
2. Международна дейност
Едва ли има по-успешен способ за кралицата да демонстрира и затвърди своя образ на човеколюбец и всеотдаен владетел от разгръщането на международната ѝ дейност. Тя работи усърдно върху поддържането и укрепването на отношенията с всички страни членки на Британската общност.
Своята длъжност като глава на общността Елизабет II изпълнява в течение на всичките шейсет и четири години от своето царуване. В този период доброволческият съюз се разраства значително. Към първоначалните едва седем нации се причисляват още няколко десетки, които представляват и се грижат за нуждите на общо два милиарда души. Нейно величество е изправена пред предизвикателството да бъде символ на единство и сила в сърцето на Британската общност.
Един от начините да реализира тази своя мисия е чрез многобройните си визити и лични срещи с членовете на общността. Пътуванията на кралицата ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и въодушевление при всяко свое посещение извън Англия. Елизабет II остава в историята като най-пътуващият монарх. Обикаля всяка държава, част от Британската общност, с изключение на Камерун и Руанда.
Новинарският сайт „Си Ен Ен”, разглежда съвременната международна дейност на кралицата като „дипломатична авантюра, спомагаща да се намали геополитическото напрежение” [2]. Американската медиа признава пътуванията на монарха до горещи политически точки, каквито са следвоенна Германия през 1965 г., Южна Африка през 1995 г. и Ирландия през 2011 г., като категоричен успех.
Определящо е значението на редовните срещи с държавните глави на страните членки на общността. Дали чрез официалните събирания, провеждани на всеки две години, или чрез лични визити, с прякото си въздействие и авторитет Елизабет II подсигурява и контролира по-съвестното изпълнение на задълженията, като също така внася и топлота в отношенията с нейните съмишленици. Удачен пример за подобна доброжелателност и дори привързаност е връзката на кралицата с президента на Южноафриканската република Нелсън Мандела. Двамата лидери открито показват симпатиите си един към друг, предизвиквайки интереса на представителите на медиите. „Нелсън Мандела се обръща към кралицата с нейното малко име” [3] е едно от заглавията в британския „Индипендънт”. Публикацията разкрива любопитни подробности за „топлото приятелство” между двете величия. Президентът безпроблемно прави коментари относно външния вид на Елизабет II – нейното облекло, дори фигура.
Освен да подканва към мир и разбирателство и въпреки достолепната си възраст, британският монарх продължава силно да адмирира и физическата активност в полза за развитието на обществото. Спортът като слабост на кралицата засвидетелства свежия ѝ дух като част от нейния образ. Тя е твърд привърженик на Игрите на Британската общност, провеждани веднъж на всеки четири години в различни страни членки на свободното сдружение. „Приятелските игри” се стремят да бъдат по-приветливи и далеч не толкова сурови, колкото олимпийските игри.
Младежкият дух не се изчерпва дотук. Елизабет II осъзнава необходимостта от бодри умове и съвременни и нестандартни схващания, за да просъществува и прогресира Британската общност. Подобни качества са присъщи на младите поколения. Ето защо през 2014 г. стартира нова инициатива, която признава и възхвалява изключителните свежи личности на възраст 18-29 години, които използват своите умения и способности, за да променят животи, независимо от предизвикателствата, пред които са изправяни.
Според Нейно величество „Британската общност може да процъфтява само ако нейните идеи и идеали продължават да бъдат млади, свежи и съобразени с всички поколения.” [4]. „Младите лидери на кралицата” стимулира младежите да развият своя потенциал като ги включва в различни образователни програми и им осигурява необходимия практически опит чрез прякото им участие в най-развитите бизнес сфери.
3. Благотворителност
Стремежът на Елизабет II да подпомага развитието и качеството на живот на своите поданици, изпъква най-ярко чрез нейната благотворителна дейност. Връзката на британското кралско семейство с многобройните благотворителни организации е неоспорим пример за социална отговорност. Смята се, че тези отношения се поддържат вече две хилядолетия, като с времето се радват на все по-голяма стабилност и обхват. Изключителният принос се остойностява с подпомагането на близо 2500 благотворителни организации в Англия и още почти 3000 в световен мащаб.
Елизабет II е считана за монарха с най-голям принос за благотворителната дейност в цялата история на кралското семейство, както и един от най-великите патрони в света. Според проучване на „CharitiesAidFoundation”, независима международна благотворителна организация, кралицата е набрала повече от 1,4 милиарда британски лири в подкрепа на хората в нужда и понастоящем е патрон на над шестстотин благодетелни дружества [5].
Монархът едновременно помага, подкрепя и насърчава постиженията на останалите във всички сфери на живота. Последната дейност се осъществява чрезежегодното награждаване на различни представители от широката общественост. Чрез своите градински партита и други официални приеми в Бъкингамския дворец Елизабет II има възможността да каже „благодаря” на всички онези, които допринасят за по-доброто бъдеще на нацията и Британската общност.
Може да се каже, че този подход носи и други допълнителни плюсове за подхранването на добрия имидж на кралицата. Чрез признанието на известни и почитани в публичното пространство личности тя печели симпатиите на техните многобройни фенове. Подходящ пример е титулуването през 2014 г. на всеобщата любимка - актрисата Анджелина Джоли, като почетна дама. Поводът е работата ѝ в областта на борбата със сексуалното насилие. Новината съвсем очаквано предизвиква сериозен медиен отзвук и мигновено достига и до по-младите поколения, които не са толкова запознати с живота и образа на кралицата. Като друг нейн силен коз може да се приеме и последвалото през 2015 г. награждаване на познатия като Шерлок Холмс Бенедикт Къмбърбач. Своето отличие – Ордена на британската империя, актьорът получава заради професионалната и благотворителната си дейност.
Обичайна практика за британския монарх е да обвързва честването на своите годишнини с благотворителни инициативи. Сребърният, златният и диамантеният юбилей по повод възкачването му на престола бележат основаването на три отделни тръста, които и до днес продължават да функционират. Всяко едно от обединенията има различни цели и изпълнява различни задачи, но техният общ стремеж е подобряването и обогатяването на живота на всички членове на Британската общност.
За затвърждаването на образа на владетеля филантроп, а и засвидетелстване на неговото разкрепостяване, могат да бъдат посочени и две други ловки маневри.
В първия случай става дума за забавното благотворително видео, което събира английската кралица Елизабет II и американския президент Барак Обама заедно. Целта на увлекателния материал е да промотира спортно събитие, организирано през 2016 г., за пострадали британски, американски и съюзнически военни служители. Разиграваната сцена показва кралицата и нейния внук принц Хари, които получават видео съобщение на своя смартфон от Барак Обама и съпругата му Мишел Обама. Те обещават силна спортна конкуренция, а Елизабет II, често съдена за липсата си на всякаква артистичност, възкликва с не така звучното „О, нима, моля те!”[6]. Скованото, но ефектно изпълнение привлича симпатиите и сякаш образът на строгия и дистанциран лидер започва да избледнява.
Вторият ход за разчупване на имиджа не се характеризира с шеговитост, а сериозно поставя прецедент в дългогодишното царуване на монарха. През 2014 г. Елизабет II поздравява официално британската благотворителна ЛГБТ организация (съкращение за лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) – “London Lesbian & Gay Switchboard”, по повод четиресетата годишнина от създаването й. Никога досега кралицата не е била патрон и не е подкрепяла благотворителни каузи за гей права. Тя отдава своята почит с думите: „Най-добри пожелания и поздравления към всички участващи в тази най-специална годишнина.”[7].
С този жест Нейно величество изпълнява в най-висока степен завета на Британската общност за равенство и единство и поставя нов отпечатък в развитието на своя образ, който смайва мнозина.
4. Паметните речи на кралицата
По време на своите шейсет и четири години на трона британската кралица изнася множество значими речи, които остават завинаги в паметта на нейните поданици. От прочувственото обръщение към нацията на едва четиринайсетгодишното момиче, през редовните коледни послания, до израза на мъка и печал след смъртта на принцеса Даяна и най-ужасната година в кралската история, или още “annus horribilis”, публичните слова на Нейно величество почти винаги са отразявали най-бележитите събития от нейното управление.
Своя първи израз на отдаденост и съпричастност към бъдещите си поданици кралицата дава още през далечната 1940 г. Обръщението е насочено към децата на Обединеното кралство, които са принудени да напуснат своите домове, за да избягат от заплахата на Втората световна война. За крехката си възраст, едва на четиринайсет години, тогавашната принцеса Елизабет е изправена пред сериозното предизвикателство да се докосне до многобройните си страдащи връстници и да им вдъхне надежда. Трудността при отправянето на подобно обръщение се определя от един съществен фактор. За да се постигне желаното въздействие, задължително за принцесата е нейното послание да прозвучи искрено и достоверно. Това може да се осъществи само ако тя надрасне своята възраст и се докаже като авторитет, на когото си струва да се вярва. Елизабет се справя сполучливо с тази задача и така налага обещаващия си образ на славен бъдещ владетел.
Това обаче, което печели славата ѝ на „единствената жива фигура, която е толкова неотменна и проникваща”[8] в домовете и сърцата на своите поданици, са нейните редовни коледни послания. От първото си радио съобщение през 1952 г. до днес, шейсет и четири години по-късно, един единствен път кралицата не е призовавала и насърчавала своя народ в навечерието на светлия празник. Пропускът се обяснява със събитията от вече споменатата “annushorribilis”.
Първата коледна реч на Елизабет II, излъчена по телевизията, е през 1957 г. Чрез включването на образа на говорещия се цели да се засили и въздействието на неговите думи. Или както самата кралица казва: „Дълбоко се надявам, че това ново средство ще направи моето съобщение по-лично и директно.”[9]. Британският сайт „Телеграф” описва тогавашния ѝ образ като „млад монарх, нетърпелив да се потопи в духа на новата ера” [10]. Става ясно, че макар и упреквана за своята старомодност, наченките на разкрепостяването в имиджа на Нейно величество са се появили в доста ранен етап от царуването ѝ.
Приятелска нагласа, която струи от нейните думи, се застъпва още и в речта на от деня на коронация през 1953г. „Давам най-искрен и тържествен обет да бъда във ваша служба така, както много от вас са се врекли да бъдат в моя. В течение на целия си живот и с цялото си сърце ще се боря доверието ви към мен да бъде заслужено.”[11]. По този начин отношението господар-подчинени се заличава и вместо това акцентът се поставя върху взаимната помощ и подкрепа. За своите двайсет и шест години младата кралица цели да наложи своя авторитет, да спечели симпатиите и одобрението на своя народ, без да се усеща полъхът на самовластничество.
За да измести фокуса от крехката си възраст и да добие повече тежест нейното влияние, Елизабет II подчертава произхода си от два велики примера за кралско могъщество: „Макар и опитът ми да е скромен, а задачите пред мен - съвсем нови, аз имам своите родители и прародители за образец, който твърдо да следвам.”
Финалните слова на кралицата достигат връхна точка. „Зад себе си имам не само прекрасните традиции и хилядолетна история, но и живата сила и величие на Британската общност и империя, на обществата – стари и нови, на земи и раси с различна история и произход, но всички обединени по дух и цели чрез Божията воля.”. Целенасоченото натрупване на отделните елементи – история, империя, народи и всички те свързани чрез Господ, затвърждава величието на случващото се и внушава неговата предопределеност. Ловко и уверено се поставя началото на едно дългогодишно царуване.
