Важно беше да се появи книга, която е едновременно паноптикум за медийната съвместимост на държавниците и съвременната журналистика, източник за медийната грамотност на кандидатите за власт и тест за медийната интелигентност на българските претенденти за дълготрайно политическо лидерство. Монографията „Лидерство и медии” е издателската новина за България през есента на 2018 г., но както пише проф. Андрей Пантев, такава книга би била публикувана с адмирации във всяка страна и ще бъде реферирана от всякаква критична публика.
Още в зората на интернет ерата авторитетният международен журналист Симеон Василев демонстрира как трябва да се прилага научен подход в медийната практика. Излъчва и публикува образци на майсторството да се овладяват двата съвременни фактора, пречещи на мисленето – скоростта и нечетенето. Своевременно предупреди изследователите под каква принуда ще се развива научното писане след фаталния 11 септември 2001: „За първи път академичният анализ се съревновава с журналистическия и е зарязал необходимостта от достатъчно време, за да констатира и анализира фактите”. Дългогодишната точност на мисълта и безотказната вярност на обобщенията на д-р Василев са следствие от способността му да управлява знаниевите масиви и информационните потоци, което е и предпоставка за успех в научната кариера.
Новата книга на Симеон Василев „Лидерство и медии” обобщава схемата за изграждането на лидерите: специални личностни характеристики, обществени обстоятелства, вътрешни и международни условия, непредвидими случайности и актуални знания за медиите. Последният фактор е превърнат от автора в централен. Аргументите му са стабилни и приведени с достатъчна дискретност и респект – няма държавник, който да не се е отличил с медийната си политика, който да е извършил своя Opus magnum (лат. „велико дело“) без медии или да е паднал от политическия си връх без ролята на същите тези медии. Не спомагателно, а първо средство в съвременната политика са медиите и с основание ги нарича „primus pilus” (най-висшият центурион на римския легион, който e командир на първата центурия и първата кохорта).
Лидер в политиката без медийна компетентност вече не съществува, твърди д-р Василев и е убеден, че медийно-комуникационната наука ще има все по-решаваща роля в култивирането му: „Съвременните политически лидери са преди всичко медийни лидери. Те задължително трябва да преминат през журналистическата интерпретация и медийната митология, за да стигнат до сърцата и умовете на хората, и да имат претенциите да бъдат водачи. Философията и историята се занимават предимно с ролята на великата личност. Социологията изследва връзката на водача със социалната среда. Психологията се фокусира върху водача като фактор в междуличностните отношения. Политологията разглежда влиянието на лидерството върху политическата система и политическия процес. От гледна точка на журналистиката и комуникационната наука феноменът лидерство е комплекс от всички тези подходи, а медийната среда е един от важните фактори за формирането на политическото лидерство.” В този контекст рецензентът на труда проф. Милко Петров оценява високо твърдението на Симеон Василев, че тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп е най-силният пример за правене на политика чрез Туитър, „този начин на комуникация със сигурност предстои да бъде много сериозно изследван”.
Книгата съдържа безспорен научен принос в изградения модел за разпознаване, поддържане и усъвършенстване на медийното поведение на политическите лидери. Симеон Василев е известен като един от най-начетените български журналисти, борави до съвършенство с фундаментални исторически и научни трудове, обвързва в логичен ред факти и свидетелства от опита на велики учени. И на тази основа е естествено да сподели с читателите си извлечените нови исторически паралели и формулираните нови закономерности, всяка от които с аксиоматична стойност.
Такава е например тезата му за релацията между съдбата на политическите лидери и медийните фази на цивилизацията: „Преди само 30 или 40 години не са могли да „туитват“ история. Правили са го по друг начин. Тогава работа са вършели телеграфът, факсът, вестникът, доброто старо радио и телевизията. Разлика в медийните средства разбира се има. Разлика в скоростта на информацията също. Разлика в условията също. Но няма разлика в същността на политиката и във възхода или падението на лидерите. Пол Кенеди написа един блестящ труд – „Възход и падение на великите сили“. Може би е ред на следващия автор с подобен интелект и академична универсалност да напише така всеобхватно за възхода и падението на лидерите…”.
Относно диктаторите д-р Василев установява закономерност във формат „параграф 22”, която е желателно да имат предвид както политолозите, така и дипломатите: „Без диктатора не може да има мир, с диктатора не може да има бъдеще. Във всеки случай съдбата на диктаторите винаги е една и съща. Скоро или по-късно всеки един от тях е изкарван от някаква дупка и е приключвал курса, независимо от временните си съюзници. Трудният им край също е един. Той за съжаление настъпва много след физическата им смърт – едва тогава, когато изчезне извратеното съзнание, което са посели.”
Поука има и за политическите журналисти, профилирани в отразяване на дейността на лидерите: „И сега има такива, които не са чели Макиавели, но в които той е природна даденост. И тогава, както и сега, е имало лидери, на които журналистиката не е простила за моментна проява на слаб характер, но после политическата същност на историята и митологията, с която е обрасъл образът на водача, са забравили тези подробности.”
В своето първо научно изследване журналистът Симеон Василев доказва за пореден път, че е перфектен диагностик: изолира вирусите и предвижда размера на епидемиите, независимо дали държи на фокус „постталибанската” международна политика, трансатлантическата дипломация, деглобализацията или случайностите в ранната биография на бъдещите геополитически „папи” Жан Моне, Силвио Берлускони, Ангела Меркел и Доналд Тръмп. Когато се взира в глобалните играчи, действа като типичен кибернетик: чертае триъгълници – повечето Бермудски, прокарва прави, криви, параболи и концентрични кръгове, трие с гума и забива устойчиви пергели. Просто защото има дарбата да вижда политиката като система и притежава най-ценното за експерта странùчно мислене – най-краткият умозрителен път до очевидностите. Затова сме уверени, че и емпиричните дялове на труда на Симеон Василев предоставят на колегите му изследователи надежден научен резултат, който би облекчил търсенията им и който очакваме да бъде цитиран поне следващите 10 години.
За ерудирания читател е важно да знае, че Симеон Василев е човек на аудио-визията. И сам по себе си е олицетворение на парадокса на интуитивната несъвместимост – разполага с камера и ефир, а пише книги. Факт е, че книгата и телевизията са две различни медии, изискват различен тип квалификация и рефлекс. Само че д-р Василев е един от рядко срещаните журналисти със завиден полиглотизъм – словото му се чувства еднакво уютно и в двете медийни модалности. Съзнанието му за категоричността на печатния текст е като съобразяването с гравитацията – без него безбуквената журналистика на високотехнологизирания ни век е обречена на ефимерност.
__________
* Василев, Симеон. Лидерство и медии. София: СиВас Консултинг, 2018. 384 с. ISBN 9786197158069
Цитат-формат (Suggested Bibliographic Citation):
Цветкова, Милена. Медийната интелигентност във възхода и падението на политическите лидери. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2018, №37. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=371
e-mail: milenaic@uni-sofia.bg
дата на публикуване: 04.10.2018, Четвъртък, 06:02
прочетена: 8915 пъти