Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама
български | english
Брой 58/ Октомври 2024 г.
10 Декември 2024 г., Вторник

Култура

Начало » Култура
Принтирай E-mail

Позициониране на модна марка в социалните мрежи

Брой 49 / Октомври 2021 г.
Медии и обществени комуникации

Теодора Спасова

Резюме:

В XXI век интернет пространството заема огромна част от социалния живот на съвременния човек. Информационното поле в глобалната мрежа е с неизмерим мащаб и с всяка секунда се увеличава. Правопропорционално на него расте и аудиторията от потребители, които наблюдават, консумират и следват канали сходни на личните им интереси. Една твърде ценна част от уеб мрежата са социалните мрежи. От една страна те са ценни заради лесната, бързата и директната комуникация, от друга, заради гъвкавото, динамичното и точното бизнес развитие и позициониране на продукт. Особено развита и активна е глобалната мрежа на модната индустрия. В сърцевината си тя е послание, източник на провокация и възможност за развитие. Днес модните компании се възползват от дигиталното присъствие и няма успешен бранд, който да не присъства в интернет пространството. Дигиталното позициониране става посредством собствен уеб сайт, уеб медии и социални мрежи. Всяка модна марка има официални профили в мрежовите канали за комуникация. В тази статия се анализира най-подходящото структуриране на социален бизнес профил по обективен начин. Намерението на автора е да се изведе формула, която да бъде достатъчно адаптивна за всеки един моден бранд.  По-точно казано - алгоритъм за социално позициониране на модна марка, който да бъде приет като универсален метод за изграждане на стратегия за развитие на бизнес в социалните мрежи. Алгоритъмът е адаптивен и подходящ за субективно прилагане спрямо бизнес стратегията, таргет групата и целите за развитие на марката.

Ключови думи: мода, социален маркетинг, социални мрежи, бизнес стратегия, тон на гласа, социално позициониране, социални мрежи, таргет. 

Summary:

Fashion brand positioning in social networks
Teodora Spassova 
In 21st century, Internet occupies a huge part of the social life of the modern man. This information field in the World Wide Web is immeasurable and is growing every second. In direct proportion to it, the audience of users who monitor, consume and follow channels similar to their personal interests is increasing. A very valuable part of the web is social networking. On one hand it is valuable for easy, fast and direct communication, on the other for its flexible, dynamic and accurate business development and product positioning.The global network of the fashion industry is especially developed and active. At its core, it is a message, a source of provocation and an opportunity for development. Today, a fashion institution obliges the digital presence and there is no successful fashion brand not present on the Internet. Digital positioning is done through the brand own website, web media and social networks. Each fashion brand needs to have official profile in all network communication channels.This article aims to analyze the most appropriate structuring of a social business profile in an objective way. The intention of the author is to derive a sufficient formula adaptable for each fashion brand. More precisely, the formula will be an algorithm for social positioning of a fashion brand, which will be adopted as an universal method for building social network development strategies for the business. This possibility presents a subjective application according to the business strategy, the target group and the development goals of the brand.
Кeywords: fashion, social marketing, social networks, business strategy, tone of voice,  social positioning, social media, target. 
Увод
Всяка модна марка сама по себе си е културен феномен, изпълнен с точно определена естетика и философия за осъзнаване на света. Фантазията на креативния екип придобиваконкретни измерения, чрез създаване на  авторски продукти с послание и мисия да обогатяват публиката, която ги потребява. Днес разпространението на продукти е по-лесно от всякога. Глобализирането на света и последиците от световната пандемия, причинена от борбата с вируса SARS-CoV-19, подтикнаха още повече обществото да пристъпи към дигиталния свят.
Модната марка, разгледана като самостоятелен обект, е един свят изграден с мисия, послание и последователи. Комуникационната ѝ стратегия е от изключително значение за успешното развитие. Това е комплексен фактор, който е резултат от стриктното изграждане на бизнес стратегия и правилно менажиране. Лицата, стоящи официално зад бранда имат съобразено с имиджа на марката социално поведение. По този начин се затвърждават естетиката и уникалността ѝ. Поведението на марката се изгражда, както се възпитава човек. Това възпитание изгражда характера, начина на развитие, мислене и комуникация. Чрез позиционирането в социалните мрежи, публиката научава за бранда, забелязва и запомня неговия дизайн и се припознава с  ценностите му. Интернет предоставя изключително много възможности за бизнес реализация и начини за разпространение на стоки и услуги. В днешно време всеки успешен бизнес присъства и има канали за комуникация в интернет пространството. В зависимост от бизнес модела и структурата на развитие, всеки бранд или фирма притежава собствена уеб страница или официални профили в социалните мрежи.
 
