Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 47/ Април 2021 г.
24 Юли 2021 г., Събота

Култура

Принтирай E-mail

Творчеството на мадам Гре в структурата на висшата мода

Брой 45 / Октомври 2020 г.
Медии и обществени комуникации

Доц. д-р Яна Костадинова

Резюме:

Целта на настоящата статия е да анализира и открои важни аспекти от живота и творчеството на мадам Гре – една от най-ярките фигури във висшата мода. Историята на прочутата дизайнерка парадоксално е обвита в сянка, а голяма част от житейските и професионални факти се губят в противоречията между биографичните източници и модните изследователи. В своя текст авторът проследява и маркира такива ключови и иновативни постижения на мадам Гре, като използването на жарсето за ушиване на дрехи, реализирането на емблематични костюми за театрални постановки, уникалния й професионализъм при създаването на драперии, директното проектиране на дизайн в триизмерно пространство и др. В заключение са направени изводи както за основополагащата роля на мадам Гре в обогатяването и развитието на висшата мода, така и за нейните особености на характера – финес, дискретност и сдържаност.

Ключови думи: мода, модни дизайнери, изкуство, стил, плисе, древногръцки стил, античност, висша мода, копринено жарсе, парфюм 

Summary:

Madame Grey’s Work in the Structure of Haute Couture
Assoc. Prof. PhD Yana Kostadinova
The purpose of this article is to analyze and highlight important aspects of the life and work of Madame Gray – one of the brightest figures in haute couture. The story of the famous designer is paradoxically shadowed, much of the life and professional facts are lost in the contradiction between biographical sources and fashion researchers. In the text, the author traces and highlights these key and innovative achievements of Madame Gray, who had used the jersey for sewing clothes, made iconic costumes for theatrical productions, unique and professional design in creating draperies, three-dimensional design and etc. In summary, some conclusions are being drawn; both about the fundamental role of Madame Gray in the enrichment and development of haute couture, and about her character traits – finesse, discretion and modesty.

Keywords: fashion, fashion collections, art, style, pleats, Ancient Greek style, antiquity, haute couture, silk jersey, perfumes

 

                                                                            „Дрехите следват еволюцията на живота, това е       

                                                                            нормално, но трябва да се запази чувството за

                                                                            форма и материя, трябва да обичаш красотата и

                                                                            женското тяло.“ [1]

Мадам Гре
 
 

Увод
 
Малцина са дизайнерите, оставили трайна следа в световната модна история на XX век. Един от тези дизайнери е френската икона на висшата мода мадам Гре. Макар и сред най-ярките фигури на сцената на HauteCouture, нейната история парадоксално е обвита в сянка, а голяма част от житейските и професионални факти се губят в противоречията между биографичните източници и модните изследователи. 
 
 
Сн. 1. Мадам Гре на балкона на своята модна къща,
намираща се на улица Мир, Париж, 1950
 
 
Скромното начало на успеха
Мадам Гре е родена през 1903 г. в Париж под името Жермен Емили Кребс. Започва своята професионална кариера през 30-те години на XX век като дизайнер на дамски шапки.
Една от важните години в живота на Жермен е 1932, когато съзнателно променя името си на Аликс и отваря собствено модно ателие в тристаен апартамент на улица Мироменил в Париж. Под името Аликс Бартон (AlixBarton) тя изработва и продава прототипи на своите модели на търговци, които ги изнасят в цяла Европа и Америка. През 1934 г. е поканена като моден дизайнер от компания, основана от нейни приятели намираща се на Фoбур Сaнт Оноре. Дизайнерският й почерк се забелязва още с първите проекти за спортни дрехи (екип за тенис корт, илюстриран в списание Vogue през юни 1933 г.) и палта без шевове. Тя е първата дизайнерка, която използва жарсето за ушиване на дрехи и превръща цвета слонова кост в сензация. 
 
