Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
Брой 49/ Октомври 2021 г.
28 Ноември 2021 г., Неделя

Образование

Принтирай E-mail

Папските визите в България: послания, комуникационни стратегии и медиен отзвук

Брой 49 / Октомври 2021 г.
Медии и обществени комуникации

Ирина Гъркова

Резюме:

Настоящата студия представя резултатите от сравнителен анализ на основните послания в публичните изказвания на папа Йоан-Павел II и папа Франциск по време на апостолическите им визити в България. Основна цел на изследването е да бъдат изведени сходствата и разликите в избора на предпочетените тематични акценти, изразни средства и символика. Направени са сравнения между официалните слова на двамата Римски епископи, като е приобщен и текстът на видеообръщението, с което папа Франциск анонсира мотото на официалната си визита. Отчетени са и някои символични жестове, допълващи изказванията, за да бъде по-цялостно разглеждането на комуникационните модели, следвани от Техни светейшества Йоан Павел II и Франциск. Обърнато е внимание на журналистическия интерес, съпътстващ изявите на епископите на Рим, както и на уменията им на оратори и комуникатори. Проследени са медийният отзвук на отправените послания и основни резултати от визитите.

Ключови думи: Ватикан, папа, апостолическа визита, български католици, послание, комуникация, комуникационна стратегия, журналистическо заглавие

Summary:

 

Pope`s visits to Bulgaria: messages, communication strategies and media review

 Irina Grekov
 
 
This study presents the results from the comparative analysis of Pope John Paul II and Pope Francis’ main messages in the public speeches during their apostolic visits to Bulgaria. The research’s fundamental purpose is to take out the similarities and differences in their choice of preferred topical accents, means of expression and symbolism. Comparisons between the public speeches of the two Roman bishops were made, and the text of the video message of Pope Francis where he announced the motto of his official visit, was also included. Some symbolic gestures, that complement the speeches for a better comprehensive reflection of Their Holiness John Paul II and Francis’ communicational models, have been considered. An attention is drawn to the journalistic interest following the public activities of the Rome’s bishops, as well as to their skills in public speeches and communication. Media response to the messages, as well as the main results of the visits, were observed.
 
Keywords: Vatican, Pope, apostolic visit, Bulgarian catholics, message, communication, communication strategy, journalistic title
 
Увод
 
Визитите на двамата Римски епископи в България са широко медийно отразени и са разглеждани от поредица изследователи в контекста на църковната дипломация и етикет, дипломатическия протокол и държавния церемониал, международните отношения.
 Настоящото изследване предлага сравнителен преглед на публичните изказвания на папа Йоан Павел II и папа Франциск по време на посещенията им в България, за да бъдат съпоставени основните отправени послания. Цел на съпоставянето е да бъдат установени общите и различните теми и акценти, като на базата на резултатите да бъде направен обективен анализ. Отделено е място на значимостта на Светия престол като институция с над 2 000 - годишна история и на двойнствената роля на папата като Римски епископ и суверен на Ватикана. Цитирани са изследвания на Владимир Градев, дякон Иван Иванов (Кюмурджийски), Виктор Рогозенски, използвани са статии от сп. „Християнство и култура”, публикации от официалния сайт на Католическата църква в България и на радио „Ватикана”. Специално внимание е обърнато на връзките между България и Светия престол, които датират от IX век, като се акцентира върху „Златния век” на католицизма в България (XVII век), когато се изявяват множество български католически дейци – високообразовани свещенослужители и интелектуалци, книжовници, преводачи. В илюстрация на значимия им принос е включена информация за духовния подвиг на Петър Богдан Бакшев, автор на първата българска историческа хроника, като позоваването е основно на критичното издание на Цветан Василев от 2020 г. 
Представени са тримата Римски епископи - Йоан XXIII, Йоан Павел II и Франциск, чрез които България и Ватикана са особено силно свързани, при това в рамките на последното столетие от 12-вековни взаимоотношения. Отчетена е съответната обществено-политическа ситуация в страната в периодите на подготвка и осъществяване на папските визити, разделени от 17-годишен времеви период.
Двете посещения са разгледани и в светлината на световното влияние на папа Йоан Павел II и папа Франциск като духовни лидери, с акцент върху образите им на умели комуникатори, използващи всички знакови системи. Засегнати са аспекти като подготовка на посещенията, очаквани и постигнати резултати. Изследвани са всички публични обръщения на Йоан Павел II и Франциск и някои техни символични жестове, за да бъдат изведени и обобщени по теми основните им послания. Медийният отзвук от излъчените послания е проследен през заглавия в български и световни медии. Текстовете на изказванията на папа Йоан Павел II са ползвани от изданието на „Bialy Kruk” от 2003 г. под заглавие „Благославям Ви с любов”. Изказванията на папа Франциск са от изданието от 2019 г. на Апостолическата нунциатура в България и Македония „Апостолическо пътуване на Негово Светейшество Франциск в България и Република Северна Македония 5-7 май 2019 г.”
В студията са направени изводи на базата на сравнителен анализ както на посланията на папа Йоан Павел II и папа Франциск, така и на медийното им отразяване. Използвани са разработки на Михаил Виденов за речевото поведение и общественото мнение, на Донка Александрова и Стефан Брезински - за основни похвати в реториката и за журналистическата стилистика, на Андреана Ефтимова - за медийната комуникация, езика и стила на всички говорещи в медийното пространство, употребата на стилистични похвати. Проследяването и анализът на съответствията между посланията и медийният им прочит отчитат изводи от мащабното изследване на Ефрем Ефремов за журналистическото редактиране. При характеристиките на комуникационното поведение и стратегии на папа Йоан Павел II и папа Франциск са използвани наблюдения и анализи на медийни експерти, социални комуникатори, журналисти (Димитър Ганчев, Пол Анийдохо, Питър Стантън, Пол Валели, Мария Естеве, Поала Гомез, Луис Розалес, Даниел Оливера, Грег Бърк, Джесика Картър, Джон Алън).Благодарност дължа на отец Петко Вълов за неговото съдействие и подкрепа при подготовката на изследването.
В заключението се отбелязва, че в повдигнатите теми и призиви на Светите отци съществува целенасочена приемственост, включително по отношение на техния предшественик папа Ронкали. Внимателно обмислен избор на събития, прецизиран изказ и ефективно приложена комуникационна стратегия, умело съчетаване на харизматичната дарба за общуване с отлични познания за медийната и публична среда – върху този фундамент се градят дълготрайните положителни впечатления и резултати от папските визити. Без съмнение, подобни успехи са ползотворни за държавата-домакин и допринасят за влиянието и авторитета на Светия престол.
 
1.  Духовното лидерство и политическото влияние на епископите на Рим и държавни  глави на Ватикана
 
От възникването на християнството и до днес епископите на Рим – от Св. апостол Петър до настоящия негов наследник -първойерарх и предстоятел на Светия престол, са сред най-влиятелните фигури в света. Днес Светият престол е най-старата институция в света, която съществува вече 2000 години и изпълнява духовна мисия и реално не управлява държавна територия, но упражнява с авторитета си влияние върху целия католически свят. Олицетворениетона престола е фигурата, която го заема - папата. Той е „епископ на Рим, наместник на Исус Христос, наследник на княза на апостолите, върховен понтифекс на Вселенската църква, примат на Италия, митрополен архиепископ на Римската област, суверен на държавата на града Ватикан, слуга на слугите Божии”[1].
Водещо значение сред всички титли на папата има тази „Епископ на Рим”, защото той е наследник на първовърховните апостоли Петър и Павел и поради това неговата дейност и функции се определят като апостолически [2]. От тази дейност произтичат и всички останали. За католиците папата е наместник на Христа на земята, затова и неговата власт е еднолична, централизирана и върховна[3].  
Вековният и несъмнен авторитет на Светия престол е обвързан с удвоената сила на духовното лидерство и политическото влияние. Сътрудничеството с папата и Ватикана е важно за всяка страна, а що се отнася до посещението на Римски папа в дадена държава, то е ключова индикация за състоянието и перспективата на нейните дипломатически контакти със Светия престол. Трябва да бъде отбелязано, че при чуждестранните визити на папата съществуват църковни, държавни и дипломатически аспекти. С особено внимание посрещащата страна следва да отчита, че модерната дипломация се ражда от международната дейност на Светия престол.Неслучайно държавният цермониал и протоколът при организиране на папска визита изискват прецизна експертна подготовка и съобразителен политически поглед и от гостуващата, но особено от приемащата страна. По време на апостолически визити зад граница изявите на папата са магнитът, който задълго и почти изцяло притегля журналистическия и обществения интерес в държавата- домакин, а международното медийно покритие осигурява и световен отзвук на събитията, вкл. знакови детайли от програмата. Факт, който ватиканската външна политика отчита и експлоатира.
Посланията на Римските епископи и държавни глави на Ватикана отекват на всички континенти посредством журналистическото отразяване и формират мнение сред милиарди граждани от различни националности и религии. Думите и поведението на епископите взаимно се допълват и изграждат послания с доказан потенциал да оказват реално, а в определени ситуации – и решаващо, въздействие върху духовни, политически и обществени процеси в национален, регионален, световен мащаб. 
2. Връзките с Ватикана и „Златния век” на католицизма в България
Връзките между България и Светия престол датират още от времето на покръстването на българите при управлението на княз Борис-Михаил през IXвек, а в по-новата история официалните дипломатически отношения между двете държави са установени през 1990 г. [4]. За 12 столетия контактите се характеризират с различна интензивност, в определени периоди оказват съществено влияние върху политическия живот и културното развитие на България. Католическите общини през епохата на османско владичество в страната нерядко остават единствената ѝ връзка с актуалните достижения на континента, като XVII век дава емблематични примери. Епохата оставя богато духовно-просветителско наследство от българския католицизъм и затова е определяна като „Златния век” на католицизма в България. Книжовното дело и общият културен принос, както и политическата дейност на изявените български католици-високообразовани интелектуалци, книжовници, преводачи, духовници, сериозно ангажират вниманието на българската наука[5].Въпреки че заслужено е предмет на отделни изследвания, тук следва да бъде отбелязано, че първият български исторически трактат е създаден в периода на нашето Предвъзраждане и е дело на католическия архиепископ Петър-Богдан Бакшев от гр. Чипровци [6].Трактатът „За древността на бащината земя и за българските дела” (1667 г.), написан на латински език, предшества с близо век Паисиевата „История славянобългарска”(1762 г.) [7]. Приносът на Петър Богдан, на плеядата негови съвременници - католически дейци, и изобщо на Католическата църква към научно-просветния и културен живот на страната е подробно изследван, описан и оценен високо от науката.
 