1. Стратегии за позициониране в социалните мрежи
В дигиталното пространство, чрез каналите за комуникация, модната марка достига до своите целеви публики. За тяхното привличане и задържане е важно точно таргетиране, социална активност, вербално разпространение и рекламни стратегии. С всеки изминал ден мрежовите канали за комуникация заемат все по-огромни мащаби в дигиталното пространство. Все повече хора се присъединяват за лично развлечение или професионално позициониране. Използвайки присъствието на все по-голям обем от потребители, модните марки изграждат стратегии за публикуване на съдържание в социалните си профили. Тези стратегии са два типа и са съобразени с целта:   
 
1.1. Съдържание с цел разпространение
Тази стратегия се използва за натрупване на популярност на модната марка. При нея активността на постовете води до повече последователи и информира повече хора за съществуването на бранда. Увеличаването на таргета, при следващото развитие на комуникационната стратегия, има за цел реализирането на продажби.
 
1.2. Съдържание с цел продажба
Тази стратегия включва спонсорирани постове, които имат основна цел да реализират продажба на стоки. Този тип публикации имат активни линкове към онлайн магазин или съдържат в себе си информация за адрес на физически обект на бранда. Създаването на стратегия за позициониране в социалните мрежи има своите цели и възможности за ефективно дигиталното присъствие. Основни постижими цели в мрежовите канали за комуникация са: увеличаване на осведомеността за бранда, изграждане на  разпознаваемост и идентичност, емоционално обвързване на феновете с марката, създаване на постоянни и лоялни клиенти и генериране на трафик към основния уебсайт.
 
Всяка една активност в социалните мрежи е обвързана  с послание и е насочена към определена група хора. Тази група от потребители е един от най-съществените елементи в комуникационната стратегия на една марка, защото модата е приложно изкуство с цел консумиране на авторски продукти. Тази консумация се осъществява от група хора, които имат нужда или са заинтересовани от определен тип стоки.
 
2. Таргетиране в социалните мрежи
Таргетирането е процес за определяне на целевата потребителска група спрямо продукта, естетиката и целите на бранда. Това са потенциални купувачи или хора, харесващи подобни продукти. Тези групи се определят по редица характеристики, а най-основните са възраст, пол, социален статус, естетически предпочитания, географска позиция, субкултурна принадлежност и други [1]. Самият бранд се позиционира и определя тагрет групата си още при основаването. Публиката е основен участник в комуникацията на марката. Изказът, или така наречения tone of voice (от англ. ез. – тон на гласа), се отъждествява изцяло с характера и поведението на марката и е насочен към таргет групата. Ако марката припознава за свои потребители младежи между 14 и 18 години, тогава посланията трябва да са по-лесно възприемчиви, а жаргонни изрази ще привличат повече внимание. Ако таргет групата е на възраст от 45+ е редно изказът да е софистициран, с богат речник, а темите да бъдат сериозни. Разбира се, всичко това зависи от продукта. Най-важното условие при оформянето на тона на изказ при модните марки е той да бъде съобразен с естетиката и мисията на бранда. 
 
3. Честота на публикуване, съдържание и времеви график
Динамиката и същността на бранда оформят и времевия план за активност в интернет профилите му. Спрямо локалното положение на таргет групата всяка бизнес стратегия приема свои часови диапазон за активност. Честотата на публикации се определя от активността на бранда и периода, в който се намира – преди колекция, пускане на колекция, намаления и други кампании. За средна активност се приема публикуване на съдържание един път дневно, седем дни в седмицата. Приоритетните и потенциалните постове се спонсорират за по-голяма видимост от публиките.
Седмичното публикуване на съдържание се планира според дните и типа активност на таргет групата. Субективно и психологически погледнато, публиката в социалните мрежи има нужда от нещо привличащо вниманието, което да разнообрази ежедневието ѝ. Миксирането на тематичното съдържанието се оформя спрямо комуникационното поведение на марката.
Ето пример за планиране на съдържание спрямо дните от седмицата:
-   понеделник – съдържание, което забавлява;
 
-   вторник – съдържание, което вдъхновява;
 
-   сряда – съдържание, чрез което се започва разговор и се задават въпроси;
 
-   четвъртък – съдържание, което забавлява;
 
-   петък – съдържание, което вдъхновява или забавлява;
 
-   събота – съдържание с практични how-to-do съвети;
 
 -  неделя – съдържание, което инициира разговори или вдъхновява и забавлява.
Този график е абсолютно произволен, но показва възможностите за тематика на публикациите. Това е изключително важно, защото целта на социалните мрежи е да помагат за ефективното бранд присъствие, комуникация и свързване с потребителите и феновете на марката. Този тип отношения създават и един от основните начини за позициониране в социалните мрежи, който е свързан с писането на постове и вербалната комуникация.Използвайки точен изказ чрез текст, визия и звук, съобразен с езиковия стил на тагрет групата, марката оформя и своя стил на комуникация. Основната функция на социалните мрежи е свързването между хората. Съществуват няколко начина за вербално разпространение и това са – коментиране, споделяне, отбелязване и качване на постове. Това се случва чрез последователи, които са предизвикани да коментират и споделят, също така и чрез социалната активност на бранда. Много разпространена практика е известни личности да извършват подобна дейност, представяйки продукти на марката. Единият вариант е да се изпратят кадри на бранда, в които известна личност употребява продуктите на марката, като снимките служат за подсилване на социалната активност в профилите на бранда. Другият изключително популярен начин за вербално разпространение е чрез стратегиите за инфлуенсърство (от английски: influencer - влиятелно лице). Това са лица с известно социално положение и много добре развити собствени профили в социалните мрежи. Под много добре развити профили се разбира брой събрани последователи в дадения профил, висока социална активност, чести действия като харесване и коментиране. Тези известни лица публикуват визуални изображения на продукти, предоставени от бранда, с цел разпространение пред публиката на инфлуенсъра. По този начин, чрез вербално и визуалното публикуване, осведомеността за марката или за определен продукт се увеличава. Два са начините за инфлуенсърска ангажираност - чрез бартер и чрез финансово възнаграждение. Бартер сделката представлява предоставяне на продукти, които служат за заснемането на публикациите и след това те остават за известната личност. Другият тип възнаграждение е финансовото и то се причислява към рекламната активност в социалните мрежи. Известната личност получава хонорар, срещу който прави публикации в профилите си с цел директна реклама.
 
4. Рекламно дигитално разпространение и социална активност
Рекламата е сегмент от публичната комуникация, при който чрез заплащане се популяризират името и продуктите на марката. Бюджетът за рекламните кампании се оформя в баланс с количеството произведени продукти. Финансовите вложенията за реклама са правипропорционални на количеството продукция и финансовата стойност на единица продукт като възвръщаемост на вложенията.
Рекламирането в социалните мрежи е един огромен сегмент от дигиталната комуникация през XXI век. В днешно време публиката в дигиталните пространства за комуникация става все по-голяма, а възможностите за намиране на точна тагрет група -  много по-оптимални. Всяка социална мрежа има алгоритъм, чрез който платената реклама достига до определена група хора с характеристики, които се избират при самото планиране на рекламната кампания. Социалната мрежа Facebook, предоставя контролен панел на своите потребители, който се нарича business manager[2]. Този софтуер дава възможност на бизнес акаунтите да планират и публикуват платени постове и рекламни кампании. За целта е необходимо профила да е обвързан с регистрирана фирма по закона за данък върху добавената стойност[3]. Бизнес мениджърът на Facebook е свързан автоматично и със социалната мрежа Instagram и чрез една платформа се управляват различните видове платени публикации. Видовете платени публикации във Facebook и Instagram са:
- Спонсориран пост – публикуванена съдържание, което съдържа в себе си визуално (снимка и/или видео) и текстова част в профила на марката. Чрез финансиране се спонсорира видимостта на тази публикация и тя бива два вида – за харесване или за отвеждане към друг сайт - най-често до онлайн магазина.
 
- Реклама - публикуване на съдържание, което съдържа в себе си визуално (снимково и/или видео изображение) и текстова част в нюзфийда на таргетирана група и е означено като “sponsored”. Този тип активност не се архивира, а само се появява за определен период от контролния панел на мениджъра. Чрез този тип реклама се спонсорират кампании, които водят до импресии в самия Facebook и/или Instagram, или отвеждат към онлайн магазин за продажба.

Независимо от целите и начина на разпространение в социалните мрежи, марките изграждат собствени бизнес стратегии, които включват мултимедийно съдържание в социалните им профили, за да поддържат ежедневната ангажираност с потребителите и усещането, че марката е жива. Ежедневното публикуване на съдържание е  жизнено важно, за да се поддържа социалният профил активен и за да се привлича и задържа публиката. Всеки бранд генерира визуални съдържания под формата на снимки и видео. Фотографските изображения са водещи при публикациите и се разделят на четири основни типа:
- Каталожна фотография – lookbook (от англ. ез.) - набор от снимки, показващи новата колекция на моден дизайнер, сглобени за маркетингови цели. Този тип фотография представя естетиката и визията на модната линия в цялостен облик. Този каталог се използва за информиране относно наличието на нова колекция и акцентира върху нейната отличителност и иновативни елементи.
- Продуктова фотография – този тип фотография служи за най-точно представяне на продукта пред публика. Тя представя всички елементи на продукта и се снима най-често на бял или неутрален фон, за да не се разсейва наблюдателя.
- Кампания – този тип фотография по най-авторски начин представя усещането за естетиката на бранда. Тя представлява ейдос.„Ейдос е термин от старогръцки - външен вид, образ, а по-късно - вид класификация. Платон - синоним на понятието идея“ [4]. Oт гръцки – εἶδος – ейдос - тип изображение за марката и продуктите, за които е предназначена.
- Имиджови кадри – така наречените lifestyle (от англ. ез. - начин на живот) кадри служат за изобразяване на поведението на марката, начина ѝ на живот, в каква среда се позиционира брандът чисто стилистично, времево и приложно. Чрез тези визуални изображения марката показва как се прилагат продуктите ѝ, кои хора ги употребяват и в каква среда биха се вписали.

Всички видове визуални изображения могат да се маркират с логото на бранда, било то текстово или графично. Визуалното съдържание, обединено с текстово оформление на публикациите, се разделя на няколко категории, които се прилагат за постигане на оптимални комуникационни резултати.

 

5. Групиране на съдържанието в категории

- Hard-Sell (от англ. ез. - техника за твърда продажба) – смели и  директни съобщения, които имат за цел да убедят потребителите да вземат бързо решение за покупка.

- Soft-Sell (от англ. ез. - техника за мека продажба)- ненатрапчива реклама или метод за продажба, който използва фино убеждаване. Това е вид мека продажба с рекламни съобщения, които изтъкват предимствата на продуктите.

- Holiday-Themed (от англ. ез. – празнична тема) - oобвързване на популярен празник с публикации, които резонират с емоциите, спомените и вълнението на публиката за празникав опит да насърчат взаимодействие с продукта.

- Brand Features (от англ. ез. – характеристики на марката) – разкриване на забавни факти и информация за бранда, които карат потребителите да се чувстват като вътрешен, по-приближен до него човек. Това създава фенове, които са лоялни към марките и са свързани емоционално с техните продукти.

- Brand Benefits (от англ. ез. – предимства на марката) – подчертаване на конкретна полза от употреба на марка, която отговаря на ключовите потребности на потребителите, за да се насърчи действието към покупка.

- New (от англ. ез. - ново) – представяне и въвеждане на пазара на нови продукти, инициативи или събития, които имат за цел да развълнуват потребителите.

- Deals (от англ. ез. – сделки) - текущи или ограничени във времето предложения, включени специални оферти, стимули и отстъпки за генериране на бързи продажби.

- Discounts (от англ. ез – отстъпки) – намаления, насочени към конкретна демографска група от хора по професия, местоживеене, статус, клубно членство и т.н., или специални отстъпки по определен повод, които имат за цел да създадат усещане за изключителност у потребителите.