 
Сн. 2.Мадам Гре,1946
 
Често наричана „Великата Гре“ или „Дизайнер на дизайнерите“, тази миниатюрна на ръст жена (само 150 см), надарена с изключителен естетичен усет и способност да сътворява шедьоври от плат, предизвиква периодично интерес от страна на модните специалисти. Не случайно известният моден дизайнер Алберт Елбаз възкликва: „Нейните модели са невероятно изтънчени. Къде е скрила толкова много плат!?“ Малка, слабичка, облечена в сива рокля и бежов пуловер жена, с навити небрежно нагоре ръкави, високо чело, винаги обвито в тюрбан и копринен шал завързан около врата – така описват мадам Гре нейните служители. Зад тази дискретност се крие един огромен талант и работохолизъм. Самата тя казва за себе си, че всичко, което прави е работа, работа и работа! Когато не спи, тя крои! Това е нейният живот. Нейните тоалети са декларация на един от любимите й девизи: “Бъди тих“.
През 1935 г. Аликс работи като костюмограф за пиесата на Жан Жироду „Троянската война няма да се състои”. Отзивите в списание L`Officiel са възторжени. Интересът към копринените скулптури се засилва и от страна на много други издания. Измежду музите на дизайнерката е и Айседора Дънкан – първата танцьорка, появила се на сцената боса и в къса туника. През следващите години Аликс ще бъде многократно изкушавана от театъра, като ще реализира костюми за „Кантата на Нарциса“, „Антигона“, „Британикус“ и др. В нейните творения се преплитат елементи от класическото наследство, далечните земи и Изтока с неговите китайски пагоди, японски оригами или индийското сари и дори иконописта.
Успехът й като моден дизайнер продължава да я следва и през 1937 г. Аликс Бартон представя свои модели на Световното изложение в Париж, където печели първа награда в категорията HauteCouture.
  
Нейно величество Гре, кралицата на драперията
Поради редица противоречия със собствениците на компанията в която работи, Аликс напуска фирмата и основава своя собствена през 1942 г. под името „MadameGres“. Названието е анаграма на името на съпруга й, руския художник – Серж Черефков. Този брак е и причината Аликс да приеме източното православие. Скоро след сватбата руският неконвенционален художник заминава за Френска Полинезия и остава да живее там. В самотата си Аликс е погълната от огромната си любов към тъканите, които я изкушават и вдъхновяват за нови творения. Дори закачливото лаене на любимия й Мюзиг не нарушава нейната вглъбеност.
Самата мадам Гре твърди, че никога не се е вдъхновявала от Античността. Преди да съществува коприненото жарсе, тя никога не е мислила да създава драпирани дрехи. Но в момента, в който усеща плата в ръцете си, от само себе си се ражда идеята.
Въпреки декларираната дистанцираност от древногръцката архитектура и скулптура, творчеството на мадам Гре е пропито с духа на древността, с нейната хармония и съвършенство, както и с принципите, залегнали в работата на едни от най-великите архитекти на древността – Иктин и Каликрат, създатели на величествения Партенон в Атина.
Самата тя още от малка мечтае да стане скулптор, но близките й не я подкрепят, защото намират скулптирането за неподходящо занимание за дами. И макар да не реализира своята детска мечта, Аликс остава в историята на модата като мадам Гре – виртуозът на плисето и създателят на рокли за богини.
Коприненото жарсе е нейният мрамор, а женското тяло тя превръща в изящна колона. Изключително грациозните й ръце се концентрират върху оформянето на фризове, орнаменти и корнизи от тъкани. 
 
 
Сн. 3.Модел на Гре представен в Noailles villa            
 
 
Сн.4. Драпирана рокля с колан на кръста
 
Модният бутик на дизайнерката на улица Мир е декориран в кремав цвят, без аксесоари и украси, с огледала по стените и килими по пода. Със своята строгост и простота той прилича по-скоро на девическо училище, отколкото на моден бутик.
През януари 1944 г. немските окупатори принуждават мадам Гре да затвори ателието си, поради факта, че не се съобразява с наложените рестрикции и заповеди. Тъканите, които използва, са очевидно закупени от черния пазар, с което си навлича гнева на германците. Патриотично отказвайки да допуска нацисти на ревютата си, тя подкрепя Съпротивата с последната си колекция изцяло в цветовете на френския флаг.
След приключване на Втората световна война през 1945 г. Аликс отново отваря своя бутик. Тя продължава да работи по правила, които тогава се считат за остарели, като остава вярна на своите принципи. В модните си търсения тя все така „развива реинтерпретации на класически мотиви” [2] и не губи увереност, че моделите ѝ са винаги актуални.
Днешните специалисти в областта на модата изказват своето възхищение от умението на мадам Гре изключително виртуозно да изгражда дрехата директно върху шивашкия торс. Дори и днес, изработването на реплики на тоалетите й среща сериозна трудност.
Във времето, когато Кристиан Диор лансира новия силует New Look, мадам Гре с математическа точност подрежда плисетата върху корсет, скулптирайки изваяните като древногръцки колони силуети. Тези шедьоври на френския Haute Couture днес се пазят грижливо в световни и частни колекции.
 
 
Сн.5. Рокля от копринено жарсе              
 
 
Сн. 6.Вечерна рокля в прасковен цвят
 
През 50-те години на ХХ век тя създава линия от шикозни летни облекла. Нейните безупречни и леко подкъсени памучни поли със средна дължина я правят пионер в спортните облекла. Следват нови успехи и възхищението на почитателите е отново завоювано през 1959 г. с хималайското палто, направено от мрежа, зашита с канап и дълги предници, опасващи кръста, подобни на онези, носени от индийските жени.
Без да съзнава Аликс проектира и създава облекла в т.нар. битнически стил като овчарския тип палта, представени на ревюта за висша мода. Тя е първата дизайнерка, използваща двулицеви тъкани и един от пионерите, наложили термина „подходящо за всеки“. Това обаче не означава, че прави компромис с идеята за лукс.
За разлика от Кристиян Диор, който подписва лицензно споразумение още през 1948 г., мадам Гре отказва да поставя своето име под модели, които не са висша мода. Педантичното изпълнение на роклите, милиметър по милиметър, в продължение на повече от 300 часа ръчна работа, увеличават дефицита на компанията.
 
Уханието на висшата мода
Първите парфюми, които мадам Гре създава, са Chouda (изпълнен от Ги Робер) и Cabochard (поверен на Бернар Шон) и са провокирани от пътуването й до Индия. Връщайки се очарована от тази духовна и екзотична страна, тя възлага първо на младия специалист в парфюмерийната индустрия Ги Робер да разработи аромат за парфюм – многоцветен, богат като тубероза, но все пак мек, в контрастен дуализъм със свежа, зелена нотка на воден зюмбюл. Не след дълго мадам Гре разпознава своя парфюм, който е лек и цветен. Така се ражда Chouda. От аромата се произвежда минимално количество, вероятно само за самата Гре. След което производството е спряно.
На база впечатленията си, Мадам Гре решава да пусне още един парфюм с помощта на Бернар Шон. Парфюм, който да напомня за дългите самотни разходки сутрин в Индия, острата свежест на въздуха, топлината на сандаловото дърво, докосването на цветно ухание и успокояващия дъх на морския бриз. По това време на мода са силните шипри като Tabac Blond, Cuir de Russie, Scandal, Bandit. В крак с тези тенденции през 1959 г. се ражда легендарният кожен шипър Cabochard. Мадам Гре не го харесва за себе си, но оценява по достойнство шедьовъра на Бернар Шон. Името Cabochard означава „твърдоглав, упорит”, каквато е и самата тя.
Още със самото пускане на пазара, ароматът веднага набира невероятна популярност. През първата седмица са закупени 250 флакона, а всяка от следващите 10 години е с удвоени продажби спрямо предишната. Ароматът е преработен през годините. Добавени са повече цитруси и анималистичната нотка в първообраза е заглушена, изместена от по-зелено развитие, което прави съвременната версия по-скоро шипрово-зелен парфюм. Самото ухание е строго и делово, дори леко надменно. Прекрасно изразена кожа, деликатен тютюн, опушен мъх, лек ретро полъх за изискана вечер или тъмен костюм.
  
Конфекцията или големият компромис на твореца
Все по-осезаемото навлизане на конфекцията на пазара, мадам Гре коментира така: „Не е забавно, но трябва! Тази професия е като да захвърлиш изкуството в бизнеса.“[3]
През 1980 г. тя най-накрая се съгласява да създаде линия конфекция, включваща шалове и на по-късен етап, вратовръзки. Дизайнер на колекцията е Пеги Кинх, чиито спомени обрисуват точно характера на мадам Гре. Пеги споделя: „Под своите подплатени с лисича кожа палта, крехка и предпазлива с хората, които харесва и рязка с всички останали. Ревнива в приятелството. Един ден не бях в състояние да я видя. Тя ми се обиди за това. Никога не я видях отново.“
Първият опит в бизнеса с готови облекла продължава едва два сезона. През 1982 г. мадам Гре е принудена да продаде печелившия парфюмериен бизнес, реинвестирайки парите в HauteCouture. Въпреки всички усилия през 1984 г. Гре е принудена да я продаде на Бернар Тапи, предприемчив бизнесмен, приближен до Франсоа Митеран. Макар и на 80 години, мадам Гре отказва мирно да предаде властта. В пристъп на ярост тя се обръща към Тапи: „Аз, господине, съм в музеите, където Вие никога няма да бъдете!“.
От уважение към своята дългогодишна работодателка работниците отказват да разработват и доразвиват прототипи на готовите облекла. В пресата се анонсира информация, че Бернар Тапи планира разработване на линия офис мебели под марката Гре. Работниците категорично отказват да изпълнят нарежданията. За тях това е въпрос на лоялност към онази, която винаги е била изключително щедра към дългогодишния си персонал.
Един от създателите на две от линиите готови облекла си спомня: „Нямаше никаква организация. Тя използваше ютии от 30-те години и нямаше никакво уважение и отношение към конфекцията. Единственото нещо, което я интересуваше, беше HauteCouture. Тоалетите бяха нейния живот. Нейните страсти бяха уникални и грандиозни!“
Трудно бихме разпознали тази известна личност със своя суров и изтънчен външен вид, която се впечатлява от антични мебели, холандска живопис от XVII век, византийски кръстове, луксозни коли и бели рози и в същото време се разхожда на бит пазара със скъсан дъждобран, пътуваща с частен шофьор в тъмно син ягуар с покрити с кожа от визон седалки и телевизор, който никога не включва.
Работният ден на мадам Гре започва сутрин рано, когато затрупана с много пакети и топове плат тя прекрачва прага на ателието си. Мадам захваща на колани си висящата на панделка ножица и започва да крои, забождайки с игли платовете директно на манекените. Започва драпирането плисе по плисе до постигане на желаната форма. Мулажната техника в дизайна на мадам Гре е доведена до съвършенство.
По традиция модните дефилета в Париж се закриват с ревю на модна къща Гре. Измежду известните клиенти на дизайнерката са Грета Гарбо, Долорес дел Рио, Ивон Прентам, Арлети, Силвана Мангано, Меделин Рено, баронеса Ротшилд и много други.
  
Краят на една модна ера
За огромно съжаление голяма част от тоалетите на мадам Гре се изгубват и изчезват продадени, пръснати подобно на нейните архиви, оставяйки жестока липса в прекрасния свят на модата. Същият този свят позволява на тази гениална жена да стане свидетел на ликвидацията на собствената си компания през 1987 г. Мебелите и дървените манекени са посечени с брадви, а платовете и тоалетите са наблъскани в торби за боклук. Ателието е опустошено и разграбено за един ден. Ан Гре, дъщерята на мадам Гре си спомня: „Никой не каза нито дума! Забраних на шофьора Хулио да докара майка ми в ателието, но тя дойде. Все още я виждам в нейната малка черна рокля, приличаща на призрак. В този момент тя осъзна, че животът й бе отнет.“[4]
През 1990 г. Ан Гре заедно с майка си и сина си напускат Париж и се оттеглят в Saint-Paul-de-Vance, където семейството притежава имот. През август 1993 г. мадам Гре е преместена в старчески дом, където умира на 24 ноември. Датата на нейната смърт е оповестена година по-късно.
  
Заключение
През есента на 1994 г. е открита изложба, посветена на мадам Гре в Института по костюм към музея Метрополитън в Ню Йорк. Тя предизвиква голям интерес и това провокира да излезе наяве годината на смъртта й, ревностно прикривана от дъщеря й Ан Гре.
Както животът, така и смъртта на тази велика жена са обвити в тайнственост. Тя ни напуска по начина, по който е живяла – много дискретно. Историята й присъжда титлата „Кралица на драпериите“, но бихме могли спокойно да я наречем и Кралица на висшата мода.
В последните година от своя живот тя споделя: „Винаги съм вярвала, че животът е една безкрайна борба. И аз бях убедена, че ако изоставя борбата си, то животът ще ме изостави.“
Тази личност, обединила в себе си фината дискретност със силата, работохолизма и борбеността на истински творец, никога не позволява да стане център на жълтите прожектори. Оттегля се тихо от парижкия живот и никой не разбира за смъртта ѝ далеч от лустрото на висшата мода. Макар и да е сред основоположниците на всичко, което днес разбираме под HauteCouture, тишината и дискретността, които винаги търси в своя живот, хвърлят сянка върху спомена за нея днес и го правят все по-тих и далечен.
 
Бележки:
[1] Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003.p. 19. Прев. мой – Я.К.
[2] Магьосницата на плисето – Мадам Гре, или историята на един моден творец. В: View Sofia, 2014 [cited 10.12.2020]. Available from: https://www.viewsofia.com/article/20505/Magyosnitsata-na-pliseto--Madam-
[3] Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003. p. 13. Прев. мой – Я.К.
[4] Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003. p. 16. Прев. мой – Я.К.
 
Библиография:
Магьосницата на плисето – Мадам Гре, или историята на един моден творец. В: View Sofia, 2014 [cited 10.12.2020]. Available from: https://www.viewsofia.com/article/20505/Magyosnitsata-na-pliseto--Madam-
Павлова, Елица. Пет велики жени останали завинаги в историята на модата. В: Момичетата от града, 8.09.2017 [cited 10.12.2020]. Available from: https://momichetata.com/moda/5-veliki-zheni-ostanali-zavinagi-v-istoriyata-na-modata
Benaim, Laurence. Gres. First edition. New York: Assouline Assouline Publishing, 2003.
Bertin, Celia. Haute Couture. Terre inconnue. Hachette, 1956.
Bunka Shupan Kyoku. L’Art de Madame Gres. Japan: Bunka Publishing Bureau, 1980.
Gres, Alix. L’Enigme d’un style. L’Or des Iles, July, 1992.
Le Quotidien de Paris. March 26, 1980.
Madame Grès. Biographie. In: Wikipedia, The Free Encyclopedia; 2020 Dec 10, 01:14 UTC. Available from: https://en.wikipedia.org/wiki/Madame_Gr%C3%A8s [10.12.2020]
Mendes, Valerie. Haye, Amy de la. 20th Century Fashion. Thames&Hudson world of art. Reprinted 2003.
Seeling, Charlot. Fashion the century of the designers 1900-1999. Konemann, 2000.
 
 
Източници на снимките:
Сн. 1. Мадам Гре на балкона на своята модна къща, намираща се на улица Мир, Париж, 1950. © All rights reserved. Available from: https://co.pinterest.com/pin/AbheGjvul5Nl_wySTBeNpikgiLyTV_8KSSXgQ2hlF8aWefKhD3ma4lw [10.12.2020]
Сн. 2. Мадам Гре 1946. © Photo: Eugene Rubin. Available from: http://www.alaintruong.com/archives/2011/03/15/20630725.html [10.12.2020]
Сн. 3. Модел на Гре представен в Noailles villa [Hyeres, Summer 1992]. Private collection. © Photo: Guy and Richard Barsatti. In: Benaim, Laurence. Gres. New York. Assouline Publishing. First edition. 2003.
Сн. 4. Драпирана рокля с колан на кръста. Vogue US, 1965. © Photo: Willian Klein. Available from: http://3.bp.blogspot.com/_pp1D0xV0y2o/TBpmfggMkmI/AAAAAAAACNM/-EKTNKThwhw/s1600/MX-2600N_20100617_190539_016.jpg [10.12.2020]
Сн. 5. Рокля от копринено жарсе [1955]. © Photo: Robert Doisneau/Rapho. Available from: https://rs-m.ru/fashion/designers/foreigns/b-foreigns/madam-gre-aliks-barton [10.12.2020]
Сн. 6. Вечерна рокля в прасковен цвят [1963]. Metropolitan Museum of Art, New York. © Sygma. Available from: https://zen.yandex.ru/media/modnaia_kanitel/madam-gre--skulptor-mody-istoriia-talanta-5c4cbbf22e7d9d00b0e671d4 [10.12.2020]
 
           Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
  
Костадинова, Яна. Творчеството на мадам Гре в структурата на висшата мода. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2020, №45. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=415  
 
 
           e-mail:iana_bg@yahoo.com
 
 

 

дата на публикуване: 14.12.2020, Понеделник, 23:33
прочетена: 1441 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: