Communications, Technologies and Human Rights: Points of Intersection
Maya Nyagolova
The International Association for Media and Communication Research (IAMCR) convened its annual conference in Madrid in July 2019 under the key theme: “Communication, Technology and Human Dignity: Disputed Rights, Contested Truths”. This publication traces some of the conference’s topics as featured in the interventions of guests-speakers at panel discussions, as well as in selected presentations during deliberations organized by some of IAMCR’s 32 thematic sections and working groups. The article comments on some partnership and cooperation agreements between IAMCR, UN bodies and international intergovernmental organizations, and references side events that took place during the conference in Madrid.
Key words: media and communication research, international communication, digital inequalities, participatory communication
От 7 до 11 юли 2019 г. в Мадрид се проведе годишната конференция на Международната асоциация за изследване на медиите и комуникациите (International Association for Media and Communication Research – IAMCR) [1]. Близо 1800 участници от 83 държави и пет континента се събраха в мадридския университет „Комплутенсе”, за да проведат повече от 400 паралелни сесии, организирани от 32-те тематични секции и работни групи на Асоциацията. Организацията на събитието беше перфектна: от богато информативната уебстраница на конференцията [2] и удобната онлайн апликация за симултанен превод, през отзивчивостта на студентите доброволци и обширната изложбена зона за представяне на най-новата продукция на авторитетни научни издателства (Sage, Rutledge, Wiley-Blackwell, Polity, Palgrave-Macmillan) до построяването под открито небе на мултимедийни трибуни за ораторите и специалната вечер за социални контакти в Музея на костюма в испанската столица. Към това трябва да се добави ангажираността на кметството на Мадрид, което предостави уникалното пространство на Кристалната галерия в Двореца „Сибелес“ за откриване на събитието, споразумението на организационния комитет с Бюрото за конгресен туризъм на испанската столица, което отчете големия интерес и финансова изгода от домакинството на международната конференция и не на последно място – аудиенцията в кралския дворец „Ла Сарсуела“ и срещата на местните организатори и ръководството на IAMCR с кралица Летиция – знак за личния интерес на бившата журналистка и за институционалното внимание на кралския двор към събитието.[3]
Според местния организационен комитет, формулирането на основната тема на конференцията е било вдъхновено от преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека, където се посочва, че „признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света”[4]. Фокусът върху връзката технологии –комуникации е „подсказан“ от отбелязвания през 2019 г. 30-годишен юбилей на “WorldWideWeb”. Целта е да се дискутира влиянието на дълбоките и бързите технологични промени и иновации върху културата, правата на човека и социалното развитие в контекста на ерата „след-истината“ и „след-фактите“, когато манипулираните новини и дезинформацията се превръщат в норма, традиционните и новите медии и техните послания често се оказват откъснати от действителността и от реалното битие на хората, a алгоритми и изкуствен интелект все повече предопределят процесите на вземане на решения във всички сфери на дейност - от икономиката и политиката до отбраната и дори до създаването на медийно съдържание. Така дискусиите се разположиха в кръстопътната рамка на комуникациите, технологиите и етиката – достойнството на човека – където основни права се оспорват, а общовалидни истини се контестират непрекъснато. Тематичните секции и работните групи съобразиха своите насоки за участие на членовете на Асоциацията с основната тема, но както винаги позволиха неограничен тематичен диапазон за дискусия на представените изследвания и проекти. При това някои от сесиите се провеждаха изцяло на испански или на френски – основни, наред с английския, езици на Асоциацията, в която членуват много изследователи и университетски преподаватели от Латинска Америка и Карибите.
Гостите оратори на пленарните заседания представиха свои интерпретации на човешкото достойнствокато етическа категория и като нормативна концепция в изследванията на публичните комуникации; разсъждаваха за влиянието на технологиите, бъдещето на професионалната журналистика, интернет регулациите и свободата на изразяване. Сред тях бяха: Хавиер Гомá от Испания, философ и писател, определян от сп. „ForeignPolicy” като един от най-влиятелните иберо-американски интелектуалци, изследователката Катарина Сарикакис, заведаща катедрата „Управление на медиите“ във Виенския университет, Йоани Санчес от Куба – блогърка, наричана „интернет сензация“, създател и автор на онлайн платформата GenerationY[5], Малавика Джайарам – авторитетна юристка и ръководител на Центъра „Дигитална Азия“, професорът по медийна и ИКТ социология от университета „Нова Сорбона“ Дивина Фрау-Мейгс, която е член на създадената от Европейската комисия експертна група на високо равнище относно онлайн разпространението на фалшиви новини и дезинформация и съпредседателства Глобалния партньорски алианс за медийна и информационна грамотност.
Професор Монро Прайс, ръководител на Центъра за медийни и комуникационни науки в Централноевропейския университет и директор на Изследователския център „Станхоуп” в Лондон по комуникационни политики, изненада с решението си да представи в пленарно заседание видео презентация със заглавие „Сглобяването на наративи и технологиите на свободата“ [6]. Проф. Прайс разсъждава за това, че никоя технология не осигурява директно свобода на изразяване, а някои по дизайн се превръщат в средство за наблюдение и предателство; говори за стратегическите наративи, например тези за страха и дестабилизацията, които са в основата на предпазливи и ограничителни регулации. Като реверанс към испанските домакини, проф. Прайс използва примера с прочутата картина на Пикасо „Герника“ (чийто оригинал се намира в музея „Кралица София“ в Мадрид), за да припомни за раждането на творбата в кръстопътен момент на социална и политическа конфронтация, когато новите технологии – оръжия – са посрещнати от съпротивата на човешкия дух. „Намираме се в различен момент на агресивни технологии в един несигурен свят“ – предупреди проф. Прайс. – „Герника“ може да е метафора за нас като граждани и учени, които бият звънеца пред сгромолясващите се социални норми и осъзнават, че в търсенето на технологии на свободата трябва да се помогне на раненото общество.“[7]
Във финалната пленарна сесия при закриването на конференцията журналистът, преподавател, блогър, апологет на Гутенберг и защитник на предприемаческата журналистиката Джеф Джарвис от Сити Юнивърсити, Ню Йорк, обяви своята нова дефиниция за журналистиката: „Да събира общностите за почтителен, информиран и продуктивен разговор“(To convene communities into respectful, informed, and productive conversation).[8]
Снимка: Проф. Джеф Джарвис по време на заключителната пленарна сесия на конференцията на Международната асоциация за изследване на медиите и комуникациите, Мадрид (Личен архив, 11.07.2019 г.)
Не по-малък интерес предизвика участието в тематичните дискусии на световноизвестни учени и изследователи, които имат полулегендарна популярност сред своите студенти, докторанти и млади професионалисти в науките за медиите и комуникациите. Мнозина се радваха на изключителната привилегия да слушат какво мисли Ник Коулдри от London School of Economics за новия колониализъм на големите данни (Are we all Subalterns in the New Data Colonialism?) и как призовава за преосмисляне на границите на достойнството, технологиите, властта и инвалидността. Среща на живо с ветерана на сътрудничеството Изток-Запад от времето на Студената война и бивш ръководител на отдавна несъществуващата МОЖ – Международната организация по журналистика – финландеца Каарле Норденстренг означаваше да се убедиш в неизчерпаемата му енергия, насочена сега в изучаване на медиите и публичната комуникация на държавите от БРИКС (BRICS) и на китайската инициатива „Един пояс, един път“, наричана още „Инициатива път и пояс“ (Belt and Road Initiative – BRI). Да слушаш изследователи динозаври в областта на комуникацията за развитието и социалната промяна като Сринивас Мелкоте и Томас Тъфт, беше равносилно на кратък наръчник по историография на все още воюващата за академично признание дисциплина и на ново тълкуване на посланията от 60-те и 70-те години на ХХ век на бразилеца Пауло Фрейре, белязал с критичния патос на „Педагогика на онеправданите“ поколения латиноамерикански последователи на комуникацията на участието (participatory communication). Да стиснеш ръката на проф. Барби Зелизър от Факултета по комуникации Аненберг на Университета в Пенсилвания беше привилегия след като си я чул да припомня за пореден път как съвременните популизъм и автократизъм са възникнали благодарение на „съучастието“ на най-стабилния стожер на демокрацията – журналистиката. Междувременно Зелизер пише книга, в която ще формулира окончателно вече споделените в няколко студии и научни съобщения наблюдения за все още живеещия в американската журналистика манталитет от времето на Студената война, който сега подхранва неспособността на американските сериозни и мейнстрийм медии да отразяват обективно и пълноценно популистките и авторитарни ексцесии в „ерата Тръмп“.
Десетки участници в конференцията чакаха на опашка за автограф от въздесъщия Нико Карпентие – съавтор на току-що издадения сборник „Комуникация и теория на дискурса“ – продукт на Брюкселската група по теория на дискурса. Карпентие, който поделя академичните си ангажименти между Свободния университет в Брюксел, Университета в Упсала и Карловия университет в Прага, е един от четиримата съоснователи и членове на борда на Европейската асоциация за медийни изследвания и образование (EuropeanCommunicationResearchandEducationAssociation – ECREA), неин бивш вицепрезидент и ковчежник и ръководител от 2016 г. насам на секцията „Комуникация на участието“ на Международната асоциация за изследване на медиите и комуникациите.
Именно тази секция направи най-солидна предварителна подготовка сред своите членове, които дискутираха онлайн по темата „Политика на участието във времена на криза“ няколко месеца преди конференцията в Мадрид. Личният блог на един от най-изявените членове на тази секция – проф. Хенри Дженкинс от Факултета по комуникации и журналистика на Университета в Южна Калифорния, бивш директор на Програмата за сравнителни медийни изследвания на Масачузетския технологичен институт, предостави място в своята платформа за над 20 мнения на членове на секцията. Те продължиха и в Мадрид разговорите за участието и неговите измерения в идентичността, гражданската активност, образованието, социалните медии, политиката, социалните движения, демокрацията, социалната промяна – над 80 презентации в 18 заседания. Секцията организира и специални дискусии за „дигиталния град“, за гражданското участие и комуникацията за социално включване в градското планиране и урбанизацията.[9]
„Дигиталната пропаст“ е наименование на работна група, чиито членове разсъждаваха какво представлява тази пропаст като технологичен и социален проблем и като заплаха за обществото: как дигитализирането на публичните услуги може да увеличи социалните неравенства и да наруши гражданските права; как „въобразената достъпност“ на дигиталните технологии може да доведе различни общности – регионални, местни, социално уязвими – до още по-голямо отчуждение и страх. Участниците в секцията „Изследвания на политическата комуникация“ дискутираха как технологиите и социалните мрежи променят политическата реторика и какъв фактор са били фалшивите новини в изборните кампании в редица държави в Африка, Южна Америка и Европа; проследиха глобални медийни събития и изграждането на медийните образи на държавите и лидерите от Г 20; представиха връзката между партизанската преса, не-свободата на медиите и финансовата им зависимост от управляващите политически партии. В секцията „Международна комуникация“ направиха анализ на отразяването на движението #MeToo в медиите на САЩ, Мексико, Испания, Швеция, Бразилия, Япония и Русия и разсъждаваха върху връзката и границите между „големите данни, медиите и социалния контрол“.[10]
Научните и изследователски интереси предопределят членството в тематични секции и/или работни групи на Асоциацията. Тук е невъзможно да се направи дори и опит за представяне на обсъжданията във всички 15 тематични секции и 17 работни групи. Стремежът на всяка работна група е да покрие изискванията за превръщането ѝ в секция, а именно: нарастващ брой членове, периодично организирани между годишните конференции сесии и дискусии, редовна комуникация или даже периодично издание за връзка между членовете.
Тези критерии преизпълни например работната група „Социална етика и етика в комуникациите“. В дните на мадридската конференция секцията проведе 11 заседания, в които бяха представени над 70 доклада. Ракурсите към етичните проблеми бяха разнообразни географски и контекстуално – от етични проблеми на журналистиката и корпоративните комуникации до измерения на етичното в приложението на дигиталните медии.[11] Може би най-ценният принос на секцията беше поставеното начало за изработване на Етичен кодекс на комуникацията за социална и поведенческа промяна. Работата на членове на IAMCR по черновата на такъв кодекс трябва да доведе до финалния му вариант през април 2020 г., когато ще се проведе Световната среща за комуникацията за социална и поведенческа промяна, подготвяна съвместно от няколко партньорски организации: академични – Университетът „Джон Хопкинс” и Американският университет в Бейрут, международни – УНИЦЕФ, и неправителствени – Social Change Factory, Digital Green, Puntos de Encuentro, Soul City Institute for Social Justice.
При липса на достатъчно изследователи от „нова Европа“ западноевропейската и северноамериканска рецепция на ставащото в тази част на континента често надделяваше. В рестрикциите срещу журналистиката и медиите в Унгария и Полша например западноевропейската рецепция провижда прeди всичко прояви на фашизъм, а не възраждане на авторитарни прийоми от времето на държавния социализъм. Изследователи от Западна Европа изследват как медиите, свързани с крайнодесни политически партии, отразяват или съдействат за възхода на популизма и национализма в утвърдените демокрации, но пропускат да отбележат все по-тесните връзки между десните политически партии от Западна и Източна Европа в създаване на общ дискурс и в комуникиране на единни послания чрез публични събития и в медиите. В историческата секция продължиха да разсъждават върху нанесените от режима на Франко рани върху паметта на испанската нация и да търсят изход между помирението и разкаянието за стотиците хиляди жертви на режима на Каудильо; като продължение на предшестващи научни събития, историците на медиите и журналистиката анализираха пропагандата в навечерието на Втората световна война, но и опитите за културна дипломация от времето на Лигата на нациите.
В работната група, наречена „Комуникация в постсоциалистически и поставторитарни общества“, фокусът отдавна е не само върху медийните системи и трансформациите в публичната сфера на бившите социалистически страни. Тук обсъждаха проблемите на медиите в период на преход след конфликти и по време на конфликти в различни части на света (Либия, Мианмар, Етиопия, Сирия, Южна Африка), конструирането на колективната памет за близкото минало в граждански и медийни дискурси; предефинирането на разнообразното минало и неговото оркестрирано присъствие/отсъствие в медиите.
Европейски изследователи продължават да анализират медийното битие на голямата криза с мигрантите и бежанците от 2015 г. и да търсят връзките между популистките, националистическите и антиимигрантските настроения. В Китай продължават да изследват травмите от печално известната политика на ограничаване на раждаемостта, която сега се връща като бумеранг върху застаряващото общество и отвикналите да отглеждат повече от едно дете семейства. Но много по-актуална е друга тема: по признание на участници от Китай, десетки университетски и академични центрове са впрегнати в държавното усилие да се анализира и интерпретира инициативата „Един пояс, един път“ и като стратегическа комуникация, и като проява на публичната дипломация на Китай в цял свят.
В научни форуми като годишната конференция на IAMCR участват доста млади изследователи – настоящи и наскоро дипломирани докторанти и младши университетски преподаватели. Обичайно техните презентации отговарят най-точно на академичните стандарти: изрядно формулирани изследователски въпроси, стриктно представена методология, безупречно резюмирани резултати от качествени и количествени измервания. IAMCR подкрепя млади изследователи, като частично финансира участието им в годишните конференции, а отделните секции и работни групи определят награди за най-добър доклад или презентация. Но какво е да насърчаваш младите да развиват своя потенциал и да общуват в научни форуми, може да се наблюдава с благородна завист от примера на два от най-реномираните университетски центрове – Департамента за медии и журналистика на London School of Economics (LSE) и Факултета по комуникации (Аненберг) на Университета в Пенсилвания. В конференцията в Мадрид участваха многобройни групи от преподаватели, настоящи и бивши докторанти от двата центъра и уебстраниците им гордо публикуваха списъци с имената на участниците (40 от LSE и 11 от Университета в Пенсилвания), както и заглавията на докладите им. В статистиката, която испанските организатори на годишната конференция на IAMCR изготвиха, отново личи голямата доминация на изследователи от Европа (41% от Европейския съюз и 3% от други европейски страни) в общия брой участници, следвани от Азия (16%), Централна и Южна Америка (15%) и Северна Америка – САЩ и Канада (14%) [12]. Това означава, че повече от половината от участниците продължават да споделят и мултиплицират вкоренени в северноамериканската и европейската история и съвременност медийни, журналистически и комуникационни теории и научни дискурси. В същото време именно представителите на тези доминиращи школи са сред първите, които формално насърчават деуестърнизацията на производството на знание и вслушването в гласовете от Далечния изток и от Юга, когато се теоретизират основни понятия и се анализират процеси в развитието на медиите и журналистиката. Как ще изглежда негласното противопоставяне на доминиращите и алтернативните гледни точки към изследванията на медиите и комуникациите, ще е интересно да се наблюдава по време на следващата годишна конференция на IAMCR през 2020 г., която ще се проведе в Пекин и където броят на участниците от Азия вероятно ще е най-голям.
Партньорства и сътрудничество с междуправителствени организации или организации от системата на ООН са традиционни начини за включване на IAMCR в изработването на информационни, медийни и комуникационни насоки или политики и в създаването на институции за решаване на глобални проблеми. В Мадрид IAMCR и УНИЦЕФ подписаха споразумение за съвместна подкрепа на млади изследователи от държави от Глобалния Юг, които ще бъдат финансово насърчени да проследят колко успешно работят там проекти за развитието и социалната промяна.[13]
Създаденият по инициатива на ЮНЕСКО и с участието на IAMCR Глобален алианс „Медии и джендър” (Global Alliance on Media and Gender – GAMAG)проведе по време на конференцията второто си общо събрание и избра нов изпълнителен съвет, начело с А. Вега Монтиел от Мексико, вицепрезидент на IAMCR.[14] Голямата задача на GAMAG сега е да подготви за предстоящото отбелязване на „Пекин плюс 25“ (годишнината от ООН Конференцията за жените от 1995 г. и приетите на нея документи) научно издържани позиции и ориентири за равностойно представителството на жените в медиите, за противодействие на насилието срещу жени, за използването на ИКТ в полза на равенството на половете. GAMAG е глобално движение в подкрепа на равенството на половете във и чрез медиите и ИКТ във всички формати, навсякъде и в различни форми на собственост.
В дните на конференцията в Мадрид се състояха специални сесии и премиера на две публикации с логото на ЮНЕСКО, които са разработени с участието на членове на IAMCR. Още един пример за активната роля, която тази международна организация играе в създаването и прилагането на политики и насоки за развитие на медиите, за участие на комуникационната наука в анализиране на съвременните социални и политически процеси и за осмисляне на трансформациите, през които преминава журналистиката в опитите си за критическо обяснение на глобални и локални събития, явления и тенденции.
Бележки:
[1] International Association for Media and Communication Research = Association Internationale des Etudes and Recherches sur l’Information et la Communication =Asociación Internacional de Estudios en Comunicación Social.Web site: https://iamcr.org
[2] IAMCR Madrid 2019: Communication, Technology and Human Dignity: Disputed Rights, Contested Truths. School of Communication, UCM, 7-11 July 2019. Web site: https://iamcr.org/madrid2019
[3] Audiencia a una Representación de los Organizadores del Congreso Internacional de la Asociación Internacional de Estudios de Comunicación Social (Iamcr/Aiecs). Madrid, Palacio de La Zarzuela. In: Casa de S.M. el Rey: Official Page of The Royal Household of His Majesty the King, 16.07.2019.Available from: http://www.casareal.es/EN/Actividades/Paginas/actividades_actividades_detalle.aspx?data=14053
[4] UniversalDeclarationonHumanRights = Всеобща декларация на правата на човека. UN Information Center, Bulgaria. Available from: https://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg
[5] GenerationY = 14Ymedio: Diario hecho in Cuba. Web site: https://www.14ymedio.com/blogs/generacion_y;https://generacionyen.wordpress.com
[6] Price, Monroe E. Cauldrons of Narrative, Technologies of Freedom: video presentation at IAMCR 2019. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/monroe-e-price-iamcr-2019
[7] Ibid.
[8] Jarvis, Jeff. Post media, post Gutenberg and post mass media: presentation at IAMCR 2019. Available from:https://iamcr.org/sites/default/files/madrid/JarvisMadrid2019.pdf
[9] Communication Technology and Human Dignity: Disputed Rights, Contested Truths: Conference Program, 7-11 July 2019, Facultad de Ciencias de la Informatión, Universidad Complutense de Madrid (UCM), Spain. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/pdf-final-programme-online
[10] Ibid.
[11] Ibid.
[12] IAMCR. 1785 participants at IAMCR 2019. Madrid, Universidad Complutense de Madrid, July 7 – 11, 2019. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/1785-participants-iamcr-2019
[13] IAMCR. UNICEF and IAMCR have agreed to establish the “UNICEF/IAMCR C4D Research Fund”.Available from: https://iamcr.org/madrid2019/extracurricular-events-iamcr-2019
[14] Assembly elects new leadership. In: Global Alliance on Media and Gender, 12.07.2019. Available from: https://gamag.net/2019/07/12/assembly-elects-new-leadership
Библиография:
Assembly elects new leadership. In: Global Alliance on Media and Gender, 12.07.2019. Available from: https://gamag.net/2019/07/12/assembly-elects-new-leadership[29.07.2019]
Audiencia a una Representación de los Organizadores del Congreso Internacional de la Asociación Internacional de Estudios de Comunicación Social (Iamcr/Aiecs). Madrid, Palacio de La Zarzuela. In: Casa de S.M. el Rey: Official Page of The Royal Household of His Majesty the King, 16.07.2019.Available from: http://www.casareal.es/EN/Actividades/Paginas/actividades_actividades_detalle.aspx?data=14053[29.07.2019]
Communication Technology and Human Dignity: Disputed Rights, Contested Truths: Conference Program, 7-11 July 2019, Facultad de Ciencias de la Informatión, Universidad Complutense de Madrid (UCM), Spain. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/pdf-final-programme-online[29.07.2019]
GenerationY = 14Ymedio: Diario hecho in Cuba. Web site: https://www.14ymedio.com/blogs/generacion_y;https://generacionyen.wordpress.com[29.07.2019]
IAMCR Madrid 2019: Communication, Technology and Human Dignity: Disputed Rights, Contested Truths. School of Communication, UCM, 7-11 July 2019. Web site: https://iamcr.org/madrid2019[29.07.2019]
IAMCR. 1785 participants at IAMCR 2019. Madrid, Universidad Complutense de Madrid, July 7 - 11, 2019. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/1785-participants-iamcr-2019[29.07.2019]
IAMCR. UNICEF and IAMCR have agreed to establish the “UNICEF/IAMCR C4D Research Fund”. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/extracurricular-events-iamcr-2019
International Association for Media and Communication Research = Association Internationale des Etudes and Recherches sur l’Information et la Communication =Asociación Internacional de Estudios en Comunicación Social.Web site: https://iamcr.org[29.07.2019]
Jarvis, Jeff. Post media, post Gutenberg and post mass media: presentation at IAMCR 2019. Available from:https://iamcr.org/sites/default/files/madrid/JarvisMadrid2019.pdf [29.07.2019]
Price, Monroe E. Cauldrons of Narrative, Technologies of Freedom: video presentation at IAMCR 2019. Available from: https://iamcr.org/madrid2019/monroe-e-price-iamcr-2019 [29.07.2019]
UniversalDeclarationonHumanRights = Всеобща декларация на правата на човека. UN Information Center, Bulgaria. Available from: https://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg [29.07.2019]
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Няголова, Мая. Комуникации, технологии и права на човека: Точки на пресичане. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2019, №41. ISSN 1313-9908. Available from:http://www.media-journal.info/?p=item&aid=391
e-mail:mayanyagolova@gmail.com
дата на публикуване: 01.08.2019, Четвъртък, 14:32
прочетена: 4873 пъти