The Baroque Style in the Context of Contemporary Fashion
Current Interpretations and Historical References of the Genre in the Fashion of the 21st Century
Lilyana Petkova
The aim of this topic is to trace the relationship between different arts and to show how the baroque style continues to be reproduced in fashion collections in various ways during the past decade. This study consists of the clarification of the main term “baroque”, its etymology, meaning and usage, a brief historical note about the baroque costume – how the original baroque style looked back in the 17th century. A historical overview of the genre is made through 15 baroque-inspired fashion collections in the period 2006 – 2017. The fashion collections are chosen because of their relevance to the style and the coherence of the interpretation of the baroque elements. A visual analysis of the main fashion articles shows the usage of different components of the baroque style in the collections, which depends on the target groups and the strategy of the various fashion brands. As a result, divergent nuances and interpretations of the baroque style are made by these 15 fashion houses.
Keywords: fashion, fashion collections, art, style, baroque, opulence, lavishness, eclecticism, irregular shape, aristocratism
1. Взаимовръзка между модата и изкуството. Изкуство ли е модата?
Според редица автори модата е приложно изкуство, което може да бъде облечено. За тях дизайнерите използват същото ниво на креативност и въображение, което художниците употребяват при създаването на следващия си шедьовър. Модните произведения на „от котюра” [1] създават същата емоционална палитра у любителя на изкуството, каквато поражда една картина с маслени бои на талантлив художник. И тъй като тези две изкуства – изобразителното и модното, са много близки като похвати и изразни средства, те много често се колаборират. Ако се позовем на цитат от канадската модна дизайнерка Анджела Хънтингтън, можем спокойно да направим едно философско заключение за модата, без претенции за цялостно обхващане на смисъла на този жанр, а само да подчертаем ключови негови характеристики:
„Модата като изкуство надминава занаятчийството, поражда идеи, естетики и идеологии. Тя е интегритет; тя скулптира и създава форма с изобретателност.“ [2]
Модният теоретик проф. Любомир Стойков разглежда четири аргумента в защита на природата на модата като изкуство: творческият характер на модата, творецът моден дизайнер, модата сред другите изкуства и естетическото въздействие на модата [3].
Творческият характер на модата се разкрива първо чрез неразривната връзка между изящните и пластичните изкуства. Създаването на дрехата включва илюстрацията, рисунката и скицата, които са сред основните и водещите проекти в работата на дизайнера. Освен това самият дизайнер е визиран като творец: създаването на дрехите включва духовни аспекти и креативно търсене, интерпретиране и създаване на нови силуети, форми, цветове чрез интуиция, фантазия, хрумване, опит, провокация и използване на подсъзнателното чувство за естетика. И както всички останали изкуства, модата също има своя специфична аудитория от ценители и потребители.
Модният дизайнер е творец, който заема своето запазено равноправно място до останалите креативни личности. Когато през 1992 г. дизайнерът Пиер Карден става пълноправен член на френската Академия за изящни изкуства, това става доказателство, че модата е вече (признато) изкуство.
„Връзката между модата и другите изкуства е сложна, нееднозначна и многопосочна. Тя се изразява във взаимното влияние, което си оказват модата и скулптурата; модата и живописта; модата и театърът; модата и киното; модата и балетът. Много и различни са начините, по които те се проникват взаимно и слагат отпечатък върху съдържанието, изразността и изразителността. В едни случаи те си действат вдъхновяващо, а в други – предметно-сюжетно и фрагментарно обогатяващо“, обяснява проф. Стойков в публикацията си „Модата като визуално изкуство“ [3].
Естетическото въздействие на модните произведения се изразява чрез емоционалните усещания на публиката по отношение на шедьоврите в модното изкуство. Емоционалната гама варира от преклонение, пиетет, възторг и достига дори до екстаз. Друго въздействие върху публиката е развлекателният ефект, с който е свързана съвременната мода. Хедонизмът на популярната култура и шоу-бизнеса е неизменна част от модния свят днес.
Редица модни дизайнери от цял свят се обръщат към живописта като първоизточник на инспирация за своето творчество. Времето е доказало тази успешна симбиоза между изящно изкуство (живопис) и приложно изкуство (мода). Едни от най-популярните дизайнери залагат на художественото изкуство, на неговата експресивност, емоционална зареденост и виталност, като интерпретират формата, цветовата гама, настроението, живописните детайли в своите дрехи и аксесоари. Самият процес на изучаване на чуждото творчество на колеги от друг художествен жанр е предизвикателство и провокация за всеки един моден дизайнер. Инспирацията от художествения шедьовър е само първата малка крачка, която поема всеки един моден творец, решен да претвори статичната художествената творба в една динамична, 3D колекция от дрехи и модни аксесоари. Успешната интерпретация на посланието, пренасянето на енергията, транслацията на двуизмерната картина в триизмерен визуален обект – всичко това е сложен и дълъг процес, изискващ не само креативност, но и дълбоки теоретични познания по темата, предварителна подготовка, достатъчно неуспешни опити, които да доведат до изкристализирането на лайтмотива на дизайнерската колекция и посвещение да се предаде посланието пред една публика от ценители, любители на изкуството и критици.
2. Стилът „барок“ – етимология, значение и употреба
Етимологията на термина „барок“ не е напълно изяснена. Има две основни хипотези за произхода на думата. Според едни изследователи на стила, „барок“ произлиза от италианската дума „barocco”, която философите използват през Средните векове, за да опишат препятствие в схематичната логика. Впоследствие думата се използва за обозначаването на изопачена идея или неразбираем мисловен процес.
Другата възможна хипотеза според онлайн енциклопедията „Британика“ е понятието „барок“ да произлиза от португалската дума „barrueco”, която се използва, за да опише неправилната форма на перлата и затова в бижутерията се запазва словосъчетанието „барокова перла“, което обозначава несъвършената форма на скъпоценния камък [4].
Барокът е стил в изкуството, използващ преувеличено движение и изобилни детайли, за да създаде усещане за драматизъм, напрежение, изобилие и величие в скулптурата, живописта, литературата и музиката. Първоначално терминът бил създаден, за да омаловажи стила, за който се отнасял, а значението му било „неправилен, изкривен, причудлив, странен”.
В изкуството стилът барок се характеризира с противопоставяне на реалното с фантастичното, на духовното с телесното, на изисканото с грубото, на аристократичното с народното. Бароковият стил се заражда около 1600 г. в Рим, Италия, и се разпростира в голяма част от Европа, но не и в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен и не толкова фантастичен стил.
Популярността и успехът на барока се насърчават от католическата църква, считаща, че драматизмът в стила на бароковите автори може да предава религиозни теми по директен и емоционален път. Светската аристокрация също разглежда драматичния стил на бароковата архитектура и изкуство като средство да впечатли посетителите и потенциалните съперници, както в случая с богато украсения кралски дворец във Версай. Тъй като много форми в изобразителното изкуство, музиката, архитектурата и литературата на барока са вдъхновени една от друга, той може да се разглежда като цялостно културно движение.
В бароковата скулптура фигурните групи придобиват ново значение, подчертава се динамиката на движението и енергията при човешките форми – те се въртят около празно централно ядро или се протягат навън към околното пространство. Бароковата скулптура често има множество различни идеални ъгли на наблюдение. Типичната барокова скулптура добавя и извънскулптурни елементи, например прикрито осветление или водни фонтани.
Архитектурата, скулптурата и фонтаните на Джовани Лоренцо Бернини (1598–1680) демонстрират силно напрегнатия характер на бароковия стил. Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Той се доближава до Микеланджело по обхвата на своята дейност – той прави скулптури, работи като архитект, рисува, пише пиеси и прави театрални представления. Днес Бернини е най-познат със своята скулптура, както заради виртуозното ваене на мрамора, така и заради способността му да създава фигури, съчетаващи физическо и духовно. Негова е прочутата сцена „Екстазът на св. Тереза“ в римската църква „Санта Мария дела Виктория“. Друга негова прочута творба е „Фонтанът на четирите реки“, както и интериорът на базиликата „Св. Петър“.
3. Стилът „барок” в костюма [5]
Обща характеристика на облеклото
Като могъща държава в Европа през ХVІІ в. Франция става водеща в областта на модата. В зависимост от характера на историческите периоди на развитие на Франция в продължение на цяло столетие се изменя и европейския костюм.
В своята монография „Модата: от Нефертити до топмоделите“ проф. Любомир Стойков отбелязва: „Стилът „барок“ (украсен, причудлив) съответства на естетическите норми във времето на абсолютизма. Той предписва величествени, пищни, монументални форми. Цялата тази парадност, това увлечение по декоративността внушават идеята за кралското самодържавие, за неограничената власт и безпрекословен авторитет на Луи ХІV“ [6]. Но какви са критериите за стил по това време? Естетичният идеал през ХVІІ в. е мъжът–рицар, войник, обучен в танци и музика. В облеклото отчетливо се различават 3 основни периода: мускетарски, галанти и жустоко.
Ил. 1. Френски барокови мъжки и дамски костюми, 1600-1670 г.
Мускетарски период
През първата половина на ХVІІ в. костюма става все по-свободен. Силуетът на фигурата се променя, талията се повдига. Мускетарите в знак на отличие носят особено наметало, напомнящо средновековното, състоящо се от две незашити в страничния шев половинки.
По силует женското облекло прилича на мъжкото – леко повдигната талия, дълга умерено широка пола, падаща в меки гънки, и леко скъсен ръкав. Задължителна част от женския костюм е богато украсената с дантели легнала яка –„фрез“ [7].
Допълненията към костюма са: ръкавици ветрила, часовници, колани, огледала и многобройни украшения – гердани, пръстени, диадеми. Задължителен детайл на дворянския костюм е шпагата, която се закрепва с лента от кожа около дясното рамо.
Облеклото през абсолютизма при Людовик ХІV. Обща характеристика на периода („галанти” и „жустоко”)
Франция е водеща в изработването на предмети за разкоша и определя модата за дълго време. Произвеждат се копринени чорапи, дантели, бижутерия, ръкавици. Модата ежемесечно се рекламира чрез облечени восъчни кукли, които се изпращат в Англия, Германия, Италия, Русия. Първото модно списание (1672 г.) прославя французите в Европа. Костюмът през епохата на барока (ХVІІ в.) е подчинен на етикета на двора и се отличава с богатство и голямо количество украшение. Разкошния костюм хармонира с яркия интериор на барока. Липсата на мярка във формата и обема, изобилието на детайли и украшения са характерни черти за бароковия стил в костюма.
Мъжкият костюм достига до крайна екстравагантност под влияние на Людовик ХІV, който се изкачва на престола още като дете. По подражание на малолетния крал мъжете носят дълги коси и къси куртки. Основни части на мъжкия костюм са бяла риза с дълги ръкави и богати, ръчно изплетени дантелени маншети. Ръкавите на няколко места се завързват с ленти, а над талията ризата се наддържа.
В двореца на Людовик ХІV детайлите на костюма често се изменят, но се запазват общите черти на стила барок.
В средата на ХVІІ в. са характерни естествените форми и меките линии, които напомнят облеклото през отминали периоди.
През 70-години женският костюм става по-превзет и екстравагантен – стреми се да подчертае формата на женското тяло и силуетът силно се изменя. Талията се удължава и стеснява, а полата завършва с шлейф. Ръкавите силно се стесняват и завършват с волани. Роклите се носят върху корсети от китови кости и са силно зашнуровани. Корсажът се крои по формата на корсета, който е втвърден и заострен отпред. Формата на деколтето често се променя – първоначално има овална форма, а в края на ХVІІ век става квадратно. Яката изчезва напълно и вместо нея към корсажа се пришиват волани и дантели. Ръкавите стават все по-къси, като достигат до лактите и завършват с дантели.
Жените носят едновременно две рокли – горната се шие с шлейф с регламентирана дължина, а полата ѝ е отворена отпред и отстрани се събира във вид на цилиндри.
Към корсажа се закрепва с шнурове. Долната пола се шие също от скъпи платове, но в други цветове и завършва с дантели. За защита на тялото от студа долната рокля се подплатява с кожи. При студено време на рамото се поставя наметало или кожа. Връхното облекло се изработва от тежки тъкани.
Женският костюм на дребната буржоазия се доближава до народния – меки поли, тесен корсаж и забрадки на главата.
Костюмът се допълва със скъпоценни украшения, с много панделки и ръкавици, украсени с ленти и дантели. През 60-те години навлиза и вратовръзката. Чадърът също се появява за първи път през ХVІІ в.
4. Исторически препратки към модата на XXI век
Един от широко разпространените художествени стилове, който е пресъздаван отново и отново от редица дизайнери, е барокът. Неговата пищност, богата орнаментика и цветова наситеност позволяват широки интерпретации от страна на модните дизайнери. Архитектурните забележителности, художествените картини-шедьоври и самият автентичен бароков костюм са повод за исторически препратки към модата на XXI век. Не един или двама модни дизайнери се възползват от лукса, пищността и дори бъбривата еклектичност на барока, за да впечатлят, провокират и завладеят своята аудитория.
В процеса на проучването се откроиха барокови колекции, които правят сериозна заявка за висока естетическа стойност. Разглеждайки модните артикули в светлината на стила барок, се открива един лайтмотив, който адаптира красотата и автентичността на цяла една епоха в носима, ултрамодерна, ексцентрична или дори ежедневна мода.
Колекцията на Никола Геские за Баленсиага „Барокова рок звезда” за пролет–лято 2006 е пряко доказателство за барокова пищност и монументалност, пресъздадени в дрехи. В своя статия модната журналистка от „New York Times“ Кати Хорин [8] споделя как усещането за история е вдъхновило френската колекция, без това да се превърне в скучен урок по история.
Ил. 2. Модел на “Баленсиага”, пролет-лято 2006. Marcio Madeira© Vogue.com
И наистина, в дефилето се забелязват въздушно леки рокли, композирани с принтирана коприна, допълнени с дантела и богато падащи набори; бляскави черни рокли, сложно изработени от дантела и шифон, висящи от банелите на сутиена; камбанообразни рокли от органза в цвят крем с пищно падащи подгъви под формата на волани – всичко това ни потапя в барокова атмосфера, без да ни доскучава. А за финал: фантазна версия на стила на Луи XIV - пресъздадено в яке Баленсиага с екстравагантен пеплум със суетни дантелени маншети в комбинация с луксозно бельо за будоар.
Барокова е и колекцията на Полини Ready-to-Wear за есен–зима 2009. Деликатни или драматични спираловидни орнаменти са част от ансамбъла от дрехи на модната марка. Ажурният дизайн в есенната колекция на Полини за 2009, показана в Милано, определено е израз на баснословно разнообразие. Апликациите в спираловидни форми в дръзки първични цветове и златно добавени към роклите, принтирани върху въздушно-леки поли и дори използван мотив за украса на токовете на дамските обувки. Ефектът е бляскав, носещ настроение и придаващ усещане за винтидж Барок.
Колекцията Pret-a-Porter на Стюърт Вивър за Loewe за есен–зима 2009 е базирана на най-изискания функционален лукс, който служи като почит към Испанския бароков стил. Тези дрехи, които могат да бъдат носени както вечерно време така и през деня, имат подчертани прави линии, конструирани технологично да почертаят текстурата им. Някои модели са украсени с кожа от лисица и орнаменти, изработени от лъскав сатен, който също е използван да концептуализира женствеността на полите и роклите. Колекцията силно напомня Испанския бароков стил и въпреки тъмните цветове (кафяво и черно), представени в цялата линия, облеклата са осветени от други цветове (огнено-оранжево, електриково синьо и златно) по деликатен начин.
„Алиса в страната на чудесата в Бароков свят“ – така Донатела Версаче нарича пролетната си колекция за 2010 г. Дрехите определено носят барокова атмосфера, пищност, екстравагантност и свежо настроение. Ярките пастелни цветове, геометричните принтове, късите поли и бароковите завъртулки – цялата тази съвкупност от форма, цвят и обем е вдъхновена от „Алиса в страната на чудесата“ от Тим Бъртън. „Обичам идеята за страна на фантазията“, споделя дизайнерката Донатела Версаче [9]. Когато тя добавя сребристи металически бродерии, перфорирана кожа на шипове или драпира розов шифон за вечерна рокля, Донатела напълно контролира техническият ефект на своите облекла. А резултатът: уверена и щастлива колекция, която гарантирано привлича вниманието на генерацията на своята дъщеря.
„От котюр” колекцията на „Шанел“ за пролет–лято 2010 илюстрира темата за „Неоновия Барок“, пресъздадена от Карл Лагерфелд. Изключително витална, тя е повод за мнозина модни блогъри да я коментират, анализират и споделят. Изключение не прави и модната френската блогърка Chantal-Hélène Wagner [10] , която споделя не само снимков материал, но и акуратни модни бележки по темата. За нея колекцията на „Шанел“ включва серия от вариращи пастелни цветове, вдъхновени от сребристи захарни дражета за декорация и други сладки с античен корен (традиционния цвят на маршмалоу сладкишите в сладкарските магазини във Франция). Лагерфелд също така използва сребристото като инспирация от ретро пастелния цвят на хоросанова мазилка на бароковия декор за „Der Rosenkavalier“ по Щраус и изиграна от Елизабет Шварцкопф. Металическите цветове създават чувството за футуризъм в колекцията. Контрастът между икономичната линия и наподобяващите цветя апликации прави жената в тях да асоциира със сладкиш - мечтателно опакована с панделка отгоре.
Акцентът на колекцията е атрактивната булка на Шанел и нейният лъскав младоженец, облечен в костюм с цвят металик и подобаваща вратовръзка. Ушиването на сватбената рокля е отнело 1300 часа. Воалът е изработен от 200 метра тюл и коприна (общо 800 часа труд). Самата рокля е направена от сатен и шифон (190 часа труд), а само бродерията ѝ е отнела допълнителни 350 часа труд.
Ил. 3. Модел на “Шанел”, „от котюр” пролет-лято 2010. Monica Feudi © GoRunway.com
Модна къща „Прада“ е позната сред ценителите като символ на изискана, минималистична линия и приглушени цветове. Комбинирайки формата и цвета на бароковите картини и скулптури от ХVІІ век, използвайки усукващи се златисти мотиви и херувимчета - това е един тотално различен облик за модната къща. Така се ражда колекцията на Прада „Минимъл Барок“ за пролет–лято 2011. Ексцентрични по своята природа, моделите комбинират в себе си диаметрални противоположности като формата и дължините на болничните престилки и бароковите орнаментирани златни херувими като декоративни елементи. Така се получава един своеобразна абстрактна модна колекция.
Маниш Арора използва термина „футуристичен барок“, за да опише пролетната си колекция за 2011 г. Той изгражда форми, които изкривяват естествения силует: ярки, смели неонови цветове в комбинация с ослепителна украса и броня за тялото. Оранжево, жълто и цвят аква са основните за палитрата на тази колекция. Роклите се представят като най-важната част от колекцията, на места комбинирани с дълги до коляното ярки чорапи, носещи игриво настроение.
Колекцията на "Долче и Габана" за есен–зима 2012 г. също носи привкус на бароков лукс и разточителност в детайлите.
Ил. 4. Модел на “Долче и Габана”, есен–зима 2012. Yannis Vlamos © GoRunway.com
Нещо много въздействащо на сетивата има в комбинацията на занаятчийското майсторство при бродирането на гоблени, религиозното посвещение на ръчния труд (кадифе, бродерии със златни конци) и изчезналото бароково великолепие на изпълнените с херувими рисунки, както и дърворезбите с причудлива форма в дворците и базиликите в южна Италия.
Според модния критик на „Вог“ Сара Майер [11] моделите изглеждат някак си красиво-невинни в своите диадеми и разнообразни украшения за коса и внушителни обеци. Стефано Габана ги нарича “нещо средно между принцеси и девици“ [12]. Но този път аплодисментите са за неговия партньор, Доменико, защото дизайнерският тандем намира вдъхновение от родната му Сицилия и най-вече от нейните подчертани бароково религиозни традиции.
Централно място в колекцията заемат наметалата. Със своята дължина до коленете те напомнят кардиналските одежди, макар тук да са интерпретирани цветово в черно и златно. Цветните флорални елементи и принтовете на херувими допринасят за по-сладникавото звучене на тази колекция на модния бранд. За финал моделите дефилират не в сексапилни корсети и топове, подчертаващи извивките на тялото, а в палта от черна дантела, както и костюми, избродирани със златна нишка.
Дизайнерите Акуилано и Римолди се обръщат към ранните произведения на бароковия художник Джовани Батиста Тиеполо от ХVІІІ век за инспирация към есенната си колекция за 2012 г. Резултатът е една барокова визия за късите рокли, изработени от кадифе, кожа и коприна, обсипани с бижута и барокови орнаменти, в нюанси рубин, смарагд и сапфир. „Отнема точно 56 секунди, за да си облечете тази рокля с цип на гърба, за разлика от оригиналните барокови рокли, за които имате нужда от помощник при обличането и тежат ужасно много“, пояснява в своята статия за бранда Марк Холгейт [13], редактор на модните новини във „Вог“.
Със своята колекция Акуилано и Римолди обхващат еклектичната пищност като дизайнерите обобщават: „Когато икономиката е толкова зле, трябва да направиш модата специална и дори весела. Да, дизайнери сме, но също така трябва да интерпретираме това, което се случва около нас и дори да дадем най-доброто от себе си, за да го направим да изглежда малко по-добре.“ [14]
Силно декорираните позлатени платове и луксозното тъмно лилаво кадифе на австралийската марка Ksubi (Ксуби) ни пренасят в Бароковата епоха от ХVІІ и ХVІІІ век и носят своя религиозен отпечатък. Колекцията за есен–зима 2013 е изпълнена с еластична кожа, деним и смесица от вталени и оувърсайз силуети, което създава усещането за съвременност. Стилната фотосесия е заснета в шато в близост до Париж, а модел е Монтана Кокс.
Ил. 5. Модел на “Ксуби”, есен–зима 2013. Darren McDonald © Кsubi.com
Сара Бъртън избира като локация за колекцията си есен-зима 2014 за Аликзандър Маккуин операта „Comique”. Това не е случайно: десетте драматични модела от новата колекция прекрасно импонират на бароковите стенописи на локацията. Инспирацията зад модните произведения се корени в английското кралско наследство и история: церемониалната помпозност и великолепие на църковното облекло, носено от кардинали и епископи. Необичайна галерия от характери: ансамбъл от мистични ангели и мистериозни диви, вдъхновени от кралица Елизабет I и от „Руският балет на Дягилев“.
Колекцията е издържана в цветовете бяло, черно, златно, сребристо, цвят слонова кост. Дължините на модните артикули са до глезен, докосващи пода. Формата на повечето дрехи от колекцията е с великолепен обем, като крайният резултат е изключително лек и ефирен. Фокусът на тоалетите е върху талията и линията на ханша, които са експресивно подчертани. Цялата колекция е изградена на основата на множество слоеве, прецизно сгънати в геометрична форма, украсени с коприна и бродерии с метален конец, ширити и шипове. Модният критик Тициана Кардини [15], която пише материали за онлайн изданието на италианския „Вог“, ни въвежда в света на бранда „Маккуин“, където перлите с форма на капка са щедро употребени. Полите се поддържат от кръгли кринолини. Чувството за женственост е подчертано от употребата на дантелени корсети. Материите са по бароков стил разточителни и пищни: копринено кадифе, дантела, шифон, копринен тюл, лисича кожа, щраусови и патешки пера и др. Обувките на платформа и на дебел ток в колекцията са украсени с перли и златни метални обшивки.
Като нетипичен аксесоар към колекцията са използвани избродирани маски, покриващи лицето и придаващи допълнителна нотка на мистичност на цялото дефиле. Друго допълнение, което присъства като лайтмотив, е разработената яка „фрез“, която носи допълнително тържественост, помпозност и аристократизъм на всички представени модели от модна къща „Аликзандър Маккуин“.
Не само световно известните наложени имена интерпретират барока като тема за своите колекции. Румънската дизайнерка Дора Абоди започва своята кариера през 2009 г. Отличителният стил на дизайнерката за пролет-лято 2015 може да бъде определен като бароков футуризъм, който съчетава миналото и бъдещото класическо изкуство и религиозни ритуали с високите технологии. Античност, инстинкт и пищност са миксирани с роботизираната технология, за да създадат нова, различна култура, даваща отпечатък в богати, ярки и органични модни произведения. Този сезон авторката избира една палитра от металическо кралско синьо, шампанско, сребристо, прозрачни черни и бели тонове. Използваните платове са принтирана коприна, ръчно изрязана кожа, перли, мъниста, органза, златисто ламе, жакард и бродерии.
В есенната си „от котюр” колекция за 2015 г. Ели Сааб отново предлага разкошни официални рокли, които елегантно докосват пода, изпълнени със сложни детайли и феерични по своята същност конструкции, но този път с несъмнена бароковa орнаментация.
Викторианската тема, която мнозина дизайнери са интерпретирали, не е оригинална по своя характер, но пък за сметка на това е умело пресъздадена от ливанския дизайнер. Избродирани са прецизно дантелените ръкави на дългите дантелени рокли, а метален брокат под формата на верижки припомня доспехите от едуардския костюм. Бароковият блясък на колекцията се подсилва от прецизно подбраните аксесоари: тежки, сребърни бижута, ниски, дантелени ботуши и диадеми във формата на корона допълват почти всеки тоалет.
Макар оригиналните силуети на Сааб да вземат превес, дизайнерът включва в арсенала си от модни артикули и струя свежи форми: една от забележимите визии на дефилето е рокля с дълъг ръкав с цвят лавандула, която прилича на традиционното индийско сари.
Сватбените рокли „от котюр” на испанската модна къща Йолан Крис за 2017 г. са посветени на барока. Пищните рокли са натоварени с чувство за романтизъм и крехкост, така присъщи за викторианската епоха, видяна през очите на големите майстори в живописта като Алма Тадема, Ел Греко, Мурильо, Гоя, Делакроа. Бароково разточителните рокли са изработени от богати и луксозни материали като дантела, органза, тюл, избродирани флорални мотиви от бижута. Орнаментирани, смели и различни сватбени предложения за булки с дръзка персоналност, които не се смущават да привлекат цялото внимание върху себе си.
Цветовете на модните артикули също са смели: розови рокли в златисти отблясъци, рокли в меден тон, цвят шампанско и руж, както и рокли с принтове, които се открояват на фона на чисто белите приложения. За най-смелите булки се предлага комбинация на различни текстури и прозрачност, съчетани в рокля от шифон, съчетана с плътна пола или нагънати тюлени рокли на цветя.
Мери Катранцу е сравнително ново име в света на модата, но в Лондон вече няколко поредни години ни запознава със стила ѝ. Поради страстта на дизайнерката да употребява принтове, тя си спечелва титлата „кралицата на хиперреализма“. И докато сега Великобритания се устремява към напълно новото си бъдеще, то модният творец се вглежда назад в европейското минало за инспирация.
Колекцията на Мери Катранцу за есен–зима 2017 г. е барокова. Акцент в презентацията са кадифето и десените тип „тапет“, които са всичко друго, но не и старомодни. Вместо това колекцията излъчва подчертан блясък, излъчван от моделите, облечени в туид и флорални мотиви, колажирани с десетки изненадващи детайли. Няма да сгрешим, ако наречем целия този ансамбъл „Nouveau-Baroque“ [16].
В началото на модното дефиле погледите на публиката са привлечени от якетата с карирани вати, оборудвани с пухкави кожени ръкави, последвани от рокли туид с два вида цветя по тях: релефни и гладки по своята материя. Ансамбълът от дрехи е допълнен от пищни акценти като огърлици със скъпоценни камъни, лъскави бродерии, пищни, разноцветни кожени яки.
Модният редактор на онлайн списанието „Savoir Flair” Грейс Гордън прави анализ на колекцията на Катранцу [17], която е разделена математически на две категории, всяка от която е изградена от три елемента. Първата поставя ударение върху туида, в комбинация с избродирани цветчета, кадифе и пастелни пухени акценти. Втората категория се фокусира върху флоралните щампи, поднесени с избродирана дантела. Вътрешната логика на колекцията я развива от „старомодни“ връхни дрехи през мини и макси рокли, изработени с подчертано отношение към всеки луксозен детайл, лъскави цветни костюми с панталон. Всичко в произведенията на Мери Катранцу говори за умел хибрид между тъкани, форми, материи и силуети, носещи лукса и изяществото на една отминала епоха.
5. Заключение
В направеното проучване става ясно, че в последното десетилетие стилът „барок“ е широко интерпретиран в дизайнерските среди. Независимо от политическата и икономическа ситуация, този стил продължава да бъде свръх интересен и широко разпространен в света на модата, като отличителни негови характеристики са претрупаността на формите, усложнеността на десените, ексцентричността на декорациите, текстилния разкош. Модата, която интерпретира стилът „барок“, носи лукса на изминалите епохи на аристократизъм, както и копнежа по блясъка, пищността, разточителността и показността.
Наблюдаваните модни тенденции в проучените колекции показват, че всяко тълкуване на стила „барок“ е в унисон с таргет групата на всеки един от модните лейбъли. Открояват се две основни модни линии: първата е на по-буквалното заимстване на елементи от бароковия костюм и период („Долче и Габана“ – „Бароков лукс“ есен–зима 2012 и модна къща „Аликзандър Маккуин“ есен–зима 2014), докато втората е на по-абстрактното тълкуване на стила и преформулировката му в съвременен контекст: „Баленсиага“ – „Барокова рок звезда“ (пролет–лято 2006), „Полини“ (есен-зима 2009), Loewe – Испански бароков стил (есен–зима 2009), Версаче – „Алиса в страната на чудесата в Бароков свят“ (пролет–лято 2010), „Шанел“ – „Неонов Барок“ (пролет–лято 2010), Прада – „Минимъл Барок“(пролет–лято 2011), Маниш Арора – „Футуристичен барок“ (пролет-лято 2011), Акуилано и Римолди (есен–зима 2012), „Ksubi“ (Ксуби) есен–зима 2013, Дора Абоди – „Бароков футуризъм“ (пролет-лято 2015), Ели Сааб (есен–зима 2015), Йолан Крис (сватбени барокови рокли за 2017), Мери Катранцу – „Nouveau-Baroque“ (есен–зима 2017).
Бележки:
[5] Преобладаващата част от цитираните източници тук са по лекционния курс „История на костюма“ на доц. д-р Яна Костадинова, Национална художествена академия, 2010.
[6] Стойков, Любомир. Модата: от Нефертити до топмоделите. Изд. къща „Амбелино арт“. София, 1994, стр. 43.
[7] Фрез – плоска колосана яка от времето на Ренесанса, която в началото се събира около врата, след това се превръща в яка със столче, а към края на ХVІ в. има толкова големи размери, че се налага да се прикрепва високо отзад на врата с метална мрежа. Белоснежната яка е пръв признак на елегантност. (виж: Ruff Collar [online]. In: Encyclopedia Britannica, Feb 1, 2001 [cited 25.11.2017]. Available from: https://www.britannica.com/topic/ruff-collar)
[12] Пак там. Прев. мой – Л.П. Стефано Габана за Sarah Mower.
[14] Пак там. Прев. мой – Л.П. Акуилано за Mark Holgate.
Библиография:
Стойков, Любомир. Модата: от Нефертити до топмоделите. Изд. къща „Амбелино арт“. София, 1994.
Източници на снимките:
Ил. 1. Френски барокови мъжки и дамски костюми, 1600-1670 г. Фото: © The Costumes of All Nations.From the earliest times to the Nineteenth Century: Exhibiting the dress and habits of all classes, regal, ecclesiastical, nobel, military, judicial and civil. By Albert Kretschmer, painters and costumer to the Royal Court Theatre, Berin, and Dr. Carl Rohrbach, London, 1882, p. 88. © Kendall Redburn, 2010. Available from:http://www.kendallredburn.com/home.php [25.11.2017]
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Петкова, Лиляна. Стилът „барок“ в контекста на съвременната мода: Актуални интерпретации и исторически препратки на жанра към модата на XXI век. // Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2017, №33. Available from: [www.media-journal.info]
дата на публикуване: 03.12.2017, Неделя, 11:06
прочетена: 8845 пъти