Ще започна с цитат: “Само до преди две години този термин не съществуваше в природата, днес търсачката Google показва 871 милиона позовавания на документи, в които се споменава понятието Web 2.0.” (Большой город, № 15 (164) http://www.bg.ru/article?id=6016). Ще отбележа датата на казаното – 30 август 2006 година. Тоест, по стандартите на мрежата, доста отдавна. Преглеждайки публикациите в печатната преса и в Мрежата, действително може да се каже, че всичко започна със статията на Tim O’Reilly “What Is Web 2.0” от 30 септември 2005 година, публикувана в списание “Компьютерра” още през октомври същата година със заглавие “Какво е това Уеб 2.0” в превод на Наталия Казакова - както е казано в списанието, “с любезното разрешение на автора”.
Проявявайки похвална оперативност, рядко срещана за печатно издание, редакцията през същата година неоднократно се връщаше към тази тема, изказвайки чрез мненията на своите специалисти нескрито разочарование. Няма никакъв втори уеб, всичко това са измислици на Тим, който и сам не знае какво е това. Това е квинтесенцията на десетките, ако не и стотиците мнения не само в списание “Компьютерра”, но и в Рунет и в руските СМИ. Това не е всичко, разбира се, има и други мнения, вече по отношение на идеята, например – “тази гадост американците са ни я пробутали”, за да съсипят нашата страна отвътре. И всякакви други глупости. Както винаги. Но вече мина достатъчно време, за да осмислим това явление, за да се опитаме да го разберем, ако то съществува. А ако не – да го опровергаем колкото се може по -аргументирано. Струва ми се, че неразбирането и неприемането на идеята за втория уеб от голяма част от пишещите на тази тема е свързано още и с това, че просто всички размисли на Тим O’Рейли се основават на примери за конкретни американски компании и са свързани с технологии, до които ние още не сме стигнали. А това винаги е обидно. Освен това постоянното цитиране на примери от практиката на компаниите и на бизнеса стеснява, както ми се струва, възприемането на явлението.
В тази статия е направен опит за анализ на Web 2.0 (синонимите, употребявани в публикацииите, допускат и изписването на кирилица, и изписването с малки букви, и използването на тире, от което същността на термина абсолютно не се променя; синонимите в този текст са използвани предимно заради избягването на стилистичното еднообразие) от различни гледни точки на базата на първоизточника – работата на Тим O’Рейли (в изписването на името му само една буква “л” повече съответства на руската орфоепия); добрите публикации на Пол Греъм, а също и споменатата по-горе статия в сайта “Большой город” /Големият град – бел. прев./, която е със заглавие “25 факти за web 2.0”; и накрая, най-добрата, според мен, публикация в печатно издание – блестящата статия на Сергей Скрипников “Свързани от Мрежата 2.0” в списание “Эксперт”, препечатана в сайта www.frip.ru, а след това и от нас (виж.: RELGA № 22 [144] ). С.Скрипников се е справил с трудната задача да представи абсолютно мрежови идеи и понятия в печатно издание. Струва ми се, на компетентните колеги им е ясно, че става дума за възприемането на текст и понятия, които в мрежата са радикално различни от традиционното възприемане. Затова трябва да направя следната уговорка: гледната точка и характера на изложението в дадения текст са по-близки до офлайновите и са предназначени за колеги – изследователи на средствата за масова комуникация.
И така, за какво става дума? Ако не се задълбочаваме във втръсналата ни от безкрайни повторения история на Интернет, то за световната мрежа World Wide Web може да се говори сериозно като за пълноценно явление едва от 1992 г., принципите, на която е формулирал един друг също много умен Тим - Тим Бърнърс-Лий (Tim Berners-Lee). През първото десетилетие е разработвана и усъвършенствана системата WWW, развитието на която е следвало един класически икономически сценарий: създаването и поддръжката на сайтовете е изиквало участието на спонсори и инвеститори, които дълги години са влагали пари, без да си дават ясна сметка в какво ги влагат. Да, красива играчка, скъпа, чудо на техниката. Но - нерентабилна, носеща загуби, ако трябва да я сравняваме със сериозни проекти и големи мащаби. Предприемчивите американци започнали активно да използват рекламата и измислили какви ли не неща. Но въпреки това не успявали да извлекат сериозна полза от такова велико начинание, в каквото се превърнал Интернет. Печелившите сайтове били малко, общият обем печалби даже в САЩ бил малък в сравнение с други отрасли. В Русия печелещите от Интернет можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Трябва да отбележим, че става дума за печалбата на инвеститорите и обективната рентабилност на сайтовете, защото редакциите на добре разработените сайтове, получаващи пари от инвеститорите, нерядко живееха много добре, а често ставаха и богати. Вярно, че това беше за кратко.
Към 2000 година (у нас – към 2002-а) стана ясно: Интернет като вид бизнес навлиза в затънтена улица. Разочарованите инвеститори спряха безплодното финансиране, настана времето на криза на Мрежата. В същото време разходите за по-нататъшното усъвършенстване на мрежовото обслужване бяха свързани с най-новите постижения на високите технологии – както в сферата на науката, така и в сферата на производството. Многобройните сайтове и сървъри, създавани по една и съща маркетингова стратегия, бяха обявени за “сапунени мехури”, а техните собственици – за банкрутирали. За това е писано много. Най-често употребяваните словосъчетания бяха “ерата на доткомите”, “доткомова индустрия”, “доткомовият сапунен мехур” и др. Любопитното е, че в стотиците (!) публикации – както в мрежата, така и в печата – нито веднъж не срещнах обяснение, разшифровка на тези понятия (пример за разграничаването на мрежовите автори и читатели от тези в “печата” по отношение на текстовите и смисловите традиции).
Всъщност всичко е много просто. “Дотком” – това е “точка ком”, тоест, .com, където dot означава “точка” на английски, а com е един от старите домейни, роден още през 1985 г. в групата на най- първите. Това беше най-популярното място за реализиране на интернет-проекти. Защото com е домейн именно на комерсиалните мрежи. Рунет се развиваше, без да бърза (“руснаците бавно впрягат”), и затова нито постигна големи успехи, нито преживя големи провали (припомням: сега говорим не за социокултурните, а за комерсиалните етапи на развитие).
Но през последните години всичко се промени. Процесите, развиващи се през последните пет години, се превърнаха в закономерно явление, което се е опитал да формулира Тим O’Рейли. Става дума не просто за новите открития в сферата на високите технологии, за новите усъвършенствания, а за друга стратегия, която доведе до друга парадигма на развитие. Всичко, което се случваше до 2005 година, представлява първия период на развитие на WWW, или по-просто казано, Web-1; а от 2005 година вече започна новата ера на WWW – Web-2.0. И насмешки от типа web-2,7; web-3.0 в случая са неуместни…
Каква е същността на Втория Уеб? За да разберем в дълбочина неговото съдържание и да се убедим в това, че то наистина е нещо ново, трябва да разгледаме структурата и съставните елементи на Втория Уеб. И така:
КОМПОНЕНТИ НА WEB 2.0
1. Блогосферата. Е, сега това вече е разбираемо: блогосфера - от думата “блог” или “blog”, съкратено от “web blog” или “we blog” – това вече е без значение. Терминологичните търсения вече са остарели, още преди да се появят. Същността, смисълът на това понятие означава “мрежов дневник”, макар че това също не е много точно. Разбира се, в общия смисъл това напомня за индивидуалните сайтове, но се различава от тях по това, че авторът, собственикът на сайта не просто разсказва нещо за себе си, а също така създава и някаква среда, в която той самият съществува: споделя вижданията си за заобикалящия го свят, описва събития, коментира ситуации, позовава се на други източници, посочва хиперлинкове към различни източници, в това число и СМИ. Това също така е и форум, но само за най-близките хора, които се събират в този блог. И на последно място блогът е и удобен инструмент за публикуване на текстове: хронологическата последователност на съобщенията, хоризонталните връзки между приятелите, възможността за участие и създаване на собствено общество, десетките варианти на дизайна, възможността за използване на аудио- и видеоматериали и др. – дават на блога въможността да спечели битката с безплатните домашни интернет-страници (например narod.ru), които се оказаха прекалено статични за реализацията на тази идея.
Нещо подобно имаше някога във Фидонет, тогава в ехо-конференциите можеше да се общува със съмишленици, обединени от професията, увлеченията, интересите към дадена тема в дадения момент, и постепенно, стеснявайки темата на разговора, можеше да се създадат все по-здрави връзки, да се намерят допирни точки с хората, да се появят нови виртуални познати, които с течение на времето да се превърнат в приятели. Когато общуването там (както в присъствието на други съмишленици, така и автономно) водеше до реална взаимопомощ чрез съвет, консултации, предоставяне на много нужна информация… В локалното “ехо” (например, “Ростовски базар”) човек можеше да опише събитие, което наблюдава непосредствено, и да разкаже за него на своите приятели, на читателите в тази местна “ехо-конференция”.
Различието на блогосферата от Фидо в дадения случай е в значителното разширяване на мащаба, скоростта и ефективността на съществуването в среда, която е още по-изразена и осезаема. Блогърът описва заобикалящия го свят, предлагайки на потенциалните читатели факти, наблюдавани от самия него, публикувани някъде и от някого, които често се намират с помощта на всевъзможните инструменти за търсене в блоговете.
Технологично стана възможно обединяването на различните услуги в една платформа, управлявана от пакет програми и превръщаща се, например, в най-известния у нас Livejournal.com (рускоезичен сегмент – “Живой журнал”, просто “ЖЖ”). Днес вече и в САЩ, и в Русия има немалко сайтове, в които може да се прави блог, например: myspace.com, blogger.com, liveinternet.ru, diary.ru, blogs.mail.ru и др.
Значението на блоговете като източник на информация в световната практика се доказа в трагичния ден 11 септември 2001 година, когато десетки американски блогъри публикуваха множество описания на невероятното събитие, снимки, разкази на очевидци, свои наблюдения и разсъждения – всичко онова, което дори професионалните журналисти от най-богатите и оборудвани СМИ не можеха да осигурят. Тогава информацията от блоговете започна да се появява в най-известните и важни вестници, списания, радиопредавания и телевизионни канали. След този момент технологичното осигуряване и развитието на блогосферата продължи. А днес няма какво да се коментира: в света има 15 милиона блогъри, в това число 12 милиона американци.
Дори само тези цифри говорят за това, че пред нас стои сериозно обществено явление, което е невъзможно да не бъде забелязано. 15 милиона души (цифрата ще расте стремително) използват възможността самостоятелно да публикуват информация, без да има какъвто и да било контрол, подбор, редактиране, включват се в различни групи и обединения, сами създават контакти от различен характер. С една дума, действат, живеят в това обединение по свои, собствени нагласи и правила. Не е изключено това да доведе до създаване на ново общество. Впрочем, да оставим настрани за известно време социокултурните и философските размисли и да се върнем към структурата на новия Уеб.
2. Уикипедия (Wikipedia). Тази ужасяваща, безумна за всеки учен, въобще за всеки специалист идея се появи също през 2001-а. Уикипедия – това е народна енциклопедия, където всеки може не само да напише своя статия, а също и да направи поправки в публикувани по-рано статии. Тази на пръв поглед (а може би не само на пръв) нелепа мисъл веднага бе реализирана. Амбициозното, претендиращо за безкрайна широта на обхвата и, най-важното, безплатно начинание не само се разраства, но и постоянно се усъвършенства, което позволи на неговите създатели нахално да заявят, че са конкуренция на гигантската и велика “Британска енциклопедия” (и дори че очакват победа над нея!). По тази тема може да се спори и разсъждава, но публикуването на повече от милион статии през 2006 година и постоянното повишаване на качеството, разширяващият се брой експерти, които все пак по някакъв начин регулират процеса, дават основание тя да се смята за още едно важно социално и културно явление.
3. Flickr – склад за снимки от световен мащаб. Сайтът побира гигантско, постоянно растящо количество снимки с най-различно съдържание, физически параметри и качество. Всеки желаещ може не само да разглежда и копира снимки, но и да вкара там лични, семейни и всякакви други, в това число свързани със събития и новини снимки. Освен фотосалон, фотоизложба, сайтът предлага фоторепортажи от всички краища на планетата. Подходящата система за търсене чрез ключови думи и тяхното съчетаване позволява на потребителите ефективно да намират интересуващата ги фотоинформация.
4. YouTube – огромен склад (повече от 30 милиона!) видеоклипове от всякакъв вид, допълван ежедневно от десетки хиляди нови. Също както и фотосклада Flickr, сайтът дава възможност не само безплатно да се получава видеоинформация в неограничени количества, но и да се публикува своя собствена.
5. Last.fm – масово мрежово радио, имащо в архива си милиони музикални изпълнения. Използването на такава мрежова радиостанция може да става както чрез web-интерфейс, так и чрез свързването на компютъра с плеър, който може, подслушвайки, да се ръководи от вкусовете на потребителя и да предлага “концерт по желание”, отговарящ на интересите и предпочитанията на собственика.
Тези и много други услуги се предоставят безплатно. Но също така се появиха много ефектни интернет-технологии, макар и в повечето случаи засега платени и нямащи пряка връзка с Уеб 2.0. Между другото, таксата за тях е нищожна в сравнение с нивото на услугата. Ще спомена две, които лично съм пробвал.
Преди всичко това е уай-фай – името звучи смешно и проилиза от Wi-Fi (съкращението е от английския израз Wireless Fidelity, с който се обозначава стандарта за оборудване на локални безкабелни мрежи чрез радиовръзка). По-просто казано, уай-фай – това е радиомрежа с възможност за влизане в интернет. Макар и с локален обхват. Но подобни локални минимрежи може да се създадат навсякъде, което се и прави. Не някъде в чужбина, а у нас, например в хотела до летище “Домодедово”, плащате сто рубли, дават ви карта, която като активирате, получавате постоянен достъп до интеренет на своя ноутбук. Без всякакви доставчици и проблеми за свързване в Мрежата! В кафетата, ресторантите, на паркингите и във всеки хотел в Европа ще ви предоставят такава услуга, ценността на която е в безпроблемния и неограничен достъп до Мрежата – както по отношение на времетраенето, така и на обема. За влизането в Интернет във всяко, дори най-затънтеното място, където има само радиомрежи, ще са необходими две-три минути.
Не мога да не разкажа за още една услуга, която ме впечатли - карта за пътуване с навигация. Смисълът е следния. Представете си, че искате да попътувате през няколко страни с автомобил. Това е интересно и изгодно – и по отношение на разходите, и по отношение на времето: безспорно, може да видите много повече за кратко време. Плюс да се насладите на красотата на природата, на атмосферата на местностите, на страните, да видите не само паметниците на историята и културата, но и много други неща… В Интернет сега вече можете, седейки вкъщи, например в Самара или Челябинск, два месеца по-рано да организирате цялото пътуване, да резервирате хотели, билети за посещение на туристически обекти, за театрални постановки и др. В това число да поръчате и кола (може и да не поръчвате, ще ви я предоставят веднага на всяко летище). Но оттам нататък винаги е имало големи проблеми с пътуването: непознаване на чуждите пътни знаци, при което може час и половина да пътувате точно според картите, а да се окажете далеч от търсеното място, непознаването на местните езици и начина на общуване, постоянния сблъсък със също толкова неориентирани хора, изменения на маршрутите за движение заради ремонт и много други неприятности.
И ето че сега има чудесна услуга. Това е спътниковата система за навигация, често наричана GPS. Тя позволява във всяко едно място на земното кълбо, почти при всякакво време, а също така и от космическото пространство, на разстояние до 100 хиляди км от Земята, да се определи местоположението и скоростта на търсените обекти. Системата, както и повечето ценни технологии, е взета от военните, които преди време са я разработили, реализирали са я и сега тя се използва от Министерството на отбраната на САЩ. Вие купувате в Интернет програмата и поставяте на работното си бюро своя ноутбук. Едновременно с това купувате приспособление с размерите на малогабаритен плеър, приличащо на устройството за идентификация на полицейските коли, което се поставя на покрива на колата с помощта на магнит. Без да излизате от автомобила, през отворения прозорец поставяте това нещо на покрива – и напред.
Влизайки в Интернет, включвате програмата, и пред Вас се появява карта, която чрез метода на поетапното увеличение на съответната част на земното кълбо и съответната страна намира мястото, където сте в този момент. Вкарвайки в програмата целия маршрут, Вие виждате движеща се стрелка, обозначаваща Вашия автомобил по трасето, която се движи в зададената от Вас посока. При това Ви ориентира на разстояние до три-четири хиляди километра също толкова ефективно, колкото и при няколко десетки километра. Когато излезете на платената магистрала, по която в продължение на стотици километри няма да има никакви завои, можете да излезете от Интернет и да свалите навигатора от покрива. Но и при най-малките съмнения - на кръстовища, завои, при преминаване на граници или на изхода от населени места – Вие отново включвате системата, която Ви рисува на дисплея участъка от трасето и показва посоката с движещата се стрелка.
Трудно е да се повярва, но е факт: може да пропътувате две хиляди километра и да спрете пред вратите на затънтен хотел, без да попитате нито веднъж и без да поглеждате в каквито и да било карти и пътеводители. Още по-трудно е да се повярва, че навигаторът ще покаже правилния завой дори ако знаците са сменени три дена по-рано и за това още не знаят дори местните шофьори.
Уай фай и картата за навигация все още не се приемат като част от услугите на „уеб две нула”, но ми се струва, че тези технологии също могат да станат част от предлаганите услуги от такъв тип, от какъвто са и други компоненти на Web 2.0.
Читателят има правото да попита: и какво от това? И ще бъде прав. Компонентите са си компоненти, съставните части съставни, но какво представлява самото явление? В какво е неговата особеност, можем ли да твърдим в духа на О`Рейли, на неговите последователи и на интерпретиращите неговата теза, че това е нов етап в развитието на интернет-технологиите или на интернет като система, или е нова форма на живеене в Мрежата? А може би имаме основания да очакваме по-дълбоки промени в живота на човека?
“УЕБ ДВЕ НУЛА” КАТО КОМЕРСИАЛЕН ПРОЕКТ
Сложих това заглавие само защото звучи ефектно. Всъщност няма никакъв такъв проект. Тези капиталистически номера не минаха при Мрежата. Налагало ми се е, както и на други мрежови колеги, да пиша за кризата в световната Мрежа, назряваща и ставаща очевидна за всички към 1999-2000 години. От Интернет не се получи едър бизнес. Дори в САЩ очакваните печалби от реклама и други комерсиални начинания се оказаха прекалено малки, за да си заслужава да се тегли тази гигантска каруца с всичките й най-нови технологични постижения. А няма ли бизнес, значи няма и перспектива. Но само 5 години по-късно ситуацията се промени чак до другата крайност: изведнъж (?!) се появиха сайтове с приказни услуги (виж по-горе), с милиони посетители и едва ли не милиардни бюджети. Как, по какъв начин, благодарение на какво?
Цялата работа е в промяната на традиционната комерсиална технология за разработване на сайтовете, на възможността за възвръщаемост на спонсорските вложения, на намирането на инвеститори. Този начин се изчерпа, “доткомовата индустрия” загина. Какво дойде на нейно място? Нито един сериозен капиталист, нито един политикономист не можеше да си представи това: пари може да се изкарват, като на трудещите се предоставят безплатно и безвъзмездно маса услуги, доскоро струващи баснословни суми и поради тази причина недостъпни за масовия потребител, тоест, като се реализират социалистически идеи и в същото време се получават, колкото и да е странно, огромни печалби. Поради каква причина? Ами именно поради това, че в сайтовете, в които влизат милиони посетители, най-богатите инвеститори са готови да вложат реални милиони от най-ценната валута, защото най-богатите рекламодатели мечтаят да разположат там своята реклама и ще върнат всички вложения на инвеститорите стократно. Случи се важно събитие: създателите на сайтове, журналистите и авторите на мрежовите издания за първи път зависеха не от някой чичко – спонсор, а от читателите! Съответно успехът на проекта зависеше от броя посетители на сайта, което, разбира се, е по-нормалното.
Разбира се, не трябва да идеализираме тази картина: ясно е, че читателите трудно ще бъдат заинтригувани от обсъждането на социално значими проблеми, а по-скоро от различните начини за привличане на вниманието, в това число от измислиците на всякакви чудаци, жадуващи слава на всяка цена, а още повече жадуващи пари. Ако гледаме от позицията на примитивното предприемачество, то тук се появиха много възможности, в това число изключително творчески, разгръщаха се много идеи, ограничавани по-рано от диктата на инвеститора (ръководещ се от известния принцип: “който плаща, той поръчва музиката”). Вече никой не може да ви казва как да развивате своя блог, може да правите каквото си искате, за да привлече той със своята популярност интереса на рекламодателите.
А резултатът от тези маркетингови промени е такъв. Рекламният пазар в Русия и в света расте. Но ако в Русия той, според някои данни, е в рамките на 200 хиляди долара, то в САЩ е стигнал 280 милиона долара (!). Бързият ръст на рекламния пазар в САЩ се дължи именно на разгръщането на технологиите на Втория Уеб, но още по-впечатляващи изглеждат прогнозите за близкото бъдеще: ръст към 2010 година 6 пъти – до 1,8 млрд. долара! Дори тази статистика и тази прогноза да са преувеличени, то във всички случаи влиянието върху този процесс от страна на Web 2.0 е очевидно, тъй като тези внушителни цифри се получават благодарение на неговите компоненти, и това е неоспоримо!
“УЕБ ДВЕ НУЛА” КАТО СМИ
В резултат на популярността на многото сайтове, съдържащи в една или друга степен новини, световната общност все по-усилено говори за промяната на условията на функциониране на журналистиката като профессия. За това най-често говорят американците, които са най-напред с новите технологии. Става дума за “гражданската журналистика”, тоест, за непрофесионалната, любителската, която много дразни професионалистите, но вече взема надмощие. Ако новинарският сайт OhmyNews се прави от 50 хиляди доброволци от цял свят, то кое СМИ може да го догони? Нито по отношение на обема информация, нито на оперативността никоя професионална информационна агенция не може да се сравнява с този сайт – тя може да има преимущество със сериозния анализ и оценката на събитията, но предоставянето на огромно количество информация ще даде възможност на умния реципиент сам да избира гледната точка. В бъдеще за това ще помагат както професионални експерти, така и ефективни програми за търсене. Възможно е професията на журналиста да се трансформира в своеобразен библиограф, предоставящ услуги по подбора на информацията, събрана от множество други хора, в съответствие с изискваният на дадения поръчител.
На днешните професионални журналисти, разбира се, им е обидно. Един опитен главен редактор на градски вестник по време на обсъждането на тази тема се разгорещи много и сравни блогърите и разните други мрежови активисти в масмедиите с маймуна, която “може би някога ще догони професионалиста, но най-рано след 100 години...” Тази реакция е разбираема, но е очевидна и трансформацията на методите и формите на получаване на информация и доставянето й до реципиента. Нещо повече, любителите на новини могат и сами, след запознаване с множеството СМИ, да създадат сами за себе си комплект от стотици мрежови издания и аудиовизуални сайтове. Тоест, човек за себе си създава собствено списание, в което политическите новини ще са от “Известия”, “Lenta.ru” и REN-ТВ, икономическите – от “Коммерсант” и ТВ-канала РБК, спортните – от “Спорт-экспресс” и НТВ, битовите – от “Радио Россия” и списание “Домашний очаг” /Домашно огнище – бел. прев./, научните – от списанията “Вестник РАН”, “Мир России”, сайта “Membrana.ru”, вестник “Наука в Сибири” и т.н.
За пръв път човек е настина свободен в избора си. За него вече не съществува Първи канал, от който няма къде да избягаш, защото същата боза от шоупрограми и самодейни филми със съмнителни качетва се лее и от другите канали, макар че някое и друго островче от нормални предавания може да се срещне и там. Не съществуват издания, за които се е абонирал за година напред. Има нещо чудесно ново – според стария и много точен израз на Джон Барлоу, “продажба на вино без бутилка”! Няма бутилки, няма кашони, няма автомобили и влакове за превозване на информационния продукт, няма шофьори и товарачи, вие използвате продукта там, където той се произвежда, и не зависите от бизнеса на циниците, които са застанали между продукта и Вас. Оттова произтича следното:
УЕБ ДВЕ НУЛА КАТО НОВА ФОРМА НА ДЕМОКРАЦИЯ И СВОБОДА
Ако всеки човек без образование, стаж по специалността, роднински връзки, ходатайства и/или подкупи може да стане журналист, ако неговата информация е ценна не заради имиджа на СМИ, в което е публикувана, и не заради размера на вложеното от спонсори или инвеститори, и не заради положението на редактора и отношението на властимащите към него, а преди всичко заради качеството на крайния продукт, то това именно е една от разновидностите на демокрацията.
Ако човек не се страхува да публикува това, което той иска, просто защото организацията на неговия сайт или системата, в която този сайт е разположен, не са подложени на намеса отвън; ако няма никакви препятствия за публикуването дори на най-нежелателна за властите информация; ако няма никакви препятствия пред достъпа до тази информация, то всичко това е свобода.
Ако всеки жител на планетата може да избира СМИ според собствения си вкус, а също така и да създава собствено СМИ от „мозайката” на интересуващите го информации, тоест, ако на мястото на таксономията дойде “фолксономията” (позовавам се на дискусиите в мрежата по повод и на тази алтернатива), то това именно е медийната демокрация в действие. За пръв път, между другото, в историята.
ТРИ ИЗВОДА И ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ ЗА УЕБ ДВЕ НУЛА
От всичко казано и недоизказано по темата в тази статия, от същността на нашите разсъждения се налагат три различни гледни точки за Уеб две нула:
1. Скептична. Няма никакъв Втори Уеб! Всичко това са измислици на Тим О`Рейли и неговата група, на увличащите се юзери с философски залитания. Протича един обикновен процес, нищо не се променя кардинално: да, технологиите се развиват, да, бизнесът се усъвършенства, да, правят се разни опити в Мрежата… И какво от това? Нищо. Няма какво да си измисляме, ще поживеем – ще видим…
2. Песимистична. Тук трябва да сме по-подробни. Ако трябва да мислим мащабно, високите технологии ни превръщат в идиоти. Искат да направят всички нас по-прости, да ни нивелират. Може да се каже и още по-рязко: хайтек ни превръща в стадо овце!
И всичко това е бизнес. На бизнеса му трябват маси. Желателно глупави, даващи парите си, без да разсъждават. На политиците също им трябват маси, желателно необразовани, не умеещи да мислят.
Някога Клифърд Саймък е написал епитафия на капитализма в романа си “Почти като хора”. Парадоксът на обществото, ако проектираме по отношение на бъдещето неговите идеи за върховенството и свещеността на частната собственост, води до това, че хората стават чужденци на земята, която вече е продадена на пришълците. Те са лишени от всички права, в това число и от правото да живеят на планетата. Новата перспектива за хайтека също води до парадокс: общество, в което няма управление.
Но това няма да продължи дълго. Природата не допуска празноти. Затова в един момент някой ще започне да управлява – и ще се върне епохата на Оруел. Цифровите технологии предлагат такива възможности за контрол над човешката личност, че всички негови фантазии ще станат реалност. С това приключва управлението без професионалисти и интелектуалци.
По-нататък. Сериезният учен възмутено ще каже: всички, които цитират Уикипедия, трябва незабавно да бъдат изключени от научната общност. Но младите хора – преподаватели и докторанти от новото поколение, уви, цитират не Британската енциклопедия и даже не Брокхауз и Ефрон или Голямата съветска енциклопедия, даже не “Кирил и Методий”, а Уикипедия! Те вече цитират множество публикаци в Интернет, написани от непрофесионалисти. Появиха се псевдоучени, псевдоспециалисти. Няма професионалисти. Професионалистите не са нужни. Ще има “народни” журналисти, “народни” лекари, самоуки строители. Заради последните ще падат здания, заради народните лекари ще умират хора, а заради народните журналисти какво ще се случи? На пръв поглед - нищо особено: реципиентите ще станат по-глупави.
Аз не отправям призив за забрани и вземане на мерки: това е безполезно. Това е етап от развитието на човечеството. И това е капитализма: “него не можеш да го заобиколиш, да го избегнеш, единственият начин е да го взривиш”. Между другото, и това вече сме го правили…
3. Оптимистична. Каквото и да си говорим, всичко се развива в полза на народа, хората получават многобройни услуги, за които до преди две години можеше само да си мечтаем, така че какво още искаме? Уеб две нула, може би за пръв път в над двеста годишната история на американската конституция и стотиците други опити за намиране на обективен, наистина независим път към реалната свобода, има шанса да я осъществи, преодолявайки правните, социалните, личностните, психологическите спънки, които до този момент правеха идеала за свобода неосъществим.
“Народен”, в смисъл на непрофесионален, не винаги е лошо. Ако стоим на прага на “народната” журналистика, то по същата логика може да се сформира “народна” политика, “народна” дипломация. А какво са ни дали и ни дават професионалистите в тези сфери? Практически, реално, независимо от тях? Светът в действителност не се променя към по-добро. И, може би, за пръв път в историята именно Интернет в лицето на Втория Уеб ще позволи да се преодолеят вековните противоречия между хората – политически, икономически, езикови, религиозни… И да се създаде истинско световно гражданско общество!
* * *
Всеки човек може да избира сценарий според собствения си вкус, да гледа на web 2.0 от една от тези споменати позиции. На автора на статията му се иска да бъде оптимист, но жизненият опит подсказва, че не трябва да бързаме с изводите и е добре да проявим предпазливост. Децата и юношите, и даже част от младежите продължават да гледат на Интернет като на източник на игри, развлечения, като на начин за прекарване на свободното време. В същото време, разпространението и масовото внедряване на мрежовите ресурси не е само прогресивно нещо (в това няма съмнение) - то е и опасно. Особено в лицето на Втория Уеб. Ще цитирам вече забравения Юлиус Фучик (“Репортаж с примка на шията”): “Това вече не е игра. Това е животът”. Да припомням ли по-нататък? – “Хора, обичах ви, бдете!”
Превод от руски – Светла Цанкова
Медии
“Web 2.0” като предчувствие
Проф. д.ф.н. Александър Акопов
Резюме:
В тази статия е направен опит за анализ на Web 2.0. Става дума не просто за новите открития в сферата на високите технологии, за новите усъвършенствания, а за друга стратегия, която доведе до друга парадигма на развитие. Всичко, което се случваше до 2005 година, представлява първия период на развитие на WWW, или по-просто казано, Web-1; а от 2005 година вече започна новата ера на WWW – Web-2.0. За да се разбере в дълбочина неговото съдържание като нещо наистина ново, са разгледани структурата и съставните елементи на Втория Уеб: блогосферата, уикипедия, Flickr, YouTube и др., а също и спецификата му като комерсиален проект и като средство за масова информация.
КЛЮЧОВИ ДУМИ: Web 2.0, Интернет, блогосфера, уикипедия, цифрови технологии, гражданска журналистика, СМИ.
Summary:
Дигиталната мода: oнлайн техники, инста ера и виртуални общности
Reddit засилва трафика на големите международни медии
Задълбочен анализ на трансформациите в политическия и медийния език
Съвременни комуникационни аспекти на военния парад в България