3.   Папа Йоан Павел II и папа Франциск – по духовните стъпки на „Българския папа” Ронкали
В общ исторически план българската държава и Светият престол са свързани от векове, но някои събития и фигури на Римски епископи през изминалото столетие се открояват с особено историческо значение. Трима от държавните глави на Ватикан са емблематично свързани с България - Йоан XXIII (Ронкали), Йоан Павел II и Франциск.
Йоан XXIII и  Йоан Павел II са бележитите папи на XX век и едни от най-изтъкнатите в цялата история на християнството поради реформите, които извършват за Католическата църква и които имат фундаментално значение за световния мир. На 24 април 2014 г. папа Франциск ги канонизира за светци, като преди тази дата, от Средновековието до наши дни, беатифицираните преди тях папи са само двама[8].  Йоан XXIII,  наричан „Добрия папа”, в Италия и България е известен с прозвището „Българския папа”. Преди да се възкачи на Ватиканския престол под името Йоан XXIII, монсеньор Анджело Джузепе Ронкали изпълнява дипломатическа мисия в София. През 1925 г. пристига като Апостолически легат и през десетте години на духовната си служба допринася за издигане на междудържавните отношения и за утвърждаване на положителен образ на Католическата църква сред широки слоеве от българското общество.Както отбелязва в свое изследване Кирил Карталов:„От самото си пристигане в България представителят на Светия престол се заема да опознае отблизо православните и да ги припознае като християни” [9]. За десетилетие Анджело Ронкали успява да изгради солидна платформа за ефективно духовно служение и успешна комуникация с българските институции и общественост. Неговата миротворческа и единяваща мисия намира достойно продължение в лицето на двама от наследилите след него Ватиканския престол - Йоан Павел II и Франциск.
Апостолическите визити на двамата епископи на Рим бележат кулминации в междудържавните отношения на България и Ватикана. В дипломацията официалното държавно посещение се счита за „диамант в короната на държавния протокол”, по находчиво определение на политическия наблюдател Георги Готев [10]. Папската визита винаги е значимо събитие като се има предвид, че Светият престол е призната свръх сила в световната дипломация. Посещенията на папа Йоан-Павел II и папа Франциск в България се осъществяват по покана на държавните институции и местната католическа общност. Към папа Йоан Павел II покана отправя и Негово Светейшество българския патриарх Максим. Посещението на папа Франциск е съгласувано с Българската православна църква като изразител и представител на традиционното за страната източноправославно вероизповедание. Двете визити провокират интензификацията на потока от информация и водят до количественото нарастване на съобщенията, извеждащи на преден план в световния информационен обмен българската държава и българския народ. Позитивният знак на публикуваните и излъчени информации, наред с извънредно големият им брой, поставят България в отчетливо видима и благоприятна позиция в международен план. Несъмнена роля в оформянето на този цялостен ефект от визитите имат посланията, отправени от българска земя - през 2002 г. от Йоан Павел II, а 17 години по-късно – и от папа Франциск.
Двете посещения попадат в много различни исторически рамки. През 2002 г. България не е във външнополитическата орбита, към която днес официално се придържа. Тогава страната все още е само кандидат за прием в двете международни структури, които са определящи за посоката на развитието ѝ – Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз (ЕС). Особено наситен с напрежение международен контекст около взаимоотношенията България - Ватикан през 2002 г. задава връзката, приписвана дотогава на българската държава чрез нейни граждани, с покушението срещу Светия отец 21 години по-рано, през 1981 г. На този политически, дипломатически и комуникационен фон се провежда първата визита на папа в България изобщо. Предвид създаденото недоверие в двустранните междудържавни отношения, международно подринатия авторитет на приемащата страна и в контекста на незаличени признаци на разделението Източен - Западен свят, е неминуемо да ескалират българските очаквания от визитата и нетърпението за позитивен резултат от нея. Напълно различна във вътрешно и външнополитически план е обстановката след 17 години, по време на втората визита на Римски папа у нас. През 2019 г. България е вече пълноправен член на евроатлантическото семейство, а година по-рано е председателствала Съвета на ЕС  (януари-юли 2018 г.), отношенията ѝ с Ватикана имат положителен знак и проявлението му е най-видимо при традиционните годишни аудиенции, на които папата приема българска държавно-църковна делегация по повод 24 май.
„Ако погледнем, за 1300 години история на България в последните 20 години папа на два пъти идва България. Това е знак и за нас, и за всички, но също така е и изненада”, споделя в интервю монсеньор Христо Пройков, апостолически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България [11]. На осъществените до момента общо две визити на глава на Римокатолическата църква в България са посветени хиляди информационни статии и коментари от национални и чуждестранни медии, анализатори, обществени и политически фигури. Напълно обяснимо, предвид високия държавнически ранг и духовен ръст на епископите, съчетан със силна лична харизма и при Йоан Павел II, и при Франциск. Тези обстоятелства им отреждат още едно лидерство -  в привличането на журналистическия поглед и съсредоточаването на обществената сетивност.
4. Папа Йоан Павел II и визитата му в България
Посещението на Римски епископ за всяка държава-домакин е значимо събитие, но първата папска визита в една страна е равносилна на исторически акт. За България дните от 23 до 26 май 2002 г. остават паметно свързани с папа Йоан Павел II. За своето апостолическо поклонничество и 96-то официално пътуване извън Италия той избира мотото: „Ще вървя в Твоята светлина!“Особеното значение на това дългоочаквано за България посещение се обяснява, от една страна с факта, че държавата ни е християнизирана от IX век и е славянска според официалния държавен език, а папа Йоан Павел II - наред с лидерството си в Западния християнския свят,  е „Славянският папа”. Наричан е така поради своя полски произход и определящия белег, че е първият и единствен глава на Римокатолическата църква, произлизащ от славянския свят. Най-съществен принос за българския интерес безспорно има светският и по-точно политическият елемент от развръзката на визитата.
4.1. Влиянието на папа Йоан Павел II 
Преди да бъде ръкоположен за епископ, Карол Войтила, приел като папа името Йоан Павел II, вече има изграден профил на интелектуалец и разкрива качества на духовен лидер с богати познания в различни области на изкуството, със собствено литературно творчество и успешна научна кариера в областта на социалната етика и моралната теология. Неговата категорична подкрепа за дисидентите от бившия социалистически блок и за полския синдикат "Солидарност", начело с лидера Лех Валенса, допринасят за рухването на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа в края на 80-те години на XX век. Намесата на Йоан Павел II в тези процеси усилва неимоверно влияието на Светия престол, издига личния авторитет на папата. В продължение на две десетилетия той е сред най-влиятелните световни лидери, за което помагат и неговите открити виждания по проблемите на човешките права, междурелигиозния диалог, бедността. Йоан Павел IIостава в историята и като първият епископ на Рим, посетил синагога, джамия и протестантска църква. На Генералните аудиенции и меси на папата и при други извънредни и специални церемонии преминават общо десетки милиони богомолци. Времето на неговия понтификат се свързва с принос на екуменическия и интеррелигиозния диалог за изграждането на мира, с усилване на ролята на религията в международната политика. Личността на Йоан Павел Павел II е имала огромно значение за историята на българската държава и още повече за духовния статус на Българската православна църква, като логично продължение на делото на светите Кирил и Методий, посочва доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски) - изследовател и преподавател по литургика и преводач от страна на Светия Синод при посещенията на папа Йоан Павел II и папа Франциск в България [12].
 4.2. Комуникационнните умения и стратегиии на папа Йоан Павел II
Забележително за историята на Католическата църква и показателно за визията на папа Йоан Павел II за открито общуване посредством медиите е, че той се превръща в първия папа, дал интервю [13].С неговия понтификат и силно желание се свързва и стартирането на уебсайта на Ватикан (vatican.va), откъдето текстовете на папския магистериум могат веднага да бъдат споделяни с целия свят [14].
Папата има изчистена визия за ефективна комуникация с журналистите, демонстрира познания за ролята на лидерите на обществено мнение (по теорията за модела на комуникация в две стъпки, two-step flow of communication theory), а не на последно място – показва интелигентно прозрение за силното въздействие, което интернет може да упражнява в глобализирания свят [15]. Влиянието на съвременните медии е въпрос, който Йоан Павел II коментира в разсъжденията си за комуникациите. Според него медиите имат способност да въздействат върху последователност от събития или модели на поведение и затова силата им трябва да бъде овладявана, но с познание за тях. Папата говори пред журналисти за критичните ефекти от силата на медиите: светът на журналистиката преминава през период на дълбоки промени, новите технологии засягат всички области и проблеми, глобализацията усилва капацитета на средствата за социални комуникации, но също така увеличава уязвимостта им от идеологически и търговски натиск. „Това трябва да Ви накара Вие, журналистите, да се запитате за смисъла на Вашето призвание като християни, включени в света на общуването”, призовава папата, цитиран от изследователя Пол Анийдохо [16].Препрочитане на текстове на Йоан Павел II довело Анийдохо до заключението, че папата е познавал и прилагал в социалната си комуникация теорията, отчитаща влиянието на лидерите на обществено мнение като преки потребители на медийно съдържание, които го транслират към по-широк кръг потребители, но вече пречупено през личното тълкуване на новината. Цитираното изследване се позовава на мнението на консултирани експерти, според които 27-годишният понтификат на Йоан Павел II бележи важно разширяване на разбирането за социалните комуникации в Католическата църква. „Той използваше медиите, за да могат хората да го чуят, а пък медиите виждаха в негово лице благодатна тема, дори по време на борбата му със смъртта”, подчертава германският политолог д-р Хайнц Брам в статията „Още няколко думи за папата” [17]. Преки наблюдения на „уроците по комуникация” на Йоан Павел II разкрива Питър Стантън, отговорен за медийната логистика при посещенията на папата през 1987 г. и 1995 г. в САЩ [18]. Забележително човешки начин за свързване с публиката, подчертано уважение и ангажиран диалог дори с тези, които имат различни възгледи, както волята да съчетава думи с действия открояват папата като завладяващ и вдъхновяващ лидер. Заявеният медиен интерес само към първото посещение се отчита и в статистиката: 16 000 журналисти, акредитирани по програмата в 10 града и два джъмбо-джета с медии, отразяващи всяка спирка. Според Стантън най-големият урок по комуникация на Йоан Павел II е, че посланията и действията трябва да са еднакво правилни и прецизни.
4.3.Подготовка на посещението, обществени очаквания и комуникационен  контекст
Идеята папа Йоан Павел II да посети България се превръща в цел на външната ни политика непосредствено след възстановяването на дипломатическите отношения между България и Ватикана през 1991 г. Преговорите за посещението продължават 8 години, след като на 14.11.1994 г. пред внушителна българска делегация по време на аудиенция при него, той обявява: „Моля се да мога един ден да посетя красивата Ви страна, наричана често „Градината на Източна Европа”. Тази надежда е подхранвана и от желанието да се запозная с Вашата скъпа Православна църква в дух на истинско братско уважение и помирение”.
Безспорно, определящ за очакванията и резултата от папската визита, е политическият дискурс. Надеждите са да има благоприятна дипломатическа развръзка за страната ни, т.е. премахване на злепоставящия етикет „българска следа”. Това е основната причина посещението да е определяно като събитие от изключителна важност за България, чийто международен имидж и особено образа ѝ пред католическия свят е силно опетнен, въпреки постановената в Рим оправдателна присъда за обвинения български гражданин.
През 2001 г. е създаден Общонароден комитет, който да организира национална кампания и да координира изпращането на покани от българи до папата. Събрани са над двадесет хиляди покани. На 12 май 2002 г., в навечерието на своята визита, пред българския външен министър Йоан Павел II съобщава: ”Моето посещение във Вашата страна ще има за цел да насърчи католическите братя и сестри във вярата им и отговаря на най-съкровеното ми желание да бъдат укрепени връзките между Католическата църква и Българската православна църква”. Папата посещава България в дните, свързани с най-светлия празник за българския народ – 24 май, когато в цялата страна традиционно и най-тържествено се отбелязва Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Изборът на период не е случаен, както става ясно още с първите думи на Светия отец в България - по време на церемонията по неговото посрещане на пл. „Св. Александър Невски”. Йоан Павел е Римският епископ, през чийто понтификат - през 1980 г., славянските първоучители и светци са обявени за съпокровители на Европа. Пет години по-късно издава и енцикликата “Славянските апостоли”, в която разглежда ролята на средновековната българска държава за спасяването и разпространението на Кирило-методиевото дело.
За три дни – от 23 до 26 май, папата провежда поредица срещи с представителите на държавната власт, с интелектуалци и приветства хиляди обикновени граждани в София и Пловдив. Събитията по програмата на Светия отец се радват на огромен интерес от страна на всички национални и регионални медии. Същевременно, впечатяваща е и аудиторията, която има възможност да чуе на живо неговите послания. Само на отслужената от Йоан Павел IIмеса на централния площад в Пловдив, например, присъстват около 100 000 души от страната и чужбина, както отбелязва в. „Труд” в броя си от 26 май 2002 г. Площадът побира само 20 000, но тонколони предават звука на 500 метра. Така и тези, които нямат видимост, чуват гласа на религиозния лидер. В интервю за същия брой на изданието авторитетният папски репортер на АФП Бруно Бартолони споделя, че „отразяването на папата е много интересно” и е изключително предимство за пътуващия репортер, който се превръща в отворен прозорец към света за своята аудитория. Дългогодишният журналист в радио „Ватикана” Димитър Ганчев обобщава очакванията за визитата на Йоан Павел: „Безспорно това е посещение, което ще промени имиджа на България. Ще подобри доверието на западния свят към страната ни” [19].
По време на своето апостолическо пътуване в България Йоан Павел II има десет публични изяви с десет изказвания: при посрещането му в София на пл. „Св.Ал.Невски”, на срещата с Негово Светейшество патриарх Максим и членовете на Светия синод, пред представителите на културата, науката и изкуството в НДК, в Рилския манастир, в два католически храма в столицата, проповед на централния площад в Пловдив, обръщение след изнесената литургия от същия площад в Пловдив, изказване пред младежи в католическата катедрала в Пловдив, изказване на летището в Пловдив при официалното изпращане. Пет от изказванията са в София, едно - в Рилския манастир и четири - в Пловдив. Намерен е нужният баланс в разпределение на времето и вниманието към аудиторията в двата най-големи града на страната, които попадат в една католическа епархия и в нея живее преобладаващата част от католиците в страната. Посещението в Рилския манастир отдава почит към православието и православния светец Св.Йоан Рилски - закрилник на българския народ. Въпреки че преобладават изказванията и обръщенията, обвързани с литургическата дейност, събитията по програмата на Светия отец са достъпни и интересни за широка светска аудитория. Очевиден е стремежът за повече публичност, разпростряна отвъд религиозното съдържание и храмовото пространство, за да достигнат посланията до възможно най-широка аудитория и на живо.
4.4. Акценти в посланията на Йоан Павел II
В произнесените от папа Йоан Павел II изказвания като най-съществени акценти и послания се открояват:
      Почитта към делото на славянските първоучители Кирил и Методий  
·     „Всяка година по случай празника на светите братя Кирил и Методий, апостоли на славянските народи, приемам представителите на държавната власт и на църквата в България. И така, аз идвам днес, за да върна по някакъв начин вашата визита и да се срещна с българския народ в неговата прекрасна страна“ (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
·                    „България прие благата вест благодарение на проповедническата дейност на светите братя Кирил и Методий, и положеното в благодатна почва семе роди във вековете обилни плодове на християнско свидетелство и святост” (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
·         „ ...24 май, това е един особен ден, дълбоко вложен в моето сърце и в моя разум”(Изказване на Светия отец на срещата с Негово Светейшество патриарх Максим и членовете на Светия синод, 24 май 2002 г.).
 
·         Пространно говори за мисията на Кирил и Методий, като отчита заслугите на техните ученици и по-специално Климент Охридски и приноса на страната ни за християнизацията на други територии. Подчертава, че културата и вярата не само не влизат в противоречие, но създават помежду си отношения подобно на дървото и неговия плод(Изказване на Светия отец на срещата с представителите на културата, науката и изкуството, София, НДК, 24 май 2002 г.).
 
·         Посочва примера на единство (б.р. на християнските деноминации), оставен от светите братя Кирил и Методий(Изказване на Светия отец на срещата с Негово Светейшество патриарх Максим и членовете на Светия синод, 24 май 2002 г.).
 
Призивите за защита на мира, за задълбочаване на връзките на християнско единство между Католическата църква и Българската православна църква, както и за укрепване на разбирателството между различните религии:  
 
·         „Поздравявам християните от другите църковни общности, членовете на еврейската общност с техния предстоятел, верните на исляма, предвождани от Главния мюфтия…, подчертавам тук уверението си, че всяка религия е призвана да прокарва справедливост, мир, прошка, живот и любов между народите” (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         Към свещениците, монасите и миряните от католическата църква : „Дойдох при вас с поздрав и пожелание за мир…”(Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         Днес Господ ни позволява да се срещнем лично и да си разменим целувката на мира(Изказване на Светия отец на срещата с Негово Светейшество патриарх Максим и членовете на Светия синод, 24 май 2002 г.).
 
 
 
·         „Цяла Източна и Западна Европа очаква общото сработване между католици и православни в защита на мира, справедливостта, човешките права и културата на живота”(Изказване на Светия отец на срещата с Негово Светейшество патриарх Максим и членовете на Светия синод, 24 май 2002 г.).
 
 
·         Отчита срещата като „радостен момент в църковното общение” и заявява, че разделението на християните открито противоречи на Христовата воля. „Настъпилото отдалечаване между католици и православниникога не е унищожавало тяхното горещо желание за възстановяване на пълното църковно общение”(Изказване на Светия отец на срещата с Негово Светейшество патриарх Максим и членовете на Светия синод, 24 май 2002 г.).
 
 
·         „…Източното монашество, заедно със Западното, представлява един голям дар за цялата църква”(Изказване на Светия отец по време на поклонничеството му в Рилската света обител, 25 май 2002 г.).
 
 
 
·         „Ние с признателност се възхищаваме на безценното предание, което Източните монаси претворяват вярно в живота си и продължават да предават от поколение на поколение…”. „Римският епископ е тук днес, за да ви каже, че Римската църква и нейните монаси са Ви благодарни за Вашето съществуване и Вашето християнско свидетелство!” (Изказване на Светия отец по време на поклонничеството му в Рилската света обител, 25 май 2002 г.).
 
·         Обръщение на специална почит към „всички верни на Православната църква в България”, към „верните на Исляма”(Проповед на Светия отец на Божествената литургия за провъзгласяване за блажени, Пловдив, пл.„Централен”, 26 май 2002 г.).
 
 
·         Приветства сърдечно представителите на Православната църква, верните на Исляма и Еврейската общност. (Изказване на Светия отец по време на церемонията по изпращането, Пловдив, летището, 26 май 2002 г.).
 
Свидетелствата за положително отношение към България и българския народ
 
·         В негов спомен любезно поздравявам всички вас и ви уверявам, че никога не съм преставал да обичам българския народ, представяйки го постоянно пред трона на Всевишния”(Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         „Нека присъствието ми днес сред вас бъде красноречив израз на почитта и обичта, които храня към тази благородна нация и към нейните чеда”(Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         „Нека всемогъщия Бог дари със своя благослов тази ваша благородна страна, като й осигуи цветущо и спокойно бъдеще!” (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         „България, със своето географско положение, е един своеобразен мост между Изтока и Западна Европа – почти като един духовен кръстопът-земя на срещи и взаимно разбирателство. Тук са съсредоточени човешките и културни ценности на различните континентални области, които са намерили прием и уважение” (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         „Всеки от вас със своята специфичност представя тук по някакъв начин целия благороден български народ(Изказване на Светия отец на срещата с представителите на културата, науката и изкуството, София, НДК, 24 май 2002 г.).
 
 
·         Нарича България „прекрасната страна на розите”, „земя на срещата между Изтока и Запада”(Изказване на Светия отец на срещата с представителите на културата, науката и изкуството, София, НДК, 24 май 2002 г.).
 
 
·          „Нека Дева Мария бди над този християнски народ в България…” (Обръщение на Светия отец в края на литургията „Ангел Господен”, Пловдив, пл. „Централен”, 26 май 2002 г.).
 
 
·         … в края на моето пребиваване в страната на розите тази наша среща се превръща в своеобразно възвестяване на пролетта, която ни прокарва път към бъдещето(Изказване на Светия отец по време на срещата с младежите, Пловдив, Католическата катедрала, 26 май 2002 г.).  
 
 
·         Определя България като „земя на гостоприемството, напредъка и мира” (Изказване на Светия отец по време на срещата с младежите, Пловдив, Католическата катедрала, 26 май 2002 г.).
 
 
 
·         Нарича България „обичната българска земя”, българският народ е описан като народ с „добродетели и качества, големи таланти и изключителна дееспособност”, „последните си думи отправям към целия благороден български народ”, нарича България „страната на розите(Изказване на Светия отец по време на церемонията по изпращането, Пловдив, летището, 26 май 2002 г.).
 
Светлият спомен и почитта към монс. Анджело Ронкали, „Българският папа”  
 
·         „Сещам се, също така, в този особен момент, за един друг мой предшественик – блажения папа Йоан XXIII, който беше апостолически делегат в България в продължение на десет години, като остана дълбоко свързан с тази земя и нейните жители. В негов спомен любезно поздравявам всички вас…”(Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
 
·         „…нека ви придружават и подкрепят по пътя на живота застъпничеството и примерът на папа Йоан XXIII(Поздрав на Светия отец при посещението в католическата съкатедрала от Римски обряд, София, 25 май 2002 г.).
 
 
·         „Заедно с вас си спомням с възхищение и благодарност за личността и делото на апостолические делегат, монс. Анджело Джузепе Ронкали - блажения папа Йоан XXIII, който се е молил в тази катедрала и се е раздавал щедро за съживяването на Католическата църква от Византийско-славянски обряд в България”(Поздрав на Светия отец по време на неговото посещение в католическата катедрала от Византийско-славянски обряд, София, 25 май 2002 г.).
 
Посланията към българския народ, свързани с отстояването на демократичното развитие и духовния напредък
 
·         Говори за „дългата и мразовита зима на тоталитарния режим, белязал със знака на страданието не само вашата страна…” и призовава да бъде почетена паметта на християните от различни деноминациия, жертвали дори живота си, за да отстояват своята вяра. (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         „Необходимо е да се подхожда с мъдрост към узаконяването и опазването на демократичните структури, без да се пестят лишения, като съхранявате и прокарвате ценностите, съставляващи истинското величие на всяка нация: това са моралната и интелектуалната честност, защитата на семейството, помощта към нуждаещите се и почитта към човешкия живот” (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         „Пожелавам Ви най-искрено смело започнатите в България усилия за социално обновление да намерят нужния интелигентен прием и щедрата подкрепа на Европейската общност”(Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         Нареждахристиянството сред факторите за истински напредък и национално израстване на българския народ, наред с политическия и икономическия: „Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически, той трябва да предполага, също така, и духовно-моралното измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата страна и този факт не може да бъде пренебрегван, ако желаете да осъществите процеса на националното ви израстване в бъдеще” (Изказване на Светия отец на церемонията по неговото посрещане, София, пл. „Св.Ал.Невски”, 23 май 2002 г.).
 
 
·         ЦитираПаисий Хилендарски, „който съвсем справедливо отбелязва, че всеки народ със славно минало има право на прекрасно бъдеще(Изказване на Светия отец на срещата с представителите на културата, науката и изкуството, София, НДК, 24 май 2002 г.).
 
Специалните обръщения към децата, младежите, болните и възрастните
 
·         Поздравява организаторите на инициативата „Камбани за мир” и им поверява Папска камбана с послание за сътрудничество между младежите от различните народи. (Изказване на Светия отец на срещата с представителите на културата, науката и изкуството, София, НДК, 24 май 2002 г.).
 
 
·         Отправя поздрав „по-специално към децата, болните и възрастните”(Поздрав на Светия отец при посещението в католическата съкатедрала от Римски обряд, София, 25 май 2002 г.).
 
 
 
·         Отправя послание към присъстващите младежи:„Унищожете препятствията на посредствеността и страха!”, както и второ послание до младежите от целия свят, в което чрез метафори разкрива силата на вярата- говори за символиката на солта в Свещеното писание”,за символиката на светлината: „Лампата свети, сгрява и разсейва страха (Изказване на Светия отец по време на срещата с младежите, Пловдив, Католическата катедрала, 26 май 2002 г.).
 
4.5. Резултати от посещението на папа Йоан Павел II
Посещението в България на Йоан Павел IIоставя трайна следа с отправените послания, но и с конкретни символични жестове. 
По време на срещата с партиарх Максим и Светия синод на БПЦ папата обявява, че дарява на българската православна общност в Рим за богослужебно ползване храма „Св св. Викентий и Атанасий” при Фонтана ди Треви. Полага ъгловия камък на катедралата „Св.Йосиф” в София на същото място, където е била старата, разрушена от бомбардировки през 1944 г. Строежът на новия храм е осъществен с помощта на католици от целия свят и завършва през 2006 г. Йоан Павел II дарява на катедралата от източния обред „Успение Богородично“ в София мощи на папа Йоан XXIII, както и значима реликва за Доростолската митрополия - мощи на Свети Дасий Доростолски, които се пазят в силистренския катедрален храм „Св. св. Апостоли Петър и Павел“.
Визитата на папата в България през 2002 г. е един от стимулите за повишено европейско доверие към страната, нужно за бъдещата ѝ евроинтеграция[20]. След апостолическото посещение се зараждат много положителни инициативи, включително по отношение на социалната, църковната и политическата дейност. Неговата мисия беше също да отвори вратите на българския народ към света, посочва дякон Иван Иванов (Кюмурджийски) [21].
Безспорно най-важният резултат от визитата на Йоан Павел II в България е политически – моралното оневиняване и изчистване на името й след дългогодишните спекулации за съпричастност към покушението срещу Светия отец.По време на срещата му с президента на Републиката Георги Първанов, папата е цитиран да казва: „Никога не съм вярвал в така наречената „българска следа“ в опита за покушение срещу мен. Това беше една инсинуация и несправедливост”.
 
 
4.6. Медиен отзвук от посещението на папа Йоан Павел II
Преглед на заглавията, които някои водещи световни и национални медии (печатни и електронни - ВВС,The New YorkTimesCNN, CBS NEWS, Reuters, Vaticannews, в.”Дневник”, в.”Труд”) избират за новинарските си репортажи от посещението на папата в България, разкрива кои послания на Светия отец и с какъв медиен прочит достигат до масовата аудитория [22].
·         Би Би Си (ВВС) в два репортажа за посещението на папа Йоан Павел поставя акцентите върху мисията на папата да изгради мостове с православния свят и оневиняването на страната за т.нар българска следа: „Папата е в София на мисия за изграждане на мостове”, 23.05.2002 г. (Pope in Sofia on bridge-building mission),  Папата се опитва да излекува българските рани”,  24.05.2002 г. (Pope moves to heal Bulgaria wounds), 
·         Ню Йорк Таймс (The New York Times) посвещава две информации на посещението, като в първата откроява оневиняването за атентата, а във втората- здравословните проблеми и решимостта въпреки тях папата да пътува до България за продължаване на мисията си: „Папата прогонва сянка, оставена от българската връзка със стрелбата”, 24.05.2002 и „Йоан Павел, обгърнат в здрача на своето папство”, 26.05.2002.
·         Си Ен Ен (CNN) излъчва два репортажа, в които се откроява новината за „изчистеното” име на страната.Акценти в първия са очакванията посещението да оневини България за покушението, да постигне помирение на Източната и Западната църква на християнството. Отбелязано е насърчението за реформи към пазарна икономика, припомнят се репресиите на комунистическия режим срещу вярващите християни в страната. Вторият посочва в недвусмисено заглавие новината:България в готовност за посещението на папата”,23.05.2002 г. (Bulgaria on alert for pope`s visit), „Папата „изчиства” България за стрелбата”, 24.05.2002(Pope clears Bulgaria over shooting),
 
·         Си Би Ес Нюз (CBS News) съобщава: „Папата опрости България”, 26.05.2002 г. (Pope Absolves Bulgaria).
                Ройтерс (Reuters) излъчва информация "Папа Йоан Павел ІІ посети Рилския манастир", в която се акцентира върху усложненото здравословно състояние на Светия отец, въпреки което той решава да следва програмата на визитата, 25.05.2002 г.
·         Ватикан нюз (Vatican news) публикува изказванията от всяко събитие по програмата на папа Йоан Павел II в България.
          В. „Дневник” съобщава:  Ватиканът отхвърля идеята за българска следа в атентата срещу папата”, 23.05.2002  „Папа Йоан Павел ІІ благослови българския народ", 23.05.2002 г.  
·             В.”Труд” в обширен материалв броя си от 27 май 2002 г. систематизира посланията на Светия престол към България: разчистване на миналото, свидетелство за делото на Солунските братя, протягане на ръка към българското православие и в заключение - апостолическото послание към България: "Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само икономически и политически, но предполага също така и духовно измерение".
 
5. Папа Франциск и визитата му в България
През месец май 2019 г. Негово Светейшество Франциск осъществява своята първа визита в България.  Той сам я определя като „поклонничество под знака на вярата, на единството и на мираАпостолическото пътуване преминава под мотото "Мир на земята". Посланието отеква като категорично намерение за приемственост, за успешно унаследяване и утвърждаване на най-дълбоката духовна връзка, която понтифик на Римокатолическата църква е имал с България и българския народ. „Мир на земята” се нарича енцикликата, издадена през 1963 г. от "Българския папа" Йоан XXIII.
Посещението на папа Франциск е определено от държавните институции, религиозните общности, медиите и организации от неправителствения сектор като особено значимо за страната с оглед привличане на международното внимание с позитивни новини, потвърждаване ролята на България като страна, изграждаща мир, за скрепяване на двустранните контакти на България с Ватикан. В духовен план визитата е безспорно историческа за представителите на българската католическа общност с численост около 70 000 вярващи.
 
5.1. Влиянието на папа Франциск
Папа Франциск (с рождено име Хорхе Марио Берголио) е един от най-добре разпознаваемите и одобрявани световни лидери. Влиянието му се простира отвъд най-многобройната християнска деноминация – католическата, която има над 1 млрд. последователи или повече от половината християни по целия свят. Още през първата година от понтификата му 95% от католиците в Италия го оценяват положително, а сп. "Тайм" го избира за „Човек на годината“. През 2014 г. списание „Форчън“ обявява Светия отец за най-влиятелния световен лидер, като са подчертани усилията му да реформира Ватикана и успехите му в последователното изграждане на положителното лице на Църквата. Франциск продължава и през 2020 г. да бъде най-благосклонно приеманата сред хората по света глобална фигура, според данни от международното изследване "В края на годината" на водещата световна асоциация "Галъп интернешънъл". Проучването обхваща около две трети от световното население от общо 50 държави. Същото изследване посочва папа Франциск като най-харесвания (+56) световен лидер и в България [23].
Изследователи на биографията и на настоящия понтификат на Светия отец акцентират върху качествата и действията, които отличават Франциск от повечето негови предшественици. Подчертават желанието и умението му да общува непосредствено и искрено, да отделя внимание на беззащитните, виждат силната воля последователно да включва скромността и човеколюбието в своя личен път на служение и в този на Църквата. Днешният папа видимо умее да отправя ясни послания към най-високопоставените световни политици и в диалог да постига развитие по важни теми. „Зад иконата на простотата, която папа Франциск проектира, е непоколебим и изискан политик, поучил се от многото грешки от миналото си”.Така го описва Пол Валели - известен журналист с призната международна репутация на уважаван коментатор по религиозните, обществените и политическите въпроси. Валели отбелязва още: „Папа Франциск не просто демонстрира различен начин да бъде папа. Той показа на света различен начин да бъде католик" [24]. В книгата си „Франциск: папа за нашето време” авторите Луис Розалес и Даниел Оливера твърдят, че „неговата отдаденост на междурелигиозния диалог, достъпността и отхвърлянето на помпозността в полза на простотата обещава да доведе до истинско ръководство в съвременната Църква…” [25].
 
5.2. Комуникационните умения и стратегии на папа Франциск
Папа Франциск умее да приковава вниманието на аудиторията и медиите без значение от коя географска точка отправя своите послания. Публичните си речи произнася почти винаги на италиански или испански език, но всички негови думи намират световен отзвук. Често наблюдаваната спонтанност в изказванията и в жестовете на Франциск сочи, че той не разчита на заучени в предварителна режисура похвати. Това потвърждава и Грег Бърк, старши съветник по комуникациите в държавния секретариат на Ватикана и бивш кореспондент на Рим за „Фокс нюз ченъл“ (Fox News Channel) и за списание „Тайм” (Time), който твърди, че Франциск е изпълнен с огромна топлина и е добър комуникатор, защото не играе роли и не се опитва да бъде симпатичен на всяка цена [26].  На папа Франциск му отне около пет минути от началото на неговото папство, за да покаже какъв изключителен комуникатор е, отбелязва Бърк.
Обяснение за забележимите лекота и ефективност в общуването може да бъде открито във високата ерудиция и в съвременното мислене на Светия отец, наред с неговите обезоръжаващ неелитарен подход и неотменна добронамереност. Безспорно харизматична личност, Франциск съумява да привлича към своите публични изяви огромна аудитория. Никой друг папа не е събирал по време на традиционните меси повече богомолци. Той е открит към миряните духовник и изкусен оратор, отчитащ влиянието на медиите като съюзническа сила.
 
Трудно е да се отрече, че папа Франциск е майстор на комуникацията”, отбелязва журналистът Джесика Картър по-малко от два месеца след интронизацията на новия папа поповод успеха му да постави Католическата църква в светлината на прожекторите по положителен начин [27].Задача, която преди избора му е изглеждала по-скоро невъзможна. „Майстор на стратегическата комуникация” е определението, което използват за Светия отец социалните комуникатори и журналисти Мария Естеве и Паола Гомез [28]. Те стигат до заключението, че успехът и популярността на Франциск се дължат на неговата комуникационна стратегия, тъй като той използва много силни инструменти, за да достигне до аудиторията си: идентифициране, включване и прозрачност.Веднага след встъпването си през 2013 г. папата се изправя пред важни предизвикателства и проблеми с пострадалия имидж на Католическата църква и Римската курия - органът, чрез който той управлява църквата и Ватикана. Нужни са дълбоки промени и силна комуникационна стратегия, за да се подобри репутацията на църквата и да бъде спрян отливът на вярващи. Доктрината има значение за Светия престол и папата с най-голяма сигурност знае това, но той променя дискурса на църквата и го адаптира към новото време. Част от тази трансформация, вероятно и най-видимата, е способносттта новите послания да бъдат вярно формулирани и ефективно разпространявани. „Франциск революционизира света, общувайки със своите думи, прозрачност, добро настроение, близост и символични действия. Освен това не само думите му, но и жестовете и действията му предават послание”, отбелязват Естеве и Гомез. Той решава да се нарече Франциск, папата на бедните, а действията му наистина оправдават думите му: не живее в луксозен папски апартамент, храни се в обща трапезария, изглежда като обикновен човек и се дистанцира от показността, протокола и помпозността, които обграждат важните религиозни водачи. Това е ефективна стратегия за приближаване до хората. Приближаващ и директен е и езикът, използван от Франциск. Спонтанността му не е инцидентна, заучена или театрално преекспонирана и това я превръща в отличен комуникационен актив.
Папа Франциск демонстрира последователна визия за общуване с аудиторията, която намира и административно изражение - на втората година от понтификата си той учредява ново ведомство в консервативната Римска курия - Секретариат за комуникациите [29]. Твърди, че на ватиканските медии е нужно преосмисляне, заздравяване и преустройство. Всъщност, новата мегаструктура обединява Папския съвет за Социалните комуникации, Ватиканския пресцентър, Ватиканската интернет служба, Радио Ватикана, Ватиканския телевизионен център, Осерваторе Романо, Ватиканската печатница, Фотографската служба и Ватиканското издателство LEV, поема и управлението на официалния ватикански сайт vatican.va и акаунта в социалната мрежа Туитър @pontifex. След реорганизиране на комуникационната платформа на Ватикана, през 2018 г. в социалните мрежи Facebook, Twitter, YouTube и Instagram новините с логото на „Ватикан нюз“ имат над 4 милиона последователи [30]. Папа Франциск по природа не е нито типа потребител на Facebook, нито на Twitter, но осъзнава, че Twitter е съвременна форма на телеграмата и без да е мястото за дълго богословско произведение, е чудесен начин да се достигне до много хора наведнъж, коментира отношението на папата към социалните мрежи съветникът по комуникациите Грег Бърк.  
 
5.3. Подготовка на посещението, обществени очаквания и комуникационен контекст
Визитата на папа Франциск (5-7 май 2019 г.) е второто посещение в България на понтифик на Римокатолическата църква след историческата визита на Йоан Павел II. Подготовката по програмата започва дълго преди папата да пристигне, като в продължение на месеци работят държавни институции, църковни и неправителствени организации и представители на обществеността. Присъединяват се и много доброволци – предимно католици, но също и представители на други изповедания. По време на полета към България папа Франциск е цитиран да казва пред придружаващите го представители на медиите: „Очаква ни кратко посещение, само три дни, но организаторите са го подготвили много, много наситено… да се възползваме от това…“. Папата води в България 35 висши представители на Светия престол, като разширената делегация е много по-голяма. В самолета са 70 от най-именитите журналисти и фоторепортери, които ще отразяват събитията за водещи световни медии и така ще включат България в полезрението на необичайно голяма аудитория. По време на цялото посещение официалният сайт на Ватикана предава ключови моменти, като излъчва и цялата литургия от центъра на София. В свой репортаж радио Ватикана отбелязва, че на това събитие на пл. „Княз Александър І Батенберг“ взимат участие над 7000 души, дошли от цяла България. Според официалното съобщение на българското вътрешно министерство присъстващите са около 12 000 души и не са регистрирани инциденти. Дори да се вземе предвид само постоянната аудитория на ватиканските медии, информацията е достигнала до огромен брой зрители, слушатели и читатели. Още един щрих към медийното покритие на визитата – традиционната неделна молитва на папата „Царице небесна”, която всяка седмица се проследява в ефир от над 100 милиона вярващи от цял свят, на 5 май 2019 г. е отправена от Светия отец от сърцето на София (пл.”Св. Ал. Невски”).
Един от най-влиятелните наблюдатели на делата на Ватикана в англоезичния свят Джон Алън разглежда хипотезата, че предстоящата визита на папа Франциск в България може да се окаже сред най-важните му пътувания през 2019 г. [31]. Алън обръща внимание на факта, че някои медии са подценили дестинацията на папската визита – България (следвана от Албания), но са сбъркали в преценката си. “Ето и една малка мръсна тайна: много от репортерите, отразяващи Ватикана, не поискаха да се включат в посещението, защото за тях тези дестинации не бяха достатъчно „привлекателни“, а основните им теми - икуменизмът, малцинствените католически общности, миграцията и бедността – са разглеждани или като досадни, или като твърде познати, или и двете заедно. Затова се налага да напомним, че много често репортерите и папите гледат на нещата по различен начин, а доколкото това се отнася за Франциск, много е възможно тази двудневна визита в България да се превърне в едно от най-важните му пътувания през 2019 г... Всъщност причините могат да се обобщят в две думи: Йоан XXIII” [32]. Този коментар на Джон Алън е най-вече свидетелство, че авторитетните журналисти, отразяващи делата на Ватикана, преценяват тежестта на публичните събития и послания на папата не непременно според очакването за сензационни новини.
 
5.4. Послания на въвеждащото видеообръщение преди визитата
Два дни преди да отпътува за България, папа Франциск се обръща със специално послание към обществото и институциите. В своето видеообръщение отбелязва делото на светите братя Кирил и Методий, поставя специален акцент върху предстоящата си среща с Негово Светейшество българския патриарх Неофит. Обявява мотото на апостолическата си визита в страната ни: ”Мир на земята”. Разкрива и основната причина за този избор: „Цялото мое поклонничество ще мине под знака на спомена за Светия Отец Йоан XXIII, който за почти десетте години, прекарани в София като апостолически легат, установи с Вашия народ връзки на уважение и на обич, които продължават и до днес. Той бе човек на вярата, на общението, на мира”, подчертава папа Франциск. В краткото обръщение често се повтарят думите „вяра”, „единство” и „мир”. Основните послания към българския народ са: настоящият папа почита Йоан XXIII като един от създателите на стабилен духовен мост между Светия престол и българския народ; подчертава значимостта на страната и народа, свързани с изключителния принос на светите братя Кирил и Методий към християнството и световното културно наследство; продължава „връзки на уважение и обич” между Римския епископ и българския народ; назовава България „обична земя”, „земя за срещи” и кръстопът, на който водят мирен диалог хора от различни религии. Общото внушение на текста е, че за Светия престол България е държава със значим културен и духовен принос към славянския свят и човечеството, че е страна на мира и разбирателството. Анонсираните акценти в предварително обявеното послание на Светия отец намират естествено продължение в поредицата негови изказвания по време на визитата.
Папа Франциск по програма има осем публични изяви с произнесени слова, проповеди и молитви: присрещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус; при срещата с патриарх Неофит и Светия синод; по време на неделната молитвата, Светата литургия и Събитието за мир, проведени на три от централните столични площади; при посещението в бежанския център в кв.”Враждебна”; на Светата литургия с първи причастия и в гр. Раковски при срещата си с най-голямата католическата общност в страната. София и Раковски са в границите на католическата Софийско-пловдивска епархия. Въпреки че събитията в по-малкия град са само две, силният емоционален заряд от литургията с първо причастие, дадено от папата на 242 български деца, се превръща в един от най-вълнуващите и медийно отразени елементи от цялата визита. Изявите на Франциск, дори тези с подчертано религиозна тематика, се провеждат на едни от най-големите площади в страната и това е възможност за лично свидетелско присъединяване на внушителна национална аудитория.
 
5.5. Акценти в посланията на папа Франциск
В произнесените от папа Франциск изказвания като най-съществени акценти се открояват редица общочовешки послания.
 
Задълбочаване на връзките на християнско единство между Католическата църква и Българската православна църква, укрепване на разбирателството между различните религии в защита на мира  
 
·         Обръща се към всички християни, евреи и мюсюлмани с думите: „и потвърждавам с вас „дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира, да поддържаме ценностите на взаимното опознаване, човешкото братство и общото съжителство” (цит. Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.)” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         „Междувременно сме призвани да вървим и да действаме заедно, за да дадем свидетелство на Господ, по-специално служейки на най-бедните и забравени братя, в които той присъства” (Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         Говори за вдъхновението от Св. Франциск от Асизи и подчертава: „всеки от нас, по неговия пример, също е призован да стане строител, „занаятчия” на мира. Мир, за който трябва да се молим и за който трябва да работим, дар и задача, подарък и постоянно и ежедневно усилие за изграждане на култура, в която дори мирът е основно право. Мирът изисква и моли да направим от диалога-път, от общото сътрудничество-наше поведение, от взаимното опознаване-метод и критерий, за да се срещнем в това, което ни обединява…Нека това символично място /б.р.-пл.” Независимост”/ се превърне в свидетелство за мир (Слово на Светия отец по време на Събитието за мир с папата в присъствието на представители на различните религиозни вероизповедания в България, София, пл. „Независимост”, 6 май 2019 г.).
 
·         „Апелът е да се осъществи мечтата на Св. Йоан XXIII за една земя, където мирът да бъде като у дома си(Слово на Светия отец по време на Събитието за мир с папата в присъствието на представители на различните религиозни вероизповедания в България, София, пл. „Независимост”, 6 май 2019 г.).
 
Почитта към делото на славянските първоучители Кирил и Методий
 
·         „ Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техния език и култура, и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство”(Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).  
 
·         „Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивостиобща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между църквите, държавите и народите” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         „Тези, които ни ориентират по пътя, са на-вече свети свети Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие и чиято жива памет в нашите Църкви остава като източник на вдъхновение…” (Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „Мисия и общение: две думи, винаги скланяни в житието на двамата светци и които могат да осветяват нашия път, за да растем в братството”(Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
 
·         „Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация”(Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „Общение и мисия, близост и благовестие: свети свети Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество …Също в нашите отношения св. св. Кирил и Методий ни напомнят, че” известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата” (Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „Братята Кирил и Методий, свети мъже с големи мечти, са били убедени, че най-добрият начин да говорят с Бог е да го правят на техния собствен език. Това им дава смелостта да се решат да преведат Библията, така че никой да не бъде лишен от Словото, което дава живот” (Слово на Светия отец на среща с католическата общност, гр. Раковски, църквата „Св. Архангел Михаил”, 6 май 2019 г.).
 
 
Светлият спомен и почитта към папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II
 
·         Моето днешно посещение възнамерява идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел IIпрез май 2002, и се случва в благодарното възпоменание за присъствието в София за около едно десетилетие на тогавашния апостолически делегат монс. Анджело Джузепе Ронкали” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         Отбелязва, че срещата му с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ следва стъпките на папа Йоан Павел II и тези на свети Йоан XXIII, „който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър” народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията” (Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         Цитира определение на папа Йоан Павел по време на визитата му през 2002 г., че България е „духовен кръстопът, земя на срещи и взаимно разбирателство” (Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „…Сред тях бих искал да спомена моя предшественик, когото вие наричате Българския светец – Свети Йоан 23, свят пастир, чиято памет е особено жива а тази земя… В известен смисъл трябва да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на Добрия папа” (Молитва „Царице небесна”, отправена от Светия отец в София на пл.” Св. Ал.Невски”, 5 май 2019 г.).
 
·         „Да гледаме с очите на вярата, искам да припомня думите на „Добрия папа”, който съумя да настрои сърцето си с Господа…” (Слово на Светия отец на среща с католическата общност, гр. Раковски, църквата „Св. Архангел Михаил”, 6 май 2019 г.).
 
Свидетеллствата за положително отношение към България и българския народ
 
·         „… България - място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието … се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт”(Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).  
 
·         „Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от векове живеят мирно заедно” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         „Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и отворена за културен и търговски обмен, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата“(Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         Докато говори за българските християни, понеслите страдание заради вярата си по време на тоталитарния режим, подчертава, че заветът им е разцъфнал на „плодородна и добре обработена почва, сред народ, богат на вяра и неподправена човечност” и „сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод”, нарича България „Земята на розите(Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „…уверявам ви в моята молитва за вас, за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна…”(Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „… за да дари на тази обична земя винаги необходимия импулс да бъде земя на срещи, в която, отвъд културните, религиозни или етнически различия, д продължавате да се признавате и уважавате взаимно…” (Молитва „Царице небесна”, отправена от Светия отец в София на пл.”Св. Ал.Невски”, 5 май 2019г).
 
·         „Много свидетели на Възкресението в тази благословена земя са създали великолепни шедьоври, вдъхновени от проста вяра и голяма любов”(Света литургия /проповед/ на Светия отец, извършена на пл. „Княз Александър I”, София, 5 май 2019 г.).
 
Посланията към българския народ, свързани с отминали и настоящи кризи (респ. тоталитарен режим и демографска криза), с отстояването на демократичното развитие
 
·         „…Атанас Буров, който понесе жестокостта на един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).  
 
·         „…тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите ѝ, България е изправена пред последствията от емиграцията…” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         „Колко християни в тази страна понесоха страдания заради Исусовото име, особено по време на гоненията от миналия век!” (Слово на Светия отец по време на срещата с патриарх Неофит и Светия синод на БПЦ, София, Синодална палата, 5 май 2019 г.).
 
·         „…България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България – подобно на много други страни от Стария континент – трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляване на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
Обръщенията към и за децата и младежите
 
·         Към децата, които взимат първо причастие: „Има чудеса, които могат да се сбъднат, само ако имаме като вашето сърце – способно да споделя, да мечтае, да се доверява и да почита другите”(Света литургия с първи причастия, извършени от Светия отец в църквата „Пресвето сърце Исусово”, гр. Раковски, 6 май 2019 г., заедно с продължение извън речта и финални думи). 
 
·         „Скъпи деца, щастлив съм, че споделям с вас този важен момент, помагайки ви да срещнете Исус…Искам да ви окуража да се молите винаги със същите ентусиазъм и радост, които изпитвате днес” (Света литургия с първи причастия, извършени от Светия отец в църквата „Пресвето сърце Исусово”, гр. Раковски, 6 май 2019 г., заедно с продължение извън речта и финални думи).
 
·         „Нашите млади хора, които се чувстват призвани да изразят целия си потенциал, много пъти остават на половината път поради разочарованията, които изпитват, тъй като нямат корени, на които да се опрат, за да гледат напред. И това състояние се влошава, когато са принудени да напуснат земята си, родината си, семейството си” (Слово на Светия отец на среща с католическата общност, гр. Раковски, църквата „Св. Архангел Михаил”, 6 май 2019 г.).
 
 
·         „Днес в света има две групи хора, които страдат много: младите и възрастите хора. Трябва да ги срещнем…. Младите хора се нуждаят от корени, памет…Нуждаем се от млади хора, които да посещават бъдещето, но това може да стане, само ако те имат корените на възрастните” (Слово на Светия отец на среща с католическата общност, гр. Раковски, църквата „Св. Архангел Михаил”, 6 май 2019 г.).
 
Отношението към бежанците и мигрантите
 
·         „Освен това, България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедност, и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент…” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         „И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си – както е и във вашата традиция – към тези, които чукат на вашите порти” (Слово на Светия отец по време на срещата с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, София, пл. „Атанас Буров”, 5 май 2019 г.).
 
·         „Днес светът на мигрантите и бежанците е един кръст на хуманност, кръстът на много страдащи хора” (Кратко слово на Светия отец при посещението в бежанския център в кв. „Враждебна”, София, 6 май 2019 г.).
 
·         „Тази сутрин имах радостта да се срещна в бежанския лагер „Враждебна” с бежанци от различни страни на света, търсещи по-добър живот от този, който са напуснали…Там ми казаха, че сърцето на центъра, на този бежански център, произтича от осъзнаването, че всеки човек е Божи син, независимо от етническата му принадлежност или религиозно вероизповедание. За да обичаш някого, няма нужда да му искаш автобиографията” (Слово на Светия отец на среща с католическата общност, гр. Раковски, църквата „Св. Архангел Михаил”, 6 май 2019 г.).
 
·         „Трябва да преминем от културата на определението към реалността на съществителното. Да гледаш с очите на вярата е покана да не прекарваш живота си в поставяне на етикети, да делиш хората на такива, достойни за любов, и на други, които не са достойни, а да се опиташ да създадеш условия, така че всеки човек да може да се чувства обичан, особено тези, които се чувстват забравени от Бога, защото са забравени от братята си” (Слово на Светия отец на среща с католическата общност, гр. Раковски, църквата „Св. Архангел Михаил”, 6 май 2019 г.).
 
5.6. Резултати от посещението на папа Франциск
Броени месеци след поклонничеството на папа Франциск, на 27 февруари 2020 г. апостолическият нунций в България архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари от името на Светия отец дарява на Българския патриарх Неофит мощи на Св. Климент и на Светия мъченик Потит в сградата на Софийската митрополия. На срещата е демонстрирансинхрон в посланията на папата и патриарха. Най-значимото събитие, последвало визитата на Франциск в България и пряко следствие от успешното ѝ провеждане, е въздигането на Католическата апостолическа екзархия в Католическа епархия „Св. Йоан XXIII“ за католиците с източно-славянско богослужение в България. За първи епархиен епископ папата назначава монс. Христо Пройков, дотогава екзарх, премествайки го от титулярното седалище на Бриула.Следва и ръкополагането на нов католически епископ – монсеньор Румен Станев през 2021 г., което е историческо събитие за Католическата църква в България, тъй като за първи път папата назначава помощен епископ с постоянно седалище в София, а и епископско ръкоположение в столицата не е имало от много десетилетия. Това са високи жестове на признание не само към българската католическа общност, но и към цялата държава. Година след посещението Ватиканът чрез емисии на своята информационна платформа припомня за значимостта на осъществената визита, което също е показателно за приноса й към двустранните отношения.
 
5.7. Медиен отзвук от посещението на папа Франциск
 
Прегледът на заглавия (и анонсив световни и национални медии (ВВС,TheNewYorkTimes,Reuters,Vaticannews, В.„Дневник”, в. „Труд”, БТА), отразяващи визитата на папата в България, разкрива следните послания на Светия отец:
·         Би Би Си (ВВС)  в репортаж анонсира неутралното: „Папа Франциск започва визитата си в България и Северна Македония”, 5.05.2019 (Pope Francis begins visitto Orthodox Bulgaria and North Macedonia)Съдържателните акценти в текстасамисията на папата да изгради мостове с православния свят и оневиняването на страната за т.нар българска следа.
 
·         Ню Йорк Тайс (The New York Timesв два последователни репортажа от визитата извежда в заглавия призива на Светия отец страната да отвори сърцето си за бежанците и дистанцирането на страната по темата за сближаване на БПЦ и Католическата църква: „Папа Франциск призовава България да отвори сърцето си за бежанците”,5.05.2019 (Pope Francis Urges Bulgaria to Open Its Heart to Refugees. „България посреща студено опита на папа Франциск за преодоляване на разкола”, 6.05.2019 (Bulgaria Offers Chilly Welcome as Pope Francis Tries to MendSchism).
·         Ройтерс (Reuters) вижда новините от посещението така:  „Папата казва, че емиграцията, ниската раждаемост донесоха „ледена завеса“ на Европа”,  5.05.2109  (Pope says emigration, low birth rates have brought `Ice Curtain` on Europe). „Папата е на деликатно пътуване до православните България и Северна Македония”, 3.05.2019 (Pope on sensitive trip to Orthodox Bulgaria and NorthMacedonia).
·         Ватикан нюз (Vatican news) съобщава:„Папата в България: мост между Изтока и Запада”, 5.05.2019 (Pope in Bulgaria: a bridge between East and West)„Папата на аудиенция: спомени от пътуване до България и Северна Македония”, 8.05.2019 (Vatican News Pope at Audience: memories of trip to Bulgaria and North Macedonia).
 Вторият репортаж отразява лично направеното от папа Франциск обобщение на визитата му в България дни след отпътуването, когато на пл. Св.Петър” в Рим провежда обща аудиенция и пред хилядите вярващи разказва спомените си от пътуването. Синтезира най-важното в две теми: как в България се е „ръководел от живата памет на свети Йоан XXIII“ и живия спомен за паметта за „светите братя Кирил и Методий, евангелизатори на България”, които са от гръцки произход, но използват „своята култура творчески, за да предадат християнското послание на славянските народи“.
·         В. „Дневник” излиза с обобщаващо заглавие: „Папа Франциск в католическата столица на България”,  6.05.2019. Репортажът акцентира върху посещението в гр. Раковски, като съдържа и богата фотогалерия.
·         В. ”Труд” избира заглавие: „Папа Франциск: Познавате драмата на емиграцията, не затваряйте очите, сърцето и ръката си към тези, които чукат на Вашите порти”, 5.05.2019.
 
·         БТА обобщава посещението чрез интервю за Студио БТА на италианския журналист Валерио Еванджелиста под заглавие: „За отзвука от посещението на папа Франциск в България”, 7.05.2019. „Идването на папа Франциск в България и Северна Македония цели да отправи послание на православните църкви, че католиците не са враг, не са противник, те са просто братя от една и съща майка…. Ситуацията с Православната църква беше най-дискутираната тема от световните медии, тъй като БПЦ прие папа Франциск, но го направи по хладен начин. Папа Франциск говори за много неща в България, които са уместни в днешно време и които бяха добре приети от хилядите хора, дошли да го чуят. Бях силно трогнат да чуя за връзката с архиепископ Ронкали, станал по-късно папа Йоан XXIII...”, отбелязва италианският журналист.
 
 
6. Сравнителен анализ на основните послания и използваните символи в изказванията на папа Йоан Павел II и папа Франциск
Сравнението на основните послания показва целенасочено търсени прилики в избраните теми и излъчени призиви. Приемствеността и синхронът са внимателно обмислена стратегия, сочи и потвърденото от двамата епископи намерение да следват и обогатяват знакови духовни стъпки и призиви на своя предшественик Йоан XXIII. Франциск изтъква и духовна близост с папа Йоан Павел II.   
В речите на Светите отци призивът за мир се откроява като водещо послание, особено отчетливо при Франциск.  Избират да го отправят от България, която определят като страна на мира и разбирателството. Йоан Павел II убедено следва миротворческата линия на Ватикан [33]. Наследникът му Франциск не само възприема, но също изтъква мира като своя мисия – и с мотото, дори с избрания ден за начало на визитата в София – 5 май. На тази дата Българската православна църква и Католическата църква отбелязват паметта на християнската светица Ейрѐне ("мир" на старогр.ез.). Като своеобразно продължение на въведената от предшественика му Йоан Павел II Молитва за мир, Франциск води знаковото Събитие за мир в българската столица, към което се присъединяват водещи представители на основните изповедания в страната. И изборът на мястото е символичен, защото в един от най-старите европейски градове, наречен на името на Божията премъдрост - София, сред археологическия комплекс на антична Сердика се намира т.нар. „Квадрат на толерантността“ [34]. Това важно събитие - срещата и апела за Мир по земята, на 6 май 2019 г. в София, определи до голяма степен значимостта на посещението, прави обобщаваща оценка година след визитата Посланикът на България във Ватикан Н.Пр. Богдан Паташев [35].
Йоан Павел II и Франциск отдават подчертана почит към делото на славянските първоучители Кирил и Методий; призовават за задълбочаване на връзките на християнско единство между Католическата църква и Българската православна църква, както и за укрепване на разбирателството между различните религии. Тези послания подчертават важни исторически заслуги на България, от друга страна - свидетелстват за „феномена на последователните действия на Светия престол през вековете за сближаване на християнските църкви” [36]. Светите отци акцентират върху примера на Кирил и Методий в контекста на исторически съществувалото и възприемано като отново възможно сближаване на християнските деноминации. Както отбелязва Аксиния Джурова, по същество дейността на Кирил и Методий е преди схизмата през 1054 г. и това е период, в който все още има някаква надежда, че Европа би могла да не се раздели на конфесионално ниво на Изток и Запад” [37].
Двамата епископи на Рим продължават зададената от Анджело Ронкали „папска линия” на сътрудничество и споделена обич с българския народ. Засвидетелстват категорично положителното си отношение (на уважение и обич) към България и българския народ. Разлика се отчита само в лексикалните нюанси. Папа Йоан Павел IIговори за „благородна страна”, „благородна нация”, „благороден български народ”, „земя на срещата между Изтока и Запада”. Папа Франциск използва определенията „обична земя”, „обичен народ”, „благословена страна”. Но и двамата характеризират България като „прекрасната страна на розите”, „Земята на розите”.
Йоан Павел II и Франциск определят България като духовен кръстопът и мост между култури, земя на мир и разбирателство. Папа Йоан Павел IIвижда България като мост между Изтока и Западна Европа, докато папа Франциск, явно отчитащ актуалните политическа ситуация и тенденции, я определя и като мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток, интегрирана в ЕС и със солидни връзки с Русия и Турция.
Двамата папи еднакво характеризират недалечен период от българското минало – годините на комунистическо управление. Йоан Павел II говори за „дългата и мразовита зима на тоталитарния режим”, а Франциск – за „гоненията от миналия век”, за „един режим, който не можеше да приеме свободата на мисълта” и „тоталитарният режим, който ограничаваше свободата и инициативи”.
Те обръщат изрично внимание на децата и младежите, като Франциск подчертава и своята грижа към страдащите и онеправданите. Той, например, променя сценария и вместо първо да произнесе неделната молитва "Царица Небесна" след като излиза от храма "Св. Александър Невски", отива при хората и поздравява няколко души в инвалидни колички. Спира се при всеки от тях. Жестът на подчертано внимание към преживяващите болка или обществена изолация, наблюдаван и чрез специалното отношение към бежанците, е от най-характерните изобщо за поведението на Франциск. Така „папата на бедните” успешно визуализира чрез истинска загриженост и закрилничество своите енергични вербални послания по темата. Силата на личния му пример е подкрепа за онеправданите, насърчение към доброволчеството, апел към хуманизма на гражданските общества и отговорността на властите.
Съществено, но напълно обяснимо различие в отправените послания, има при отбелязването на актуалните проблеми и предизвикателства пред българското общество и институции. През 2002 г. „Славянският папа” отправя призиви към българския народ, свързани с отстояването на демократичното развитие и духовния напредък и пожелава смелостта на страната за демократични промени да срещне подкрепата на Европа. През 2019 г. папа Франциск акцентира върху основния национален проблем - последствията от емиграцията и демографската криза. Явно е и застъпничеството му за бежанците, потърсили закрила в страната. Този призив е естествен и очакван поне по две причини: милосърдието е изведено от Франциск като приоритет на приоритетите в неговото служение още при втората му проповед като новоизбран папа, същевременно той очевидно е подготвен какви са настроенията в българското общество за прием на бежанци - далеч не еднозначни [38].
 
6.1. Йоан Павел II и Франциск експлоатират умело и разбираемо за широката публика основни реторически фигури в библейските текстове и богослужебния изказ   
Символиката на светлината органически свързва трима от Римските понтифици в отношението им към България – Йоан XXIII, Йоан Павел II и Франциск. Известно е посланието на папа  Ронкали, в което „светлината на свещта” е признанието за най-силната му връзка с българския народ: братската обич и топло приятелство [39]. „Светлината” присъства в обръщението на Йоан Павел II пред младите хора в католическата катедрала в Пловдив: „Лампата свети, сгрява и разсейва страха”. Пред тях цитира и евангелския текст (ев. Матей) „Вие сте солта на земята и светлината на света”. В логото на апостолическата визита на Франциск изобразената географска територия на България е обляна в светлина.Реторическият похват да бъде обвързан символа на светлината с България и българския народ недвусмислено показва отношение на християнска обич, признание и духовно закрилничество от страна на тримата Римски епископи, които са наместниците на Исус Христос на земята - в библейски смисъл Христос е светлината на света [40].
И двамата епископи описват метафорично България като „кръстопът” и „мост” (вкл.”духовен мост” при Франциск). Тази символика, особено в съответния текстови контекст, носи положителна конотация и сочи към извод, че мястото за среща на различните култури (кръстопът) е и тяхната възможност за сближаване (мост). Папа Франциск назовава България и като „врата към Близкия Изток”. Внушението отново е за свърващо звено между различни култури, но съдържа и призив за гостоприемство. С врататав метафоричния изказ обичайносе визира или линията на разграничаване на два свята, или тази на сближаването им. Точният смисъл, вложен от папа Франциск, отново е разкрит с метафори, но не оставя съмнение кого и към какво призовава. В речта си пред българските власти казва: „бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си – както е и във вашата традиция – към тези, които чукат на вашите порти”.
С една и съща стилистична фигура (алегория) Светите отци назовават най-сериозните кризи за страната - Йоан Павел II говори за зимата на тоталитаризма”, папа Франциск – за „новата зима - демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа”. В едно от изказванията на Франциск присъстват като опозиция „зима” и „пролет”: „дългата и мразовита зима на тоталитарния режим” и срещата с младите хора, която е „възвестяване на пролетта, която ни прокарва път към бъдещето”.
Йоан Павел II и Франциск избират разпространено поетично описание на България като „страната на розите”. Розата е традиционна емблема на България. Дълбочина на внушението придава християнската символика, в която розата се свързва с големия празник Петдесетница (или Ден на Светата троица, на 50-ия ден от Възкресението) [41].   
 
6.2. Медийните заглавия съответстват на посланията на двамата епископи
Заглавието на журналистическия материал и телевизионният анонс са първичната информация, която достига до читателя или зрителя и която формира интереса към новината. Заглавието предизвиква четенето или нечетенето на текста и затова може да се схваща като текст сам по себе си, защото има автономен статус и играе главната роля на сцената на информацията, отбелязва Гергана Дачева [42]. И тъй като то „продава”, при неговото оформяне най-често се случва репортери и редактори да напускат полето на професионалната етика, като представят превратно или подменят съдържанието на оригиналните изказвания. Същевременно, в своя мащабен труд за журналистическото редактиране Ефрем Ефремов обобщава, че всички различни теории за функциите на заглавието се свеждат до това, че то „трябва да е информативно, да грабне читателя, да е стилно, да се избягват двусмислиците, да подсказва за информацията” [43]. При отразяването на визитите на папа Йоан Павел и папа Франциск, според приложените в настоящото изследване журналистически информации, професионалният стандарт за обективно отразяване и коректно редактиране е спазен. Причините могат да бъдат сведени до няколко основни фактора: високият авторитет на Светия престол, който оказва възпиращ ефект пред недобронамерени експерименти по преиначаване или подмяна на съдържанието на произнесените изказвания; умението на излъчващия послания да формулира ясно и да убеждава; мащабното отразяване, което обезсмисля опита на отделна медия за изкривена или фалшива новина; професионалната подготовка на журналистите, отразяващи визитите и подадената към тях навременна и коректна информация.
 
Заключение
Основните послания в публичните изказвания на Папа Йоан Павел II и папа Франциск в България са в забележително съзвучие. Различията са обусловени предимно от политическия контекст и персоналния комуникационен почерк на ораторите, които са популярни личности с различими ярки индивидуалности и заявени каузи. Изборът на теми е индикация за целенасочена приемственост в две насоки: да бъдат продължени най-важните стъпки от духовната мисия на папа Ронкали и да бъдат потвърдени трайни позиции на Светия престол по въпроси, значими за духовното, културното и социалното развитие на съвременните общества и за изграждането на диалога между различните култури и религии. Един от основните изводи на настоящото изследване е, че приемствеността в посланията на Светите отци не се състои в повторението на вече изричани тези. Това би било само повторение. Проличава изборът да бъдат потвърдени и надградени най-подходящите за времето, мястото и аудиторията послания, при впечатляващо адекватно отчитане на актуалната политическа, социална и културна атмосфера. И двамата Римски епископи умело отчитат дискурса и дискурсивната общност [44]. Показателното е, че Йоан Павел II и Франциск съумяват да контактуват с внушителна по численост аудитория не като с анонимна маса, а като с отделни и равнопоставени личности. А както отбелязва Владимир Градев за поведенито на Римските папи въобще, те се обръщат се към душите и сърцата на хората, затова и посланията им стигат до всеки [45]. 
Демонстрацията на отличен модел на реторическо комуникативно поведение печели одобрението на публиката, вече преситена и критична към изкуствено приповдигнатите речи и кухото фразьорство (по определение на Ст. Брезински ), което обезцветява и обезличава езика. Използваните от епископите фрази са емоционално богати и метафорични, съдържателно премислени, разбираеми за всеки. Речевото им поведение съответства на известните класически условия, на които трябва да отговаря добрия оратор - природна дарба, теоретична подготовка и опит в държавните дела [46]. 
В словата на Йоан Павел II и Франциск дори познатата библейска символика не звучи клиширано. Умело е вплетена в обръщенията, подходящи за профила на присъстващите, подкрепена е от поредица действия и жестове на внимание, загриженост, състрадание, закрила, насърчение или подкрепа (към децата, младежите, доброволците; към онеправданите - болни, възрастни, бежанци, към всички вярващи). Римските епископи демонстрират уважение към аудиторията, добронамереност и подчертана човешка достъпност чрез послания и жестове, които са позитивни и приобщаващи - в пълен противовес на езика на омразата и агресията, но и повече от това. Те са негово сериозно противодействие, защото отправени от едни от най-популярните и харесвани фигури в света, влияят върху широко обществено мнение и нагласи.
В изявите на Йоан Павел II и Франциск намират пресечна точка консервативният протокол и пълноценната комуникация. Показната парадност и пресилената тържественост отстъпват пред съгласувани правила, чиято стриктност подпомага спазването на натоварения график, гарантира физическия комфорт и безопасност на всички присъстващи, без изключение, но не препятства пълноценното общуване на папата с миряните. Така се гради публичен образ, който внушава едновременно достолепие, непринуденост и автентичност. Важно е да се отбележи, че цялостното комуникационно поведение на папите се отличава със спонтанност, но никога – с небрежни речеви или жестови импровизации. Съответства на правилото на ватиканската дипломация за дългосрочно и внимателно обмисляне на резултатния подход, т.е. за изграждане на работеща стратегия. Последователното поведение и неизменчивият образ са признаци на здравословния консерватизъм, който, подпомогнат от ефективна съвременна визия за общуване, получава разбиране, обществено одобрение и доверие. Отзвукът и резултатите от двете визити разкриват смисъла от вписването на посланията в цялостна комуникационна стратегия.
Ако приемем, че имиджът на една личност е следствие от множество фактори, но речевото поведение е без аналог и е като визитна картичка, двамата епископи на Рим поднасят пример от най-висока класа [47]. Добавят аргументи към тезата, че „езикът е най-мощното средство за себепредставяне” [48]. Потвърждават основанията за признатото им първенство в полето на социалната комуникация с уменията си за пълноценно и резултатно общуване с напълно различни аудитории. Двамата изпозват разгърнат спектър от познания и изразни средства в публичните си изяви. Но не като механичен сбор на отделните елементи протокол, церемониал, дипломация, ПР, реторика, обща семиотика и т.н., прилагани избирателно в зависимост от дестинацията, публиката, събитието и времето за подготовка. Йоан Павел II и Франциск са монолитни в публичното си пребиваване фигури, зад чието представяне в забележителен синхрон присъстват практически уроци от всички изброени академични дисциплини. Имаме две особено ярки персонални потвърждения, че най-голямата комуникационна сила на иконичния образ „папа” се състои в постоянното доказване на непресторено единство с действителния образ. Двамата Римски епископи демонстрират модел на автентичното лидерство. Той може да послужи на повече публични фигури да са еднакво убедителни с думи и достоверни с поведение, когато упражняват своето влияние за успеха на службата си в обществена полза.
 
Бележки:
 
[1] Градев, Владимир. За смисъла и целите на църковната дипломация: урокът на Светия престол, Дипломация, 9/2013, Достъпно на: https://bdi.bg/data/DJ/DJ_09_2013.pdf, с. 42.
 
[2] Иванов, Иван. Посещението на папата в България – между църковността, държавността и дипломацията. По повод една година от посещението на папа Франциск в България, Християнство и култура, 2020/1521. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/2136.
[3] Рогозенски, Виктор. Йоан Павел II - първият папа славянин и първият римски папа, посетил България, История на света, 12.01.2021. Достъпно на: https://istorianasveta.eu.
[4] В най-новата история официалните дипломатически отношения между България и Светия престол се установяват на 6 декември 1990 г. От 1991 г. в София започва да функционира Апостолическа нунциатура, а през 1992 г. в Рим е открито българско посолство към Светия престол.
[5] През 1938 г. Иван Дуйчев посвещава монография на католическото движение у нас през XVII век. Преди него, през 1894 г. Любомир Милетич и Никола Милев работят задълбочено по темата за дейността на католическите мисионери (Католическата пропаганда в България през 17 в., 1914). В края на XX в. и началото на настоящия поредица български учени -Аксиния Джурова, Красимир Станчев, Йоанна Списаревска, Лилия Илиева, Свилен Станимиров, Румяна Дамянова, Кирил Топалов,Божидар Димитров и др. изследват дейността на католическите мисионери и книжовници през XVII в. и периода на Възраждането.
 
[6] Василев, Цветан, Петър Богдан. За древността на бащината земя и за българските дела. Petrus Deodatus. De Antiquitate Paterni Soli et de Rebus, критично издание, т.2. Университетско издателство „Св.Кл.Охридски”,София, 2020, с.10.
 
[7] През 2017 г. проф. Лилия Илиева успява да издири ръкописа на историческия трактат. След тригодишен преводачески и изслeдователски труд, латинистът д-р Цветан Василев издава превода на български език в критическо издание от 2020 г.
 
[8]Рогозенски, Виктор. Йоан Павел II - първият папа славянин и първият Римски папа, посетил България, Съвременна история, 12.01.2021. Достъпно на: https://istorianasveta.eu.
 
[9] Карталов, Кирил. Монсенор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България (1925-1934), изд. фондация „Комунитас”, 2014, с.397.
 
[10] Готев, Георги. Официалното посещение - диамант в короната на държавния протокол, в. Сега, 17 януари 2004 г. Достъпно на: http://old.segabg.com/article.php?id=117544.
 
[11] Пройков, Христо. България беше избрана от папата, защото сме на вратата на Европа, Християнство и култура, 2019/139. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/1960.
 
[12] Йоан Павел II и Църквите от Централна и Източна Европа, Ватикан нюз, 15 ноември 2020. Достъпно на: https://www.vaticannews.va/bg/church/news/2020-11/joan-pavel-ii-zarkvite-v-zentralna-i-iztochna-evropa.html.
 
[13] Книгата "Да прекрачиш прага на надеждата" съдържа отговори на папа Йоан Павел II на въпроси, зададени от известния италиански журналист Виторио Месори. Тя е първото в историята интервю на папа. Излиза през 1994 г. и се оказва изключително успешна, като печели още същата година международната награда "Златен медал в полза на католическата култура". Преведена е на над 50 езика, като на български е издадена от Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 1995 г.
 
[14] Vatican.va at 25: A small seed has grown into a guardian of memory by Paolo Ruffini. Available from: https://www.vaticannews.va/en/vatican-city/news/2020-12/vatican-va-at-25-at-first-a-seed-today-a-guardian-of-memory.html.24 December 2020.
 
[15] Според теорията за модела на комуникация в две стъпки, или Two-step flow of communication theory, повечето хора не са пряко повлияни от масовите медии и вместо това формират своето мнение въз основа на лидери на мнение, които интерпретират медийните съобщения и ги поставят в контекст. Лидерите на общественото мнение са тези, които първоначално са били изложени на конкретно медийно съдържание и които го тълкуват въз основа на собственото си мнение.
 
[16] Anyidoho, Paul. Pope John Paul II and Media Effects Theory: Audiences and Messages Interface, Journal of Scientific Footprints 2016, Concordia University, 7141 Sherbrook West AD 103.8 Montreal. Quebec. CanadaInternational. Available from: https://www.researchgate.net/publication/311479855.
 
[17] Още няколко думи за папата. ”Дневник”, 4.04.2005 г. Достъпно на:https://www.mediapool.bg/oshte-nyakolko-dumi-za-papata-news99243.html.
 
[18] John Paul II: A Saintly Communicator by Peter Stanton, April 25, 2014. Available in: https://www.prweek.com/article/1291510/john-paul-ii-saintly-communicator.
 
[19] Димитър Ганчев в коментар за в.” Труд”, цитиран от vesti.bg.  Достъпно на:https://www.vesti.bg/novini/pregledyt-na-pechata-e-predostaven-ot-rfi-374529.
 
[20] Светлозар Елдъров в интервю за сутрешния блок на БНТ, 07.05.2019. Достъпно на:https://bntnews.bg/bg/a/eksperti-papata-prevrna-blgariya-za-dva-dni-v-svetoven-tsentr.
 
[21] Изследването на доц. д-р дякон Иван Иванов (Кюмурджийски) „Понтификатът на Йоан Павел II (1978-2005 г.) и Църквите в Централна и Източна Европа” е публикувано в сборника „Кръв от кръвта Ви, кост от костите Ви“и се отнася до първия славянски папа и връзката му с Православната църква в България.
 
[22] BBC е британска радиоразпръсквателна корпорация, британска компания за обществено радио и телевизия, първата частна радиостанция в света (1922). Радиото поддържа емисии на 35 езика.
 
[23] Според международното изследване „В края на годината“ на световната асоциация „Галъп интернешънъл“: По целия свят хората споделят обща надежда за по-активен Европейски съюз12 февруари 2020.  Достъпно на:https://www.gallup-international.bg/42869/people-across-all-continents-share-a-joint-hope-for-a-more-active-european-union/
 
[24] Vallely, Paul. Pope Francis: Untying the Knots: The Struggle for the Soul of Catholicism (Revised and expanded ed.). London: Bloomsbury, 2013.
 
[25] Rosales, Luis, Olivera, Daniel. Francis: A pope for our time United States: UmanixBooks, 2013.
 
 
[27] В увод към интервюто си с Грег Бърк, старши съветник по комуникациите във Ватикана.
 
[28] Еsteve, Мaria, Gómez, Paola. Pope Francis: Master of Strategic Communication, d+i, Developing Ideas, LLORENTE & CUENCA, Bogota, 05 2015. Available from: https://ideas.llorenteycuenca.com/wp-content/uploads/sites/5/2015/05/150519_DI_article_pope_francisco_ENG.pdf.
 
[29] Папа Франциск учредява Секретариат за Комуникациите, Available from: http://www.archivioradiovaticana.va/storico/2015/06/27.
 
[30] Vatican Secretariat for Communication:Vatican News community exceeds 4 million users on social media following recent restructuring of platforms, 09 January 2018. Available in: https://www.vaticannews.va/en/vatican-city/news/2018-01/vatican-news-community-exceeds-4-million-users-on-social-media.html.
 
[31] Джон Алън е външен редактор на католическия сайт Crux, коментатор на събитията във Ватикана и в Католическата църква. Автор на девет книги, той е един от популярните в Америка говорители по проблемите на католицизма, включително и като анализатор за телевизия CNN, определян е като един от най-влиятелните гласове в англоезичния свят по делата във Ватикана.
 
[32] Алън, Джон. Франциск изживя една мечта, следвайки Йоан ХХІІІ в неговата любима България,Християнство и култура, 2019/141. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/1989.
 
[33] Папа Йоан Павел II дава ясен знак за миротворческата си мисия още с инициативата от 1986 г. за световен мир посредством междурелигиозен диалог - по негова идея в Асизи е организиран Световен ден за молитва за мир, като присъстват рекорден брой, над 40, религиозни делегации от различни изповедания.
 
[34] В т.нар Квадрат на толерантносттав София в голяма близост са православната църква „Света Неделя“, джамията „Баня Баши“, софийската синагога и католическата катедрала „Свети Йосиф“, чиято близост илюстрира традиционното мирно съжителство на четирите религии.
 
[35] Посланик Паташев: с визитата на папата България бе припозната като съзидател на мира, Богдан Паташев в интервю за Ватиканнюз,Достъпно на: https://www.vaticannews.va/bg/world/news/2020-05/papa-bulgaria-visita-spomeni-poslanik-bogdan-patashev-mir.html
[36] Определението е използвано във въведението на Аксиния Джурова, Страхил Каваленов и Кирил Карталов към посветеното на едноименната изложба издание “Християнските корени на Европа. Папството и българите (IX-XXI век)”, Арс Милениум МММ, 2018.
[37] Аксиния Джурова, цитирана от радио „България” на БНР, 24.05.2016 г.
 
[38] Папа Франциск. Името на Бог е милосърдие. Разговор с Андреа Торниели, изд.Сиела Норма АД, София, 2016, с.9.
 
[39] В историческата си проповед на Рождество Христово през 1934 г. папа Ронкали се обръща към множеството, дошло да го поздрави, с думите: ”Знайте, че където и по света да се случи да живея, ако българин мине в несгодна нощ покрай дома ми, нека знае, че при мен свещта винаги ще свети. Да почука на вратата, да почука: не ще бъде попитан католик ли е, православен ли е, а ще бъде приет като брат от България, ще го чакат две отворени ръце и топло сърце на приятел…” .
 
[40] Еленкова, Цветанка. Христос- светлината на света, Християнство и култура, 2019/ бр.143.
[41] Кожухаров, Йордан. Етикет и протокол, ИК Труд, София, 2002, с. 141.
 
[42] Дачева, Гергана. Семиотика на заглавието, изд. Център за семиотични и културни изследвания, 2014, с. 59.  
 
[43] Ефремов, Ефремов. Журналистическото редактиране, изд. „Фабер”, 2017, с.63.
 
[44] Мавродиева, Иванка.Тишева, Йовка. Академичната комуникация, ИК „Семарш”,София, 2010, с.7-12.
 
[45] Градев, Владимир. За смисъла и целите на църковната дипломация: урокът на Светия престол, Дипломация, 9/2013, с. 46. Достъпно на: https://bdi.bg/data/DJ/DJ_09_2013.pdf.
 
[46] Александрова, Донка. Основи на реториката, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2013, с.27-29.
 
[47] Виденов, Михаил. Езикът и общественото мнение, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 23.
 
[48] Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практики, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, София, 2014, с.11.
 
Библиография: 
         
          Александрова, Донка. Основи на реториката. Университетско издателство „Св. Кл.Охридски”, 2013.
 
     Алън, Джон. Франциск изживя една мечта, следвайки Йоан ХХІІІ в неговата любима България,Християнство и култура, 2019/141. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/1989.
 
       Апостолическо пътуване на Негово Светейшество папа Йоан Павел ІІ в България 23 – 26.05.2002 г., послания и речи, с приложение – снимки, изд. Католическа църква в България, София, 2002.
 
         Апостолическо пътуване на Негово Светейшество Франциск в България и Република Северна Македония 5-7 май 2019 г., изд. на Апостолическата нунциатура в България и Македония, 2019.
 
Благославям ви с любов. Йоан Павел II в България, 23-26 май 2002”, издание I, „ Bialy Uruk”, Краков-София, 2003.
 
Брам, Хайнц. Още няколко думи за папата, „Медиапул”, 4.04.2005 г. Достъпно на:https://www.mediapool.bg/oshte-nyakolko-dumi-za-papata-news99243.html.
 
Брезински, Стефан. Журналистическата стилистика, изд. „Наука и изкуство”, 1976.
 
Василев, Цветан. Петър Богдан. За древността на бащината земя и за българските дела.
 
Petrus Deodatus. De Antiquitate Paterni Soli et de Rebus, критично издание, т.2. Университетско издателство „Св.Кл.Охридски”,София, 2020.
 
Виденов, Михаил. Езикът и общественото мнение, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 1999.
     
         Вълов, Петко. Какво не се случи на събитието за мир с папа Франциск в София. Християнство и култура, година 2019/141. Достъпно на:https://hkultura.com/issue/2019/14.
 
Иванов, Иван. Посещението на папата в България – между църковността, държавността и дипломацията. По повод една година от посещението на папа Франциск в България. Християнство и култура, 2020/1521. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/2136.
 
Йоан Павел II и Църквите от Централна и Източна Европа, Ватикан нюз, 15 Ноември 2020. Достъпно на: https://www.vaticannews.va/bg/church/news/2020-11/joan-pavel-ii-zarkvite-v-zentralna-i-iztochna-evropa.html.
 
Ганчев, Димитър. Коментар за в.”Труд”, цитиран от vesti.bg. Достъпно на: https://www.vesti.bg/novini/pregledyt-na-pechata-e-predostaven-ot-rfi-374529.
 
         Готев, Георги. Официалното посещение - диамант в короната на държавния протокол. в. „Сега”, 17 януари 2004 г. Достъпно на:http://old.segabg.com/article.php?id=117544.
 
         Градев, Владимир. За смисъла и целите на църковната дипломация: урокът на Светия престол, Дипломация, 9/2013, с. 42. Достъпно на: https://bdi.bg/data/DJ/DJ_09_2013.pdf.
 
         Гюзелев, Васил. Българската средновековна представа за Европа. Средновековният българин и другите. Университетско издателство „Св.Кл.Охридски”, София, 2013.
     
        Дачева, Гергана. Семиотика на заглавието, изд. Център за семиотични и културни изследвания, София, 2014.
 
Дойчинова, Гергана. Още един жест на папа Франциск към Католическата църква в България, радио Ватикана, 7.12.2019 г. Достъпно на: https://www.vaticannews.va/bg/church/news/2019-12/oshte-edin-jest-na-papata-kam-katolicheskata-zarkva-v-balgaria.html.
 
Елдъров, Светлозар. Интервю за Сутрешния блок на БНТ, 07.05.2019. Достъпно на:https://bntnews.bg/bg/a/eksperti-papata-prevrna-blgariya-za-dva-dni-v-svetoven-tsentr.
 
        Еленкова, Цветанка. Христос- светлината на света. Християнство и култура, 2019/143. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/2015.
 
Ефремов, Ефрем. Журналистическото редактиране, изд. „Фабер”, 2017.
 
Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практики, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, София, 2014.
 
Карталов, Кирил. Монсенор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България (1925-1934), изд. фондация „Комунитас”, 2014.
 
Кожухаров, Йордан. Етикет и протокол, ИК Труд, София 2002.
 
Мавродиева, Иванка, Тишева, Йовка. Академичната комуникация, ИК „Семарш”,София, 2010.
 
Морс, Джон. Международният правен статут на комплекса Ватикан, Европейски журнал за международно право, т. 26, бр. 4, ноември 2015 г., 12 февруари 2016. Достъпно на: https://doi.org/10.1093/ejil/chv062, с. 927–946.
 
Папа Франциск учредява Секретариат за Комуникациите, 27.06.2017. Достъпно на: http://www.archivioradiovaticana.va/storico/2015/06/27.
 
Папа Франциск. Името на Бог е милосърдие, разговор с Андреа Торниели, изд. Сиела Норма АД, София, 2016.
 
Патриарх Неофит прие от папа Франциск мощите на двама светци от древна Сердика, Дарик радио, 27.02.2020 г. Достъпно на: https://dariknews.bg/novini/bylgariia/patriarh-neofit-prie-ot-papa-francisk-moshtite-na-dvama-svetci-ot-drevna-serdika-videosnimki-2214151.
 
Писмо до папа Франциск една година след посещението му в България, Радио Ватикана, 19.07.2020 г. Достъпно на: https://www.vaticannews.va/bg/church/news/2020-05/papa-bulgaria-edna-godina-visita-proykov-pismo.html.
 
Посланик Паташев. С визитата на папата България бе припозната като съзидател на мира, Ватиканнюз. Достъпно на: https://www.vaticannews.va/bg/world/news/2020-05/papa-bulgaria-visita-spomeni-poslanik-bogdan-patashev-mir.html.
 
Пройков, Христо. България беше избрана от папата, защото сме на вратата на Европа, Християнство и култура, 2019/139. Достъпно на: https://hkultura.com/news/detailed/1960.
 
Рогозенски, Виктор. Йоан Павел II - първият папа славянин и първият Римски папа, посетил България, История на света, 12.01.2021. Достъпно на: https://istorianasveta.eu.
 
Хлебарова, Милена. Протокол с ватикански привкус, HighViewArt.соm, 2.05.2019 г. Достъпно на: http://www.highviewart.com/cvetno/protokol-s-vatikanski-privkus-12099.html.
 
Християнските корени на Европа. Папството и българите (IX-XXI век),съставителство: Кирил Карталов. изд.на Никополска епархия, 2018.
 
Anyidoho, Paul. Pope John Paul II and Media Effects Theory: Audiences and Messages Interface, Journal of Scientific Footprints 2016, Concordia University, 7141 Sherbrook West AD 103.8 Montreal. Quebec. CanadaInternational. Available from: https://www.researchgate.net/publication/311479855.
 
At the Vatican, Protocol Is Politics, Courtly ceremonies refined over the centuries govern meetings between the pope and world leaders such President Donald Trump, May 22, 2017. Available from: https://www.wsj.com/articles/at-the-vatican-protocol-is-politics-149549281.
 
Еsteve, Мaria, Gómez, Paola. Pope Francis: master of strategic communication, d+i, Developing Ideas, LLORENTE & CUENCA, Bogota 05 2015 Available from:https://ideas.llorenteycuenca.com/wp-content/uploads/sites/5/2015/05/150519_DI_article_pope_francisco_ENG.pdf.
 
 
Rosales, Luis., Olivera, Danil. Francis: A pope for our time. United States: Umanix Books, 2013.
 
Ruffini, Paolo. Vatican.va at 25: A small seed has grown into a guardian of memory, 24 December 2020. Available from: https://www.vaticannews.va/en/vatican-city/news/2020-12/vatican-va-at-25-at-first-a-seed-today-a-guardian-of-memory.html.
 
Stanton, Peter. John Paul II: A Saintly Communicator, April 25, 2014. Available from: https://www.prweek.com/article/1291510/john-paul-ii-saintly-communicator.
 
Vallely, Paul. Pope Francis: Untying the Knots: The Struggle for the Soul of Catholicism (Revised and expanded ed.), London: Bloomsbury, 2013.
 
Vatican Secretariat for Communication: Vatican News community exceeds 4 million users on social media following recent restructuring of platforms, 09 January 2018. Available from: https://www.vaticannews.va/en/vatican-city/news/2018-01/vatican-news-community-exceeds-4-million-users-on-social-media.html.
 
Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
Гъркова, Ирина. Папските визите в България: послания, комуникационни стратегии и медиен отзвук. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация, 2021, № 49. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/?p=item&aid=433
 

 

 

дата на публикуване: 20.10.2021, Сряда, 08:34
прочетена: 383 пъти
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: