Колективната монография „Картографиране на дигиталното медийно съдържание. Практики за създаване на нов медиен наратив“, се фокусира върху идентифицирането и картографирането на новите медийни форми, чрез които дигиталният наратив поставя нов етап в журналистическите практики *. Трудът разглежда променената медийна парадигма в контекста на трансформациите на журналистическото съдържание. Авторите ** изпълняват основната цел на изследването си, описана в монографията – да „идентифицират и картографират новите медийни форми, чрез които дигиталният наратив поставя нов етап в журналистическите практики“. Тяхната основна теза е, че „навлизането на културния софтуер в медийната индустрия оказва влияние върху създаването и развитието на нови форми на журналистическо съдържание. Употребата на ново медийно съдържание е едновременно технологично новаторство, творчески акт и бизнес модел“.
Първата част – „Медии и технологии“ разглежда трансформациите в медийната екосистема с акцент върху влиянието на софтуера. Авторите стигат до извода, че обзорът на ключови трансформации в медийната система показва колко много работа още предстои за изследователи, експерти, практици, преподаватели и студенти, тъй като процесът на иновации и разместване на пластовете не е приключил и ще продължава заедно с развитието на технологиите и това предположение оставя отворена врата към бъдещи проучвания по темата. Коментарът им след прегледа на множество научни текстове, експертна литература и журналистическо съдържание е, че е налице възможност за обновяване на теоретични постановки в медиязнанието и концепции за журналистическата дейност.
Втората, изследователска част, е посветена на анализ на над 600 информационни единици. На негова база авторите са идентифицирали 23 хибридни и същински нови форми, които са дефинирани и описани с редица примери от практиката на световните и български онлайн медии, както и е дадена насока за софтуерните и хардуерните инструменти, с чиято помощ може да се създава съответния вид съдържание. Чрез проведените количествени и качествени изследвания са идентифицирани, картографирани и описани формите на новото медийно съдържание. Аргументирано е как новото медийно съдържание предлага нов опит за потребителите.
В заключение авторите твърдят, че създаването на медийно съдържание влиза в нов креативен етап. По-нататъшното му развитие според тях зависи от възможностите на софтуера, медийните трансформации, платформите, журналистическите практики и човешкия творчески потенциал. Идентифицирани и описани са нови медийни форми на дигитално съдържание и е създадена следната карта на медийното съдържание през 2018 г., разпределяща видовете съдържание (текст, изображения, аудио и видео) и нивото на технологични иновации (хибридни форми и същински нови форми):
- от гледна точка на текста хибридни форми са: лонгрийд и нотификации (notification content), a същински нови форми не са описани;
- хибридните форми при анализа на изображения са: инфографика, вертикална снимка, слайдшоу, сателитна снимка, мем (мийм) и дрон снимка, а същинските нови форми: сторимап, таймлайн, 360-градусова снимка и 3D снимка;
- откритите хибридни аудио форми са 3D радио и подкаст, а като същинска нова форма е описано визуалното радио;
- хибридните форми на видео съдържание са: Вертикално видео, видео инфографика, дрон видео, видео подкаст и таймлапс, а същинските нови форми: 360-градусово видео, виртуална реалност (VR) и добавена реалност (AR).
Крайният резултат е от полза за медийните професионалисти, работещи с нови форми на предаване на журналистическо съдържание. Също така може да се използва като учебно и тренировъчно съдържание за медийни специалности в български и чуждестранни висши училища.
Колективната монография на екипа от катедра „Медии и обществени комуникации“ – УНСС е публикувана за свободно четене онлайн в международните изследователски портали CEEOL и ResearchGate
__________
* Ангова, Стела и колектив. Картографиране на дигиталното медийно съдържание. Практики за създаване на нов медиен наратив. София, 2019: Издателски комплекс – УНСС. 223 стр. ISBN: 987-619-232-233-5
* * Автори са членовете на екип от преподаватели и докторанти от катедра „Медии и обществени комуникации“ към Университет за национално и световно стопанство,
реализизирали научноизследователски проект с ръководител доц. д-р Стела Ангова и членове доц. д-р Светла Цанкова, доц. д-р Мартин Осиковски, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, д-р Мая Коларова, д-р Иван Русланов, Георги Минев, Антония Димитрова. Рецензенти: проф. д.н. Любомир Стойков и проф. д.н. Ивайло Христов.
дата на публикуване: 12.07.2020, Неделя, 20:53
прочетена: 4620 пъти
нагоре