- Events (от англ. ез – събития) – популяризиране на събития, които се случват физически, за да се привлекат онлайн клиентите към офлайн места за продажби.

- One-Day Specials / Flash Sale (от англ. ез. – еднодневни специални акции/ продажба на стоки със значително намалени цени, които продължават само за кратък период от време) – представяне на еднодневна сделка или такава само за ограничено време, за да стимулира хората да купят продукта незабавно.

- Tips & Tricks (от англ. ез. – съвети и трикове) – споделяне на съвети с потребителите как да използват продуктите по креативни, полезни и нови начини. Това показва на феновете, че брандът предоставя ценна практическа информация, която те може да не могат да получат другаде.

- Quotes (от англ. ез. – цитати) – използване на известни, вдъхновяващи и забавни цитати, свързани със същността на марката, които резонират лично и емоционално с феновете.

- Company Culture (от англ. ез. – фирмена култура) – разкриване на важни факти за компанията и културата около марката. Това помага за позиционирането на бранда чрез разказването на собствената корпоративна история по интересен начин.

-  Brand Representative (от англ. ез. – представител на марката) – текстови постове, в които компанията е персонализирана от някого (мениджър, лидер на мнение, служител и др.). Това прави по-личен подхода към  феновете и подсказва, че зад голяма марка стои истински, автентичен човек.

-  Behind-The-Scenes (от англ. ез. – зад сцената) – разкриване на ексклузивно съдържание, до което обикновено имат достъп само служителите. Това кара феновете да се чувстват част от нещо специално и дава представа за процеса по създаването и изпълнението на продукти, бекстейдж кампании и други.

-  News Mentions (от англ. ез. –  нови споменавания) – поставяне на акцент върху това, което доверени експерти казват за марката и вниманието, което тя получава от известни медии. Това изгражда доверие към бранда.

-  Store Openings (от англ. ез. –  отворени магазини) – обявяване на отваряне на нови магазини на определени места, с цел да се покаже разрастване на компанията и да се създаде вълнение и очакване сред феновете.

-  In-Store Sightings (от англ. ез – наблюдения в магазина) – разкриване на вълнуващи събития във физическия магазин, като например идването на известни личности да пазаруват там. Това позиционира фирмения магазин като уникално, вълнуващо място и показва, че марката съществува и извън дигиталното пространство.

- Brand Popular News (от англ. ез. - популярни новини за марката) -  представяне на поводите, по които марката е отразена в новини, в списания или попада в престижна класация сред най-значимите компании. По този начин се насочва светлината на прожекторите върху бранда. Това създава доверие и прави марката актуална и значима.

-  Advertising from Other Media (от англ. ез. – реклама от други медии) – представяне на печатнии промотиране на дигитални фотографски или видео рекламни кампании.

- Either/Or Questions (от англ. ез. – или/или въпроси) – постове, в които се използва въпрос или се търси сравнение, помагат да се разбере мнението на таргет групата. Това е бърз и лесен начин за получаване на обратна връзка и предизвикване на взаимодействие.

- Polls (от англ. ез. – анкети) - публикуването на анкети помага на марката да се запознае с феновете си. Чрез задаване на конкретни въпроси се търси обратна връзка и се прави анализ на потребителските настроения, за да се направят корекции в бранд комуникацията, ако са необходими. Това, също така, показва на потребителите, че марката се интересува от тях.

- Brand Enthusiast Questions (от англ. ез. – ентусиализирани бранд въпроси) – чрез задаването на конкретни въпроси, свързани с марката, се анализира устойчивостта на връзката на лоялните фенове с бранда. Това популяризира продуктите и ангажира най-ценните фенове в дискусия.

Освен групирането на съдържанието за публикуване в категории, социалното позициониране на бранда се изгражда и в контекста на основните човешки нужди. Сред тях можем да изброим следните:

- Препитание – съдържание, което включва хранене, обличане, почивка, работен процес. Ситуационното поставяне на моден продукт в тези четири ежедневни ситуации, предизвиква нужда от притежаване.

- Обич – съдържание, което включва полагане на грижи, споделяне на лични моменти, изразяване на емоции.

- Информация – съдържание, което включва анализиране, учене и изследване буди по-голям интерес към продуктите.

- Свободно време – съдържание, което включва забавление, релакс, спомени и мечти. То позиционира бранда в среда, която предразполага към употребата му.

- Създаване – съдържание, което включва изобретяване, построяване, изработване, интерпретиране, направа на дизайн представя бранда като иновативен.

- Идентичностили местата, на които принадлежи човек. Чувството за идентичност помага на бранда да се локализира по-убедително. Представянето на продуктите в дадени населени места или визуални локации, помага на потребителите да изградят по-голямо доверие в бранда и да покаже неговото реално приложение. За създаване на постове с висок праг на споделяне се използват следните подходи:

- Съдържанието дава награди на месечна или тримесечна база.

- Съдържанието съветва своите фенове в полезни постове.

- Съдържанието забавлява своите фенове със оригинални снимки или цитати.

- Съдържанието вдъхновява своите фенове и им дава усещането, че са част от нещо по-голямо и значимо.

- Съдържанието удивлява своите фенове с изненадващо визуално съдържание, факти или цитати.

- Съдържанието обединява своите фенове и им създава усещането за част от ексклузивна общност.

Публикуването на съдържание в социалните мрежи се обвързва с дадено събитие около бранда. Имейл кампаниите са полезен източник на информация и комуникационен инструмент за връзка между публиката и бранда. Уведомяването за настъпило събитие чрез имейл кампания, е част от маркетинг стратегията на дадена марка. В рамките на тази кампания за даден бранд се изпраща конкретна текстова и визуална информация до клиенти или до медии и журналисти. Най-често този комуникационен подход се използва при представяне на нова колекция, нов продукт, ново събитие или нова рекламна кампания с намаление. Същественото в този начин за разпространение е, че чрез имейл кампанията се включват всички елементи от маркетинг позиционирането на бранда в едно общо съобщение. Комбинирайки различни типовете публикации и обвързвайки ги с човешките нужди, всяка модна марка изгражда стриктна и активна присъственост в социалните мрежи. За да бъде видим резултатът от всички действия в дигиталното пространство, брандовете имат стратегия за мониторинг. Съществуват редица приложения за наблюдение на активността в социалните профили.

 

6. Измерване на резултати от присъствието на бранда в социалните мрежа Facebook

След съставяне на точна стратегия за позициониране в социалните мрежи, както и спрямо вида публикация - платена или органична, резултатите от активността се измерват и се наблюдават чрез следните метрики:

- Impressions – (от англ. ез. впечатления) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко пъти рекламата се е появила във фийда на потребители. Тук не се отчита броя на посещенията.

- Campaign Reach (от англ. ез. – обхват на кампанията) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава на колко потребителя се е показала рекламата.

- Frequency (от англ. ез. – честота) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко пъти рекламата  се е появила на таргетираната група.

- Actions - (от англ. ез. – действия) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко пъти рекламата е предизвикала реални действия, за които е създадена рекламата.

- Page like - (от англ. ез. - харесване на страницата) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко нови харесвания на страницата е довела рекламата.

- Clicks - (от англ. ез. - щраквания, кликвания) - в статистиката за наблюдение във Facebook, това означава колко пъти потребители са отворили рекламата.

- CTR (Click-Through-Rate) (от англ. ез. - честота на кликване) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко често потребител е кликнал, след като му се е появила рекламата.

- Ad Spend - (от англ. ез. - разходи за реклама) - в статистиката за наблюдение във Facebook това измерва целия разход за една рекламна кампания.

- CPC (Cost-Per-Click) - (от англ. ез. - цена на кликване) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко струва един клик за дадена реклама.

- CPM (Cost-Per-Thousand-Impressions) - (от англ. ез. - цена на хиляда импресии) -  в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко струват хиляда клика за дадена реклама. Това се прилага, когато стойността на един клик е твърде малка.

- CPA (Cost-Per-Acquisition) – (от англ. ез. - цена на придобиване) - в статистиката за наблюдение във Facebook това означава колко струва единица придобиване на нов последовател или нов потребител, който се е абонирал за нюзлетър.

Разчитането на резултатите от кампаниите в социалните мрежи е от изключително голямо значение. Този мониторинг помага на бранда да насочи или оформи стратегиите си за комуникация и развитие в сферата на модата. Алгоритмите на изброените метрики показват положителни или отрицателни резултати от дигиталното присъствие на бранда. В XXI век  информацията е един от най-ценните ресурси за всеки бизнес. Степента на информираност за състоянието и развитието на марката, създаването на потребителска общност, планирането и реализирането на значими кампании, отразяват динамиките в растежа на бранда и неговия успех. Това осигурява бизнес стабилност на марката и помага за успешното ѝ позициониране на местни и чужди пазари. Стойностното присъствие в дигиталното пространство привлича пови потребители на бранда, което води до ежедневно увеличаване на знанието за марката и създаване на „ейдос“ за нея сред потребителите.  

 

 
Бележки:
[1] Стойков, Любомир. Теоретични проблеми на модата.  София: Национална художествена академия. 2-о изд., 2020, с. 100-107.
[2] Facebook Business Manager, 2021. [cited 10.10.2021]. Available from:  https://business.facebook.com/login    
[3] Правила и ставки за ДДС, 26.03.2021.[cited 21.10.2021]. Available from https://europa.eu/youreurope/business/taxation/vat/vat-rules-rates/index_bg.htm
[4] Колева, Бисера. Антология по философия. София: УИ "Стопанство", 2010, с.123.  
  
Библиография: 

Колева, Бисера. Антология по философия. София: УИ "Стопанство", 2010. Правила и ставки за ДДС, март 26, 2021. Available from: https://europa.eu/youreurope/business/taxation/vat/vat-rules-rates/index_bg.htm [cited 21.10.2021].

Серезлиев, Стефан. Интегрирани маркетингови комуникации, бранд и графичен дизайн: между дефинициите и перспективите. София: Ваньо Недков, 2014.

Стойков, Любомир. Световната мода. Първа част. София: От игла до конец, 2000.

Стойков, Любомир. Теоретични проблеми на модата.  София: Национална художествена академия. 2-о изд., 2020..

Adler, Max. A Study of Marketing and Online Marketing Tools which Improve Online Success, GRIN Verlag, 2010.

Beheshti-Kashi, S.,Thoben, K.-D. The Usage of social media text data for the predictive power of online. Bremen, Germany, 2014.

Box, George E. P., Gwilym M. Jenkins, Gregory C. Reinsel, Greta M. Ljung Callan, G. Dictionary of Fashion & Fashion Designers, Thames & Hudsonword of art. S.l., 2002.

Dickerson, Kitty G. Inside the Fashion Business. Upper Saddle River, New Jersey, 2003.

Facebook Business Manager, 2021. Available from: https://business.facebook.com/login [10.10.2021].

Fashionary. The Fashion Business Manual: An Illustrated Guide to Building a Fashion Brand, Hong Kong, 2018.

Hall, David. Digital Fashion Communication: The Influence of Instagram-Queer-Makeup Artists and Their Future Developments on the Industry. In:Fashion Communication in the Digital Age: Factum 19 FashionCommunication Conference, Ascona, Switzerland, Springer, 2019.

Internet Marketing Academy, Internet Marketing, The Internet Marketing Academy &  Ventus Publishing Ap S, 2011.

James, Francesca, Durham, Hannah.50 Shades of Digital Marketing, 1st edition, Fresh Content & bookboon.com,  2013.

Kayode, Olujimi. Marketing Communications, 1st edition, Olujimi Kayode &bookboon.com, 2014.  

Meadows, Toby. How to set up & run Fashion Labels, United Kingdom, 2nd edition, 2017.

The British Journal of Aesthetics, 1983, Available from: http://www.businessdictionary.com/definition/lifestyle.html [10.09.2021].

Zargani, Luisa. The Future of Technology and Fashion, April 10, 2007. Available from www.wwd.com [10.10.2021].

 

Цитат формат (Suggested Bibliographic Citation):
 
 
Спасова, Теодора. Позициониране на модна марка в социалните мрежи. В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2021, №49. ISSN 1313-9908. Available from: https://www.media-journal.info/index.php?p=item&aid=434 .
 
 
E-mail: teavosaps@gmail.com
 
 
 

 

дата на публикуване: 05.11.2021, Петък, 08:23
прочетена: 3231 пъти
нагоре нагоре « начало
Принтирай E-mail
Коментари 0 коментара

Име:

E-mail:

Коментар:


Въведи код: