Журналистика
Динамика и константност при журналистическото онлайн редактиране
Брой 39 / Януари 2019 г.
Медии и обществени комуникации
Проф. д-р Ефрем Ефремов
Резюме:
В студията се обсъждат теоретични и практически проблеми пред редакторската работа в условията на медийна конвергенция. Анализират се въпросите за достоверност на журналистическите източници, за използването на социалните мрежи, за новите функции и задължения на редактора. Текстът е комбинация между теоретични познания и практически решения, които редакторите могат да ползват всекидневно в работата си.
Ключови думи: редактиране, онлайн журналистика, достоверност на източници, вариативност на заглавията, кредибилност, проверка на фактите
Summary:
This article covers theoretical and practical problems of the editor’s work in the conditions of media convergence. It provides analysis of issues, such as the trustworthiness of journalistic sources, the use of the social networks, the editor’s new functions and responsibilities. The text combines theoretical knowledge and practical solutions, which editors may wish to apply in their day-to-day work.
Keywords: editing, online journalism,trustworthiness of sources, headline variability, credibility,facts check-up
Увод
Не беше чак толкова отдавна времето – 1992 г., когато вестник „Чикаго Трибюн”, подържан от компанията AOL постави първите си информационни страници в мрежата. Година по късно „Сан Хосе Меркюри Нюз” става първото издание, което допусна свободен достъп на читателите си. Връзката между медиите и интернет започна плахо, премина през различни етапи и се разви бурно. Имаше периоди на възход, имаше и на съмнения, че са родени един за друг. През 2000 г. CNN назначи 750 човека, които да работят в интерактивния (както се наричаше тогава) отдел на телевизията. Вестниците не оставаха по назад. „Над 60 журналисти работеха само за интернет изданието на „Уол стрийт джърнъл”, 50 – в „Ю Ес Ей Тудей”, 40 – в „Ню Йорк Таймс” [1]. Финансовите резултати от това „скачане” на медиите в мрежата не бяха добри. Флагманът на американската журналистика – „Ню Йорк Таймс” беше на загуба от 50 милиона долара през същата година само от пренасочването и управлението на журналистически ресурс в мрежата. Потребителите бяха малко, рекламите – също.
През 2003 г. започна бурно развитие на връзката между медии и технологии. Появи се Web 2.0, което даде технически качествен скок. Последва и масовото разпространение на мрежите ADSL. Чрез тях преносът на големи обеми информации до хората ставаше лесно и бързо. Появи се търсачката Google, чрез която лесно се откриваше всичко в мрежата. Започнаха работа големи платформи за снимки и музика – като Flickr и YouTube. Появиха се и първите гиганти на електронната търговия – Amazon и eBay. Светът рязко потегли към своята виртуална страна и журналистиката не можеше да не го следва. Масовото разпространение на съвременни мобилни телефони, чрез които всеки можеше да има достъп до всичко, феноменалното развитие на социалните мрежи само катализираха този процес.
Днес журналистиката и интернет са неразривно свързани. Според мен това е брак по необходимост, в който класическата журналистика отстъпва, за да бъде в крак с времето си, за да спечели бързината и мигновената реакция при събития, за да може читателите да получават информация веднага. Голямата световна криза на печатните издания показа от своя страна – колко много е загубила – работни места, падащи тиражи, намаляващ дял от рекламните приходи. Същевременно вече редица издания преодоляха последствията от шока.
Връзката „журналистика – интернет” донесе и нови професионални предизвикателства пред редакторите. Те са свързани най-вече с проверката на достоверността на информацията, циркулираща из мрежата, с отсяване на т.нар. “фалшиви новини”, които се появяват, преследващи свой политически или икономически интерес. Появи се и т.нар. “гражданска журналистика”, в която читателят категорично отхвърли перспективата да остане само пасивен потребител на информацията. Специално внимание трябва да се обърне и на социалните мрежи. Като възможност за увеличаване броя на читателите, както и като огромен информационен ресурс, който трябва да се използва предпазливо и с мярка.
Проверка на информационите източници
Съвременната онлайн журналистика предполага „залежаване в редакцията” [2] и отношението към съвременните инфоромационни източници все повече „се визуализира” [3]. Този нов ритъм на работа, главоломно нарастващият информационен поток, социалните мрежи – всичко това извежда на преден план въпроса за надеждността на източника. Доколко може да се има доверие в изнесените факти, доколко те отговарят на обективната истината за случилото се.
Защитавам тезата, че трудно може да има пълна обективност. Най-малкото, защото журналистът претворява реалността в думи или кадри и сам избира това, за което ще говори и това, за което няма да говори. Да се придържаш към професионалните стандарти не означава да кажеш истината, а да се приближиш максимално до нея. Когато журналистите в дадено издание (печатно или онлайн) се опитват във всеки текст да се приближат до истината, означава, че това издание е надежден източник. На него може да му се вярва и да се цитира. Защото надеждността не е еднократен акт, а съответства на мисия, същност и стил на изданието.
Западни изследователи въведоха термина „кредибилност” [4]. Те твърдят, че „Кредибилността на посланието е резултат от взаимодействието между характеристиките на един източник и тези на реципиента (културен багаж, първоначални нагласи и т.н.). Подобна позиция застъпва и Z. Reich [5].
В сборника „Life in the clickstream” [6] са представени и анализирани резултатите от показателни анкети. В Австралия най-много хора вярват на радиото – 84%, 81% на интернет, 80% на телевизията и 70% на печатните медии. В Европа резултатите са по-фрапиращи. Барометърът TNS на Gallard et Petit показва, че 57% мислят, че радиото им дава достоверна информация и само 35% се доверяват на сайтовете [7].
Редовни социологически изследвания, провеждани във всички държави от ЕС, показва сходни резултати. Начело по доверие в класацията е радиото с над 50%, следват го печатните медии – с 45%, телевизиите – с 42% и накрая – сайтовете с едва 33% (Eurobaromеtre). Има десетки различни сондажи със сходни данни. Една голяма част от аудиторията се информира, но не вярва на източници в мрежата. Вярва на определени издания или хора.
Според мен причината за подобни резултати, които не говорят добре за увереността на хората в информацията в уеб-пространството, е, че тя не е надеждна, не е сигурна, не е „кредитибилна”.
За всеки професионалист в бранша е ясно, че проблемът идва най-вече от времевия натиск. Основните техники за проверка, писане и редактиране са като при печатната журналистика, само че в интернет всичко става (като технологичен процес) в много по-съкратени срокове. Стремежът да се пръв с новината си на медийния пазар често е съпроводен с нарушаване на добрите практики.
Още повече, че „нивата на проверка” и на „валидиране” на текста в повечето сайтове са по-малко, от тези в печатните медии. Задачите на редакторите са повече и като прибавим времевия натиск – имаме причините за грешки, за неточности, за поява на непроверени информации и т.н.
Интересен факт е, че информационните агенции заемат все по-голямо място в трансфера на информация към крайния получател. Сайтовете се явяват посредник и често разчитат на колегите си да са проверили първоначалната информация. Което не винаги се получава на практика. Също така – много често журналистите търсят негласно помощ от конкурентите си като проверяват дали те са проверили и публикували информацията.
Появява се и един друг източник на информация за журналистите, който все повече престава да бъде “просто” източник на информация, която подлежи на проверка и валидиране от страна на журналистите. И се превръща в “главния редактор” – социалните мрежи.
Поради радикалната промяна не само в сферата на комуникациите, но и във всеки един сектор на човешкия живот, която информационните технологии извършиха, светът се “смали”. Навлизането на новите технологии промени пазара, влиянието на властите и поведението на потребителите.
Новото поколение телефони приближи континенти, държави, “горещи точки”, а благодарение на социалните мрежи (почти) всеки човек стана излъчвател на информация. Това е така, тъй като мобилен телефон с вградена интернет връзка може да се ползва като телефон и тунер, да приема фотоси, радио и телевизия. Тези промени създават възможност за развитие на ново съдържание и услуги и радикално променят поведението на потребителя, както и връзката медия-потребител, която става интерактивна – потребителят става “медия”, а медията използва неговите медийни послания.
Понякога снимка и кратка информация от “горещо събитие” (катастрофа, терористичен акт, убийство и др.), естествено – субективна, и често неточна, тъй като не се основава на проверени и верифицирани източници, се появява в мрежите, изпреварвайки най-добрите световни агенции. Но понякога тази информация е същата като съдържание, което публикува и агенцията в първите минути от дадено непланирано събитие.
Например:
В столицата на Афганистан – Кабул, се взриви кола-бомба. Броят на жертвите и ранените засега е неизвестен.
Но очевидец вече е пуснал видео в мрежите, което е видяно и споделено от хиляди и всяка следваща информация от агенция или която и да е друга медия е второстепенна, независимо дали съдържа точния брой на пострадалите.
Все повече главни редактори и отговорни редактори възлагат коментари и анализи по теми, събрали най-много коментари и/или “харесвания” в социалните мрежи. Но докъде тогава се простира редакционната политика, къде остава обществената функция на медиите? Новина за кърваво убийство ще събере значително повече четения в интернет от дебатите за диференцирана ставка на ДДС за българските книги. Диктатът на социалните мрежи при “рейтинга” на новините, които следва да бъдат разработени, анализирани, коментирани трябва да бъде в здравословна доза. Разбира се, няма точна рецепта за пропорцията – тя зависи от подготовката и опита на редакторите.
Но нито един редактор в сайт няма да сбърка, ако основава действията си на здравословен скептицизъм и на базовите правила, които е изградила пресжурналистиката.
Техниките за проверка на информационните източници в интернет са различни. Журналистът от “Ню Йорк Таймс” Стивън Милър предлага като първи етап за проверка една скала на сайтовете – MIDIS (Miller Internet Data Integrity Scale). Тя се основава на суфикса на сайта. Авторът твърди, че най-надеждни са сайтове, които са на институции и завършват с .gov, .govt или с официални национални символи като .bg. След това идват сайтове на различни организации или групи по интереси, завършващи на .org или .net. Авторът предупреждава, че те често могат да защитават частни интереси. Най-ненадеждни са тези, които завършват на .com, .co и др.под. Други изследователи [8] приемат тази квалификация, без да твърдят, че е общовалидна.
Когато редакторът търси информация в мрежата и попадне на даден сайт, важно е да си зададе следните въпроси:
· Кой работи в него? Повечето имат рубрика – кои сме ние, за нас, екип и т.н. Ако липсва подобна препратка и е оставен единствено имейл за контакт – съмнението за нередност се потвърждава. Сайт, в който има само неподписани информации и коментари, е повече от съмнителен.
· Кой говори? Сайтът трябва да дава възможност за проследяване на цитираната информация, позоваване на първоизточника – ведомство, институция, публична личност, друг сайт.
· Кога за последно е обновяван сайтът? Това също е важна индикация за работата му.
Естествено, има и други начини за проверка: чрез хипервръзки, чрез анализ на метаданните, ако може – чрез проверка на IP адреса. При съмнение в снимки или видеа – може да се използва специализиран софтуер, който да провери дали те са обработвани и дори да се проследят трансформациите в предложеното изображение.
Интернет ни предлага много възможности, но постепенно превърна част от професията в седяща журналистика, която се намира като посредник между читателите си и източниците на информация. При всички случаи – повече здравословен скептицизъм към новинарския поток винаги ще е от полза. Това правило важи най-вече за редакторите в сайтове, които претендират да разпространяват истинска и проверена информация, а не тези – с фалшиви новини, слухове или сензации.
Гражданска журналистика и редакторски процес
Началото на XXI век донесе истински сътресения в журналистиката. Не само с наличието на интернет. Разпространението на модерните технологии доведе до създаването на две нови явления – гражданската журналистика и социалните мрежи.
Хората вече излязоха от модела на пасивни потребители на новини, а започнаха сами да създават съдържанието на медиите. Самите медии еволюираха от пълни господари на информацията към споделено пространство със своите читатели. Този процес доведе до реални промени за традиционната представа за организация на труда и отношения с аудиторията. Много практики се промениха. „Журналистиката и журналистът като професионалист са в центъра на една трансформация, която поставя под съмнение норми и обичаи, останали неподвижни до днес и в тази трансформация, гражданските медии имат централно място” [9].
Има различни становища за произхода на „гражданската журналистика”. Някои твърдят, че тя има допирни точки с реформаторските вестници в Англия в началото на XIX век [10]. Журналистите в тях са се „отъждествявали не с професионалисти, а като хора с гражданска позиция”. Почти на същото мнение са Harrison и Barthel, които смятат, че още тогава гражданите са съдействали по някакъв начин за създаване на медийни продукти в “полза на общностни начинания и социални продукти” [11]. Интересно е и виждането, че желанието за равенство между журналиста и неговата аудитория възниква от частните радиа в САЩ, от „новата журналистика” и от локалните медии в САЩ през 60-те години [12]. Според Douglas “Рожденият ден на гражданската журналистика е 7.07.2005 г.” [13]. Тогава стават атентатите в метрото в Лондон. Липсват официални кадри, но ВВС е затрупана от 22 хиляди телефонни съобщения и 300 снимки и видеа от очевидци. Компания ги излъчва целодневно и, според автора, „тогава за първи път започва официалното натрупване на информация и използването и в официални канали”. Практиката показа, че решението е правилно. Williams и колектив обобщават, че „Изборът на ВВС тогава е в полза на революцията на аудиторията” [14]. Въпреки, че точно ВВС беше упрекната, че отразявайки терористичните атентати в Бомбай през 2008 г. е използвала информация от Twitter, компанията успешно продължава практиката си да разчита на неофициални източници на информация.
В наши дни трудно можем да си представим журналистическата дейност без използването на читателите и на социалните мрежи. Първите медийни реакции при свалянето на режимите в Тунис и Египет, при природните бедствия като аварията във Фукушима или земетресението в Хаити, бяха точно такива от подобни източници. По тази причина приемам като коректна следната дефиниция за гражданска журналистика: „Действие, чрез което един гражданин или група граждани играят активна роля в процеса на създаване, подбор, анализ и разпространение на информация и новини” [15]. Разбира се, съществуват още десетки определения, които също имат своята научна стойност.
Участието на читателите в правенето на медийния дневен ред все повече се засилва. Но, не е абсолютно. През 2011 г. беше направено изследване в 20 национални всекидневника от 10 страни в ЕС. Целта беше да се проучи участието на аудиторията в създаването на медийния продукт. Процесът беше разделен на следните етапи: достъп и наблюдение, подбор и филтриране, обработка и издаване и интерпретация. Резултатите са сходни и показват, че „най-отворени за читателите да първия и последния етап” [16]. Това показва, че същинският издателски процес е оставен на професионалните редактори. В този ред на мисли – във всички системи класациите за най-четен или най-коментиран текст са важен, но не основен индикатор за редакцията. Безспорно – броят на посещенията в даден сайт и продължителността на читателското внимание върху даден текст влияят на рекламодателите, но те не са основният им мотив.
Комбинацията от професионално обработени информационни продукти и съдържание подсказано от ползвателите им, като че ли е точният компромис между времето за проверка на даден факт и скоростта за публикуването му. Ако медиите не искат да разпространяват слухове и измислици, ако редакторите искат да работят професионално с новини, а не с „фейкове”, то постулатът „Първо публикувай, после проверявай”, трябва да бъде забравен. Защото точно тази практика е детонаторът, който може да взриви медийната репутация на всяко издание. Ролята и отговорността на редакторите е да не допуснат това.
Социални мрежи – ресурс и тиражиране
Много научни изследвания показаха, че социалните мрежи стават основен медиен канал. Още се спори, дали те са отделни медии или са просто канал, но практиката показва, че 75% от американските потребители на интернет получават медийната си информация от социалните мрежи [17]. Близо половината канадци – 43% също я получават като споделена или препоръчана от приятел [18]. Подобни са резултатите и във всички по развити държави. Получава се нещо, като вторичен или третичен пазар на новините. От една страна – те излизат в печатното издание или в сайта. От там – влизат в социалните мрежи със заглавия и във вид, който приканва аудиторията да ги споделя и по този начин – разширяват още един път броя на читателите си.
От друга гледна точка – социалните мрежи са огромен информационен ресурс за медиите. Те могат да намерят там всичко – от политически изказвания (общуването на президента Доналд Тръмп чрез Twitter е специфичен случай), мнения и коментари на водещи експерти, на колеги. Там могат да открият снимков материал, различни видеа. Характерното е, че авторите в социалните мрежи реагират много бързо и посланията им стигат до значителен брой хора.
Все повече от факторите в обществения, политическия, културния живот предпочитат да се изявяват в социалните мрежи, защото знаят, че по този начин те директно ще стигнат до очите и съзнанието на аудиторията си. Това обаче “елиминира” журналиста като посредник, елиминира също така и възможността да бъдат зададени неудобни или уточняващи въпроси по дадена тема или проблем. Изявите в социалните мрежи – Facebook и/или Twitter, изключва и “приятелските медии”, тъй като тяхната ефективност е силно минимализирана.
Неслучайно, журналистите са „приятели” (Facebook) или „последователи” (Twitter) с много политици или звезди от шоубизнеса. И с радост тиражират техните реакции по различни проблеми. Някои твърдят, че с масовото използване на социалните мрежи като източник на информация се губят някои от базовите принципи на професията – проверка на фактите, използване на документи, разследване. Според мен – не са прави, защото подобни бяха опасенията и когато интернет навлезе по-масово в журналистическата практика (краят на 90-те години на ХХ век) и когато се явиха авторските „блогове” в началото на ХХІ век. Тогава те също бяха основен информационен източник и не изкривиха основните принципи на професията.
Множеството социални мрежи само дава повече източници за информация. Разбира се – редакторът трябва да е нащрек, защото тези източници дават и многократно по-големи възможности за манипулиране на медиите. Пътят – послание в социалната мрежа, тиражирано от медиите, които му придават институционалност и следващо управленско решение, е класическа схема за прокарване на политически, икономически или лични интереси. Нека да не се забравя, че в социалните мрежи всеки профил може да бъде „хакнат”, а съществуват и много фалшиви дубликати на известни личности.
Но когато се спазват строго фундаменталните редакторски правила и професионална етика – то ползата ще бъде само за читателя.
Функции и задължения на онлайн редактора
Редактиране на публикации в интернет зависи от следните фактори. На първо място това е типа сайт. Те биват основно: информационни, информационно-аналитични, информационно-развлекателни, нишови (сайтове за рецепти, развлечения, пътешествия, за геополитика – Евразия, Близък изток, ЕС, спортни, технологични, финансови и др.). Особеност при нишовите е, че се изисква голяма експертиза от редакторите и журналистите, които работят в тях, тъй като се предполага, че се търсят и четат от хора със специфични познания по темата, които предпочитат и повече добавена стойност по нея.
Типът сайт определя и таргет групи: възрастови, социални и/или професионални характеристики. Технически е важен и обликът на сайта – homepage, мобилно приложение. В България много сайтове, поради финансови причини, все още нямат мобилно приложение, връзки със социалните мрежи (Facebook, Twitter, Google+). Графичният дизайн на сайта определя какво виждат потребителите в нета.
Информационните сайтове публикуват актуална информация във връзка с тематиката на сайта. Освен че отразява информационния поток, при събитие в развитие екипът на тези сайтове е длъжен да го следи.
Структурата на лийда е както при печатните медии – отговор на 5-те въпроса. Но тук информацията се сменя в движение, при промяна на обстоятелствата. Добавят се коментарни моменти и анализи.
Предимството на сайта е, че можеш да сложиш всичко в текста – видео, звуков файл, статистика във вид на инфографики. Т.е. да се нарушат правилата в пресжурналистиката. Но – да нарушиш правилата и да е успешно, трябва много добре да ги познаваш.
Езикът при писане на новини винаги се е подчинявал на няколко изисквания, сред които яснота и простота, но в интернет тези правила важат с двойна сила. Използвайте думите винаги в тяхното първоначално, а не преносно значение, избягвайте сложните думи и понятия, които трудно биха били разбрани от читателите. Не жаргон, нито разговорен, а обикновен информационен език.
За разлика от печатните издания, където има възможност за по-тежък и висок стил, новините и информацията в дигиталните медии се подчиняват първо на изискванията за яснота и простота, като в това се доближават до езика, на който се пишат новините за радио и телевизия.
Има възможност за коментарно-информационен лийд, което е възможно, само ако авторът притежава достатъчно експертиза по темата.
Пример:
За първи път от ноември 2016 г. насам социолози дават пренебрежимо малка преднина от 0,3% на ГЕРБ пред БСП – в случай на извънредни парламентарни избори.
При събитие в развитие е препоръчително информацията да се обновява най-много на 20 минути. В случай на събитие, което е изключително динамично – терористичен акт, природно бедствие, обновяването е почти перманентно. Променя се лийдът, като се обозначава в заглавие, че информацията е обновена. Старото заглавие може да се запази. Наличието на видео също задължително се указва в заглавието.
Понякога новата информация се оказва коренно различна от първоначално публикуваната. В такъв случай още в началото се обозначават някои елементи на съмнение с изрази като: „По първоначални данни, към момента е известно за…” и др. В случай, че новината е особено важна и се знае малко, се публикува само лийд плюс: „Очаквайте подробности”.
Пример:
Цунами удари островите Ява и Суматра, десетки жертви. Очаквайте подробности.
При качествена промяна на обстоятелствата в събитието, което се следи, заглавието се променя. Но е важно да останат ключови думи в него от първото заглавие. (Обикновено – географско название, име на човек и други, ясно разпознаваеми за потребителя и наложили се в съзнанието).
Например:
Вариант 1 в началото на събитието: Двама загинали и 12 ранени при взрив край пирамидите в Газа
Вариант 2: Броят на пострадалите от взрива в Газа расте
Вариант 3: “Ислямска държава” пое отговорност за взрива край пирамидите в Газа
Вариант 1 в началото на събитието: Терористична атака взе жертви в Страсбург
Вариант 2: Жертвите на терориста от Страсбург вече са четири
При обновяването на информацията се включва: Факт бокс (редакторът събира всички известни факти по случая и ги слага в отделно каре). Ако подобна опция липсва в интерфейса на сайта, се използва бекграунд или се отделят шрифтово или с вътрешно подзаглавие.
Практиката показва, че лийдът, който е от изключително значение за информацията в интернет, е най-добре да има максимална дължина до три реда (от 10 до 15 думи, в това число и съюзите). Важен е, тъй като може да накара читателя да продължи да чете информацията или да отиде другаде, което се отбелязва във времето на престой. Разликата с вестника – купил си го, ще го прочетеш, рано или късно.
По принцип за лийд се избягва цитат. Може да е информационен, може и да има коментарен оттенък (за предпочитане), но се търси точност и яснота.
Пример:
За 2019 – годината на местни избори, доминираната от ГЕРБ Столична община ще има най-големия си бюджет от над 1,6 милиарда лева (коментарен лийд)
След дебати Столичният общински съвет одобри бюджета на София за 2019 г. от над 1,6 милиарда лева (информационен лийд)
Препоръчва се изречението да е в зрителното поле на читателя, за да не е необходимо да използва опции, с които да дочете края му.
На всеки 2 часа – при наличие на достатъчно хора в екипа – се прави обобщение на известните факти и коментари до момента, като се пресяват най-важните и значими – институции, засегнати, очевидци. Това може да стане чрез:
· Хронологичен подход, маркиране на развоя на събитието по часове.
· Вкарване на коментарен елемент – изявления на официални лица, експерти, засегнати, разкази на очевидци, вкл. и туитове – чрез функцията embed, видеа.
· Задължителносе пуска линк към предишни публикации – или предишните публикации се прикачват и са видни в публикацията.
· Желателният обем е една вестникарска страница, т.е. около 30 реда.
· От търговска гледна точка – да се задържи вниманието на читателя повече от 30 секунди. Това зависи от съдържанието, което се предлага. Известно е, че съдържанието е “цар” в интернет – Google предпочита сайтове, които имат богато съдържание, отчитат изследванията.
SEM Group анализират топ 10 резултата от търсене за над 20 000 ключови думи и забелязват повтарящ се шаблон:
· Средната дължина на съдържанието за уебстраница, която се класира в топ 10 на резултатите за която и да е ключова дума в Google, има поне 2000 думи. Колкото по-високо отиваме в класацията, толкова повече съдържание има на всяка страница, пише Webcite.bg.
Съществуват много т.нар. „кликбайт заглавия”, които предизвикват интерес, но те са характерни повече за сензационните сайтове („жълти”, за фалшиви новини и др.). Целта е читателят да влезе в сайта, за да бъде генериран трафик. В голяма част от случаите информацията, която е поднесена, е различна от заглавието, далеч от „сензационността”, която се прокламира. За подобни сайтове – редактори не трябват. Нужни са хора с развинтена фантазия, с безскрупулен морал, с отсъствие на професионална етика. Настоящото изложение не е за тях.
Примери:
Срам! Десислава Радева разголи бюст в мюсюлманска Йордания
Дупнишката мадона търси лек за изчезващото си зрение
Златно момиче развя големите си бомби на остров Бали (СНИМКА)
Генерирането на трафик е заради рекламодателите, но като цяло истинските, сериозни рекламодатели не рекламират в жълти сайтове. Едни се интересуват от броя на посещенията (уникални и посещения), по-сериозните – от времето, което читателят е прекарал в сайта.
Добре е да се знае, че всяко „рефрешване” е посещение, но само едно е уникално. Например ако влезеш два пъти в сайта от един и същ IP-адрес, са две посещения, но само едно е уникално.
Важна специфика на работата на онлайн редактора е, че трябва да внимава и за позиционирането на бранда в интернет. Съдържанието е от огромно значение за търсачките, защото е определящо при определянето на сайта в индекса. Ключовите думи и входящите линкове са другите два особено важни компонента, тъй като помага за налагането на бранда в интернет.
Как ще се направи зависи от стратегията за оптимизация на търсачки – SEO (search engine optimization), която създателите на сайта създават, за да го наложат.
Както се вижда – ролята на т.нар. „търсачки” е ключова. Google прави оценка на повече от 200 компонента на сайта, за да го позиционира на определено място в индекса. Тези фактори са свързани както със самата му страница като съдържание, код, мета тагове и структура, така и с линкове, които други сайтове пускат към сайта, активност в социалните мрежи, viral marketing и др. Колкото повече линкове има пуснати към сайта от авторитетни сайтове – link building, това повишава доверието и качва посещенията.
Търсачките показват заглавие, понякога и лийда или част от него. Има и такива, които показват кратко обобщение на текста (140-160 знака), което са и ключовите думи. Това е подобно на подзаглавието във вестника и различно от лийда.
Пример:
Заглавие: Търси се кръв за актьора Иван Ласкин
Подзаглавие: Народният театър обяви акция за кръводаряване за актьора Иван Ласкин, чието състояние се влоши
В интернет заглавието е от особена важност, защото потребителят се ориентира по него, докато във вестника вижда цялостната публикация. Но ако във вестника дори и да не стигне до края на някоя информация/история, читателят не го захвърля, а се прехвърля на друга, в интернет е по-различно – ако не му допадне информацията, той просто отива на друг сайт, където тя може да е по-добре разработена.
Заглавието не е задължително да е информационно, но заради търсачките в него е добре да има ключови думи, използвани многократно и като цяло да се стреми към уникалност. Както и в пресжурналистиката, избягва се заглавие-цитат, освен ако не е особено силно. Но както е известно, цитат в заглавие показва редакторско безсилие.
След края на информацията, редакторът поставя ключовите думи (тагове, етикети) – колкото повече, толкова по-добре. Добрият им и правилен подбор е определящ за позиционирането на сайта.
Отговорности на редактора
· Да познава много добре интерфейса на сайта (уеб интерфейс е съвкупност от средства, с чиято помощ потребителите взаимодействат със сайта или което и да е приложение чрез браузър).
· Да пише заглавията и подзаглавията в определените за целта полета.
· Да слага етикети (тагове, ключови думи или изрази). Това е от особено значение заради търсачките. Колкото са повече, толкова по-добре.
· Да добавя каре с факти, т.нар. „бекграунд”.
· Да добавя линкове към текста, които могат да водят към други сайтове или към документи.
· Да намира илюстрация, както и да я описва, което е важно за сайта. Всяка снимка, която е наименувана и описана, може да помогне, тъй като при търсене в мрежата чрез опцията за снимки, търсачките може да доведат потребителя до сайта.
· Да оразмери текста и да прикачи илюстрацията.
Вариантът за намиране на илюстрации е абонамент на агенции за снимки или да се използват снимки, които не са под авторски лиценз. Може и да се купуват снимки от специализирани онлайн магазини. Възможността за по-богато илюстриране на публикацията е огромен в интернет. Освен снимка, или галерия от снимки, може да се добави видео, аудиофайл, да се включи туит или постинг от Facebook. Съществуват технически опции за това. Подобно илюстриране спестява и необходимостта от използване на повече текст.
Предимството на социалните мрежи е, че при липса на абонамент за агенции и при стремеж за по-ниски разходи, снимки и видеа могат да се използват от Twitter и Facebook, чрез системата на вграждане (embed). Това се прави вече и от институции, които първи пускат снимки и видеа на акаунтите си в социалните мрежи и често изпреварват снимките от агенции.
Подбор на информация
· Разчита се на доказани и авторитетни източници, обикновено – международни агенции и световни медии. Всички те имат сайтове, пускат видеа, източникът се посочва, а може и да се линква при посочване – за по-голяма тежест.
· На собствена продукция (ако има такава).
· На телевизия и радио, позоваването е задължително (независимо, че у нас практиката показва обратното).
· Търсят се мнения на експерти или авторитети (използват се, с разрешение, публикувани такива във Facebook или Twitter; не се иска разрешение в случаите, когато става въпрос за акаунт на институция или политик).
Организация на текста
От значение в интернет е текстът да “диша”. За целта се разбива на малки абзаци, до 3-4 изречения, в някои сайтове има специална графична форма за цитати. Едно от предимствата на сайта е, че илюстрациите може да се включат в самата публикация и по този начин да направят четенето по-приятно и удобно. Пример: много инфографики са достъпни на сайтовете на институции като Евростат, Световна банка, МВФ и др.
Таргет група
Много е важна точната преценка. В света има близо 5 млрд. сайта. Разликата между сайт и страница, според определението на Bgpro.bg, е като списание и страница от списание: “Страницата е просто част от сайта, а сайтът е система от взаимосвързани страници, с общ дизайн и навигация”. За предпочитане е таргет групата да не е много широка, за да може да се фокусират и концентрират усилията на екипа.
Изискванията на таргет групата изискват още от редактора в сайт:
· Да познава максимален брой източници на специализирана информация (включително и чуждестранни) – което, освен експертиза, включва и знаене на чужди езици.
· Да има бърза реакция, добра обща и езикова култура.
· Да притежава нужните технически умения, за да може добре да разполага текста си в пространството. С цел максимално доброто позициониране и увеличаване на броя на потребителите, текстът трябва да бъде публикуван освен в сайта, но и в социалните мрежи. Което означава – още (минимум) 3 комуникационни канала. Facebook, Twitter, Google+. Още при подготовка на публикацията, преди самото публикуване, в интерфейса на сайта Twitter е зададена форма, в която се събира текст до 280 знака (140 знака до 2017 г.) - и при публикуване именно това излиза. За Facebook опциите са поне две при публикуване на информацията:
· Не се пуска цялата информация, тъй като е установено, че не се привлича потребители (както вече беше отбелязано – дългите текстове плашат). Или преразказвате информацията в две изречения, или използвате провокация под формата на въпрос, закачка, коментар – това зависи от креативността и съобразителността на редактора да накара потребителя да влезе през Facebook в публикацията и да я прочете.
Първи пример
Вестникарско заглавие: Водата поскъпва в почти цяла България
Заглавие сайт: Водата поскъпва, не и в Кърджали
Заглавие Facebook: В Монтана и Враца водата е “социално непоносима”
Заглавие Twitter: Повсеместно поскъпване на водата - в София приближава 2,60 лева за кубик, във Варна почти 4 лева.
Втори пример
Вестникарско заглавие: Износът на руски газ за Европа удари нов рекорд през 2018 г.
Заглавие в сайт: “Газпром” иска да залее Европа с руски газ
Заглавие в Facebook: Американският втечнен газ стигна Европа - и Русия пуска още тръби
Заглавие в Twitter: Въпреки дипломатическото напрежение и стремежа на ЕС да намали зависимостта от руски газ, “Газпром” е увеличил с близо 3,5% износа в сравнение с 2017
Различен е принципът на публикуване на една информация във вестник, Facebook и Twitter – в случай че искаме да постигнем по-голям рийч (обхват на аудиторията).
Да вземем пример. Имаме за публикуване информация – независимо от вестник или сайт, в социалните мрежи с цел достигане на по-голяма аудитория. Няма сайт, който да няма свой акаунт във Facebook, Twitter или Google+. При постването на информацията във Facebook тя излиза със заглавието и илюстрацията, които си има “по рождение”, но същественото тук е какъв текст да има като постинг в мрежите. Редакторът има няколко избора: първи, най-лесен – информацията излиза цялата във Facebook, съкращаваме я до лийда и така остава; втори, преразказваме по интересен и сбит начин съдържанието ѝ в 3, максимум до 4-5 реда, т.е. в обема на нормален постинг, който се чете изцяло и няма “виж повече”; трети вариант, публикува се закачка, въпрос или нещо вицово, свързано с информацията, чисто провокативно, или цитат от текста – любопитен, ако има, може да се добавят емотикони – в зависимост от информацията, хаштаг и др. Всичко зависи от фантазията на редактора и неговия интелектуален – и емоционален капацитет, както и от това доколко е овладял езика в интернет, който е специфичен и различен от вестникарския. В интернет могат да се използват емотикони, хаштагове и други опции, които мрежите предоставят, за изразяване на мисли и състояния, докато във вестника има ограничения откъм изразните средства. В Twitter се публикуват 280-те знака (до 2017 г. бяха 140 знака), които редакторът е написал преди да публикува информацията в зададеното място в административния панел.
Има един шеговит, но верен пример в Instagram за различните типове заглавия в различните социални мрежи:
- Facebook: Аз обичам понички
- Twitter: Аз ям #понички
- Foursquare: Където си ям поничката
- YouTube: Тук аз ям поничка
- Linkedin: Моите умения включват и яденето на понички
От не по-малко значение е и финалът на текста. Редакторът трябва да го завърши логично, за да може да има цялостност на информацията. Преди това трябва да се е уверил, че също така има логични отговори на всеки от въпросите, поставени чрез лийда: кой, какво, къде, кога, защо.
Рубрики
Рубриките са важна част от сайта, тъй като информират читателя къде какъв тип информация може да намери – както рубриките в един вестник, когато се наименуват страниците. Затова е от значение как ще бъдат измислени и разположени – тоест, съвместната работа с графичния дизайнер е от значение още при създаването на сайта и неговата навигация. Има едно повсеместно разбиране, че колкото по-зашеметяващ е уеб дизайнът, толкова сайтът е по-посещаван. Всъщност водещо е съдържанието, има значително по-непривлекателни в графично отношение сайтове, които са по-четени заради съдържанието.
Добре е рубриките да се измислят от целия екип на принципа на брейнстормването. За разлика от вестника, който се разгръща, за да намериш например страницата с криминалните новини или с технологии, при сайта всичко е на хоумпейджа (home page) – на главната страница, откъдето се влиза на останалите страници.
Когато сайтът е информационен или информационно-аналитичен, рубриката трябва да е пределно ясна, за да ориентира читателя какъв тип публикации има към нея. За предпочитане е да е от една дума, в краен случай две, но кратки. Особено внимание е добре да се отдели на коментарните рубрики. При днешното свръхпредлагане откъм новини, именно с това може да бъде изненадан читателят.
Рубрикирането и тяхното наименуване се определя именно от типа сайт и това какво ще предлага. При развлекателните езикът може да е по-разчупен, с оглед на потребителите и лайфстайл информацията, а и при този тип сайтове има много по-голяма свобода при използване на графичните елементи, текст и изобщо цялостната структура на сайта. В този тип сайтове текстът присъства много по-малко, тъй като акцентът е върху илюстрация или друг тип графично изображение.
Извод
Редакторът в онлайн журналистиката трябва да е грамотен (езиково и технически) и дигитално интелигентен [19]. Той върши повече дейности за по-кратко време от редакторите в хартиените издания, което означава и да притежава способност за добра организация и гъвкавост. Препоръчително е да е с бърза реакция, да е комуникативен и кооперативен – защото работата изисква добра екипна организация, да пише и мисли бързо, да умее да анализира и осмисля информацията, тъй като в интернет източниците са практически безкрайни.
Заключение
Парадоксално, но в най-бързата медия (интернет), пътят на новината до хората е по-дълъг. Времевият натиск е най-силен, конкуренцията е огромна. Редакторите там трябва да могат да се справят с всеки етап от процеса – избора на информация, до редактирането на текста и обработката на илюстрацията и пускане на видео (ако има). Да работят в екип, защото всички правят всичко. Развитието и утвърждаването на даден сайт зависи най-вече от способността на редакторите да налагат нови стандарти в офериране на новините. Ключовите думи са ориентация и отговорност. Да се осигури добра визуалност в необятния поток от информация, бърза навигация и ясна сигнализация е от първостепенна задача за редакторския екип. Редакторът не се занимава само с обработването на текстовете, а е зает да подрежда информационния свят пред своите читатели, да получи полза от избраната публикация, като намери максимална порция информации по интересуващата го тема. По този начин журналистическото редактиране става основен комуникативен акт и определя характеристиката на медията. Отговорността пред потребителите е константна характеристика за всяко издание, което иска да намери своята публика сред новинарския океан.
Бележки
[1] DeTarle, A. Presse et internet: Une chance, un defi: enjeux economiques, enjeux democratiques. Paris, 2006.
[2] Estienne, Y. Le journalism après Internet. Paris, 2007.
[3] Davis, A. Politics,journalism and news media: Virtual iron. Cages in new culture of capitalism. In: New media, old news: Journalism and democracy in the digital age. London, 2009.
[4] Wathen, C., Burkell, J. Beleive or not: Factors influencing credibility on the web. In: Journal of the American society for information science and technology, No53, 2002.
[5] Reich, Z. Source credibility and jourmalism. Betwwen visceral and dicoretional judgement. In: Journalisme practice, No 5, 2011.
[6] Este, J., Warren, C., Connor, L., Brown, M. Life in the clickstream II. The future of journalism. London, 2010.
[7] Gallard, M., Petit, G. Barometre de confidence dans les media realise pour La Croix. 2011.
[8] Friend, C., Singer, J. Online journalism ethics: Tradition and Transmision. New York, 2007.
[9] Shudson, M. The Sociology of news. New York, 2003.
[10] Curran, J., Seaton, J. Poewr without responsibility: Press,broadcasting and the Internet in Britian, 7-th ed. London, 2010.
[11] Harison, T., Barthel, B. Wielding new media in the Web 2.0 Expoloring the history of engagement with the collaborative construction of media products. In: New Media and Society, No 11, 2009.
[12] Paulssen, S., Heinonen, A., Domingo, D. Doing together: Citizen participation in the professional news making process. In: Observatorio, No3, 2007.
[13] Douglas, T. How 7/7 democratized the media news. In: BBC, 04 July, 2006. Available from: htpp://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_nrews/5142702/stm
[14] Williams, A., Wardle, C., Wahl-Jorgensen, K. Have They Got news for Us. In: Journalism practice, No5, 2011.
[15] Bowman, S., Willis, C. We Media: How audiences are shaping the future of news and information. In: The Media Center, 2003. Available from: http://www.hypergene.net/wemedia/weblog.php
[16] Singer, J., Hermida, A., Domingo, D., Heinonen, D., Paulussen, S., Reich, Z. Participatory journalism: Guarding open gates at online newspapers. New York, 2011.
[17] Purcell, K., Rainine, L., Mitchel, L., Rosenstiel, T., Olmstead, K. Understanding the participatory news consumer. In: Pew Internet and American Life project. Available from: http//www.prewinternet.org/Reports/2010/Online-News.asph
[18] Hermida, A., Fletcher, F., Korell, D., Logan, D. Share, Like, Recommend: Decoding the social media news consumer. In: Journalism studies, 2012.
[19] Tsvetkova, M. Anti-manipulative literacy for digital news reading. Media and Social Communications, 2018, Vol. 36. Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=3240071
Библиография
Вълканова, В. Графичен дизайн: Нови оформителски концепции на всекидневника. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007.
Вълканова, В. Медиен дизайн: Креативност, консистентност и комуникация на модерните списания. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2013
Дерменджиева, Г. Увод в компютърно-опосредстваната комуникация. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2001.
Ефремов, Е. Журналистическо редактиране. В.Търново: Фабер, 2017.
Ефтимова, А. Двойственият език в медиите: Езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2016.
Ефтимова, А. Медиен език и стил: Теория и съвременни практики. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2014.
Монова, Т. Думите, които разделят: Политическият дискурс в печата. София: Парадокс, 2011.
Монова, Т. Новият журнализъм на прехода: между корпоративния карцер и новите медии. София: Парадокс, 2012.
Петрова, Л. Основь редактирования: Системньй подход в деятельности редактора. Москва: Букмастер, 2012.
Спасов, О. Преходът и медиите: Политики на репрезентация. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2000.
Appel, V., Boulanger, H., Masou, L. Les dispositifs d’information et de communications: Concepts, usages et objects. Bruxelles, 2010.
Baskette, F., J. Sissors, B. Brooks. The Art of Editing in the Yearas of Convergence. New York, 2015.
Boczkowski, P. Digitizing the News. Innovation in online newspapers. Cambridge, 2005.
Boczkowski, P. News at Work- Imitation in Age of Information Abundance. Chicago, 2010.
Bowman, S., Willis, C. We Media: How audiences are shaping the future of news and information. In: The Media Center, 2003. Available from: http://www.hypergene.net/wemedia/weblog.php
Bruno, N. Tweet first, verify later; How real time information is changing the couverage of worldwide crisis events. Institut Reuters pour letude de journalism, Paris, 2011
Curran, J., Seaton, J. Poewr without responsibility: Press,broadcasting and the Internet in Britian. 7-th ed. London, 2010.
Davis, A. Politics,journalism and news media: Virtual iron. Cages in new culture of capitalism. In: New media, old news: Journalism and democracy in the digital age. London, 2009.
De Tarle, A. Presse et internet: Une chance, un defi: enjeux economiques, enjeux democratiques. Paris, 2006.
Deuze, M. The Professional Identity of Journalists in the Context of Convergence Culture. In: Observatorio, No 7, 2008.
Domingo, D. Inventing online journalism: A constructivist approach ton the developing of online news. In: Paterson, C., Domingo, D. Making online news: The ethnography of new media production. NewYork, 2008.
Douglas, T. How 7/7 democratized the media news. In: BBC, 04 July, 2006. Available from: htpp://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_nrews/5142702/stm
Este, J., Warren, C., Connor, L., Brown, M. Life in the clickstream II. The future of journalism. London, 2010.
Estienne, Y. Le journalism après Internet. Paris, 2007.
Eurobaromettre, 72. L”Opinion publique dans L”Union Europeenne, TNS Opinion Social, realize a la demande de la Commission Europeenne. Bruxelles, 2009, 2011, 2015.
Feldman, E. The Writer’s Guide to Self-Promotion & Publicity. 2002.
Fogel, J., Payino, B. Une presse sans Goutenberg. Paris, 2005.
Friend, C., Singer, J. Online journalism ethics: Tradition and Transmision. New York, 2007.
Gallard, M., Petit, G. Barometre de confidence dans les media realise pour La Croix. 2011.
Ganny, D. Nouveaux medias. Mode d’emploi. Liege, 2009.
Harison, T., Barthel, B. Wielding new media in the Web 2.0 Expoloring the history of engagement with the collaborative construction of media products. In: New Media and Society, No 11, 2009.
Hermida, A. Tweet the news: Social media streams and the practice of journalism. In: The Routledge companion to news journalism. 2-ed. New York, 2011.
Hermida, A., Fletcher, F., Korell, D., Logan, D. Share, Like, Recommend: Decoding the social media news consumer. In: Journalism studies, 2012.
Hicks,W. and Holmes,T. Subediting for Journalists. London, 2002
Hoebeke, S., Mouffe, B. Le droit de la presse. Presse ecrtite. Presse audiovisuelle. Preese electronique, 3th ed. Bruxeeles, 2012.
Holm, K. (ed.). Writer’s Market 2011: 8000 Editors Who Buy What You Write (Writer’s Market), 2000.
Jacobi, P. The Magazine Article: How to Think It, Plan It, Write It. 1997.
Jeaneret, Y., Souchier, E. Lire, ecrire. Recrire: objets, signes et pratiques des medias informatises. Paris, 2003.
Jenkins, H. Convergence Culture. New York, 2006.
Leiter, K., et al. The Complete Reporter: Fundamentals of News Gathering. Writing and Editing. 9th ed. 2003.
Livingstone, S. Тhe Changing Nature of Auidences: From Mass Audience to the Interactive Media User in A companion to Media Studies. London, 2003.
Maigret, E. Sociologie de la communication et des medias. Paris, 2008.
Meikle, G. Redden, G. News online: transformations and continuities. New York, 2010.
Miller, S. Miller Internet Data Integrity Scale. The New York Times, Mars 2004.
Newman, N. The rise of social media and its impact on mainstream journalism. Institut Reuters, Oxford, 2004.
Patterson, B. R., E. Coleman, P. Patterson. The Editor in Chief: a Management Guide for Magazine Editors. London, 2003.
Paulssen, S., Heinonen, A., Domingo, D. Doing together: Citizen participation in the professional news making process. In: Observatorio, No3, 2007.
Plotnik, A. A modern Guide for Editors and Journalists. New York, 1992.
Poulet, B. La fin de journaux et Lávenir de l’infiprimation. Paris, 2009.
Purcell, K., Rainine, L., Mitchel, L., Rosenstiel, T., Olmstead, K. Understanding the participatory news consumer. In: Pew Internet and American Life project. Available from: http//www.prewinternet.org/Reports/2010/Online-News.asph
Quinn, S. Convergent Journalism: The Fundamentals of Multimedia Reprting. New York, 2005.
Rebillard, F. Le WEB 2.0 en perspective. Une analyse socio-economique de l’Internet. Paris, 2007.
Reich, Z. Source credibility and jourmalism. Betwwen visceral and dicoretional judgement. In: Journalisme practice, No 5, 2011.
Shaw, E. The Successful Writer’s Guide to Publishing Magazine Articles, 2009
Shudson, M. The Sociology of news. New York, 2003.
Singer, J., Hermida, A., Domingo, D., Heinonen, D., Paulussen, S., Reich, Z. Participatory journalism: Guarding open gates at online newspapers. New York, 2011.
Steinberg, S. Five Hundred Years of Printing. London, 1996.
Stepp, C. S. (ed.). Editing for Today’s Newsroom: New Perspectives for Changing Profession (Communication Textbook Series), 1989.
Strunk, W. Jr. and E. B. White. The Elements of Style. New York, Macmillan, 2000.
Swain, D. V. Creating Characters: How to Build Story People. New York, 2004.
Tredan, O. Le journalisme citoiyen. Hermes, No47, 2007.
Tsvetkova, M. Reading as Communication Echo: Scientific Model of the Reader’s Feedback Research. Saarbrücken: Lambert Academic Publishing, 2017.
Washington Post Deskbook on Style. 6d ed., complited and edited by Thomas W. Lippman. McGraw-Hill, 2001.
Wathen, C., Burkell, J. Beleive or not: Factors influencing credibility on the web. In: Journal of the American society for information science and technology, No53, 2002.
Williams, A., Wardle, C., Wahl-Jorgensen, K. Have They Got news for Us. In: Journalism practice, No5, 2011.
Zinsser, W. On Writing Well. 5th ed. Harper & Row, 1994.
Цитатформат (Suggested Bibliographic Citation):
Ефремов, Ефрем. Динамика и константност при журналистическото онлайн редактиране. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2019, №39. Available from: [www.media-journal.info]
e-mail: ekaranfilov@yahoo.com
дата на публикуване: 08.03.2019, Петък, 09:38
прочетена: 5765 пъти
Коментари
0 коментара
Последно добавени материали
Доналд Тръмп: имидж и стил в публичната комуникацияИнтернет и общество: повишаване на устойчивостта срещу дигиталните заплахи
Етическо обосноваване на изключването от дигитална комуникация
Социумът в новата комуникационна система: информационното общество и информационното претоварване
Олимпийските игри в Париж – медийно отразяване в България и по света