Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 59/ Януари 2025 г.
19 Февруари 2025 г., Сряда

Култура

Принтирай E-mail

Креативните клъстери и центрове – стратегически подход за иновации и привличане на инвеститори

Брой 36 / Юли 2018 г.
Медии и обществени комуникации

Проф. д.с.н. Петранка Филева

Резюме:

Растящото значение на културните и творческите индустрии за постигането на икономически растеж, конкурентоспособност и преодоляване на регионални диспропорции е важна причина да се отделя голямо внимание на целенасоченото изграждане на креативни индустриални клъстери и центрове. В много географски точки на света те са възниквали по естествен път под влияние на традиция или на пазарни сили. Доказаните ползи от географско концентриране на фактори за производство са причина за публична намеса в изграждането на креативни клъстери и центрове с очакването те да станат добро място за иновации и за привличане на инвеститори.

Ключови думи:креативна икономика, творчески и културни индустрии, индустриален клъстер, хъбове,креативни клъстери

Summary:

The growing importance of cultural and creative industries for achieving economic growth, competitiveness and overcoming regional imbalances is an important reason for paying close attention to the purposeful build-up of creative industrial clusters and centers. In many geographic points of the world they have naturally emerged under the influence of tradition or market forces. The proven benefits of geographic concentration of factors of production are the cause of public intervention in the creation of creative clusters and centers with the expectation that they will become a good place for innovate and to attract investors.

Keewords:creative economy, cultural and creative industries, industrial clusters, creative hubs, creative clusters
 
 
 
Увод
Няма спор за растящата роля на културните и творческите индустрии (КТИ) в икономическото развитие на съвременните държави и на отделни региони. Според първото картографиране в световен мащаб на КТИ, публикувано през 2015 г., те генерират 2 250 млрд. щатски долара приходи и 29,5 млн. работни места в световен мащаб. Приходите надвишават тези от телекомуникационните услуги (1 570 млрд. щатски долара глобално), и са повече от Брутния вътрешен продукт на Индия (1 900 млрд. щатски долара). Според доклад на Европейския парламент за политиката на ЕС относно КТИ от юни 2016 г. се казва, че те са станали мотор на икономическия растеж, представлявайки 11,2% от всички частни предприятия и 7,5% от всички заети лица. Освен значителния икономически принос, те са създали връзки между изкуството, културата, бизнеса и технологиите [1].
Посочваните от Томова и Андреева данни за България са също много обещаващи. Според подготвяно от тях периодично картографиране на културните и творческите индустрии КТИ имат приблизително 4% от добавената стойност в икономиката на страната и по този показател попадаме в горната граница според повечето европейски картографирания през последните години [2].
Подобни данни повишават интереса към възможните инструменти за най-успешно използване на потенциала на всички сектори, попадащи в културните и творчески индустрии. Сред популярните и все по-често прилагани инструменти стоят креативните клъстери и центрове. Задача на тази статия е да ги представи като добър стратегически избор при търсене на повече добавена стойност от инвестираните фактори за производство, повече синергия и мултиплициращ ефект, повече конкурентни предимства. Задачата на статията включва и кратък обзор на добри практики у нас и в близкия регион.
