Журналистика

Динамичното развитие на медийната среда оказва своето въздействие върху културната журналистика* и върху цялостните възприятия на аудиторията за култура. Новите технологични възможности, които са предоставени на медиите, променят настоящата им посока и от първостепенно значение се превръща количеството, което в повечето случаи е в ущърб на качеството. По този начин започват да се произвеждат основно по-масови продукции и се забравят важните им функции – да възпитават и образоват. Актуалното състояние на културната сфера претърпява трансформация във фокуса на появилата се масова култура в съвременното общество, за чието популяризиране спомагат именно масмедиите. През последните няколко години се наблюдават промени провокирани от тенденциите на медийния пазар и информацията вече достига много по-бързо до аудиторията, на която е предоставен избор за осведомяване не само от традиционните източници. Тази посока съответно оказва въздействие и върху телевизията, която продължава да е един от основните проводници за новини, тъй като има силен емоционален ефект върху зрителите. Предаванията, посветени на културната тематика,разкриват текущото състояние на културната журналистика, върху която също оказват влияние и други критерии като глобализацията, дигитализацията и комерсиализацията.

Дейността на телевизията за разпространението на новини и информация от културната сфера е от съществено значение за развитието на интелектуална среда. Настоящата студия разглежда начините, по които се променят специализираните в културата телевизионни предавания, вследствие на изменената среда, подходи и възприятия. Изграждането на устойчив модел, подпомагащ по-цялостната ангажираност на обществото към стойностното изкуство, в допълнение с журналистическа отговорност за непрекъснато надграждане на ценностната система на всеки един индивид, е от съществено значение.

 

Възможностите, предоставяни от бързо развиващата се социална, технологична, но и професионална среда, създават условия за интересно и изчерпателно предоставяне на информацията, чрез което лесно да бъде привлечено вниманието на аудиторията. Медиите имат важната и отговорна задача в ролята си на „водачи“ в света на културата, посредством която да се реализира процес подпомагащ активизирането на потребление на смислено съдържание за изграждането на колективно обществото. В по-голяма конкретика ролята на телевизионната среда е от съществено значение, тъй като приобщава разнообразна аудитория, независимо от нейната принадлежност. Визуалната комуникация продължава да спомага процесите на взаимодействия между културите включително и в световен мащаб.

Разнообразието, което се предлага от телевизионните програми, поставя различни възможности за предпочитание от страна на зрителите. Развлечението е един от основните мотиви за гледане на телевизия в допълнение с необходимостта от промяна, разтоварване, бягство от проблемите и монотонното всекидневие. Изборът, който се предоставя на аудиторията посредством телевизионните предавания, се изразява в посока да открие себе си и според собствените си възприятия да се приобщи към някоя от различните по своя характер ценностни системи. По този начин е изправена пред сложния асортимент от многообразието на предавания предлагащи често спорни разбирания и идеали.

Реализирането на стойностно предаване изисква добра стратегия, която да отговори на очакванията и високите изисквания на аудиторията, породени от динамичното развитие на технологиите. Именно постигането на оптимално съвместяване между качеството и предпочитанията на зрителите е сред основните предпоставки за реализиране на успешна търговска марка. Отличаването на продукцията спрямо конкурентните в допълнение с изграждане на лоялни зрители спомагат за успешното позициониране на пазара.

Богатата палитра и разновидности на културата се отразяват и популяризират посредством разнообразните продукции излъчвани по малкия екран. Според медийния теоретик Мария Попова „макар телевизионните предавания да са потребявани от различна аудитория с различни национални, културни и социални особености, медийната форма влияе на аудиторията как да възприема и как да реагира на медийното съдържание. Телевизионните продуценти залагат в медийните формати определени социокултурни модели, които са достатъчно общи като културен смисъл и социално поведение.“ [1]. В резултат се появяват форми, които се стремят да отговорят на новите изисквания и очаквания, като същевременно да обхванат максимално количество зрители и за целта често лице на продукцията става вече добре позната и възприета известна личност.

В своя стремеж за привличане на разнообразна аудитория телевизионните предавания излъчват широк спектър от теми като основен критерий за техния избор се превръщат рейтингите, отразяващи „количеството интерес“. По този начин на заден план се оставя изконната потребност на зрителите от култура и ценностно обогатяване на знанията посредством информиране за различни културни тенденции и творчество от висок ранг. А именно този процес представя медиите в една по-различна гледна точка – като „извор“ на култура за аудиторията.

Изграждането на един качествен медиен продукт включва освен представяне на висококачествено съдържание, също така идентифицирането му от страна на зрителите. Телевизионните предавания, посветени на културната тематика, имат за цел да популяризират творчеството на редица артисти, посредством които да надградят възприятията на аудиторията.

Медийният изследовател Петранка Филева категоризира културните продукти в две основни групи – единични творчески продукти, пример, за които са театралните постановки, книгите, филмите и др., както и ритмично повтарящи се творчески продукти, към които се причисляват и телевизионните предавания, обект на настоящата студия. За тях е важно „марковото име, нужно е да се поддържат доверието и сигурността, които дава изграденият вече имидж и репутация… Производителите трябва да се грижат да подобряват навреме съдържанието на пакетираните продукти. Може да го правят като проучват редовно очакванията на аудиторията и ги посрещат чрез малки промени в структурата…“ [2]. Процесите на непрекъснато надграждане на медийното съдържание на телевизионните предавания са необходимост, за да отговорят на очакванията на аудиторията и успешно да задържат нейното внимание. Продуктовите изменения, които се наблюдават, се отразяват върху формата и съдържанието в допълнение с моделите и начините на взаимодействие с потребителите. Представянето на качествени и смислени културни теми, посредством които зрителите да обогатят творческите си виждания и възприятия, е от голямо значение за реализацията на стойностен краен продукт.

Медиите имат съществената функция освен да филтрират и избират новините, които да представят, също така имат отговорната задача да са и производители на култура. В това отношение много често тя се възприема като услуга или под формата на търговска марка, която има възможност да реализира приходи. Медийният изследовател Дора Сантос Силва разглежда настоящата гледна точка и логиката, която показва, че културата не може да се консумира. Според нея културната индустрия подпомага формирането на памет, създаването на символи и изграждането на идентичност, които не представляват обект на потребление, а на обмен и циркулация. Културата и творчеството допринасят за богатството на нациите както и на материални и нематериални изрази и ценности. Поради комплексността на понятието е очевидно, че творчеството не може да се разглежда изключително като търговско благо поради социалната си природа [3]. Много често са наблюдавани неоправданите очаквания от страна на медиите посредством прилагане на пазарната логика върху различни културни телевизионни продукции, като по този начин фокусът на основното им предназначение бива променен и изместен.

 

Културата представлява съвкупност от творби, образци, норми и възприятието за нея продължава да е всеобхватно, тъй като индивидите имат различна ценностна система, философия и виждания за заобикалящия свят. Респективно концепцията за естетика и вкус е строго индивидуална, което води до спорни възприятия. Цялостното разбиране за понятието е разширено от две основни предпоставки – неговата сложност и непрекъснатото му развитие като израз на социалния живот. Разнообразните дискурсивности са част от концепцията и показват своето отражение върху обхвата на културната журналистика в различните медии, която еволюира, за да отговори на променящата се култура. Този процес надгражда възприятията посредством представяните теми, включващи творчеството, креативността и начина на живот.

            Динамичното развитие на популярната култура започва да заема първостепенна позиция в разбиранията на аудиторията, чрез средствата за масова информация и новите технологии, които утвърждават разнообразни практики. Според световноизвестния британски социолог Майк Федърстоун в рамките на съвременната консумативна култура светът на благата е от основно значение за модерното общество. „Това предполага двоен фокус, пише той, – първо, върху културното измерение на икономиката, символизацията и използването на материалните стоки като „комуникатори“, а не просто като полезности, и второ, върху икономиката на културните блага, пазарните принципи на предлагане, търсене, натрупване на капитал, конкуренция у монополизация, които действат в рамките на сферата на стиловете на живот и културните блага.“ [4]. Текущите промените, които претърпява настоящата култура я превръщат в неразделна част от консумативната среда. За този процес спомагат именно медиите и по-конкретно телевизията, която с богатия набор от визуални образи има силно въздейства върху обществото. В подкрепа на настоящото твърдение културологът Иван Стефанов пише: „състоянието на телевизионния зрител, който в много голяма степен е подчинен и зависим, в своите вътрешни усещания и преживявания, от лавината от телевизионни образи, които са в състояние да предизвикват безкрайната стихийност и неопределеност на субективните му психологически реакции. Така всеки от нас днес е подложен на реален информационен натиск, под влияние на който ние започваме непрекъснато да експериментираме със самите себе си посредством непрекъснатата и бърза смяна на различни психологически преживявания и състояния.“ [5]. По този начин е очертана важната роля на медиите, чрез които се оказва влияние върху живота по различни начини, отразяващи се на работата, отношенията и възприятията за заобикалящата действителност. Поради тази причина е от съществено значение отразяването на изкуството и художествените произведения, чрез които се получава възможност за вдъхновение, надгражда се ценностната система и се разгръщат нови перспективи пред обществото.

Посланията, които се изпращат от телевизията в обществото, могат да послужат като „огледало“ на съвременното състояние на културата. Светът на медиите и процесите, които се развиват в тях, се наблюдават от медийните изследователи Джон Фиск и Джон Хартли, според които „телевизионният дискурс ни представя ежедневно постоянно актуализирана версия на социалните отношения и културните възприятия. Изпратените послания съответстват на промените в тези отношения и възприятия, така че на аудиторията са предоставени множество и противоречиви избори, от които може да подбира. Разбира се, картината не изглежда толкова гладка, колкото наблюдаваме: има „предпочитани“ значения, присъщи на всяко послание. Но дори предпочитаните значения, които обикновено съвпадат с възприятията на доминиращите слоеве на обществото, трябва да се съревновават и да се разглеждат в контекста на други възможни начини за възприятие.“ [6]. Многообразието от съдържание в допълнение със сложността на културата и нейните неясни граници, които обхващат широк набор от разбирания, често водят до разнопосочни предпочитания от страна на аудиторията, наблюдавани и чрез сближаването на изкуствата и развлеченията.

 Възприемането на предаваната телевизионна информация зависи от личния светоглед и индивидуалния набор от културни кодове, които всеки зрител има според своето социално и културно положение. Медийният изследовател Дейвид Морли описва процеса като „диференцирани интерпретации обратно към социално-икономическата структура на обществото, показвайки как членовете на различни групи и класове, споделящи различни „културни кодове“, ще тълкуват дадено послание по различен начин, а не само на лично, идиосинкратично ниво, но по начин, систематично свързан с тяхното социално-икономическо положение.“ [7]. Телевизионните предавания, посветени на културната тематика, споделят различни културни кодове и от съществено значение е тяхното правилно декодиране от страна на аудиторията.

Постепенно през последните години класическото понятие за култура се измества от така наречената „развлекателна култура“, която е възприемана като забавление. Създават се атрактивни творби, които имат за цел да привлекат вниманието на аудиторията мигновено, като посланията и идеите разпространявани чрез тях са спорни. В това ново нейно виждане, главно значение има търговският успех, който поставя художествената ценност на произведенията на заден план. Телевизията е един от основните двигатели, които спомагат настоящата културна трансформация, посредством разпространението на така създадената масова култура. Според социолога Едгар Морен, тя пренася аудиторията в един имагинерен живот, чрез двойно движение – имитираща реалността, и реалност, приемаща цветовете на имагинерното. Тази двойна контаминация се вписва в търсенето на максимална консумация и откроява основните ѝ характеристики [8]. Културологът Иван Стефанов също анализира масовата култура - „наред с другите художествени ценности нейните произведения имат това предимство, че нямат нормативен характер: масовата култура само предлага модели, образи, но не налага нищо. Тъкмо с това си качество тя се оказва всекидневно нужна на масите, които се стремят към нови жизнени стандарти, към консумация, към запълване на свободното време, към постигане на благополучие и щастие; така във всекидневието постепенно излизат на преден план проблемите на личната реализация, на индивидуалния успех в живота и силата на масовата култура е в това, че тя стимулира по един непосредствен начин новата степен в индивидуализацията на човешкото съществуване…“ [9]. Изброените процеси оказват своето влияние върху културния живот, чийто ценности и идеи обедняват, стойностните произведения на изкуството остават на заден план, като се поставя акцент върху развлекателните продукти. Респективно, по този начин е повлияно и върху културната журналистика, която отразява настоящите промени. Трансформацията, която претърпява, се изразява в нейната ориентация към лайфстайл журналистиката, която се наблюдава и през призмата на телевизията.

Богата палитра от разнообразни културни форми могат да бъдат представени и популяризирани чрез различни телевизионни предавания, чието проследяване представя най-новите тенденции за развитието на културната журналистика, която дава отражение и на развитието на целия телевизионен пазар. Типичната телевизионна аудитория намира своето развлечение основно от малкия екран, което е причината и да прекарва своето свободно време, гледайки телевизия. Това предполага, според специалистите по медиен маркетинг Патрик Баруайз и Ендрю Еренберг, разширяване на хоризонтите на зрителите, посредством възможност за качествено отразяване на културни събития и теми в разнообразните предавания [10]. Посоката, която се наблюдава, въпреки изброените предпоставки, е изразена в обедняване на функциите на изкуствата с акцент върху забавлението, с цел привличане на по-голяма аудитория. Този път на развитие се проследява чрез промяна на съдържанието на новините и възприятията на културните журналисти. По този начин се пренебрегва и забравя основното предназначение на отразяващата журналистика, а именно да допринася за оформянето на очакванията и мнението на аудиторията за различни културни форми.

Развлечението се превръща в една от основните ценности в разбиранията на аудиторията, което е и съществена предпоставка за ориентацията на културната журналистика към лайфстайл журналистиката. Нейните теми се нареждат сред водещите интереси на публиката, като представените новини са основно част от масовата култура. Пренебрегването на качеството и стойността води до появата на журналистика, при която личният живот на известните личности е основен акцент при представяне на дадено културно събитие. В резултат заема водещо място в информационния поток и доказателство за това са многобройното количество лайфстайл списания, онлайн медии и телевизионни предавания, посветени на областта. Наблюдаваните промени предизвикват множество дискусии и спорове относно професионалната и творческата етика и стандарти, свързани с представянето на културните произведения, посредством които се формират разбиранията и мирогледа на обществото. Според медийния изследовател Любомир Стойков всяко едно послание на отразяващия журналист трябва да „е заредено с вещина, но и с артистизъм, че този тип журналист следва да бъде посредник между това, което се случва в модната сфера и в живота на обикновените хора… Най-важното: като цяло да се изграждат адекватни модели за култура на живеене, за смислено и пълноценно съществуване, а в частност – да се формира чувство за красота, стил и хармония.“ [11].

Силната пазарна ориентация на лайфстайл журналистиката със сигурност е сред определящите аспекти за нейния бърз подем, който е изразен и в развитието на телевизионните лайфстайл предавания, което започва още в началото на 90-те години на ХХ в. Сред причините за този прогрес, според медийния теоретик Фолкер Хануш, може да бъде разглеждан фактът, че тя предоставя „новини, които може да използвате – приложите в собствения си живот“ [12]. В реализираните по това време продукции, споредЛюбомир Стойков, акцентът се поставя в значителна степен върху информационно-образователните страни, докато днес преобладава развлекателния характер (пример за това е огромното количество риалити формати в българския телевизионен ефир). В този период се наблюдава липса на изграден модел за създаване на развлекателно предаване. Някои телевизионни продукции създават малка революция с реализираните интервюта с най-популярните творци зад граница, докато днес в това отношение журналистите са много по-улеснени, тъй като имат възможност да интервюират известните личности, които идват в България по различни поводи, т.е. използва се „улеснена процедура за звездни интервюта“, пише Стойков [13]. Сред предаванията с дългогодишна история в телевизионния ефир се нареждат такива от типа „One man show“ – типичен пример е „Шоуто на Слави“, „На кафе“ с Гала, „Преди обед“, „Холивуд“ с Ивелина Кунчева и редица други.

 

Разширеният фокус във възприятията за културна журналистика води до сериозен замисъл за измененията, които настъпват и именно поради изброените процеси текущото проучване е релевантно и очертава една актуална медийна картина в областта на телевизионните предавания, посветени на културната тематика. За целта на проучването и възможността за реализация на сравнение се наблюдава моментната динамика в няколко телевизионни продукции, посветени на култура и лайфстайл – „Култура.БГ“, което се излъчва по БНТ1, „Мултимедия“, част от програмата на Bulgaria On Air и „COOL… T“, представено в bTV.

Изборът именно на тези три предавания е обоснован от ясно подчертаните им различия като структура, представяне на културната тематика, гледна точка и отразяване на културните събития. Индивидуалната концепцията на всяко едно от тях разкрива широкия обхват на възприятията за културната сфера и специфичния подход към поднасяне на информацията. „Култура.БГ“ е пример за екипно предаване за култура, докато „Мултимедия“ представлява авторска концепция за реализиране на продукция, посветена на тази област, а „COOL… T“ е представител на екипен формат, но със смесена тематика включваща както специализирана култура, така и по-широк фокус обхващащ лайфстайл и модерна младежка визия.

С цел да се изследват и анализират актуалните процеси и тенденции в съвременната аудиовизуална среда и конкретното място на културната журналистика в нея, е реализирано наблюдение на три културни телевизионни предавания позиционирани в едни от най-гледаните телевизионни канала. Изграждането на съвременна медийна среда включва продукции с модерен подход към представянето на културната сфера. Основен акцент се поставя върху оригиналното съдържание, неговата стойност и изразен ценностен модел. Проследяването на изброените предпоставки в избраните предавания се извършва по ясно обосновани критерии – екип, място в програмата, продължителност, рубрики, структура, теми, съдържание и модел на представяне, присъствие онлайн и присъствие в социалните мрежи (Табл. 1). Реализирането на настоящия сравнителен анализ на текущото развитие цели да представи актуалната медийна картина.

 

Табл. 1. Критерии за наблюдение и сравнителен анализ на телевизионните предавания „Култура.БГ“, „Мултимедия“ и „COOL… T“

 

Степента на приложимост на конкретните предпоставки е проследена в едно от малкото предавания в телевизионния ефир „Култура.БГ“, излъчвано от Българската национална телевизия, което е пример за културен продукт, посветен на актуалните проблеми и значимите събития от сферата. В него се представят дискусии по най-значимите теми и най-интересните събития от културния афиш, а също така се проследяват разнообразни събития от деня в репортажи и преки включвания. Предаването е наследник на „Денят започва с култура“, което е с дългогодишна история в телевизионния ефир, започнала още от края на 2010 г. С обновена концепция, ново модерно име и слоган – „вашето място за култура“, продукцията продължава да представя актуалните проблеми в тази област [14].Важната роля на културните предавания включва, освен предоставяне на информацията, също така и изграждане на необходимото доверие в зрителите чрез етичната работа на квалифицирани и професионално компетентни журналисти.

„Култура.БГ“ се излъчва всяка сутрин от понеделник до петък с различни водещи, редуващи се на ротационен принцип, сред които са Анна Ангелова, Димитър Стоянович и Александра Гюзелева. Много често се наблюдава тяхната поява и в ролята на репортери от мястото на събитията. Предаването отделя необходимото време за проучване, подготовка и реализация на качествени репортажи, чрез които служи като мост между различни видове изкуство и тяхното представяне пред аудиторията. Наличието на качествено съдържание е възможно освен поради концепцията, но и благодарение на по-големия екип, който реалиализира продукцията. В сравнение другите две разглеждани предавания са с по един водещ – съответно Даниел Ненчев за „Мултимедия“ и Поли Гергушева за „COOL… T“ и с цялостно по-малък екип. С цел изграждане на успешен имидж често наблюдавано е създаването на разпознаваемост на съответната марка чрез наличието на наложени и известни лица, които да я представят пред зрителите.

Разположено в телевизионната програма веднага след стандартния сутрешен блок, който се излъчва всеки делничен ден, „Култура.БГ“ със своето времетраене от 1 час представя разнообразни теми от различни жанрове, които са част от обществения дневен ред и могат да доведат до дебат и реакции. Общото времетраене в рамките на седмица е 5 часа, което обосновава наличието на по-голям екип за качествената реализация на епизодите. Телевизионната рамка съдържа отделни рубрики, част от тях плаващи (налични веднъж седмично или месечно), в които изборът на теми и участници се определя от текущи поводи. В съпоставка останалите разглеждани продукции са разположени в програмата през почивните дни – съответно „Мултимедия“ се излъчва всяка събота и неделя от 11:00 до 12:30 ч., което е съвкупно 3 часа ефирно време седмично, а „COOL… T”– единствено в събота от 11:00 до 12:00 ч. По този начин те имат възможност да обхванат една по-различна аудитория – младежката, както и работещите, които нямат възможност да гледат телевизия през седмицата в съответния часови пояс.

Важната и отговорна задача, която имат медиите да спомагат за духовното обогатяване и развитие на ценностната система на всеки един индивид и на обществото като цяло, както и потребността за информиране за събитията и новостите от културния сектор, се изразява в големия интерес на зрителите към предаванията за изкуства и култура. В данните от Националния статистически институт ясно се визуализира увеличението на количеството часове телевизионни предавания за изкуствои хуманитарни науки от 2017 г. спрямо 2018 г. в българския ефир, които съответно от 12 045 са станали 13 177 часа. При забавните предавания също се наблюдава ръст – от 19 413 часа за 2017 г. на 13 177 часа за 2018 г. (Фиг. 1) [15]. По-голямото количество ефирно време, посветено на тази тематика, показва широкия обхват на културата и нарастващото следене на развлекателните продукции.