Не винаги обаче славни поводи са провокирали обръщенията на монарха към неговите поданици. Последователните разводи на три от четирите ѝ деца – принц Андрю, принц Чарлз и принцеса Ан, публикуването на опостушителната биография на Андрю Мортън „Даяна, нейната истинска история”, която очерня имиджа на най-големия син на кралицата, както и всеобщите нападки към монархията, която не плаща данъци за своето имущество, са събития, които предизвикват нечувана сензанзия и разклащат доверието в кралското семейство.
В речта си относно “annushorribilis” Елизабет II се обръща с думите: „1992 не е година, към която ще се връщам с удоволствие.”[12]. Тя отправя поглед към бъдещите поколения и начина, по който те биха приели отминалите събития. Израз на надеждата скандалните събития да не нанесат дълготрайни щети върху образа на монархията се открива в думите: „Осмелявам се да кажа, че историята ще приеме един по-умерен и сдържан поглед от този на някои съвременни коментатори.”.
Дори и Елизабет II да успява до голяма степен да изчисти опозорения кралски имидж, то се оказва, че най-лошото тепърва предстои. Лятото на 1997 г. отприщва нова вълна от обществено недоволство. Този път черната овца е самата кралица. Неочакваната смърт на лейди Даяна и липсата на коментар от нейната свекърва в продължение на цяла седмица ожесточават публиката. Поданиците нападат своя монарх с думи като „Покажи, че те е грижа!”. В навечерието на погребението на принцесата на Уелс, държавният глава се изправя пред своите критици със скръбна и въздействаща реч.
В телевизионното си обръщение на 5 септември 1997 г. Елизабет II оправдава продължителното си отсъствие с думите: „Ние всички се опитваме да се справим със случилото се по свой собствен начин. Трудно е да се изрази чувството на загуба докато то все още е съпроводено и от други емоции – обезвереност, неразбиране, гняв и загриженост към тези, които остават.” [13]. Последните слова провокират асоциацията с децата на покойната лейди Даяна – Уилям и Хари. Макар и майка им вече да не е част от този свят, то те са още тук и грижата за тях в един толкова трагичен момент е по-важна от всичко. Дори от публичния израз на печал.
В интервю за британския сайт „Мирър” тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Тони Блеър описва подхода на кралицата по следния начин: „Тя успя да намери баланса между изразяването на емоция и запазването на респекта и достойнството на монархията.”[14]. Според политика Елизабет II „има изключително интуитивно познание къде са хората, какви са техните чувства и как очакват от нея да се държи”.
II. Частен живот и семейно обкръжение
За развитието на образа на английската кралица, решаваща роля изиграва и нейното семейно обкръжение. Още от тринайсетгодишна Лилибет знае, че ще се омъжи за принц Филип и не поглежда никой друг. Той и досега остава нейната най-голяма опора в живота, придружава я в многобройните пътувания и събитията, на които тя присъства, подпомага цялостната ѝ дейност като държавен глава. Те се славят като първата двойка в кралското семейство, която празнува диамантена годишнина от своя съюз. Посланието „шейсет години верни и отговорни един към друг” недвусмислено говори за предаността на семейството, в частност кралицата, и към нацията и Британската общност. Затвърждава се образът на надеждния и отдаден владетел.
Ил.1. Семеен портрет със „звездната двойка” по повод покръстването на малката принцеса Шарлот, юли 2015 г.
Те дават живот и на четири деца – Чарлз, Ан, Андрю и Едуард. И макар кралицата да обича децата си, професионалните навици, които си създава, я държат далеч от тях. „Заради своята упорита отдаденост на дълга, към която се прибавяли и естествените ѝ задръжки, както и непоносимостта ѝ към всякаква конфронтация, Елизабет II пропуснала много предизвикателства, свързани с майчинството, а също и много удоволствия.” [15]. Показателен е примерът от 1957 г., когато след едно от многобройните си продължителни пътувания Елизабет II се среща със своите Чарлз и Ан. При вида на майка си, след шест месеца отсъствие от дома, малкото момче протяга ръка към нея, но вместо прегръдка, той получава само повелителното „Не сега, скъпи!” [16]. Стриктният самоконтрол и придържането към протокола на кралицата отново вземат връх и тя поздравява първо официалните лица, които присъстват, оставяйки своя син да чака. Популярна снимка от същата година, направена от бъдещия съпруг на принцеса Маргарет, Антъни Армстронг-Джоунс, също неволно демонстрира тази дистанция между кралската двойка и децата им. На фотографията двамата родители са застанали на каменно мостче в Бъкингамския дворец, вперили поглед към Чарлз и Ан, които стоят отдолу и четат книга.
В крайна сметка, недостатъчното участие на Нейно величество в майчинството се обръща срещу нея. На двамата съпрузи им се налага да преодолеят заедно множество главоболия, които собствените им деца им причиняват. Любопитен е контрастът между двете най-обсъждани кралски двойки - принц Чарлз и принцеса Даяна, които са може би най-силното сътресение за британската монархия през деветдесетте години на XX век, и Уилям и Кейт, херцогът и херцогинята на Кеймбридж, които постепенно успяват да възвърнат доверието и обичта към монархията.
Седемстотин и петдесет милиона души гледат сватбата на Чарлз и Даяна през 1981 г. Интересът към кралицата достига връхна точка. Това обаче ще се окаже само началото на най-тежкия период от управлението, а и живота на монарха. Едва четири години по-късно принцесата на Уелс се впуска в редица любовни афери, а синът на кралицата възобновява връзката си с Камила Паркър заради нейната „топлота... разбиране и стабилност” [17].
Не така топло обаче се оказва и отношението на таблоидите към младата двойка. Те започват да съобщават за брачните неволи и за отделните спални, в които двамата спят. Следват множество срещи с двамата съпрузи и опити те да бъдат помирени, като най-силно се включват кралицата и принц Филип. Усилията за възстановяване на разбитите брачни отношения се оказват неуспешни. След официалните разводи на Чарлз и Даяна, както и на Камила и Паркър Боулс през 1995 г., кралският син започва да включва новата жена в живота си, появявайки се с нея на все повече публични места и представяйки я за своя дама на множество официални вечери.
Всякакви планове бившите любовници официално да станат семейство рухват със смъртта на принцесата на Уелс през 1997 г. Последвалата аутопсия разкрива още, че покойната Даяна е била бременна. Най-лошото за Елизабет II идва когато плъзват слуховете за преднамерено убийство от страна на монархията. И звучи съвсем логично – вечно създаващата главоболия и сриваща кралския имидж принцеса, все някак трябва да бъде спряна. Всъщност тези съмнения остават и до днес, но с времето и новите поколения мълвата все повече отшумява.
Няколко години са необходими на Нейно величество да възвърне популярността си сред своите поданици. Може да се каже, че това до голяма степен се постига именно чрез новото поколение монарси и най-вече благодарение на „звездната” двойка Уилям и Кейт и техните деца. „Кралицата е достатъчно прозорлива, за да разбира, че в тях е бъдещето.” [18], споделя кралският кореспондент Кейти Нишол.
И в Бъкингамския дворец, и извън него цари убеждението, че приветстването на британско момиче от средната класа, което е и с добра подготовка – първата бъдеща кралица с университетско образование, би било добро попълнение за кралското семейство. Обстоятелството, че кралицата приема обикновена млада дама, човек от народа, се противопоставя на водещите критики, че монархията е тесногръда и отдалечена от поданиците си. Дори работническите корени на майката на херцогинята – Каръл Мидълтън, стигащи до каменовъглените мини в Дърам, се оценяват като пример за по-толерантния дух на двореца.
Макар и влюбени, херцогът и херцогинята на Кеймбридж дълго чакат сватбения ден. Спрягана в медиите като “WaityKatie” (от англ. „чакащата Кейти”), през 2010 г., след цели осем години търпение, Кейт най-накрая получава желаното предложение. Обявата за годежа се появява първо в „Туитър”, а след това и във фейсбук страницата на кралицата. Възхитената от избора на своя внук баба активно се включва в приготовленията за предстоящата сватба. Помага за списъка на гостите, организира приеми за бъдещите младоженци, но най-важното – когато връчва титлите херцог и херцогиня, Нейно величество приема нарушението на протокола и дава одобрението си хората да продължат да се обръщат към тях с личните им имена.
Трябва да се отбележи и фактът, че за разлика от слабата роля, която кралицата изиграва като майка, то в грижата за своите внуци и правнуци тя е доста по-силно изявена. Дори многобройните снимки в интернет пространството говорят за по-голямата близост на бабата с нейните наследници. „Принц Джордж с широка усмивка до прабаба Елизабет Втора” [19], пише родният „Дарик” във връзка с разпространените от Бъкингамския дворец три фотографии, бележещи деветдесетия рожден ден на Нейно величество. В документален филм, излъчен по случай диамантения юбилей на Елизабет II – „Елизабет: Кралица, майка, баба”, нейни близки споделят, че днес тя се чувства по-освободена в отношението си към по-младите поколения в семейството, отколкото някога към собствените си деца. Единствената дъщеря на Нейно величество – принцеса Ан, споделя: „Тя винаги намира време за внуците си. Те израснаха в различна, по-неофициална семейна среда от тази, в която майка ни е отгледана и отглеждаше своите деца." [20]. Във филма се акцентира върху образа на любящата баба, която повече от всичко обича да бере ягоди със своите внуци.
Въпреки сътресенията монархията успява да възвърне своето влияние благодарение на скъпоструващия, но умен и ефективен PR. В последните години ударението пада върху младите поколения, които предизвикват голяма вълна от известност и по всичко личи, че спокойствието на институцията в близкото бъдеще е гарантирано. Решаваща за това обаче остава ролята на кралицата и нейната съпротива да се намесва в теми, които не я засягат.
III. Стил и визуална култура на Елизабет II
Едва ли има друг аспект от дейността на британския монарх, който да предизвиква по-голям интерес и да получава повече критики от неговото публично поведение. За всичките си години на престола Елизабет II понася многобройни нападки за своята сдържаност, скованост и дистанцираност към поданиците си. В същото време обаче тя не спира да пътува и да опознава хората, да навлиза в техния обикновен живот и да се сближава с тях. Печели симпатиите с умението си да намира общ език с всеки и да излъчва класа и авторитет, без значение от случая. Точно този контраст в държанието и отношението на и към кралската особа приковава вниманието. Интересно е как най-пътуващият монарх може да бъде съден за своята резервираност и дори апатия и доколко наличието или отсъствието на една усмивка е определящо за общественото одобрение към личността. Какви са предпоставките за изграждането на подобен образ – дали са заложени във възпитанието или пък става дума за добре отработено и поддържано поведение. И не на последно място, дали и до каква степен се променя то с течение на времето.
Част от отговорите на тези догадки се крият в детството на днешната кралица и най-вече в двата водещи образеца в живота ѝ – нейните майка и баба. Като малко момиче Лилибет има необуздан нрав, наследен от баща ѝ, който обаче нейната майка постепенно култивира чрез личния си пример и силата на убеждението. С баба ѝ, чиято строгост дълги години занапред ще споменава, я съветват да държи настроенията си под контрол и никога да не им позволява да вземат връх над нея. И докато едната я учи да не плаче пред хората, то другата я възпитава, че „на един монарх не му приляга да се усмихва публично” [21]. Макар впоследствие този урок да носи немалко негативи на кралицата, то максимата, която ѝ повтарят, че „ако нещо или някой ти се струва скучен, проблемът е в теб” [22] се оказва от голяма полза, отключвайки спонтанната ѝ радост от общуването с другите. С помощта на майка си Лилибет овладява и изкуството да устоява на три хиляди погледа, въпреки че „срещите и размяната на поздрави с хиляди хора по разни приеми и градински партита дори ѝ причинили временен лицев тик” [23]. Тя се научава и да върви с премерена, достойна походка. Абсолютната отдаденост на дълга пък принцесата наследява от кралица Мери.
Благопристойното поведение, усвоено в семейството, далеч не се оказва достатъчно. След коронацията си младата кралица е изправена пред нови предизвикателства, необходимо е да подобри много от своите умения, за да успее да наложи авторитета си сред обществото.
Сериозна вълна от критики е отприщена едва пет години след възкачването ѝ на престола. През 1957 г. безизвестното дотогава списание „Нешънъл енд Инглиш Ревю” пуска статия, наречена „Монархът днес”, която напада младата кралица за липсата на индивуалност, която ѝ пречи да изрази себе си като една независима и характерна личност, каквато се очаква да бъде. „Индивидуалността, струяща от изказванията, които ѝ слагат в устата, е индивидуалността на надута гимназистка.” [24], пише авторът Джон Грит. Той определя кралските пъблик рилейшънс като „затворена групичка от префърцунени благородници” и вместо това предлага сформирането на една по-расово и социално разнородна група, която да помогне на своя водач да постигне на пръв поглед неосъществимата задача да бъде едновременно обикновен и необикновен.
И макар в днешно време Елизабет II да е известна с майсторството и силата на своите речи, то в зората на нейното управление нещата изглеждат доста по-различни. Злостните коментари на Джон Грит засягат и начина на говорене на кралицата, където отново се прави препратка към възпитанието, което тя получава в своето семейство: „Подобно на майка си и тя очевидно не може да върже дори няколко изречения, ако не са ѝ написани... Дори да се чувства длъжна да чете всичките си речи, и дългите, и кратките, кралицата трябва поне да се научи да ги чете по-добре.” [25]. Авторът споделя и предположението, че веднъж щом Нейно величество загуби своето младежко очарование, репутацията ѝ ще зависи основно от нейната личност.
С помощта на съпруга си и специалисти като Дейвид Атънбъро от „Би Би Си” и Антъни Кракстън от „Гордънстън”, младият владетел се учи да снишава гласа си и да изглажда насечения си говор. Той обаче продължава да използва вече готови текстове, вместо да рискува да наруши неутралната си позиция като монарх с неволната употреба на някоя неуместна дума.
За да се противопостави на обвиненията за „ужасяващо неадекватна подготовка за позицията на суверен” [26], Нейно величество въвежда и други промени, с които да се адаптира към съвремието. Тя демократизира някои от дейностите си и в крайна сметка разнообразява състава на служителите си. Година по-късно се провежда и последният дебютантски бал в Бъкингамския дворец – архаичният ритуал за членове на висшето общество, датиращ още от времето на Джордж III, е заменен от градински тържества, отворени за по-широк кръг от посетители. С това нововъдение кралицата тушира нападките към себе си, че е „източник на снобизъм и обект на нископоклонничество.” [27].
Противно на прогнозата на Джон Грит, дори след като загубва младежкия си блясък, хората продължават да приемат по-сдържания стил на кралската особа, както и отказа ѝ да ги кара да се „сепнат и обърнат внимание”. В подкрепа на това становище служат резултатите от различни проучвания на общественото мнение, които засвидетелстват внушителния ѝ рейтинг на одобрение [28]. Във връзка с диамантения си юбилей през 2012 г. монархът получава подкрепа от рекордните деветдесет процента от жителите на Обединеното кралство. Запитана две години по-късно коя личност най-силно почита, британската публика отличава Елизабет II за нейн любимец, с почти двайсет процента от цялостния вот.
Дори в световен мащаб, репутацията и имиджът на английската кралица са внушителни. Проучванията се провеждат от международната интернет-базирана организация „ЮГов”, която обхваща тринайсет страни по цял свят, включително Англия, Китай, Франция и САЩ. Представителната извадка е от четиринайсет хиляди души, изследвани чрез различни интернет и мобилни въпросници. В световната класация Нейно величество заема седемнайста позиция, водена от Бил Гейтс, Барак Обама и Владимир Путин, държащи първите три места, но и превъзхождаща всеобщи любимци като Опра Уинфри и Анджелина Джоли. Редно е да се отбележи, че Елизабет II и Стивън Хокинг, един от най-великите учени в историята на физиката, са единствените британски представители, включени в класацията.
Друга особеност в поведението на кралицата, която претърпява сериозна трансформация през последните години, е нейната привидна хладнокръвност. Тя не притежава естествено усмихнато лице и когато е спокойна, изглежда по-скоро намусена, дори застрашителна. Въпреки това все повече фотографии на широка усмивка вместо студена гримаса започват да изпълват интернет пространството. Тя се смее, очарова, завладява. Изглежда по-сърдечна, достъпна и спокойна. Показва „повече разбиране към чудесата на живота отпреди” [29].В тази връзка невъзможно е да се пропусне и ефектната роля, която изиграва като момиче на Джеймс Бонд за откриването на Олимпийските игри през 2012 г. В завладяващо няколкоминутно видео Елизабет II е ескортирана с хеликоптер до стадиона в Стратфорд от Даниел Крейг, въплътен в образа на агент 007. Най-силна емоция предизвиква финалът - двамата актьори пристигат, скачайки с парашут. Малко след като клипът е излъчен, Нейно величество действително се появява на стадиона, облечена в същата рокля, която носи и във видеото. За нейната възраст, а и статут, мнозина дори не биха допуснали някога да я видят в подобна светлина. Този брилянтен ход на кралските пъблик рилейшънс засвидетелства огромното чувство за хумор на монарха и несъмнено грабва симпатиите на публиката. Доказва, че той има още много с какво да изненадва.
Още с раждането си и особено след като слага кралската корона на главата си, Елизабет II става видима и достъпна за целия познат свят. Тя редовно е показвана във вестници, списания и телевизията. Нейният лик краси над триста милиарда пощенски марки, както и милиони банкноти и монети, обменяни из Британската общност. Сякаш най-претворяваното и разпространявано лице в историята на човечеството е това на английската кралица.
И до днес много хора продължават да схващат образа на Нейно величество като по-старомоден. От самото начало на своето управление обаче кралицата се труди активно да бъде в крак с най-новите тенденции и технологии, а в немалко случаи тя първа прилага и изпробва различни нововъведения.
Важно е още тук да се направи уточнението, че макар и за целия си живот да не е дала нито едно интервю [30], Елизабет II признава силата на медиите за връзката с поданиците ѝ по цял свят. Както стана ясно, първия си официален досег с обществеността тя осъществява чрез силата на радиото, когато е едва четиринайсетгодишна. С негова помощ се поставя и началото на ежегодните коледни речи след встъпването ѝ в длъжност през 1953 г.
Самата церемония за Коронацията пък се определя като „първото значимо събитие, излъчено по телевизията в 3D-формат” [31]. Въпреки негодуванието на тогавашния министър-председател на Обединеното кралство – Уинстън Чърчил, Елизабет II настоява тържественият случай да протече с наличието на телевизионни камери. Той се записва чрез ранна експериментална черно-бяла версия на 3D-формата и е гледан от над двайсет милиона души. Церемонията грабва интереса на нацията. Според тогавашни проучвания, събитието провокира закупуването на половин милион телевизора, като на всеки един се струпват средно по седем човека, които да хвърлят поглед над случващото се. Това поставя нова ера в развитието на медиите във Великобритания.
Растящата любов на кралицата към новата технология я превръща и в първия монарх, който произнася коледна реч по телевизията през 1957 г. Ползите от нея тя признава и в самото си публично слово: „Възможността за някои от вас да ме гледате днес е просто поредният пример за скоростта, с която нещата около нас се променят.” [32]. Ще отнеме още десет години преди коледното обръщение да бъде предадено и в цветен формат.
Първа в появата си в телевизията, първа и в изпращането на имейли. Дълго преди да станат достъпни за обикновения човек, Нейно величество вече се възползва от съвременната функция при посещенията си в една военна база през 1976 г.
Деветдесетте години на XX век обаче предизвикват сериозната нужда встрани от нововъденията да бъде осигурен и един наистина качествен екип от специалисти по пъблик рилейшънс, който да противодейства на медийните нападки и да неутрализира негативните нагласи към монархията след скандалните семейни раздори.
Тези отношения между кралското семейство и пресата се подобряват едва през първото десетилетие на новия век. Основна причина за това е отпадането на паралелния двор, ръководен от принцеса Даяна, който снабдява таблоидите с информация. В същото време Бъкингамския дворец си създава и една по-комплексна представа за медиите. „Нямаме експерти по история на кралете, но разбираме начина, по който работят медиите.”[33], отбелязва старши служител на двореца. Самата Елизабет II опознава природата на пресата и развива добър усет към нея, благодарение на навика ѝ да я следи редовно. Тя се научава как да отсява важното от маловажното и как да различава мнението на медиата от общественото мнение.
След като с въвеждането на интернет тиражът на вестниците намалява, съветниците на кралицата си дават сметка, че могат да комуникират директно с публиката и най-вече с пространството от млади хора чрез уебсайта на монархията и канала ѝ в „ЮТуб”.
През 2006 г. кралицата предприема решителна крачка в интернет ерата като за първи път прави коледното си съобщение достъпно като подкаст, който може да се намери на сайта на Бъкингамския дворец. Година по-късно тя създава и първия кралски канал в „ЮТуб” и оттогава насетне посланията за Рождество Христово се споделят и чрез него.
Вървейки в крачка с развиващите се технологии, през 2009 г. дворецът изгражда профила на британската монархия в „Туитър”, въпреки че първоначално употребата му се ограничава само до пускането на бюлетини за дейностите на кралското семейство. До началото на 2011 г. неговите последователи вече надхвърлят сто хиляди. Четири месеца след откриването ѝ през 2010 г., фейсбук страницата на кралицата пък събира повече от триста хиляди харесвания. Година по-късно се появява и „Инстаграм”, от който Елизабет II и досега не спира да се възползва, за да споделя най-въздействащите моменти от личния и професионалния си живот.
Атрактивният външен вид е задължителен елемент от изграждането и поддържането на положителния персонален имидж. Безспорна е връзката между личния стил и вкус и престижа и влиянието на личността. Като символ на подражание обаче, от авторитета се очаква да залага не само на своята отличителност и провокативност, но и на адекватността на образа, който налага в обществото. Да бъде пример за достойнство и класа, да комуникира желаните послания така, че да съумее публиката да ги осмисли, оцени и дори приложи по-качествено.
Ролята на облеклото като ключов фактор за успеха се осъзнава и прилага успешно и от самата Елизабет II. Определяна от британския „Вог” като една от най-бляскавите дами, кралицата нито веднъж не изневерява на своя кралски стил и елегантност. „Това постоянство, продължило толкова дълго, действа невероятно успокояващо” [34], казва актрисата Хелън Мирън след блестящото си въплътяване в образа на Нейно величество във филма „Кралицата” от 2006 г. И действително, ако можеше стилът на Елизабет II през всичките години властване на трона да се дефинира с една единствена дума, то тя би била „постоянство”.
Преди възкачването ѝ на престола през 1952 г. във външния вид на тогавашната принцеса няма нищо дръзко, дори модерно. Докато не навлиза в пубертета, Лилибет е обличана в детски дрехи, също като по-малката ѝ сестра, главно за да се задоволи непрестанното желание на Маргарет да я догонва. Едва когато навършва деветнайсет години, Елизабет започва сама да избира какво да носи, но дори тогава тя не изневерява на консервативния стил, избягвайки всеки намек за разголване.
Като млада дама, Лилибет с охота се вслушва в съветите на своята майка и за избора на модните творци в живота ѝ. Първият ѝ главен дизайнер е Норман Хартнъл. Той снабдява гардероба на принцесата с разкошни копринени рокли за многобройните официални събития, които ѝ се налага да посещава. Освен това, негова е и заслугата за тоалетите за сватбата и коронацията на кралската особа. Отличително за втория тържествен случай е прокрадването на индивидуалността в кралския стил. На 2 юни 1953 г. Елизабет II се явява в Уестминстърското абатство с рокля от бял сатен с къси ръкави и сърцевидно деколте, чийто корсаж и камбановидна пола са украсени със символите на Великобритания и другите страни от Британската общност, всичките изобразени с помощта на копринени, златни и сребърни нишки в бледи цветове, полускъпоценни камъни, дребни бисери и блещукащи кристали. Чрез силата на знаците и символите Нейно величество умело комуникира посланието, че в този ден тя се превръща в покровител на своите поданици, приема ги и ги почита еднакво, врича се в служба на всеки един от тях, без изключение.
Схващането за налагането на личния стил и вкус на Елизабет II в облеклото се затвърждава и чрез думите на следващия велик творец в началните години от царуването ѝ – Харди Еймис, отличен през 1955 г. като нейн кралски съветник. Той казва за нея: „Аз не обличам кралицата. Тя сама се облича. Това, което ние правим, е да я снабдяваме с нейните дрехи – там е разликата.” [35].
Две десетилетия по-късно кралицата решава да смекчи своята визия с помощта на младия дизайнер Иън Томас, който внася в гардероба ѝ свободно падащите рокли от шифон. Освен да афишират женствеността в образа на държавния глава, подобни модели едновременно с това допринасят и за неговия личен комфорт. Дизайнерът на висша мода Карл-Лудвиг Рес, който още от 1988 г. започва да се занимава с изработването на кралските тоалети, споделя, че те „трябва да бъдат толкова удобни, че кралицата да забравя за тях още в момента, в който ги облече” [36]. Макар и за повечето дами удобството да се свързва с избора на панталони, то за кралицата могат да бъдат намерени едва девет снимки, на които е заложила на тях. Така акцентът пада върху нежността на образа, в контраст с неговата длъжност на държавен глава, а и противно на студеното излъчване, за което е критикуван.
По отношение на предаването на подходящите послания чрез облеклото, може да се изтъкне и още едно съществено условие. Задължително за тоалетите на Нейно величество е те да бъдат съобразени с различните страни, които посещава, както и специфичната атмосфера на всяка една от тях. За тази цел гардеробът на кралицата се планира предварително. Обикновено нейните тоалети се изработват и подготвят най-малко шест месеца по-рано, а в доста случаи дори за цяла година напред.
За разлика от модните икони Даяна Спенсър и Кейт Мидълтън, стилът на Нейно величество не докарва публиката до екстаз с нестандартност и разчупеност. Още повече, докато децата и внуците ѝ залагат значително на небрежния външен вид, то кралицата, въпреки модернистичния си поглед, остава върл поддръжник на класическата визия от шапка и ръкавици. Нейните тоалети дори доста често са определяни като „работна униформа”. Тя обаче намира своя начин да се отличи сред публиката - нестандартните дизайни и провокативност отстъпват пред дъгата от цветове.
Тази формула на Елизабет II да бъде лесно разпознаваема сред тълпата е заложена в много ранен етап от нейното управление. Ярките цветове ѝ печелят прозвището „кралицата на цветовете”. Винаги избягваща тъмните нюанси, тя дава предимство на наситено синьото, зеленото и лилавото. Рядко може да бъде забелязана да носи бежово или черно. Както самата тя казва за себе си: „Ако носех бежово, никой нямаше да знае коя съм.” [37]. Чрез смелия си избор кралицата привлича и задържа вниманието върху себе си, дава поводи за коментари и така още по-силно затвърждава присъствието си във всекидневието на своите поданици.
Ил. 2. Дъгата в гардероба на Елизабет II – нейният начин да се отличи сред тълпата
За всичките си години царуване, Елизабет II се явява в публичното пространство с толкова много тоалети, че сякаш дори за нея самата е непосилно да ги изчисли. Само за първото си официално пътуване из страните в Британската общност, достига до внушителните сто на брой. Натовареният ѝ график изисква от нея понякога да сменя облеклото си по пет пъти дневно. Въпреки това обаче кралската особа нито веднъж не допуска дори една гънка или небрежен подгъв на своите поли и рокли, нито една бримка на чорапогащниците си, дори погледът към нейната прическа оставя впечатлението, че всеки косъм има свое конкретно място. Всичко това говори за личност, която несъмнено държи на безупречната си визия и макар и да не се води по последния писък на модата, то определено не подценява нейната роля и значение.
Разглеждайки облеклото, няма как да се подмине и изборът на обувките, обиколили цял свят. Над половин век с изработването им се занимава британската компания „Рейн”, която впоследствие е сменена от името Дейвид Хаят, съсобственик в „Анело и Дейвид”. Обувките на кралицата се правят от телешка кожа в черно, бежово или морско синьо. Освен това има и три допълнителни вечерни варианта – сатенени, сребристи и златисти. Въпреки не така внушителния си ръст от 163 см, Елизабет II отново залага на удобството и се спира на височината от два сантиметра и половина за своите токове. За разлика от безбройните си тоалети, тя няма навика да сменя така често и своите обувки. Както Дейвид Хаят обяснява: „Снабдяваме я с обувки веднъж или два пъти годишно, като понякога поправяме или сменяме техните токове. Кралицата не харчи излишни пари. Тя не е Имелда Маркос.” [38]. Нейното малко изкушение, от което има в изобилие и не пести средства за него, остават чадърите. Прозрачни, с цветна ивица по ръба, те винаги пасват на нейното облекло.
Става ясно, че монархът обръща сериозно внимание и на ролята на допълнителните елементи в своята визия. Най-известният от тях са неговите шапки. Никога твърде големи, за да не прикриват лицето и контакта с публиката, и приспособени да се задържат на главата при поклон, шапките на кралицата са уникална модна творба, която ѝ струва от триста до над хиляда британски лири за брой. Тя носи всяка една от тях до двайсет пъти, оставяйки си няколко месеца интервал преди повторното им слагане. „Шапкарят на кралската фамилия” Филип Съмървил работи за Нейно величество чак до смъртта си през 2014 г. Неговият колега – Фреди Фокс също си сътрудничи с нея в течение на цели трийсет и четири години. Време, през което той създава повече от триста и петдесет шапки. В последните години грижата за този елемент е поверена на Рейчъл Тревър-Морган.
За човек, който стиска над четиридесет хиляди ръце годишно, или близо три милиона за времето, в което управлява, не е никак чудно, че ръкавиците са също неизменен елемент от кралската визия. За тяхната изработка, още от кралската сватба през 1947 г., отговаря Корнелия Джеймс. Всяка година тя снабдява монарха с поне дванайсет чифта в черно и бяло, като ежедневните са изработени от памук, а вечерните – от найлон.
Елизабет II не се разделя и с компактните си чанти. Модният бутик „Лаунер”, който отговоря за този детайл от стила ѝ, я снабдява със своите творения едва веднъж или два пъти годишно. Кралицата разполага с кожени чанти в черно, бяло и бежово за своето всекидневие, както и в сребристо и златно за официалните вечери. В последните години тя сякаш прави опит да подчертае допълнително своята женственост като залага на по-малките размери. Стремежът ѝ към промяна се открива и в думите на Джералд Бодмър, директор на „Лаунер”: „Тя е наясно какво точно иска и смятам, че е твърдо решена да осъвремени своята визия.” [39].
Ил.3. Емблематичните перли и чантите на Нейно Величество
Изключение правят нейната прическа и предизвикателно буйни вежди. Тя запазва естествения цвят на косата си и естествената форма на веждите си, които придават необикновеност и характер на лицето ѝ и го превръщат в „жив исторически извор вместо в безсмислена декларация” [40]. Нейно величество не прибягва и до помощта на съвременната козметична хирургия, а избира да остарее елегантно.
Дори и кралицата да не започва своето пътуване със страст към модата, то за над шест десетилетия на трона тя овладява почти до съвършенство изкуството да се облича елегантно и адекватно за живот, прекаран под светлините на прожекторите.
***
От неопитната и плаха Лилибет до мъдрата и „изпечена” баба Бети, през дългогодишното си управление английската кралица значително обновява, коригира и разширява своите действия. Тя подхранва и усъвършенства образа на обичания лидер, отдал младостта и старините си в служба на народа. Остава в историята като най-пътуващият и най-дълго властващият монарх. Стиснала здраво короната, тя и до днес остава най-активният член на британското семейство, на когото дори енергията и ентусиазмът на младостта не могат да се противопоставят. И въпреки промените на времето, въпреки трансформациите на имиджа, самото сякаш вечно присъствие на Елизабет II в живота и сърцата на нейните поданици, се превръща в символ на устойчивост и сигурност, от които те се нуждаят. Всичко това недвусмислено говори за извънредната и недостижима отдаденост на дълга и величието на образа.
_________
* Текстът е част от магистърската теза на Мила Манолова на тема: "Връзки с обществеността и персонален имидж (Образът на английската кралица Елизабет ІІ) с научен ръководител проф.д.н. Любомир Стойков. Дипломната работа е защитена с отличен през 2016 година в магистърската програма по "Връзки с обществеността" на катедра "Медии и обществени комуникации" в УНСС.
Библиография
[4] Смит, Сали. Елизабет, кралицата. София: Еднорог, 2012.
[23] Wood, A. “Why Elizabeth II is the Queen of Technology”. Available from: http://www.thememo.com/2015/09/09/why-elizabeth-ii-is-the-queen-of-technology/
Илюстрации:
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Манолова, Мила. Публичният образ на английската кралица Елизабет ІІ. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2016, № 29. Available from: [www.media-journal.info]