Използваните термини отчитат факта, че от началото на новото хилядолетие терминът „културни индустрии” постепенно е надграден с термина „креативни или творчески индустрии”. Освен това се отчита ролята на креативността при генериране на икономическо богатство чрез иновации и натрупване на човешки и социален капитал. Фундаментално е разбирането, че креативната икономика може да насърчи генерирането на доходи, създаването на работни места и приходите от износ, като същевременно насърчава социалното приобщаване, културното разнообразие и човешкото развитие. Тя обхваща икономически, културни и социални аспекти, взаимодействащи с целите на технологиите, интелектуалната собственост и туризма. Тя е добър вариант за развитие, който изисква новаторски мултидисциплинарни политически решения и междуведомствени действия.
Обхватът на даваните примери за добри практики се заема от дефиницията, препоръчвана в доклад на Европейския парламент от 2016 г.: „Културните и творческите индустрии са тези отрасли, които се базират на културни ценности, културно разнообразие, индивидуално и/или колективно творчество, умения и таланти, с потенциал да генерират иновации, богатство и работни места чрез създаване на социална и икономическа стойност по-специално от интелектуална собственост; те включват следните сектори, които разчитат на културни и творчески ресурси: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудиовизуални (включително филм, телевизия, софтуер и видеоигри, мултимедия и музика), културно наследство, дизайн, захранени с творчество високотехнологични индустрии и мода, фестивали, музика на живо, сценични изкуства, книги и издателска дейност (вестници и списания), радио и визуални изкуства и реклама” [3].
Без дискусия тук се приемат твърденията на Гарнхам относно използването на термина „креативни индустрии“. Според него този термин позволява една много широка дефиниция, използвана в много национални, европейски и световни документиза свързване на субсидирани сектори на културата с растящ брой комерсиални творчески индустрии. Според Гарнхам тази широка дефиниция има два важни политически резултата за заинтересованите страни. Първо, позволява на софтуер производители и големи конгломерати от културната индустрия да конструират в съюз с по-малък бизнес и с културни работници защитата на интелектуалната собственост. Второ, позволява културният сектор да използва аргументи за публична подкрепа подобно на ИКТ сектора на базата на схващането, че бъдещият национален просперитет зависи от наваксване с креативни, иновативни работници [4]. Споделя се и схващането на Хоукинс, че откриваме креативната икономика навсякъде, където индивидуалната креативност става основен източник на добавена стойност [5].
Конкретен предмет на представяне и анализ са креативните клъстери. От десетилетия, дори от векове, в света има градове и региони, в които по една или друга причина се е получило концентриране на участници в културни или творчески дейности. Улицата на художниците в Париж, театрите на Лондон, дизайнът и модата на Милано, производството на филми в Холивуд, Боливуд или Ноливуд – това са все места, където всеки творец би искал да работи, или поне да получи знания, умения мотивация и импулси във възможно най-богата на опит, близка до ценностите му среда.
Това са агломерати, комплекси или клъстери, където има естествени преимущества или начини да се постигне по-високо равнище на иновации и на конкуренция. Това е например градчето Цзиндъчжън в Китай за производство на порцелан, или Варнаси в Индия като център за тъкане на фина коприна, или Силициевата алея в Ню Йорк, събрала най-големите рекламни и пиар агенции на света. На тези места има възможност да се споделя информация, да се концентрира търсене или предлагане на специалисти, творци, поддържащи технически екипи. Присъстват школи, училища, университети, които захранват с ресурс съответната творческа индустрия. Развит е нужният за тази индустрия трудов пазар. Създадена е местна специфична атмосфера, която стимулира и канализира индивидуалните творчески качества. Мястото става ключов компонент на продукта, гаранция за автентичност, разгръщат се действия за управление на сътрудничеството, както и за защита на името и на географския произход[6].
 
 
Какво разбираме под индустриален клъстер?
Когато говорим за индустриален клъстер, при цялото разнообразие от случаи, можем да го дефинираме като концентрирана в географски център мрежа от стопански и нестопански агенти, която оформя инфраструктура за по-лесен избор на най-подходящите ресурси, предлага по-ниски транзакционни (сделкови) разходи, дава по-добри икономически резултати, осигурява повече работни места и повече събрани данъци[7]. Появата им може да е предпоставена от пазарните сили, но все по-често има активна намеса на политиците. „Клъстерите днес са признати като важен инструмент за стимулиране на индустриалното развитие, иновациите, конкурентоспособността и растежа”[8]. Препоръчват се като политика на националните държави в документи на Европейския съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие[9].
В индустриалния клъстер фирмите печелят от широка мрежа позитивни външни ефекти (externalities) като достъп до институционална подкрепа, квалифицирана работна ръка, доверие, репутация и статус. Според Майкъл Портър потенциалните ползи от клъстера са по-добър достъп до специализирани фактори на производство, до пазара, до инфраструктурата и до технологичните промени, както и увеличен конкурентен натиск. Той дефинира клъстера като географски близко разположена група от взаимно свързани компании и асоциирани институции в определена сфера, допълнени от признанието за общ интерес. По-нататък Портър твърди, че клъстерите влияят на конкуренцията по три начина: първо, като увеличават производителността на разположените в региона компании, второ, като дават посока и скорост на иновациите и трето, като стимулират появата на нови видове бизнес в рамките на клъстера[10].
Клъстерите могат да привлекат много фирми и да изглеждат примамлива локация дори само защото други фирми вече са там и са я легитимирали като мястото, „където трябва да бъдеш”. Ползите се проявяват в резултат от концентрирането на фирми, едновременно в състояние на конкуренция и на сътрудничество, въвлечени в сходни дейности по всички посоки на стойностната верига или мрежа. Събрани и подпомагани от частни или публични институции в името на създаването на конкурентни преимущества, клъстерите стават самоподдържаща се система, способна да привлича още фирми, желаещи да получат и те част от позитивните външни ефекти[11].
В клъстерите се запазва конкурентна среда, която е полезна за търсене на повече иновации и повече знание. Възможно е предприемаческата активност на една от фирмите в клъстера да е горещият възел в мрежата от надпревара. Конкуренция може да съществува при движението, мигрирането на работната сила между фирмите, може да е при разкриването на информация и знание. Може да се проявят и негативни резултати като увеличаването на факторните разходи, доколкото търсенето им в тази локация ще бъде относително по-голямо от предлагането.
Ползите са широко признати от изследвания и потвърдени от успешни практики. Това насърчава политиците се стремят да ги използват в националната или регионалната си политика. Подкрепата за изграждане на индустриални клъстери може да се дефинира като целенасочена стратегия, която поставя политически приоритети и предлага финансиране за стимулиране на иновации, на регионално развитие или на други политически цели. Тя обикновено е подкрепена от специфични програми и инициативи. Клъстерните инициативи се дефинират съответно като организирани усилия на фирми, правителство и изследователска общност да се увеличи растежът и конкурентоспособността на клъстерите в рамките на един регион.
В публикации на Европейската комисия са предложени набор от дефиниции[12] и са формулирани осем широки групи от инструменти на клъстерната политика: информация и установяване на контакти, обмен на практически опит, пряко финансиране и фондове, събития и обучения, работа в мрежа, лобиране, маркетинг и мониторинг с редовно изработване на доклади. При правилно формиране на локалните клъстерни мрежи и подходящо равнище на доверие, учене, компетенции, социален капитал и институционална подкрепа, конкретното географско място може да стане иновативно, продуктивно и конкурентоспособно в глобалната мозайка от стопански дейности.
Обикновено клъстерите се препоръчват за високо технологичните отрасли, съдържащи повече потенциал за растеж. Проблемите често се откриват в липсата на координация, сътрудничество и добро управление. За пример може да се посочи външното наблюдение на българския информационно-комуникационен клъстер в София[13].В оценката за резултатите се сочи липсата на ефективен мениджмънт. Клъстерът не е успял да ангажира в ефективен диалог правителството и университетите. Проблем е била липсата на достатъчно добре обучена работна ръка. Липсата на сътрудничество сред основните участници е заплашило постигането на целите, поставени от клъстерната организация. В изводите се сочи, че ниското равнище на управление на клъстерната организация е друга причина за липсата на успех [14].
В актуалната литература се подчертава значението на управлението на клъстера. Управлението трябва да се повери на високо специализирана организация за управление на клъстери (cluster management organisation), тази организация трябва да следва обща стратегия, съгласувана от участниците в индустриалната мрежа. Такива клъстерни индустриални мрежи имат своите специфики в зависимост от своето равнище на развитие. Съответно за всеки случай ще е необходима подходяща политика[15]. Част от нея трябва да е посветена именно на професионализацията на мениджмънта на клъстера[16].
Добър пример е Датският клъстер за храни, изграден по инициатива на хранителната индустрия на Дания през 2014 г., който обхваща приблизително 75% от общия обоот на хранителната индустрия, с амбицията да стане световен лидер в иновациите при храните до 2018 г Интересни са международните инициативи на организаторите, търсещи трансгранични партньорства. [17]
В България сред добрите примери за клъстери се сочи мебелният клъстер от близо 30 млн. евро годишно и растеж от 8-9%, клъстер „Телекомуникации“, който е доказателство за заздравяване на връзката между образованието и бизнеса; индустриален клъстер Средногорие, осигуряващ заетост на над 8000 души в региона и „Аутомотив“ заради инвестициите и сътрудничеството с институциите.
 
 
Креативните клъстери
В Зелената книга на ЕС, „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“, е обърнато внимание на предпоставките за оформянето на творчески индустриални клъстери. Подчертано е, че като правило културните и творчески индустрии надграждат едно богато и разнородно ядро от културно наследство и квалифицирани творци; те разчитат на ефективната взаимовръзка между различни свързани нива на предприемачески и иновативни услуги; производствените процеси подлежат на постоянна адаптация и обновяване, затова е изключително важно да обменят информация, да надграждат неосезаеми активи и да привличат таланти. Тези характеристики произлизат от самото естество на културните продукти, които срещат несигурност по отношение на възприемането им от потребителите. Поради тези ограничения най-добрата организационна структура често е „клъстерът в областта на културните и творческите индустрии“, т.е. концентриран набор от индустрии, които притежават висок потенциал за реагиране и адаптиране. В повечето случаи тези функционални клъстери се основават на интензивното сътрудничество между различни свързани помежду си действащи лица и институции от областта на иновациите[18].
Специално внимание се отделя на необходимостта от намеса на кросиндустриални инкубатори, които да включват стартиращи компании от креативните индустрии с компании от традиционните сектори. Според Томас Лемър-Гамп креативните индустриални клъстери, разбирани като специфичнаиндустриална мрежа, управлявана от организация за клъстер мениджмънт, не са много различни от клъстерите в традиционните индустрии. Те са съсредоточени в собствената си индустрия, обикновено с много силни ограничения към други индустрии. Според него биха били полезни крос-секторни клъстери, които могат да подпомогнат развитието на по-богати и добре функциониращи стойностни вериги и стойностни мрежи[19].
Креативните индустриални клъстери са особено подходящи за изграждането на добре развиваща се регионална екосистема. Те стимулират иновациите, свързвайки в златен триъгълник културните ценности, изграждането на географското място и икономическия растеж. Подобно на информационните и комуникационните технологии, креативните индустрии, по-специално тези, които се фокусират около дигиталните медии, са хоризонтален канал, който предлага услуги с висока добавена стойност за други бизнес сектори. Около 10% от бизнеса е креативен, но той има потенциала да добавя стойност и растеж на останалите 90%[20]. Изграждането на креативни клъстери е важно, защото те включват голям брой фрагментирани субсектори, които могат да станат по-ефективни, ако се подкрепени от организация за мениджмънт на клъстер.
Най-успешният сектор може да стане ядро на бъдещия успешен креативен клъстер. В Ирландия анимационната индустрия изживява съществен ръст след 2010 г. Анимационните студия Brown Bag Films и Cartoon Saloon са номинирани два пъти за Оскари и имат награди от Британската академия за филми и телевизионно изкуство (BAFTA), Златен глобус и Еми. Търговската асоциация на индустрията, Animation Ireland , полага усилия да промотира сектора като място от световна класа, предлага изгодни данъчни условия, организира курсове за откриване на таланти [21].
Eвънс предлага типология на креативните клъстери на базата на връзките между присъстващите в тях сектори. Първият тип е монокултурно индустриално производство, т.е. има вертикална интеграция между филмова и музикална постпродукция и филмови студия, нови медии. Вторият тип е разнообразно културно индустриално производство и обхваща повече културни индустрии с хоризонтална интеграция, например визуални изкуства, архитектура и дизайн, мултимедия, занаяти, сценични изкуства, дизайн, ресурсни центрове. Третият тип е културно производство и потребление – открити студия, художествени пазари, събития и фестивали. Четвъртият е културно потребление – улични пазари, търговия на дребно с мода и електроника, развлекателни събития, музейни острови, театрални и кино площи, ресторанти, клубове и барове [22].
Творческите дейности и творческите индустиални клъстери се свързват по-често с големите градове. Интересно е да се наблюдава появата на творчески центрове в по-малки селища. Изследване в Испания идентифицира като креативни центрове 761 общини сред общо 7 367 общини с по-малко от 50 000 жители. Потвърждава се, че в места с креативни клъстери данните за ръст на населението, натрупване на човешки капитал, заетост и икономическа активност – показват по-добри резултати[23].
Творческите индустриални клъстери бързо намират подкрепа в развиващите се страни. Направено е картографиране на творческите клъстери в Южното Средиземноморие. Идентифицирани са 144 клъстера в 7 страни – 21 в Мароко, 17 в Алжир, 25 в Тунис, 47 в Египет, 9 в Палестина, 14 в Ливан и 11 в Йордания, като повечето от тях са в базирани на дизайн индустрии – мода, бижутерия, обувки, мебели, домашен текстил и декоративни материали. Важно е да се спомене, че при голяма част от идентифицираните клъстери има силно присъствие на традиция и културно наследство като диференциращо преимущество. Много на брой, те са доста разпръснати и често нямат необходимата критична маса, за да бъдат дефинирани като клъстери. Идентифицирани са по-силно концентрирани центрове, например рекламен бизнес в Алжир, архитектура в Аман, издателска дейност в Кайро, сценични изкуства в Тунис[24].
В Сърбия успешно се развива клъстерната организация FACTS в сектора мода и шивашка индустрия. В нея членуват 15 частни предприятия и 3 академични образователни институции. Този клъстер формално е регистриран през 2010 г. Участниците в клъстера имат около 50 млн. евро оборот, 20 млн. евро идват от експорт. Общият брой на заетите лица е 3 000 души, 91% от тях жени. По косвен начин мрежата дава работа на още 4,000 души. Силната страна на клъстера е осъществяването на връзка между знание, дизайн, творчество и опит на работната сила [25]. По време на конференция, проведена в Белград през март 2018 г. са представени данни от изследвания на Световната банка, че творческите индустрии в Сърбия имат голям потенциал, заемат повече от 100 000 души, имат постоянен растеж от 6,4 % годишно пpез последните три години и имат дял около 13,5% в БВП на страната [26].
В Унгария столицатаБудапеща се представя като град на дизайна. Заетостта в креативните индустрии на града расте с 18% след 2007 г. За града се говори като за инкубатор на стартиращи компании в полето на дизайна, най-бързо растящият сектор в местната креативна икономика. В града се провеждат много събития, свързани с дизайн, но основната му функция е да се развива като лаборатория за иновации в градския дизайн и урбанистиката[27]. Опит в изграждането на творчески клъстер има старинният град Печ. Той все по-често се определя като добър град за заснемане на филми –“Film Friendly City”, защото предлага добри цени за използване на публични пространства при производство на филми, както и квалифицирана работна ръка за аудиовизуалната индустрия. Към това се добавя утвърденият имидж на града като културната перла на Унгария. В гр. Печ през 2007 г. е създадена клъстерна чадърна организация на културната и творческа индустрия (Cultural Creative Industry Cluster –CCIC), която в много случаи играе ролята на посредник при разработването на проекти, търсенето на финансиране и създаванeто на партньорства. Добър пример е проектът „Клъстерите срещат културата“ – Clusters Meet Culture (CMC), който цели рапространение на знания за културните и твоческите продукти или услуги в Югоизточна Европа. Откриват се местни таланти, правят се връзки с туризма и местното материалнобмен на знания и опит, организиране на събития, о и нематериално културно наследство[28].
В допитване за функционирането на творческите клъстери в страните от Вишеградската четворка се правят изводи, че болшинството анкетирани сочат работата в мрежа като основен мотив за изграждане на клъстерни организации. Освен това се споменават мотиви като споделяне на опит, организиране на събития и сближаване на клъстерните актьори. Подчертава се значението на изследвания и иновации, осигурявано от сътрудничеството с изследователски институии и неправителствени организации. Лобирането за публично финансиране също се сочи като важен мотив[29].
В България има един ясно обособен клъстер и той е във филмовата индустрия. В София се създава 97% от оборота и добавената стойност на тази индустрия, тук са и 86% от заетите в нея, както и 77% от филмовите организации. Голямо значение има това, че тук филмовата индустрия е обвързана с дейности като телевизионното производство, новите медии, компютърните игри, звукозаписа, фотографията, дизайна и тя е индустрия, свързана технологично отново с телевизията, сценичните изкуства, музикалния бизнес, рекламата, дигиталните медии, книгоиздаването, образованието [30].
 
 
Креативните хъбове
Друга широко приложима форма за сътрудничество са креативните хъбове. Важно е да се прави разлика между креативните хъбове и креативните клъстери. Докато клъстерите се определят като инструмент на икономическа политика за растеж и конкурентоспособност на градове и региони, хъбовете създават среда за иновации, те са начин да организираш работата на наемателите на помещения в съответния реален или виртуален център. Те предлагат на растящия брой малки бизнес предприятия без наети служители обичайните услуги за комуникация, отчитане, обучение, както и модерни технологии за реализиране на конкретни творчески дейности.„Креативните хъбове са платформи или работни пространства за художници, музиканти, дизайнери, продуценти на филми, старт-ъп предприемачи. Те са уникално разнообразни по структура, сектор или тип услуга и се простират от малък колектив до лаборатории и инкубатори. Те могат да бъдат статични, мобилни или онлайн“[31].
Създаването и функционирането на креативния хъб може да е свързано с поддържане или запазване на историческа сграда, или въобще с някакъв тип недвижима собственост, която да носи ползи за общността или приходи за поддържане на образователни, културни, най-общо творчески или технологични дейности. За разлика от него клъстерът е свързан с наличните предимства на екосистемата и се управлява като единна социална организация, развиваща се в последователни фази на жизнения си цикъл, способна да гради марково име, имидж и репутация и да добавя стойност към усилията и резултатите на всяка интегрирана в нея съставна част[32].
Креативният хъб предлага на микро предприятия в творческите индустрии да се събират заедно, за да получат достъп до важни ресурси и услуги, или инспирация да развиват проекти и бизнес. Управлението на дейностите в един хъб се свеждат до добър подбор на наемателите и дейностите, подчинени съответно на предварително изяснени и взаимно приети ценности на пространството. Най-често се срещат хъбове с иновативни модели на организация на труда. Успешните креативни хъбове са разположени в местни културни и икономически екосистеми и се поддържат от уважението на участниците и на аудиториите[33].
Според дефиниция на Британския съвет „Творческият център (креативният хъб) е място, физическо или виртуално, което обединява творчески настроени хора. Той е удобен, осигурява пространство и подкрепа за изграждането на мрежи, развитието на бизнеса и ангажираността на общността в творческия, културния и технологичния сектор”[34]. Европейският форум за креативни центрове, разработен и подготвен от Британския съвет и ADDICT от Лисабон, определя творческите центрове като „инфраструктура или място, което използва част от своето свободно или налично пространство за работа в мрежа, организационно и бизнес развитие в сектори на културната и творческата индустрия“ [35]. В същия дух други автори са идентифицирали шест компонента, които според тях обикновено участват в създаването на креативни центрове. Това са инкубатори, специализирани доставчици на културни услуги за фирми и художници, виртуални платформи, агенции за развитие, съвместно работещи съоръжения и клъстери[36].
При опити да се прави типология на хъбовете отново Британският съвет дава предложения за около пет варианта.
Първият тип е студио, дефинирано като малък колектив от индивиди и/или малък бизнес в ко-уъркинг пространство.
Вторият тип е Център – голяма сграда, която може да има кафе, бар, кино, пространство за събития, магазин, пространство за изложби. За пример от този втори тип можем да дадем няколко известни центрове в България. „Бета хаус” се представя като „офис за хората, които не работят в офис“, тя е социална среда със собствена атмосфера, която да насърчава креативното мислене и предприемачеството. Пространството е за хората, които упражняват творчески професии и класически изкуства, но и изкуства, които добавят стойност, като архитектура, фотография, IT сектора, мултимедията, реклама и PR, разработка на видеоигри. Друго интересно място е СОХО – „уютно работно място за споделено ползване с програма от културни събития и общност от креативни професионалисти и предприемачи със сходно мислене“. Едно по-ново и по-голямо ко-уъркинг пространство е „Инкубатор” в Пловдив, със закрита площ над 1500 кв. м, с „пространства, оборудани за автори и творчески колективи, занимаващи се с дизайн, архитектура, мода, приложни, дигитални и визуални изкуства“.
            Трети тип е мрежата – разпръсната група от индивиди или бизнеси, които са специфични като тип дейност. За пример от нашата практика може да се даде рекламната агенция „DDB София“, която обяви, че става творчески хъб за агенциите от 23 държави в региона, част от DDB Group[37]. По този начин агенцията се превръща и в двигател на маркетинговите стратегии на групата. Сред задълженията на агенцията като център на DDB за региона са да осигури стратегическа и творческа подкрепа на останалите агенции при подготовката на проекти за конкурси или комуникационни задачи.
Друг тип може да бъде онлайн платформата, както и разнообразни алтернативи, фокусирани върху експерименти с нови общности, сектори или нови финансови модели.
            Напоследък изследователите обръщат повече внимание на дейностите и процесите в креативните хъбове, а не толкова на физическата инфраструктура. Някои от тях твърдят, че основната задача на творческия център е да осигурява обмен, трансфер, управление на знанието[38]. Според посочената публикация това са центрове на знанието, дефинирани като местни иновационни системи, като възли в мрежите на производството и споделянето на знание. Те се характеризират с висока степен на вътрешна и външна мрежова комуникация и с умения да споделят знание, като едновременно с това действат като място за среща на общностите.
Удачно е творческите центрове или креативните хъбове да бъдат разглеждани като мрежа. Разнообразни таланти от различни области и различни ценностни системи се събират, за да произведат висока степен на взаимна свързаност между участниците. Това е подходът на авторите на доклада за креативните хъбове на Британския съвет за 2016 г.[39]
 
 
Заключение
Ползите от изграждането на креативни клъстери и центрове е безспорна и широко призната от всички заинтересовани от развитието на културните и творческите индустрии, включително от заинтересованите публични институции, обещали икономически растеж и по-голяма конкурентоспособност на стопанствата си. Един от важните междинни ефекти от подобни усилия за изграждане на центрове на иновациите и растежа е растящата им кредитна надеждност и създаването на предпоставки за публично-частно партньорство. Друг съществен ефект е повишената привлекателност на региона като място за инвестиции, за създаване на нови работни места и свързване на стари и нови стопански сектори. С публична подкрепа много стари фабрики, електростанции и други изоставени активи се развиват като студийно пространство за креативни професионалисти и за креативен бизнес. Наблюдава се бум на „културни фабрики“, фабрики на изкуствата. В много случаи желанието на подкрепящите ги публични фондове е да възстановят изгубените индустриални пространства, да върнат обратно мигриралите хора, да възстановят притока на данъци. Дали винаги се получава, това може да се постави под въпрос, разбира се [40].
 
 
 
Бележки:
 
1.    Cultural times. The first global map of cultural and creative industries. December 2015. Available from: http://www.ey.com/Publication/vwLUAssets/ey-cultural-times-2015/$FILE/ey-cultural-times-2015.pdf
(27.07.2018); Европейски парламент. Доклад относно последователната политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии (2016/2072(INI)), 30.11.2016.
2.    Томова, Б., Д. Андреева. Културните и творческите индустрии – фактор за устойчиво икономическо развитие и растеж, 2011. Available from: http://president.bg/docs/1352301215.pdf (27.07.2018)
3.    European Parliament. Report on a coherent EU policy for cultural and creative industries (2016/2072(INI)), 30.11.2016.
4.    Това обобщене за Гарнхам е от: Hesmondhalgh, D. Cultural and Creative Industries. In:Bennett, T., J. Frow (eds). Handbook of Cultural Analysis. Oxford and Malden, MA: Blackwell, 2008.
5.    Howkins, J. The Creative Economy: How People Make Money from Ideas. London: Penguin, 2013. xii, 280 р.
6.    Филева, П. Марков мениджмънт за медийния индустриален клъстер. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2014, №19. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=250 (27.07.2018)
7.    Филева, П. Медийните индустриални клъстери – приложимост в България. В: Медиите между мисията и бизнеса: Сборник с доклади от Юбилейна научна конференция, 29 октомври 2013. София: УНСС, 2014.
8.    Andersson, Th., S. S. Serger, J. Sörvik, E. W. Hansson. The Cluster Policies Whitebook. Malmö: IKED International Organisation for Knowledge Economy and Enterprise Development, 2004.
9.    Competitive Clusters: National Policy Approaches. Paris: OECD, 2007; Competitive Cities in the Global Economy. Paris: OECD, 2006; Innovative Clusters: Drivers of National Innovation Systems. Paris: OECD, 2001.
10.                   Porter, M. The competitive advantage of nations. New York, 1990, pp. 148-173; Porter, M. Location, Competition, and Economic Development: LocalClusters in a Global Economy. In: Economic Development Quarterly, 2000, №14, p.15.
11.                   Krugman, P. Geography and Trade. Cambridge, MA: MIT Press, 1991.
12.                   The Concept of Clusters and Cluster Policies and their Role for Competitiveness and Innovation: Main Statistical Results and Lessons Learned. Commission Staff Working Document SEC (2008) 2637. Annex to the Communication from the Commission „Towards world-class clusters in the European Union: Implementing the broad-based innovation strategy” COM(2008)652 final of 17.10.2008.
13.                   Виж повече при: Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии” – ИКТ Клъстер. Available from: http://www.ictalent.org (25.01.2014)
14.                   Case studies of clustering efforts in Europe: Analysis of their potential for promoting innovation and competitiveness. Preliminary draft version for distribution in the European Presidential Conference on Innovation and Clusters,Stockholm 22-23 January 2008, pp. 12-13. 
15.                   Creative Industries Policy recommendations – Promotion of spill-overs and cross-innovation, рp. 17-18. Available from: http://eciaplatform.eu/publication/thematic-paper-promotion-of-spill-overs-and-cross-innovation(27.07.2018)
16.                   Creative Cluster Excellence and Cooperation: Policy recommendations to improve the effectiveness of Creative Clusters and their management. ECIA Thematic Report.
17.                   Danish Food Cluster. Available from: https://danishfoodcluster.dk (27.07.2018)
18.                   Зелена книга. Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии.COM(2010)183,Брюксел, 27.4.2010, pp. 11-12.
19.                   Laemmer-Gamp, T.Creative Industries. Policy Recommendations – promotion of cross-innovation from creative industries.Berlin, 2014.
20.                   Creative Industries. Cluster Excellence. Policy Recommendations on Cluster Excellence & Cooperation, ECIA, 2014, р. 3.
21.                   Millar, G. Creating clusters will act as an engine for growth. Ireland must develop cluster management capability required to deliver on world class ambition. In: The Irish Times, Sep 8, 2016.
22.                   Evans, G. Creative Cities, Creative Spaces and Urban Policy. In: Urban Studies, 2009, Vol. 46, №5-6, рр. 1003-1040.
23.                   Escalona-Orca, A.I., S. Escolano-Utrilla, L.A. Sáez-Pérez, B. Sanchez-Valverde García. The location of creative clusters in non-metropolitan areas: A methodological proposition. In: Journal of Rural Studies, 2016, №45, рр. 112-122.
24.                   Mapping of Clusters in Cultural and Creative Industries in the Southern Mediterranean. Ref. Ares(2015)1013518, 06.03.2015.
25.                   Cluster FACTS, Belgrade – Serbia. Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. Available from: https://www.bgtextiles.org/files/custom/ORF/Cluster%20FACTS.pdf (27.07.2018)
26.                   Creative Serbia: Future is Creative. Available from: https://www.b92.net/eng/news/politics.php?yyyy=2018&mm=03&dd=13&nav_id=103699(27.07.2018)
27.                   UNESCO Creative Cities Network Culture Sector: Budapest. 2015. Available from: https://en.unesco.org/creative-cities/budapest (27.07.2018)
28.                   Pecs – Regional creative cluster: Sustaining a creative ecosystem: Case study. Cultural Creative Industry Cluster, 2015. Available from: http://nws.eurocities.eu/MediaShell/media/Pecs_Cultural%20Creative%20Industry%
                20Cluster_28102015.pdf (27.07.2018)
29.                   Bialic-Davendra, M., P. Bednář, L. Danko, J. Matošková. Creative Clusters in Visegrad Countries: Factors Conditioning Cluster Establishment and Development. In: Szymańska, D. and Chodkowska-Miszczuk, J. editors, Bulletin of Geography. Socio-economic Series, N32, Toruń: Nicolaus Copernicus University, 2016, pp. 33-47.
30.                   Томова, Б. Медиите в асекта на културните и творческите индустрии. В: Научни трудове на УНСС, Т. 3. София, 2013, с. 132.
31.                   Еuropean Creative Hubs. Available from: http://creativehubs.eu (27.07.2018)
32.                   Филева, П. Марков мениджмънт за медийния индустриален клъстер. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2014, №19. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=250 (27.07.2018)
33.                   Creative Hubs: Understanding the New Economy. British Council. 2016. Available from: http://creativehubs.eu/wp-content/uploads/2016/12/HubsReport.pdf(27.07.2018)
34.                   Creative Hub Toolkit. British Council, 2015. Available from: http://creativeconomy.britishcouncil.org/blog/15/06/28/creative-hubkitmade-hubs-emerging-hubs (27.07.2018)
35.                   European Creative Hubs Forum. 2015. Available from: http://creativeconomy.britishcouncil.org/projects/eur (27.07.2018)
36.                   Sedini, C., A.Vignati, F.Zurlo. Conceiving a (New) definition of hub for the development of a transnational network for creative companies. Cracow, 2013. Available from: http://eujournal.org/files/journals/1/books/Cracow2013.pdf (27.07.2018)
37.                   Пенкова, С. „DDB София“ порасна в регионален лидер на творчески решения. – В: Капитал, 30 юни 2017. https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2017/06/30/2999063_ddb_sofiia_porasna
               _v_regionalen_lider_na_tvorcheski(27.07.2018)
38.                   Evers, H. D., R. Nordin, P. Nienkemper. Knowledge cluster formation in Peninsular Malaysia: The emergence of an epistemic landscape. In:Social Science Research Network, 2010. Available from: http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1691008 (27.07.2018)
39.                   Creative Hubs: Understanding the New Economy. British Council, 2016. Available from: http://creativehubs.eu/wp-content/uploads/2016/12/HubsReport.pdf (27.07.2018)
40.                   Evans, G. Creative cities, creative spaces and urban policy. In: Urban studies, 2009, Vol. 46, №5-6, pp. 1003-1040.
 
 
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
Филева, Петранка. Креативните клъстери и центрове – стратегически подход за иновации и привличане на инвеститори. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2018, №36. Availablefrom: [www.media-journal.info]
 
 
 
дата на публикуване: 30.07.2018, Понеделник, 08:16
прочетена: 7026 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: