Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 58/ Октомври 2024 г.
07 Ноември 2024 г., Четвъртък

Журналистика

Принтирай E-mail

Журналистическо поведение в условия на коронавирус

Брой 43 / Януари 2020 г.
Медии и обществени комуникации

Мария Черешева

Резюме:

 

Summary:

Новият коронавирус, който засегна стотици хиляди граждани на пет континента по света и продължава да взема жертви, включително и в България, безспорно се превърна в най-важната тема на нашето време. Разпространението на COVID-19 беше обявено за пандемия от Световната здравна организация (СЗО), като се очаква вредите, които той ще нанесе на общественото здраве и световната икономика, да бъдат безпрецедентни. В условията на ескалираща здравна криза на фронтовата линия са лекарите и медицинските работници, които денонощно се борят за спасяването на човешки животи.

Предизвикателството, пред което са поставени журналистите, отразяващи епидемията, обаче, също не е за подценяване. Ролята на медиите в процеса по информиране на обществото за всичко най-важно около пандемията е ключова и незаменима, а репортерите са натоварени с огромната отговорност да се борят с паниката и дезинформацията, поставяйки собственото си здраве под риск.

Ето защо водещи световни организации, сред които Комитетът за защита на журналистите (Committee to Protect the Journalists, CPJ), First Draft News, Глобалната мрежа на разследващите журналисти (Global Investigative Journalism Network), Европейската журналистическа обсерватория (EJO), и много други, разработиха насоки, съвети и полезни ресурси, насочени към репортерите и редакциите, отразяващи разпространението на COVID-19.
АЕЖ-България събра на едно място някои от най-полезните насоки за работа в условията на продължаващата криза, обхващащи различните й аспекти – от етика и журналистическа отговорност до противодействие на дезинформацията и опазване на личната безопасност – физическа и психическа.
Предлагаме ви адаптирани някои от ключовите съвети на международните експерти, както и линкове към по-подробната ресурсна информация (на английски език). Материалът е базиран на препоръките на Глобалната мрежа на разследващите журналисти (Global Investigative Journalism Network, GIJN).
Комитетът за защита на журналистите публикува подробни съвети за опазване на безопасността на репортерите на етап планиране, отразяване и постпродукция на материали, посветени на коронавируса. Отвъд стандартните съвети за избягване на инфекции, организацията препоръчва на журналистическите екипи, при необходимост да носят защитно облекло, както и да дезинфекцират не само ръцете и дрехите си, но и техниката, с която работят. Телевизионните екипи в никакъв случай не трябва да оставят оборудването си на земята. Употребата на предпазни ръкавици и маски също е препоръчителна, като насоките съдържат и информация за максимално ефективните маски за защита от COVID-19.
CPJ препоръчва на журналистите, отразяващи пандемията и да не пренебрегват и собственото си психическо здраве и това на засегнатите от вируса, чиито истории разказват. Ценни съвети в тази насока можете да намерите на страницата на Центъра за журналистика и травма DART към Колумбийския университет, който също е разработил специализирани насоки по темата за коронавируса.
 
Отговорно отразяване
Как да избегнем всяването на паника, като същевременно продължаваме да осигуряваме задълбочено, обективно и балансирано отразяване на темата за нашата аудитория? Ал Томкинс и Том Джонс, в материали за Poynter Institute, предлагат следните съвети за отговорно отразяване на коронавируса:
1.Намалете употребата на субективни прилагателни в материалите си, като например „смъртоносната болест“.
2. Внимавайте какви изображения използвате, за да избегнете заблуждаващи послания.
3. Фокусирайте се върху действията по превенция на разпространението.
4. Не забравяйте, че историите, базирани на статистика, са по-малко стресиращи за читателите.
5. Избягвайте „кликбейт“ заглавията и бъдете креативни в поднасянето на информацията. Темата е подходяща за разработване на материали на базата на журналистика, основана на данните (data journalism) и различни визуализации.
6. Наблягайте на фактите, а не на изказванията. На първо място това е тема от областта на науката, а не на политиката. Политическите реакции са важни, но при обяснението на проблема с COVID-19 трябва да разчитаме на експертността на учените, а не на политически коментари.
 
1. Запознайте се с обществените настроения на място и тогава ги пресъздайте в материалите си, избягвайки сензационни заглавия и изображения, които противоречат на това, което потърпевшите преживяват в действителност.
2. Фокусирайте се върху репортажите, а не върху анализите. Мненията и анализите имат своето значение, но към момента е трудно да се оценят мащабните последици от пандемията.
3. Внимавайте много със заглавията, за да не заблуждавате аудиторията си.
4. Не забравяйте, че не всички данни са истински и надеждни.
5. Говорете с колкото е възможно повече хора.
6. Избягвайте расистки внушения.
7. Подхождайте с повишено внимание към експертите, които интервюирате, без да подминавате техните пристрастия и субективни нагласи.
8. Не подминавайте истории, които не са вълнуващи.
9. Слагайте си граници – както в броя на материалите, които имате капацитета да отразите, така и за времето, което прекарвате в социалните мрежи – в името на работата си, но и на себе си.
10. Не пренебрегвайте темата, след като кризата отшуми. Това е моментът за оценка на действията на политиците и здравните власти, за фокус върху научените уроци и съдбата на оцелелите.
 
Експертност и само експертност
Намирането на експерти по темата не е лесно, тъй като вирусът е нов и непредсказуем, и няма достатъчен брой лекари и учени, специализирани в COVID-19. При подбора на експерти, имайте предвид тези пет препоръки на Уилиям Ханидж, доцент по епидемиология в Харвард:
1. Избирайте експертите, които интервюирате, внимателно. Дори и някой да е носител на Нобелова награда, това не го прави авторитет във всички сфери на науката. Нито пък докторската степен или преподавателското място в престижен медицински университет.
2. Правете разлика между доказаните факти от тези, за които се смята, че са такива, както и между фактите и мненията и спекулациите.
3. С повишено внимание цитирайте предварителни проучвания или все още непубликувани академични трудове.
4. Използвайте помощта на учени, за да прецените дали да давате публичност на дадени твърдения и теории. За да предотвратят дезинформацията, медиите трябва да подлагат на проверка на фактите, както и коментарите и анализите.
5. Внимателно следете работата на други журналисти с опит в здравния и научен ресор. За да следите актуалното развитие на пандемията, използвайте доказани източници като Световната здравна организацияСветовния индекс на здравната сигурност, както и ресурсни центрове като този на Университета Джон Хопкинс. На национално ниво, релевантни източници на информация са страниците на отговорните институции, сред които Министерството на здравеопазването, Министерския съвет, Министерството на външните работи (за актуална информация за ограниченията за пътуване), Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, регионалните здравни инспекции и общинската администрация.
 
Проверка на фактите
Общоизвестно е, че кризите създават благоприятна почва за бързо и безкритично разпространение на дезинформация. В условията на глобална здравна криза, хората са по-склонни да разглеждат информацията безкритично, поддавайки се на емоции. С тази уязвимост може да се злоупотребява от политически или чисто икономически подбуди, което създава сериозни рискове за безопасността и публичното здраве.
Ето защо, водещи международни организации, специализирани в противодействието на дезинформацията, реагираха светкавично, разработвайки специални насоки, инструменти и бази данни за проверка на факти, свързани с коронавируса.
Предлагаме ви селекция на някои от тях (на английски език):
· First Draft News: Ресурси за репортери на тема корона вирус. First Draft News, един от световните лидери в проверката на факти и подготовката на журналисти за борба с дезинформацията, създаде специализирана страница с тематични ресурси, посветени на отразяването на COVID-19. Там можете да намерите полезни инструменти за събиране на информация и проверка на фактите, насоки в областта на етичното отразяване, бази данни с вече проверени и разкрити опити за дезинформация, и др., както и да се регистрирате за онлайн обучения с експерти по темата. Те ще се проведат между 19 и 26 март и изискват предварителна регистрация.
· Агенция Франс Прес също направи страница с развенчани митове на тема коронавирус, като към момента са проверени над 100 публикации по целия свят.
· Световната здравна организация също публикува на страницата си развенчани митове и съвети за избягване на заблуди и дезинформация.
· На страницата на Европейската журналистическа обсерватория можете да откриете събрани на едно място връзки към многобройни ресурси и съвети за това как да проверявате информация за COVID-19 бързо и ефективно.
 
Източник: АЕЖ
 
Заглавието е на редакцията на сп. "Медии и обществени комуникации" - б.р.
 
 
 

 

дата на публикуване: 18.03.2020, Сряда, 09:41
прочетена: 4231 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: