Reflection of Western Fashion in Bulgaria between 1878-1945
Dr. Vasilena Gabrovska
This brief overview of fashion in Bulgaria from the end of the 19th century until the end of the Second World War aims to mark the presence of major Western fashion trends and their adaptation in the modern way of dressing of the Bulgarians in this period. Fashion is a social and cultural phenomenon that is deliberately used by Bulgarian society as a means for joining Western culture. The contribution of Elena Usheva and Pelagia Vidinska in the dissemination of innovations in the way of dressing is presented – one from the point of view of the media, and the other through her work as a designer. Their efforts in direction of preserving and interpreting the art of the Bulgarian embroidery in the contemporary urban clothing are indicated. The conclusion summarizes the main factors that influence the entry of new fashion trends in Bulgaria for the given period and their reading in our country.
Key words: fashion, clothing, modernization, fashion trends, Bulgarian national costume, Bulgarian embroidery, new urban society, World Wars, Elena Usheva, Pelagia Vidinska.
Увод
До края на XIX в. е трудно да се говори за мода в България, тъй като народната носия е преобладаващото облекло. Турското владичество, заедно с по-слабите културни връзки с останалия свят исъсредоточаването на населението в селата, са основните причини, поради които традиционният български костюм почти не се променя векове наред. В периода между Освобождението и края на Втората световна война сме свидетели на една своеобразна еволюция във външния вид на по-голямата част от българското общество. Тя има интересна динамика, която се отразява в изоставяне на фолклорното облекло, възприемане на западния градски маниер на обличане и поведение, а в последствие наблюдаваме и синергия между двете.
1. Oт традиционния български костюм към съвременната западна мода
В края на XIX в. и в началото на XX в. в българското село започват да се случват някои икономически, обществени и културни промени, които повлияват върху домашно шитите и конструирани костюми. Търговският обмен с градовете се увеличава и градското облекло, започва да влияе на традиционното. Първите промени в костюма се наблюдават при материите – все по-често започват да се използват готови памучни и вълнени прежди, както и платна от памук и коприна. Дотогава народната българска носия – плод на вродения творчески талант на българката – е изцяло изработена на ръка от жените в семейството, които произвеждат сами преждите, тъканите, украсите и шевиците. Всяка шевица е уникална – носи определени послания и смисъл, които са предадени чрез различни животински, растителни и геометрични орнаменти. Всеки детайл в нея е важен и има своето значение, включително цветовете и местоположението им, а функцията на шевица е не само декоративна, но и предпазваща от негативни въздействия. С навлизането на градското облекло сложните шевици започват да се опростяват и все по-често се заместват с готова декорация. Кройката също започва да се променя - да става по-семпла, и така постепенно костюмът променя изцяло своята композиция. Той не изчезва изведнъж – този процес е бавен, но необратим и продължава до 60-те години. Все пак народни носии се носят и днес, но не като делнично облекло, а вече имат по-скоро ритуален характер.
1.1. Модата като инструмент за интеграция на България към западната култура
След Освобождението животът на българското общество се променя значително - то се стреми към модернизация и възприема изключително бързо новостите, които навлизат от западните държави. Облеклото, разбира се, е отражение на тази промяната. В своята книга „Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво“ доц. д-р Яна Костадинова, доказва, че още от края на XIXвек в България има мода, която е повлияна от т.н. Сецесион [1]. Характерно за този период е значителното разширяване на комуникацията и търговията с Европа. Модата от Виена, Париж и Одеса започва да става популярна в България чрез царския двор и кръга от обществени, политически и творчески личности, който се оформя около него. По този начин постепенно в столицата и в големите градове като Русе, Пловдив и други, се формира новата градска култура.
Модерното облекло задава характерния за ерата на Сецесиона S-образен силует и цветове като гълъбово, сиво, сребристо, меланж, кафяво и ръждиво, които не са характерни за фолклорния български костюм. Материите за тези нови облекла също са различни и затова се внасят от чужбина като впоследствие започват да се произвеждат и в България. В началото известните европейски модни къщи взимат поръчките на български клиенти, а желаните облекла се изработват в ателиетата им в чужбина, защото тук все още липсват професионални шивачи, които да умеят да прилагат новите стилове и кройки. Впоследствие чуждите модни къщи отварят свои представителства в България, а в началото на XX в. се създават и „първите български ателиета на „дипломирани шивачи“, които са преминали курс на обучение“ [2].
Както се случва и в съвремието, за да се наложи новата мода, има нужда от известни личности, събития и медии, които да информират, отразят и да утвърдят тенденциите сред по-голяма част от обществото. Княгините Клементина и Мария-Луиза общуват с придворни дами като Султана Рачо-Петрова и Мара Белчева, както и поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна. Всички те влияят значително върху формирането на културата на обличане чрез своя висок естетически вкус. Първите светски събития са поводите, по които новият български елит демонстрира съвременната мода. Първият моден журнал „Мода и домакинство“, който започва да се издава през 1897 г. от Елена Ушева има сериозна роля в разпространението на модните тенденции. Освен, че съдържа съвети за домакинството и представя творчеството на български и световни автори като Чехов, Толстой, Мопасан, Кирил Христов, Антон Страшимиров и др., на неговите страници намират място най-новите модни тенденции и готови кройки на модели, вдъхновени от тях.
1.2. Българска индивидуалност и актуалната световна мода
Новото градско облекло хармонира с българския национален костюм, а взаимното им влияние води до стилистична смесица, която се явява не българска реплика, а собствена интерпретация на световната мода. Както споменава доц. д-р Яна Костадинова за западните модни тенденции, „тук, на местна почва, попаднали под влиянието на национално-романтичната атмосфера, те се превръщат в самобитен принос в развитието на сецесионния европейски костюм“ [3]. Елена Ушева е дизайнерката, която изключително много допринася за разпространение на идеята за съчетаване на модерното градско облекло с българската шевица. Самата тя организира безплатни курсове за обучение в изкуството на българското везмо за млади жени от различни слоеве на обществото, които се провеждат в дома ѝ. Тези нейни усилия са подкрепени и от други дами като Райна Руменова и Свобода Зографска. Вдъхновението на Ушева за тази инициатива идва по време на следването ѝ в Брюксел. Тя има голяма заслуга за повдигането на „проблема за изработване на моден, но „чисто национален български костюм“ и прилагането на „образци от национални носии, с нужните към тях описания“ в своя журнал [4].
Сн. 1. Шевица на Елена Ушева.
.jpg)
.jpg)
Сн. 2. и 3. Градско облекло по западен образец с елементи на българска шевица. Сп. „Седянка“, 1910 г.
2. Модата в България по време на войните между 1912 и 1918 г.
Периодът на подем след края на Освобождението е последван от поредица от войни от 1912 г. до края на Първата световна война (1918 г.), в които България се оказва на губещата страна и дълго се възстановява след тези събития. Може би затова информацията за развитието на модата у нас през периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е оскъдна. Въпреки застоя в родното производство по тези причини, все пак модата в България адаптира успешно съвременните западни насоки в начина на оформяне на външния вид в периода между двете световни войни.
3. Модата в България през 20-те и 30-те години на XX век
Доц. д-р Яна Костадинова пише, че модерното облекло в България през 20-те години следва актуалния западен силует „а ла гарсон“, отхвърляйки корсета и премествайки талията на линията на ханша, без тя да е подчертана. Вдъхновението за смесване на традиционната българска шевица с модерното градско облекло продължава да присъства в различна степен през периода между двете световни войни, като то се засилва през 30-те години, но все пак западните модни влияния остават доминиращи. Авторката споменава, че новите облекла, характерни за 20-те години, които предлагат по-голяма свобода на тялото с техните големи „пространства плат“, се оживяват с богати български шевици" [5]. В много търсен и харесван модел се превръща блузата модел „казак“, която е обогатена с елементи от народната шевица.
.jpg)
Сн. 4. Силует „La garson”, „Модна седмица“, брой XIV, 10 май 1924 г.
.jpg)
Сн. 5. Блуза „казак“ с българска шевица, „Вестник на жената“, бр. 275, 26 май 1927 г.
В своята статия „Българската мода през XX век (Щрихи към динамиката на вкуса и елегантността)“ проф. д.н. Любомир Стойков пише, че характерно за периода в края на 20-те и началото на 30-те години е наличието на различни дължини, обеми и нови материали като вълнен креп жоржет, туид, крепдешин, марокен, воал жоржет и т.н.[6]. За разлика от периода на Сецесиона, колористичната гамата е по-ярка и жизнерадостна – бяло, жълто, черно, синьо, тюркоаз, са някои от предпочитаните цветове. Появяват се контрастни комбинации между отделните видове облекла в един ансамбъл, както и карирани и цветни десени. Впечатление прави разнообразието от декоративни детайли като волани, гарнитури, бродерии и т.н., които придават допълнителен разкош на дрехите. Проф. д.н. Стойков споменава, че все още дамите сменят по няколко тоалета в денонощието в зависимост от случая и от различните часове през деня. В унисон със западната тенденция за нарастващата роля на жените в обществото, всички тези разнообразни облекла „са издържани в модерния дух на жената с ново самочувствие, на представителката на нежния пол, която прави все по-решителни крачки по посока на еманципация, обвързване с делови функции и заемане на все по-големи участъци в публичното пространство“ [7].
3.1. Иконата на българския моден дизайн в първата половина на XX век – Пелагия Видинска
По време на периода между двете световни войни в България вече има обучени специалисти, които се информират за най-новите тенденции в облеклото и могат да ги изработят. Пелагия Видинска е една от най-известните български модни дизайнерки в периода между 20-те и 50-те години. Тя изработва тоалетите на дамите от елита през всички тези години, а след 9-ти септември 1944 г. става главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър. Неслучайно проф. д.н. Любомир Стойков определя личността ѝ като „легендарна“, защото според него тя има значителен принос за изграждането на естетическия вкус у българите и в продължение на десетилетия запазва славата си на една от най-добрите в своя бранш [8]. Нейните произведения се отличават с високо качество на материите и голямо майсторство в кройката и изработката. Проф. д.н. Стойков пише, че още от самото начало тя комуникира с едни от най-известните модни къщи във Франция. След всяко свое посещение там, Пелагия Видинска създава колекция, която е вдъхновена от най-новите тенденции и бива представена пред софийската публика. Нейни клиенти са дамите от царския кръг, Мими Балканска, Лея Иванова, първата мис България – Люба Йоцова (1929 г.), много съпруги на видни адвокати, банкери, министри.
Интересно е развитието на тенденцията за създаването на съвременни облекла, вдъхновени от традиционните български мотиви. Освен, че е популярно в България, това течение става видимо и в чужбина благодарение на работата и усилията на дизайнери като Пелагия Видинска, която получава поръчки за такъв тип дрехи от чуждестранни клиенти. Люба Йоцова представя страната ни на финала на конкурса „Мис Европа“ на 7 февруари 1929 г. в Париж, облечена именно с такъв тоалет, дело на модната къща на Райна Ракарова. В тази връзка проф. д.н. Стойков споменава, че освен, че подобни събития са шанс за българките да се потопят в западната култура, това е „възможност чужденците – елитна публика, читатели на лъскавите списания и вестници, модни ценители и др. да се докосват – макар и бегло, до отделни произведения на нашата мода, на българския моден дизайн в етапа на по-ранното му съзряване“ [9].
3.2. Модата в България по време на Втората световна война (1939-1945 г.)
Подобно на всички държави въвлечени във Втората световна война, в нашата страна също има застой в развитието на модните тенденции. Това са трудни времена, които не позволяват разточителство във всякакъв смисъл. Отчитайки тенденциите през този период, проф. д.н. Стойков изтъква ролята на военната индустрия в обогатяването на модата, най-вече с въвеждането на нови материали като найлонът, който след това става изключително разпространен. Тренчкотът – едно облекло, което днес е възприето като истинска класика, става популярно сред цивилното население след Първата световна война. Военното облекло и оскъдицата повлияват значително върху промените във външния вид – усилията са насочени към създаването на функционално облекло, което спестява материалите за изработка. Подобно на войните от началото на XX век, изходът за България от Втората световна война не е благоприятен, затова годините след нея са свързани с големи лишения, чиито белези ясно личат в късите, прибрани и опростени силуети. Тази линия се запазва известно време в страната под влияние на настъпилите политически, социални и икономически промени след 9-и септември 1944 г.
Заключение
Направеният обзор показва, че под една или друга форма световната мода намира своето присъствие и приложение в България от Освобождението до края на Втората световна война. Макар и в някои времеви периоди да изглежда така сякаш почти липсва, заради някои исторически особености, тя отново и отново намира своя път към българския потребител. Някои фактори, които влияят на процесите на навлизане на нови модни тенденции в България се оказват: формирането на т.н. градска култура и нейният изключително голям стремеж за интеграция със западния цивилизационен модел; свободата на пътуване; развитието на медийната среда; обменът на информация и търговски стоки; достъпът до западно кино, музика и изкуство въобще; нарастването на доходите; обучението и подготвянето на специалисти в областта на модата и изкуството в чужбина и в България. Впечатление прави линията на присъствие в съвременното градско облекло на елементи на българския национален костюм, най-вече традиционната българска шевица, която продължава да се развива през целия период. Това се случва благодарение на усилията на дами като Елена Ушева, Пелагия Видинска и др., които разбират колко ценени са подобни произведения в чужбина и колко са важни за съхранението на българската култура в условията на приобщаването на страната към западния свят. По този начин, глобалните тенденции имат своя локални проекции и в България, пречупени през призмата на българската медийна среда, дизайнери и потребители.
Бележки:
[1] Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 149.
[2] Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 101.
[3] Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво. София: Национална художествена академия, 2021, с. 116.
[4] Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 127-128.
[5] Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 134.
[6] Стойков, Любомир. Българската мода през XX век (Щрихи към динамиката на вкуса и елегантността). В: Алманах на българската мода 2000. София: "От игла до конец”, 1999, с.4-28. Достъпно на: https://www.lstoykov.fashion.bg/lstoykov/article_6_bg.htm#gore (Последно посетен на: 22.09.2021).
[7] Пак там.
[8] Пак там.
[9] Пак там.
Библиография:
Велева, Мария, Лепавцова, Евгения. Български народни носии в Северна България през XIX и началото на XX век. Български народни носии. Т. 1., София: БАН, 1960.
Дечева, Мирелла. Етнография на облеклото в България – традиции и перспективи. Българска етнология, ХХХI, кн. 3-4. София: Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, 2005.
Дичев, Ивайло. Поколението, което изяде бъдещето на децата си. В: Култура, Брой 8 (3065), 27 февруари 2015, Достъпно на: https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/23121 (Последно посетен на: 22.09.2021).
Костадинова, Яна Георгиева. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво. София: Национална художествена академия, 2021.
Стойков, Любомир. Българската мода през XX век (Щрихи към динамиката на вкуса и елегантността). В: Алманах на българската мода 2000. София: "От игла до конец“, 1999, с.4-28. Достъпно на: https://www.lstoykov.fashion.bg/lstoykov/article_6_bg.htm#gore (Последно посетен на: 22.09.2021).
Източници на снимките:
Сн. 1. Шевица на Елена Ушева. Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 129.
Сн. 2. и 3. Градско облекло по западен образец с елементи с българска шевица. Сп. „Седянка“, 1910г. Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 131.
Сн. 4. Силует „La garson”, „Модна седмица“, брой XIV, 10 май 1924 г. Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 134.
Сн. 5.Блуза „казак“ с българска шевица, „Вестник на жената“, бр. 275, 26 май 1927 г. Костадинова, Яна. Българският и западноевропейският костюм в проекциите и естетиката на Ар Нуво.София: Национална художествена академия, 2021, с. 135.
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
|
Габровска, Василена. Рефлексия на западната мода в България 1878 - 1945. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №49. ISSN 1313-9908. Available from: http://www.media-journal.info/?p=item&aid=432
|
e-mail: v_varbanova@abv.bg
дата на публикуване: 02.10.2021, Събота, 20:43
прочетена: 4738 пъти
нагоре