Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
19 Февруари 2025 г., Сряда

Отзиви

Принтирай E-mail

Цитирането днес – персонален мениджмънт и форма на изплащане на дълговете

Брой 33 / Ноември 2017 г.
Медии и обществени комуникации

Екатерина Николова

Резюме:

Обект на анализ е монографията „Цитирането: стандарт и стил” (2013) и нейната научно проактивна и научно-приложна стойност. Целта на изложението е да обоснове потребността от ново научноизследователско поле с предмет дейността „цитиране”. Извеждат се научно-приложните ракурси на тази перспективна територия: осмисляне на цитирането като стандарт, като признак на социалната грамотност на всеки автор, като джентълменски стил на авторство, като умение за управление на метаданните на персоналните публикации и като елитарна форма на репутационен мениджмънт в науката.

 

Ключови думи: цитиране, научна грамотност, персонален мениджмънт на автора, репутация на учения

 

Summary:

 Citation today – personal management and a form of tribute

Ekaterina Nikolova
 
The object of the analysis is the monograph „Citing: Standard and Style” (2013) and its scientifically proactive and applied value. The aim of the report is to substantiate the need for new scientific and research field that is focused on the “citation” activity. The scientific and applied angles of this promising field are presented: understanding citation as a standard in publishing, as a sign of the civic literacy of each author, as a style of gentlemanly authorship, as an ability to manage metadata of personal publications and as an elitist form of reputation management in science.
 
Keywords: citation, scientific literacy, personal management of the author, scientific reputation
 
 
 

 
Увод
Цитирането е валутата, чрез която всеки пишещ изплаща дълговете си към предшествениците. Това пише Милена Цветкова в първата и до днес единствената българска книга за цитирането. Разбирането, че да цитираш някого е начинът да му се издължиш за прочетеното и че да те цитират е начинът да си получиш хонорара, е начин на мислене все още само за хората на науката.
„Цитирането: стандарт и стил” (2013) е една респектираща монография с научно-методическа насоченост, която дори за сериозни учени се оказа изненада. Познанието за цитирането се разкри като неразорана научна „нива”. Целта на настоящото изложение е точно тази – да аргументира потребността от ново научноизследователско поле, фокусирано върху дейността „цитиране”. В ролята на базов труд може да влезе именно книгата „Цитирането: стандарт и стил”. Изданието вече четири години е в помощ на всички, които искат да спазват нормите на рационалното цитиране в изследователските, научнопопулярните, юридическите, журналистическите или литературните текстове. Нещо повече – тези норми са все по-зорко съблюдаван признак на социална грамотност на всеки автор.
 
 Потребността от масово и качествено овладяване на стандартите за цитиране
Научната грамотност във века на интернет е проблем с особена значимост. Затова и мотивът на М. Цветкова да постави реалната ситуация за стандартите на публикационната дейност у нас „в светлината на прожекторите“ звучи все по-актуално. Най-малкото, защото по отношение на тези стандарти и в частност – на хаотичното прилагане и дори непознаването на многобройните методи за цитиране в научните публикации, в учебните и академични текстове, трябва да има някаква яснота.
На челно място в книгата е поставена актуалността на проблемите за цитирането, а свързаната с тях ключова дума е „интернет“. Става дума за трайното настаняване на научните комуникации в интернет и произтичащата от това видима неграмотност и неловкост в позоваването на първоизточниците. Интернет постави нов критерий за достоверност на текстовете – референциите, пише Цветкова. Докато така нареченият плосък текст, този, който по никакъв начин не е свързан с други текстове, по презумпция има съмнителна достоверност, за разлика от текста, базиран на позоваване и препращащ към други текстове (с. 15). Интернет ревизира представите на пишещите за цитирането, защото като метамедия той вече не е огледало, а „лупа на реалността“, продължава авторката (с. 14). И напомня, че „неумеещият да цитира или спекулативно цитиращият автор избягва да публикува текстовете си в интернет“ (с. 13).
Причина за публикуването на книгата през 2013 г. беше обстоятелство от нормативен характер. Най-после комплектът от национални стандарти за научноизследователската и издателска дейност беше окончателно попълнен. Най-новият от тези стандарти, влязъл в сила от 18 януари 2012 г., адаптира международния стандарт към българската информационна среда (БДС ISO 690:2011. Информация и документация. Ръководство за библиографски позовавания и цитиране на информационни ресурси). Втората причина за оправдано позакъснялото издаване на „Цитирането: стандарт и стил” е изчакването на появилият се през 2012 г. нов правописен речник на българския език на БАН, в който библиографското позоваване и цитиране в писмен текст е регламентирано чрез новия стандарт. (Припомняме, че в предходното издание на правописния речник от 2002 г. правилата за цитиране бяха некоректно кодифицирани чрез стар БДС, отменен още през 1996 г.).
Целта на монографията е да осмисли и аргументира дейността „цитиране” не само като стандарт, а и като стил на джентълменско авторство, като умение за управление на метаданните на собствените публикации и като елитарен репутационен мениджмънт в науката. Неслучайно М. Цветкова нарича този подход „мениджмънт на позоваванията“ и настоява под „култура на цитирането“ да се разбира цялостното знание за принципите и правилата на цитирането във всички области на знанието и непосредственото им разпознаване във всеки конкретен текст. Авторката пледира за масово и качествено овладяване на световните стандарти, стилове и системи за цитиране в средите на студентите, младите учени, редакторите и издателите.
  
Панорама от теми и проблеми в областта на цитирането
Книгата „Цитирането: стандарт и стил” покрива един максимално широк спектър от проблемни полета:
1)      Историята на цитирането
2)      Нормативната база на цитирането и същност на „правомерното свободно цитиране“
3)      Показателите за „грамотност в цитирането“ и за „етика в цитирането”
4)      Грешките в практиката на цитирането като умишлени (съзнателни), неволни (несъзнателни) или като досадни технически и печатни грешки
5)      Цитирането съгласно световния стандарт ISO и националния БДС
6)      Специфика на петте най-популярни академични стила на цитиране – MLA, APA, Turabian, Chicago и CBE/СSE
7)      Различия между двете базови системи за вграждане на позовавания в научен текст – Harvard (системата „автор – дата”) и Vancouver (номерационната система)
Силен приложен ефект ще имат знанията за петте световни академични стила за цитиране. С оглед на обстоятелството, че у нас това концептуално знание е слабо разпространено, петте стила са групирани съобразно спецификата на всяка научна област – за природни и технически науки (sciences & technical), за социални науки (social sciences) и за хуманитарни науки (arts and humanities).
За пишещите, разпознали своя академичен стил, М. Цветкова подробно е обяснила и разликите при двете най-разпространени в света системи за вграждане на позоваването в научния текст – системата Harvard (за хуманитарните и социални науки) и системата Vancouver (за природните и технически науки).
Богато илюстрирана е частта за документирането на цитираните източници. В специално изготвени схеми са очертани зоните на библиографски данни върху печатните и интернет публикации. А съобразно всеки от стиловете разликите при съставянето на библиографското описание на цитираните източници са илюстрирани чрез подробна сравнителна таблица. Въз основа на тази таблица, съблюдавайки моделите на своя научен стил или национален стандарт, читателят лесно може да изработва стандартизирани описания на използваните източници – книга, сборник, статия, ръкопис, аудио или аудиовизуален материал, имейл кореспонденция, непубликуван документ, личен разговор и т.н.
 
Приноси в методологията на научното писане и публикуване
На първо място ще откроим различните гледни точки за цитирането, които са и безспорната новост в научната методология. Цитирането се осмисля като:
·         Част от системата на нематериално възнаграждаване в науката и като „форма на изплащане на дълговете“.
·         Признак за разпознаване на качествените научни източници, надеждни за цитиране.
·         Най-пълноценната форма на обратна връзка в писмените комуникации.
·         Канал за формиране научния престиж на произведенията, оценяван на базата на количеството цитирания – броя цитати, проследени чрез специализираните бази данни.
·         Висша форма на изграждане на публична репутация на дадено произведение или автор.
На второ място, в книгата са представени рядко обсъждани в методичните ръководства теми, които предизвикват у пишещите (особено у студентите) множество въпроси от рода на:
·         Какво е „цитиране“ и „цитат“, с какви препинателните знаци се работи и от колко компонента се състои?
·         Какъв научен стил и система на цитиране в текста да използват авторите в зависимост от научната област, направление или дисциплина, в която работят?
·         Как да разпознават научната област на чужд текст само по употребената в него система на цитиране?
·         Каква е разликата между „цитиране“, „позоваване“, „използване“, „посочване“, „препратка“, „бележка“?
·         Каква е разликата между „библиографско описание“, „библиографско позоваване“, „библиографско цитиране“?
·         Какви са предимствата и недостатъците на цитирането на реда (по системата „автор – дата“) и на номерационното цитиране (в бележки под линия или на реда)?
·         Каква е разликата между списъците „бележки“ и „цитирани източници“?
·         Каква е разликата между списъците „цитирани източници“ и „библиография“?
·         Кое е коректното наименование на списъка с използвани източници – „литература“ или „библиография“?
Третият принос на книгата „Цитирането: стандарт и стил“ е, че изяснява различията в приоритетите при цитирането в отделните научни области – хуманитарни, социални, технически, природни. Приоритетни за хуманитарните науки (история, литературознание), например са прякото, дословно цитиране (в кавички), перифразирането и резюмирането. За разлика от тях в социалните, природните и техническите науки с приоритет се ползва резюмирането с позоваване, след него е перифразирането с позоваване, а прякото цитиране в кавички се прилага най-рядко.
Четвъртият принос на монографията се изразява в приложените цели страници от български издания, онагледяващи разликите между 4-те системи на цитиране в текста съобразно научната област на публикуваното съдържание.
На пето място ще откроим елегантното и същевременно много убедително формулирано предложение на авторката към всички редакции и издателства да облекчат цитирането на своите текстове по два начина – като добавят в книгите т.нар. CIP формат (каталогизация в публикацията с библиографско описание във варианти за каталози и за позоваване от страна на читателите), а в списанията – включително и в електронните онлайн журнали, да вграждат т.нар. цитат формат (библиографско описание на публикацията, подготвено за библиографско цитиране).
Шестият принос е свързан с една новост за България – в книгата е дадено разяснение за актуалността на справките с цитиранията за един автор. М. Цветкова посочва, че от 2011 г. насам с особена важност за институционалната и програмна акредитация на висшите училища се ползват броят на цитатите, рецензиите, отзивите за преподавателя (предизвиканият от него научен резонанс или т.нар. обратна връзка с трудовете му). Целта на справките е с помощта на измерими показатели да докажат качеството, ефективността, въздействието на публикациите на академичния състав. Авторката конкретизира, че такъв списък („авторска справка на цитиранията”) е задължителен съгласно актуалните четири нормативни документа – Критерии на НАОА за институционална акредитация на висшите училища, Критерии на НАОА за програмна акредитация на професионалните направления и докторските програми, Закон за развитието на академичния състав в Република България(чл. 26, ал. 1) и съответните правилници на висшите училища, както е например в Правилника за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски” (2016, чл. 108, т. 9 и чл. 117, т. 9).
В тази посока е и седмият принос на монографията, а именно – да конкретизира начините за събиране на данни за персонален списък с цитирания. Както е известно, в хуманитарните и социални науки не само у нас, а и в света, не съществува автоматизирана база данни за отразяване на цитиранията на авторите. Това е и основната причина българските начинаещи изследователи и утвърдени учени да „разследват“ предполагаемите цитиращи ги томове лично, de visu и с прелистване. За тяхно улеснение М. Цветкова е организирала каналите за търсене на цитирания в две фази. Първата е чрез поръчка в библиотека (в столицата това е възможно посредством направление „Библиографско и информационно обслужване” на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, чрез отдел „Автоматизирано библиотечно-информационно обслужване” на Университетска библиотека на СУ „Св. Климент Охридски” или чрез услугата „Справки за цитирания на публикации и за импакт фактор на списания“ към Националния център за информация и документация – НАЦИД). Втората фаза при издирване на цитирания са международните бази данни и онлайн репозиториуми (повечето от които са достъпни само чрез вътрешно институционални мрежи): Google Scholar Citations, Web of Science, Scopus, Science Direct, Current Content, ProQuest, CEEOL, CORE и др.
На осмо място сред оригиналните приноси на книгата се нареждат авторските методични материали, сред които е приложеният тест за самопроверка и самоконтрол на всеки читател. Заглавието на теста: „Нагласа за цитиране / Склонност към плагиатство” е показателно за фината граница между правилата и грешките при използването на чуждо авторско произведение.
  Научно-приложните дивиденти от монографията „Цитирането: стандарт и стил“
След прочита на книгата пред нас се разкрива недостиган в досегашните научни методики хоризонт и разбираме, че познанията ни за цитирането всъщност са били доста скромни.
В тази книга е заложена висока добавена стойност. Разкритите научно-приложни ракурси на цитирането го доказват като перспективна територия за нови изследвания и  привличат смелите изследователи да работят в едно ново научноизследователско поле.
Анализираната монография на Цветкова е равносилна социален допинг. В ръцете на читателя тя функционира като катализатор за преосмисляне на научната му грамотност при писане, на научноизследователската и публикационната култура не само на ученици, студенти и млади учени, а и на опитни автори и редактори. „Цитирането: стандарт и стил“ ни предоставя качествено нов, рецептивно ориентиран поглед към нашите собствени практики на използване на чужди източници. Благодарение именно на този поглед публикациите ни могат да бъдат далеч по-дружелюбни за цитиране и по-желани за четене.
Обобщаваме ползите от книгата на Милена Цветкова с няколко думи: академичен труд с изключително висока степен на приложимост, способстващ създаването на устойчиви рефлекси при писане, превеждане, редактиране и публикуване и нов инструмент за повишаване на репутацията на все по-безразборно пишещите в ерата на социалните мрежи и символните комуникации.
__________
* Цветкова, Милена. Цитирането: стандарт и стил.Предг. Андреана Ефтимова (Homo Citans, с. 7–8); Науч. ред. Веселина Вълканова; Науч. рец. Иванка Мавродиева. – София: Библиоскоп, 2013. – 306 с. ISBN 978-954-8586-19-1
  
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Николова, Екатерина. Цитирането днес – персонален мениджмънт и форма на изплащане на дълговете. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №33. Available from: [www.media-journal.info]
 
 

 

дата на публикуване: 21.11.2017, Вторник, 13:16
прочетена: 5254 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: